Chingachgook, die grosse Schlange a.k.a. The Great Snake (1967) Свали субтитрите

Chingachgook, die grosse Schlange a.k.a. The Great Snake (1967)
ГОЛЯМАТА ЗМИЯ
По романа на Джеймс Фенимор Купър "Ловецът на елени"
Сценарий ВОЛФГАНГ ЕБЕЛИНГ и РИХАРД ГРОШОП
Оператор ОТО ХАНИШ
Музика ВИЛХЕЛМ НЕФ
В ролите участват
ГОЙКО МИТИЧ
РОЛФ РЬОМЕР, ХЕЛМУТ ШРАЙБЕР ЮРГЕН ФРОРИП
ЛИЛО ГРАН АНДРЕА ДРАХОТА
ЙОХАНЕС КНИТЕЛ, А.П. ХОФМАН МИЛАН ЯБЛОНСКИ и др.
Режисьор РИХАРД ГРОШОП
Племето на делаварите празнува спасението на ранения си вожд.
Събитията се развиват в ранните дни на американската колонизация.
Като всички племена, делаварите търгуват с европейските заселници.
Индианците нямат представа за стойността на скъпите кожи.
За сечива от желязо, томахавки, оръжия и коне
те заплащат прекалено висока цена.
Тази несправедлива търговия ги поставя все повече
в икономическа зависимост.
Колонизаторите използват властта си.
Червенокожите не разбират, че губят свободата си,
а конфликтите между племената им фатално се изострят.
Така делаварите стават ожесточени врагове на хуроните.
Днес делаварите имат празник, а Чингачгук е героят на деня.
С танца си той ще покаже как е спасил живота на своя вожд.
На този ден Чингачгук трябва да се ожени за красивата Ватава.
Хуроните отвлякоха Ватава.
Чингачгук и неговият приятел Ловец на елени
ще поемат в различни посоки по следите на похитителите.
Трябва да знаете какво ви очаква тук. Това е скапана война.
Колко време плавахте от Лондон дотук? – 60 дни, сър.
Ето, още едно попадение. Един индианец по-малко,
а Бог бързо изпраща изпитанията. – Да, сър.
Трябва да се споразумеем с глупавите французи.
Те получават Канада, а ние – земите южно от нея.
Червенокожите трябва да станат малцинство, схващате ли?
Да, сър, но нали червенокожите са наши съюзници?
Щом така смятате.
Ние плащаме на делаварите, а хуроните са наемници на французите.
И така ни остава само да се бием до падането на последния индианец.
Не ви разбирам съвсем, сър. – Вие сте още млад офицер.
И не сте особено надарен. Имате още много да учите.
Трябва да използваме враждите между племената,
доверчивостта и храбростта им. Схванахте ли?
Но англичаните искат да сбъднат надеждите на индианците и заселниците
за по-добър живот. Да осигурим правда и свобода с нашите закони.
Бог да поживи вярата ви, Торнтън. Трябва ни земя, власт, богатства.
Не бива да изоставаме.
Споменах ли вече, че това е скапана война?
Разбира се, сър. – Коя дата е днес?
1-ви октомври 1740, сър.
Днес границата още преминава оттук – точно през езерото Онтарио.
На север – французите,
а базите ни са предимно на изток, в този скапан нов свят.
Това е превъзходна отправна точка. – Господ да пази краля.
Вие сте превъзходно военно говедо.
Ще е направо жестоко да ви изпратя в наказателна акция.
Ще се върнете с отрязан нос.
Не се страхувам, сър. – Казала мишката на змията.
Какво има? – Мечи бут с червено цвекло.
Червено цвекло! Великолепно.
Нравите западат по време на война. Ще го забележите по цинизма ми.
Един джентълмен не казва "скапано". – Да, сър.
Ловци? – На лов не се стреля на залпове.
Във форта се говори за война. – Възможно е.
Това трябва да е мястото – един бук и три дъба, но няма счупени клони.
Клоните не трябва никога да се използват като знаци.
Съмнително е, делаварите не правят така.
Все тия делавари, друго не ти ли идва на ум?
Хари, виж.
Да пукна, ако виждам нещо.
Малкият смърч – твоят знак. – Правилно, аз отрязах връхчето.
На десет крачки оттук скрих кануто. Наистина имаш зорки очи. Хайде!
Значи това е водната крепост на Том Хътър.
Красиво е тук. – Свиква се.
Езерата си приличат. Много вода и наоколо земя.
А без вода щеше да има само земя. – Романтик!
Нямам нищо против да преминем бързо. Престрелката никак не ми хареса.
Я виж това.
Хуронска мокасина. – Хайде, оттатък сме на сигурно.
Знае ли някой откъде идва Том Хътър?
Никой не знае защо се е скрил в тази пустош. Живее от залагане на клопки,
старата откачалка!
Няма никого.
Старият Том има жена? – Имаше.
Умря.
Живее с дъщеря си Юдит.
Страшно момиче! Красива, умна, млада.
Интересуваш ли се от нея? – Ами там е работата!
Изглеждам добре, но...
Ако се омъжи за друг, ще я направя вдовица, преди да навърши двайсет.
А ако някой друг й харесва повече? – Ще го убия.
Струваше ми повече от 100 испански талера за две години.
Не мога да продавам боброви кожи, когато идвам тук.
Значи затова си тук? – Да. Затова съм тук. А ти?
Имам среща на езерото с Чингачгук. – Голямата змия?
Хуроните отвлякоха момичето му. – Как ще го намериш?
Езерото е голямо, горите също. – Ще се срещнем.
Отишъл е на море, старият бобър.
Може би престрелката означава, че Чингачгук е наблизо.
Или означава, че хуроните са убили Голямата ти змия.
Не те разбирам. Как може един бял да помага на червенокожите?
Той ми е приятел. – За мен един индианец и парче дивеч
са горе-долу едно и също.
Кой язди към Ню Литълфийлд...
Там има само пустош.
Кой язди към Ню Литълфийлд...
Там е толкова пусто.
И никой не минава оттам. И никой не стига дотам.
Ни на кон, ни пеша, няма смисъл да се ходи там.
Кой пише тези хубави песни?
Внимание! Има индианци! Внимавайте!
Хей, Том! – Здравей, Хари!
Кой е другият?
Нищо добро не може да се каже за него, но поне е честен.
Приятел ми е. Можеш да му имаш доверие.
Добре дошъл, младежо. В тези времена разчиташ на всеки бял.
Какво мислиш за престрелката днес? – Нещата са сериозни.
Някой е успял да надделее. Ще има война с французите.
А аз се явявам като защитник на дъщеря ти, старче.
Благодаря, Хари, умея сама да се пазя.
Това е Ловец на елени, а това е Юдит. – Добре дошли.
Внимавайте.
Дано да са крехки за нашите гости. Женски риби са.
И какви ги вършите? – Той е израснал при делаварите.
Ако се отбраняваме тук, може да ловува за нас.
Най-добрият ловец е, когото познавам.
И какво ви води насам? – Има среща с приятеля си Чингачгук.
Делавар. Хуроните са отвлекли момичето му.
Трудна работа. Особено през войната. Няма мир в тая страна.
Англичаните я искат, и французите също.
Тревожа се за Юдит.
Е, нали и аз съм тук.
Не може да навреди, че сте тук.
Трябва да те заведа във форта.
Как мислиш? – Не харесвам тамошните офицери.
Поданичка си на английския крал, говориш неговия език.
Израснала съм тук.
На брега има хурони, явно войната ги е изненадала по време на лов.
С жени и деца са. – Да, тая паплач сега е навсякъде.
Къде ще се срещате? Тук при мен? – На скалата край езерото.
Ако войната е сериозна, може би ще може да ни помогне.
Да ни помогне. Пита се как? Как би могъл един червенокож да ни помогне?
Хурон или делавар, не вярвам никому. – Чингачгук ми е приятел.
Тогава и не мен не трябва да вярвате. – Добре.
Но се сме във война.
Защо ме отвлякохте? Защо съм ваша пленница?
Не знам, това е работа на мъжете.
Чингачгук ще ви скалпира. Теб също.
Казваш, че хуроните водят жените и децата си? Така са по-слаби.
Никак не е зле. – Какво смяташ да правиш?
В лагера отлежават достатъчно премии за скалпове. Дават добри пари.
Разбойниците правят така. – Награда за глави.
Жени и деца, малки и големи скалпове. Колонията плаща.
Това е направо срамно. – Хей, мисионера!
Искате да кажете... – Нищо не искаме.
Хуроните са ни врагове. Добре е да знаеш къде са враговете ти.
Нали сте добър стрелец, Ловецо на елени?
Ето там.
Направо сте човек за капитан Уорли.
Хайде, движение! По-бързо!
Торнтън, нали умеете да яздите?
Да, сър! – Правилно, не ви е страх от нищо.
Конят за Торнтън!
Е?
Отведете го!
Кралят на Англия пази авторитета и на младите офицери.
Освен това не изглежда добре, когато кадет се изтърси в пясъка.
Къде ги намерихте тези? – Долу на реката.
Докладвам, сър! Пленихме френски патрул – четири човека, четири коня.
Четири коня, чудесно.
Спи. – Чудесно. Само ни се пречка.
Прекалено си пада по червенокожите. – Хайде, да вървим.
Ловецо, те отплаваха към брега. Моля ви, последвайте ги.
Ще оглеждат лагера на хуроните? – Не. Искат да ги избият за скалпове.
Сигурна ли сте? – Дочух една забележка на Хари.
Идеята значи е негова?
Не знам, татко отдавна не го е правил.
Не бива да им става враг, тук е единственият бял. Опасно е.
А сега си мисли, че войната е война. Могат да убият баща ви, Юдит.
Трябваше да помисли за вас. – Моля ви, настигнете ги.
Може да помогнете, ако стане опасно.
А вие? – Не се грижете.
Често съм сама.
Томахавката е изровена.
На вражеска земя сме с жените и децата си.
Нашите врагове, делаварите, бродят наоколо.
Още преди слънцето да покаже за втори път пладне,
ще се отправим към родните гори.
Ловувайте, преди да пукне зората. Със стрели, не с пушките.
Има бледолики в езерото, врагове. Да си тръгнем без скалповете им?
Сигурността на жените и децата ни струва повече от техните скалпове.
Ватава, иди да спиш.
Не бягай. Остани доброволно при нас.
Дивата роза мисли за делаварите. Няма да ги види никога повече.
Дивата роза трябва да знае, че съм й приятел.
Някога ще стана вожд на хуроните.
А жената на вожда трябва да бъде като Дивата роза.
Това са бледоликите от езерото. Врагове на хуроните.
Ни най-малко. Искахме да ви черпим с огнена вода. Нали, Том?
Значи хуроните са ги хванали?
Знаете ли какво означава това? – Да.
Хуроните ще ги убият. – Да.
И го казвате така спокойно?
Те искаха да ги скалпират. – Военно време е, затова.
Не, във форта плащат, затова!
Ние ли сме измислили скалпирането? – Да!
Аз мисля другояче.
Разбира се, не сме го измислили, но сме го превърнали в търговия.
"Убий или ще бъдеш убит". Това е законът на джунглата.
Юдит, защо говорите така?
Баща ви е... – Не забравяйте, че ми е баща!
Няма ли начин да му помогнете? – А Хари?
Не можем ли да ги откупим?
С какво? – Сандъкът на татко.
Може би има ценни неща, със сигурност даже!
Заключен е. – Никога не съм го отваряла.
Не знам къде е ключът.
Потърсете го. Аз трябва да се връщам на брега.
Ще се срещна с Чингачгук. Може би той може да ни помогне.
Ловецо...
При опасност се качете на лодката
и обикаляйте езерото, докато се върна.
Покажи се, хуроне!
Томахавката между делаварите и хуроните е изровена.
Англичаните и французите воюват за земите на всички червенокожи.
Синове сме на вражески племена. – Необмислено ловуваш скалпове.
Говориш като страхливец! Да се бием като мъже!
Ние сме братя. Пази силите си за враждебните белолики.
Делаварите много говорят, превърнали са се в госпожици.
Скачай!
Внимавай!
Нещастници!
Не знаеха, че е Ватава.
Това не ги прави по-добри.
И ти си бледолик и все пак си мой брат.
Юдит, това е приятелят ми Голямата змия.
Какво става с баща ми?
Хуроните се оттеглят. – А баща ми?
Имаме пленник, може би ще помогне. – Мислите, че ще послужи за откуп?
Един хурон за трима заложници? – Защо трима?
Забравяте Ватава.
Намерихте ли ключа за сандъка?
Ето го сандъка, но ключът...
Ако има ключ, не лети из въздуха и не плува в езерото.
Там вече търсих. Пушката на татко и буре с барут не са ли достатъчни?
Скалповете им струват двойно. – И там търсих.
Ужасно.
Става! Издърпайте малко сандъка!
Ваше превъзходителство, може ли?
Каква красива рокля!
Роклята прави Бялата роза кралица сред белите, но не става за откуп.
Има още един.
Такива животни няма на Земята.
Много са подходящи за хуроните. – Сигурен ли сте?
Напълно. Двуопашатото животно е голяма магия.
Можем ли да ги откупим с тях? А Ватава?
Нашите момичета не се откупуват.
Хуроне, трябва да говоря с теб.
Велико вълшебство на Маниту! Голяма магия.
Ще бъдеш свободен. Ще те закарам до брега.
Разкажи на своя вожд за магическото животно с двете опашки.
Ще ви дадем по едно за всеки бял заложник.
Вече прибират. Дали ще ни вземат? – Скалповете ни ще отнесат.
Млъкни. Не ми е смешно. – Нищо чудно.
За пръв път ни връзват на кола. Още не сме свикнали.
И какво ще стане с Юдит? – Не знам.
Може би ще отиде във форта с Ловеца на дивеч.
Младокът? Дявол го взел!
Бледоликите искаха скалповете на жените и децата ни.
Сега ще скимтят на кола за живота си като разгонени кучета.
А после ще загубят скалповете си.
Ако някога се освободя, ще ви избия всичките!
Идвам от бледоликите на езерото. Двуопашати животни. Голяма магия.
С две опашки. За всеки заложник по едно животно.
Дали хуроните ще приемат предложението ни?
Ще видим. – Така предполагам.
Може би във форта е по-сигурно. – За вас би било по-добре.
А за вас? – Аз съм ловец.
Фортът не ми харесва.
Не само във форта има лоши хора. – Какво искате да кажете?
Не смятам Хари за добър човек. – Не иска ли да се ожени за вас?
Така ли казва? Винаги се надува! Татко сигурно не би имал нищо против.
Не бъдете несправедлива. Мисля, че ви харесва по своя си начин.
Може би. Но познавам по-добри.
Хуроните идват със сал. Плаващият Том и другият бледолик са с тях.
Двамата останете тук под прикритие.
Вземете пушките, ако се опитат да ни измамят.
Има ли вожд сред вас или хуроните са ни изпратили воини без имена?
Моят брат е много горд. Делаварите треперят пред Раздвоения дъб.
Какво ще предложи Раздвоения дъб?
Моят брат изпрати на хуроните послание, което зарадва сърцата им.
Ще ни покаже ли магическите животни с двете опашки?
Ето едно от тях. Имам ви доверие.
Доверие? На прозореца виждам две пушки.
Свалете оръжията си, тогава и ние ще свалим нашите.
По дяволите! Сандъкът ми.
Голяма магия. Има ли още животни? – За всеки заложник едно.
Старият е много мъдър. Цар е на езерото. Голям воин.
За него две животни. – Върни животното!
Защо да остава тъмен облак между Раздвоения дъб и неговия брат?
Едно животно за един заложник. Дай ми и другото.
Първо заложниците, тогава животното.
Да бъде, както казва моят брат.
Юдит! Съкровище! Тъгувах за теб, докато бях в ръцете на диваците.
Както виждате, езерото прелива от сълзите ми.
Луд ли си, червенокожи!
Глупак! Искаш да ни провалиш ли? – Само се пошегувах...
Връх на стрела е мъртъв.
Бледоликите нарушиха мира. Стреляха след нас.
Никой от тях няма да напусне езерото жив.
И всичко, което е в къщата, ще принадлежи на хуроните.
Заклевам се във Връх на стрела!
Глупости! Нали и хуроните скалпират! Бели или червени...
Не е причина и ние да го правим.
Слушай, младежо, на война се лее човешка кръв.
Тези няколко кожи не правят никаква разлика!
Индианската кръв е човешка кръв?
Скалпът на един индианец не струва повече от чифт вълчи уши.
Пари вземам за всичко. – Да, и за главите на жени и деца.
Това крие по-малко риск.
Според теб човек не може да одере и един бобър.
Война е. Само мъртвият индианец е добър индианец.
А всеки жив трябва да се бие за вас. – Що за приказки?
Законът е на наша страна! Ние сме господарите тук!
Вие сте господарите. Убивате народа ни, грабите земите ни...
Какво? Ние сме убийци и грабители? – Тишина в къщата ми!
Проклет индианец! Езерото и къщата са мои!
Ловец на елени и приятелят му... – Не се меси! Това е мъжка работа!
Езерото и земята са наши от незапомнени времена.
Аз плавам по езерото от 15 години! То е моя собственост!
Настоявам на това! – Какво говориш с него като с бял?
Прав си, приятелю.
Какви хора сте само. – А вие? Разбили сте сандъка ми!
Дадохте на бандитите всичко, което съм спечелил с тежък труд!
Тежък труд ли? От бесилото си се спасил в пустошта!
Да се наслаждаваш спокойно на плячката си.
Хайде, престани. – Побъркахте ли се?
Прогонихте, които можеха да ни помогнат, а сега се биете.
Хуроните ще дойдат. – Можете да се обзаложите дори.
И всичко заради глупостта ви.
Във форта е най-сигурно.
Няма да зарежа собствеността си заради няколко жалки индианци.
И сега какво ще правим?
Ще се качим нощем на лодката и ще обикаляме езерото.
Няма смисъл да мислим за тия двамата.
Жал ми е за момичето.
Бялата роза също хареса моя брат.
Дойдох тук да ти помогна да освободиш Ватава.
Когато първите лъчи на слънцето погалят листата, тя ще е при мен.
Спокойно е. Ела при конете.
Врагове в лагера!
Хей, малкия! И си на кон! – Ти какво правиш тук?
Мислех, че си във водната крепост. Какво се е случило?
Няма да чакам, докато ме одерат жив при стария бобър!
А Юдит? – Твой ред е да се правиш на герой!
Голямата змия е храбър воин.
Моят наследник, Връх на стрела, е мъртъв.
Аз му предложих мир. Той отказа. Не исках война с хуроните.
Защо се промъкваш в лагера ни? – Отвлякохте момиче от делаварите.
Какво те е грижа за момичето?
Голямата змия не е делавар.
Аз съм син на вожда Умкас от племето на мохиканите.
Но твоят народ е мъртъв. – Делаварите ми оказват почести.
Стани боец на храбрите хурони.
Отиди в плаващата къща и кажи на стария,
че хуроните се оттеглят.
Когато заспи, закарай къщата до брега.
Голямата змия може да различи военна хитрост от предателство.
Нека моят млад брат се посъветва с Ватава.
Знам защо сте се върнали. – Мислех, че никой няма да се сети.
Сам ли построихте лодката? – Без съмнение.
Преследва ни зъл дух, Ватава. – Да, чух всичко, говорехте високо.
Двамата бели искаха скалпа ми. – Знам, бях наблизо.
Ти ме повика с глас на птица. Какво ни е грижа за бледоликия?
Той не ти е приятел, не го защитавай.
Чуй думите на вожда.
Жените ще ме сочат с пръст,
че съм станал хурон, за да спася живота си.
Сърцето ми плаче за Връх на стрела.
Ватава трябваше да му стане жена.
Остани при нас, Голяма змия. С Ватава ще радвате очите ми.
А за доказателство на верността ти, отиди и надхитри плаващия Том.
Нека спи, когато дойдем. – Той има дъщеря.
Тя е невинна, както и Ловец на елени, моят бял брат.
Ние искаме плаващия Том.
Аз съм воин, а не предател. – Тогава ще умреш като воин на кола!
И духът ти ще отлети във вечните ловни полета на твоя народ.
Ще те науча аз, проклетник такъв! Дълго ще си спомняш за мен!
Заповедта изпълнена, сър!
Късметът на утрото. – Пет испански талера.
Засрамете се! За четири боброви кожи? – За неизсъхналите давам толкова.
Четири бобъра са нищо работа, а това е свързано с риск!
Пет испански талера, повече никой червенокож не може да струва.
Добре де. Трябва да говоря с Уорли, става дума за френски индианци.
Капитан Уорли закусва. Аз там не влизам.
Закуска! Почти щях да забравя!
Какво ни остава по време на война? Да ловуваме и да залагаме вълчи ями.
Всичко, което притежаваме, днес вече е с половин цена.
Значи трябва да печелим от скалпове. – Не си заслужава да се живее така.
Все още имате илюзии. – Може би във форта е по-сигурно?
Какво да правя във форта? Да не съм немощна старица?
Трябва отново да тръгвам. – Останете, Ловецо. Моля ви...
Но най-късно до вечерта.
Към къщата ли плавате? – Накъде иначе?
През нощта може да са влезли хурони. – Разгледах внимателно. Няма следи.
Това не е доказателство. – Вие виждате ли кану или сал?
Не, но салът може да е скрит зад платформата.
Глупости.
Нищо не мога да видя.
Проклета паплач! Ще ви избия!
Не мога да рискувам на форта за двама-трима англичани.
Виното е превъзходно! – Да, сър!
Старият Том и дъщеря му наистина са в опасност.
Юдит Хътър? Прелестно създание!
Жалко, че не можем да й помогнем.
За щастие старият Хътър се справя добре с червенокожите.
Става дума за поданици... – Вие сте празноглавец!
Нали знаете, че нашите индианци се бият на север срещу французите!
Ваша светлост иска да се размине с 50 скалпа?
Казах, че не мога да рискувам сигурността на форта.
Познавам лагера съвсем точно! Ще заведа отряда ви право вътре.
Ще сме ги пипнали, преди да се сетят да се отбраняват!
Колко са, казахте? – 50, ваша светлост.
Освен това жени и деца. – Петдесет по седем прави...
Къде е лагерът?
Тук. – Раздвоения дъб с неговата банда?
Ваша светлост знае за тях? – Виж го как глупаво зяпна!
Торнтън, в това езеро има фантастична сьомга.
Сигурно ли е, че няма да имаме значими загуби?
Може да ми се довери. В кърпа са ни вързани.
Торнтън! Блестяща възможност да се покажете достоен за краля!
Ефрейтор!
Осем отряда готови за поход! И въдицата ми.
Хайде, елате.
Вода!
Татко...
По дяволите! Свършено е с мен! – Не, татко...
Аз... не съм ти баща. В сандъка, в малкото сандъче... златото...
Кой е баща ми?
Наистина винаги съм те обичал.
Ти си ми бил баща цял живот и ще си останеш такъв.
Юдит, аз съм убивал.
Адмирала, жената...
Там... роклята... униформата...
Пират! Убиец!
Как сте, преди бойното си кръщение? Треперите ли?
Не, сър! – Пийни, момчето ми.
По-добре е да се проснеш пиян, отколкото мъртъв.
Какво си мислехте?
Мислех си, ваша светлост, една трета от премиите за вас,
една трета за войниците и една трета за мен.
Ще видим. И сте сигурен, че няма да ни се изплъзнат?
Съвсем сигурен съм. Лагерът е на един полуостров.
От три страни е заобиколен от вода. – Добре.
Един изстрел и хуроните смятат, че са унищожили врага?
Озапти езика си, мохикан!
Никое племе не може да се сравнява с нас!
И мохиканите така мислеха. Сега костите им съхнат под слънцето.
Който служи на англичаните, заплаща с живота си.
Докато има вражда между нас,
бледоликите ще ни ограбват и избиват.
Чингачгук хленчи за живота си.
Много се случи през тези три дни. – Точно толкова ви познавам,
а ми се струват години.
Ловецо, ние сме млади хора, трябва да сме искрени един с друг.
Разбирате ли ме?
Можете ли да си представите щастието с една жена,
с едно момиче като мен?
Като вас? Много ви харесвам, Юдит.
Тогава нека да заминем заедно.
Вече не ми се живее в тази пустош. Тя ми отне родителите.
Мразя всичко тук! Езерото, горите...
Нали се обичаме! Имаме всичко нужно, за да живеем! Предостатъчно дори!
Ще ви заведа във форта, Юдит. Обещавам ви.
Вие ще останете ли там? – Не.
Тогава нека забравим за всичко.
Обречен си на смърт, мохикан.
Голямата змия е храбър,
но не може да се мери със силата и ловкостта ни.
Червеният бивол ще пречупи гордостта на Голямата змия.
Вземи ножа!
Спрете! Хуроните се бият честно. Край!
Огън!
Ловецо на елени! Остани тук!
Ловецо!
Огън!
Напред!
Хайде!
Оставете ме тук, продължавайте нататък.
Светът е голям, големи са езерата.
Пъргавия елен ще ви отведе в родните гори.
Сключете мир
с всички племена на червените мъже.
Това са делавари, нашите съюзници. – Храбри воини. Добра работа вършат.
Горе ръцете!
Имаме договор с делаварите!
Не може да има съюз с онези, които ни използват
и се радват, че се самоубиваме със собственото си оръжие.
Негодник! Ще ми плати за това, ефрейтор!
Здравей, Юдит! Отдавна не съм имал удоволствието да ви видя.
Всички сме в Божиите ръце. Моите съболезнования.
Елате с нас във форта, Юдит, под моя закрила.
Завръщаме се при делаварите.
Не бива да ги сполети съдбата на мохиканите.
Съветът на старейшините ще научи какво видяхме.
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©