Todlicher Irrtum a.k.a. Fatal Error (1970) Свали субтитрите
Съвместна продукция на ГДР, България и Полша
Добре дошли в Уиндривър Сити
Уайоминг Ойл Къмпани Уиндривър Сити
Извадихме нефт!
Наш е!
Колата, бързо!
Нефт!
Сега започваме.
Отдръпнете се!
За всеки по бутилка! Не се бутайте! Има достатъчно! Пийте!
Много пъти съм пял тази песен, пея я сега отново.
Животът в планините стана по-тежък от олово.
Светлия вълк прави добри пари с черното злато,
но внимавайте от жажда за пари да не заседнете в някое блато.
Пий, Шейвхед.
Нали ви казах, времената ще са добри, ако работим заедно и открием нефт.
Тогава ще живеем добре. И вие също.
СМЪРТОНОСНО ЗАБЛУЖДЕНИЕ
Сценарий ГЮНТЕР КАРЛ и РОЛФ РЬОМЕР
Оператор ЕБЕРХАРД БОРКМАН
Музика ВИЛХЕЛМ НЕФ
Участват още АНЕКАТРИН БЮРГЕР, КАТИ БУШ КРИСТИНА МИКОЛАЕВСКА
РОФ ХОПЕ, БРУНО ОЯ ХАНЬО ХАСЕ
ДЖЕРИ ВОЛФ РОЛФ ЛУДВИГ
СТЕФАН ЛИСЕВСКИ БРУНО КАРСТЕНС
ХАНС КЛЕРИНГ, ДЖОРДЖЕ ПОПОВИЧ СЛОБОДАН ВЕЛИМИРОВИЧ и др.
Режисьор КОНРАД ПЕЦОЛД
Годината беше 1896, когато новината за нефта достигна Уиндривър Сити.
Само година по-късно животът в селището коренно се бе променил.
Търговци и комарджии, странници и разбойници –
мъже, последвали зова на черното злато,
все повече владееха обстановката.
Индианците също попаднаха под обаянието на нефта,
добиван на тяхна територия без концесия от правителството.
От печалбите получаваха само по няколко долара.
Но на индианците, живели досега в нищета в резерватите,
дори малкото им се струваше цяло богатство.
И на този ще му продам файтон някой ден.
Шестнайсет.
Хей, червенокожият ни лъже. Вижте я тази свиня!
Шерифът каза да ловувате наблизо, за да не ви се случи нещо.
Това е всичко, вожде.
Това е невиждана свинщина!
Убити са двама помощник-шерифи
и четирима индианци, подписали договорите за нефт.
Вече не може да е съвпадение. – Как ще го докажеш?
Да му покажа ли? – Да, покажи му.
Това го намерихме с Джини при рухналата скала.
Е, и? – Значи не е било съвпадение.
Някой тук организира "случайностите". – Глупости!
Това е специално въже от нефтения лагер.
Трябва да разберем кой има достъп до тези неща.
Джими, ще поемеш ли това? – Разбира се, че ще го поеме.
Направо гори от нетърпение. – Ще се опитам, Ханк.
Докато ги пипнем.
Можеш спокойно да оставиш настрани попълнението за съкровището ви.
Вече трябва да имате доста в касата. – Касата ни е празна.
Не ми разказвай небивалици.
Всеки месец получавате цяла пачка долари от нефтените договори.
Елисън ни лъже и Маклорън го знае, но се страхува.
Останалото ще чуеш в селището.
Ханк, можеш ли да ми обясниш какво означава това –
някакви индианци се оплакват и ти им позволяваш да ме шпионират?
Защо се ядосваш?
Нали нямаш какво да криеш. – Разбира се, че не.
Но не ми харесва да го научавам от Маклорън.
Тогава ме чуй добре, любезни.
Как правиш сделки с индианците си е твоя работа,
но ако е така, че да се чувстват ощетени и да ми се оплакват,
трябва да проверявам нещата, ясно ли е?
Я елате! – Какво има, Пит?
Тоя умрял ли е? – Елате при шерифа.
Стой. Спокойно. А така.
Хей, господине!
Г-н Бен!
Сополанко такъв! Дребосък неден!
Какво е това?
Мич! Я се покажи!
Каролайн, доведи лекаря.
Мисля, че още е жив.
Помогни ми.
Шериф Джаксън няма късмет с помощник-шерифите.
Нали изпратих Джини да пристигнат парите със сигурност при Булхед?
Въпреки това оплакванията са нелепи. – Драсканици, едва се чете.
Извинявай, това е моят почерк.
Шерифе, Джини е малко надупчен. Лекарят казва, че ще оживее,
ама си мислех, че може би искаш да го видиш.
Как е той, докторе? – Загубил е много кръв, но ще живее.
В безсъзнание ли беше?
Да. И може да продължи още няколко дни.
Дотогава ще трябва да почакате с въпросите си.
Според доктора не е можел сам да се превърже.
Може би това е важно. – Така ли е, докторе?
Бих казал, че е така, но не мога да се закълна.
А какво става с индианеца? Носи цял куп долари.
Нищо не знам, шерифе. Висеше на коня, когато пристигна.
Ако хвана тоя, който го е сторил, ще го обеся.
Ястреба.
С очите си ли го видя? – Не, татко, закъснях.
Кой може да е? Шериф Джексън искаше да изпрати
Елмар Гинес с Ястреба до лагера ни.
И по него са стреляли.
Къде са парите ни, които Ястреба трябваше да донесе от Уиндривър Сити?
Къде са?
Не знам.
Четирима вожда умряха заради нефтения договор.
Ястреба е петият. Вече виждам деня, в който племето ще остане без вожд.
Говориш без уважение пред бащите си.
Бяхме зле, преди да разрешите на Елисън да добива нефт в земите ни.
Гладувахме. Сега по-добре ли сме? – Поне имаме достатъчно храна.
И мъртъвци. Скръбта се е заселила в колибите и вигвамите ни.
Вождовете получават повече от другите, а Елисън ни лъже.
Вождовете са дали думата си на договора, но за кого?
За себе си или за племето на шошоните?
Съветът на старейшините е забравил да поиска разрешение от Малкия орел.
Елисън е честен партньор и приятел на шошоните.
Договорът с Елисън ни донесе пари. – И месо за огньовете ни.
Но месото е лошо, а парите са малко.
Ако искаме да живеем като хора, трябва да работим с белите,
но при същите права, които ни обещаха.
Ела с нас в Уиндривър Сити, татко.
Добър ден.
Стая ли желаете?
Да. Но с легло, което не скърца. Спя много леко.
Не сте ли идвали тук вече?
Може и да съм идвал.
Вие сте ловецът с хубавите кожи, нали?
Хауърд. Крис Хауърд. – Имате много добра памет.
Този път по-дълго ли ще останете?
Ще видим. Възможно е.
Колко мога да остана с това? – Два месеца, г-н Хауърд.
Конят ми стои пред вратата, г-це... – Каролайн Кендлър.
Ще кажа да го приберат в конюшнята. – Благодаря. Каролайн.
Здрасти, Мич. Шерифът ме помоли да разлепя това тук.
Правя му услуга, защото имам малко време.
Едно малко уиски.
Търси си нов помощник. Аз отказах.
Разрешаваш ли? – Да, залепи го.
Да се радва, че шерифът не го иска. Иначе щеше да е мъртъв вече.
Търси се помощник-шериф 12 долара на месец
Доволен ли сте?
Можете ли да я приберете някъде? – В сейфа ли?
Щом има възможност, най-сигурно е. – Разбира се.
Напиши квитанция. Здравейте, Хауърд.
Кой вятър ви довя? – Жаждата, Кендлър.
Шерифът е изгонил помощника си? – Стреляли са по него.
Мъртъв ли е? – Не. Но е било на косъм.
Благодаря. Наздраве.
Той живее през две стаи от вас.
Извинете.
Това е Джеси, горкото момиче.
Мъжът й умря заедно с вожда на шошоните.
На другия ден тук пак висеше обява, че се търси помощник-шериф.
Оттогава работи при Мич.
Благодаря за уискито, господине.
Почакайте.
Заповядайте, ако скучаете, покерът може да ви разведри.
Благодаря, с удоволствие.
Казвам се Крис Хауърд. – Аз съм Лий Гарет.
Маклорън – нашият индиански агент.
Кид Кърни – дясната ръка на шефа ми г-н Елисън.
Колко?
Три.
Нито една. – Три.
Нито една.
Сто.
Това и още сто.
Излизам от играта.
Вашите сто... и още сто. – Откажи се.
Искам да видя.
Не ти ли стиска вече?
Нищо. – Ще те черпя едно малко, откачалко.
Фул хаус.
Покер.
Искате ли реванш?
Може ли да се включа?
Нашият шеф – г-н Елисън. – А, лично нефтеният магнат?
Приятно ми е, Хауърд. – Мич, дай ново тесте карти.
Заповядайте, г-н Елисън. – Искате ли да раздавате?
Колко?
Една.
Три.
Играете ли?
Разбира се. Още десет.
Десет и десет.
Флаш.
Нищо.
Но господине... – Какво има?!
Съжалявам. При мен няма нищо.
С удоволствие ще поиграя пак с вас.
Бяхте непредпазлив, Хауърд. Не биваше да залагате всичките си пари.
Не и срещу него. – Благодаря за съчувствието.
Ще го преживея. Ще си потърся работа. – Защо? Ти изобщо не си фалирал.
Къде си натъпка тъй добре дисагите? – Какво искаш да кажеш?
В планините ни, а? Тъкмо имаше престрелка.
Стоп!
Хайде, давайте.
Внимавайте, идиоти такива!
Боже мой.
Хващайте се на работа, сеирджии!
Не работят, а си прибират дяла. Много обичам така.
Хей, маймуни, да не мислите, че се шегувам?
Повече не го прави! – Тенайк, какво става?
Хората ни се оплакват. Срамота е те да работят,
а индианците да не помръдват. – Отидете по местата си!
Тук сме само, за да пазим лагера. Такава беше уговорката.
И няма никаква причина да бъде променяна, вожде.
Нещастие ли трябва да се случи, за да се вразумиш?
Трябва ни мир. Кажи на хората си, че всичко е наред.
Отиваме в Уиндривър Сити.
Здравейте.
С какво мога да ви бъда полезен?
Шерифът ни напоследък е малко нервен, дразни го дори скърцаща дъска.
Бен преувеличава както винаги.
Аз съм Крис Хауърд. – Да, знам.
Скъпо си платихте вчера, а? Загубихте ли кожите от миналата зима?
Разлепили сте обяви в града. Сигурно няма много кандидати?
Да не би да означава... – Да, интересувам се.
Защо? – Околността ми харесва.
По тази причина ли дойдохте насам?
Довиждане, шерифе. Заблудил съм се за работата.
Свързана е с много въпроси. – Почакайте.
Стреляте ли толкова добре, колкото дрънкате, млади момко?
Може да започвате.
Бен ще подаде сигнал.
Огън!
Случайност?
Понякога се получава.
"Млади момко" ли го нарече?!
Дано разбираш с какво се захващаш. Рискът е много голям.
Да гониш бандити е по-опасно, не са дивеч.
Но не е причина да ми откъснете ръката.
За звездата ти! – За твое здраве.
Вчера ходих в резервата. Вождът Ястреба е мъртъв.
С предшественика ти трябваше да вземат парите за племето от Елисън.
Знам.
Индианците също нищо не можаха да ми кажат. Парите са изчезнали.
Ако искаш да ми направиш услуга, донеси ми дисагите от хотела.
Добре, отивам.
Бен е намерил това парченце фитил.
С него са изпратили мъжа на Джеси във вечните ловни полета.
Я открий откъде идва.
Ще повикам шерифа.
А, Шейвхед. Получихте ли обезщетение?
Това е младият вожд на шошоните.
Баща му Булхед е главен вожд на резервата.
А това е Крис Хауърд, новият ми помощник-шериф.
Откъде си ги взел?
От оръжието, с което беше убит моят брат Ястреба.
Намерих ги там, където убиецът ги е причакал.
Хенри, 60-ти калибър. Рядко оръжие.
Познаваш ли някого, който има такава? – Не. Не се сещам.
Ето ви чантата, господине.
Здравей, Шейфхед, видях коня ти отвън.
Парите на шошоните.
Чух изстрели.
Намерих Джини и мъртвия индианец. Парите бяха до тях.
Никого ли не видя?
Не. Закъснях. – Казваш, че сме партньори.
Тогава как обясняваш, че вождовете ни умират внезапно един след друг?
Здрави мъже. И защо дяловете ни стават все по-малки,
въпреки, че добивате все повече нефт от земите ни?
Племето ни иска да дадем отговор.
Изискваме от вас само правата си.
Държим договорите да се спазват, както е редно между честни партньори.
Това ли беше?
Досега стриктно съм спазвал споразумението ни.
Ако за една година не сте се научили да боравите с пари, не е моя работа.
Ако вождовете ви умират от пиянство, комарджийство
или бясна надпревара с файтони, това също не е моя работа.
Лъжа! Знае се при колко странни обстоятелства умряха червените мъже.
Аз не съм шерифът. Убийствата са в неговата област.
Впрочем, намериха се парите от последния обир.
Откъде се взеха? – Предпочитам да не давам сведения.
Най-сетне една добра новина. Ето ги договорите.
Може би искате да чуете.
Подписани са от Булхед, Шейвхед, Черната томахавка,
Летяща стрела, Голям черен сокол, Прелетна птица и Ястреба.
Петима от тях са мъртви,
а трима са продали правата си на мен.
Не е вярно!
Дори да не е вярно, дяловете се полагат само на подписалите.
Разбирате ли?
Ако един партньор умре, правата му отпадат. Така е според договора.
Имате още три дяла.
С този договор дадохме на белите мъже правото да добиват нефт от земите ни,
който всъщност е наш.
Но ако този договор носи богатство на белите мъже,
а на шошоните само смърт и нещастие, тогава той е измама.
Здравей, Джеси.
Надявам се, че знаете в какво се впускате с тази звезда.
И шерифът каза същото,
но се надявам, че тя ще ме пази, когато ви няма.
Благодаря отново. Накъде бързате? – Трябва да повикам лекаря.
Джини дойде в съзнание. – Просто го споменавате ли?
Я си помисли.
Човек в моето състояние е значително по-добър от Лий Гарет.
Въпреки че ми е приятел, съветвам те да избереш мен.
Не мога да ти избягам.
Затова пък аз на теб мога.
Здравей, Каролайн. Как е болният? – Горе-долу добре.
Можете ли да се погрижите да не ни притесняват?
Здравей, Джини. Аз съм Хауърд, за останалото ще се сетите.
Аз ви намерих. Изглеждахте доста зле. – Значи на теб дължа живота си.
По-скоро на факта, че куршумите не са уцелили където трябва.
И така може да се каже.
Уиски?
Предполагате ли кой е стрелял по вас?
Не.
Ако индианците не гарантират сигурността на добива на нефт,
ще си намеря други хора. – Но не от моята област.
Нощем не мога да спя.
Разхождам се по улиците
и виждам някои неща.
Или срещам някого. Например Черната томахавка.
Винаги ходи при Елисън. През задния вход, откъм двора.
Бен!
Какво си говорихте с Шейвхед?
Ами...
каза да благодаря на Крис Хауърд за парите...
Какво ви казах? След ден-два ще е мъртъв или ще прескочи трапа.
Знаете ли кой наоколо притежава Хенри 60-ти калибър?
Хенри ли?
Чувал съм да се говори, но не мога да си спомня точно.
Я питай Бен.
Той вижда и чува повече, отколкото всички си мислят и е честен.
Може ли да забравите този разговор? – Щом настоявате.
Не мога да позволя това. Джини още е много слаб.
Джини, стари приятелю! Завърна ли се от вечните ловни полета?
Май още си малко слаб. Почивай си. Ще си говорим после.
Мислех, че вече си в нефтения лагер.
Бях тръгнал, когато чух, че Джини е в съзнание.
Реших да го запозная с наследника му.
Много мило от негова страна.
Здравей, Хауърд.
Шерифската звезда – това наричам бърза кариера.
Тенайк, я ела насам.
Какво има? – Продължи тук.
Елате, ще влезем в кабинета.
Какво се е случило?
Малкия сокол и Черната кожа са тръгнали по пътя на войната.
Върнаха се гневни от Уиндривър. Казаха лоши думи за теб и Булхед.
Искат да подпалят белите изнудвачи.
Завързаха ме тук, за да не говоря с теб. Трябва да ги спреш.
Не знаят каква беда ще ни навлекат. – Чакай ме при Червените скали.
Да, този фитил е от склада ми.
Не разбирам. Никой освен мен не влиза там. Сигурен съм.
Обзалагам се, че е бил някой от червенокожите ти приятели.
Ще ни взривят във въздуха някой ден.
Трябва да пиеш по-малко, Тенайк. – Не е твоя работа.
И ти си някакъв сантиментален апостол на човечността.
Ще ти гръмнат доброто сърце с няколко грама олово.
Това ли беше? – Добре, приключихме за днес.
Защо непрекъснато го обиждаш? – Този тип не ми харесва.
Винаги виси при червенокожите. Дърдорят часове наред.
Ако аз командвах тук, знаеш ли какво бих направил с цялата сган?
Докато аз съм тук, Тенайк, ще си държите езика зад зъбите, ясно?
Защо се занимавате, Хауърд? Вие сте бял.
Всичко е наред. Постовите са по местата си.
Благодаря.
Хайде да спим.
Хей, Хауърд!
Вие ли сте? Какво има?
Не, нищо. Всичко е наред.
Здравейте, шерифе. – Каролайн, как е пациентът?
Не много добре. Има малко температура.
Кога се връща Крис Хауърд? – Защо?
Джеси ли иска нещо от него? – Не. Исках да го питам нещо
за Лий, нали знаете...
Знаеш ли вица за стареца и... – Да, тоя го знам.
Ни звук, инак отиваш окончателно във вечните ловни полета.
Какво искаш? – Само една дреболия.
Искам да знам къде си скрил акта за собственост на земята си.
Хайде, слушам те.
Не знам за какво говориш. – Значи не знаеш, а?
Как би могъл да знаеш?
Когато "Уайоминг Ойл" започна да търси нефт в резервата,
някой изкупил за няколко гроша цялата земя на запад от Бигон Ривър,
но ти не знаеше това, нали? По-късно станало ясно,
че нефтът се разлива точно в тази посока.
И това ли не знаеше?
Но сигурно знаеш, че хитрият непознат днес е богат?
Какво ли знаеш ти.
А пък аз смятам, че вече си доста стар и болен за толкова много пари.
Така че къде си скрил хартийката? – От кого знаеш всичко това?
Няма никакво значение. Нямам много време.
От мен нищо няма да научиш. – Е, добре. Както искаш.
Нападение. Запалили са моя нефт.
Това е чудовищно. Подпалвачи!
Така ще направя, че на тая паплач ще й се стъжни животът!
Сигурен ли си, че е бил Шейвхед? – Да, той и Малкия орел.
Сам ли беше? Никакви свидетели? Защо не ги застреля?
Да ги убия? Но те са...
Избягаха. Ако бях стрелял, щях да вдигна шум.
Стрелите не вдигат шум.
Страхливец!
Вземаш парите ми, пиеш уискито ми,
мразиш Шейвхед и искаш да станеш вожд на резервата.
Но нищо не правиш.
Ето, вземи и си отивай. Повече не ми трябваш.
В какви отношения сте с Елисън? – Ами... в какви отношения сме...
Бих казал, че се уважаваме взаимно.
Но всъщност се отбягваме. – Но сте му необходим.
Да, аз съм единственият, който разбира нещо от нефт.
Може да го продава, но да го намери и да го извади...
Нали притежавате някакъв дял? Колко е голям?
Не е много малък. Защо?
Това ли беше причината да дойдете в това забравено от Бога място?
Да. Това беше една от причините,
но най-много ме привлече това, че ставаше дума за ново находище.
Звучи малко романтично, но... – Разбирам ви.
Време е да си ходя.
Здрасти, Лий. Здрасти, господине.
Чудесно, че ви срещам тук. Ще се приберем заедно в Уиндривър.
Добра идея, Бен. – Искам да ви кажа още нещо, Хауърд.
Но да си остане между нас. Преди няколко седмици с Елмар Гинес
писахме до Службата по индианските въпроси,
но до днес нямаме отговор. – И по какъв повод им писахте?
Добиваме от индианска земя. Ако Елисън няма разрешително...
Но вие би трябвало да го знаете.
Исках само да ви покажа къде ще попаднете, ако не внимавате.
Двама от колегите ви вече са тук.
Вслушайте се в стария Бен.
Той е погребал много млади мъже тук.
Някои бяха прекалено горди, други бяха прекалено смели,
трети бяха прекалено устати – като вас.
Какво искаш да ми кажеш всъщност?
На тавана на къщата на Елисън се крие един мъж.
Паркър се казва.
Преди 6 месеца при игра на зарове, застреля индиански вожд
и след това изчезна.
Сега пак се е появил. Видях го пред кръчмата на Кендлър.
Проследих го, за да разбера къде се подвизава.
Това не е ли гореща следа? – Познаваш ли оръжието му?
Една Ландуей, четири Ремингтън и Хенри 60-ти калибър – тя е рядкост.
И не се заблуждаваш? – Моля ви, господине.
Трябва да огледам тавана на Елисън. – Чудесно, господине.
Защо непрекъснато ме наричаш така?
Ами... малко млад и малко чужд... и звездата...
Помислих си, че така е най-подходящо. – Разбирам.
А сега аз искам нещо, господине. Ей там идва Джеси.
Откакто мъжът й умря, често е тук.
Носи цветя на гроба му и плаче.
Не е добре за такава млада жена. Погрижете се за нея.
Аз ще избързам напред. – Да, но...
Не можеш да постъпваш така с мен! – Здравей, Джеси.
Трябва да тръгвам, а този господин ще ти прави компания.
Обзалагам се, че Бен просто ви е изиграл.
Хей, стари сватовнико.
Какво става?
Какво става с вас?
Джини е мъртъв. Каролайн го е намерила.
Цялата стая е била разхвърляна и изтърбушена.
Убили са го като говедо.
Музика!
Аз ще се погрижа.
Пуснете музиката!
Изхвърлете хората! – Тук плаща "Уайоминг Ойл".
Не мога да си позволя да затворя. Дори и заради Джини.
Бен, остани тук известно време. Поне ще знам къде да те търся.
Разбира се, господине. Ще чакам тук.
Крис!
Трябва непременно да говоря с вас. Елате в моята стая.
Докато Джини беше жив, няколко пъти говори за вас.
Мисля, че ви харесваше. – Аз съм си готино момче.
Моля, седнете.
Трябваше да ви предам това, ако нещо му се случи.
Ако имате въпроси, играйте покер единстнено с Лий Гарет.
Какво? Покер? – Да. И аз не разбирам.
Когато попитах какви са тези знаци,
само се засмя и каза да не питам.
Благодаря ви, Каролайн. В момента нищо не схващам,
но все нещо ще ми хрумне. – И не бива да говоря за това, нали?
Вие сте умно момиче. Ако имате нужда от мен, ще ме намерите в бюрото.
Я прочети! Ще ти угасне усмивката.
Най-късно след 3 дни ще са тук.
Тогава ще затъна до шия. При теб няма да е така лесно.
Но проверят ли моята агенция, със сигурност ще имам неприятности.
Едно ще ти кажа – не ми ли помогнеш и всичко сам си отнеса,
тогава ще говоря. Няма аз да съм глупакът!
Ако не млъкнеш веднага, ще наредя да те изхвърлят.
Значи имаме предател в редиците.
Някоя свиня е написала донос до Индианската служба.
Сега ни изпращат служител, който да провери дали е истината.
Е, и?
Дали е вярно, че вадим нефт от индианска земя.
Боже Господи! – Излъгал си всички ни.
Премълчал си, че нефтът се добива на индианска земя.
А на нас колко пъти си казвал, че имаш разрешително!
Че било само въпрос на време
индианците да ни отстъпят територията на нефтените залежи.
Ти какво беше преди една година? Мръсен беден плъх!
Аз те направих богат!
Досега не си виждал толкова пари, колкото притежаваш сега.
Да, не получих разрешително да добивам нефт в резервата.
Въпреки това продължих и осигурих печалбата ви.
За това трябва да ми благодарите на колене!
Какво? Какво означава това?
Ти си пиян.
Ще наредя да те обесят!
Благодаря, Паркър. Крайно време беше.
Ще го хвърля в реката.
Надолу по течението не се интересуват от умрели индианци от резервата.
Не искам да имам нищо общо с това!
Не издържам повече! Връщам ви дяловете си!
Повече не искам да имам нищо общо с всичко това!
Един мъж се вмъкна в хотела. – През кой прозорец?
Вляво, над покрива на навеса.
Това е стаята на Каролайн.
По дяволите!
И тук нищо.
Къде са документите на Джини? Къде си ги скрила?
Знаеш къде са, нали? У баща ти ли са?
Я кажи, къде е Каролайн? – Май се качи горе.
Ако ме излъжеш, ще те сполети съдбата на Джини, разбра ли?
Помощ! Крис!
Каролайн! – Крис, бързо! Помощ!
Не знам кой беше, не го познах.
Питаше за документите на Джини.
Искате ли да ми помогнете, Каролайн? – Да.
Сутринта с най-бързия си впряг отидете в нефтения лагер.
Разкажете на Лий Гарет всичко, което се случи днес.
Разбрахме ли се? – Разбрахме се.
Мъжът избяга. Трябва да е ранен.
Изстрелите дойдоха от онзи прозорец. – Интересно.
Там живее Бил Кейн, служител на Елисън.
Да се махаме. Не бива да ни виждат заедно.
Не е добре да си постоянно в града. Застрашаваш и двама ни.
Като деца заедно се борехме с опасностите.
Беше отдавна. – Преди дванайсет зими.
Черната томахавка изчезна. Ще ни предаде на Елисън.
Опасявах се, че е шпионин. Елисън го е подкупил.
Взе ли газта? – Май ме смяташ за идиот.
Индианска агенция Маклорън
Кой е там?
Ето!
Факлата! Бързо! Изчезвай!
Съветът се беше събрал.
Младите войни жадуват победите на предците си.
Забравили са как свърши всичко навремето.
Какво решихте?
Булхед се отказа от Елисън.
Но не знае как да продължим. И аз не знам.
Булхед...
Как е баща ти?
Когато чу, че си се върнал, очите му се навлажниха.
Пожар!
Индианската агенция гори! – Какво?
Пожар!
Изчезвай. Сега си в по-голяма опасност от мен.
Ще бъда наблизо.
Вземете стълбата. Изведете конете.
Винаги съм го казвала. Индианците ще ни вкарат в беда.
А Маклорън им правеше само добро. Ето как му се отблагодариха.
Това е стрела на Черната томахавка. – Подпалиха ни насред града!
Веднъж ми подари стрели със същите знаци.
Хайде, търсете червенокожия!
Ето я червенокожата свиня!
Оставете го жив! Трябва да решим какво да правим с него!
Не го убивайте! Оставете го жив! – Хората са се побъркали!
Стой, Бен.
Черната томахавка беше мъртъв. Скетуей стреля по трупа му.
Раз, два!
Донесете кофи с вода! Бързо!
Здрасти, Ханк. Какво ти е на ръката? – Друг път избери по-добър стрелец.
Не разбирам. – Много добре ме разбираш.
Добре. Тогава трябва да ти напомня, че актът на Джини е за двама ни,
такова беше споразумението. – Ако знаехме къде е.
Носете кофи с вода! Насам с кофите!
Ела, Бен. Трябва да питам Елисън нещо.
Елисън, името Паркър говори ли ви нещо?
Това не е ли търсеният престъпник?
Нещо против да огледам тавана ви? – Не, разбира се.
Надявам се, че добре сте помислили. – Помислил съм.
Побърка ли се? Знаеш ли кого обвиняваш?
Как ти хрумна, че обвинявам Елисън?
Въпреки това бих искал да дойдеш с мен.
Хора, изчезвайте! Махайте се!
Хей, Паркър, знам, че сте тук!
В името на закона, слезте оттам!
Елисън, качете се.
Още е прясно.
Даже има остатък.
Имах майстори. Поправяха покрива. – Така ли?
Убедете се сам. Моля, продължавайте да търсите.
Съжалявам, Елисън.
Някой трябва да ми е дал погрешна информация.
Хей, господине.
Дори и да се обидите, малко се тревожех за вас.
Дори не пита дали Паркър беше там. – Защо? Нали знам, че е там.
Беше се свил върху една греда. – Греда?
Какво е това? – Каролайн ми я даде.
Била е в стаята й, под леглото. – Какво? Значи мъжът в стаята й...
Да. Бил е шерифът Ханк Джексън. – Шериф Джексън.
Бен, нали мога да разчитам на теб?
Е, Крис, справи ли се с провала? Чао, до утре.
Бен, ела.
Утре сутрин ще заведеш Джеси в резервата.
Ще стоите при Шейвхед, аз ще дойда по-късно.
Доведи ми коня. – И то утре сутрин.
Какво ще правя в резервата? – Там ще си на сигурно място.
При индианците? – Нещо против тях ли имаш?
Не точно, но... – А, да.
Забравих да ти кажа.
Аз също съм индианец. Майка ми е бяла,
но с Шейвхед сме от един баща – Булхед, вождът на шошоните.
Искаш да ги убиеш.
Вярваш ли, че ще те чакат, докато дойдеш?
Ще те убият в гръб.
И дори всичките да умрат, какво ще постигнеш?
Какво ще постигнеш?
Нали затова ме извика? – Не.
Извиках те, за да ни помогнеш.
Точно това направих.
Ако сега искаш да не ги убивам, по-добре да не ме беше викал.
Това е цялата истина.
Ние сме братя. Ти живееше с майка си сред белите
и когато те питаха за баща ти, мълчеше.
Сега можеш да убиеш и да изчезнеш в планините и градовете на белите,
но народът на баща ти трябва да остане тук.
Ние не можем да се скрием.
Това е истината.
Паркър. – Вече те гонят.
Трябва да уроним достоверността на доноса.
И авторитета на индианците. – Много умно.
Трябват ни практични предложения. – Ще унищожим находището
и ще изглежда като тяхно отмъщение. Точно както и убийството на Маклорън.
После едва ли ще се интересуват от претенциите им.
Ние само сме сондирали. – Продавали сме нефт.
Компанията е научила за това.
Комисията не може да излезе толкова скъпо.
Но трябва да имате земята на Джини, иначе...
Добро предложение.
Какво мислиш, Ханк? – Пощенската кола е пред града.
Няма нужда да казвам кой е в нея. – Трябва да ги посрещнеш, Майк.
Отивам сам в бараката на Джини. Но съм честен.
Мога да взема Скарфейс или Бенджамин Скот.
Ти определи кого.
Скот. – Добре.
Връщаме се с документите. – Бих те намерил навсякъде.
Нефтеното находище се намира тук.
Ти ще следиш този Хауърд.
Отиваш възможно най-бързо в лагера. Инженерът да отпрати хората.
След това подпалваш. Ако дойдат индианци, убий ги.
Гарет може да създаде неприятности. – Ще намериш как да се оправиш.
Г-н Рейнолд, добре дошли в Уиндривър Сити.
Черната томахавка беше предател, но не беше убиец.
Щяха да линчуват и всеки друг! – Това беше за всички нас!
Тишина!
Въпреки това нашите хора не биваше да напускат нефтеното находище.
За убийците ли трябваше да стоят на стража? Да очакват смъртта си?
Не биваше да нарушават договора с белите.
Нямаха право да напускат лагера. – Кой наруши договора десетки пъти?
Кой уби вождовете ни? Твоите партньори!
Братя, няма смисъл да се караме за грешките си.
Сега знаем, че белите мъже са убийците на братята ни.
Няма смисъл да се бием срещу тях. Други ще заемат местата им.
Трябва да се научим да се борим другояче.
Нефтът е наш и ще подсигурим залежите.
Дойде ли комисията от Вашингтон, за нас ще е добре,
ако види делата на онези, които се наричаха наши партньори.
Тогава ще потърсим от тях правата си.
Трябва веднага да отидем в лагера с всичките ти мъже.
Добре. Доведете конете, вземете оръжията.
Ти се завърна. Това е добре.
Кажи ми, сине, ще останеш ли при нас? – Не знам.
Синовете винаги мислят, че бащите са сгрешили във всичко.
Послушай ме. Остани при нас.
Не искам да ви преча, но няма ли да ми разясните какво става тук?
Трябва да осигурим находището. – Сигурно може да почака малко.
Хайде, елате. – Какво смяташ да правиш?
Какво става тук?
Джак откачи. Искаше да командва тук. – Прав е.
Но това не е насочено срещу вас. – Какво каза Елисън?
Веднага да освободим лагера и да го подпалим.
Какво? – Трябва веднага да освободим лагера
и да изгорим всичко.
Няма да го допусна. Докато съм тук, аз заповядвам.
И дотогава нищо няма да се пали.
Тогава ви казвам, че сте уволнен. Аз съм наследникът ви.
Аз ще говоря с хората.
Хайде, влизайте вътре. – Лий.
Отивай, бързо!
Тенайк, не мърдай!
Сега ще сложиш ръце на тила си и бавно ще тръгнеш към мен.
Хора, Гарет се е побъркал. Държи се, сякаш нефтът е негов.
Но Елисън нареди... – Тенайк!
Бавно назад казах.
Лагерът ще изгори, ако ще да изгоря с него.
Държи факла!
Стреляй! Стреляй по цистерната.
Тенайк хукна към цистерната. – Ако успее, с нас е свършено.
Свалете оръжията!
Изчезвайте. Ще стане страшно!
Лий!
Благодаря, Хауърд. Без ваша помощ никой нямаше да се измъкне жив.
Заведете ги зад скалата и ги охранявайте!
Вие имате ли такъв?
Джини бил казал да поиграем покер за тях.
Това е доста висок залог.
Приличат си като братя близнаци.
Джини ви е направил свой наследник.
Радвам се, че вие сте новият ми съдружник.
Там има нефтени залежи. – Да.
Крис, знаете ли колко сме богати?
Предлагате ми много, Гарет. Имущество и приятелство.
Това е много сред бели.
В доклада на Елмар Гинес май има по-малко истина, отколкото мислехме.
Интрига на завистници. Просто недоразумение.
А какво става с добивите от новото находище?
Какво искате да кажете?
В писмото на Елмар Гинес пише,
че той и инженер Лий Гарет са купили земите на северозапад от резервата.
А не вие. Макар че от месеци твърдите точно това. Така ли е?
Чрез вас загубихме време и много пари, Елисън. Вие сте неспособен.
Ще поговоря с инженер Гарет
и ако е съгласен да се споразумеем при приемливи условия,
може би ще намерим и за вас някакво приложение.
И свалете табелките на компанията от фасадата на къщата си.
Не искам да ви препирам, шерифе,
но още нищо ли не сте намерили? – Не, нищо.
Един дявол знае къде ги е скрил. – Дано да ги намерите скоро.
Не се чувствам много уютно тук горе.
Какво ще правим, ако не ги намерите? – Все нещо ще ми хрумне.
Шерифе, двама-трима мъже се приближават. Видях ги за малко.
Кажете ми, когато са наблизо.
Бандити! Това е моя земя!
Няма нищо страшно.
Гарет, няма да предприемате нищо. Може да ви струва живота.
Джексън, излез!
Знам, че си вътре! Излез!
За теб има само един път и то през вратата!
Какво искаш? – Легни на земята. Ръцете напред.
Ще те закарам в Уиндривър Сити.
Хвърли ми оръжието!
Не се постъпва така с нас, Джексън.
Тук ли е инженер Лий Гарет?
Да. Тук.
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©