Weisse Wolfe a.k.a. White Wolves (1969) Свали субтитрите
БЕЛИ ВЪЛЦИ
Сценарий ГЮНТЕР КАРЛ
Оператор ЕБЕРХАРД БОРКМАН
Музика КАРЛ-ЕРНС ЗАСЕ
Участват още ХОРС ШУЛЦЕ
БАРБАРА БРИЛСКА ХОЛГЕР МАЛИХ
СЛОБОДАН ДИМИТРИЕВИЧ
СЛОБОДАН ВЕЛИМИРОВИЧ ХЕЛМУТ ШРАЙБЕР
ФРЕД ДЕЛМАРЕ ФРЕД ЛУДВИГ
РОЛФ ХОПЕ, КАРЛ ЗУГОВСКИ ПРЕДРАГ МИЛИНКОВИЧ и др.
Режисьор КОНРАД ПЕЦОЛД
БЕЛИ ВЪЛЦИ
Летописите на американската история след 1879 г. свидетелстват
за икономическия бум след Гражданската и индианската война.
Те отбелязват стремежа на всички към най-големи печалби и власт.
Това е времето на Карнеги и Рокфелер, Морген и Вандербилт.
Западните щати вече изцяло били завладели индианските земи.
Индианците били победени.
Силните и безскрупулни господари на новата земя бързо придобили власт
и ликвидирали съпротивата.
Така под силния натиск на белите
трагедията на индианските прерийни племена наближила своя край.
Форт Робинсън е наблизо.
За какво да се пазим, кажи ми? Докога ще издържат конете ви?
Няма смисъл, загубени сме.
Недалеч оттук е фортът на дългите ножове.
Как ще се пазим и изхранваме, когато падне сняг и завият виелици?
Няма да успеем да стигнем резервата. Трябва да отидем във форт Робинсън.
В укрепленията и селищата белите се държат с нас като с врагове.
Затварят ни или ни убиват. Спомнете си за Ташунка-Витко.
И той отиде в един форт, довери се на великодушието на победителите,
а те го убиха.
Четири години се борихме. Гониха ни като бесни кучета.
Няма друг начин.
Трябва да стигнем до резервата на Великия вожд Червен облак,
ако искаме да останем живи.
Месото на коня ти ще ни помогне.
Здрасти, Хиле. – Дай коня си, Питър.
Здравейте, сержант! – Ужасно духа при вас.
Ветровито местенце е фортът. Но и по-студено е било през януари.
На мен и това ми стига. – Разпрегни конете.
Хиле, да замръзнеш ли искаш? Идвай!
Капитан Весълс вътре ли е? – Ето ме.
Всеки разумен стои край огъня при това време.
Какво ви води насам? – Копнежът, Весълс. Копнежът!
Здрасти, Хиле. Хайде, влизайте.
Сър!
Хей, Блейк! – Здравейте, хора!
Много си пораснал от последния път! – На широчина!
Вместо кон, скоро ще ви трябва слон!
Виждаш ли, Блейк, това е новото поколение! Малки и нахални!
Беше подгонил шайените като хрътка зайците.
Протестирам срещу това твърдение!
Едно непознато лице в нашата област. Добре дошли във форт Робинсън.
Моля, господа.
Нека ви представя г-н Колинс Харингтън,
съсобственик на минната корпорация в Небраска
и генерален пълномощник на минното дружество
за добив на злато и ценни метали в околностите на Блек Хилс.
Не е най-бедният в Тенгълуд. – След Самюъл Блейк, господа.
Защо сте скромен. И по-малко пари от неговите пак не стигат.
Дори парите да не миришат, той смърди на пари.
Признай си, Блейк, нагуши се през последните години.
Наздраве, дребна душичке! – Наздраве, железарю!
Ще изчакаме тук да се стъмни.
Преди да изгрее луната, ще прекосим реката.
Наистина! Мъж като гардероб!
Знаете, че се радваме да ви видим.
За съжаление нямаме такова разнообразие като при вас.
Да, наистина, приятелю. Дори само кръчмата да беше...
На твоята възраст, Весълс...
А и Бетси е омъжена от година. – Не е за вярване!
Горкото момиче, какво изпуска сега!
Сериозно, Блейк. Какво ви води насам в това ужасно време?
Има много време до редовното ви пътуване.
Извънредно пътуване.
Искаме да вземем мировия съдия и дъщеря му от Огалала.
Емерсън. Нали го познаваш? С Катрин.
Катрин Емерсън! – Скоро ще се омъжи.
По дяволите с тези сватби! – За Пат Петерсън...
Бившия златотърсач от Шайнинг Стоун. – Губим най-красивите жени.
Чашите ви, господа.
Дано скоро имаме транспорт с провизии от гарата.
Ще го уредим. И както винаги под безплатната закрила на армията.
За какво ви е закрила, Блейк?
Нали си водите въоръжена охрана. – За да не ви ръждясат костите!
Индианската война приключи, нямате друга работа.
А шайените? Месеци наред сноваха наоколо.
Беше битка на живот и смърт. – Преувеличавате, лейтенант!
Цяла армия срещу шепа индианци?
Наистина, Блейк. Страшни дяволи са!
За щастие се разделиха – справихме се с половината.
Но Малкия вълк още обикаля със 120 души.
Били тръгнали към Блек Хилс. Не сте ли чули?
Към Блек Хилс? – Така се говори.
Само ядове създават, затворниците също.
Размирна и нагла паплач са. Не можем да ги сломим –
едва се влачат, с минимални дажби са, живеят в леденостудени бараки.
Трябваше отдавна да са измрели.
Трябва да ги върнем в резервата им. – Посред зима ли?
Заповедта си е заповед.
Господа, искате ли да се запознаете с вождовете?
Интересно предложение. – Трябва да разглася заповедта.
Фрейзър!
Доведете вождовете. – На вашите заповеди, сър!
Защо индианците не се подчиняват?
Никой не знае. Просто не искат. Искат да останат на север.
Във Вашингтон какво си въобразяват?
Искат да изпратим цял ескадрон в прерията през зимата!
Кой ще носи отговорността?
И наистина смятате да ги извозите? В този студ? До Оклахома?
Това е смъртна присъда! – Е и?
Само мъртвият индианец е добър индианец.
Те не могат да живеят цивилизовано. Спират прогреса ни!
Американската нация има правото...
Индианците, сър!
Белия баща във Вашингтон нареди да ви върнем в резерватите.
Предайте това на хората си. След няколко дни заминавате.
Надявам се, че ще се подчините. – Ние не сме безразсъдни.
Искаме да живеем с вас в мир и приятелство.
Често съм казвал и пак ще повторя – искаме само да останем в родината си.
Няма да се върнем в резервата на юг.
Стига с тая родина на север!
Вие нямате родина, имате заповед!
Ако не заминете доброволно, ще заминете насила!
Всичко друго е по ваша заслуга. – Тогава ще умрем тук.
По-добре тук и веднага!
Хората ми няма да умрат от глад в резервата!
Няма да заминем. – Няма да заминете? Хайде да видим!
Сержант! Вържете негодниците! Никакви дажби повече. Никаква вода.
Влизайте във форта! – Тичайте, тичайте!
Ей там!
Огалала
Ето ги!
Емерсън!
Здравейте, г-це Катрин! Спестете си нежностите за Тенгълуд.
Там има един, който ви очаква, откакто заминахте преди месец.
Добре дошла!
Как е положението в Тенгълуд?
Взехте ли концесията на този... – Блейк.
Взехте ли му я? – В Тенгълуд не е като на изток.
Не е лесно. – Кой твърди, че е лесно?
Но ако сега не внимаваме, ще изпуснем конюнктурата.
Оставете на мен. Когато мировият съдия се връща,
трябва да види как гражданите му го почитат.
А Пат къде е? – Нали трябва да подготви сватбата.
Остават само няколко седмици.
Нямаме време за губене. – Блейк не е глупав.
Изкупува златото още от времето на първите находки.
Добре се е подсигурил. Приятел е на съдията, шерифа, армията.
Донесохте ли си хубава рокля? – Я виж ти! Шерифската звезда!
Поздравления, шерифе! – Помощник-шериф, нищо повече.
Но не кой да е, а на Пат Патерсън! – На Пат ли? Не може да бъде!
Вие станахте мирови съдия, а сега шерифът ще ви бъде зет.
Който владее Тенгълуд, владее южната част на Блек Хилс. Това е решаващо.
Кой би предположил това преди четири години?
Днес Блейк е богаташ, баща ми е съдия, а Пат е шериф.
Имате средства, за да се справите с този надут търговец.
Той или ние. Мислете за корпорацията. Във ваш интерес е.
Лява ръка, не мога да разбера защо сте се отделили от Малкия вълк.
Много луни сте се борили заедно срещу нашите противници. Дрязги ли имаше?
Вождовете мислеха, че два малки отряда ще се справят по-добре.
Зимата предстоеше. Не биваше да отиваме в пустинята.
Това изпи силите ни.
За нас остана само пленничеството.
Останалото е дело на дългите ножове, продажните бели вълци.
Измъчиха ни до смърт.
Малкия вълк на север ли тръгна? Към нашите черни планини...
Осем конника. Бели. Преди два дни.
Оттук... нататък.
Само това ни липсваше, по дяволите! Хайде, помагайте всички!
Хайде!
Хайде, момчета! Напред!
Слава Богу, справихме се с това!
Няма нужда да си миеш врата днес. – А ти – краката си.
Проклето наводнение!
Кой ни накара сами да извозим доставките от форта?
Нямаше да се мъчим, ако последният ти транспорт беше пристигнал.
Щяхме да приготвяме сватбата на Пат. – Загубихме цял ден в наводнението.
Защо вали толкова много всяка зима?
Можем ли да тръгваме, момчета? Хайде, напред!
Добре, Слийк, ще поговорим тези дни. – Не ме забравяйте, шерифе.
Много ще съм ви благодарен. Можете да разчитате на мен.
По-леко, Макгрейв. Нещо пристигнало ли е?
Пощата днес е заключена поради семейни причини.
Не биваше толкова да бавите шерифа!
Никакви ги няма кумовете ви, шерифе! – За жалост.
Ще трябва вие да замествате, ако Хиле не се върне навреме.
Само това ми оставаше. Крайно време е вече, а вие дори не сте облечен!
Ще закъснеете! – Пак сте прекалено развълнуван!
Моля. Всичко е приготвено. – Как да не се вълнува човек!
Това да не е проста работа! Вие трябва само да кажете "да".
Но аз трябва да се погрижа да го кажете навреме, побързайте!
Пак ще мина оттук.
Давайте!
Дървото пада! Бандити! – Хайде, слизайте!
След златото!
Вържете тази карикатура на шериф! Само този път.
Той каза да са живи.
Проклети кучета!
Добре се справихте, момчета. – Както винаги, шефе.
Ето, шефе.
Да тръгваме.
Индианци!
Целуни булката! – Давай, хайде!
Браво!
Един танц за младоженците!
Туш, моля!
Музика!
Не изглеждате като щастлив тъст, господин съдия.
Не се ли радвате на прекрасната двойка? Шерифът е за завиждане.
Разбира се.
Но не мога да се отърся от мисълта за транспорта.
Трябваше да са се върнали още вчера.
Откакто обраха последния транспорт, всичко може да се очаква.
А и някакви индианци се мотаят наоколо.
Шайени.
Сигурно наводнението ги е забавило. – Надявам се да е така.
Моите поздравления, шерифе.
Бандитите са взели парите.
По дяволите!
Ти ли ги сряза? – Не, при мен също беше така.
Много е странен този.
Виж, тази сган се връща. – Бързо, да се скрием зад колата.
Дейвид, мислех, че и теб са хванали.
Къде са бандитите? – Избягаха.
Шефе, ранен ли си? – Не.
А тези кои са? – Не се страхувай. Приятели са.
Видели са бандитите. – Не е възможно.
Питър, индианецът! – Да, аз съм Зоркия сокол, Блейк.
Познаваш ли убийците? – Ще отмъстя за брат си и жена си.
Същите бандити, които нападнаха нас.
Не ги ли познаваш? – Бяха маскирани.
Ще ги открия сам. Ако се наложи, ще те потърся, Блейк.
Отивай, детето ми.
Не гледай така, какво ще си помислят хората?
Бил, извади едно от доброто.
Нали имате от него? – Разбира се, за нашия шериф винаги.
Ще дойдат. – Разбира се.
Още едно.
Дами и господа, моля подредете се за танц!
Господата напред, дамите назад, дамите напред, господата назад.
Сменят местата и се въртят, въртят се и сменят местата.
Внимание... отначало! Сменят местата и се въртят!
Хайде, продължавайте!
Можеше да донесат още бира.
И още веднъж, отначало.
Напред и назад! И отново.
Ела да танцуваш, мързеливецо, това е и твоята сватба.
Права е, шерифе. Забравете грижите. Сватбата си е сватба.
Транспортът идва! Къде е шерифът?
Ограбили са го!
Сватбата си е сватба. Действително. Истинска шерифска сватба.
Излезте. Нека ви видят навън.
Маскирани бандити като преди. Застреляха Смит и Риндлър.
Откраднаха парите за заплати, нищо друго.
Слава Богу, на двамата нищо им няма. – Но на другите двама...
Докога ще продължи това, шерифе? Трябва да бъдат изтребени до крак!
И то скоро.
Колко бяха, Питър? – Него пръв го повалиха. 7-8 души.
Имате нужда от помощ, Петерсън.
Благодаря. Като дойде време, ще приложа законни мерки.
Трябва да назначите втори помощник.
Анди Слийк! Къде е той? – Да, Анди е опитен човек.
Всички го познават. Не е ли кандидатствал вече?
Кандидатствал е. – Чудесно. Съгласни ли сте, хора?
Съгласни сме! – Добре, ще положи клетвата.
Погрижете се за мъртвите. Празненството приключи.
Утре ще ви дам информация. – Момент, шерифе!
Хората ми от мината съобщиха, че индианците пак се мотаят наоколо.
Може да е бандата на Малкия вълк. Може би те ограбват заплатите ни.
Глупости, нали ги видяхме! – Кого, индианците ли?
Нямат работа тук! Да ги избием! – Ще ни падне тая паплач!
Това засяга всички ни!
Видяхме бандитите! – Нали били маскирани?
Моя работа е да намеря престъпниците! И ще ги намеря, обещавам ви!
Край! Разотивайте се. – Трябва да пазя хората си в мината.
И не знам дали можете сам да ни предпазите от индианците.
Тенгълуд веднъж вече изгоря.
Бешън!
Подкрепете минната милиция! При нужда изпратете хора в града.
Само, ако се подчиняват на шерифа! – Разбира се, г-н Емерсън.
Въоръжени ще влизат в града само по мое искане.
Разбира се, само по ваше искане.
Елате.
Помагайте всички!
Искам да знам къде са ни парите!
Защо търсиш убиеца точно тук? Как ще го различим сред белите?
Ще открия убиеца.
Остани наблизо.
Искаме си парите! – Назад, назад!
Не вдигайте шум за нищо!
Спокойно, не правете глупости! Не носим оръжия!
Погледнете бандитите!
Виж ги само!
Няма да го позволим! Трябва да сме задружни!
Страшна закрила, няма що! – Мистър Бешън да се покаже!
Трябва спешно да говорим с него!
За втори път ни се случва! Всичко е измама!
Искаме си заплатите!
Какво искате от мен, момчета?
Днес е ден за заплати. – Заплатите.
Хей, Фред, Кони!
Не ни интересува, че бандитите са ограбили богатите господа!
Не вярваме в историята с индианците! От години не сме ги виждали!
Работили сме и си искаме парите! – Прав е!
Хайде, кажете нещо! – Извадете парите.
Ние сме на същия хал. И аз не съм получавал пари.
Нито пък хората ми, които ви пазят от индианци и всякаква паплач.
Ти си паплач! – Ще ти кажа аз...
Не прави глупости.
Всички сме на един хал. Не може да се отнасяме така един с друг.
Какво става тук?
Носиш ли ни парите? – Аз ли? И то сам? Да не съм луд!
Не ви нося пари, а уиски и динамит.
Шефът ви казва, че без тях не можете. Хайде, помогнете ми да разтоваря.
Ето, Харингтън ни праща уиски. Блейк даже на вересия не дава.
Компанията не е виновна. Блейк отговаря за изчезналите пари.
От него са ги откраднали, не от компанията.
Той да плаща. Изобщо не виждам защо да се отказваме от парите си.
Все нещо трябва да се яде! А уискито хич не е евтино!
И дамите в кръчмата...
Хей, Боб! – ... в неговата бърлога в Тенгълуд.
Индианци в лагера!
Индианци!
Ето го кучето! Хайде, хванете червенокожите!
В палатката с динамита са!
Ето ги!
Гръмнете палатката с динамита.
Назад, залегнете! – И там има няколко.
По дяволите!
Човек на Харингтън. Нали ви казах. – Оставете го, нямате доказателства.
Доказано е, че иска да ме съсипе!
Дейвид, ти си бил при Зоркия сокол,
знаеш ли къде е и колко човека води?
Не знам, но той ще намери убиеца на Синята коса и малкия си брат.
Един дакота отмъщава сам, без чужда помощ.
Останал е само с двама воини.
Майка ти също е била от дакотите. – Да, името ми е Ваконсика.
Благодаря ти, Дейвид, можеш да си ходиш.
Дакотите бяха горд и храбър народ.
Ако Бешън наистина е убил жената на Сокола, Бог да му е на помощ.
Тогава той е и главатарят на бандитите.
Как ще го докажеш, Пат? Сам знаеш колко струва думата на полуиндианец.
Отмъщението на индианец не е доказателство.
Не става дума за отмъщение, а за ред и правда.
И ако Бешън е бандит,
ще го обесим, кълна се в шерифската си звезда.
Шерифе, ред и правда трябват,
но какво ще стане с парите ми?
Още един обир и съм съсипан безвъзвратно.
Ще трябва да питам Харингтън дали има нужда от кочияш.
По дяволите, парите ми трябват!
Може ли да предложа питие за охлаждане на страстите?
Благодаря, Катрин.
Толкова ли е зле положението, че вече не поглеждаш жена си?
Шериф съм, мила.
Трябва да свикнеш, докато в страната ни няма ред и правда.
Да не смяташ, че ще го доживееш?
Благодаря, мадам.
Бешън не разправяше ли, че вождът на дакотите го е ранил в шията?
Гонеше индианците като пощурял.
Той и милицията му са голямата заплаха тук.
Привличат паплач като магнити.
Появят ли се в кръчмата, свестните хора си отиват.
Всичко може да се очаква от него.
Тук се крие повече, отколкото той може да измисли.
Блейк е прав.
Идвам от лагера при Шайнинг Стоун.
Всичко беше свършило, когато пристигнах.
Какво е било свършило? – Данданията.
Говори. – Отвори си устата, глупако!
Индианците са нападнали лагера.
Индианците? – Невъзможно.
Моля. Била е предназначена за Джеймс Бешън.
Значи Бешън. – Да. По случайност е жив.
Взривили са лагера. Сигурно от яд, че не е имало пари като в транспорта.
Сега какво, шерифе?
Въведи ред.
Ако Малкия вълк още е в планините, трябва да го търсим в тази посока.
Поздравявам моя брат Лява ръка.
Кои са неговите придружители?
Поздравявам моя брат Ловкия следотърсач. Приятели на шайените.
Придружителите ми са храбри дакоти. Заведи ни при Малкия вълк.
Търсим го от миналата зима.
Пат!
Посетители. Само още не знам за кого.
Файтон!
Сам Блейк!
Съжалявам, господа. – Ела.
Проклетници! На теб нищо ти няма. Твоите неща не са пипнати.
Четиринайсет. Твой ред е. – Трябваше да бъдеш в лагера.
Помислих си, че се свършва светът. Като си помисля, че държах динамита.
Здрасти, Блейк. – Здрасти, Кити. Станала ли си вече?
Шестнайсет.
Сипи ми. – Малко музика, Блейк?
Внимавай, горе чух нещо. Искат да ти видят сметката.
Кой какво каза? – Внимавай, Блейк.
Хей, господин Блейк.
Искаме да поговорим с вас.
Какво искате, Харингтън? – Съжалявам, Блейк.
Изглежда малко неучтиво, но хората искат сериозни преговори.
Разгневени са. Ние двамата отдавна можехме да се спогодим.
А сега нали виждате.
Какво става тук, Блейк?
Какво искате, г-н Харингтън?
Нищо, което да ви засяга. Чисто търговски въпроси.
Засяга ме, ако въртите търговията си в Тенгълуд с въоръжени мъже.
Те са делегация от мината, шерифе. Това засяга само Блейк и мен.
Вярно е, че мъжете са въоръжени.
Вие бихте ли яздили невъоръжен сега, след нападението на индианците?
Съмнявам се.
И така, Блейк, трябва да ви приканя да ми възстановите щетите.
Веднага ли? Невъзможно е. – Вие отговаряте за транспорта си.
Това беше второто нападение! – Рискът е ваш.
Вие така искахте. Няма какво да се стори.
Хората ми са достатъчно изнервени заради индианците.
Искат пари незабавно. Иначе не нося отговорност.
Г-н Харингтън! Това е въоръжена заплаха.
Оправете отношенията си пред съдията. Не тук и не по този начин.
Приканвам ви веднага да отпратите хората си.
Хвърлете оръжието, Бешън! Ще бъдете мъртъв преди мен.
Щом така приемате нещата, Петерсън, не искам насилие.
Разкарай се, младок!
Блейк, разбирам затруднението ви. Ще ви дам пари назаем.
Изтеглете други от Огалала. Може би шерифът ще намери откраднатите.
Индианците не може да са далече.
Давам ви десет дена, Блейк. След това ще се разплащаме.
Ако това ви говори нещо, напълно съм разорен!
Аз! Богатият Сам Блейк!
Здраво ме е притиснал. – Скоро и градът ще е негов.
Всичко пасва. Ти му пречиш и трябва да те разори.
Бешън му върши мръсната работа, а ти си плащаш.
Това ти носят своенравните ти отношения.
Освен това Харингтън прибира откраднатите пари.
Добре замислена далавера!
Сякаш заедно не можете да печелите добре!
Прав си. Но повтарям, че ти трябват доказателства срещу Бешън.
Блейк, Дейвид не каза ли, че дакотите са застреляли единия бандит?
Едва ли са го зарязали там. – Това е една възможност.
Ако убитият е от хората на Бешън.
Питър, тръгни с Дейвид да търсите мъртвия. Може да го намерите.
Аз ще донеса парите от Огалала.
Няма да посмеят да нападнат шерифа. – Така ли мислиш?
Сигурно. Това се наказва със смърт. – Именно.
Освен това съм бърз, знаят го. – Рисковано е.
Но ти знаеш какво правиш, ти си шерифът. Идеята е добра.
И какво ще стане, ако вождът междувременно застреля Бешън?
Тогава Харингтън е чист. Може да обвини за всичко Бешън.
Въоръжената му банда едва се сдържа.
По дяволите, прав си. Трябва да го предотвратиш.
Имаме десет дена. – Да предотвратя отмъщението?
Други желания имаш ли? – Няма друга възможност, Хиле.
Питър, търси с Дейвид мъртвия и вожда.
И още нещо, Слийк ме съмнява. Много виси при Бешън и хората му.
Нищо не му казвайте.
Побързай, Питър и успех!
Ти по-добре мисли за себе си.
Ценя работата ви, но ми струва прекалено скъпо.
Премиите остават, но това са последните извънредни пари.
Разбрахте ли ме? – Разбирам.
Впрочем, Хиле още го няма. Трябва да изпълнявам задълженията си.
Чао.
Неприятен тип. – Но благонадежден.
Докато му плащам. – Тук дори смъртта не е безплатна.
Трябва да напредваме, Бешън. Ситуацията е изгодна.
Шерифът го няма, помощникът му го няма. Изгодно е, да.
Но съдията е тук. – Той е мекушав.
Трябва да премахнем Петерсън. – Остави това на мен.
Шерифът няма да се върне в Тенгълуд.
Да не се е надувал в мое присъствие. – Няма да съжалявам, Бешън.
Хората ви подготвени ли са? – Разбира се. Веднага ще пристигнат.
Блейк въобще ли не ви интересува? Той е жилав.
Ако с Емерсън се покрият зад армията...
Първо трябва здраво да държим града.
Властта създава законност, Бешън.
Петерсън трябва да изчезне, за да можете вие да станете шериф.
А вашата законност няма да е по-лоша от тази на Петерсън.
Ще бъде по-добра, защото ще ви подкрепим.
Кажете на Малкия вълк. Пазете ги тук.
Отдръпнете се!
Снегът се стопи. Скоро дългите ножове ще ни открият и ще ни подгонят.
Трябва да достигнем прерията, преди да блокират проходите.
Къде ще отведеш хората си? Дългите ножове са навсякъде.
Земята ни е обширна, а са останали много малко деца на прерията.
Белият вожд ще разбере, че желанията ни са скромни и справедливи.
Забравил ли си за форт Робинсън? Това беше техният отговор.
Моят брат Зоркия сокол е огорчен, защото бандитите убиха Синята коса –
момичето от вигвама на Сивата мечка. Заслепен е от желанието за мъст.
И аз тъгувам за много братя и сестри,
но виждам, че отмъщението ще ни донесе смърт.
Искам да отстоявам свободата, докато съм жив.
Искам като свободен човек да поискам от белите място за нас.
Затова преговарям с тях.
Моят брат Малкия вълк мисли мъдро като баща за децата си.
Аз трябва да извървя своя път. Той не е ваш.
Уважавам решението ти. Край моя огън винаги ще има място за теб.
Послушай ме. Остани и живей с нас.
Дано вождовете на това гостоприемно село да не са много далече.
Я го попитай. – Пазачите никога не отговарят.
Ще чакаме и ще видим. – Завиждам ти за спокойствието.
Губим ценно време, не разбираш ли? – Разбирам, но трябва да чакаме.
Дали Соколът още е в лагера? – Мисля, че да.
Шаманът вече дава сигнал. Шайените скоро ще отпътуват.
Шериф, мисля, че вождът дойде. – Слава Богу.
Да, познавам ги. Казали са истината на съгледвачите.
Защо ме търсите?
Искам да поговорим за убиеца на жена ти.
Трябва да го хванем. – Ако го убиеш, ще те обесят.
Не се страхувам. – Храбър си, но убиецът не е сам.
Почакай!
Убиеш ли този с кривия врат, шайените ще са в опасност.
Така е. Ще убият всички.
Няма да предам братята ти, но бандитите ще ги намерят.
Те са по-лоши от войниците, добре го знаеш.
Обещавам ти, че убиецът ще бъде наказан пред очите ти.
Шайените няма да останат живи, ако глупак умре от индианска ръка.
Ела с нас, вожде. Не можеш да предпазиш по-добре братята си.
Белият мъж е прав. Трябва да отклоним бандитите от пътя ни.
Ще размислим над думите ти. Лява ръка ще ви заведе в типито си.
Почакайте там.
Не се бавете много дълго.
Внимавай, момче!
Здравей, шерифе!
Да се махаме оттук!
По-добре се прибирайте у дома.
Шерифе!
Спрете! Разделете се!
Помогнете, г-н Бешън. Не мога да се справя сам с тях.
Да се махаме! Качвайте се на конете! Дявол да го вземе!
Хайде, влизайте вътре. Бързо! Затворете вратата!
Какво стоите и зяпате? Няма ли да въдворите ред? Побързайте!
Затваряй прозорците!
Влизайте вътре, деца! Бързо! – Искам да гледам!
Идвай! – Не искам!
Татко! – Жената остава вътре.
Влез вътре, Катрин. Какво означава това? Направете нещо!
Мирът и редът бяха застрашени, господин съдия.
Шерифът ме помоли за помощ и аз му я дадох.
Това е незаконно! Ще отговаряте за това!
Бандата иска да ни тероризира, Емерсън.
Силни думи, г-н Блейк.
Скрий се бързо у вас, да не ти се случи нещо.
Направо вземете и съдията под ваша закрила.
Какво искате? Пуснете ме!
Проклети да сте! Маймуни такива!
Стой!
Парите за Сам Блейк от Тенгълуд!
Ето пълномощно.
Защо не казахте веднага?
Добре. – Няма ли да ги преброите?
Няма нужда – при вашата честна физиономия.
Хайде!
Много бърза този младеж.
Там при скалите патронът ми уцели един от убийците.
Рекс Кроу.
Един от хората на Бешън.
Побързайте, момчета. Няма време. Какво става?
Не можеш ли да овладееш кобилата? – Разгонена е.
Не само с конете е така. – Много смешно!
Още една. И още една.
Стига толкова. – По дяволите!
Двайсет и едно.
Дявол го взел!
Те ли са най-сетне? – Беше само Рой.
Сега е на пост пред кръчмата.
Проклето чакане. Направо те размазва.
Отдавна трябваше да са приключили. – И аз така мисля.
И шерифът е човек с глава, която не понася да я пълниш с олово.
Тихо! Прекалено много говориш, Джим.
Може да ти навреди. – Човек не може да се пошегува.
О, нашата красива домакиня. Накъде така?
Мадам, не може да напускате къщата. – Искам да отида на пазар.
Ще умра от глад заради вас. Хората ви доста хапват и пийват.
Изгладняхме от чакане. Пусни я на пазар. Виж – празно. И това.
Донеси още, красавице, донеси!
Остави я да ни обслужва, Анди. Рядко ни обслужват шерифски съпруги.
Най-добре да отидете направо в кръчмата. И побързайте.
Леле Боже!
Ще повикате ли Бил Майерс, кръчмаря? Не искам да влизам.
Пълно е с мъже. – Разбира се, госпожице. Веднага.
С удоволствие ще го направя за вас. – Благодаря.
Хей, Майерс, кожодер такъв, чуваш ли ме?
Проклета гадина! – Не се стреля по дами, Рой.
По жената на шерифа ни. – Шериф ли? Прав си.
Вдовиците трябва да се пазят.
Успокой се, глупаво животно!
Махайте се. Крийте се, момчета!
По дяволите, смотано животно!
Какво чакате? Хайде, хванете ги!
Там отсреща през скалите!
Ще закъснеем!
Внимавай, Питър!
Там има още един!
Остави го. Загубихме само един кон, много евтино се отървахме.
Боя се, че сега се започва. – И аз също.
Бешън не беше с тях, вожде. – Беше, но се спаси навреме.
Ще ни очаква в Тенгълуд. – Хайде, да тръгваме.
Нека белият мъж вземе този кон.
Благодаря, вожде!
Разкарай се.
Провалихме се, шефе. Наш беше, но онова джудже се намеси.
С цял отряд индианци. – Индианци? Наши хора пострадаха ли?
Вероятно. – Какво означава това?
Ако знаех със сигурност, сега нямаше да съм тук.
Ела насам!
Доведи Блейк и съдията.
Отваряйте си очите. Скрийте се. Ще стреляте само по моя заповед.
Слушай, Бешън...
Пат, слава Богу, жив си!
Здрасти, Катрин! – Питър...
Какво има, Катрин? Защо... – Не бива да отивате в града.
Хората на Бешън го окупираха. Искат да те убият!
Няма да ви позволя да ме изнудвате.
Думите ви не подхождат на положението ви.
Налейте си нещо. – Мерси.
При сделки не бива да се употребява престъпнически жаргон, Блейк.
Вашите методи са престъпни. – Какво означава изнудване?
Преценявам трезво положението ви. И вие го оценявате по същия начин.
Скоро Петерсън ще дойде с парите.
С моите пари, Блейк.
Каква полза ще имате вие? Никаква.
Загубите ви стават прекалено големи. Дълговете ви – също.
Съсипан сте, Блейк. Откажете се. – Ами ако шерифът открие парите?
Дали ще остане дълго шериф, щом е приятел с индианците?
Искате да... – Не. Младокът ще си научи урока.
Защо ми се противопоставя? На мен и на корпорацията?
Ако сте разумен, няма да се опъвате.
Иначе ще изпуснете влака. А сам...
Сам нямате шанс. Няма да ви го дам.
Нито пък на този глупак, шерифа.
Само при мен и в корпорацията е вашето бъдеще.
Не при злощастните съдии, шерифи и други бедняци!
Имате избор да се присъедините
към корпорацията или да просите.
В най-добрия случай.
Там, зад колата! – Не стреляй, отиваме в офиса.
Хей, внимание, вземете...
Бързо, зад къщата!
Стой, Петерсън! Нито крачка напред!
Не мърдай! – Хвърлете оръжието.
Тези тримата – в килията! Слийк да остане тук.
Индианци... – Хайде, не се мотайте.
Ще си платите! Мръсници!
Можеш да си помислиш по пътя към бесилото!
Всичко свърши, Катрин.
А ти кажи на шефа си
хората му да изчезват оттук, ако му е мил животът!
Ще го пуснеш? – Край на престрелките! Махай се!
По дяволите! – Трябваше да ги очистим!
За да може тази отрепка съдията да насъска армията против нас?
Плановете се променят според положението на нещата.
Не съм виновен. Бяха седем, не трима. – Не си ли свършиш сам работата...
Както ти се справи с шерифа, а? Всички сте един дол дренки!
Надявам се, че ще се реванширате.
Господин съдия!
Слушайте ме внимателно.
Бешън отива с хората си при Петерсън да го пази.
И да пази парите ви, Блейк. Чухте, че са ги нападнали индианци.
Сам видяхте, че шерифът закриля вожда на червенокожата сган.
Те убиха хората ми. Искам да ми ги предадете,
а шерифът да отговаря за действията си.
Не искаме шериф, приятел на индианците! Ясно?
Шерифът е в правото си. Само той има власт над индианците.
Тогава ще трябва ние сами да се разправяме с тях.
Няма да го допусна! Незаконно е като всичко тук!
Емерсън, помислете за Катрин. – Оставете ме, Блейк!
Ако ще се обвързвате с тях, ваша си работа.
Но случващото се тук, не е редно! Няма да го допусна!
Само го чуй как умно говори! Няма да мърдаш! Ще си поговорим пак.
Разчитам на думата ви, Блейк.
Нищо не мога да направя, Емерсън.
Внимание, идват! – Скрий се отзад, Катрин!
Шерифе! Петерсън! Излезте, искаме да преговаряме!
Можеш да отидеш. Ще побързам. – Благодаря, вожде.
Слийк, предадохте ли на шефа си какво казах?
Не искаме нищо от вас, шерифе. Но индианците убиха хората ни.
Искаме да ни ги предадете! – Индианците са под моя закрила.
Знаем кои са бандитите.
Ако водачът ви се предаде, другите могат свободно да напуснат града.
Бешън трябва да отиде на съд. За убийство, грабеж и размирици!
Предупреждавам ви! Който им помага отсега нататък, ще увисне като него!
Първо трябва да ме хванеш, фукльо!
Шериф, който позволява на индианец да клевети честните граждани!
Ти ще увиснеш до него, ако не се осъзнаеш!
Предай ни индианците, Петерсън!
Хвърли пистолета, Бешън!
Дай ми патрони, Дейвид. Бързо.
Отиди на задния вход.
Макгрейв не може ли да се обади за помощ?
Бюрото му е обсадено. Нищо не може да се направи.
Ако окупират Тенгълуд заради индианците, сме загубени.
Трябва да се действа. – Не става дума само за вожда.
Бандитите трябва да се махнат!
Никому не е от полза, ако останем.
Сега не можете да излезете оттук. Ще останете при нас като Дейвид.
Имай ми доверие, Соколе. Два пъти ми спаси живота.
Доверявам ти се. Но не искам да живея тук.
Ела насам, Пат!
Блейк? Това е невъзможно.
Пат, ти ли отпрати индианците? – Не.
Това е самоубийство!
Да тръгна ли след тях? – Пат, чуваш ли ме?
Отивай Дейвид, може би ще помогнеш.
Какво искаш? – Не искаме да се пролива кръв.
Няма да стреляме повече. Споразумях се с Харингтън.
Направи го и ти. Бъдете разумни!
Той каза "ние".
Искам само да знам колко му е платил Харингтън?
Той се предаде. Сами Блейк се предаде.
Оправяй се сам с Харингтън. – Благодаря ти, Пат.
Послушай ме, смири се. – Взе си парите и се разкарай.
Бешън, чакам ви.
Добре, Петерсън. Това беше едното. – Свалете оръжието и елате при мен.
Забравихте червенокожите, шерифе.
И нищо не можете да ни заповядвате, докато не се споразумеем с вас.
Първо предайте индианците! Те са наши!
Веднага разпознах онзи, който ми причини това!
Предайте ни ги! – Индианците вече не са тук.
Елате, ще го обесим! – Дръжте го!
Хора, елате! – Не го изпускайте!
Вторият ни избяга, по дяволите!
Идвай, ще изпуснем веселбата!
Бесило!
Отмъщение за шерифа Слийк!
Познавам го този! Навремето изпепели Тенгълуд!
Бесило!
Това е незаконно, Харингтън! Предотвратете го!
Хубава вратовръзка, а?
Всички индианци на бесилото!
Готови ли сте?
Не! Няма да допусна убийство!
Ще те убият. Безумно е, Пат.
Шерифе...
Боже мой... Пат!
Не ни трябват предатели! Махай се!
Хайде, бесете го, какво се бавите?
Индианците идват! На 15 км са оттук! Шайените!
Имаме работа, хора! Бързо приключвайте с тоя!
Разкарайте се, шерифе!
Услади ли ви се?
Не го изпускайте, момчета!
Ето това е за теб! И това!
За това ще ви обеся, Бешън. И вас, Харингтън.
Хайде, идвай! Върви!
Внимавайте! Залегнете! Стреля от покрива!
Стреляйте по индианеца!
Минете от другата страна! – Свалете го от покрива!
По дяволите! Минете от другата страна!
Насам, вожде!
Не го изпускайте, момчета! Няма повече патрони! Напред!
Момент, не стреляйте.
Този индианец е мой.
Жалко, че не успяхме да го обесим.
Не можах да го предотвратя.
Нищо не мога да предотвратя.
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©