Frasier (2023) - 01x03 (2023) Свали субтитрите
Нуждая се от теб.
- Не ти вярвам, докажи го.
Моля те, не мога без теб.
Как възприемат напоследък рибената кост?
Не сега, татко.
Добре, имам други възможности в гардероба на долния етаж.
Не мога да го направя сама. Участваш ли, или не?
Изляза ли през тази врата…
- Пипитът прекален ли е?
Моля те, татко!
Изляза ли през тази врата с теб,
може да положим началото на движение.
Ще ми се да го харесам, но просто не те виждам в тази роля.
Нищо не разбираш!
Съдиш за мен според критериите на "Обратна тяга".
"Обратна тяга" е шедьовър.
- По-скоро е пожарникарско порно.
Знам какво си мислите:
този е лекторът от Харвард с неговия банален туид.
Не, чудех се колко ще му отнеме на татко да спомене,
че преподава в Харвард. Под минута. Впечатляващо.
Малко повече, отколкото ти се задържа в Харвард.
Подигравай ми се, но сега започва нова академична ера за мен.
Фрейзър Крейн навлиза в свят, в който ще раздава мъдрост
на младите умове.
Никой не обича повече от мен да слуша Крейн да говори за Крейн,
но голямото прослушване на Ив е тази седмица.
Героинята работи в кланица
и убеждава колегите си да се обединят
чрез страст, силен дух и сутиен за повдигане.
От диалозите се подразбира, че кравите са големи късметлии.
Ще ни оставиш ли за малко насаме?
Извинете ме, жалко, че Ив няма къде да се усамоти,
например стаята, за която платих в края на коридора.
Не закъсняваш ли за интерната,
където учиш неуправляеми пубери на поезия?
Изисканата вълна на туида
и деликатните кръпки на лактите са емблематични за интелекта
и състраданието, които вдъхновяват младите умове.
Близначета ли сме?
Ще се преоблека.
Не си ли в час?
- Ще взема баща ти под крилото си
през първата му седмица в Харвард, ще бъда неговият Санчо Панса.
Познавам Харвард, Дейвид. Завършил съм го.
Така ли? Май не си ни разказвал.
Ето това е актьорско майсторство.
ПЪРВАТА ЛЕКЦИЯ
Виж ти, прословутият психиатър, телевизионер
и новоизлюпен харвардски преподавател д-р Фрейзър Крейн.
Стига, приятели сме, наричай ме просто "световноизвестен".
На какво дължа това удоволствие?
- Дойдох да кръстя най-новия си кораб.
Мислех, че ще има шампанско.
Взех ти капучино.
- Голямо разочарование.
Добре дошъл. Тук отдавна не е имало човек с твоята страст,
въодушевление и жизнени показатели.
Донесох ти и това.
Копие на мислещата шапка от старото ми токшоу.
Забавно.
Студентите ще откачат, ако им го кажеш.
Е, всичко това е зад гърба ми.
Дните, когато давах абсурди съвети по телевизията са минало.
Разбира се, не е нужно да си я слагаш. Беше по спешна поръчка.
Радваме се, че си сред нас.
Благодарение на твоята популярност
почти никой не се записа за моите лекции, така че съм въодушевен.
Огледай се, чичо.
Ти си розовобузият дебютант на този бал на умовете.
Аз съм напетият млад кадет.
- Сядай, Дейвид.
Добре дошли в "История на психологията".
Аз ще бъда вашият Вергилий, но няма да ви преведа през кръговете на ада…
Извинете, имам въпрос.
После ще продължа с Вергилий. Да?
Мисля, че приятелят ми ми изневерява. Да се конфронтирам ли с него?
Съжалявам да го чуя, но това не е старото ми телевизионно шоу.
Вече не давам лични съвети. Да?
Получих първото обаждане за вас. Тя е от Финикс и е моя майка.
Пита дали сте толкова хубав на живо, колкото и по телевизията.
Няма как аз да го кажа.
От сп. "Пипъл" твърдят, че е така, но…
Разсеяхме се. Да се върнем на първата ни лекция.
По какво се увличал Вилхелм Максимилиан Вунд?
Всичко започва в Манхайм…
- Чичо, този не си води бележки,
а те проучва в гугъл. Стига си търсил "Фрейзър Крейн, ръст".
Всичко е наред.
- Не е.
Защо му е да знае колко печелиш? Истинската стойност на човека…
Боже, чичо, богат си като Рокфелер.
А ми подаряваш евтини коледни подаръци.
Достатъчно, стига!
Искам да сте наясно с едно:
този курс няма нищо общо с кариерата, публичния ми живот и старото ми шоу.
Дойдох да ви поведа на трудна академична одисея.
Ако сте тук по каквато и да е друга причина,
можете да си вървите.
Чудесно!
Е, отделихме плявата от зърното.
Сега има ли сериозни въпроси?
Висок съм 186 см.
Опитах се да довърша лекцията, но докато говорех,
погледите им се зареяха някъде, все едно…
Алън?
Алън!
Радвам се, че е минало като по вода. Поредният ти триумф.
Не! Провалих се.
Исках да ме приемат на сериозно, а те напълно ме отхвърлиха.
Ако престанеш да се опитваш, ще видиш, че ще успееш.
Д-р Крейн. Идвам от регистрацията.
Осем студенти са напуснали твоя курс.
- Моля те, и бездруго му е тежко.
Повечето са се записали в твоя.
- По дяволите, Фрейзър, стегни се!
Мислех, че преподаването ти се отдава. Имаш десетилетия опит в медиите.
Това не е преподаване, а шоу. Не съм танцуваща мечка.
Никой не те мисли за танцуваща мечка,
но нещата са се променили, откакто си следвал тук преди няколко десетилетия.
Днешните студенти искат малко шоу, затова си тук.
С теб лесно ще преглъщат трудните идеи.
Значи съм сирене, увито около кучешко хапче.
Именно, разбра ме.
Представи си как ще реагират студентите
на малко от старото ти "аз".
Знам, че ще размислиш.
- Няма.
Хубаво, но искаме резултати, плащаме ти луди пари.
Плащате ми мизерно.
- Което е доста в академичния свят.
Най-важна е бройката. Ако не привличаш повече студенти,
то резултатът няма да е добър.
- Какво предлагаш?
Тази е нова кариера за теб, може би се нуждаеш от малко помощ.
Звучи разумно.
- Да.
Докато свикнеш, би могъл да преподаваш в тандем с Алън.
Абсурд!
- Ти луда ли си?
Алън е мързел, не довършва нищо, което започне.
А Фрейзър е…
Какво ще кажеш? Да опитаме ли?
Помогни ми да помогна на д-р Крейн да помогне
на следващото поколение, което ще помогне на следващото.
Прозвуча като престъпна пирамида.
Предлагаш да приема извънредна работа без извънредно заплащане?
Предлагам да помогнеш на най-стария си приятел.
Без допълнително заплащане.
Можеш да върнеш котарака си в кабинета.
Добре, ще му помогна, все пак е приятел.
Котаракът ли имаш предвид?
- Ти как мислиш?
КОТЕШКО ИМЕНИЕ?
Не бързаш ли да вземеш котарака?
Не, би било глупаво. Фрейзър Крейн, запознай се с Маргарет Скречър.
Какво му е толкова обидното да си танцуваща мечка?
Ти си шоумен по природа, защо не използваш дарбата си?
Вече не искам да съм шоумен, а да променя нещата.
Не ги ли промени с телевизията?
Спорен въпрос, но ти гледа предаването и знаеш.
Гледал си го, нали?
- Разбира се. Е, отчасти.
Може и да съм го пропуснал.
Излъчваха го 14 години. Чакай, ще ти покажа.
Вероятната причина все още да не сте поискали прошка от дъщеря си е,
че не сте простили на себе си.
Много проницателно.
Това беше първи сезон.
Ето ти откъс от 13-ти сезон.
Д-р Крейн ще ти оправи мозъка!
Той ума ти ще запази и от болката ще те опази!
Д-р Крейн
О, докторе!
Ама каква публика, а, Дейвид?
Страхотна, страхотна! Добре дошли!
Днес ще се поровя в ума
на най-умното прасе на света -
Алберт Свинщайн!
После ще разкрия тазседмичните "лубими" неща на Фрейзър.
И Том Арнълд е тук!
Първо обаче да си сложим…
- Мислещите шапки!
Сега разбирам защо мислиш, че си загубил целта си.
По едно време рекламирах цветен овлажнител за кожа с репликата
"Аз блещукам".
Тогава напуснах. Шоуто ми се превърна в тотална глупост.
Най-големият ми кошмар е, че то ще е моят завет.
Сигурен ли си, че се притесняваш повече от чуждото мнение,
отколкото от твоето собствено?
Не ме диагностицирай с твоите проекции.
Беше само намек за проекция.
- Възразявам срещу твоите намеци.
А аз подлагам на съмнение твоето възражение срещу моите намеци.
Ако искаш да избегнеш недоразуменията,
трябва да спечелим курса ти със съдържание
и знам с какво точно да започнем.
"Съдържание"? Имаш предвид питие?
А, книга! Виж ти.
Познах от първия път.
ВТОРАТА ЛЕКЦИЯ
Здрасти, как е настроението за втората лекция?
По-добро. Снощи с Алън се поровихме и измислихме…
Фантастично. Алън вече е вътре и…
Дано не възразяваш. Поиграх си малко с осветлението
и промених някои дреболии, за да ти е по-комфортно.
Благодаря ти за грижите.
- Че как, ти си "лубимия" ми учител.
"Лубимия" ли каза?
- Не.
А, и още нещо. Тези врати са повредени,
използвай горния вход, ако обичаш.
Просто заобиколи.
- Добре.
Д-р Крейн мозъка ти ще оправи,
нервите ти ще са здрави…
- Това е най-големият ми кошмар!
О, докторе!
Къде отиваш? Имаш лекция!
- Значи ставаме с един по-малко.
Ти ме прекара.
- Не, прекарах теб и Алън.
Той нямаше никаква представа.
Надявах се, като видиш въодушевените студенти, да приемеш старото си "аз".
Искаш танцуващата мечка, нали?
Не, искам здравословна учебна среда…
Искаш танцуващата мечка!
- Естествено, че я искам!
Защо мислиш, че те наех? Заради смешния ти преподавателски опит,
заради научните трудове, които не си написал? Не!
Ти си грамадна танцуваща мечка с розова рокличка,
която студентите ще слушат!
Затова си тук!
Така че танцувай, мецо, танцувай!
Отказвам! Веднъж вече напуснах този пост, ще го сторя пак!
Д-р Крейн, моля те! Заложих си главата заради теб.
Резултатите са лоши и ако напуснеш, ще станат още по-лоши.
Какви са тия резултати, за които все говориш?!
Просто резултати, и са лоши.
- Тук е Харвард!
С даренията за Харвард можем да платим тока на малка страна за векове напред!
Не е зарази резултатите, а заради сестра ми!
Цял живот тя все е по-популярна и по-успешна от мен.
Не знам дали си си имал работа с брат или сестра,
с които имаш много напрегнати и конкурентни отношения.
Въпросната динамика ми е позната.
Нужен ми е звездният ти статут, за да бия най-сетне сестра си.
Наскоро я направиха ректор в Йейл.
Йейл, Фрейзър, Йейл!
- Не ми йейлквай!
РЕЧТА НА КРЕЙН
Още веднъж.
- Да починем, изтощих се.
При последните такива напъни се появи Джон.
Използвай го. В тази сцена вече не издържаш.
Трябва да звучиш изтощена, жалка, да се самосъжаляваш,
все едно никой не вярва в теб.
- Дай някой пример.
Нима съм орисан да бъда издънка?
Един по един, вързаха канапи за китките и коленете ми
и ме превърнаха в марионетка да танцувам за тяхно удоволствие
и щом станах непотребен, ме натикаха в кашона.
Да, това беше правдоподобно.
Знам ли, енергията би трябвало да е странна и гневна.
И как изглежда подобно нещо?
- Мойта ярост се пробуди!
Вкараха те в капана на собствения ти чар!
Как смеят да те унижат като те принудят да правиш онова,
което прави по собствено желание 15 години?
За какво става дума?
- Позволи на мен.
Сядай, Дейвид.
- Добре.
Нещата с Харвард не се получават.
Мисля да напусна.
Наистина ли?
Извинявай, но питам, за да съм 100% сигурен, че съм разбрал:
мислиш да изпаднеш?
От Харвард?!
Смяташ ли, че даде на Харвард шанс?
Ти си толкова умен
и не ми се ще да пропиляваш потенциала си.
Да не би да не можеш да се сприятелиш с другите?
Защо не си вземеш нулева година да премислиш нещата?
Тревожа се, че това решение ще предопредели целия ти живот.
А и какво да кажа на приятелите си?!
Чакай малко!
Да не си друсан?!
Много смешно и забавно.
Свърши ли?
Само се шегувам, никой не те разбира по-добре от мен.
Харвард не е за всеки, откажи се.
- Няма да се откажа.
Няма нищо срамно да си слабак.
- Не съм слабак.
Е, ти напусна радиошоуто, телевизионното шоу,
с чичо Найлс зарязахте ресторанта си още след първия ден.
Не се отказвам, просто не знам как да накарам студентите
да ме вземат на сериозно.
Така е и с героинята, за която се явявам на прослушване.
На сериозно я взема само Джулиъс, полуслепият нощен пазач.
Благодарение на него другите успяват да видят лидера в нея.
Накрая обаче той пада в индустриална месомелачка.
Значи ако намеря своя Джулиъс,
студент, когото успея да въвлека във вдъхновяващ разговор,
ще спечеля целия поток на своя страна.
И знам от кой Джулиъс имам нужда.
Напълно съм убеден.
ТРЕТАТА ЛЕКЦИЯ
След кратката засечка вчера е време да влезем в релси.
Първо обаче има ли въпроси?
Аз имам.
Някой? Който и да е? А, да, младата дама в дъното.
Приготвила съм ви въпрос, д-р Крейн.
Чудесно, радвам се да го чуя.
Аз съм твоят помощник, твоят Санчо Панса…
Става дума за Херман Ебингхаус.
О, да, Ебингхаус! Много интересно.
Планирал си го без мен, на своя глава.
Можете ли, като сериозен учен, да обясните за какво точно става дума?
И, моля ви, без шоуменски номера.
Извинете, госпожо.
- "Госпожо"?
Не съм госпожа, а госпожица, млада госпожица студентка.
Сигурен съм.
- Нима?
Приличате на дърта майка.
Изглеждам дърта, защото ме накараха да облека тъпото поло.
Както Ебингхаус казал…
- Никой няма да ви се върже.
Така ли? Който мисли, че съм студентка, да вдигне ръка.
Не е студентка!
Тя се прави на актриса и ми открадна момента!
Правя ли се? Въртя тия тъпаци на малкия си пръст!
Ти се възползва от него, нали?
Възползва се от горкия и наивен клоун!
Или може би съм тук, защото знаеше, че ти няма да се справиш!
Намери си твой чичо, този си е мой!
Бой, бой, бой!
Стига, всички да се успокоят!
Тя е тук само защото чичо плаща жилището й и на нейното бебе!
Стига толкова, престанете!
Мисля, че е крайно време
да сложим мислещите шапки.
- Мислещите шапки!
Изглежда лекцията е минала добре.
Преподавах в съседната зала и аплодисментите ме събудиха.
Да, направо ги успах.
Успях да говоря 20 минути за Херман Ебингхаус
благодарение на тъпата шапка
и им разказах за скандала с Алберт Свинщайн.
Тогава защо си увесил нос?
- Защото исках да съм нещо друго.
Преди 30 години си тръгнах от Бостън с подвита опашка.
Мечтаех за триумфално завръщане.
Тези мечти обаче се отдалечаваха все повече.
Хубава шапка, може ли да я видя?
Защо ме удари?
- Защото се лигавиш.
Ти си богат, известен, студентите ти те обичат.
И по някаква причина миришеш естествено на сандалово дърво.
Какво още искаш?
- Да променя нещата.
Исках да се реализирам,
когато преди 40 години тръгнах по този път.
Разбирам.
Хубав колан, може ли да го видя?
Толкова ли съм смешен?
Успял си да накараш 18-годишни да слушат за Ебингхаус 20 минути.
Нужна ти е била само една тъпа шапка и история за прасе,
която и аз искам да чуя.
Д-р Крейн!
Страхотна лекция! Студентите полудяха, ти си хит!
Да, Фрейзър тъкмо се оплакваше, че го обичат.
Може ли да погледна шапката?
Трябва да призная нещо.
Поръчката за шапката не беше спешна. Купих я, когато те гледах на живо.
Била си фен на шоуто? Не си го споменавала.
Малко ме е срам,
но дори организирах местен клон на клуба на твоите фенове.
Била си Крейниак!
Гледах как успокояваш и образоваш зрителите си
и затова реших да следвам.
Шоуто ми те е вдъхновило, въпреки всички глупости?
Не въпреки, а заради глупостите.
Е, първоначално те ме привлякоха.
И слава богу, иначе кой знае каква щях да съм сега.
Сигурно щях да съм декан в някой забутан държавен колеж.
В Корнел.
Явно няма нищо лошо в премерените глупости.
Просто трябва да взема негативните самовнушения и…
Благодаря.
Благодаря и на двама ви, но най-вече на Оливия.
Мислещата шапка…
Не я ли видях в кабинета ти миналата седмица?
Е, малко поукрасих нещата, за да се аргументирам по-добре.
Браво.
Браво и за жалката измислица с "Крейниак"-а.
Чакай. Какво си правил в кабинета ми?
- Търсех котката.
Между другото, настолната ти зен-градина е компрометирана.
Знаете как става.
Скъпа, телефонът звъни,
пак са моите пациенти.
Може би изглеждам малко объркан,
е, може би, но си ми ясна като бял ден.
Обаче нямам никаква представа
какво да правя с всички тези пациенти.
Какво да се прави, такъв е животът.
Фрейзър се завърна в Бостън, какво друго му остава?