Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E17 - Infection (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E17 - Infection (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
До сега в Старгейт Атлантида...
Свалете оръжията.
- Предлагаме ви една генна терапия.
Мисля, че можем да направим така,
че да няма нужда никога повече да се храните с хора.
Как го направихте?
Сигурно не си мислите, че ние имаме нещо общо това?
Какво по дяволите става? Къде е Колдуел?
Всеки годен ще ни е нужен. Ще си върнем кораба.
Тод ни разреши да си върнем кораба без бой, но ни беше заключил
извън контролната зала и успя да избяга с една от 302-ките.
Той иска да разруши съоръжението, като ни накара да се блъснем в него.
Какво направи?
- Отворих прозорец в хиперкосмоса
достатъчно голям и за двата кораба. Просто минахме през планетата.
Кога трябва да стигнат до тук?
- Въпрос на минути е.
Готови ли сме да маскираме града?
- Да, всичко е програмирано,
но все още съм на мнение, че щитът е по-добрия вариант.
Маскировка не ни запази от обстрел.
- Как биха го направили?
Трябва да знаят къде сме.
- Не си мислете, че не знаят?
Следим ги от дни! Сигурно имат вътрешна информация!
По-добре е да не се показваме докато не сме сигурни.
Няма смисъл да ставаме лесна мишена по която да стрелят.
Полковник Шепард, Докладвайте?
Изчаквам.
- Изстреляйте дроните по мой знак.
Разбрано. Само кажете.
Е, май направихме каквото можем. Пуснете маскировката на града.
Добре.
Маскировката е пусната. Трябва всеки момент да са тук.
Какво става?
- Нищо.
Стоят си там.
- Знаят ли, че сме тук?
Почакай. Получавам съобщение.
Това е някакъв файл.
- Пусни го на защитен компютър.
Какво има в него?
- Нищо. Случайни знаци...
Чакай малко.
- Какво има?
Кодирано е. Използвали са същия алгоритъм като този на Дедал.
Не стреляйте... ...разработената генна терапия
от д-р Келър...
Какво става?
- Не знам.
Изглежда файлът е повреден.
...първоначалните резултати не помогнаха да спрем болестта...
Помогнете ни!
Какво означава това?
- Нямам представа.
Старгейт Атлантида сезон 5 епизод 17
превод: ssswoman редакция: Илко Кръстев IKKbg
Инфекцията
Как така не си го разбрал?
Файлът беше повреден. Успяхме да чуем само няколко думи.
Като че ли ни молят за помощ.
- За какво?
Нещо свързано с генната терапия на Дженифър?
Дадохме му възможност да я използва. Той ни изигра.
Видях как го гръмнахме.
Съгласен съм с теб.
Малко е странно да се появява тук, знаейки как ще реагираме.
И защо изпраща запис? Защо не ни се обади по радиото?
Каквото и да иска, явно е важно.
- Може би трябва да отговорим.
Да кажем, че файлът е повреден?
- И да свалим маскировката?
Така ще ни открият по радиосигнала. Не! А ако го изпратим от скачач?
Ще се приближи маскиран до кошера и от там ще говори с тях.
Но тогава ще могат да засекат скачача.
Да, но той е много по-маневрен от града.
Не за пръв път летим до кошера на Тод.
Има ли начин да оправиш този запис?
- Не, липсват твърде много данни.
Добре. Полковник?
Тръгвам.
Приближаваме се до него сега.
Тук е полковник Джон Шепард. Моля отговорете!
Не получихме цялото ви съобщение. Моля отговорете.
Дали ни чуват?
Да, би трябвало. Няма причина да не...
Какво има?
- Не засичам жизнени сигнали.
Какво?
- Мисля, че Родни е прав.
Аз също не усещам присъствие на призраци.
Мислех, че сме твърде далеч, но той май е прав.
Дали?
- Дано не е кораб от друга реалност.
Следим ги от няколко дни, нали? Не се появиха от нищото,
както другия Дедал. Скенерите не ги засичат, ако са в летаргия.
Това е логично обяснение.
- В летаргия? Всичките?
Програмирали са кораба да дойде тук, да влезе в орбита и да прати записа.
Защо?
- Има само един начин да разберем.
Получаваме сигнал. Полковник Шепард на защитения канал.
Свържи ме. Какво става там горе?
Явно призраците се опитват да ни заблудят. Няма признаци на живот.
Мислим, че са в летаргия.
- Защо биха го направили?
Това искаме да разберем, но трябва да се качим на кораба.
Не ми харесва. Ами ако е капан?
- Ако е, значи е много елементарен.
В случай, че ни нападнат, вие можете да ги свалите.
И биха пожертвали живота си?
Лаская се, че Тод би направил това за да ме убие.
Завземането на кошер, винаги е било добра идея.
Сега сме тук и сме подходящо облечени.
Добре.
Все още няма следи от тях.
Защо в празния кошер е по-гадно, отколкото когато е пълен с призраци?
Повярвай ми, така е по-добре.
Мостикът трябва да е тук.
Добре, дай ми няколко секунди.
Добре.
Бях прав. Всички са в капсулите си.
РљСЉРґРµ?
- Има камери в задната част на кораба
Странно. Ако разбирам правилно,
не са програмирали да се събудят.
- Какво?
Нормално е няколко от екипажа да са будни. Те наблюдават капсулите
и будят всички, когато трябва. Ако всички са в капсулите,
трябва да има някакво автоматично събуждане, но не го виждам.
Значи, ако не ги събудим...
РќРёРєРѕРіР° РЅСЏРјР° РґР° СЃРµ СЃСЉР±СѓРґСЏС‚.
- На мен ми харесва.
Не е ли странно Тод да остави екипажа и себе си
на милосърдието ни? Особено след последната ни среща?
Може би не е толкова умен колкото си мислиш.
Какво беше това?
- Някакво колебание в захранването.
Отчитам малки неизправности в някои от системите на кораба.
Почакай. Намерих файла на Тод. Този не е повреден.
Мислех, че е повреден.
- Явно при излъчването
или пък повреда в комуникациите.
Оригиналът е тук. Добре.
- Хайде да го видим.
Не стреляйте. Не искаме да ви нараним.
Нека да ви обясня защо сме тук, преди да атакувате.
Ако гледате това, значи корабът ми е пристигнал успешно в Атлантида.
Идвам при вас, защото екипажът ми и аз, сме заразени от болест.
Усложнения от генната терапия на д-р Келър.
Я почакай. Ние не сме им давали...
- Намерих някои формули
докато с екипажа ми бяхме на Дедал.
Признавам си, че исках да видя дали наистина функционира.
И е така. Първоначалните резултати бяха поразителни.
Вижте сами.
Бях толкова впечатлен, че го приложих върху целия ми екипаж.
Едва тогава забелязахме проблема.
Първата група се разболя и умря.
Последваха я и други. Нашата естествена способност
да се лекуваме не се справи с болестта.
Дойдох тук с една последна надежда.
Знам, че в миналото имахме неразбирателства
и може би няма да искате да ни помогнете.
Но запомнете едно. Умрем ли, всяка надежда
да разпространите лечението, умира с нас.
Вие решавате.
Е, след като знаем какво е станало, застрелваме ги,
забравяме ги и продължаваме напред.
Казваш, че ръката му е нямала отвор за хранене.
Това означава, че лечението действа, поне за малко.
Но след това ги убива, затова не знам дали някой ще се бие за това.
Ето защо трябва да разберем какво точно се е случило.
Трябва да проучим всички медицински данни на този кошер.
Може да се наложи да събудим няколко призрака,
за да може д-р Келър да им направи пълни тестове.
Съжалявам, но агенцията се е заела
с разработката генната терапия. Всички са единодушни за това.
Тя може и да не функционира, но те ще искат доказателства.
Мисля, че работи чудесно. Убива призраци. Какво повече?
Предлагате да приложим терапията, заразявайки ги нарочно?
Защо не? Решаваме проблема напълно. Агенцията ще го оцени.
Имаме проблем с начина за заразяване. Водим се от ретровируса на Бекет.
Дори и да успеем, малко вероятно е да унищожим всички призраци.
Най-много, да отслабим силите им.
Нямам проблем с това.
- От друга страна,
ако потребността им да се хранят с хора отпадне,
може да успеем да ги убедим да се лекуват доброволно.
И в двата варианта - лечение или оръжие,
ни трябва възможно най-много информация.
Изводът, е само един.
- Трябва да се върнем на кораба.
Този път вземете д-р Келър, екипа на майор Лорн и още пехотинци.
Още ли не сте сигурен, че това не е капан?
Нека кажем, че се научих да взимам предпазни мерки,
когато си имаме работа с Тод.
- Добре.
Хората ми подсигуриха периметъра. Ще се обаждат на всеки час.
Р РѕРґРЅРё?
- Да, знам! Колебания в захранването.
Както казах, някои от системите на кораба не работят добре.
Оправи ги.
- Добре. Дай ми няколко минути.
Майор Лорн, тук е лейтенант Уилямс.
- Слушам.
Сър, искахте да докладваме за необичайни неща.
Да лейтенант. Какво става?
- Сър, стоях на пост, чух шум и...
Стената се топи.
Не чувам. Повтори!
- Почакайте малко. Мисля, че спря.
Изчакайте.
Уилямс, обади се. Лейтенант, моля отговорете.
Как си?
РќРµ РјРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ, Р°?
- Не знам. Мисля, че напредвам.
Разбрах какво ги убива.
- Наистина ли?
Лечението действа, точно както предполагахме.
Премахва хранителните отвори, активира храносмилателната система
точно както в симулацията, но за нещастие причинява злокачествен рак,
който отслабва имунната им система и ги убива.
Можеш ли да направиш нещо?
- Не знам. Може би. Възможно е.
Какво?
- Чувствам се така,
сякаш нещо виси над главата ми.
- За какво говориш?
Ти, полковник Шепард, останалите от екипа...
Свикнали сте да вземате решения,
които се отразяват на живота на хиляди, дори милиони хора.
Не съм свикнала от мен да зависи съдбата на галактиката.
Това ли? Ще свикнеш. Помага за егото.
Не знам много за физиологията на призраците, но те познавам.
Ако някой изобщо може да го направи, то това си ти.
Това е последната му известна позиция.
Полковник! Тук намерихме нещо!
Не е бил прострелян.
Да извикам ли още хора, за да го проследим?
Не, имам по-добра идея. Родни?
Схемата на кораба заредена ли е в детекторите?
Направих го още като дойдохме. Защо?
- Ще ни трябва.
Засече ли нещо?
- Не, само нас.
Ронън, Тейла, нещо ново при вас?
За съжаление, не полковник.
- Добре. Ще държим връзка.
Какво по дяволите е това? Би трябвало да е отворен коридор.
Дай да видя.
- Ето.
Родни? Схемите, които ни даде не стават за нищо.
За какво говориш?
- На картата коридора не свършва.
Не е възможно!
В момента стоя пред него.
- Не знам какво да ти кажа.
Вкарах схемите директно от базата данни на кораба.
Страхотно. Ще трябва да заобиколим.
- Полк. Шепард, Тейла е. Отговорете.
Слушам.
- Намерихме лейтенант Уилямс.
За съжаление е мъртъв.
Какво е станало?
- Бил е нападнат.
РћС‚ РєРѕРіРѕ?
Не знам, но каквото и да е било, се е опитало да го изяде.
Имаш предвид да се храни от него?
- РќРµ, РґР° РіРѕ РёР·СЏРґРµ СЃСЉСЃ Р·СЉР±Рё,
като диво животно.
- Какво?
Добре. Намери някой да прибере тялото.
В това време, ние ще се опитаме да разберем кой по дяволите...
Почакай. Намерихме нещо.
Елате при нас.
Сър? Тук вътре е.
Още един затворен коридор.
В това няма никакъв смисъл. Сигналът идва точно пред нас.
Добре ли сте?
Да. Така мисля.
- Какво е това?
Призрак без маска.
Не мислех, че си ги свалят.
Отворът за хранене го няма. Как да се храни без него?
Чудесно! Сега ще се бием с изгладнели призраци,
които са се научили да ползват зъбите си?
Вината е моя. Аз им отнех единствения начин за хранене,
който знаеха.
- Добре, съгласен съм.
Притеснително е, но и преди не сме били приятели.
Това е само различна версия на едно и също нещо.
Въпроса е, как са излезли.
- Колебанията в захранването
са по опасни, отколкото мислех.
- Р• Рё?
Трябва да има протоколи за сигурност.
Ако захранването се прекъсва, капсулите се изключват
и освобождават намиращия се вътре.
- Но нали ги стабилизира.
Всички други капсули са наред, нали?
- Може би.
Така и не разбрах проблема, така че...
Има ли начин да разберем, дали другите капсули са засегнати?
Не знам. Може би. Да слезем долу и да погледнем.
Имам по-добра идея. Махаме от тук.
- Още не съм обработила данните.
Агенцията...
- Агенцията да ме съди. Тръгваме.
Какво?
- Знам, че това е пътя,
защото минахме по него сутринта, но сега изглежда различно.
Може би си въобразяваш.
Или не. Маккей!
Откъде дойде тази стена? Не беше тук.
Как е възможно това?
- Не знам!
Трябва да намерим друг изход.
- Добре. Ако се върнем назад,
трябва да стигнем до коридор, който да ни отведе от другата страна.
Покажи ни пътя.
- Добре.
Добре, този е. От тук, после около 100 метра и сме там.
О, Боже!
РўРѕРІР° РЅРµ Рµ РґРѕР±СЂРµ.
- На мен ли го казваш?
Хангара на дартовете е оттатък. Това е единствения път до там.
Ще ми кажеш, ли как се появява гигантска дупка, в средата на кораба?
Всъщност, имам една теория.
- Наистина?
Сривовете не са били само в захранването, а навсякъде.
Явно не са "сривове", а по-скоро възстановяване.
Да, но помисли. Корабите им са органични, нали?
Те регенерират не само корпуса си, а и поддържат вътрешната структура.
И ако тези системи се повредят заедно с другите...
Мислиш, че корабът се възстановява неправилно?
Той не точно се поправя, по-скоро се преустройва.
Преди да го убият, Уилямс каза, че видял как стената се топи.
Нали го видяхме. Коридорите са затворени.
И това преустройство ни отряза от хангара с дартове?
Мога да кажа, да.
- Свържи се с Атлантида.
Извикай няколко скачача и инженери. Трябва да се измъкнем.
Всъщност не мога, защото системите за комуникация не работят.
Р РѕРґРЅРё!
- Какво искаш да направя?
Ако знаех къде е проблема, можех да направя нещо,
но сривовете се появяват навсякъде, напълно случайно!
Значи сме заседнали тук?
- За момента, да.
Имам идея. Да събудим Тод.
- Какво?
Той познава кораба. Може би ще помогне
да разберем какво става.
- Спомняш ли си,
че последния призрак уби един от нас?
- РўРѕР№ Рµ Р±РёР» РїСЂРѕСЃС‚ РІРѕР№РЅ.
Отдавна подозираме, че живеят под ментален контрол на други призраци.
Не е чудно, че при отпадането му, деградират към животинската си форма.
С Тод не би трябвало да стане така.
- Да, но забравяш нещо.
Нямам лечение за болестта, която ги убива.
Извадим ли го от капсулата, може да не живее много.
Ето това ми харесва в този план.
Страхотно!
Навигацията отказва. Да решаваме бързо,
защото няма се справя с това за дълго.
Сигурен ли си?
Шепърд.
- Как се чувстваш?
Не мислех, че ще дойдете.
- Нали затова са приятелите?
Корабът ти прави проблеми. Трябваш ни, за да го поправиш.
Затова ли ме събудихте?
- Точно така.
Трябва да свършим нещо.
Това вече го пробвах.
Добре. Работи си. Някой се е събудил на обратно
в капсулата си тази сутрин.
- В това няма смисъл.
Системите дават много грешки.
- Точно това ти казвах!
Какво си им направил?
- Нищо!
Откакто дойдохме на борда е така!
- Нищо не работи както трябва.
Изглеждат така, сякаш...
Какво?
- Не, не е възможно.
Кое не е възможно?
Май се досещам, защо корабът отказва.
Болестта е в кораба?
- Eдинственото смислено обяснение e.
Щом казваш.
- Как е възможно това?
Обмяната на флуиди между призраците и кошера,
продължава и през процеса на хибернация.
Явно болестта се е предала така.
Страхотно. Летим си на един голям тумор.
И не можем да го спрем.
- Когато болестта напредне,
все повече системи ще бъдат засегнати.
Инерционни забавители, животоподдръжка, целостта на корпуса.
Можем ли да го приземим?
Приземяването на кошер е сложно, дори при нормални обстоятелства.
В тази ситуация, не бих го препоръчал.
Тогава какво ще правим?
- Можем да направим само едно нещо.
Трябва да излекуваме болестта.
- Чакай малко.
Едва разбирам какво е станало. Може да анализираме данните с месеци.
При сегашното ниво на разпадане, имаме четири дни
преди корабът да стане необитаем.
- Залавяй се за работа тогава.
Как върви, Родни?
Като изключим факта, че щом поправим едно, друго се чупи, всичко е наред.
Да очакваме ли още колебания в захранването?
Изглежда ще става по-зле.
- Тогава имаме проблем.
Другите призраци.
- Не можем да им позволим да излязат.
Все пак намерих протокола за сигурност, който търсех.
Не мога да го пренапиша, но ще направя някои промени.
Да. Като какви?
- Мога да накарам капсулите
да не освобождават призраци, дори да са изключени, но това ще ги убие.
Ще се задушат.
- Страхотно. Те са призраци.
Дали? Лекували са се и вече не се хранят с хора.
Кажи го на лейтенант Уилямс.
- А какво ще правим с Тод?
Ако голяма част от екипажа му умре, ще иска да знае защо.
Просто още една повреда. Направи го.
- Добре.
Добре ли си?
- Ще ми мине.
Съжалявам. Не съм искала това да се случи.
Мислех си, че лечението ще е добро за всички.
Кое е смешно?
Намирам за забавно, човек да се извинява на призрак.
Ти не разбираш какво е състрадание. За теб е само признак на слабост.
Дали?
- В известна степен, да.
Не мисля, че полковник Шепард ще се съгласи с теб.
Той е войник, а аз - лекар.
- Рђ, РґР°.
Той отнема животи, а ти ги пазиш.
Не, той също спасява животи.
Просто го прави по различен начин.
Добре. Написах програма, която да промени защитните протоколи.
Наистина ли искаш да го направя?
Давай.
- Добре.
Какво е това?
- Една камера отказва новите команди.
Това е лошо. От тук нямам достъп.
- Колко има вътре?
Камерата е от малките. Най-много няколко дузини.
Ще трябва да се справим по друг начин с тях.
Полковник...
Това не е на добре. Да тръгваме.
Колебания в захранването.
- Възможно е и други да са излезли.
Точно от това се страхувах.
Маккей, разбрах защо нямаш достъп до последната камера.
Какво? Какво има?
- Закъсняхме. Капсулите са отворени.
Колко са излезли?
Всички.
Ще работим на групи. Разделяме всяка палуба на четири.
Ще ги претърсим, започвайки от тук. Не пропускайте нищо.
Стреляйте по всичко, което се движи. Ясно?
Добре, да тръгваме.
Тук пише, че сте използвали ДНК на буболечка иратус за лечението.
Предположих, че ако използвам чиста ДНК на иратус,
ще запазя способностите ви на призраци.
Повярвай ми, ползвах една идея на Майкъл,
но за съжаление стана така, че...
Какво има?
- Имам идея.
Полк. Шепард? Обадете се.
- Тук е Шепард.
Елате в лабораторията. Тод иска да говори с вас.
Ангажиран съм. Не може ли да почака?
- Очевидно не.
Тръгни с Тейла и Рамирез докато се върна.
Кое е толкова важно?
- Каза, че може да го оправи.
Кое да оправи? Да излекува болестта?
- Не да я излекува, а да я премахне.
За какво говориш?
- Както знаеш,
здравият призрак може да се лекува от почти всички болести,
но не винаги е било така. Преди хиляди години е имало лечение,
наречено "последна мярка".
- Спести ми уроците по история.
В крайния стадий на болестта, призракът е можел
да възстанови здравето си, ако позволи на буболечката иратус,
както вие я наричате, по-точно на кралицата, да се храни от него.
Сега ли се сети за това?
- Процесът е изоставен отдавна,
защото е опасен. Почти винаги, това е убивало въпросния призрак.
Сега се сетих за него, защото изглежда,
че вече няма надежда.
На около три дни път, има планета, където ще намерим каквото ни трябва.
Едва удържаме кораба в орбита, а ти искаш да скочим в хиперкосмоса?
Ще се оправя.
- Забрави. Ще намерим решение тук.
Само така мога да спася екипажа си.
- Ние няма да си тръгнем.
Поне ми направи услуга и бъди честен.
Не е въпроса в това, че не искаш да рискуваш скок с повреден кораб.
Не искаш да отидем там, за да не спасим живота
на стотици болни призраци, включително и моя.
Не отричам, че това ми мина през ума.
- Вие сте отговорни за тази болест.
Ако не бях се съгласил да се срещнем и обсъдим тази ваша нова разработка,
екипажът ми и аз, не бихме изпаднали в това положение!
Може би щях да бъда по-благосклонен, ако не беше опитал да убиеш
половината от хората ми, като последния път,
когато решихме да си имаме доверие!
Дължиш ми това Шепард!
Не ти дължа нищо. Махни го от тук.
Предполагам, че не мога да разчитам вече на помощта му.
Какво беше това?
- Шепард, трябва да дойдеш тук.
Продължавай да работиш.
Какво по дяволите беше това?
Преценката на Тод за състоянието на кораба, май не е точна.
За какво говориш?
- Помниш ли дупката? Тя расте.
Заплашва целостта на корпуса, но не това е най-големия проблем.
Виж! Тази линия показва разрушаване на корпуса по ширина.
Експлозивната декомпресия, би разцепила кораба на две.
Тук Шепард. Всички екипи да се връщат. Веднага.
Още не сме приключили с призраците.
- Оставете ги. Корпусът се разпада.
Махайте се от там.
- Чухте го. Да тръгваме!
Тръгвайте!
- Хайде! Побързайте!
Добре ли си?
- Да.
Да се махаме от тук.
Какво има?
- Вратата заяжда. Не се отваря.
Родни, тук е Тейла. Спряхме пред врата, която не се отваря.
Ще ни помогнеш ли?
- Конзолите дефектират.
Ще пробвам нещо. Дай ми една минута.
Може и да нямаме минута Родни.
По дяволите.
Момчета? Трябва веднага да излезете от там.
Чувате ли ме? Веднага се махнете от там!
Шепард! Обади се! Моля те!
Да, тук сме.
- Благодаря ти Господи.
Ще издържи ли преградата?
- За сега, да.
Успях да херметизирам сектора, но трябва да дойдете тук долу...
Какво стана сега?
Отчупената част промени траекторията ни.
Отиваме право към планетата!
Какво е положението Родни?
- "Прецакани" е точното определение.
Ще изгорим ли?
- Не, ще оцелеем в атмосферата.
Тя ще ни забави, но недостатъчно.
Можеш ли да ни насочиш към водата?
- Земя или вода, с тази скорост
ще се изпарим при удара.
- Трябва да направим нещо.
Какво? - Мисли!
- Не знам. Добре.
Предните маневрени двигатели. Нямат захранване, защото връзките
са прекъснати. Ще опитам да ги захраня, за да забавим с тях.
Добре е, че говориш.
- Нямам идея как да го направя!
Дори ако системите работеха, това щеше да ми отнеме часове.
Добре, действай!
Ти къде отиваш?
- Отивам да доведа помощ.
Ставай.
- Остави ме на мира.
Нямам време за игри. Досетил си се какво става.
Предполагам.
- Излязохме от орбита.
Навлизаме в атмосферата и ще се разбием в планетата.
Бързата смърт е добре дошла.
- Не мислех, че си толкова малодушен.
Ако приземиш кораба, ще те заведа на планетата с буболечките.
Да не мислиш, че ти вярвам?
- Имаш думата ми.
А екипажа ми?
Мъртви са. Корабът се разцепи. Загубихме цялата задна част.
Ако бяхме отишли на планетата, това нямаше да се случи!
Никога нямаше да стигнем. Знаеш го. Корпусът беше доста повреден.
Разбирам, че си бесен за екипажа си,
но ще ги последваме, ако не намалим скоростта.
Ще ни помогнеш ли?
В атмосферата сме. Височина 30,5 км.
Няма смисъл. Извън контрола ми е.
- Махни се!
Сигурен ли си за това?
- Какво ще направи ли? Нали падаме.
Мога да захраня предните двигатели, но ще ми отнеме малко време.
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ.
- Сблъсък след 15 секунди.
Не и ако мога да помогна. Пали двигателите!
12 километра. Все още сме твърде бързи.
Не е достатъчно!
- Не критикувай,
ами ми помогни с енергията!
- Заемам се!
6000 метра.
- Завий под ъгъл,
за да изправиш носа. Да прелетим над водата. Вярвай ми, правил съм го.
3000 метра.
- Край! Това е всичката енергия.
600 метра!
Ще изгубим инерционните забавители!
Паднаха във водата. Имам координатите.
Предай ги незабавно на спасителните екипи.
Полковник. Радвам се да ви видя.
Как е останалата част от екипа ви?
- Възстановява се.
Доста се раздрусахме във водата.
- Представям си. Имахте късмет.
Майор Кърси успя да проправи път до местоположението ви.
Кошерът или остатъка от него, бе наполовина наводнен. Потъна минути
след като ви извадиха.
- Де да бях буден да го видя.
Как е той?
- Зле. Нищо не му помага.
Получих молбата ви.
- И?
Поправи ме ако греша, но искаше ли точно ти,
да разрушим кораба му?
- Звучи ми някак познато.
И сега искаш да наруша протокола и да го пусна.
Заради него сме живи.
- Разбирам това, полковник.
Той е причината за тази опасна ситуация,
както и заплахата за сигурността ни.
- Вероятно така или иначе ще умре.
А ако оцелее?
- Ще си спомня какво сме направили.
Харесва ни или не, той е най-добрия ни съюзник в борбата с призраците.
Ако някога успеем да усъвършенстваме генната терапия,
ще имаме нужда от помощта му, за да я разпространим.
Нали ти е ясно, че това решение може да ми струва работата.
Не са ли всичките такива?
Оценявам решението ти да ме пуснеш.
- Сделката си е сделка.
Ще запомня това, Джон Шепард.
Превод: ssswoman Редакция: Илко Кръстев IKKbg