Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E12 - Outsiders (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E12 - Outsiders (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида:
Какво е?
- Нещо, което един ден
ще ни направи имунни към Призраците.
- Искаме да изпробваме
серума върху вашия затворник.
Ще сложим човешко същество в една стая с гладен Призрак.
Той е смъртоносно болен пациент, който сам е изявил желание.
Какво ми направихте?
- Следим нова болест в галактиката.
Уникален протеин, създаден от населението на планета, наречена Хоф.
Създаден е, за да пречи на механизма на хранене на Призраците,
правейки ги имунни към процеса.
- Убива ги, а и половината хора.
Да не забравяме, че Майкъл е разпространил хофанското лекарство
на десетки светове, вероятно повече. Никой не знае със сигурност.
Което значи, че всеки път, щом се храните, поемате риск.
Още веднъж.
Опасявам се, че имам лоши новини. Утре си на училище.
Давай й амоксоцилин още три дни. Това ще я оправи.
Какво имаме тук? Трябва да сменим тези превръзки.
Би ли отишла за още превръзки?
- Веднага, докторе. - Благодаря ти.
Иначе изглеждаш добре, приятелю.
- Пощата дойде.
Полковник! Какво правите тук?
Чухме, че ти трябват запаси, затова решихме да се отбием да те видим.
Това ли е "кратка разходка от вратата"?
И аз се радвам да те видя, Родни.
- Как сте, д-ре? - Добре, благодаря.
Явно това са антибиотиците, които поръчах.
Д-р Келър ви прати доста, така че ще ви стигнат за известно време.
Ще ми се да беше така.
- Какво искаш да кажеш?
Имам си работа с доста инфекции от оцелелите от хофанското лекарство.
Едва смогвам.
- Тук има оцелели?
Майкъл не е заразявал тази планета.
Не, но много от хората идват от друга планета - Балар.
Оцелели са от лекарството, а когато са започнали да възвръщат живота си,
Призраците са се появили и са се опитали да ги избият.
Чухме слухове за това.
На Призраците не им се нрави да има хора, които са имунни към тях.
Малко от баларанците са оцелели.
Местните са така добри да ги приютят.
Докторе?
- РќРѕРІРѕ!
Това са приятели от Атлантида.
Полк. Шепард, Тейла, Ронън и д-р Родни Маккей.
Това е Ново. Тя ми помага в клиниката.
Радвам се да се запознаем.
- И аз. Чувала съм много за вас.
Това той ли е?
РљРѕР№?
- От забавните истории.
Надявам се, че ще останете за вечеря?
Кръчмата не е кой знае какво,
но правят страшна яхния от животно, подобно на коза. Вкусно е!
РџРѕРґРѕР±РЅРѕ РЅР° РєРѕР·Р°?
- Страхотна идея.
Ще можем да поговорим и да си спомним онези "забавни истории".
Е, как е животът в пустошта на Пегас?
Атлантида вече сигурно ти липсва.
- Учудващо - не.
Стига бе. Горещи вани,
плейстейшън, дезодоранти?
Знам, че не изглежда добре, но всъщност е.
Където и да ида, хората са мили и ми предлагат покрив или вечеря.
А ако трябва да съм честен, чувствам се, сякаш подобрявам нещата.
Какво има?
- Призраци!
{C:$FFFF80}Старгейт Атлантида Сезон 5 Епизод 12
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
Девет са. Можем да ги избием.
- Не, прекалено много цивилни.
Изглежда не е обикновено нападение.
- Как така?
Няма дартове, а и не се хранят с хората.
Кой сред вас говори за всички?
Аз съм Елсън. Водач на това село.
Какво искате от нас?
Наскоро сте приели бежанци от друга планета.
Те са оцелели от чума.
Важно е незабавно да ми ги предадете.
Защо?
- Причината не ви засяга.
Ако съдействате, имате думата ми, че ще си тръгнем мирно.
А ако не съдействаме?
Това би било много глупаво решение.
Кошерът ни ще дойде преди края на нощта.
Ако до тогава не съдействате, ще наредя
селото ви да бъде унищожено.
Предайте бежанците и животите ви ще бъдат пощадени.
Съпротивлявайте се и всички ще умрете заедно.
Изборът е ваш.
Не разбирам. Вече унищожиха планетата ни.
Защо им е да избиват и нас?
Не си им казал?
- Не и цялата история.
За какво говориш?
Ново, помниш ли, когато ти казах, че като оцеляла от чумата,
Призраците няма да могат да се хранят с теб?
Има още.
Всеки Призрак, който се опита да се нахрани с теб или някой като теб,
ще умре незабавно.
Вие сте отровни за тях.
Значи ще ни избият.
- Не е задължително.
Никъде няма да ни оставят намира. Не и ако казвате истината.
Само защото са ви намерили тук, не значи, че няма къде да се скриете.
Ново? Чу ли?
Да. Това е Сефарис. И той е от Балар.
Съветниците са се събрали, за да обсъдят молбата на Призрака.
Какво? Къде?
- Кабинетът на мината.
Опитах се да вляза, но ме отпратиха.
Ронън, Тейла, разузнайте вратата. Вие стойте тук, пазете хората.
Ще ми покажеш ли къде е този кабинет?
- Да.
Полковник, какво ще им кажете?
Ще им дам друг избор.
Искате да кажете, че в резултат на тази чума,
баларанците са смъртоносни за Призраците?
Общо взето.
- Значи те не биха се хранили тук?
Така е, но също така, затова са навити напълно да ви избият.
Села, които не стават за храна, не им трябват.
Те знаели ли са?
- Какво?
Баларанците знаели ли са, че ни носят това проклятие?
Не, не са и подозирали.
- Те не са виновни, Джървис.
Може и да е така, но това няма значение.
Призраците няма да се откажат, докато всички
оцелели от чумата в тази галактика не умрат.
Само че Призраците не знаят кои са,
освен ако хора, като теб, не им ги покажат.
И аз не се радвам, полковник,
но какъв друг избор имаме?
Може би ще можем да ви преместим на
друга планета, където ще сте в безопасност.
Искате да оставим домовете си?
- Знам, че не е идеално, но
другият избор е да предадете невинни хора,
а знам, че няма да го направите, нали?
Както Призраците казаха, те са бежанци.
Джървис, съгласихме се да ги приютим.
Аз не се съгласих. А и тогава не бяха заплаха.
Сега положението е друго.
- Но те са като семейство.
Ново живее под моя покрив.
Яде на моята маса. Дъщеря ми я обожава.
Какво да й кажа?
- Предпочиташ да избият всички ни?
Полковник Шепард, обадете се.
- Извинете.
Кажи.
- С Ронън сме при вратата.
Не е силно охранявана.
Онези от селото са. Разпознавам командира.
Какви са шансовете да минете през тях?
Доста добри.
- Малки, всъщност,
но много по-добри, ако с Родни се присъедините към нас.
Добре. Задръжте позиция, докато дойдем.
Какво има?
Колко хора има в селото?
- 600, 700.
Трудно ще е, но ще се справим.
Какво предлагате?
- Избиваме Призраците и прекарваме
всички през вратата преди да дойде кошерът.
Ще сте в безопасност в Атлантида, докато не ви намерим друга планета.
И дума да не става.
- Баларанците не го заслужават.
Те само са оцелели от болест.
Можеше да се случи и на нас.
Ако предадем тези хора, не сме по-добри от Призраците.
Вижте, дори и да съдействате на Призраците,
няма гаранция, че ще удържат на думата си.
Може да ви избият, просто защото сте им били неудобни.
Добре. Какво искате да направим?
Бъдете готови. Вземете само ръчен багаж.
Хайде, Родни. Ще атакуваме Призраците.
Така ли? - Ще дойда с вас.
- Няма начин, док. - Полковник...
Нямам време за спорене. Подготви тези хора за преместване.
Щом обезопасим вратата, ще трябва да сме бързи.
Добре, но внимавайте.
Ако ще атакуваме, трябва да е от там.
Съгласна съм.
Щом превземем вратата, трябва да повикаме няколко скачача.
Ще евакуираме селото много по-бързо.
А и ще са ни полезни, ако кошерът се появи, преди да свършим.
Да се надяваме, че няма да се стигне до там.
Полковник Шепард, обадете се.
- Кажи.
Имаме проблем. Пристигнаха още от Призраците.
Сигурно са патрулирали.
Колко са? Ще можем ли да се справим?
Не. Засега сме принудени да останем.
Казахте, че ще ни измъкнете.
- Призраците са повече,
отколкото си мислехме. Вратата е силно охранявана.
Значи сме в капан?
- Засега.
Не съм се отказал. Просто ми трябва време за друга стратегия.
С каква стратегия ще победим армия от Призраци?
Не знам. Не съм я измислил все още.
В най-лошия случай, когато с екипа ми не се появим,
хората в Атлантида ще наберат вратата и ще се свържат по радиото.
Ще помоля за подкрепление.
- Преди да пристигне кошерът ли ще е?
Вероятно не.
- Не можем да чакаме толкова.
Призраците може да лъжат за кораба.
- Защо им е да го правят?
Просто казвам, че трябва да ги бавим възможно най-дълго.
Това е лудост! Елсън, трябва да помислим за хората си.
Аз мисля за хората ви. За всичките ви хора!
Не можем да разчитаме на тях. Трябва сами да решим.
Трябва ми време, за да помисля.
Времето за това мина, Елсън. Трябва да действаме.
А ако ти не си готов да го направиш, тогава аз ще го направя.
Джървис!
Какво ще направи?
- Не зная.
Къде са Ново и другите?
Пратихме ги вкъщи. Защо?
Тези хора могат ли да ходят?
Ако се наложи, но нали не можем да ги прекараме през вратата.
Засега не можем, но не мисля, че са в безопасност тук.
Вземете оръжията си.
Елате с мен.
Махни се от пътя ми.
- Тя не е тук, Джървис.
РљСЉРґРµ Рµ?
Какво ще правим, Ново?
Трябва да се махнем от селото.
Какво, по дяволите, става там?
Някои от селяните решиха да поемат нещата в ръцете си.
Да идем да ги спрем.
- Всяко нещо с времето си.
Трябва да преместим тези хора. Вземете оборудването.
Не искаме неприятности. Предайте баларанците.
Не мисля.
- Не усложнявайте нещата, полковник!
Имахте възможност да спасите селото. Сега е мой ред.
Спасяваш селото? Това ли правиш?
Това не е ваша работа.
От нас зависи как да се справим със ситуацията.
Да, така е. Но Джървис, това не е, според нашите обичаи.
Нашите обичаи?
Те ни поставиха в тази ситуация!
Вече им дадохме повече, отколкото биха искали.
Добре, тогава ги застреляйте сега и да се свършва.
Така или иначе са обречени. Ти ги застреляй
и им спести мъчението от Призраците. Ще им направиш услуга. - Карсън!
Хайде, избий ги, ако толкова искаш да ги няма!
Допускате голяма грешка.
Може би, но поне го правим с чиста съвест.
Няма значение така или иначе.
- Какво искаш да кажеш?
Хората ми вече са тръгнали към
вратата с първата група, която пленихме.
Прекалено късно е.
Какво ще правят с нас?
- Спокойно, Сефарис. Плашиш другите.
Може би трябва да ги е страх. Всички знаем, че не можем да избягаме.
Не можем да оставим надеждата.
Приеми го, Ново. Предадоха ни.
Не ни искат тук. Никога не са ни искали.
Бяхме обречени, щом се наложи да оставим домовете си.
А като си помислиш,
че като оцелял, се смятах за един от късметлиите.
Погрижихте ли се за Джървис?
- Затворихме го с хората му.
Повече няма да ни пречат, но май не се налагаше да ги зашеметяваме.
Обаче ми хареса.
- Сега какво?
Трябва да евакуираме останалите баларанци.
Няма как да знаем дали някой няма да постъпи като Джървис.
Къде ще ги заведем?
- В гората?
Трудно ще е през нощта.
- Ами в мината?
Релсите водят към нея. Просто ще ги следваме.
РќРёРєРѕР№ РЅСЏРјР° РґР° СЃРµ РёР·РіСѓР±Рё.
- Точно.
Добре. Доведете Бекет и пациентите му.
Доведете ги тук. Ние ще намерим всички други.
Какво има?
- Става нещо.
Какво става?
Скоро ще бъдете преместени.
- РљСЉРґРµ?
Р’ РЅРѕРІРёСЏ РІРё РґРѕРј.
Кошерът тъкмо пристигна.
Чакайте.
Имам предложение за вас.
- Какво правиш, Сефарис?
Нещо, което отдавна трябваше да направя.
Нищо не можеш да ми предложиш.
- Не бъди толкова сигурен.
Един човек се крие в селото.
Той е доста по-ценен от всички нас.
Сефарис, не!
- Пощади ни и ще те заведа.
Добър опита. Но отговорът ми е не.
Мен, тогава.
- Как можеш?!
Обещавам, няма да ти загубя времето.
Мисля, че това са всички.
- Къде са Маккей и Бекет?
Родни, какво е положението?
Все още съм в клиниката. Карсън реши да вземе още запаси.
Кажи му да се разбърза. Не можем вечно да стоим тук.
Тръгвайте, полковник. Ще ви настигнем.
Сигурен ли си?
- Да. Зад вас ще сме.
Да тръгваме. Стойте заедно. Следвайте релсите.
Ето. Това е. Родни, ще ми помогнеш ли?
Подсети ме да си донеса носачи следващия път.
Той. Това е той.
Виждаш ли? Спазих моята част.
Така е.
За нещастие, имайки предвид "болестта" ти,
да те оставя жив, ще е прекалено рисковано.
Дартове.
Родни и Карсън все още ги няма.
- Родни, обади се.
Маккей?
Вие продължавайте. Аз отивам да го доведа.
Ронън? Тейла?
- Кажи.
Призраците отвлякоха Бекет и Маккей.
- Какво? Как?
Взеха ги в дарт.
Мисля, че са тръгнали към кошера.
- Как са разбрали Призраците?
Мисля, че имам идея.
Р РѕРґРЅРё. Р РѕРґРЅРё, СЃСЉР±СѓРґРё СЃРµ.
От мен ли е или са подобрили зашеметителите?
И са ни довели на кошера. Страхотно.
Какво ще правим?
- Само без паника.
Имам много опит с бягството от тези места.
Така ли? - Да. да. Десетки пъти съм бил в подобна ситуация.
Винаги съм се измъквал. - Как?
- Да видим.
Последният път, Тейла се правеше на кралица, така че
тя ни пусна.
Едва ли ще стане пак.
- РЇРІРЅРѕ РЅРµ.
Ами преди това?
- Приятелят на Ронън - Тайр
се преструваше, че е с Призраците, но беше на наша страна и
РЅРё РїСѓСЃРЅР°.
- Усещам повторение.
Не си бягал от такава клетка сам, нали?
За всичко си има първи път, нали?
- Боже, Родни!
Дай ми минутка. Ще измисля нещо.
Не ми се ще да те прибързвам, Родни, но не мисля, че имаме минута.
Доведете ги.
Какво е това място?
Лаборатория, принадлежаща на най-добрия ми учен.
През последните шест месеца, той изучаваше
токсина, който е заразил храната ни.
Къде е сега?
Мъртъв е.
Беше убеден, че е намерил начин да засече отровата.
За да го докаже, реши да се нахрани с един от тестовите субекти.
Явно не е минало гладко.
Умря в невероятна болка.
Оттогава, изследването му се забави.
И тук идвате вие, докторе.
Аз? Какво искате от мен?
Този, който ни каза за теб, каза че имате значителен опит с токсина.
Дори каза, че сте бил замесен в разработката му.
Ако някой може да намери начин за откриването му, то това сте вие.
Ако мислите, че ще ви помогна, то жестоко се бъркате.
Реших, че можете да решите така,
затова ще ви предложа мотивация.
Засега, пощадих животите на хората на планетата.
Ако ми съдейства, ще продължа да го правя.
Но ако някой от вас се опита да ме прецака...
Да, да, да, да. Схващаме.
Знаех, че ще го видите от моята гледна точка.
Залавяйте се за работа.
Дай ми една причина, заради която да не ти пръсна мозъка.
За какво?
- Откъде Призраците знаят за Бекет?
Какво искаш да кажеш? Докторът е пленен?
Заклевам се. Нямам нищо общо.
Ами хората ти?
- Не, няма начин.
Докторът ни помагаше.
Не са попаднали случайно на клиниката. Някой ги е завел.
Защо не питаш баларанците?
Те биха спечелили най-много.
Някой от тях сигурно е решил, че ще се спаси, ако предаде доктора.
Казах ви, че не стават, полковник.
По дяволите. Конзолите не са вързани никъде.
Не мога да вляза в системите на кораба. Ами ти?
Някакъв напредък? Карсън?
Ей! Добре ли си?
Не мога да го направя, Родни.
Как така? Не го разбираш?
- Не, не мога да го направя.
Знаеш ли какво ще стане, ако те разберат как да засичат оцелелите?
Ще избият всички оцелели в галактиката.
Това са стотици хиляди хора, Родни.
Да не споменаваме и това, че когато свършат,
ще могат отново свободно да се хранят.
Каква е алтернативата? Знаем, че няма просто така да зарежат нещата.
Виждали сме какво могат. Ще избият цели села
само за няколко като баларанците.
- Какво да направя, тогава?
Бави. Прави се, че работиш,
докато не измислим как да се измъкнем.
А после? Да се преструваме, че не се е случило?
Не съм казал, че ще е лесно.
Но не можеш да решиш проблемите на галактиката за ден.
Виж, разбирам. Чувстваш се виновен. Но не ти си виновен.
Нямаше как да знаеш, че ще стане така.
Едно от първите неща, на които ни учат в
медицинския колеж, е да не нараняваме другите.
Не знам как това въобще е възможно в това положение.
Как са?
- Изплашени са.
Опитах се да ги успокоя, но не бе от полза.
Как върви тук?
- Справяме се.
Какво става в селото?
- Не много. Всички се крият.
Защо кошерът все още не е атакувал?
Мислиш ли, че има нещо общо с отвличането на Родни и Карсън?
Не знам, но най-добре да използваме времето, за да измислим план.
Имаш ли идеи?
- Може би, ще трябва да се потрудим.
Какво има? Намери ли нещо?
РќРµ.
- Сигурен ли си. Имаш такъв вид.
Сигурен съм, Родни. Връщай се към работа.
Къде тръгна? - Да говоря с командира.
- Какво? Защо?
Трябва да му кажа нещо.
- Знаех си, намерил си нещо. Какво?
Отворете!
- Сериозно, кажи ми.
И без това ще ти преровя нещата, като тръгнеш.
Остави ме, Родни. Отворете!
- Кажи ми какво става.
Трябва да говоря с командира. Родни, искам да останеш тук.
Не се тревожи. Всичко ще бъде наред.
Добре.
Докторе, не ви очаквах толкова рано.
Новините сигурно са добри.
- За някои хора - може би.
Тук съм, за да ви кажа, че няма да работя за вас.
Какво искаш да кажеш?
- Няма да ви върша мръсната работа.
Намерете друг.
- РќСЏРјР° РґСЂСѓРі!
Лошо за вас, а?
Лазите ми по нервите, докторе.
Забравяте, че съдбата на хората на планетата е в моите ръце.
Хората ще умрат, каквото и да направя,
затова няма да направя нищо.
Ако откажете да завършите изследването,
тогава има само още един начин, по който ще сте ми полезен.
Повярвайте ми, няма да ви хареса.
Вече не ме плашиш. Разбра ли?
Не ме интересува какво ще ми направиш.
Както искаш.
Ще се насладя на това.
Какво става?
Какво ми направи?
Изглежда сте били близо до засичането на хофанското лекарство.
Не ми трябваше много време, за да намеря начин.
А щом потвърдих резултатите, чрез предоставените ми проби,
реших да го изпробвам още веднъж - върху мен!
Имаш токсина?
- Да.
А сега го имаш и ти.
Карсън!
- Родни, можеш ли да изтриеш данните?
Да, но как... - Накарах командира да се нахрани с мен.
Какво? Какво? Защо?
Имам хофанското лекарство. Майкъл сигурно ми го е дал, като защита.
Защо не ми каза?
- Защото щеше да ме спреш.
Да, защото е глупаво! Ами ако беше сгрешил?
Трябваше да направя нещо. Само така можем да се измъкнем.
Помогни ми да унищожим проучванията, преди да разберат.
Добре.
- Страхотно.
Чисто е.
Какво точно правим?
- Какво мислиш?
Напускаме кораба.
Като странстваме безцелно из коридорите?
Не странстваме безцелно. Изследваме.
Има разлика.
Бинго!
Какво правиш, Родни?
- Влизам в комуникациите на кораба.
Сигурен ли си, че идеята е добра?
- Ако не се свържем с Шепард,
нямаме шанс да се махнем от кораба.
Трябва да ме покриваш.
- Добре. Откъде?
Какво беше това?
- Шепард, чуваш ли ме?
Маккей, ти ли си?
- Слава богу. На кошера сме.
Бекет е с мен.
- Какво става там горе?
Успяхме да избягаме. Бекет помогна.
Страхотно, защото малко помощ би ни дошла добре.
На вас? Ние сме на кораба!
Там ни трябвате сега, защото някой
трябва да обезвреди оръжията на кошера.
Какво?
- Имаме план, но ще стане,
само ако кошерът не ни пречи.
Достатъчно е, че влязох в комуникациите!
Ако вляза и в други системи, ще ни намерят за минути!
Родни, само така можем да спасим хората.
Щом го направим, ще измислим как да ви измъкнем.
Добре. Ще видя какво мога да направя.
Дайте ми няколко минути. Би трябвало да ми стигнат.
Добър човек си, Родни.
Само не ни забравяйте!
- Няма, късмет.
Дали ще успее?
- Дано.
Иначе ще стане много лошо.
Джървис?
Джървис!
- Какво искаш?
РўСЂСЏР±РІР° РґР° РїРѕРіРѕРІРѕСЂРёРј.
- Нямам какво да ти кажа.
Беше прав. Трябваше да те послушам.
Атлантите нямат идея какво правят.
Твърдят, че имат план, но всъщност излагат всички ни на опасност.
Не ли е късно вече?
Дали? Ако идеш при Призраците при вратата сега,
дали ще ги накараш да почетат първоначалната сделка?
Възможно е.
Но ще трябва да доставя останалите бежанци.
В мината си. Крият се в главната зала.
Другите съветници знаят ли за това?
Колкото по-малко знаят, толкова по-добре.
А ти?
Ще го позволи ли съвестта ти?
Остави това на мен. Ти сключи сделката.
Какво има?
Претърсете кораба.
Колко ще отнеме, Родни?
- Аз питам ли преди операция?
Да, случвало се е.
Добре, влязох. Само няколко минути, за да...
Боже! Намериха ни!
Мислиш ли?
- Ще трябва да ги задържиш.
Така ли?
- Хайде, Карсън. Можеш.
Добре. На три.
Хайде на едно?
- Добре.
Добре. Едно!
Как върви?
- Почти съм готов.
Не мога вечно да ги задържа, Родни!
Трябва да тръгваме. Веднага!
Добре, това е. Успях! Хайде!
Къде отиваме? - При дартовете.
- Можеш да ги пилотираш?
Летял съм със скачачи.
- РђР· РїСЉРє СЃСЉРј Р±РёР» РІ РўРѕРєРёРѕ.
Но не значи, че говоря японски.
- Колко трудно може да е?
Въобще знаеш ли къде отиваме?
- Да, видях карта на кораба.
Какво? Докато стреляха по нас?
Запечатано е.
- Колко ще ги задържи?
РќРµ РјРЅРѕРіРѕ.
Хайде.
Какво правиш?
- Качвам се.
Не може и двамата да се съберем.
- Може. Мръдни!
Удобно ли ти е?
- Екстра.
Какво чакаш?
РўСЂСЏР±РІР° РґР° СЃРµ РїСѓСЃРЅРµ.
- РќРµ СЃРµ РїСѓСЃРЅР°.
Знам, няма смисъл. Трябва да се оформи покрив.
Може да има ограничение не теглото.
- Какво искаш да кажеш?
Защото сме двама!
Може би ти трябва ключ?
- Не е фолксваген, Карсън!
Добре, това е управлението. Това ще е ускорението, така че...
Как пък разбра?
- Логично е!
Хайде де!
- Да, логично.
Какво искаш от мен? Не е като да са надписани!
РќРµ Рµ РЅР° РґРѕР±СЂРµ!
- И още как, трябва ни нов план.
Знам. Мисля!
- Мисли бързо, защото
когато минат през вратата и двамата сме мъртви.
Родни, трябва да тръгваме.
- Къде? В капан сме!
Тогава да се скрием. Хайде.
Какво? - Имам друга идея.
- Рисковано е, но може да стане.
Ще трябва да се махнеш от мен!
Щом вземете хората, ще напуснете селото, нали? Завинаги?
Това място не ни интересува.
Искаме само баларанците.
Отпред има голяма зала. Там се крият.
РљСЉРґРµ СЃР°?
Не разбирам. Каза, че са тук!
Трябва да са тук!
Какво е това?
Мислиш ли, че убихме достатъчно?
- Май ще разберем.
Добра работа.
Получихме съобщение за експлозия, убила няколко от хората ни.
Хората атакуват войските ни.
Опитват се да избягат. Стреляйте в зоната около портала.
Оръжията не отговарят!
- Какво?
Набери вратата.
Това е първата група. Идват още.
Трябва да сме бързи. Няма да се откажат.
Хайде, тръгвайте. Наведете се.
Изгубихме връзка с войските при вратата.
Ами двамата затворници?
Не можем да ги намерим.
- Не може да са се изпарили.
Няма значение. Не можем да позволим селяните да избягат.
Пуснете дартовете.
Полковник!
Хайде, хайде!
По дяволите!
Шепард! Идват още!
Хайде, хайде. Почти стигнахте.
Тейла!
Родни! Карсън!
- Боже мой, стана!
Родни, ти си гений!
- Какво направи?
Препрограмирах лъча, така че да ни пусне, а не да събира.
Щом изгубиха оръжията си, знаех, че ще пуснат дартовете.
Хайде!
Ето те! Звънях ти.
Съжалявам. Какво става?
- Лорн намери планета за селяните.
Ще ги преместят следобед.
- Чух, отивам с тях.
Да, разбира се. Искаш ли да обядваме?
Нямахме възможност да поприказваме,
ако не броиш бягането през коридорите на кошер.
Прав си. С удоволствие, но трябва да завършва това.
Какво е?
- Изследванията на д-р Келър на
серума, който крепи клетките ми.
- Мисля, че нещо тук може
да помогне на оцелелите, понеже аз не хващам инфекциите им.
Не е нужно да го правиш сега. Ще го сваля на носител.
Можеш да го вземеш с теб.
- Не можеш.
Г-н Уозли не иска това да напусне базата.
Съжалявам, Родни.
- Не ме интересува.
Просто не искам постоянно да мрънкаш, че не си ме виждал.
Добре.
Родни, чакай.
- Като се замисля, гладен съм.
А и не мога да реша проблемите на галактиката за ден, нали?
РђРјРё...
- РўРёС…Рѕ.
Добре, да тръгваме.
Е? Заинтересован ли си от някоя тези дни?
Аз ли? Нямам време за това.
Ужасен лъже сте, д-р Маккей. Кажи ми, кажи ми, кажи ми.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy. insaneboy@abv.bg