Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E15 - Remnants (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E15 - Remnants (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Мисля, че е тъжен.
- Какво? За какво говориш?
Г-н Улзи. Изглежда самотен.
Така ли? - Никога не участва в социалните дейности на града.
Моля те. - Винаги яде сам, в офиса или в квартирата си.
Може би си има работа? Някои от нас са заети хора.
Понякога вечер, на минаване покрай квартирата му, го чувам да плаче.
Наистина ли?
- РќРµ.
Г-н Улзи! Искате ли да седнете при нас?
Благодаря ти, но ще закусвам в квартирата си днес.
Имам да приготвям още неща за предстоящата оценка на работата ми.
Малко се притеснявам.
А не трябва. Вие свършихте прекрасна работа като командир на тази база.
Да се надяваме, че и агенцията ще е съгласна с Вас.
Нали ви казах. Той предпочита да бъде сам.
Говорейки за това. Къде е Шепард?
Тази сутрин заведе някакви астробиолози до сушата.
И се съгласи доброволно да остане с тях през нощта.
Наистина ли? Защо ще прави това?
Слънцето на тази планета е звезда от клас Г.
Всъщност, комбинацията на вещества подобни на тези в земната атмосфера
води до наличието на преобладаващо зелени организми на фотосинтеза.
Хлорофила абсорбира УВ и УЧ лъчи на слънцето и отразява зелените.
Сигурно си мислите: "чакай малко, това е странно".
Защо хлорофила не абсорбира зелените лъчи?
О, да, странно, защо ли?
- Отговорът е не толкова в...
О, Боже!
- Чакай тук.
Какво става?
- Видя ли това?
Това растение прилича на бегония еиромиша!
О, Боже. Лорн ме предупреди за това.
Ти не разбираш. Точно тази бегония
официално изчезна от земята през 2007 г.
И ето тук, стоим пред организъм, който поразително прилича...
Връщам се при скачача да го подготвя за нощта.
Искаш ли да дойдеш с мен?
Много необичайна находка.
- Така е.
Измъквам се. Нали затова сме тук.
Имате време. Ще бъдем тук цяла нощ.
{C:$FFFF80}Старгейт Атлантида Сезон 5, епизод 15
{C:$FF0000}Превод - ssswoman Редакция - IKKbg
{C:$FFFF80}ОЦЕЛЕЛИТЕ
Мога ли да ви помогна?
- Ако нямате нищо против...
Здравей.
- Здрасти.
Накъде сте тръгнал?
Обратно в квартирата ми. Югоизточния кей. Ниво 19.
О, Пентхауса. Прекрасно.
Срещали ли сме се?
- Още не. Аз съм Ванеса Конрад.
Д-р Ванеса Конрад.
Ричард Улзи.
- Скоро пристигнах с Аполо.
Добре дошла в Атлантида.
- Благодаря. Красиво е и огромно.
Сигурно ще ми трябват седмици, за да се ориентирам в града.
Сигурен съм, че една опознавателен тур ще ви помогне в ориентацията
Съжалявам. Задържам Ви. Югоизточен кей. Ниво 19.
Не, не, няма проблем. Имам цялото време на...
Мисля, че е тук.
- Да.
Беше ми приятно да се запознаем, докторе.
Ванеса. Можете да ме наричате Ванеса.
Много добре. Беше ми приятно да се запознаем, Ванеса.
Благодаря Ви, Г-н Улзи.
- Всъщност, можете да ми казвате...
Дик.
По дяволите.
Какво стана с извънпланетарните ти занимания?
Щеше да си почетен гост на някаква дипломатическа вечеря на М2J?
Да, бях там, но празненството приключи рано
след като трима от екипа на лейтенант Донован
получиха силна алергична реакция към нещо сервирано на банкета.
Възможно е да е било от тези малки зелени плодчета с червени точки,
защото след като ги опитах, езикът ми малко изтръпна.
Добре. Този разговор приключи преди 6 секунди.
Както и да е. Докато се връщахме ми хрумна една идея.
Имам си друга работа. Не ме интересува.
Добре, но трябва да ме изслушаш.
Мисля, че трябва да сканираме дъното на океана.
Забелязах анормални температурни промени във водата около града.
Мисля, че си струва да се проучат.
- Всъщност не.
Всеки ден ние минаваме през портала и изследваме далечни светове.
А до сега, изключвайки няколко микробиологични изследвания
много слабо сме изучили повърхността на планетата на която живеем.
Защото там няма нищо.
- Проучването ще ни е от полза.
За мен твоето мнение е безсмислено и огромна загуба на време.
По дяволите.
Ксиао, добре дошла.
Атлантида те приветства.
За мен е голяма чест, че аз...
Здравей, Ричард.
- Ксиао.
Добре дошла в Атлантида... За мен е голяма чест.
Очаквам голямата обиколка.
Ами, тогава... Тръгваме ли?
- Да.
Това е контролната зала
и както се казва, това е главния център на града.
Тези техници са най-добрите в работата си.
Как върви кикбокса, Амелиа?
- Добре, благодаря че питахте, сър.
Здравей Чет.
- Аз съм Чък.
Извинете ме?
- Аз съм Чък, сър. Казвам се Чък.
Разбира се, Чък. Чет е нощна смяна.
Нямаме Чет.
Мисля, че няма да е трудно да реконфигурираме
късообхватните сензори на града, за да можем...
Виждам, че си движиш устните, но не чувам нито звук.
Ще ни отнеме по-малко от час да направим необходимите настройки.
Добре. Ако е толкова лесно и важно за теб, върви и го направи.
Защото имам нужда от разрешението ти.
Имаш го.
- Благодаря, Родни.
Нали ти е ясно, че е малко вероятно да откриеш нещо.
Тогава ще съм пропилял цял час, а ти ще можеш да кажеш: "Нали ти казах".
От друга страна, ако намеря нещо, може би ще го нарекат на мое име.
Перспективата да командвам мисията на Атлантида беше доста плашеща.
Д-р Уиър и полковник Картър е трудно да бъдат наследени.
Ти се справи прекрасно, Ричард. И оцеля 9 месеца тук.
Мисля, че постигнах повече от това, само да оцелея.
Убеден съм, че ако имаш възможност да прочетеш рапортите ми...
Няма да е необходимо.
Значи ще си получа дипломата?
- Разбира се.
И признание за чудесната работа, която си свършил тук.
Агенцията те прави председател на една нова земна инициатива.
Поздравления, Ричард. Прибираш се в къщи.
Добре, късообхватните сензори работят.
Започвай сканирането.
- Започвам сканиране.
Страхотно. Трябват ни 30 минути, за да сканираме цялата планета.
Имам достатъчно време да отида до столовата
за шоколад и бадемови бишкоти и да се върна навреме,
за да ми кажеш, че не си намерил нищо.
Намерихме нещо.
- Да, разбира се.
Каквото и да е се намира на около 1500 м под морското равнище.
Здравей, Джон.
Колиа?
Не те разбирам. Преди 9 месеца те беше страх да дойдеш тук.
Много неща се промениха за тези месеци. Харесва ми тук.
И честно казано, не обичам да оставям недовършени неща.
Справих се добре. Досието ми говори само за себе си.
Какво всъщност става?
Агенцията се тревожи за някои от решенията, които си взел.
Решения, разминаващи се с протокола.
И откровено казано, те... ние смятаме,
че изискванията на длъжността влияят на преценката ти.
И е време за промяна.
Точно тук.
Така е добре.
Чудя се колко ли време е било там долу.
Помисли, че можеше да остане неоткрито, ако не бяхме...
Добра работа свърши при нагласяне на късообхватните сензори.
Благодаря ти. Добра работа и за това.
Благодаря.
- Ще започваме ли?
Да.
Продължавай да търсиш. Няма къде да отидат.
Те са учени. Довери ми се. Не могат да бягат бързо.
Ти си буден. Пази си силите.
Няма да ми избягаш този път.
Аз те убих.
- Застреля ме. Има разлика.
Не. Убих те. Бекет го потвърди. Ти беше мъртъв.
Да, сигурен съм, че така е помислил. Нека да кажем, че твоя приятел...
Как се казваше? Лициус? Не беше единствения,
който използва технологията на древните в този ден.
Как дойде тук? Как ни намери?
Намерих някои от твоите контакти. Не си мисли, че може да им се вярва.
Разкрих тайните ти, Шепард.
Половин ден път в тази посока ще ни доведе до края на сушата.
Разбрах, че за 2 дни можем да стигнем до Атлантида с лодка.
Няма да стигнете до града. Ще ви гръмнат още във водата.
Не, Няма дори да ни видят, че идваме.
Ще бъдат заети да си броят мъртвите.
Какво смяташ да направиш?
Ще изпратя експлозиви през портала и ще парализирам защитата ви.
Но преди това, ще имам нужда от нещо твое.
Мисля, че го наричате идентификатор.
- Върви по дяволите.
Да. Знаех си, че ще трябва да те убеждавам.
Д-р Конрад, Ванеса. Влезте.
Надявам се, че не ви безпокоя.
- Никак. Какво ви води при мен?
Може би е много неподходящо, но се чудих дали искате да гледаме филм.
Филм?
- Дават два от любимите ми,
за самолети, влакове, коли и стари измамници.
Честно казано, имах тежък ден и не съм в настроение за смях.
Е, ще почакаме до утре - ще дават "Луди пари" и "Кенгуру Джак".
Искате ли да поговорим за нещо?
Изглежда времето за приказки е минало.
Информираха ме, че ме освобождават от поста командир на Атлантида.
Съжалявам.
- Защо?
Очевидно, не провеждам правилно политиката на компанията.
Предполагах, че заех тази позиция заради успехите ми.
Сега разбирам, че единствената причина да ме назначат
е, че са очаквали да правя каквото поискат.
Тогава не го прави.
- Какво?
Не прави каквото искат. Оспорвай това.
Не мога. Решението вече е взето.
Ако това е така, защо не ти изпратиха съобщение,
вместо да карат някой да пътува 3 седмици до галактиката Пегас?
Наистина ли очакваш да се откажа без борба?
Честно - да. Разчитам усетът ти, да ти покаже верния път.
Не са те пратили тук да ме уволниш, а да оцениш работата ми
и да направиш препоръки, в съответствие с твоите виждания.
Агенцията може да следва определена линия, но те вземат решението
за моята съдба. Ти, като техен представител може би можеш...
Това ме кара да мисля, че нещо друго става тук.
Някой от агенцията иска да ме махне и те използва, за да го направи.
Кажи ми, Ксиао. Какво ще получиш в замяна?
Моята работа, нали?
Обещали са ти моят пост в Атлантида, ако помогнеш да ме махнат?
Това можеше да стане много по-лесно, ако просто приемеш ситуацията...
РќСЏРєРѕР№ РґСЂСѓРі РїСЉС‚.
- Ричард, аз държа всички карти.
Решението е мое и ти няма да спечелиш тази битка.
Издържаш повече от всеки мъж, когото съм познавал.
Защо го правиш?
- Ами, бил съм женен веднъж.
Ти си в галактиката Пегас, за да защитаваш хората си,
но в повечето време, дори и това не можеш да направиш.
Това те дразни, нали? Неуспехите в миналото.
Не си мисли, че като не ми дадеш идентификатора, ще спасиш хората си?
Просто забавяш неизбежното.
Всичко свърши, не можеш да ги защитиш.
Ти, учените, приятелите ти в Атлантида - считай ги за мъртви!
Ясно, няма да стане с любезна молба.
Ще трябва да променя плановете.
Двама да се явят на позицията ми.
- Тръгваме.
След няколко минути ще ти се иска, да си ми дал идентификатора си.
Върху какво работиш?
Според това, устройството излъчва слаби енергийни вибрации.
Опасно ли е?
- Не, радиацията е минимална, но...
Не е важно. Трябва да се съсредоточим върху данните.
Това правех. Пуснах всички декодиращи програми
за които се сетих и още няма нищо. Не знам какво да правя.
Все ще измислиш нещо.
- Сериозно? Защо си толкова сигурен?
Защото ти си брилянтен.
- Вярно е, но не означава, че аз...
Чакай. Какво каза? Да не си болен?
Да съм болен ли? Ти какво чу?
- Никой не е болен, Родни.
Казах, че си брилянтен защото... защото си такъв.
Рядко го казвам, защото на теб трудно се правят комплименти.
Ти си егоист, арогантен, инат...
- И брилянтен.
Да, Родни. И брилянтен.
- Благодаря.
Вземи си един стол, Радек. Имаме да свършим малко работа.
Добре... кажи ми какъв е план Б или искаш да ме изненадваш?
Хората ми ще поправят щетите, които нанесоха на скачача
и ще го ползваме за атаката над града.
Мразя негативизма, но мисля, че ще имаш поне един проблем.
Да. Знам, че трябва да имам гена на древните, за да управлявам скачача.
Но това няма да е проблем, защото ти ще ни дадеш ръката си.
Дръжте го.
Последен шанс, Джони. Ще ми дадеш ли този идентификатор?
Не мисля, че ще го направиш.
Ти си интересен мъж, Шепард. Пътуваш до друга галактика,
рискуваш живота си за шепа хора, които дори не познаваш.
Според мен, ти или си самоубиец или бягаш от нещо.
Хайде кажи ми, от какво бягаш?
Къде беше?
- Навсякъде.
Радиацията на това нещо се усилва, покрива целия град и доста наоколо.
Нали каза, че не е опасно.
- Не е. Поне според това...
Излъчва на сравнително ниска честота и най-много
някой да се оплаче от главоболие или безсъние...
Ами, тогава да го изключим преди лягане.
А междувременно да се съсредоточим върху данните.
Доникъде не съм стигнал с това, въпреки факта, че съм гений.
Казах, че си брилянтен, а не че си гений.
Едно и също. Не го разбирам.
Тези кодове изглеждат много по-лесни от тези които сме разкодирвали.
Това са само 12 символа в безкрайно повтарящи се вариращи честоти.
Да. Съгласен съм. Доста е любопитно.
Сякаш са те накарали да намериш паролата на извънземен лаптоп.
Мисля, че ако... Какво? Какво правиш?
Разгадавам извънземната парола.
Родни, аз се майтапех.
- Не, смислено е.
Всяко дете си слага парола на компютъра. Защо не и извънземен?
Ето. Защо не съм го видял до сега?
- Какво?
Схемата не е в текста, а в полетата между текста,
които са точно по 12 символа.
Всеки параграф от текста е съставен от 12, 24, 48, 96...
И са разделени с пространство от 12 символа.
Виж, като кръстословица е.
Стана бързо.
- Какво правиш?
Пуснах програма за декодиране на 12-те символа. Надявам се,
да намеря пермутацията им, която е паролата за устройството.
И ако съм прав, ако ние сме прави, ще пуснем лаптопа на извънземните.
Нарушавате личното ми пространство.
- Какво?
Исках да кажа, че сте открили място, което смятах само за мое.
Идвам тук, за да съм насаме с мислите си.
Имате ли нещо против да го споделим?
- Няма проблем.
Красиво е.
Бих искала да остана тук завинаги.
Между другото, бих искал да ви благодаря.
Последвах съвета ви.
Отстъпиха ли?
- Малко вероятно е.
Но поне съм доволен, че си тръгнах весел.
Вие сте добър човек, Ричард. Бих искала и те да го разберат.
Ванеса, бихте ли вечеряли с мен тази вечер?
За мен ще е удоволствие.
Чудесно. По кое време да мина да ви взема?
Ще е по-лесно да се видим там.
Г-н Улзи, извън радиообхват сте.
Д-р Маккей иска да ви види веднага.
Има исторически, научни и технически данни на изчезнала цивилизация.
И ако това устройство е тяхно, били са много напреднали.
Имам предвид медицина, оръжия...
Това е невероятно.
- Така е.
Усещам някакво "но".
- РќРµ, РЅРµ.
Няма "но". Може би само "освен ако".
- Слушам.
Както казах, освен данни за изчезналата цивилизация,
вътре има и информация за създаване на силиконова форма на живот.
Какво означава това?
- Това нещо е създадено да засява
планети с организми, които могат да еволюират до съзнателна раса.
Когато тази съзнателна раса достигне определено ниво на интелигентност,
може да се възползва от данните, оставени от техните създатели.
И какво става?
- Не съм сигурен.
Явно не са завършили развитието си и са спрели до тук.
С помощта на Дедал, можем да проучим дали са достигнали крайната си цел.
Добре, нека да копираме данните и да ги изпратим.
Точно тук идва моето "освен ако".
Това устройство е направено така, че ако бутнем данните
ще нанесем непоправими щети на биологичните модели.
С други думи ИЛИ/ИЛИ?
Или взимаме данните или го оставяме. Не можем да направим и двете.
Разочароваш ме, Джон.
Не мислех, че ще е лесно да те пречупя.
Дори и двамата учени с които дойде се бориха преди да ги убием.
Просто още двама, които не можа да спасиш.
Готови сме.
- Работи ли?
Да, използвахме генетичния материал, за да пуснем системите.
Чу ли това, Шепард? Вече имаме скачач...
Сър, можем да се върнем за него, след като приключим с Атлантида.
Не, ще приключим сега. Намери го и го убий.
Здравей, Елън.
Здравей... ти.
Амелиа, моля те, направи ми услуга, като съобщиш на д-р Ванеса Конрад
от научния отдел, че във връзка с последните открития
на д-р Маккей, се налага да отложим вечерята ни тази вечер.
Д-р Конрад? Сигурен ли сте, сър?
По-добре ми кажи къде и е квартирата.
Предполагам, е по-подходящо да и го кажа лично.
Тук няма нищо, сър.
- Тя още няма квартира?
Не сър. Според това тук, в Атлантида нямаме д-р Конрад.
Амелиа, тя е жената с която говорих, когато се видяхме по-рано днес...
РЎСЉСЂ?
- На верандата.
Жената с която говорих, когато ми донесохте съобщението от д-р Маккей.
Може би си е тръгнала преди да дойда, сър.
Вие бяхте сам на верандата.
Нищо ти няма.
Какво става?
- Ей сега ще ви кажа.
Тъкмо преглеждах резултатите Ви.
- Тя няма да открие нищо.
Според тях, вие сте добре. Всичко е нормално.
Виждаш ли?
- Тогава какво ми става?
Защо името ти не е в базата данни? Защо Амелиа не те видяла днес?
Сигурна съм, че името ми е в базата данни.
А що се отнася до Амелиа, ако има някакви притеснения
не виждам причина да не ме потърси.
Кога е идвала?
- Тя не може да ме види, Ричард.
Само ти можеш да ме видиш.
- Защо?
Искам да си изясним недоразумението.
Не искам да си мисли, че не и обръщам внимание.
Амелиа е добре. Сега говорих с нея.
Чудесно. А Вие казвате, че не се чувствате добре?
Така е.
Уморен?
- Малко.
Проблеми със зрението? Сенки, проблясъци или неясни предмети?
Нещо такова, да.
- А проблеми със слуха?
Звънене, бръмчене или свирене в ушите?
РўСЂСЏР±РІР° РґР° РїРѕРіРѕРІРѕСЂРёРј.
- Да, понякога чувам бръмчене.
Някъде, само двамата.
- Ето, пак се почва.
Предполагам, че симптомите Ви се дължат на преумора...
Разбира се. Сигурно е точно това.
Очевидно сте под голям стрес, а реакцията на това е индивидуална.
Това ще ви отпусне, за да се наспите пълноценно.
Надявам се, че щом си отпочинете,
ще се почувствате по-добре. Ако не стане така,
елате пак при мен.
- Благодаря ви докторе.
Не бих те посъветвала да ги вземеш.
От колко време стоиш там?
- Не исках да те прекъсна.
Изглеждаше потънал в размисли.
- Аз винаги съм потънал в размисли.
Поддържа ме умен и буден.
Върху какво работиш?
- Анализирам излъчваната
от устройството радиация.
- Пак тази радиация.
Убивам времето, докато Улзи разреши да възстановим данните.
Мислиш ли?
- Разбира се. Това е огромно...
Хроника на постиженията на извънземна раса. Шегуваш ли се?
Чакай малко.
- Какво?
Супер нискочестотна модулация, излъчвана от устройството.
Виждал съм такова нещо и преди. О, не.
Съжалявам, че те накарах да се съмняваш
в здравия си разум.
- Коя си ти? Какво си ти?
Физически израз на подсъзнателните ти романтични и сексуални идеали.
О, Боже...
Ти не си луд. Наистина ме виждаш.
- Защо?
Съжалявам, че постъпвам така, но оцеляването
на една цяла цивилизация е под въпрос.
Това има нещо общо с устройството, което откри д-р Маккей, нали?
Ричард?
- Тя не може да ме види.
Да.
Мисля, че те чух да разговаряш с някой.
Не, обмислях предложението да започна с микробиолозите.
Наистина? Знаеш ли, днес след обяд
те видях на верандата, да си приказваш сам.
Понякога мисля на глас. Помага ми да виждам нещата по-добре.
За персонала това е смущаващо. Особено в твоето положение.
Изправен пред много важно решение.
- Oще един гвоздей в ковчега ми?
Д-р Маккей ми показа устройството, което е открил.
Да, впечатляваща находка.
- Която не е ваша.
Моля, седни.
Каза ми, че бавиш решението си да почне възстановяването на данните.
Не знам дали д-р Маккей е изяснил дилемата, стояща пред нас.
Дори не мога да повярвам, че обмисляте да пропуснете това.
Има неща за обмисляне.
- Например?
Съдбата на една друга раса.
- Спри да се намесваш!
Не бих си и помислила. Тяхната цивилизация е мъртва.
Нашата обаче е жива и можем да използваме информацията.
Така ще попречимна цивилизацията им да се възстанови.
Няма гаранция, че цивилизацията им ще се развие след този процес.
Може просто да умре, преди да достигне съзнателно състояние.
И така ще пропилеем една уникална възможност.
Или ще погубим милиарди потенциални животи.
Не вярвам на съдбата, Ричард.
Това е шансът ти да покажеш, че все още ти командваш.
Следвай процедурите и спаси работата си
или ми я поднасяш на тепсия. Ти избираш.
Заплашваш ли ме?
- Това не е заплаха, Ричард.
Само ти казвам какво ще стане, ако загубим това устройство.
Ричард, моля те. Миролюбива раса са и си струва да бъдат спасени.
Трябва го махнем от тук! Излъчваната енергия
е подобна на засечената на M1Б-129. Може да индуцира масови халюцинации.
Или да стимулира комуникация между две много различни същества.
Да побързаме. Съхранете данните и разрушете устройството!
Благодаря на всички Ви, че ме информирахте.
Скоро ще взема решение. Моля.
И така. Защо не ми кажеш какво става?
Това продължи доста дълго. Използвай другата си ръка.
Хайде.
Нямам намерение да те оставя да умреш.
А сега се качи горе Джон.
РўРѕРІР° Рµ.
Какво по дяволите става тук?
Преди десетки хилядолетия, една цивилизация предвидила края си.
След милиони години еволюция, расата наричана Секари изчезвала.
Знаейки, че няма да оцелеят, те прекарали последните си дни
в създаване на предпоставки за ново начало.
Построили сонди, програмирани да достигнат определени светове.
Светове, които да имат необходимите химически елементи,
за да поддържат и развиват живот.
Всеки от тези носители, съдържал хранилище с историята на Секари.
Техните битки, постижения и грешки, които довели до унищожението им.
Сондите имали устройства за комуникация,
които да сигнализират на групата, ако заселването е успешно.
Над 50 от тях не достигнали целите си.
Тази сонда беше повредена. Насочих я към най-близката планета,
с надеждата, че ще бъде подходяща за зараждането на нов живот.
Но не беше. Почти невредима,
сондата оцеля на дъното на океана 2000 години.
До сега. Спящите и системи засякоха
един от вашите скачачи и се събудиха.
Онзи, с който д-р Маккей излетя от подводния кей преди няколко седмици.
Сканирах града и се свързах с теб.
- Какво си ти?
Аз съм изкуствения интелект на сондата.
Трябваше да ви проуча, опозная и евентуално насоча
как да помогнете за изпълнението на задачата.
Като ме манипулирате.
- РќРµ.
Като ви опозная, с надеждата да можем да ви се доверим.
Защо просто не ни информирахте за положението си, от самото начало?
Моля ви, разберете ме. Аз съм последната надежда на Секари.
Не можех да рискувам. Съжалявам.
Като войник, вие сте заплаха. Ако някой трябваше със сила
да обезопаси хранилището, щеше да бъдеш ти.
Затова се свързах с твоето съзнание, за да разсея вниманието ти.
Да ме разсееш? Като ме накараш да си мисля, че скачача е саботиран?
Доста голямо разсейване.
- Щеше да разкриеш тази уловка.
Не мога да поддържам илюзии дълго време.
Трябваше да поддържам твоят ум ангажиран.
И избра това?
- РўРё РіРѕ РёР·Р±СЂР°.
Нямах пълен контрол върху посоката на халюцинациите ти.
Съзнанието ти показваше посоката. Аз просто си играех.
Казваш ми, че съм се измъчвал сам?
- Ти се измъчваш всеки ден, Джон.
Но в този случай, съзнанието ти разкри най-тъмните ти страхове.
Ти беше архитекта на собствената си заблуда.
Сега знаеш истината и трябва да вземеш решение.
Полковник, къде бяхте? Знаете ли от кога висим тук?
Млъквай и влизай в скачача.
Извинете, г-жо Шен, но имате секретно съобщение от Земята.
Мога ли да ви свържа?
- Действайте.
Лутър. Как са нещата при теб?
Добре, но се налага да те информирам за последните събития тук.
Колкото и да вярвам, че си най-добрия заместник на Улзи,
останалата част от съвета мисли по друг начин.
Избрали са Джеймс Кулидж.
- Кулидж?!
Не се притеснявай. Ще бъдеш наградена,
за принос в промяната. Поздравления.
Ще бъдеш председател на новата инициатива на агенцията.
Е, аз си тръгвам.
Предполагам, че скоро ще те последвам.
Не си прави планове за отпуската. Никъде няма да ходиш.
Дадох ти блестяща рецензия. Тъй като постът ти зависеше изцяло
от доклада ми, аз съм първата, която ще те поздрави
като новия постоянен командващ на експедиция Атлантида.
Не разбирам.
Точно както и ти Ричард, аз не съм нечия марионетка.
Те сигурно са се сетили за това, преди да им пратя вчерашните новини.
Късмет!
Вчерашни новини?
- Не зная за какво говори, сър.
От дни не сме се свързвали със Земята.
Амелия, би ли ме оставила за малко сам?
Да, сър.
Предполагам, че ти си направила това?
Малък подарък, преди да си тръгнем.
- Благодаря.
Добре.
Ето ни и нас, всичко е оправено и готово да тръгва.
Какво ще стане с теб, когато постигнеш целта си?
Цел? Вие говорите на тях, нали?
Ще започна процеса, който дава живот на Секари.
После ще заспя, докато им потрябвам отново.
Джон, предполагам, че усещането е било неприятно.
Да, но само малко.
- Какво? И ти ли я виждаш?
Искам да знаеш, че съжалявам за това, което преживя.
Аполо е готов за транспорта.
Корабът ще ви закара до избраната планета.
Не, че се оплаквам, но цял ден се трепя да улесня нещата.
Би било мило, ако все пак ви видя.
Д-р Маккей, ето истинската форма на Секари.
Изящно.
Късмет!
"Изящно"?
- Какво? Тя ме хвана неподготвен.
Какво искаше да кажа?
- А ти какво би казал?
Странно.
Г-н Улзи, искате ли да седнете при нас?
Всъщност, имам да пиша няколко доклада...
Благодаря. С удоволствие.
Наистина ли нямахте представа, че видяното не е истинско?
Вярвайте ми, представянето бе много убедително. Нямаше как да се усети.
С цялото ми уважение, са разбрали, че не могат да ме заблудят.
Не са и опитали. Фокусирали са се върху вас, двамата.
Знаеш ли какво не разбрах. Как всичко се изясни тази сутрин,
след като ти откри сондата вчера след обяд. Съвпадение?
Полковникът е прав. Съмнително е.
- Знам какво намеквате,
но съвестта ми е чиста. Открихме сондата заради брилянтната ми мисъл
и колкото и да не ми харесва да призная, с помощта на Зеленка.
Какви ги говориш? Зеленка не е тук.
- Не, тук е. Върна се вчера.
Лейтенант Донован е получил хранителна алергия
и са се върнали по-рано. Нали?
Кучи син...
- Предполагам, не е било
съвсем случайно, въпреки това.
{C:$0000FF}Превод - ssswoman Редакция - Илко Кръстев IKKbg