Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E20 - Enemy at the Gate (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E20 - Enemy at the Gate (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Входяща дупка.
Получаваме сигнал.
РўРѕРґ?
- Не се съмнявам,
че си изненадан да ме видиш, Джон Шепард.
Не изглеждаше много добре, когато те видях за последно.
Да. Ще се радваш да узнаеш, че пътуването ми беше успешно,
макар и невероятно болезнено.
- Казваш го, за да ме разведриш.
Успях да възвърна позицията си на водач на съюза.
Но наскоро попаднах на пречка.
Можете да видите какво е останало от совалката ми зад мен.
Добро приземяване.
- Не с лошо, Шепард.
Не отдавна умението ми да пилотирам спаси
твоя живот и тези на приятелите ти.
Не беше моя грешка. Нападнаха ме.
Един от моите подчинени.
Извинявай, че ще съм откровен, но какво ни интересува това нас?
Не това, че временно ме победи трябва да ви интересува.
А това как успя да го направи.
- Как?
Придоби много рядка и силна технология,
с която вярвам, че сте запознати.
ZPM? Шегувате ли се?
- Така каза.
Не му вярвам.
- Защо не?
Ами, не растат по дърветата!
- Предал го е свой човек, сега иска
да му помогнем да си отмъсти, това е то.
Възможно е да спомена ZPM, само за да привлече вниманието ни.
Но ще знае, че рано или късно ще разберем истината.
А през това време, ще е под наша стража.
Планът му не е добър.
- Определено не ни казва нещо.
Сигурно. Но това не значи, че лъже за ZPM.
Ако е истина, може да е много лошо. Недостатъчно произвеждане
на енергия е ахилесовата пета на технологията на Призраците.
Това е причината за технологичното ни надмощие.
Ако този подчинен или както там Тод го нарича,
обикаля с кошер, захранен от ZPM...
Не можем да пренебрегнем тази опасност.
И няма да го направим.
Старгейт Атлантида Сезон 5 Епизод 20
Субтитри: Insaneboy.
Враг пред портите
Как е със здравето?
- Изглежда казва истината.
Няма следа от генната терапия, както и от вируса.
По техни мерки, е в отлично здраве.
- Значи отново се храни с хора.
Същият си е, както преди терапията.
От това се опасявах.
Ето ни пак.
Да. Градът започна да ми става доста познат.
Почти като място за отдих от ежедневието.
Жалко ще е да бъде унищожен.
Намекваш, че ако не ти помогнем, това може да стане?
Добре. Да започнем отначало.
Откъде е дошъл ZPM-а?
Спомняте си, че успях да взема няколко от репликаторския град
преди да бъде унищожен?
- Да.
И бяха изгубени, когато полк. Шепард унищожи съоръжението за клониране.
Не всички.
- Моля?
Май взех повече, отколкото казах.
- Колко повече?
Да не се хващаме за детайли.
- Обичам детайлите.
И да ви кажа, няма как да проверите, а и без това не ми вярвате,
та - какъв е смисълът?
- Добре, кажи ми това.
Защо сега? Имал си ZPM-ите повече от година.
Органичното естество на кошера създава
известни несъответствия с Древна технология.
Трябваше да решим този проблем, преди да ги използваме.
Постигнал си го в завода за клониране?
В кошера е по-трудно, множество системи се нуждаят от адаптиране -
хипердвигател, оръжия, корпус - най-добрите ми учени вече работят.
Наскоро един от тях успя.
Само че не е искал да ти го даде. Решил е да го запази за себе си
и искаш нашата помощ, за да го отстраниш.
Във ваш интерес е.
Той знае ли къде е Атлантида?
- Отново излишни детайли!
Явно сте съгласни и очевидно мислите, че ви лъжа,
а и няма значение, защото знам, че не бихте поели риска!
Трябва да знаете, че върху кошера още се работи.
Тепърва ще достигне пълния си потенциал.
Ако го атакувате сега, може би ще да успеете да го унищожите.
Но ако се поколебаете, ще е прекалено късно.
Кошерът ще е непобедим.
Ще се заемем с това ли?
- Агенцията иска разследване.
Макар че, Тод винаги досега ни е използвал за своите цели?
Продължавам да твърдя, че лъже!
- Дори и да казва истината,
обикновенно крои нещо съвсем друго.
А вие, полковник? Вашите съображения?
Щом Агенцията иска - ще разследваме.
Добре, тогава тръгвайте.
Полковник!
Добре изглеждаш.
Нужно ли беше да извадите подкосмичния ми предавател
и да ме накарате да облека тези абсурдни дрехи?
След това, което стана последния път,
когато бяхме на кораба, не можеш да ни виниш.
Явно молбата ми да съм на мостика, когато осъществим контакт...
Отхвърлена е.
- Разбираемо.
Ето какъв е проблемът. Щом се замесим с теб,
се чувствам, сякаш се разхождам с граната в джоба.
Просто чакам нещата да се объркат, заради
дреболията, която си пропуснал да споменеш.
Уверявам те, че сега...
- Спести си го.
И преди сме водили този разговор.
Ако наистина мислиш така,
защо ме пусна при последната ни среща?
Имахме сделка и ти я уважи.
А ако трябва да съм честен, не мислех, че ще оцелееш.
Ако разбера, че ни лъжеш,
няма да чакам позволение.
Няма да има нищо на хартия. Просто ще те убия.
Какво е положението, полковник?
- Наближаваме. Отивате ли някъде?
Да, излезте преди да навлезем в обсег на сензорите.
Ще огледаме със скачача.
- Не това е планът.
Ще сме невидими. Ще комуникираме, чрез кодиран сигнал.
Ако е това, което Тод казва, ще дойдете с тежката артилерия.
Добре. Просто внимавайте.
Почти стигнахме.
Включвам маскировката.
Добре, получавам данни.
Кошер е.
Какво?
- Има силна консумация на енергия.
Значително завишена.
- Като при ZPM?
Трудно е да се каже от толкова далеч.
Шепард, какво е положението?
- Маккей отчита интересни данни,
отиваме да погледнем отблизо.
Засичам огромно ползване на енергия.
Какво става?
- Расте.
Какво искаш да кажеш?
- Това правят с енергията,
използват я, за да отгледат по-голям и ако съм прав,
значително по-плътен външен корпус.
Има смисъл. Обикновените кошери са ограничени.
Ако са по-големи или тежки, не могат да се управляват.
Да не говорим за хиперпространство. Само при
ляв завой и се разпадат от инерцията, но с ZPM...
Ясно. Какво означава това за нас?
Когато свършат, корпусът ще е непробиваем.
Добре, да ги отстраним преди това да стане.
Чакай. Зареждат оръжията.
Не ни виждат, нали?
- Разбира се, че не.
Може би ги изпробват.
Мили боже!
- Какви са шансовете
да ги изпробват в наша посока?
Имайки предвид колко голям е космосът, почти никакви.
Виждат ни!
Измислили са как да увеличат чувствителността на скенерите си.
Сигурно. Има ли общо със ZPM-а?
- Вероятно.
Дедал, имаме проблем. Невидимостта е неефективна.
Идваме. Максимална досветлинна!
Пуснете щитовете.
- Да, сър.
Изключвам невидимостта. Не ни помага.
А и ще можем да стреляме.
- Едно по едно, Родни.
Удариха ни! Изгубих управлението.
Ще ги поправя, дай ми минута.
- Побързай Родни или сме мъртви!
Стана, сър. Блокирахме удара. Щитът издържа.
Отвърнете на огъня. Пълна мощ.
Да, сър.
Пряко попадение.
- Повреди?
Минимални.
- Гответе ракетите,
огън с всичко налично!
Сър, отчитам огромно енергийно натрупване!
Пригответе се за удар!
Щитовете паднаха. Повреди на всички палуби.
Изгубихме хипердвигателя и основните оръжия.
Избягващи маневри. Не бива пак да ни ударят.
Би трябвало да имаш управление.
- Ами оръжия?
Няма начин.
- Става нещо!
Няма смисъл. Повечето ни системи не работеха.
Свършени бяхме и те го знаеха. Защо се оттеглиха?
Може би, защото знаеха, че вече не сме заплаха.
Призраците не са толкова добродушни.
Тод каза, че корабът не е завършен, нали?
Още не се адаптирали ZPM-а напълно.
Може би битката ги е изтощила.
- Ако е така, не ми се иска да ги
срещам, когато го завършат.
- Трябва да се върнем в Атлантида.
Как е хипердвигателя?
- Управлението е унищожено.
Хората ми работят по въпроса, но може да минат дни,
дори седмици, докато се поправи. Засега няма да ходим никъде.
Какво има, Маркс?
- Май намерихме нещо.
Кавъно, какво правиш пък ти тук?
Прехвърлиха ме. Още приключения в Пегас.
Покажи ни какво си открил, моля.
- Подкосмичен сигнал.
Засякохме го преди кошерът да мине в хиперпространство.
Беше слаб. За щастие наблюдавах сензора,
иначе въобще нямаше да го засечем.
Код на Призраците.
- Очевидно.
Не мога да го дешифрирам, защото има остатъчна радиация.
А досега не съм виждал такава.
- Аз съм виждал. Веднъж, когато
срещнахме друг мен и веднъж, когато попаднахме на друг Дедал.
Сигналът е от друга реалност.
За какво, по дяволите, говориш?
- Някой Призрак, някъде в друга
реалност е пратил кодиран сигнал. Само че използваното
средство за достъп до подкосмоса е създало дупка.
Така сигналът е пресякъл в други реалности, включително и нашата.
Какво е съобщението?
- Дай ми секунда. Мръдни.
Страхотно.
- Какво е?
Координати.
- Координати на какво?
Земята.
Кошерът дали е засякъл сигнала?
- Защо иначе си тръгнаха?
Не може да е съвпадение. Те знаят, че Земята е
много по-богата на живот от която и да е планета в Пегас.
И от години търсят координатите й.
- Щом поправим комуникациите,
ще се свържем с Атлантида, за да пратят съобщение на SGC.
Не, имам идея. Колко кораба имаме?
Освен нас, Аполо и Сън Цу.
- Ами Одисей?
Той е на тайна мисия, за която и аз не знам.
Те двата ще трябва да стигнат.
- Какво предлагаш?
Кошерът е силен, но пак трябва да излезе от хиперпространство,
някъде по пътя, за да се възстанови корпусът. Мога да
използвам данните от скачача, за да определя къде точно ще стане това.
Звучи рисковано. Ако сбъркаш...
- Няма да сбъркам.
Не можем да чакаме да стигнат Земята.
Дотогава сигурно напълно ще са адаптирали ZPM-а.
Направи го.
Сър? Дедал пристигна.
- Време беше.
Полковник Шепард и екипът му се телепортират.
Полковник. Добре, че се върнахте.
- Какво изпуснахме?
Добрите новини са, че няма други кораби на път към Млечния Път.
И аз така мислех. Сигналът беше прекалено кратък и слаб.
Корабът го е засякъл, заради подобренията по сензорите.
Добре. Какви са лошите новини?
Покажи им.
Ето част от подкосмично съобщение, пратено от полк. Елис от Аполо.
Нападнахме кошера. За нещастие без успех.
Сън Цу е повреден и изпуска атмосфера.
В момента телепортираме екипажа.
За нещастие, двигателите ни не работят и няма
да стигнем най-близкия Старгейт до поне месец.
Според данните, врагът е понесъл много малко щети
и продължава по курса си.
Щом тези два кораба вече са извън строй,
нищо не стои между кошера и Земята.
Ето те. Мислих си.
- Аз също.
Има друг кораб за защита на Земята.
- Знам, стоим на него.
Точно, градът. Проблемът е...
- ZPM.
Ако искаме да стигнем навреме, трябва ни пълен пакет.
Къде мислиш, че отивам, Родни?
Да.
Нещата не минаха по план.
И аз така чух. Аз ли ще съм отговорен?
Знам само, че всичко се обърка. Винаги така става, щом си замесен.
Да не би това да е съвпадение?
Значи си дошъл да изпълниш заплахата си?
Другите ZPM-и, за които си говорил с Уозли.
Кажи откъде да ги вземем и може би това ще подобри ситуацията ти.
Това предложение трябва да ме примами ли?
Не. Сигурно ще те убия така или иначе.
Но не забравяй. Този Призрак те предаде и му се размина.
Може да го направиш от чиста злоба.
Знаеш как да говориш с мен, Джон Шепард.
Взехме ги.
Дал ни е вярна информация.
- Може би обръща нова страница.
Занесете ги при Зеленка.
- Да, сър.
Или може би ще се взривят, когато ги включите.
Нека първо д-р Маккей ги прегледа.
- РЇСЃРЅРѕ.
Отивам при стола.
- Всъщност, полковник,
не вие ще пилотирате града.
Даже няма да дойдете с нас.
- За какво говориш?
Имате половин час да опаковате, след което ви пращаме на Земята.
Дори и с ZPM-ите пак има шанс да не стигнем навреме.
А едничката друга защита на Земята е Древната оръжейна платформа.
Генерал О'Нийл иска вас в стола.
Късмет.
- Да. И на вас.
Полковник Шепард.
- Полковник Картър.
Радвам се да те видя отново, Джон.
Добре. Калибрирах стола.
Радек, как е при теб?
- ZPM-ите работят на 100 процента.
Готови сме.
- Добре, кой ще пилотира?
РђР·.
Карсън? - Родни.
- Теб ли извикаха? - Да.
Имаш по-голяма СИС, отколкото си мислех. - Моля?
Способност за интерфейс със стола. Имаме система с класирания.
Явно след полк. Шепард, съм аз.
Наистина ли? Ще трябва да го видя.
- Благодаря за доверието, Родни.
Сигурен съм, че ще сте справиш.
- Страхотно.
Май съм готов.
Пуснете щита.
Д-р Бекет. Излитаме.
Значи ти командваш тук, а?
Само докато се върне генерал Ландри. Оглавява група във Вашингтон.
Следващата ми позиция е да оглавя новия кораб от клас Дедал.
Феникс?
- Всъщност, преименуваме го,
вече е Генерал Хамънд.
- Да, чух за това.
Съжалявам.
- Инфаркт. Не бях тук тогава.
Беше добър човек.
- Наистина.
Какво сега? Със самолет до МакМърдо?
Не съвсем.
Полк. Шепард, това е майор Дейвис. Световна безопасност.
Майоре. - Полковник.
- Какво гледаме? - Кошера.
Излезе от хиперпространство и влезе в орбита на луната преди да дойдете.
Шегувате се. Трябва да дойде след седмици.
Явно кошерът не е обикновен.
Това го знам. Какво прави?
Засега - нищо.
Предполагаме, че завършва подобренията преди да атакуват.
Трябва да атакуваме първи. Имате ли F-302?
Една ескадрила чака, но могат само да пресрещат изтребители.
Няма какво да направят срещу...
- Колко време ще трябва, за да им
сложите атомни бомби?
- Би отнело известно време.
Захващам се.
Пилотите имат ли опит срещу Призраците?
Джон, не затова те доведох.
- Мога да седя в стола и да чакам
да станат по-силни или може да ги атакуваме, какво предпочиташ?
Г-н Уозли. Искал сте да ни видите?
Да, влезте, моля.
Искам възможността да ви предложа последен шанс да размислите.
РљРѕРµ?
- Участието ви в мисията.
Казаха ми, че скоро ще минем границата на галактиката Пегас.
Ако искате да ви оставим, сега е времето.
Г-н Уозли!
- Свикнали сме да сте тук.
Като част от екипа.
Лесно е да се забрави, че вашите приоритети
не винаги са като нашите.
Молим ви да отидете в друга галактика,
да заемете това, което може да се окаже губещата страна,
на битка, която не е ваша.
Както всеки в базата прави през последните пет години?
Благодаря за загрижеността, г-н Уозли.
Уверявам ви, че не е нужна.
- РќРёРєСЉРґРµ РЅСЏРјР° РґР° С…РѕРґРёРј.
РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ.
Добре. Изглежда сме готови.
Има промяна в плана. Прекалено много се забавихме.
Кошерът все още е около луната, но засякохме вълна от дартове.
Писнало им е да чакат. Идея коя е целта?
Така мислим. Засеченото съобщение предупреждаваше
за отбраната на Земята. И по-точно - стола.
В другата реалност, изглежда столът е бил в Зона 51.
На там ли са тръгнали?
- Така мислим.
Евакуирайте базата, нека я ударят, а когато
дойде кошерът, ще го унищожим от Антарктида.
Нали?
Съжалявам, Джон. Щях да ти го кажа, но... - Какво?
Столът нарушаваше международни спогодби.
След международни преговори го преместиха.
Преди по-малко от месец.
РљСЉРґРµ?
- Р—РѕРЅР° 51.
Полковник, навлизат в атмосферата. Скоро трябва да ги видите.
Засякохме ги. Обсег 8 километра и наближават.
Имате разрешение за нападение. Късмет, полковник!
Дартовете са много повече. Няма да могат да ги удържат.
Шепард, два дарта се отклониха. Тръгнаха към земята.
Заемам се. Грегс, ти си с мен.
- Да, сър.
Още два на опашките ни!
Грегс? По дяволите.
Дартовете са прекалено бързи!
- Ще се блъснат в базата.
Хайде, мила. Хайде.
SGC, Шепард е.
Това, което си мисля ли виждам?
Добър опит, Джон. Но бяха прекалено много.
Столът е унищожен.
Шепард, какво правиш?
- Имам идея.
Изкачва се. Отива към горната атмосфера.
Шепард, заповедите са да се върнеш в базата.
Все още имам атомна бомба. Ще довърша мисията.
Нямаш достатъчно гориво. Няма да стигнеш кошера.
Получиха това, което искаха. Ще дойдат при нас.
Прав е. Кошерът промени курса си. Идват насам.
Имам достатъчно гориво, за орбита. Ще оставя само животоподдръжката.
Така няма да ме засекат, докато не е прекалено късно.
Дори и да стане, имайки предвид това, което знаем за кораба, една
атомна бомба няма да свърши работа.
- Не. Не и отвън.
Ще изчакам да навлязат в орбита, ще пусна системите,
ще вляза през хангара и ще им навра бомбата в гърлото.
След което ще я взривя отвътре.
Джон, не мога да искам това от теб.
- Не го искаш, аз изявявам желание.
Без стола, Земята няма защити, нали?
Да. Начало на радио тишина. Шепард, край.
Какво стана?
- Излязохме от хиперпространство.
Да не би вече да пристигнахме?
- Дори не сме и близко.
На края на Млечния Път сме.
- Защо излязохме тогава?
Очевидно...
- Не сме сигурни. - Докторе.
Двигателят не е работил на пълна мощност от 10 000 години.
Нормално е да има някои проблеми.
- Можете ли да го поправите?
Първо трябва да разбера какво му има.
Зеленка, настройте позицията на старгейта, за да наберем Земята.
Да, сър. Веднага.
- Трябва да ги информираме.
Какво е положението?
- Кошерът почти стигна Земята.
Започнаха да сканират.
- Нещо от Шепард? - Още не.
Според предположенията ни за траекторията му,
орбитата му няма да се пресече с тази на кошера поне още 20 минути.
Ако тръгне прекалено рано...
- Ще го засекат и ще пратят дартове.
Няма да има шанс.
- Извинете, полк. - Да, Уолтър?
Опитахме да наберем резервната база, за да пратим представителите на МНС.
МНС. Смели до самия край.
Какъв е проблемът?
- Не можем да я наберем.
И не само нея. Опитах няколко други адреса, но поради някаква причина
Старгейтът не работи.
Отворете канал.
SGC, говори Атлантида.
SGC, говори Атлантида. Чувате ли ме?
Комуникациите работят, сър, просто не отговарят.
Това вече е странно. Засичам енергиен сигнал от дупката.
На Призраците е.
- Призраците са в SGC?
Не, такива сигнали можеш да намериш по средата на кошер.
Нали набрахме Земята?
Не мислиш, че...
- Тяхната стандартна процедура!
Жертвите не могат да наберат.
За какво говорите?
- Има старгейт на кошера. - Какво?
Призраците винаги блокират старгейта на атакуваната планета.
Обикновено като наберат, сега не могат да го направят,
затова са измислили друго.
- Когато две врати са
на едно място, едната изключва другата. Обикновено е тази на
планетата, освен ако не са такава от Млечния път и такава от Пегас.
Така беше и на междугалактичната станция. Трябваше да накараме
вратата от Пегас, да не изключва тази на Млечния път.
Искате да кажете, че тази дупка...
- Води право към кошера.
Май това прочисти пътя.
- Има само един начин да разберем.
Стражите са неутрализирани. Продължаваме.
Трябваше да пратя още пехотинци.
Пълна атака нямаше да направи нищо.
Ако ще саботират кошера, трябва им скорост и тишина.
Може би. Мразя да сме тук по средата на нищото,
без да можем да направим каквото и да е било.
Всъщност, исках да говоря с вас за нещо.
Родни работи върху това от известно време.
Адаптация на древна технология, която е изоставена,
заради нестабилност и енергийни изисквания.
Какво е?
- Двигател с дупки.
Мигновено пътуване през невероятни разстояния.
Подобно на старгейта. Ако стане, ще сме при Земята за секунди.
Изчисленията са невероятно сложни.
Ако сбъркаме и с една стотна, ще е много лошо.
Накъде, Родни?
- Чудя се.
Има много системи, които да ударим, но само една от тях е фаталната.
Намираме ЗПМ-а, претоварваме го и край с кошера!
Звучи добре.
- Почна ли претоварването,
не знам дали ще се измъкнем навреме.
- Сега ли се сети?
Нямах време за планиране, всичко е на бегом!
Има ли значение?
Има ли шанс да ги унищожим - хващаме се, пък каквото ще да става!
Р’РѕРґРё, Р РѕРґРЅРё!
- Добре.
Добре. Май е време.
Внимавай!
Има ли как да заобиколим?
- Май да!
Тръгвайте!
- Насам!
Р РѕРЅСЉРЅ!
Раната е сериозна. Кърви.
Р РѕРЅСЉРЅ!
- Тръгвайте!
Не! Няма да те оставим!
Р РѕРЅСЉРЅ. Р РѕРЅСЉРЅ!
Трябва да тръгваме. Хайде!
SGC, Шепард е, обадете се!
Шепард, къде си?
- Стигнах вътре.
Не знам колко време имам, преди да ме налазят Призраци.
Зареждам бомбата.
- Бомба ли каза?
Направете ми услуга. Когато се появи Атлантида,
кажете им сбогом от мен.
- Шепард, Маккей е!
Спри това, което правиш!
- Маккей?
Аз съм. С Лорн и Тейла сме на борда на кошера.
Какво? Как?
- Дълга история.
Ако ще правиш това, което мисля - недей!
Кошерът ще атакува Земята, Родни, нямам избор!
Чакай, ще дойдем при теб. Ще мога да направя дистанционен детонатор.
Как ще ни помогне? Не можем да напуснем кораба, Родни.
Тук грешиш. Насам.
Д-р Келър.
Исках да ви кажа, че ще пуснем новия двигател.
Ако проработи, ще се озовем по средата на битка.
Трябва да се приготвите.
- А ако не проработи?
От това, което ми казаха, градът ще бъде изпарен на секундата.
Добре.
Вие сте последните хора, които очаквах да намеря на този кораб.
Чувството е взаимно. Дай ми минутка.
РљСЉРґРµ Рµ Р РѕРЅСЉРЅ?
Тейла, къде е Ронън?
- Съжалявам, Джон.
Върнах ти живота, човеко.
И превързах раната ти.
Много мило от твоя страна.
- Сега ще отговориш на въпросите ми.
Кошерът завърши сканирането.
Първо ще атакуват военните бази. След което захранването.
Ще паникьосат населението. След това ще пуснат дартовете.
Колко хора има на кораба ми?
РљСЉРґРµ СЃР°?
Как си, Чуи?
Беше мъртъв!
- Всички ще сме, ако не се измъкнем.
Това е. Зареждат оръжията.
Шепард, какво е положението?
- Взехме Ронън и тръгваме.
Колко време?
- 5 минути да стигнем вратата
и още пет, за да калибрираме DHD-то за местни координати.
Десет минути.
Съжалявам, кошерът зарежда оръжията си. Нямаме време.
Разбрано.
Дай ми детонатора.
- Почти стигнахме.
Пет ли казах, имах предвид две.
Р РѕРґРЅРё!
Джон, чакай! Засичаме друг кораб.
Сега, докторе.
Разбрано.
Атлантида! Нападат кошера!
Ще ни осигурят време да стигнем до вратата.
Сър, кошерът отвръща на огъня.
Щитовете са на 70%.
Продължавайте, д-р Бекет.
Залавяй се, Родни!
- Почвам.
Имаме си компания.
Силата на оръжията им ни избута в орбита на планетата.
Навлизаме в атмосферата.
- Източва щита, сър.
Д-р Бекет можете ли да настроите курса ни?
Нямам достатъчно енергия. Мога да стрелям или да летя.
РљРѕРµ РґР° Р±СЉРґРµ?
Стреляйте, д-р Бекет!
Как върви, Родни?
- Готово!
Набирам резервната база.
Щитовете ще паднат. Не можем да понесем повече.
Добре, тръгваме!
Атомна бомба: активирана.
Успяха! Кошерът е унищожен.
Атлантида, SGC е. Добра работа.
Благодаря за милите думи, полковник, но още не бих отварял шампанското.
Изгубихме орбита, а д-р Бекет не може да компенсира. Падаме!
Щитът ще устои ли на атмосферата?
След малко ще разберем.
Атлантида, SGC е. Чувате ли ни?
Полковник. Следим радио каналите.
Няколко кораба в северния тих океан
докладват за голяма огнена топка в небето.
Атлантида, SGC е. Чувате ли ни?
Атлантида, SGC е. Обадете се.
SGC, Атлантида е.
Радвам се да ви чуя, полковник.
Г-н Уозли, уплашихте ни.
- Съжалявам.
Завършихме навлизането и доколкото знам, все още сме цели.
Д-р Бекет мисли, че може да ни приземи на вода,
но ще трябва да предупредите флота.
Ще е близко.
- Разбрано.
Отново ги следим.
Изчисляваме координатите на приземяване.
Уолтър, свържи ме с президента. Май Атлантида се прибира удома.
Как си?
- Готов съм да изляза оттук.
Не бързай. Градът е доста поочукан.
Дори и с ZPM-ите, никъде няма да идем известно време.
А когато го поправят, дали ще ни позволят да го върнем в Пегас?
Ще гледам да се прибереш.
- РўРѕРІР° Рµ РґРѕРјСЉС‚ РјРё.
Прекъсвам ли?
Не. Тръгвах си.
Чух, че си умрял и отново си се съживил.
Горе-долу.
Имам още няколко неща за вършене.
Искаш ли да се разходим?
Не виждам защо не.
- Добре.
Трябва да видиш нещо.
Всичко е наред. Светът ви е спасен,
с приятелите ви оцеляхте и всичко е благодарение
на моите ZPM-и.
- Точно така.
Въпросът е какво ще стане следващия път?
Ще има ли следващ път?
Има ли място за още двама?
- Разбира се.
Ронън, добре дошъл на Земята.
Никой не ни вижда, нали?
Успяхме да маскираме града, преди да се приближим.
Цялата зона е под карантина на военните.
Ето къде били всички.
Добре ли си?
- Р–РёРІ СЃСЉРј.
И имам теб. Какво друго ми трябва?
Хубав изглед.
- Да.
Да, хубав е.
Субтитри: Insaneboy.
Допълнителен превод: qsatis