Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E14 - The Prodigal (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E14 - The Prodigal (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Искали сте да ме видите?
- Мога ли да попитам,
защо не сте написали нито един рапорт,
откакто съм командир на тази база?
Защото не съм ви дал такъв ли?
- Както знаете една от промените,
които въведох тук, е изискването всеки член на екип
да рапортува за мисиите, а не само ръководителя на екипа и учените.
Наистина? Не съм знаел.
Оповестих това на четвъртия ден от идването ми, на срещата с екипите,
като подробно обясних промените в провеждането на мисии.
Аз бях ли там?
- Да. Беше задължителна.
Нещо не си спомням.
видях ви там. Трудно е да не ви забележа.
Всъщност, искам да пишете рапорт за всяка мисия.
Не съм добър в писането.
Предположих, че ще го кажеш. Използвай това.
Това е цифров диктофон. Запиши се, а после чрез компютърна програма
гласът ти ще се преобразува в текст и рапортът ти е готов.
Не съм добър и в приказването.
Съжалявам. Много съм бърз за тебе, а, приятел?
Обадиха от работилницата Родни. Искат да им върнеш тротинетката.
Тротинетка? Това е специално издание, ръководено от мен.
Съжалявам, моя грешка.
Ще те сгазя.
- Не си настъпвай полата.
Добре ли си?
- Можех да го изтърва!
Съжаляваме, мислехме, че сме сами.
- Сигурна ли си, че си добре?
Какво правиш тук долу?
- Опитвам се да приспя Торен.
Установих, че разходката го укротява.
- Пак ли има колики?
Д-р Келър каза, че това ще отмине.
- Не се притеснявай.
И аз съм имал колики. Майка ми ме оставяла да плача,
докато заспя. Не и се сърдя за това.
Както и да е... Обикновено се сменяме с Канаан,
но отиде да види хората от племето ни за няколко дни.
Бих ти помогнал, но както изглежда си се погрижила за всичко.
Сега ще е най-добре да го върна обратно в квартирата ни
без да го събуждам или да бъдем прегазени!
Да, ние свършваме тук. Само да си довършим, наистина...
Лека нощ.
Давай, давай!
Сигурно съм претоварил двигателя. Сега си търсиш оправдание.
Какво?
Това пък какво е?
- Победи ме.
Радек? Обади се!
Контролна зала, тук е д-р Маккей.
В източния кей спря тока. Какво става?
Странно е. Целият град е изгаснал.
Освен в контролната зала.
- Как е станало?
Тук е д-р Родни Маккей, търся някой в контролната зала.
Моля отговорете.
Нещо определено не е наред.
{C:$FFFF80}Старгейт Атлантида Сезон 5 Епизод 14
{C:$0080FF}Превод - ssswoman Корекции, редакция и тайминг - IKKbg
Блудният син
Родни, там ли си?
Полковник Шепард?
Всичко изгасна. Няма как да разберем какво става.
Добре. Ривърс, намерете колкото се може повече пехотинци
и се придвижете към централната кула. Ако намерите Улзи, информирайте ме.
Ползвайте радиостанциите.
- Радек!
Какво става, Родни?
- Какво? И ти ли не знаеш?
Отивах към контролната зала. Търсих те по радиото.
Има захранване само в централната кула.
Отиди при централното захранване. Рестартирай системите от там.
Добре.
РљРѕР№ Рµ?
Родни, чуваш ли ме?
- Да, Радек, казвай.
Опитах да рестартирам захранването, но безуспешно.
Какво става със ЗПМ?
- И той и накуaда генераторът
не работят. Някой ги е спрял от контролната зала.
Ако е така, там също не би трябвало да имат ток.
Освен ако нямат външно захранване.
- Добре, чуй ме.
Направи временна връзка до външен източник на енергия.
Някоя от допълнителните батерии.
- Но това няма да захрани целия град,
поне не и за дълго.
- Не се притеснявай за това.
Само трябва да вляза в главната мрежа и да разбера какво става.
Добре.
- Къде си в момента?
РќРёРІРѕ 36?
- 35.
Страхотно. 35. Трябва само да кача още 28 етажа
по тези стълби. Да стигнем до ниво 63,
да преминем по аварийното стълбище, да изкачим още 4 нива.
И това само за да стигнем до залата с портала...
Виж дали ще можеш да пренасочиш малко енергия към транспортьорите,
докато си там.
- Добре, ще опитам.
Тази врата води към стълбището, водещо към залата с портала, нали?
Да.
Може би е била затворена, когато изгубихме захранването.
Или е така, за да не можем да минем.
- Смяташ, че някой е проникнал тук?
Р РѕРґРЅРё?
- Казвай.
Успях временно да захраня лабораторията ти с енергия.
А какво стана с транспортьорите?
- Още работя по тях.
Кажи ми като пуснеш някой от тях.
Върви в лабораторията и се опитай да влезеш в главната мрежа.
Аз ще пробвам по другото стълбище. Може да не е блокирано.
Трябва да има и друг начин да се качим.
Добре.
Полковник.
- И тук ли няма достъп?
Да. Опитваме да стигнем до портала, откакто спря тока. - И ние.
Имате ли представа какво става?
- Маккей работи по това.
Можем да взривим вратите с Ц-4.
- Така и ще направим, но още е рано.
Трябва да знам с кого си имаме работа преди да щурмуваме залата.
Някакъв напредък?
- РќРµ РјРЅРѕРіРѕ.
Някой е проникнал в Атлантида. Главната мрежа е превзета.
Доста трудно ми е да стигна до най-важните системи.
Не мога да променям нищо по тях. Хей, как стигна до тук толкова бързо?
Успях да пусна няколко транспортьора.
А транспортьора до залата с портала?
- Съжалявам, но не. Закодиран е.
Камерите за наблюдение.
- Захранването в контролната зала
и при портала е самостоятелно.
- Освен ако и то не е закодирано.
Системата не е животоподдържаща. Трябва да имам достъп до нея, ако...
Стана.
Скачач?
Кой е това?
- Определено не са от нашия персонал.
Може ли да видим кабинета на Улзи?
- Да, ей сега.
О, Боже.
Това не е ли...?
- Да.
Майкъл?
- Здравей, Тейла.
Как влезе тук?
- Корабът, взет назаем от хората ти,
ми даде информация и технологии, както и ключа за вашата база.
Ползвай този диктофон.
Запиши се, а после компютърна програма
ще преобразува гласа ти в текст и рапортът ти е готов.
Не съм добър и в приказването.
Непланирана активация на портала.
Пуснат ли е щита?
- Да, сър!
Получаваме идентификацията на майор Нелсън.
Подранили са. Не ги очаквахме по-рано от утре.
Добре, пуснете ги.
Не отива към хангара на скачачите. Какво става?
Майор Нелсън, какво е положението Ви?
Какво е това?
Всички веднага да излязат. Изведете ги навън, веднага!
Затваряме всички врати към залата.
Активирах щита на портала.
- Добре.
Какво става с външното захранване?
- Свързано е.
Контролната зала се захранва с енергия директно от кораба.
Пуснахте ли защитното поле?
- Да.
Две нива под и над нас са защитени.
- Тогава, да започваме.
Какво ще започвате?
- Прости ми.
Забравих да те поздравя.
Как се казва?
Няма значение.
Опасявам се, че нямаме много време.
Хибридите ми подготвят устройството за самоунищожение на Атлантида.
Веднага след като го пуснат, си тръгваме.
Искате да разрушите Атлантида?
- Заслужено наказание.
Не съм очаквал да се съгласиш с мен. Но не се притеснявай -
бебето ти ще бъде в безопасност!
- Няма да вземеш сина ми.
Напротив, Тейла, ще го взема!
Ти знаеш, колко е важно това дете за мен.
От теб и баща си е наследил дарба, която ще използвам,
за да имам по-голям контрол над хибридите си.
Трябва ми, за да увелича силите си и да властвам над тази галактика.
Твоето "властване" приключи.
Няма да се измъкнеш жив от тук. Моите хора със сигурност...
Достатъчно! Достатъчно. Мислиш, че ще ме уплашиш ли?
Разрушихте съоръженията ми,
съсипахте изследванията ми, но не можете...
не можете да ме накарате да променя решението си.
Не прави грешки, Тейла. Сега съм по-силен от всякога.
Огледай се. Аз контролирам Атлантида,
мястото, където вие прекъснахте живота, който познавах.
Само то е подходящо за моето завръщане
и точно него трябва да залича завинаги от лицето на галактиката.
Мислех, че Майкъл е мъртъв.
- И аз.
Нали му взривихме кораба?
- Той ни открадна единия скачач
и го използва да избяга от кораба преди да го унищожим.
Като хлебарка е. Винаги, когато искаш да го настъпиш, се измъква нанякъде.
Добре, продължаваме. Лорн, вие тръгвате по това стълбище,
а ние по другото. Придвижваме се до определените позиции.
По мой сигнал взривяваш вратата. Влизаме и завземаме контролната зала.
Маккей, с мен си. Зеленка остава тук и се опитва да оправи нещата.
Разбрано.
- Няма да пощадим Майкъл.
Ако можеш да го застреляш, стреляй! И се убеди, че е мъртъв.
Да тръгваме.
Трябва да говоря с теб.
Все още имаме затруднения с устройството за самоунищожение.
Защо?
- Както ти казах,
разкодирането е много по-сложно, отколкото очаквахме.
Пуснахме няколко алгоритъма за разлагане на цели числа.
За сега нищо не работи.
- Продължавайте.
Колко още?
- Колкото трябва.
Въпрос на време е, да разберат как да пробият защитата ни.
Знам. Но ще се справим с разкодирането преди това.
Вече имаме бебето. Няма за какво да оставаме тук.
Няма да тръгнем, докато не пуснем самоунищожението.
Проблеми ли имате?
- Нищо, с което да не се справим.
Досещате се, че полк. Шепард подготвя екип, за да завземе контролната зала.
Разбира се, може би докато говорим заемат позиции.
Не се притеснявай. Няма да могат да влязат тук.
Майоре, докладвайте.
Сложихме Ц-4, полковник. Готови сме когато кажете.
Взривявайте по мой знак.
Три, две, едно. Сега!
Тръгвай!
Отчитаме сериозно енергийно излъчване над нас.
Какво е? - Не знам, но трябва да спрем докато разбера.
Майор Лорн, спрете.
Полковник Шепард, майор Лорн е извън строя.
Какво стана?
- Не знам.
Мисля, че се удари в някакво енергийно поле.
Жив е, но е в безсъзнание.
- Изведете го от там и се върнете.
Изглежда сякаш се е ударил в енергиен щит.
Нямаше да е така, ако не беше толкова усърден.
Добре. И сега какво?
- Ще го дезактивираме.
Как?
- Добър въпрос.
Анализирах полето. Явно Майкъл е променил
импулсно заглушителната технология на призраците
и я е интегрирал в маскиращия механизъм на скачача.
Създал е някакъв маскировъчен балон...
- Не, по-точно енергийно поле
около контролната зала и портала. Докато работи, не можем да минем.
Знам това. Това което не ми каза, е как да го изключим.
Защото още не знаем как.
- Ще бъде доста трудно.
Чрез скачача Майкъл захранва не само контролната зала и портала,
но и маскировъчния балон...
- Стига с този маскировъчен балон!
Това е точно описание...
- Не, това е тъпо описание...
Момчета...
- За да деактивираме маскировъч...
енергийното поле, първо трябва да спрем захранването от скачача.
Или да открием как да разбием кодовете за системата, които Майкъл е сложил.
Добре, как да го направим?
- Не можем.
Все още.
- Продължавайте да работите.
Отивам да видя Лорн.
Какво стана?
- Скачачът който влезе...
излъчи някаква зашеметяваща вълна, която повали всички.
Всички в Атлантида?
- Не знам. Вероятно.
Не се притеснявайте, скоро ще се събудят.
Всеки има различна степен на издръжливост.
Кой би направил това?
- Не знам, това искам да разбера.
Можеш ли да отвориш тази врата?
- Така мисля.
Добре. Направи го.
Все още не става.
Имаше време, когато ме разбираше, Тейла.
Когато твоите хора ме доведоха тук,
и ми дадоха ретровируса, който ме превърна в човек,
само ти показа състрадание.
Ти беше гласа на съвестта.
Дълго време мислих върху това.
РђР·...
Аз съм готов да ти върна тази услуга.
Бих искал да дойдеш с мен.
Ще можеш да се грижиш за детето си,
а аз ще се грижа и за двама ви.
По-скоро бих умряла.
Обещавам...
няма да ви нараня.
Тейла...
Повярвай ми.
- Не мога да вярвам на един убиец.
Защо не можеш да разбереш?
Станах това което съм, по принуда!
Необходимостта да оцелея!
- Стана такъв, за да отмъщаваш.
Нима вие не наказвате престъпниците? Не сте ли справедливи?
Това ли ти е справедливостта?
Да убиеш стотици хиляди невинни хора в галактиката?
Нямаше да умрат, ако не бяхте направили гадния си експеримент с мен!
С тяхната кръв, са изцапани вашите ръце!
Ти решаваш. Идваш с мен и живееш или оставаш и умираш.
Каквото и да решиш, аз вземам детето.
Трябва да взривим скачача. Взривим ли го,
спираме захранването и дезактивираме полето. Нали?
Страхотен план. Само дето не ми е ясно как смяташ да го взривим.
Да го взривим с дрон?
- Не можем.
Батериите ни не могат да захранят стола.
Едва захранват тази лаборатория и няколкото транспортьора.
Добре, тогава ще взема един скачач.
- Пак да се върнем на въпроса как?
Не можем да стигнем до хангара със скачачите.
Вземам един от хангара под водата, отивам с него до кулата,
изстрелвам един дрон и взривявам скачача на Майкъл.
Какво?
- Е, да, това си е добър план.
Освен един малък проблем. В хангара под водата,
има само два скачача.
- На нас ни трябва само един.
РђРјРё...
- И двата са доста повредени
от наводнението.
- Нито един от тях не може да лети.
Това беше преди 2 години Радек. Маккей вече ги е оправил.
Сигурно се майтапиш...
- Това беше следващата ми задача.
Каза, че ще ги оправиш.
- Знам, щях да го направя, кълна се.
Имаше 2 години!
- Бях зает!
Да се опитаме ли да поправим някой от тях?
Добра идея, но оставаш тук. Опитай се да разбиеш кодовете на Майкъл.
Защо да не остана аз, а Зеленка да дойде с теб в хангара.
Защото искам да си свършиш работата, която обеща преди 2 години.
Да тръгваме.
- Моля те, кажи ми,
че има транспортьор до там.
- Има.
Не точно до хангара, а две нива под него.
Става.
Добре.
Ти можеш да се биеш.
Пет години кикбокс.
Добре е да знам.
- Какво стана?
Майкъл и хибридите му са тук. Видях трима, но не знам още колко има.
Може би не са много. Все пак дойдоха със скачача.
Освен ако не са дошли и други през портала.
Какво ще правим?
- Ще опитаме да отидем в оръжейната.
Връщаме се и завземаме портала.
- Звучи като план.
Вие двамата, елате с нас. Остани с другите и ги успокой.
Ако се появят други хибриди, действай както преди малко.
...искам да говоря с теб. Спешно е.
- Останете тук.
Какво има?
- Най-накрая дешифрирахме
кода на устройството за самоунищожение.
Добре. Подгответе кораба за тръгване.
Задействаме брояча и възстановяваме захранването секунди преди да тръгнем.
Момента на възстановяване, трябва да се изчисли много точно.
Не искам да им дам възможност, да дезактивират самоунищожението.
Аз ще направя изчисленията.
Промяна на плана. Няма да ходим в оръжейната.
Защо? Какво стана?
- Активират самоунищожението.
Г-н Улзи, бихте ли се върнали при останалите?
Полковник Шепард, тук е Тейла. Чувате ли ме?
Джон, тук е Тейла, моля отговори.
Полковник Шеп... Полковник Шепард.
Ронън е в контролната зала. Бие се с Майкъл!
Почти стигнахме до хангара. Информирай ни какво става.
Тейла, бягай!
Тейла! Добре ли си?
- Да. Ронън има нужда от помощ.
Трябва да се върнем в контролната зала.
Радек? Кажи какво става горе.
Не знам. Ронън падна. Може би е само в безсъзнание.
Кажи ми когато стане. Какво имаме тук?
Както казах и двата са повредени. В този скачач няма дори енергия.
Нали каза, че в другия има енергия?
- Да, но не много.
Двигателите не работят, няма ракети. Този пък, има ракети.
Прехвърляме захранването към този и двигателите ще тръгнат, нали?
Искаш с части от двата да ти сглобя един работещ?
Възможно ли е?
- Съмнително. - Но може би...
Един изстрел най-много.
- Перфектно. Направи го.
Колко време ти трябва, 15 минути?
Страхотно, просто страхотно.
Сигурно са блокирали транспортьорите.
- Трябва да идем в контролната зала.
Опасно е. Няма да стане без оръжие.
Къде е най-близкото стълбище?
- Зад ъгъла. От тук.
Нека аз да водя.
Добре, давай.
Двигателния отсек работи.
Добре, сега вече направихме нещо.
Имаме захранване, животоподдръжка, имаме... Хайде!
Какво?
- Не мога да включа оръжията.
Защо?
- Не знам.
Разбери защо. Имаме нужда от тези дрони.
Къде е тя?
Не знаем. Претърсихме навсякъде.
Да не искате да ми кажете, че просто е изчезнала?
Казвам, че претърсихме всяка стая и коридор в защитното поле.
Никъде не можахме да я намерим.
Тя познава града много добре. Крие се някъде. Тя си играе с мен!
Ще продължим да я търсим.
- Не. Аз се заемам с това.
Какво смяташ да правиш?
- Ще я подмамя да излезе.
Това е самоунищожението на Атлантида. Майкъл иска да взриви града.
Колко време имаме?
- Нагласил го е на 10 минути.
Колко време ти трябва за дроните?
Ако изобщо успея, много повече от 10 минути!
Добре, забрави за тях.
- Ти какво... какво ще правиш?
Ще блъсна скачача в кулата.
- Ще го блъснеш?
Единствения ни вариант е, да разрушим скачача на Майкъл.
Без да споменаваме, че ще се убиеш.
- И преди съм блъскал скачач в кулата.
Не и така. Освен оръжията, не работят и инерционните забавители.
За да разрушиш скачача на Майкъл, трябва да се блъснеш в него
с много голяма скорост. Това е самоубийствена мисия.
Тейла? Знам, че ме чуваш.
Алармата която сигурно чуваш,
е устройството за самоунищожение на Атлантида.
Включено е на 10 минути. Това е времето което имаш,
за да обмислиш предложението, което ти направих.
Ако се предадеш с детето си, ще дезактивирам устройството
и ще пощадя живота на всички в тази база.
Ако не, ти, детето ти и всички останали ще умрете.
Добре, можеш да тръгваш.
Трябва да си сигурен, че екипът ще влезе веднага, след като падне щита.
Не ускорявай много бързо като излизаш от хангара.
Ако дадеш яко газ, ще се смачкаш като палачинка.
Добре.
Какво?
- Ами, само...
Това, което искаш да направиш е...
- РќРµ РјРё Рµ Р·Р° РїСЂСЉРІ РїСЉС‚.
Колко самоубийствени мисии съм летял?
- Не знам. Спрях да ги броя.
Да тръгваме тогава.
Добре, ти си знаеш... Нека да не бъде последна.
Р РѕРґРЅРё?
Да Радек, слушам те.
- Разбрах как да пренапиша
някои от кодовете на Майкъл.
- Това е страхотно.
Можеш ли да спреш самоунищожението?
- Не. Няма да ми стигне времето.
Обаче успях да отворя вратите на залата с портала.
Не ни върши никаква работа. Енергийния щит все още действа.
А нещо за транспортьора при портала?
- Нищо. Още нямам контрол над него.
Да те разплаче...
- Съжалявам, правя каквото мога.
Майкъл е поставил няколко много сложни кода...
Можеш ли да свалиш щита на портала?
Да, мога.
- Страхотно.
Няма да се правиш на камикадзе.
- Защо не?
Само долети до кулата, приближи се и набери някоя планета.
Радек ще свали щита на портала и това ще унищожи скачача на Майкъл.
Поне повечето от него.
- Е, това вече е добър план.
Къде отиваш?
- Ти ще летиш.
Аз ще ръководя нападението. Сам го каза, много е лесно.
Само набери портала.
Мисля, че мога да го направя.
- И по-полека с ускорението.
Радек, приготви се да свалиш щита по моя команда.
Добре...
Нямаме много време. Трябва да напуснем това място.
Нямаш време, Тейла. Не те разбирам.
Мисля, че това е лесен избор...
Ако не за друго, помисли за сина си.
Продължавайки да се криеш, ти го обричаш на смърт.
Каква майка би направила подобно нещо?
Той заслужава шанса да живее.
И двамата го заслужавате.
Ела с мен, Тейла. Довери ми се...
Няма да нараня никой от вас. И няма да навредя на Атлантида.
Имаш думата ми.
Изключи системата за самоунищожение.
Тейла?
- Искаш да ти имам доверие?
Покажи ми, че мислиш това, което казваш.
Спри системата за самоунищожение и аз ще дойда с теб.
Във въздуха съм и приближавам главната кула.
Ясно. Зеленка, готов ли си?
- Готов съм.
Майкъл, чуваш ли ме?
Остават по-малко от 2 минути. Трябва да тръгваме. Веднага.
Да, Тейла. Чувам те.
Разочароваш ме. Сама избра съдбата си.
Но няма да си тръгна сам.
Трябва да знаеш, че взех ДНК от сина ти.
Клонирането ще забави изпълнението на плана ми,
но знаеш добре, че няма да ме спре.
Сбогом, Тейла.
Какво правиш?
- Взимам си последната награда.
На позиция съм, мога да набирам.
- Радек, свали щита.
Щита е свален! Давай, Родни!
РќРµ!
Енергийният щит е неутрализиран!
- А самоунищожението?
Спря, след като разруши скачача.
- Добре. Връщам се обратно.
Рестартирай захранването на града.
- Вече го правя.
Доведете лекар!
Затвори вратите на хангара, Радек!
Амелиа?
Ще се погрижиш ли за Торен?
- Разбира се.
Никой да не излиза от тук.
Тейла!
Как е най-своенравният пациент на д-р Келър?
Шегувате се, нали? Вас Ви пускат, а аз трябва да стоя още един ден?
Защото аз паднах, само по няколко стъпала.
Теб приятелю, те хвърлиха от доста по-високо.
Късмет е, че имаш само сътресение, а не си си счупил врата.
Нищо. Добре съм.
- Знам, че си добре.
Но, слушай доктора.
Само минах да те поздравя, за това което направи.
Куражът ти в опасностите продължава да ме удивлява.
И дори мога да кажа, че ме вдъхновява.
Благодаря.
- Почини си. И не се притеснявай.
Екипът ти, няма да отиде никъде без теб.
Това ми напомня за нещо. Знам, че атаката на Майкъл
не бе истинска мисия, но все пак, съм си написал рапорта.
Прекрасно. Благодаря ти.
Рапорт за мисия. Майкъл нападна Атлантида,
опита се да я взриви. Попречихме му.
Край на рапорта.
Гледай, защото след малко ще виждаш само стоповете ми.
Добър опит, състезателю.
Съжалявам. Съжалявам, ние само...
Кой побеждава?
- РђР·.
Още ли има колики?
- Цял ден будува. Отказа да спи.
Това не е изненада. Нали спи по цяла нощ.
Да, невероятно е. Спа по време на цялото изпитание.
Никога не е спал цялата нощ.
Вече може да си почива, Майкъл го няма.
За съжаление, все някой ще заеме мястото му. Сигурна съм.
Но той си има супер майка, която го пази. В добри ръце е.
Торен, искаш ли да видиш как побеждавам Родни?
Всъщност, сигурно ще му закриеш очите,
защото ще стане грозно.
- Готов ли си?
Да.
- Едно... две...
{C:$0000FF}Превод - ssswoman