Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E16 - Brain Storm (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E16 - Brain Storm (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Не искаш да прекараш отпуската си на земята като Маккей и другите?
Не, СГК нямат ЗПМ. За 2 седмици на земята -
три за полет с Дедал. Пет седмици отсъствие от работа.
Тази отпуска се дава на година и половина.
Ще си я запазя за нещо по-специално.
- Значи отиваме на къмпинг?
На пуст и недокоснат от никого плаж. Трябва да си по-въодушевен от това.
Хей, я виж това.
- РљРѕРµ?
Дали ще направи първата крачка?
Кой го интересува?
Я ми кажи - всяка година ни дават само 14 дена на земята,
и знам, че ти липсва баща ти...
- РќРѕ?
Един мой стар приятел, с който си пишехме докторатите,
ще прави секретна презентация на нещо ново, върху което работи.
Всички физици ще бъдат там. Всъщност, всички те смятат,
че аз съм некадърен и саможив.
- Защо?
Защото аз с това си изкарвам парите. Имам предвид строго секретни неща.
Нямам публикация от десетина години. Нищо, което да мога
да представя на обществото. Трудно общувам с хората,
освен това живея в друга галактика.
- Да, знам какво е.
Именно. Те си мислят, че съм се изолирал.
И затова си мислих, че ако се появя с жена...
С красива жена...
може би те няма да си помислят, че съм пълен неудачник.
Само за един ден, една вечер ще бъдем там,
а после можеш да отидеш на водопадите Чипева. Ще е забавно.
Нека помисля. Зала пълна с физици,
дълга презентация, която може би няма да разбера.
Май не звучи много забавно.
- Може да има нещо за пиене
и от онези малки сандвичи... И аз. Аз ще съм там.
Не беше нужно да измисляш всичко, за кажеш, че искаш да дойда с теб.
Можеш просто да ме поканиш.
Аз не исках... Познаваме се...
- Може би ще кажа да.
Е, искаш ли да дойдеш с мен?
- Разбира се. С удоволствие.
Това е, добре, страхотно.
- Това е среща.
И така, каква е презентацията?
- Не знам.
На никого не казва предварително, но понеже познавам този човек,
ще бъде перфектна презентация, на второкласна наука.
Може би малка промяна на нечия работа,
но храната ще е добра.
- И компанията.
Малкълм, прочете ли това?
- Да.
Екипът ти е на мнение, че е неразумно да се пусне утре.
Някои от екипа ми.
- Малкълм!
Страх ги е, това е всичко.
Нали помниш какво казаха, преди ЦЕРН да пусне ЛХС?
Малки черни дупки, екзотични частици,
странни кварки, пълно разрушение на планетата?
Само недоказани истории. Ще се справим.
Твърдиш, че нищо от това няма да се случи?
Винаги има някаква възможност
нещо да се обърка.
- Това е много важно за каузата ни.
Не се притеснявай. Скъпоценната ти кауза ще се прочуе още утре.
Някои от най-лошите варианти са ужасяващи.
Разбира се, нали затова са най-лоши варианти!
Те са възможно най-лошото нещо, което някога може да се случи.
Утре ще се справим без проблем. Направили сме стотици тестове.
Възможността за грешка е нулева. Повярвай ми.
{C:$FFFF80}Старгейт Атлантида сезон 5, епизод 16
{C:$0080FF}превод: ssswoman редакция: Илко Кръстев IKKbg
Мозъчна атака
Това е вълнуващо.
- Ами, това е само самолет.
Да, но аз никога не съм летяла, камо ли в първа класа.
Прекрасно е. Опита ли от ягодите?
- Когато бях на 10 години,
изядох цяла купа ягоди и повърнах. Оттогава не съм и опитвал.
Но как си позволява всичко това? Мислех, че е само физик.
Все успяваше да прилъже богаташите, да му финансират изследванията.
Удивително е какво се постига с една усмивка и една презентация.
Впечатлена съм.
- Да, виждам го.
Хайде. Трябва да се радваш на успеха на приятеля си.
Повече познат, отколкото приятел.
Познати не се взимат с частен джет.
- Самолетът не е любезност,
а натриване на носа ми. В училище винаги бях пред него
и сега когато сме в "реалния свят", ми показва, че дори
част от планетата да е в криза, той е по-успял от мен.
И защо е това вечерно облекло? Отиваме на научна среща, за бога.
За кого по дяволите се мисли тоя?
- Така ли ще си прекараме деня?
В лошо настроение ли ще бъдеш?
- РќРµ.
На земята сме, в частен самолет, пием скъпо шампанско,
а дамата която е с теб, е облечена в красива рокля.
Повечето хора биха се забавлявали Родни.
Права си. Така е.
Маккей. Д-р Родни Маккей. Д-р Дженифър Келър.
Добре дошли. Трябва да подпишете споразумение за конфиденциалност.
Шегувате се.
- Проблем ли има, сър?
Всичките тези листи?
- Да, сър.
Какво толкова става тук, че трябва да подписваме 200 страници?
Ако искате да влезете, трябва да подпишете споразумението, сър.
Динозаври?
- Моля?
Да нямат живи динозаври тук? Ще подпиша,
ако е успял да възроди динозаврите. Трябва да е луд, ако си мисли,
че ще подпиша цялото творчество на Шекспир,
колкото и важно и секретно откритие да е направил.
Просто подпиши.
Ето.
- Имате късмет, че дамата е тук.
Къде си мислиш, че се намираме?
- Не знам. Аризона? Невада?
Не знаех, че още строят секретни съоръжения. Като през 50-те.
Родни Маккей?
Отнякъде чух, че си умрял.
А това да не е сестра ти?
- Не. Не е сестра ми.
Дженифър Келър. Това са Бил Най и Нийл Тайсън.
Сигурно ме познавате от телевизията.
Да. Разбира се. Приятно ми е да се запознаем.
Удоволствието е мое.
- Тя е заета, Нийл.
Не, не. Нямах това предвид.
- Нийл обича да ми краде нещата.
Например жените и идеите ми по теоретична физика.
Да. Кой ли не е крал идеи от великия Родни Маккей?
Вече си го признавате.
Когато някой се появи с нова идея или направи нова публикация,
д-р Маккей ще се закълне, че точно тогава работи
по нещо подобно, но още не е успял да го публикува.
Той казва нещо като: "Точно щях да кажа същото"
или "И на мен ми хрумна същата идея".
Не аз махнах Плутон от списъка с планети. Разплака дечицата, Нийл.
Така ли се чувстваш велик?
- Благодарение на д-р Тайсън,
Плутон сега е първия плутоид, нов вид небесни обекти. Супер.
Хайде, Родни. В 21-ви век сме.
Всъщност, я кажи кога за последно си публикувал нещо? През 80-те?
Не беше толкова отдавна.
- Май слушах състава "Ято чайки"
докато го четях.
Всъщност, не беше ли преди Рейгън.
- Радвам се, че се срещнахме.
Май е време да заемем местата си.
- Чао.
Не е възможно да излизат заедно.
- Знам.
Ти си женен, така че... Дибс.
Тя е само за теб.
Може би това беше лоша идея.
- Защо?
Спомних си, че всъщност не харесвам тези хора.
Ти ли не ги харесваш, или те не те харесват?
Възможно е.
Преди бях малко дразнещ.
- Беше. Да.
Трудно е да го обясня. Средата е силно конкурентна.
Да. Посещавах медицински университет 6 години. Сигурно знам нещо за това.
Добре.
- Не всичко е състезание, Родни.
Те знаят колко си умен.
- Не съм сигурен.
Разбира се, че знаят. Не трябва да им го напомняш постоянно.
Това е скромността. Чувал ли си тази думичка до сега?
Първата ни среща е, а аз дойдох на сбирка на физици, нали?
Опитай да се постараеш малко.
- РЎРєСЂРѕРјРЅРѕСЃС‚, Р°?
Предполагам, че веднъж мога да опитам.
Земята, нашия дом, нашата планета, люлката на живота.
Нашият свят е уникален и незаменим.
Сега, като че ли сме неуморни в търсенето на начини,
как да доведем екосистемата до катастрофа.
Необузданото глобално затопляне, ще превърне света който познаваме
в безжизнена суха скала.
Приятели, залогът не може да бъде по-висок,
а положението по-страшно. Сега е време да действаме.
Здравейте. Аз съм Малкълм Туни.
Ако е толкова загрижен, защо ни докара с частен самолет,
изхвърлящ повече CO2 от цяла Швеция?
- РўРёС…Рѕ.
Много ви благодаря. Много мило. Повечето от вас знаят,
че аз не съм еколог и нямам претенции да бъда такъв.
Например, къпя се редовно.
Нищо лично, Хари.
Аз съм само един загрижен човек,
осъзнаващ, че земята твърде дълго се грижи за нас.
Може би е време, ние да се погрижим за нея.
Би било точно,
ако беше голям като егото си.
- Да, малко в повече му е.
Проблемът с глобалното затопляне изглежда невероятно сложен.
Нации, корпорации и Джон Паблик трябва да намалят емисиите.
Тогава, какво би могъл да направи сам човек, за успее?
Как мога аз да помогна с уникалните си умения?
И те си мислят, че ти си арогантен?
През последното десетилетие работих върху много проекти
и разбрах, че ако ги комбинирам, може би ще постигна нещо неочаквано.
И така Дами и Господа, с важната подкрепа на приятелите ми
от Крамер Иновации, успях да конструирам устройство,
което да охлади нашата планета по сигурен и контролиран начин.
Този не знае какво е студено...
В основата му стоят невероятно сложни научни открития,
но на излизане от залата, ще получите подробности за тях.
А сега ми позволете, да направя няколко малки разяснения.
Започва се с рязко понижаване на температурата.
Уредът е конструиран по мой проект. Той изсмуква топлината
от заобикалящата ни среда.
- Но къде отива тя после?
Сигурно ще попитате, къде отива топлината.
Точно това приятели, е по-трудната част.
Представям ви тунелът материя-време на Туни.
Чакай. Какво?
Това не е просто едно математическо доказателство.
Това е работеща технология, която буквално премества топлината
от нашето пространство и време, в друго пространство и време.
Това е моят тунел. Сестра ми и аз го открихме. - Тихо. Извинете.
И работи.
Правим тестове от няколко месеца, Системата е забележително стабилна.
Това е моя идея!
- Родни, сега не му е времето.
За днешната демонстрация, съм изолирал съоръжението
с електро-плазмено поле. Така, периметърът
на топлинно изтегляне, е ограничен само в тази сграда.
Чакай, той иска да го пусне и ние да сме тук?
Това е лоша идея.
- Родни, моля те.
За да докажа ефективността на системата,
ще намаля температурата в тази сграда с 10 градуса.
За да няма съмнения, климатизацията е спряна. Обещавам, че няма измама.
Няма да го оставя да направи това! Извинете ме! Малкълм...
Д-р Маккей, благодаря, че дойдохте.
- Това е лоша идея.
Не сме стигнали до частта с въпроси и отговори,
затова бихте ли почакали?
- Погледнете данните,
които показахте и да поговорим, защото пускането
на устройството с всички хора тук, може да бъде много опасно.
Моите уважения, но не съм съгласен.
Не можете да направите това, без наше съгласие.
Подписахте документите нали?
- Аз мислех, че това е само...
Значи имаме вашето съгласие.
- Да, но...
В момента работя по нещо подобно.
- Наистина ли?
Не мисля, че това е възможно.
Тези тунели пространство-време могат да са много непредсказуеми.
Имате ли проучване, което да ни представите?
Някаква публикация? Някакво доказателство за твърденията Ви?
Родни, моля те. Кажи ми, че това не е просто завист.
Добре.
- Не, не. Аз само...
Не мисля така. Не се притеснявайте. Напълно безопасно е.
Освен това,
то вече работи. Сега ще се радвам да отговоря на въпросите ви,
след като прегледате материалите.
А сега, нека се върнем в лобито, където ни чака горещо какао,
защото тук много скоро ще стане бая студено. Благодаря ви.
Хайде да отидем да пием по един горещ шоколад.
Това е... И как само заговори за моята работа.
Сигурен ли си, че е твоята?
- Напълно.
Нали ми вярваш?
- Разбира се.
Няма начин да го е измислил сам. Ние трябва... Ние... Хайде.
Не трябва да сме тук.
- Добре, стой на вратата и пази.
Трябват ми няколко секунди, да му хакна компютъра.
Какво правиш?!
Благодаря, но не мисля, че постижение от такава величина
може да се дължи само на един човек.
- Р”-СЂ РўСѓРЅРё, СЃСЉСЂ.
Извинете ме.
- Да? какво има?
Казахте ни да изключим устройството когато стигнем 64 градуса.
Да, вече може да го спрете.
- Това е проблема, сър. Опитахме.
Всъщност, опитахме всичко. Устройството не иска да се изключи.
Извинете ме за момент. Пуснете ме тук.
Добре. Кой е влизал тук?
- Само ние, сър.
Какво има?
- Тунелът не иска да се деактивира.
Не разбирам защо не става.
- Спрете захранването в сградата.
Безсмислено е. Системата се самозахранва, когато работи.
Тогава изключете плазменото поле, за да изведем гостите от тук.
И това няма да стане.
- Защо не?
Сложно е, но полето се генерира от главната система на устройството.
Не може да спре, докато не прекъсне тунела материя-пространство.
Това е защитен протокол, който не мога да отменя,
докато не спрем устройството.
- Значи сме хванати в капан,
докато ти не оправиш това.
- Да.
А до тогава?
- Тунелът ще продължи
да отнема топлината от сградата.
Току що смъкнахме 10 градуса за 10 минути!
След час ще е под нулата. Ще умрем от студ.
Ако пуснем отоплението в сградата, ще спечелим още време.
Каза, че си правил стотици успешни тестове.
Някой е бутал системата.
Нямаше достъп до нея.
- Откраднал ми е работата.
Хайде де. Беше по средата на презентацията.
Той искаше да го пусне! Не можех да чакам.
Покани те, за да се помирите. Искаше да зарови томахавката.
Да, зад гърба ми.
- Д-р Маккей? Д-р Келър?
Да?
- Г-н Туни иска да поговори с вас.
С една дума, да каже "Извинявам се".
Това са две думи, гений такъв.
Странен човек е този.
Трудно и е на голямата клечка да си признае, че е сгрешил
и въпреки че го оценявам, бих предпочел това да е публично.
Шегуваш ли се? Ти си този, който трябва да ми се извини.
И за какво?
Поканих те тук от учтивост, а не от любезност.
Повечето хора те мислят за побъркан, че си станал като Хауърд Хюджес.
Това, че не се обаждам на никой, не значи, че си държа урината в буркан.
Нямам нужда от...
- Няма време. Какво направихте?
Какво сме направили?
- Не можем да изключим устройството.
Казах ви да не го пускате. Направо те молих. Чу ли ме? Не!
Кажи ни какво направи, как да го оправим и няма да те обвинявам.
Не сме направили нищо.
- Наистина ли?
Тогава ми обясни това.
Не трябва да сме тук.
- Добре. Стой на вратата и пази.
Трябват ми няколко секунди, да му хакна компютъра.
Какво правиш?!
- Ако този кучи син мисли,
че може да ме унижава безнаказано, не е познал.
Ще го съсипя.
- Сега не е момента, Родни.
Трябва да има нещо, с което дискредитирам уреда.
Побързай, някой идва. Хайде, хайде.
Мога да разбера, че постъпката ни, извадена от контекста,
сякаш доказва вината ни...
- Извадена от контекста?
Какво правеше там?
- Търсих нещо, което съм публикувал
преди около 2 г. и където описвам пространствено-времевия тунел.
Родни, не си публикувал нищо от много години.
Даже не знаеш, че това е моя работа.
- Вече с псевдоним ли публикуваш?
Добре, ще ти кажа какво си мисля. Ти работеше за правителството.
Някой ти се е доверил много и си видял нещо, което не е бивало.
Може да е било и случайно. Кой знае.
Видял си публикацията за тунела. Проект, спрян поради странни ефекти,
породени от екзотични частици. Прочел си го.
Разбрал си, че ако тунелът се използва за трансфер на топлина,
няма да има странични ефекти от екзотични частици.
Присвоил си си това, променил си тук-там, за да се чувстваш добре
и ето имаш откритие. Не си обърнал внимание
на предупрежденията на автора за нестабилността на тунелите.
Как беше до тук?
- Абсурд. Д-р Туни работи по това
РѕС‚ РіРѕРґРёРЅРё.
- Това беше мое дело, Малкълм.
Аз го написах.
Терънс, тези хора може да ни помогнат.
Това е на зле.
- Саботаж?
Саботаж? Глупости.
- Нали каза, че там имало...
Може би съм избързал с преценката.
- Можеш ли да го спреш?
Тези тунели са определено непредсказуеми.
Спомням си, че си казвал нещо за това и преди.
Да или не, докторе?
- Още не знам.
Има ли отопление?
- Да.
Забеляза ли това?
- Да.
Какво е то?
- Отнеманата топлина не е постоянна.
Колебае се.
- Това лошо ли е?
Не е лошо, но определено не е добре.
Но не е и лошо.
- Шегувате ли се?
Енергията на нормалния тунел, трябва да е константна.
Тук има големи колебания. Може да се възползваме от това.
Да изчакаме максимума му, да го претоварим и така да го спрем.
Това е добра идея.
- Да. Мислех, че ще ти хареса.
Въпреки, че е моя идея.
Много е студено тук.
- Проработи. Изключи го.
Ще замръзна в стола си.
Какво по дяволите беше това?
Внезапна ледена светкавица. Странно движение на енергията.
При внезапна нужда от охлаждане...
- Тунелът ще изтегли енергия
от дадено място, в защитното поле.
- Светкавицата ще замрази
всичко по пътя си. Това не го предвидих.
Ледена светкавица е.
- Ледена светкавица? Допада ми.
Ползвай я, но е моя. Имам защитени права.
Как е той?
- В много лошо състояние е.
Лявата му страна е шоково замразена. Никога не съм виждала такова нещо.
Вината не е изцяло твоя.
- Надявам се е подписал документа.
Дали това се случва за пръв път?
- Да, или е първия път
когато някой го е забелязал.
- Но това може да опустоши сградата.
Значи ще продължава да се случва?
- Да, дори може би и по-често.
Този малък страничен ефект наистина ще затрудни опитите ни
да изключим охладителя.
- "Затрудни", "да ни убие" ли значи?
Да, нещо такова.
Трябва да се обадим на военните.
- Нека не го правим все още.
Щастливец сте, че мъжа навън не е мъртъв.
Сигурен съм, че двамата ще върнат устройството
към нормална работа.
- Малко е късно за това.
Терънс, нещата са извън контрол. Трябва да се обадим.
Обадим ли се, ще ни спрат.
- Да. Това е идеята.
Не те разбирам. Когато устройството дефектира,
първо искаше да изкараме всички в безопасност, навън.
За да избегна заклеймяването и спирането на проекта.
Сега вече нещата са извън контрол.
- За парите си ли се притесняваш?
Те се изпариха.
- Не, не се притеснявам за тях.
Почти решихме проблема с глобалното затопляне.
Можем да спасим планетата. Това е по-важно от мен и от теб.
Ако се справим с това сами, ще можем да продължим изследванията.
Ето ти новина. Неконтролируемо е и изследванията трябва да спрат.
Ще се оправим. Вярвам и в двама ви.
Това е абсурдно. Дай си телефона.
- Не работи. В защитното поле сме.
Има прекалено много смущения.
- Нали има стационарен в офиса ти?
Не работи.
- Дай ми го. И този не работи.
Явно Крамер е спрял телефоните.
- Предполагам, нямаш достъп
до залата с комуникациите?
- Аз работя тук, не съм собственик.
Страхотно.
- Явно всичко зависи от нас.
Да се връщаме в залата и да почваме.
Почакайте! Нали навън има зала, пълна с гении?
РўРѕРІР° Рµ СЃРїРѕСЂРЅРѕ.
Ако пак се появи ледена светкавица, могат и да умрат хора.
Те ще ме забавят.
- Хей! Какво стана с онова нещо,
наречено "скромност", което беше решил да опиташ днес?
Резултатът е нещо, което аз нарекох
"ледена светкавица".
- Невероятно.
Потенциално смъртоносен, внезапен топлинен трансфер от ограничен обем.
Трябва да измислим как да прекъснем тунела, за да спрем трансфера.
В противен случай, тук ще стане невероятно студено.
Защо не спрем енергийното поле и да излезем?
Полето е от базовите функции на тунела и не може просто да го спрем.
Дори да можем, студеният въздух тук е толкова много, че ще създаде
огромен студен фронт. Ураган, торнадо. Чиста супер буря.
В допълнение, тунелът ще започне да тегли топлина не само от тук,
а от цялата планета. Не можем да позволим това.
Защо просто не го разрушим?
- Защото може да създаде
дупка в нашето време и пространство.
- Няма значение.
Да.
Вижте, вие сте най-добрите. Сигурна съм,
че ако работите заедно, ще решите проблема.
Всичко това е грешно.
Внимавай кого поправяш, умнико! Доктората ми не е почетен.
Аз съм инженер. Знам математика! Просто ми чуй идеята!
Точно защото те слушах, си мисля, че си слабоумен!
Ако това ще ви утеши и двамата бъркате.
Какво? Ти си прав?
- Да слушаме теб?
Идиотът, забъркал кашата.
- Имам работеща теория.
Да, теория.
- Аз имам опит с това.
Правил съм неща, които са с години пред всичко,
за което някога сте мечтали. Знам, че може да стане!
Хей!
Това е ужасно. Погледнете се!
Вие сте най-големите умове на планетата, но ако не знаех,
бих си помислила, че съм детска градина.
Вие трябва да прегледате всичко и да продължите напред.
Винаги съм казвал, че има повече прилики, отколкото разлики в хората.
Не сега, Най.
- Добре.
Животът ни е заложен на карта. Трябва ни решение и то бързо.
Моля ви. Всички ние разчитаме на вас.
Да, Родни.
- Май измислих нещо.
Трябва му само малко изглаждане.
- Добре. Страхотно.
Момчета?
- Да.
Да го погледнем под друг ъгъл.
Да започнем с теорията на Бил...
Те ще измислят нещо.
- РЎРёРіСѓСЂРЅР° СЃСЉРј.
Дано поне да стане, преди някой да е умрял.
Знаете ли, чичо ми Джордж,
ненавиждаше фразата "спасете планетата".
Какво?
- Винаги я е смятал за старомодна.
Планетата винаги ще бъде тук, независимо какво ще стане.
Може да остане само една гола скала, но ще оцелее.
Вие превръщате това в семантична дискусия?
Това което искам да кажа е, че работа ви
не спасява планетата. Тя спасява живота.
Благородно е, да се опитваш да спасиш милиарди хора.
Но не по-малко благородно е, да спасиш стотина.
Тези мъже, колкото и да са умни, може би имат нужда от малко помощ.
Едно телефонно обаждане може да помогне. Моля Ви.
Разрешете ми, да се обадя.
Само не това.
О, Боже.
Много съжалявам.
Можете ли да го поправите?
- Не. Напълно изолирани сме.
Това е ужасно.
- Вината е моя. Трябваше...
Да. Трябваше.
- Трябва да видиш това.
Ниските температури влияят върху стабилността на полето.
Отслабнат ли още, ще се изключат.
- Страхотно.
Ще изкараме всички навън, нали? Да се обадим на военните?
Насред пустинята сме. Температурата тук е прекалено ниска.
Внезапната поява на леден въздух, би предизвикала буря от вихрушки.
Нямаме мобилна връзка, не можем и да излезем безопасно.
Можем да заобиколим бурята.
- Не, ако не успеем да го изключим,
заради топлината, изстудяването ще продължи.
РќРёРєРѕРіР° РЅСЏРјР° РґР° СЃРїСЂРµ.
- РўРѕРІР° РЅРµ Рµ РґРѕР±СЂРµ.
Да. Не исках да стане така.
- Не, не. Това може би е добре.
Какво?
- Защитното поле се разпада бавно,
но постоянно. Може би е отслабнало достатъчно,
за да го пробие клетъчния сигнал.
- Знаеш ли, може и да си прав.
Най-добре да опитаме тук. Това са най-слабите емитери.
Далеч е, затова тръгвам веднага.
- Почакай.
Дай ми телефона си.
Трябва да си тук, за да спрете тунела. Аз ще се обадя.
Хайде.
- Добре, отлично.
Благодаря.
Ще ви се обадя, след като се свържа.
- Успех.
На теб също.
Изглежда е много способна жена.
- Такава е.
Сестра ти е, нали? Семейна ли е?
- Добре. До къде бяхме стигнали?
Идеята ти, да накараме тунела да колабира, е добра.
Но всички смятат, че ако спрем отоплението, ще се преохладим.
Което ще доведе до непредсказуемо много ледени светкавици.
Които да ни убият всички.
- Именно.
Току що отоплението спря!
- Как се случи това?
Работеше на 120% през последния час, заради ниските температури.
В пустинята сме и не е предвидено
за такова отопление.
- Съвсем скоро
температурата ще е под нулата.
- Не можем да го изключим,
защото създава собствена енергия.
- А не можем и да чакаме
полето да се разпадне, защото бурята ще ни убие.
Нямаме избор. Изчакваме максимума на натоварване на тунела,
пускаме отоплението и го събаряме. Опасно е, но само това ни остана.
Добре. Тук сте прекалено много. Имам важна работа, а ми пречите.
Така, че всички, вън!
Хайде.
Благодаря ти Господи.
Офиса на ген. Ландри.
- Тук е д-р Дженифър Келър.
Трябва веднага да говоря с генерала. Спешно е.
Ало? Ало?
- Ало? Тук е д-р...
Ало?
Кучи син!
Не трябва ли да кажем на всички за намеренията ни?
Не, ще предизвикаме паника.
- По-добре да не знаят.
Нямаме по-сигурно място, а и нямаме представа,
къде ще удари следващата ледена светкавица.
Ледена светкавица? Това не е хубаво име.
Не ме гледай. Идеята беше негова.
Добре, започваме.
Изключи го.
- Не мога. Още не е разрушил тунела.
Преди малко имаше сигнал. Хайде!
Не става!
- Трябва ни още малко време.
Светкавиците ни обграждат с лед, който ще ни изолира.
Няма значение. Ще се разтопи, ако успеем да спрем това нещо.
Ще убиеш всички!
- Трябва само да продължа...
Какво направи?
РЎРїСЂСЏС… РіРѕ.
- Какво? Защо?
Беше твърде опасно.
- Почти го направихме!
Достигаше максимум! Щеше да стане.
- Да и всички щяхме да сме мъртви.
Трябва да измислим нещо друго.
- Да и то бързо,
защото полето започва да се разпада.
Страхотно.
РќРµ Рµ РґРѕР±СЂРµ.
Родни, чуваш ли ме?
Моля те кажи ми, че си се свързала със СГК?
РќРµ.
- Продължавай да опитваш.
Бих искала, но телефона се намокри. Не мога дори да го включа.
Какво?
- Коридорът където се намирам
бе ударен от ледена светкавица.
- Ти добре ли си?
За сега да, но няма да е за дълго.
- Какво стана?
Замръзвам. Тук има спукани тръби.
Температурата ми спада много бързо.
Ще викна охраната. Ще намеря някой, да я изкара от там веднага.
Охраната тръгва към теб. Изчакай ги. Опитай се да се стоплиш.
Добре.
Съжалявам, че се провалих.
- Направи каквото можа.
Успя ли да спреш това нещо?
- Не още. Работим по проблема.
Побързай.
- Да.
Маккей!
- Добре. Трябва да затварям.
Към теб тръгнаха хора.
Какво е това?
- Защитното поле се разпада,
след 3, 2, 1...
Дигнаха се ветрове. Достигнаха опасна скорост.
Ако продължи така, ще предизвикаме големи бури.
Чудесно. Остава ни по-малко време докато умрем.
Това устройство генерира собствена енергия, нали?
Да, прехвърляме малко от нея за да захраним тунела.
Тръгне ли, се самоподдържа.
- Затова не можем да го изключим.
Именно.
Но самозахранването му е ограничено?
- Да, разбира се.
Може би сме допуснали грешка. Искахме да претоварим тунела
с енергия. А ако го оставим да претовари своя генератор?
Технически става, но трябва да отдели огромна енергия.
Радиаторите няма да могат.
- Да. Но още един тунел може.
Искаш да отвориш още един тунел?
- Захранването е само за един тунел.
Ако пуснем още един?
- И го претоварим, ще се разпаднат.
Ще стане.
- Да, но имаш ли представа
колко трудно ще настроим системата, за да отвори втори тунел?
Не съм казал, че ще е лесно.
- Невъзможно е.
Хей, аз съм д-р Родни Маккей! "Трудното" ми отнема секунди,
а "невъзможното" - минути!
Родни, чуваш ли ме?
- Изкараха ли те от там?
РќРµ.
Туни, какво става с охраната?
- Не могат да стигнат до нея.
Какво? Защо не могат?
- Последната ледена светкавица,
е запечатала повечето коридори. Опитват се, но им отнема време.
Става все по-трудно да стоя будна. Изпадам в хипотермичен шок.
Дженифър, дръж се още малко.
- Добре. Ние сме тук, нали?
Могат да стигнат много лесно, ако минат през лабораторията.
И нашият път е отрязан.
- Отивам да я взема.
Не, имаме работа тук.
- Тя ще умре!
Ако бурята не спре, ще умрем всички!
- Доколкото си спомням,
твърдеше, че си гений. Вече ти казах плана.
План, пълен с неизвестни.
- Действай!
Ами ако имам проблем?
- Заобиколи го!
Ти си по-умен от мен.
Знам.
Маккей! Какво безобразие!
Когато е най-нужен, стоварва всичко върху ми, а аз трябва...
Съвземи се!
Дженифър!
Май е това. Преди да го пусна, ми провери формулите.
Направил съм го! Защо си мислиш съм тук?
Дженифър! Хайде, хайде!
Направи го!
Ти не дишаш? Господи, не дишаш!
Моля те, дано не си умряла. Дано не си умряла.
Върни се при мен, моля те.
Моля те, върни се!
Проработи! Вторият тунел разруши захранването.
И двата тунела се разпаднаха.
РЈСЃРїСЏС…!
Моля те!
Благодаря ти, Господи! Добре си. Добре си.
Много ми е студено.
- И на мен.
Ти ме спаси.
- Мисля, че сега сме квит.
Използвах брадва. Голяма брадва. Много исках да си в съзнание,
защото това беше най-якото нещо, което някога съм правил.
Не знам какво щях да правя, ако те бях загубил...
Обичам те.
От известно време.
Исках да знаеш.
РђР·...
Е, вече никой от приятелите ти, не мисли, че си неудачник.
Тъпия Бил Най, казал по телевизията, че Туни е изключил устройството.
Защото той го изключи.
- С моите планове. Беше моя идея.
Родни, това наистина ли има значение?
Да, има. Съжалявам.
Трябва да съм скромен, да не ми пука, но ми пука. И това е нещо,
което трябва да знаеш за мен.
- Ами напусни тогава.
Иди в частния сектор. Направи нещо, което целия свят може да види.
Мислил съм за това.
- Какво? Не, не си.
Договорът ми изтича тази година. Май е време да правя нещо друго.
Моля те. Не знам никой, който да обича работата си, повече от теб.
Мислиш ли, че военните ще допуснат да продължат експериментите?
Малко вероятно, а и геоинжинерството е безсмислена работа.
Никой не може да спре глобалното затопляне,
ако всички не направим нещо.
- Например, да спрем да се возим
на частни самолети.
- Така или иначе, ще се осъзнаят.
Знаеш ли, много е приятно да сме само двамата.
Така е.
Правилно!
Но ти беше замръзнала, почти умряла. Наистина ли искаш...
Да, или продължавай с приказките как ти и само ти, спаси днешния ден.
РќРµ...
Опитвам това нещо със "скромността".
Явно много се харесва на дамите.
{C:$0080FF}Превод: ssswoman Редакция: Илко Кръстев IKKbg