Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E13 - Inquisition (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E13 - Inquisition (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Сигурно вече сте чули, че получихме покана.
По-точно, вашия екип получи покана
да представлява Атлантида на среща на лидерите
на различни планети, населени с хора в галактиката Пегас.
Какво е това, нещо като ООН в Пегас?
Не чак толкова официално. За сега е по-скоро отворен съюз.
Имат ли напреднали технологии в тази коалиция?
Не, но от надзорния съвет смятат, че може да е важна първа стъпка
към междупланетно правителство. Или дори нещо като Федерация.
Една Федерация би имала кораби.
- Какво ще ни е ползата от това?
Знаят един за друг, защото случайно са наследили портали от древните.
Това че не са напреднали, не значи че нямат полза от сътрудничество.
Права е. Време е хората в тази галактика да се обединят
и да поемат своята защита.
- Срещу призраците?
Защо?
- Призраците воюват едни с други
затова основателите на коалицията смятат, че моментът е подходящ.
Искат ние да сме част от нея.
Говорителят на Съвета ще дойде всеки момент.
Не е като да ни посрещат на червен килим, а?
Убедена съм, че искат да запазят в тайна мястото на срещата.
Момчета, това не е добре.
- Ронан!
СТАРГЕЙТ АТЛАНТИДА
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Сезон 5 епизод 13 РАЗПИТ
РљСЉРґРµ СЃРјРµ?
Не сме в същата стая. Преместили са ни.
Какво стана?
- Добър въпрос.
Какво означава това?
- Ще ви бъде обяснено скоро.
Съветът иска да говори с полковник Шепард.
Аз съм Келор от Латира.
Това е Шияна от племето Зантал
и Димас от свободния народ на Рива. Говорим от името на коалицията.
Щом искате да пазите мястото в тайна, можеше с превръзки на очите
Нямаше да надничам, заклевам се.
Полк. Джон Шепард, изправен сте пред този съвет
като представител на експедицията Атлантида.
Добре.
- И като такъв, вие поемате
да отговаряте на обвиненията.
Моля?
- Ще ви се даде възможност
да говорите във ваша защита и когато чуем фактите,
ще решим какъв ще е изхода на делото.
Какви ги говорите? Какво е това?
Експедицията Атлантида е обвинена
в престъпления срещу народите на тази галактика.
Това е вашият съдебен процес.
Майор, какво стана?
- Опитваме се да разберем, сър.
Едно е сигурно, вече не са в селото.
Нямаше да тръгнат на някъде без да ни уведомят.
Не и ако е било по тяхна воля.
Вземи нужните ти хора и претърсете целия район.
Продължавайте да разпитвате селяните. Все някой знае нещо.
Трябваше да е среща за опознаване.
Коктейли, ордьоври, малко танци.
Заблудата беше необходима. Имате технологии и военна мощ
отвъд възможностите на местните народи в тази галактика.
Затова бяхте доведени на подсигурено място.
Само членовете на Съвета и част от персонала знаят гейт адреса.
Не губете време в надежди за спасителна операция.
Какво точно смятате, че сме направили?
Според нас, Атлантида пряко или косвено е отговорна за смъртта
на над 2 млн. хора в галактиката.
- Сигурно се шегувате!
Разкажи ни за първата ви среща с призраците.
Добре. Ясно ми е накъде биете.
Когато пристигнахте, призраците бяха в състояние на сън, нали?
Не всички.
- Какво имате предвид?
Имам предвид, че те първо ни нападнаха.
Какво има?
Призраците!
Свалете това нещо!
Един по-малко.
Залегни!
Тейла?
Било е разузнавателен отряд, а не подбор на хора.
Не знаех това. Знаех само, че отвлякоха мои хора.
И тръгнахте след тях?
- Точно така.
Да ги бяхте оставили на съдбата им.
- Явно вие така бихте постъпили
но ние не процедираме така.
- Какво стана?
Влязохме, спасихме колкото хора можахме и после...
се измъкнахме.
- Но не и преди да срещнете царица.
РќРµ.
Как това е попаднало у теб?
РќРµ РїРѕРјРЅСЏ.
Палете!
Това трябва да те убие.
Да вървим, сър.
- Не знаете какво сторихте!
Ние сме само пазителите на тези, които спят.
Щом умра, другите ще се пробудят.
Всичките.
Какво имаше предвид тя? Колко още от тях има?
Значи признаваш.
Вие сте събудили призраците.
- Рано или късно
сами щяха да се пробудят.
- Но чак след поколения.
Вижте, полковник. Повечето народи в тази галактика
не са се съвзели напълно от последния подбор на хора.
В резултат от ранното пробуждане, няколко свята почти бяха заличени.
Оцелелите са се разпръснали. Цивилизации, изгубени завинаги.
Ние се бием с призраците, ден след ден,
излагайки живота си на опасност.
- Фактът си остава.
много от загиналите щяха днес да са живи,
ако не бяхте се появявали, така ли е?
Достатъчно! Повече няма да играя игричките ви.
Това е само първото от много обвинения.
Ако откажете да участвате,
ще го сметнем за признание във вина по всички обвинения
и ще се наложи да продължим с присъдата.
Какво ще сторите? Ще затворите всички от Атлантида?
Очевидно, това не е възможно.
Обаче можем да откажем сътрудничество.
Би означавало край на търговията и на всякакъв вид отношения.
Атлантида ще е напълно изолирана.
Никакви отношения с такива като вас?
Май ще го преживеем.
- Коалицията нараства като сила
и влияние с всеки ден. Съвсем скоро всичките ви търговски партньори
няма да имат избор, освен да се присъединят, и следователно
да се съблюдават решенията на този Съвет.
Що се отнася до вас и екипа ви, трябва да дадем пример.
Правосъдието го изисква.
- Правосъдие! Така ли му викате?
Подходяща, ненаселена планета бе избрана.
Ако ви намерим за виновни, ще бъдете изпратени там,
без шанс за завръщане до края на живота ви.
Очевидно планетата, която са ни избрали
има достатъчно храна да оцелеем, значи на практика, не е екзекуция.
Страхотно.
- Взели са набиращото устройство
та който мине през портала, да не може да се върне.
С Дедал ще ни намерят.
- Ако знаят адреса.
Иначе ще трябва да претърсят за обитаема планета цялата галактиката
което ще отнеме милион години.
- Да не се паникьосваме.
Бях в залата вече два пъти и научих разположението.
Архитектурата определено е различна от тази в селото.
На друга планета сме. От факта, че няма дневна светлина и прозорци
считам, че сме в подземен бункер.
- Охрана?
Да, поне петима. Трябва да видим кога се сменят.
Има ли шанс да ги убедиш, че не сме виновни?
Защото не сме, нали?
Няма как, в галактика Пегас да им е било по-добре, ако не бяхме идвали.
Не. Но след появяването ви имаше известни загуби.
Погубени бяха животи. Но сега има надежда, каквато преди нямаше.
Колкото и да искам да има кажа, къде да си наврат съдебния процес
ще трябва да играем по свирката им, докато не намерим изход оттук.
Г-н Уолзи, това е Майръс.
Твърди, че представлява новата планетарна коалиция.
Така ли?
- Вие ли сте водачът на Атлантида?
Точно така.
- Тогава трябва да поговорим.
Какво следва в дневния ред? Да не сме стъпкали
розов храст при последната ни визита на Ведина?
Сигурно знаете за чумата, която наскоро порази няколко свята.
Зараза, идваща внезапно и поразяваща за няколко дни
като убива един от трима мъже, жени или деца, където се появи.
Някои вярват, че въобще не болест,
а умишлено отравяне. Дело на един човек.
Знам за кого говорите. Казва се Майкъл.
Говори се, че не е нито човек, нито призрак, а някакъв хибрид.
Ще ни обясните ли, как е възможно подобно нещо?
Наш човек провеждаше изследване.
Търсехме решение на проблема с призраците, веднъж завинаги.
Открили сте начин да превърнете призраците в хора?
Без медицински въпроси, не съм лекар.
И този Майкъл е бил обект на експерименти?
Всъщност, той беше първият.
Нормално кръвно и пулс. Бързо се възстановяваш.
Възстановявам се от какво?
- Здравей, Майкъл.
Помниш ли ме?
РќРµ.
- Аз съм д-р Елизабет Уиър.
Това е полк. Джон Шепард.
- Ти служеше при мен.
Ти си лейтенант Майкъл Кенмор.
Ти си в отделна стая, в лазарета на Атлантида.
Звучи ли ти познато?
Атлантида?
Да. Така мисля.
Опитахме да го убедим, че е един от нас,
но той усещаше, че нещо не е наред и тогава намери доказателство.
Пет милиграма!
Освободете ме!
Ще умрете заради това!
Други ще дойдат за мен. Те ще...
- Дрън, дрън.
Първо ще трябва да ни открият.
Ще ти трябва име. Как ти звучи "Майк"?
След това избяга.
Преобразяваше се от човек в призрак и обратно няколко пъти
докато се установи някъде по средата.
Още веднъж признаваш вината ви.
Вие сте пуснали на свобода това нещо в галактиката.
Не сме го пуснали ей така и да го оставим.
Не спираме да го преследваме оттогава.
Преди два месеца успяхме да го догоним.
Взривявам го.
Какво стана?
- Хипердвигателя се взриви.
Не е възможно.
- Няма енергия в части от кораба.
Случайно претоварване?
- Не изглежда да е така.
Как са го направили?
- Ще проверя.
Дедал, обадете се.
- Шепард, какво стана със скачача?
Преобърна се в хангара за кацане. Бях на зор и взех този дарт.
Взех екипът с лъч и са в паметта на устройството.
Правете каквото искате с този кръстосвач.
Майор Маркс. Моля, онзи кораб да изчезне.
Слушам, сър.
Сигурни ли сте, че е загинал?
- Корабът беше унищожен.
Нямаше останали тела.
- Значи, не можете да потвърдите
пред този Съвет, и пред погледа на предците ни,
че знаете със сигурност, че той е мъртъв.
РќРµ!
Това е възмутително. Казвате, че един от първите официални актове
на новото ви правителство е нападение и отвличане на мои хора?
Не бяха нападнати, а арестувани.
- Не мога да повярвам.
Повярвайте, не всички се съгласихме с това
но не беше съвсем безпричинно.
- Опитваме се да ви помогнем.
Това което правихте е, да взимате едностранни решения
костващи живота на милиони, без обсъждане и без отговорност.
Това вече не е приемливо.
- Не смятам да дебатирам тук.
Искам да знам само едно нещо, къде държите хората ми?
Не мога да ви кажа това.
Справедливи процеси не се правят на тайни места.
И все пак...
- Явно г-н Майръс има нужда
от малко време да осмисли положението си тук.
Отведете го в килия.
- С удоволствие.
Правите грешка.
- Дали?
Като ме избраха да доставя съобщението
знаех, че има вероятност да не се завърна.
Ако ме задържите, само ще потвърдите това
което мнозина подозират. Че сте престъпен елемент в галактиката
действащи свободно и безнаказано.
Затворете го.
- Да вървим.
Добре. Не твърдя, че не сме допуснали грешки,
но е било, защото ние сме единствените, които се борят.
Никой друг не изтребва призраците.
- Това не е ли също по ваша вина?
Как така?
- Дженаите имаха план
да сразят призраците, който осуетихте като ги предадохте.
Така ли ви казаха? Аз не помня да е било така.
Къде е баща ми?
Не оцеля.
- Как така?
Какво стана?
- Мисля, че трябва да разберем.
Прицелете се!
Кауен. Мислех, че започваме да се разбираме.
Тя уби Тайръс.
- РќРµ.
Оставяйки го да умре, все едно сама си го убила.
Ще задържим тази разузнавателна информация и кораба ви.
Както и наличното количество C-4.
Това е било първоначалното ви намерение, да ни използвате.
Оръжията ви.
- РќРµ.
Не мисля така.
- Затова ли загина баща ти?
В името на хора, които крадат така наречените свои приятели?
Е, и аз излъгах. Скачачи две и три, давайте.
Наистина ли мислехте, че имаме само един кораб?
Значи сте се измамили един друг.
- Бяхме подготвени.
Те направиха първата крачка.
Планът на Дженаите и без това нямаше да сработи.
Не можеха да довършат бомбите си без наша помощ
нямаше как да ги доставят.
Ако искате военна победа срещу призраците...
ние сме единственият ви шанс.
Свърза ли се с познатите ни на другите планети?
РўСЉР№ РІСЏСЂРЅРѕ, СЃСЉСЂ.
- И какво?
Никой нищо не знае. Поне така твърдят.
Не им ли вярваш?
- Честно казано,
не знам в какво да вярвам. Те трябваше да са ни приятели, но
ако не можем да влезем в село, без опасност от засада, защо е всичко?
Не се е стигнало до там. Отказвам да повярвам, че цялата галактика
се е обърнала срещу нас.
- Може вече да е,
защото в момента не разполагаме с нищо.
Може би не. Ела с мен!
Отворете я.
Г-н Майръс. Имам предложение за вас.
Твърдите, че сте имали военни победи срещу призраците?
Доста щети им нанесохме. Дори разрушихме няколко кошера.
Така ли? И как сте постигнали подобен боен подвиг?
Едно ще ви кажа, никак не е лесно, но...
добър трик е да ги накарате да се стрелят един друг.
Видя ли това? Един от дартовете стреля по кошера.
Защо?
Шепард.
Шепард ги накара да стрелят един по друг.
Ако обаче два кошера се стрелят един друг и вие сте на единия,
може да се окаже проблем. Ще трябва да импровизирате.
Тейла, Лорн, обадете се!
- Полковник, къде сте?
Идваме.
- По-бързо. Другият кошер ни откри.
Можете ли да ги задържите?
- Не за дълго.
Приближавам хангара за кацане.
- Прието.
Вътре са.
- Полковник, искам разрешение
за скок в хиперпространството.
- Не разрешавам. Имам друга идея.
Тейла, искам да зададеш нов курс.
Командващ.
- Какво има?
Получи се спешно съобщение от кошера.
Врагът се е насочил право към нас.
Споменах ли, че имаме приличен запас
от древна технология, която също е доста полезна.
Кошер се е насочил към вас.
- Да, сър. Виждам го.
Готови. Докторе, избиват ни.
- Действам, действам.
Изстрелваме дроновете.
Да видим, дали изпуснах нещо. Толкова много са през годините,
че е трудно да се запомнят.
- Достатъчно!
Много сте сладкодумен, полковник. Това поне е очевидно.
Но за тези фантастични твърдения няма данни, освен думата ви.
Този процес е доказателство. Това нямаше да се случва,
скъпоценната ви коалицийка дори нямаше да съществува
ако не бяхме отблъснали призраците толкоз далеч,
че имате възможност, каквато не сте имали за 10 000 години.
Отговорността ви за това вече бе доказана.
Събудихте призраците по-рано, преди населението на тази галактика
да има време да се съвземе, което доведе до това призраците
да воюват помежду си за територии с храна.
Тази война ни даде тази възможност
а не вашата въображаема победа.
Оттегляме се за почивка. Отведете затворника в килията.
Уолзи, какво правиш тук?
- Договорих се с похитителите ви.
Поемам защитата ви.
Едва ли си успял да вмъкнеш подпространствен локатор, а?
Това е технология на призраците. Не ни се намира такава под ръка.
Опитах да се свържа с Тод, за да ни даде един, но не отговори.
Ами набиращото устройство на планетата, където ни похитиха?
Можехте да изкарате последно набраните адреси оттам.
Така направихме. Имаше над 50 адреса в буфера.
Опразних града, пращайки хора да ги проучат,
но не открихме нищо.
- Минахме през няколко портала.
Така изглежда. Това явно е било много добре планирано.
Планът им е бил страхотен, но ние сме по-умни и по-добре въоръжени.
Трябва да има изход от това.
- Възползваха са от нашата слабост.
Нашето доверие към тях.
Вижте, дойдох тук...
защото имам план, как да ви измъкна оттук.
Какъв е той?
- Да спечелим делото.
Виж, играехме им по свирката
за да спечелим време, да намерим изход оттук.
И до къде стигнахте?
- Е, работим по въпроса.
Имам рецензия по право от Харвард.
Бил съм старши съветник в инженерния корпус на армията.
Преди това бях адвокат към "Хартшорн и Слотър".
Една от най-престижните адвокатски кантори в Ню Йорк.
Повярвайте ми, мога да се справя с три племенни вожда
с купчина папируси.
Преди известно време, няколко планети с хора
бяха нападнати и унищожени от орбита.
Не от призраците, а от някой друг.
Малко ни е известно за тази тайнствена раса
освен, че притежават невероятно напреднала технология
и се говори, че са съюзници с Атлантида.
Мисля, че знам за кого говорите, но повярвайте ми...
те не са наши съюзници.
Наричат се репликатори. Създадени са от древните.
Ако искаш да знаеш истината, за това кои сме ние...
ще ти покажа.
Древните, както ги наричате, отчаяно са търсели
по-добро средство да надвият призраците.
Числено превъзхождани, разчитали на технологично превъзходство
да постигнат нужното предимство.
Вместо по-големи и мощни оръжия, решили да сторят микроскопични.
Нанити.
В тези малки машини убийци, древните заредили агресия
надхвърляща дори тази на врага им.
Технологията позволявала асимилация на материал
и само-репликиране за да повишат ефективността им.
И започнали да се репликират.
Броят им нараствал, развивали се с темпове, изненадващи древните.
Молекулните машини започнали да се свързват,
като по този начин изграждали по-сложни организми,
и еволюирали до най-ефикасната форма, която им била известна.
Така бяхме родени ние.
Щом древните разбрали, че никога няма да бъдем
оръжието, което искали да създадат
решили да го прекратят.
Решили да ни унищожат.
Да не остане следа от нас.
Някои са успели да оцелеят.
- Точно така.
И както подсказва името им.
те се репликирали и се превърнали в могъща сила.
Боже мили!
- Няма майтап!
Защо са атакували светове с хора?
Стратегия, развита по време на кампанията им срещу призраците.
Да премахнат хранителните запаси на врага.
Само едно нещо не схващам, г-н Уолзи.
Ако първоначално са програмирани да се борят с призраците...
защо са чакали до сега?
Взех захранващия модул, тръгваме.
- Почакай малко, не можем.
Какви ги говориш? Каза, че ще оправиш хипердвигателя?
Можем, но все още не. Докато Елизабет бе свързана
се рових в програмния код на репликаторите и открих това.
Какво е това?
Светият Граал. Причината за съществуването им.
Това е команда, насочваща ги да атакуват призраците.
Но не атакуват призраците. Седели са
на нано-задниците си 10 000 години.
Защото е била дезактивирана.
Нима ни казвате, че вие сте тези, активирали командата за атака?
Не знаехме, че ще атакуват светове с хора.
Защото сте действали прибързано, без да помислите за последствията.
Откри ни се възможност.
Такава, каквато нямаше да ни се открие отново.
Повярвайте ми, съветници. Това решение не бе взето лесно.
Всъщност...
струва живота на един от най-добрите ни хора.
Елизабет?
- Тръгвай към скачача.
Идваш с нас.
Не мога да ги държа замразени още дълго.
Няма да те изоставим.
- Ако не тръгнете веднага,
никой от нас няма да се измъкне, затова тръгвайте! Това е заповед!
Хайде!
- Елизабет?
Вървете!
Един от вашите е загинал и го считате за пагубна жертва?
Всъщност, да.
- Представете си, как се чувстваме.
Тези от нас, станали свидетели на смъртта на хиляди.
Не ни дръжте отговорни за действията на репликаторите.
Полк. Шепард извади същия аргумент по отношение на призраците,
и в неговия случай, съм склонен да се съглася с него.
Но както вие казахте, тези репликатори са машини.
Значи, ако поставя детонатор, мога ли после да отхвърля
отговорността за действието на бомбата?
По тази логика, можете да обвините и древните. Те са ги създали.
Древните, както ги наричате, не са тук, да отговарят за делата си.
Но вие сте.
- Знаем за шест свята с хора
унищожени от репликаторите, но също така знаем
за поне десетина кошера, които са били унищожени.
Кошери, които почти сигурно щяха да ви погнат след година.
Можем да го поспорим, че поставено на везните,
повече животи бяха спасени от погубените.
На везните. Това ли сме ние за вас?
Числа от статистиката? Пионки, които местите
в играта на стратегия? Някои са спасени, други са пожертвани?
Съжалявам, не исках да омаловажа...
- Реални хора умират, г-н Уолзи.
Реални села биват унищожени. Моето село, моят народ.
Съпругът и децата ми, убити пред очите ми.
Вие сте от една от планетите, унищожени от репликаторите.
Едва се спасих,
но не и преди да видя, как всичко за което милея
бе заличено от лъч светлина от небето.
И няма да намеря покой, докато някой не плати за това.
Можем да пледираме да анулират гласа и.
Явно е нередно някой пристрастен да е в Съвета.
Значи, всичко е нагласено против нас.
Не съм убеден. Димас изглежда разумен човек.
Може дори да го убедим, да гласува в наша полза.
Келор е трудно предвидим.
- Видя ми се враждебно настроен.
Той не каза ли, че е от Латира?
- Да, точно така.
Според един от последните доклади оттам, има
сближаване в отношенията между Латира и Дженай.
Искаше да ме убеди, че те трябвало да водят борбата срещу призраците.
Мислиш, че Дженаите са зад това?
- Има логика.
Освен Атлантида, те очевидно са...
най-голямата военна сила в коалицията.
Изиграят ли си добре картите, може да поемат и ръководството.
Само ако ние не сме в играта.
- Значи сме били прави.
Всичко е постановка.
- Казвам, да минем към план Б.
Пазачите идват, пребивам ги, вземаме оръжията им и се изнасяме.
Знаем ли поне път за навън?
- Знаем, че сме поне две нива
под земята и няма повече от десетина пазачи на смяна.
Ами на повърхността? Колко пазачи има там?
Накъде е порталът и колко далеч?
Някои неща ще изясним по пътя.
- Не става, може да ни застрелят
преди да сме излезли от сградата.
- Какъв друг избор имаме?
Знаем, че не можем да спечелим делото.
Не и по честния начин.
Какви ги приказваш?
Казвам, че сега, познавайки играта, мога да я играя!
Келор, благодаря, че се съгласи да се срещнем.
Изчакай отвън.
Струваше ми един хубав часовник, принадлежал на баща ми
за да ме пусне да дойда тук.
- Нямало е смисъл.
Нищо не мога да сторя за вас.
- Чувствам се щедър тази вечер.
Говори направо.
- Заложил сте на грешния кон.
Знаем за връзката ви с Дженаите.
Не знам, за какво говорите.
- Знаем също, че искат
да станат военната сила зад коалицията.
Смятаме, че ние сме по-добрият избор.
Вие? Атлантида?
- Именно.
Не знаех, че имате подобни амбиции.
Нямаше проблем да си траем до сега.
Но ако е въпрос на избор, да бъдем изхвърлени от играта
и това да играем по-активна роля тогава няма място за избор, нали?
Разбира се, за пред другите, не можем да сме твърде агресивни.
Затова ни е нужен някой отвътре.
Да ни пази интересите ни.
Някой, на който много, много ще се отблагодарим.
Как да съм сигурен, че не сте предложили същото и на другите?
Мисля, че и двамата знаем. Димас е склонен само към разумни доводи.
А Шияна ще гласува срещу нас, независимо от всичко.
Оставаш само ти.
Г-н Уолзи, готов ли сте за последното обвинение?
Готов съм.
- Хората в Атлантида
са обвинени в заговор с призраците.
Заговор?
- Имаме доклади, че от Атлантида
сте преговаряли с тях и сте водили военни операции с тях.
Формирали сте съюз с един определен призрак.
РўРѕРґ.
Така го наричаме.
Този призрак бе затворен заедно с полк. Шепард от Дженаите.
Призракът се е хранел от него, но въпреки това
полк. Шепард осъзнал, най-добият им шанс за бягство
е бил да работят заедно.
Сега накъде?
- Насам.
И продължавате работа с този призрак?
Имаме връзка, от време на време.
Вярвате ли му?
- Разбира се, че не.
Но се е оказвал полезен, няколко пъти.
Помогна ни да отблъснем флотата на репликаторите
докато д-р Маккей задейства план
с който да ги унищожим.
Повреди във вътрешността.
Прехвърлям енергия от второстепенни системи за регенерация на корпуса.
Щитовете няма да издържат повече.
- Надявам се, да не се налага.
Бъди готов да прехвърлиш енергия от лъчевите оръдия към...
Какво по дяволите?
- Кучият му син.
Той наистина успя.
Трябва да се махаме.
- Да вървим. Хайде!
Колкото и да ми се иска, не бива да ставаме свидетели на това.
Наредете на флота да направят скок до мястото на срещата.
Планетата се дестабилизира.
Фактът е, че нямаше да победим репликаторите без неговата помощ.
Смея да твърдя, че щяха да продължат с политиката
на унищожаване на планети с хора, и до сега, всички в галактиката
щяха да са мъртви.
Добре тогава.
Няма повече обвинения, оттегляме се за обсъждане.
Искам да кажа нещо за финал, ако може.
Добре тогава.
- Призраците са в безредие,
но това няма да трае вечно.
Рано или късно, някоя фракция ще надделее.
И когато това стане, ще насочат вниманието си
към тази коалиция с безмилостна мъст,
каквато не сте виждали.
Ако не искате да се борим редом с вас, когато този ден настъпи,
тогава непременно гласувайте, че сме виновни!
Не ми трябва обсъждане.
Да приключваме веднага.
Добре тогава.
Гласувам "виновни", по всички обвинения.
Гласувам "невинни", по всички обвинения.
От теб зависи, Келор. Твоят глас е решаващият.
Е, каква е новината?
Невинни.
- Слава богу.
РЎРІРѕР±РѕРґРЅРё СЃРјРµ.
Нито за миг не съм се съмнявал в теб.
Хубав костюм.
Като бях в съдебната зала се сетих, колко ми липсва старата униформа.
Майтапиш се.
- Не работата, само униформата.
РўРѕРІР° Рµ РґРѕР±СЂРѕ.
Стори ми се уместно.
Е, ще ми кажеш ли, как успя да се справиш?
Да кажем, че бе комбинация от няколко неща.
Правните ми умения, красноречието ми...
неоспоримата логика на аргументите ми
и подкупа, който предложих на Келор.
На всичко отгоре,
трябваше да включа Атлантида в доста повече
ежедневни политически въпроси на галактиката Пегас.
Ще трябва и това да опиша в доклада си.
Какъв е иначе смисълът да сме тук, ако не опитаме да променим нещата.
Дано от надзорния съвет мислят като теб.
Ще му мислим после. А сега -
Честито.
Благодаря.
превод: olivervogue