Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E18 - Identity (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E18 - Identity (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Не знаех, че тук има някой.
Родни ли търсиш? Видях го в столовата.
Р РѕРґРЅРё?
- Да. Добре ли си?
Да.
- Изглеждаш малко... объркана.
Да не си болна?
- Не! Не, не, просто...
РљСЉРґРµ СЃСЉРј?
- В една от лабораториите ни.
Източеният кей, ниво четири.
Защо не седнеш малко?
- Всичко е наред.
Ще се обадя на Родни и...
- Не, няма нужда да го правиш.
Защо по-добре не легнеш?
Ще те заведа в лечебницата, за да те прегледат.
Ще видят дали нещо...
Старгейт Атлантида 05x18
Джо Фланигън
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
Джюел Стейт
Робърт Пикардо
и Дейвид Хюлет в ролята на Д-р Маккей
По идея на Брад Райд и Робърт Купър
Самоличност
Ето те! Търсих те навсякъде.
Да не е развалено радиото ти? Обадих се поне 1000 пъти!
Искам просто да проверя радиото ти.
Ето така. Сигурно батерията е изтощена.
Хайде! Денят на шницела е! Да побързаме, че ще свърши бързо.
Какво стана?
- Какво имаш предвид?
Ехо? Срещата ни за обяд? Трябваше да се срещнем преди,
половин час някъде.
- Сигурно съм забравила.
Какво става? Изглеждаш разсеяна.
Нещо притеснява ли те? Аз ли направих нещо?
Аз съм, нали? Какво направих?
- Нищо, просто аз...
Д-р Келър? Д-р Келър, моля отговорете!
Само секунда. За теб е - явно работи!
Ало?
- Имаме спешен случай, д-р Келър!
Д-р Зеленка, е пострадал сериозно!
- Д-р Зеленка?
Какво е станало със Зеленка? Оплаква се отново
за някои от мигрените си? Ако е така просто го прати...
Бил е намушкан!
- Намушкан? Какво имаш предвид?
Като с "нож"? От кого?
Не знам, току-що ни се обадиха. Намерили са го в лабораторията му.
В безсъзнание, загубил е много кръв. Водят го към лечебницата.
Добре, идваме.
Кръвното му е 60 на 40. Има ускорен пулс и се поти.
Скенерите показват вътрешно кървене, и разкъсване на черния дроб.
Какво? Ще умре ли?
- Трябва веднага да го оперираме!
Изпада в шок!
Докторе?
- Да, трябва да го оперираме.
Приготвяме се, д-р Макбрайд ще ви асистира.
Вече се приготвя. Почваме веднага когато сте готова.
Дженифър... Дженифър!
Държиш се странно. Какво ти става?
Нищо. Трябва да се приготвя.
Докторе?
Не се чувствам много добре.
Заместете ме. Ще отида да си легна.
Как мина?
- Успяха да спрат кървенето,
но е загубил много кръв.
- Буден ли е вече?
РќРµ, РІ РєРѕРјР° Рµ.
- Бяла кома.
Казаха, че ще се възстанови, въпреки усложненията.
Чух, че д-р Келър не е успяла да направи операцията?
Не, не можа. Каза, че не се чувства добре.
Какво й има?
- Не знам. Държи се странно цял ден.
Сдържана и разсеяна е. Намерих я обикаляща града,
сякаш се е загубила. Заведох я в лечебницата, но стоеше
сякаш никога не е хващала скалпел.
- Къде е сега?
Почива в стаята си.
Д-р Бекет ще е тук скоро. Ще му кажа да я прегледа цялостно,
за някой останал паразитен организъм.
РџРѕ-РґРѕР±СЂРµ РґР° СЃРјРµ СЃРёРіСѓСЂРЅРё.
Някаква след за това кой може да е намушкал, д-р Зеленка?
Няма свидетели и следи от борба.
- Искам пълно разследване.
Използвай всички ресурси и претърси всичко.
Един от хората ни лежи в кома...
- Бяла кома.
Искам да знам кой е отговорен.
Какво по дяволите става?
Чух, че не се чувстваш добре.
РќРµ.
Може ли да вляза?
- Добре.
Какво ти има?
- Не знам.
Просто съм уморена.
Натоварваш се прекалено много.
- Да.
Познаваш ме. Винаги се натоварвам много.
Какво?
Нищо.
Както и да е, ще се оправя. Просто ми трябва...
Прекъсвам ли нещо?
- РќРµ.
Добре, имам предвид...
Наминах да те уведомя, че Бекет идва насам.
Ще може да те прегледа и да види от какво си болна.
Чудесно.
- Да, ние...
Изпратихме скачач да го вземе.
- Скачач?
В отдалечено пустинно село е, ще отнеме време да иде до вратата.
По-лесно е да отидем и да го вземем.
Със скачач.
- Да.
Може би трябва да те оставим да си починеш.
Да.
Обади ми се ако ти потрябва нещо.
- Добре.
Нищо необичайно.
Няма следи от нараняване или от организма.
Ами кръвната й проба?
- Всичко е наред.
От кога се чувстваш така?
От около ден.
- Добре ли спиш?
Не. Натоварвам се прекалено много.
Добре. Искам да останеш под наблюдение.
Ще ти дам нещо за съня и ще наблюдаваме състоянието ти.
След това се надявам, да се събудиш отпочинала,
и всичко да е нормално, нали?
Сигурен сте, че й няма нищо?
Тя е добре. Физически.
Опасявам се, че й има нещо, но се страхувам,
че проблемът е психологически.
Здравей. Всички тези коридори, все ги бъркам.
Къде бяха скачачите?
- В дока, в централната кула.
Да. Знаех това. А как да стигна там?
Транспортьора в края на коридора, ще те заведе там.
Транспортьора? Да, благодаря!
- Пак заповядай.
Перфектно!
Хайде, хайде.
Какво правиш?
Не можах да заспя.
- И дойде в дока със скачачите?
Да. Исках да се поразходя.
- Със скачач?
Има ли проблем?
- Нямаш древният ген,
и не можеш да летиш с него, но ти го знаеш.
Ти можеш ли?
- Разбира се, но не това е въпросът.
Трябва да се върнеш в лечебницата.
- Може да ме заведеш на разходка.
Какво? Сега?
- Ще ми помогне да си почина.
За това ти даде хапчета, Бекет.
- Не ми помогнаха.
Да. Хайде, моля те. Само ти и аз.
Сами! Ще отидем на някое място,
където ще можем да правим любов, под звездите.
Наистина ли?
- Ще ти хареса ли?
Да, но трябва да взема одеяло, защото повърхността на сушата
е покрита с алги.
- Нека просто да тръгваме.
Чакай, чакай. Не, не!
Трябва да се връщаш в лечебницата.
- Забрави за лечебницата.
Имам нужда да съм с теб.
- Дженифър, моля те.
Хайде, една бърза разходка. Не искаш ли да сме заедно?
Не, не! Аз просто... Да! Просто... ще спреш ли?
Не знам какво става с теб, но не си на себе си.
Връщам те обратно в лечебницата.
- РќРµ.
Можеш да спориш колкото си искаш, но няма да ти позволя...
РќРёРєСЉРґРµ РЅСЏРјР° РґР° РјРµ РІРѕРґРёС€.
-Трябва да ме чуеш, Дженифър.
След като се излекуваш от това, от което си болна,
ще ми благодариш за това. Сега да вървим...
РќРµ!
Какво правиш?
- Трябваше да ме заведеш на разходка.
Не вярвам на скенерите.
Или страда от сериозна умствена и мозъчна травма,
или нещо е поело контрол над нея.
Била ли е ранявана скоро?
- Не и от нещо, за което знам.
Вчера се чувстваше перфектно.
- Мозъчният скенер не откри,
никаква физическа травма, или някаква форма на организъм.
Освен ако не се е скрил добре.
- Да, няма да е за пръв път.
Отне дни да открием какво му имаше на Родни.
Мисля, че не бива да отхвърляме възможността да е нещо психическо.
Понякога забравяме, че да работим, в напълно различна галактика,
може да бъде много емоционално.
Такъв голям стрес често води до много голямо дезориентиране.
Дезориентиране? Опита се да ме убие.
- Родни, не мисля,
че щеше да дръпне спусъка.
- Видях погледа й.
Тя... Чакай малко.
Ами ако има нещо общо със Зеленка? Може тя да го е намушкала?
Д-р Келър?
- Жената там долу не е д-р Келър.
Мисля, че Улзи е прав. Нещо е поело контрол над нея.
Как можем да сме сигурни?
- Като за начало да я попитаме.
Нека направим това по лесния начин.
Коя по дяволите си ти?
- Какво?
Ако си Дженифър Келър, ще знаеш от кой град си,
как се казва баща ти. Така, че ни кажи.
Добре, вижте. Знам, че се държа странно...
Странно? Д-р Келър, не би насочила оръжие към мен.
И определено не би намушкала, Зеленка.
Ти беше, нали? Ти го намушка.
Беше при самозащита. Не исках да нараня някого,
но той ме нападна.
- Зеленка те е нападнал?
Не би наранил и муха.
- Опита се да ме хване.
Помислих, че ще ме предаде. Не исках да ме хванат.
Въпроса е, че те хванаха.
Бих те посъветвал да ни кажеш коя или какво си.
Името ми е, Нийва Касол.
Нямам идея какво правя тук, нито как съм се озовала
в тялото на тази жена.
В тялото й?
- Да. В един момент
бях себе си, търсейки артифакти в едно село,
а в следващият момент, съм в тялото на непозната жена,
стояща в центъра на град.
Всеки път щом погледна отражението си, виждам нея...
Гледаща ме.
- Как е възможно това?
Искаше ми се да знам.
- Какви артифакти?
Аз и съдружниците ми, пътуваме от планета на планета,
търсейки ценности за присвояване.
- Имаш предвид, "крадене".
Чухме за планета, която има древни артифакти...
Намерихме ги и влезнахме в стаята...
Виждаш ли? Казах ти. Тук има всякакви ценни артифакти.
Действайте по-бързо. Вземете това, което можем да носим.
Какво е това?
- Не знам.
Много е голямо за да го изнесем.
Не знам какво или защо стана.
Повярвайте ми и аз съм объркана колкото вас...
Но ви казвам истината.
Съжалявам, че нараних един от вашите хора,
но се усетих заплаха, а се справям само по един начин с тях.
Не искам да нараня някой друг. Просто искам да се върна в тялото си.
Какво откри?
- Мисля, че разбрах какво е станало.
Артифакта, който описа ми беше познат и се поразрових малко.
Преди няколко години, СГ-1 открили подобно устройство
в пещерата в Гластонбъри.
- Древният терминал за комуникация?
Именно.
- Да. Камъните, психическата връзка!
Какъв терминал? Какви камъни?
- СГ-1, откри древно устройство,
което има камъни, които ако сложиш на определени места
във външната част на устройството, то се активира.
Позволява да се свържеш с някого на отдалечено разстояние,
в галактиката, даже в друга галактика.
Такъв беше случая с Даниел Джаксън и Вала.
Значи е активирала това устройства?
- Да, така мисля.
Защо се е свързала с Келър?
- И аз това се запитах.
Но се сетих за лабораторията на Янус.
Открихме доста древна технология там.
Все още я описваме. Преди няколко седмици,
Дженифър ме посети, докато работих там.
Родни, ако не тръгнем скоро, няма да си намерим добри места.
Да. Почти приключих.
- Хайде, това е "Д-р Не".
Първият филм на Бонд. Не искаш да си заклещен
зад Ронън отново, като миналата седмица.
Знам, знам.
- Всичките пуканки ще свършат.
Господи! Това е невероятно! Това е първоначалния дизайн
за невидимо устройство. Не е успял да го завърши,
но мисля, че е имал време да го...
Не сме описали това още!
- Съжалявам.
Какво ще кажеш за това? Тези камъни са някак си свързани
с устройството, което Нийва е намерила.
Как ги е активирала, Дженифър?
Прав е, това е древна технология. Не трябва ли да имаш древният ген?
Сигурно са били активирани вече. Янус, може да ги е активирал отдавна,
А може би са се активирали след като открихме лабораторията.
Въпроса е, че Дженифър е била последната докоснала ги,
и за това е свързана с нея.
- Ако помня случая добре,
спирането на връзката било трудно.
- Да, не съм стигнал още до това,
но има доста неразрешени неща относно това как работи.
Чакай малко. Ако тази жена е в тялото на Келър
това означава ли, че Келър е в нейното?
Не знам. Може би. Вероятно.
Тогава въпроса е...
Къде е д-р Келър?
Какво стана? Свързахте ли се с Атлантида?
РќРµ.
- Защо?
Предпочетох да се свържа с някой от партньорите ми
на други планети. Изглежда, че сте доста популярни.
Вече ви казах, не съм тази, за която ме мислите.
Явно съм късметлия. Престъпленията, които си извършила
са по-големи от тези тук.
Разбрах за пет убийства извършени на други планети от теб.
Още няколко от твоите съучастници.
Може да се изплъзват за момента,
но помни ми думите, ще ги заловим.
- Чуйте ме!
Името ми е д-р Дженифър Келър.
Аз съм главния лекар на Атлантида.
Не знам какво става, или как съм се озовала в това тяло,
но ако се свържете и питате д-р Родни Маккей...
Казаха, че сте голяма лъжкиня, добра в измислянето на истории,
и всякакви такива, за да се освободите.
Бъдете сигурна, няма да се хвана на номерата ви.
Като началник на това село, ви обявявам за виновна
за престъпленията, извършени от вас, не само на тази планета,
но и на другите в съюза.
Утре, ще бъдете извадена от тук и екзекутирана.
Какви са вариантите?
- Има само един.
Да идем на планетата, да намерим това устройство
и да го изключим.
- Там е предавателя и е активирано.
Единственият начин да спрем връзката е да изключим източника.
Знаете ли как да го направите?
- Още не.
Няма да разберем докато не видим това нещо.
Колко по-скоро, толкова по-добре. Прочетох рапорта на СГ-1.
Устройството не прави само психическа връзка.
Има също така и физическа.
- Какво означава това?
Означава, че ако Нийва бъде убита,
Дженифър също ще умре.
И ще се озовем с... Жената в тялото на Келър?
Трябва да побързаме.
- Съгласен съм.
Знаем ли къде се намира устройството?
- Ще разберем.
Ще се радвам да ви заведа на планетата.
Ще ви заведа при устройството, при едно условие!
Не си в позиция да изискваш...
Какво е то?
- Когато изключите връзката,
да не преследвате мен и съучастниците ми.
Искам и един от тези скачачи.
- Какво? Забрави!
Защо? Знам, че имате повече от достатъчно.
Няма да получиш нищо.
- Тогава оръжия.
Водиш ни на планетата и няма да те преследваме.
Това е. Избирай.
- Добре, да вървим!
РќР° РєСЉРґРµ?
Натам. Не е далеч, няколко часа пеша.
Няколко часа? Можеше да ни го кажеш по-рано!
Нямаше да има значение, Родни. Не можем да минем от тук със скачач.
А, Дедал се връща на Земята.
Да, но можеше да вземем повече храна и вода,
както и подходящи обувки.
- Много се оплаква.
Само когато е буден.
- Вярно ли е, че д-р Келър и той...
Трудно е за вярване, нали?
Да, продължавай да ходиш.
Време е.
Пристигнахме. Мястото където е артифакта
е близко до центъра на селото. Трябва да сме тихи.
Може би трябва да отидат само някой от нас.
Ще ми трябва оръжие в случай...
Не. Няма да се промъкваме.
- Какво?
Ще говорим с тези хора и ще поискаме помощ.
Няма да ни помогнат. Опитах се да ги ограбя.
Не те познават. Ти си в тялото на Дженифър Келър.
Ако си мълчиш няма да има проблем.
Добре, но ако са я хванали - мен? Щом спрем връзката,
какво ще ги спре да ме заключат?
Нищо.
- Нищо?
Казахме, че няма да те преследваме. Не сме казали нищо за тях.
Значи ме измамихте?
- Просто се успокой.
Няма да позволя да го изключите без да знам къде съм.
Нямаш избор.
- Губим ценно време, хора.
Може би трябва да остане тук.
- Не. Ще дойда.
Р РѕРЅСЉРЅ?
- Ще я наблюдавам.
Да вървим.
Здравейте. Всичко е наред, приятели сме.
Ние сме от Атлантида. Аз съм полк. Джон Шепард.
Какво искате?
- Имаме проблем и ни трябва помощ.
Чухме, че това село има древни артифакти,
по-скоро терминал за комуникация. Голям и кръгъл,
с дупки във външния край...
Защо питате за това устройство?
- Значи имате такова? Къде е?
Скрито и добре охранявано.
Ако имате намерение да го крадете...
- Не, не, не, вижте.
Просто искаме да го погледнем. Мислим, че може да е активирано,
и това причини някой проблеми за нас в Атлантида.
Дълга история. Просто искаме да го изключим и си тръгваме.
Не искаме проблеми. Просто искаме помощ.
Нямам властта да ви помогна.
Трябва да говорите с началника на селото.
Добре. Да говорим с него.
Той не е тук.
- За Бога!
Ще се забави ли? Спешно е!
- Ще се върне след екзекуцията.
Боже господи!
Нийва Касол!
Виновна сте за няколко убийства,
за което сте наказана със смърт.
- Аз не съм Нийва Касол!
Спокойно, палачът е силен, а брадвата остра.
Смъртта ви ще бъде безболезнена в сравнение с тази на жертвите ви.
Моля ви! Не правете това!
Засада!
Какво? Няма "благодаря, че ме спасихте"?
Да вървим.
Тръгнала е в тази посока!
- Намерете я!
Върни се в селото и доведи още мъже.
Искам пръстена на предците да се пази!
Никой няма да напусне тази планета!
Не е за вярване! Как е избягала?
Без съмнение хората ми са замесени, подобни неща не са прецедент за нас.
Колко са съучастниците?
- Двама.
Само?
- Предостатъчно са.
Не би искал да ги предизвикаш.
- Дали? Ще видим.
Къде може да са отишли?
- Нямам идея.
Добре, Чуй, почвай да ги търсиш.
- Заемам се.
Изглеждаше уплашена.
Помисли, че няма да те спасим?
- Какво? Не, аз просто...
Толкова пъти си ни спасявала. Нямаше да те оставим.
Добре ли си? Изглеждаш объркана.
Не, просто се радвам, че съм свободна.
Какъв е планът?
Планът?
- Да.
Какво ще правим сега?
- Не знам...
Още. Не знам все още.
Просто ми трябва повече време да помисля.
Мисли бързо. Рано или късно,
селяните ще намерят тази пещерата.
А аз не искам да съм тук, когато това стане.
Да. Добър довод.
Насам.
Срещаме вече трети патрул.
- Изглежда цялото село я търси.
Да се надяваме да я намерим първи.
Какво по дяволите стана?
- Изгубих я.
Няма ли следи?
- РќРµ.
Бива си я!
- Мисля, че най-добрият план е
да напуснем тази планета. Знам една планета.
Там ще сме в безопасност.
- Охраняват пръстена.
Знам. Може би трябва да ги разсеем?
Как ще го направим?
- Знам ли?
Може да сложим експлозив.
- И защо биха се вързали на това?
Тогава нещо друго.
Мисля да изчакаме нощта и да атакуваме пръстена.
Ще ги хванем неподготвени.
- Да го атакуваме?
Ще убием пазачите, ще го активираме и ще избягаме.
Съгласен съм.
- Добре.
Но ако измисля нещо друго, може би можем да...
Не стреляйте.
- Коя си ти?
Аз съм Нийва Касол!
Ще ви обясня. В стаята с артифактите,
без да искам активирах древно устройство за комуникация,
което прехвърли съзнанието ми в тялото на тази жена,
а нейното в моето.
Очакваш да ти повярваме?
- Да, Жаник. Очаквам.
Очаквам да го повярваш, както го направи на Вера Сол,
когато развалих сделката с търговеца за да спася живота ти.
А ти, Бордол... Ако не беше ми повярвал
когато беше хванат на Бротел, жените щяха да се уверят,
че създаването на потомство няма да ти мине през ума.
От къде знаеш за това?
- Защото съм Нийва.
Има връзка между тази жена и мен.
Съзнанието й е в моето тяло, а моето в нейното.
Каквото и да стане тук, нямам нищо общо с това.
Така е, но ако ще оправяме нещата, трябва да побързаме.
Трябва да се върнем в селото, да влезнем в стаята
и да изключим устройството. Трябва много да внимаваме,
защото не само селяните ни търсят,
а и хора от Атлантида.
- Чакай малко, те са тук?
Кой - полк. Шепард?
- Да, но те ще ни върнат на селяните
ако ни хванат, за това не искаме проблеми с теб.
Разбираш ли ме?
Трябва да намерим това устройство!
- РЎРїСЂРё!
Не знам какво става тук.
- Току-що ти казах - аз съм Нийва!
Никога не съм те виждал!
- Жаник, чуй ме!
Моментът не е подходящ за грешки.
- Не бих го ядосвала...
Ще свалиш оръжието и ще чуеш какво говоря.
Не. Няма. Ще взема и двете ви с мен.
Веднага ще атакуваме пръстена.
Ще уточняваме кой кого е на друга планета.
И ако ме лъжеш си мъртва.
Този д-р Маккей...
- Какво за него?
РўРё СЃРё РїРѕ-РґРѕР±СЂР°.
- РўРёС…Рѕ.
Жаник, знам, че е трудно да повярваш
и всичко е много объркващо, но трябва да...
Колко са?
- Не знам!
Преброих четири.
Ще се радваме да помогнем ако ни дадеш оръжие.
Мъртъв е.
Р’СЉСЂРЅРё СЃРµ!
РЎРїСЂРё!
- Жаник, не! Недей!
Ще се оправи ли?
Да, но трябва да спра кървенето. Дръж я, Родни.
Помогнете ни, моля.
На масата, Родни.
- Това са хората от Атлантида,
за които ти разказах.
- Какво стана?
Беше простреляна от хората ви.
- Предупредих ви,
че е опасно да ходите там.
- Мъртва ли е?
Не, но е сериозно ранена. Ще ми трябва помощ, Тейла.
Трябва да махна куршума и да спра кървенето.
Заведи ни при устройството. Трябва веднага да го спрем!
Защо? Какво прави?
- Създава връзка между двама души.
Д-р Келър и тази Нийва Касол размениха местата си.
Размениха телата си.
- Чувал си за Атлантида, нали?
Да.
- Тогава знаеш много добре,
че е по-добре да сте ни приятели. Защо не ни бъдеш приятел
и не ни покажеш къде е това устройство?
Оттук.
Още е включено!
- Очевидно.
Просто го изключи.
- Няма копче за това.
Но изглежда същото като онова, което са открили СГ-1.
Ето го куршума...
Сега трябва да спрем кървенето.
Не знам коя си,
но определено не си Нийва.
РќРµ, РЅРµ СЃСЉРј.
Но не съм ти враг и ако ми позволиш мисля,
че мога да ти помогна...
На никого няма да помагаш.
Хайде! Побързай!
- Опитвам!
Не мога да стигна контролния кристал. Явно няма как да го изключим!
Aми ако го взривим?
- Не знам, може би.
Не съм сигурен, дали експлозията няма
да причини енергийна вълна...
- Как са го изключили тогава?
СГ-1 набрали вратата и хвърлили устройството
във вихрушката. Веднага се е изключило.
Вратата е много далеч да го носим.
- Убиха Бордoл заради теб.
Почти убиха и мен.
Ще ти върна услугата.
Не мисля, че имаме избор, помогни ми с това.
Не съм сигурен, че имаме време...
- Чакайте.
Мръднете се!
Д-р Келър?
- Тейла!
РўРё СЃРµ РІСЉСЂРЅР°?
- Върнах се.
Беше простреляна.
Не се притеснявай, махнахме куршума. Ще се оправиш.
Жаник, чакай! Аз съм, Нийва! Сигурно са изключили устройството.
Добър опит.
Жаник, не!
Оценявам това, Дана. Поздрави ги от мен.
Какъв е поводът?
- Посещение на болен приятел.
Това е много благородно, Родни.
- Знам.
М-р Лорн се върна с екипа си току-що. Претърсили са всичко.
Няма следа от Нийва Касол. Сигурно е успяла да избяга.
Не съм сигурен. Според Дженифър,
един от хората й искал да я убие, преди да изключим устройството.
Или я е убил и е скрил тялото преди да избяга,
или тя е избягала някак си.
- Може никога да не разберем.
Може и да разберем. Обадихме се
на няколко планети в коалицията. Ако Нийва е жива и е някъде там,
няма да е за дълго.
Обещаваш да го караш спокойно, нали?
- Да, докторе.
Не се притеснявай, ще я наглеждам.
- Здрасти.
Здравей.
- Благодаря ти, Родни.
Цветя и шоколад? Впечатлен съм.
- Добре. Достатъчно.
По цял ден е сама тук. Помислих си, че може...
Да освежи стаята малко.
Здрасти, Радек. Как я караш?
По-добре съм. Благодаря.
Радек, съжалявам за случилото се.
- Не е твоя вината.
Казах ти да не се притесняваш. Добре съм.
Разбира се, че е добре. Весел и порозовял, готов за работа.
Не съм сигурен за това...
- Има нужда от много почивка, Родни.
Съгласна съм. Раната му e много по-сериозна от моята.
Наистина? Tеб те простреляха. Той беше просто намушкан.
Може би трябва да го преместя другаде.
Докато си тръгне поне. Благодаря ти.
Да. Правилно.
Р РѕРґРЅРё.
Напълно съм съгласен.
Шоколад?
- Благодаря ти.
Мислех си...
Като се почувстваш по-добре, може да отидем
на разходка.
- На разходка?
Да, ще вземем скачач, ще отидем до сушата,
ще си направим пикник... Може да полежим под звездите?
Какво?
Изключи устройството за комуникация, нали?
Тук вътре няма някой друг?
- Не, аз съм си.
Защото разходка със скачач и пикник под звездите...
Имам предвид, че това...
- Не съм аз, права си.
Да, лоша идея.
- РќРµ!
Мисля, че е страхотна идея.
Превод: m00n