Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E11 - The Lost Tribe (2) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E11 - The Lost Tribe (2) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида:
Запознати сте с Древния Янус.
- Изобретателят.
Имам информация, която може да ни заведе до тайна лаборатория.
Нападнаха ни. - Кой? Надявах се ти да ми кажеш.
Включи устройството до час.
Или ще го убия. Разбра ли?
Намерили сте устройството Атеро!
- Какво?
Заключени сме.
Има голям и сериозен проблем с устройството, трябва да го изключим.
Ако натрупването продължи, вратата ще се взриви.
Всички да тръгнат към края на града.
Не е достатъчно.
Бързайте, всички трябва да минат на
по-ниските нива на кулата, така че всички да са...
Полк. Шепард, добре ли сте?
Джон!
- Тейла, колко бяха горе?
Двама.
- Ще повикам хората си.
Джон!
Оставих ги тук.
Ако взривът е бил достатъчно силен, може да не е останало нищо от тях.
Чу ли нещо?
Джон!
Не успяхме да се покрием.
Добре ли си? Добре ли си?!
Ушите ми... Мисля, че има стъкло в гърба ми.
Побързай.
Изгубихме старгейта. А също и контролната зала.
Поне не изгубихме вас. Това е добре.
Желаните войски са телепортирани на борда.
Да затворят останалите хора в един от хангарите.
Наредете на кошера ни да ни изчака тук.
При никакви обстоятелства да не
включват хипердвигателя си. Разбрано?
Да. Къде отиваме?
Атлантида.
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида Сезон 5 Епизод 11 - Изгубеното племе
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$40FF00}Изгубеното Племе
Нареди на Бенкс и екипа й да пригодят вторична
контролна зала под повредените участъци.
Вече започнаха. Как си?
Жив съм. Засега стига.
Все още не разбирам какво стана.
Старгейтът се взриви.
Това го разбрах. Но защо?
Не знам. Къде е Маккей, когато ти трябва?
Добре, устройството създава определена подкосмична
турбулентност, която пречи на хипердвигателите на Призраците.
Вече го каза. - Има страничен ефект.
- Непредвиденият, споменат от Янус.
Непредвиден тук, защото няма старгейт на планетата.
Какво искаш да кажеш, Родни?
- Въпреки че действа само на
хипердвигателите на Призраците, създава много опасен вид радиация,
която въздейства на работата на старгейтовете.
На всичките ли?
- Всичките в галактиката Пегас.
Какво имаш предвид под въздейства?
При набиране, ще се натрупа енергия, докато не се претовари.
Искаш да кажеш, че докато устройството на Янус работи,
когато някой набере врата в галактиката...
Ще се взриви.
Милиони хора ще умрат, ако не го спрем.
Тъкмо навреме, господин Уозли.
Р’РёР¶,
не знам какво мислиш, че сме направили.
Но те уверявам, че...
- Излезте от хиперпространство.
Все още не сме стигнали Атлантида.
Атлантида?
- В обхват за комуникации сме.
Искаш да се приближим, за да ни унищожат ли?
Надявах се да сте буден за това.
Работи ли всичко вече?
Свързахме всички системи към тази зала.
Поне вече не сме на сляпо.
- Но сме доста ограничени.
Не можем да се свържем с Дедал и без вратата няма как
да стигнем до M6H-987 или да спасим Родни и д-р Джаксън.
Какво ще правим?
Пет кинта за този, който измисли как да се свържем с Дедал.
Полковник Шепард.
Идея ли имаш, Бенкс?
- Не, но получавам
приветствие от Дедал. Това брои ли се?
Идеята не е твоя, но става. Пусни ги на екрана.
Ще ти платя по-късно.
Дедал, хубаво е да...
Полковник Шепард.
Какво става, по дяволите? Къде е Колдуел?
Опасявам се, че трябваше да заместя него и екипа му.
РљСЉРґРµ СЃР°?
- Не достатъчно близко за скачач.
Не се притеснявайте, склонен съм да върна кораба и екипажа.
В замяна на какво?
- Включили сте устройството Атеро.
Искам да го изключите.
И незабавно да ми дадете местоположението му.
Не знам за какво говориш.
Много умно от ваша страна. Да примамите мен и кораба ми,
за да видите дали работи.
Какво дали работи?
- Признавам, впечатлен съм.
Бях там преди 10 000 години, когато Древните го изпробваха.
Но те нямаха смелостта да го оставят, когато осъзнаха колко много
от скъпоценните им старгейтове ще унищожи.
Колко много хора ще убие!
Звучи ми като нещо, което Янус би направил.
Дайте ми местоположението на устройството,
а щом го унищожа, ще ви върна екипажа.
Не е това, което си мислиш. Нямаме нищо общо.
С всяка изминала минута без да ми кажете
къде е, ще убивам по член от експедицията ви!
Времето ви започва да тече.
Дай ни секунда.
Предаването паузирано
Не мисля, че това трябва да се брои към минутата.
Той не отказа. Все още.
Какви са шансовете това... Как се казва?
Устройство Атеро.
- Какви са шансовете това нещо да е
е било свързано с лабораторията, която Родни намери?
Бих казал, че са големи. Сигурно затова са ги отвлекли.
Оръжие, което Янус е разработил по време на войната.
Устройство за взривяване на старгейтове?
Съмнявам се, че това е била първоначалната му цел.
Значи лош страничен ефект. Сигурно затова го е спрял.
Взетото от извънземните, ще им позволи отново да го включат.
Каквото и да е, Тод е решен да го спре.
Достатъчно, за да завземе Дедал.
Не можем да му дадем адреса, ако стигне там,
ще унищожи всичко, включително Родни и д-р Джаксън.
Джон, нямаме избор.
Щитът ни издържа на по-голямата част от взрива,
но ако това става и на други светове, може да загинат милиони.
Пусни го пак.
Слава богу!
- Не ние стоим зад това.
Добре тогава.
Чакай, казах че не ние стоим зад това,
но може да имаме това, което ти трябва.
Вчера Атлантида бе атакувана от раса, която не сме срещали досега.
Откраднаха технология на Древните,
за която мислим че е част от това устройство Атеро.
Успяхме да ги проследим, мини оттук, вземи ме и ще ви заведа там.
И да повредите хипердвигателя
с един от дроновете ви? Не мисля.
Защо ми е да го правя? В момента ти си един от малкото,
които имат кораб, който може да се справи с проблема.
И възнамерявам да си остане така.
Джон Шепард, прати координатите
или ще се нахраня с г-н Уозли пред очите ти!
Направи го.
Получихме ги.
Ще се чуем пак.
Сигналът е прекъснат.
Мислиш ли, че ще стане?
- Имаш ли по-добра идея?
На космически кораб сме. Вратите са херметизирани.
Това значи че нещо толкова малко, колкото въздуха не може да мине.
Как ще минеш ти?
- Много по-голям съм от въздуха.
Да, това искам да кажа.
Виждаш ли?
- Р РѕРЅСЉРЅ!
Добре ли си?
- Да.
Добре, хайде.
- Какъв е планът? Къде отиваме?
Стигаме до стълба, два етажа по-надолу е машинното.
След което ще повредим кораба.
Знаеш как?
- Да, ти не знаеш ли?
Не съвсем.
- Гледай и се учи.
Отваря се хиперпространствен прозорец.
Тод си е променил решението?
Или е осъзнал, че не сме в идеално състояние.
Приветстват ни.
- РџСѓСЃРЅРё РіРѕ.
Казвам се Катана Лабрия. Аз съм от Пътниците.
Ларин ме прати.
Всичко наред ли е?
- РќРµ, РЅРµ Рµ.
Ларин се надяваше да ни кажете защо старгейтовете се взривяват.
Ти, ела с мен.
- Аз ли? Защо?
И двамата ще дойдем. Няма нужда от това.
РќРµ.
Май е твой ред да ползваш фитнеса.
Да.
Късмет.
- И на теб.
Беше първата колония, която строим на земя от 100 поколения.
А бе изравнена със земята за секунда.
Бях в орбита, когато се случи.
Взривът се виждаше от космоса.
Никога не съм виждала нещо толкова силно.
Вратите са направени от накуада, когато са нестабилни
размерът на взрива е невъобразим.
Изгубихме 3000 човека и два кораба.
Включително и древния ни кораб.
Ларин щеше да дойде лично, но...
- Не, сигурен съм, че е заета.
Тези извънземни или които там са,
отвлякоха двама от хората ни, трябва да ги спрем.
Имаме координатите им.
Но нямаме кораб.
- Явно дойдох навреме.
Това исках да чуя. Зеленка, идваш с мен.
Джон...
- Тейла, искам да останеш.
Щом Тод свърши, нищо не го спира да се върне тук.
Искам някой, на който имам доверие да ръководи нещата тук.
Успех.
Заключих вратата.
- Няма да отнеме много.
Какво ще правим? Ще изкараме главните системи
и да ги изключим една по една?
- Това е един начин.
Ще трябва да им забраним достъпа, иначе просто ще ги включат.
Знаеш ли някаква парола, с която да им забраним достъпа?
РќРµ.
- Ами какво тогава?
Излязохме от хиперпространство.
- Да, виждам.
Защо?
- Не съм сигурен.
Компютърът казва, че сме поели щети.
Прати войски в инженерното, някой саботира кораба.
Какво правиш?
- Повреждам кораба.
Не може просто да стреляш така по системите.
Ами ако повредиш животоподдръжката?
Не се тревожи, тя е ето там, поне така мисля.
Излязохме от хиперпространство, това стига, хайде!
Искал си да говориш с мен.
Ти ли си водачът?
Трябва незабавно да спрете устройството.
Не, не трябва.
Разбирам че искате да унищожите Призраците, но
това не е начинът.
Не съм съгласен.
Не знам дали сте наясно, но устройството
има сериозен страничен ефект.
Кара старгейтовете да се взривяват при активиране.
Не използваме старгейтовете.
Добре.
Но много други хора го правят.
Те не ни интересуват.
Просто ще ги оставите да умрат ли? Милиони хора из галактиката?
Не сте по-добри от Призраците.
Вероятно, но нямаме избор.
- Защо?
Планетата ни умира, вече не може да ни поддържа,
За пръв път от безброй поколения,
трябва отново да навлезем в тази галактика.
Галактика, управлявана от Призраците,
ако не ги унищожим, те ще ни унищожат.
Това е начинът.
Призраците са пред нас, щом стигнат
планетата, ще стрелят с всичко, което имат.
Няма да се притесняват за косвени жертви.
Единственият ни шанс да спасим приятелите ни, е да стигнем първи.
Ако искате скорост - дошли сте, където трябва.
Това е машинното?
- Да.
Може да не е красиво, но повярвайте ми,
можем да изпреварим почти всичко във флота ни.
Мила?
- Здрасти!
Това са полк. Шепард и д-р Зеленка. От Атлантида са.
Мила е главният ни инженер.
Не може да е над 16 години.
- Всъщност, 15.
Работи по кораби от четиригодишна.
Трябва да стигнем възможно най-бързо.
Искам да направиш всичко възможно, за да подобриш хипердвигателя.
Няма проблеми.
- Зеленка е запознат с тези работи.
Би се радвал да ви помогне.
Кой знае, може да научи това-онова.
Щетите са значителни.
Започнете поправката, с всяка секунда,
рискуваме да загубим още от съюза ни.
Уведомиха ме, че някой от екипажа не е заловен.
Свободата ви е неприятна.
Предайте се или ще започнем да избиваме приятелите ви.
Един по един. Имате три минути.
Блъфира.
- Не, не блъфира.
Къде отиваш? - Предавам се.
- Напротив.
Ще започне да избива хора.
- Ще убие теб!
Надявам се, че няма.
- Трябва да се въоръжим,
да освободим хората ни и да завземем кораба.
Точно. Ще се предам, а той ще мисли, че е пленил всички ни.
Осигурява ти нужното време, за да направиш това, което трябва.
Не, няма да ти позволя.
- Ронън, чуй ме...
Дженифър, не.
Добре. Прав си.
Добре. Хайде.
И без това почти стигнахме.
Говорим за гибелта на милиони хора.
Как може да сте толкова коравосърдечни?
И от какво толкова се страхувате? Защо сте все още в броня?
Не мога да ви нараня.
Знам, че не сте хора.
Определено не сте Призраци. А ако бяхте Древни,
нямаше да ви трябва помощта ни, за да включите устройството.
Какво сте?
Асгарди сте?
И преди сте срещали нашия вид?
Не само сме ги срещали. Работил съм с тях.
Дори имах и приятели сред тях.
- Наистина.
Асгардите, които познавах бяха благородна раса,
които помагаха на хората в моята галактика.
И къде са сега?
Мъртви са.
Но това нямаше нищо общо с нас.
Сигурен ли си?
- Бяха клонинги.
Копия на копия на копия с поколения назад
и са натрупали непоправима генетична деградация в резултат на това.
Но вече сигурно го знаеш.
Разбира се, защото и ние сме клонинги,
подложени на същия закон за намаляваща полза.
И все пак, все още сме живи.
И какво, решили сте проблема?
- Не напълно.
Но щом можехме да провеждаме изследванията си без намеса,
напреднахме значително.
- Изследвания на хора...
Защото нашата физиология прилича на предишната ви.
Точно.
- Връщам си думите.
Срещал съм асгард като теб. Казваше се Локи.
Той също експериментираше с хора, докато не го хванаха
и не бе осъден от висшия съвет на асгардите.
Защото те не вярваха, че целта оправдава средствата.
Точно така.
- И виж до къде стигнаха.
Как върви?
Понякога става така. Не му обръщайте внимание.
Това, което правим тук, не е безопасно.
Нищо ново под слънцето.
- Насилва кораба зад границите му.
Нали затова помолихме. Ако не си върнем Родни и Дани
преди Тод да стигне там, можем да го отпишем.
Това е най-грубата хипердвигателна система, която съм срещал.
Компонентите са несъответстващи.
- Трябва да е доста умна, за да
сглоби хипердвигател с несъответстващи части.
Ще го изгори. Излезем ли от хиперпространство, има голяма
вероятност да не можем отново да включим двигателя.
Ще се притесняваме за това, когато стигнем там.
Какво беше това?
Предупреждение за радиация. Детекторът е чувствителен.
Не бих се тревожила.
Трябва да се връщам на мостика. Ще ви оставя да работите.
Дойдохме в галактиката по време на войната, Древните и
Призраците бяха заети, а ние можехме да провеждаме изследванията си.
За нещастие, войната свърши
по-рано, отколкото си мислехме. И то с неочакван резултат.
Залагали сте на Древните. Можело е да се опитат да ви спрат,
но поне нямало да ви унищожат.
Призраците не толерират присъствието
на други напреднали технологии.
Преди да разберем какво става, те ни атакуваха.
Изгубихме междугалактическите си кораби в първата битка,
а нямахме ресурси, за да построим още.
Как оцеляхте?
Нямахме избор, изоставихме колониите си
и се оттеглихме там, където Призраците не могат да ни потърсят.
Планета, с токсична атмосфера.
Звучи... приятно.
Първоначално беше пренебрежимо. Оцелявахме чрез прости
апарати за дишане.
Но през хилядолетията, околната среда стана толкова сурова,
че вече дори и бронираните ни екзоскелети не ни предпазваят.
Отново сте навлезли в галактиката и сте намерили това място.
Знаехме, че е построено от Древните и защо,
но не можехме да го включим, докато не дойдохте вие.
Виж, съжалявам, че сте били на отровна планета
през последните 10 000 години. Наистина. Сигурно е било ужасно.
Но това не оправдава действията ви.
Хората ми умират.
Фактът, че според вас, братята ни вече ги няма,
само подклажда нуждата ни.
Ако не го направим, цялата ни цивилизация,
100 000 години история,
ще бъде изтрита завинаги.
Не мога да го позволя.
Д-р Келър.
Вие сте саботьорът?
Точно така.
Къде е оръжието ви?
Оръжието ми?
- Да.
Това, с което унищожихте кристалите.
Зарязах го.
Наистина ли мислиш, че искам да свърши в ръцете ти?
Глупаво е да гледате на мен като на враг.
Така ли? Защо?
- На мисия съм. От полк. Шепард.
Съмнявам се.
Дълга история е, но той ме помоли
да обезвредя една много опасна цел.
Тогава защо завзе кораба?
Защо атакува екипажа ни?
Както казах - дълга история.
Мисията, обаче, зависи от времето, а вие сериозно ни забавихте.
Хипердвигател, оръжия, щитове.
Не работят.
- Много жалко.
Наистина. Имайки предвид стотиците хиляди хора,
които може да умрат в следствие на това.
Мисля, че сериозно ще ви натежи за в бъдеще.
За какво говориш?
Хипердвигателят е поправен.
Оръжията?
- Не могат да се поправят.
Вече не са ни от полза.
Явно няма да можеш да изпълниш мисията си.
Ще намерим начин.
Върни ни в хиперпространство и я пратете при другите.
Добре ли си? Мислех, че си пътник.
Добре съм.
- Аз им трябвам. Ти си заменим.
Реших, че...
- Разбрах като каза "пътник".
Какво искаха?
- Всъщност, да поговорим.
И как мина?
- Асгарди са.
Наистина ли?
- Да, част, отцепила се от
познатите ни, преди хиляди години, те са в тези костюми.
Не го очаквах.
- Очевидно не харесват Призраците.
Ще изключат ли устройството?
- РќРµ.
Значи не ме интересува. Докато това нещо е включено,
милиони могат да загинат. А и май измислих как да се измъкнем.
Наистина ли?
- Съоръжението е Древно,
а Родни Маккей знае това-онова за Древните съоръжения.
Знаеш ли клинично доказано е, че да говориш за себе си
в трето лице е знак на психическа нестабилност.
Психически нестабилен като лисица съм!
Добре, планът е следният. Изгарям бушона, наблюдаващ за огън.
Системата изведнъж отказва, приема се, че може да има пожар,
засича признаци на живот в стаята и отключва вратите.
Добра работа.
Добре, че те върнаха, защото реших, че си мъртъв и щях да си тръгвам.
Какъв късмет! - За нищо.
- Какво ще правим сега?
Трябва да спрем устройството.
- Как?
Ще импровизираме.
РЇСЃРЅРѕ.
Тод не те е убил.
- Не, но ти едва не ме уби.
Досега не съм стреляла, извън стрелбище.
Справи се страхотно.
Ронън, добра работа.
- Все още не се е свършило.
Има оръжейна в края на коридора. Трябват ни целият екипаж.
Ще си върнем кораба.
Трябва да стигнем до устройството.
- Пълно е с войници.
Трябва да им отвлечем вниманието.
- Целият съм в слух.
Ще идем до захранващата станция и ще създадем огромен взрив.
Как това ще им отвлече вниманието?
- Какво?
Искаш там да няма лоши, нали?
- Да.
Защо мислиш, че ако има огромен взрив, хората ще тичат към него?
РђР· Р±РёС….
- Ясно, значи.
Съжалявам, но съм добър човек. Бих искал да
спася хора от пожара, да разбера какво става.
Аз, от друга страна, бих пратил още хора да охраняват единствената зала,
до която мисля, че този, който взривява разни неща, иска да стигне.
Взривовете са в основата на отвличането на внимание.
Нямаш ли други идеи?
- Нямам, да.
Боже мой, не ме убивайте. Трябвам ви!
Родни? - Нас, ние вие трябваме.
- Устройство има нужда от грижи.
Само аз знам как се управлява. Защо говоря за убиване?
Вие не сте насилствена раса. Вярно, зашеметихте ни
Родни. - ...повече пъти, отколкото ми се нрави...
Това са просто костюми.
- Да, с една от най-умните раси.
Винаги съм бил фен на асгардите. Най-добрите ми приятели са такива...
Те са празни костюми.
Виждаш ли?
Да, знам. Аз просто...
- РўРё...
Не е важно.
Доколкото видях, костюмите се оформят по този, който ги носи.
Един размер пасва на всички.
Сигурен ли си, че ще можеш?
Летял съм и с по-трудни за управление.
Изненадан съм, че Ларин нищо не е споменала.
Ларин не е говорила за теб досега.
Така ли? Въобще?
РќРµ.
Излизаме от хиперпространство. Пригответе се.
Знаех си, че ще стане така. Изгорихме го.
Но стигнахме, нали?
Някаква следа от Дедал?
- Не, явно ги изпреварихме.
Първата добра новина за днес.
Чакай, два кораба наближават.
Пуснете щитовете! Стреляйте!
Хубаво ще е да ги избягваш.
- Заемам се.
Чисто е! Как така не попаднахме на тях?
Имам лошо предчувствие.
- Намери признаците на живот,
разбери къде са.
Има много признаци във втория хангар.
Оттеглили са се в кораба си. Все още е в хангара.
Защо им е да го правят?
- Видели са, че сме се въоръжили,
не са искали да се бият?
- Не е в стила на Тод.
Отивам да проверя.
- Изкарай ни от хиперпространство.
Какво има?
- Нямаме достъп до навигацията.
Можеш ли да го възстановиш?
- РќРµ Рё Р±СЉСЂР·Рѕ.
Какъв е планът му?
Колко време ще ти трябва да го изключиш?
Пет минути.
Виж, ти наблюдавай... Стига бе!
Какво? Какво има?
- Нещо ги е изплашило.
Защо? - Освен, че са криптирали достъпа до станцията...
Да, но можеш да го разбиеш.
- Да, веднага, но както те знаят,
не можеш да работиш с машината без контролния ключ.
Това, което откраднаха от лабораторията на Янус.
Взели са го.
Един унищожен, още един.
- Трети кораб е тръгнал към нас.
Чудесно.
Близко беше. Влезе в хиперпространството.
Какво?
- Чакай, отваря се друг прозорец.
Връщат се към нас. Що за тактика е това?
Далеч е. Не е близо до планетата.
Чакай. Дедал е.
Свържи се с тях.
- Ще ни трябва помощта им.
Полковник Шепард?
- Изненадан съм да ви видя.
Ние също.
- На кораб на...
На кораб на Пътниците съм. Атакувахме врага.
Върнахте ли си Дедал? Защото ще ни трябва помощ.
Тод ни го върна, дори без бой. Но ни е отнел достъпа
и се е оттеглил в един от хангарите.
- Защо му е да го прави?
Той иска да унищожи това място повече от всеки друг.
Г-н Уозли, сър?
- Какво има, Маркс?
Сър, щом излязохме от хиперпространството,
се включи зададено действие.
Което значи?
- Засякохме съоръжение на планетата
и незабавно настрои насочващата система към него.
Води ни към устройството Атеро.
- Един вид.
Сър, зададен е курс за сблъсък.
Така ще унищожи съоръжението, като ни забие в него.
Не можем ли да изключим съоръжението?
Можем само да изключим лампите без ключа.
Трябва да направим нещо.
- Чакай малко.
Тези костюми пазят носещия ги от сурови околни среди, нали?
На теория, да.
- Значи имам ужасна идея.
Не, не. Не си мислиш това,
което си мисля, че мислиш.
Радиацията там ще е невероятна.
А и тези електрически удари изглеждат доста неприятно.
Но антената има контролен кристал.
Ако го извадим ръчно...
- Шансът да стигнем е 50 на 50.
Според мен 30-70, но нямам по-добра идея,
а костюмите трябва да ни предпазят.
Саботирахме оръжията на кораба.
- Така ли?
Р РѕРЅСЉРЅ, РґР°.
Не са имали друг избор. Да ударят съоръжението с кораба
е единственият сигурен начин да го унищожат.
Убивайки всички нас.
Не мисля, че се притеснява за нас.
Премахнаха атмосферата в хангара.
Готов ли си?
- Да свършваме.
Не е нужно и двамата да влезем.
Когато те убие някоя светкавица, някой трябва да довърши работата...
Добро окуражаване. Благодаря.
Мисля, че онези не трябва да ни докосват.
Благодаря.
Какво чакаш?
Трябва да извадя правилния.
Или антената ще се взриви.
Побързай!
Но гледай да не сбъркаш!
Колко остава, докато Дедал удари повърхността?
Най-много минута.
- Колко хора има на борда?
Няколкостотин.
Имам идея, но трябва да ми се доверите.
Добре.
- Зеленка, Мила?
Искам да включите хипердвигателя след 30 секунди.
Ще трябва да направим кратък скок.
- Невъзможно.
Няма проблем.
Ще се справиш, Маркс.
- Разчитаме на теб.
Почти е готово.
Навлизаме в атмосферата.
Маркс...
Добре. Да пробваме.
Даниел!
Какво стана?
- Пак заповядай.
Какво направи?
- Отворих прозорец,
достатъчно голям и за двама ни.
Минахме през планетата.
Готово. Вътре съм.
Корабът е наш.
С момент закъснение.
Намериха ни.
- Стреляй с всичко.
Добре. Добре си.
Пак грешиш.
Изключи ли го?
- Изключих го, ние го изключихме.
Къде те боли?
Навсякъде.
Май наблизо няма болница?
Мисля, че ще разчитаме на нас.
- Хубаво.
От добрата страна и двамата ще умрем от дехидратация
след около пет дни, така че няма още дълго да ме търпиш.
Доста съм зле, Родни.
Не мисля, че ще оцелея толкова дълго.
Може да не е много,
но искам да знаеш, че наистина те ува...
Слава богу.
- Радвам се да ви видя.
Той е ранен.
Интересен вид имаш.
Знаеш ме, удобството над модата.
Устройството работи ли?
- Не и без това.
Главният кристал на съоръжението.
- Не ми стига.
Полковник Шепард, д-р Маккей и Джаксън са при нас.
Оръжията ни не работят. Може ли да направите така,
че никога повече да не се занимаваме с устройството Атеро?
Засякла съм координатите му.
- Откривам огън.
Изравнено е със земята.
- Хубаво.
Да си отиваме у дома.
- Ще ме откопчаеш ли?
Ще потърся отварачка.
Зеленка доста ни помогна с поправките.
Ще е готов след нула време.
- След това какво?
Ще установим ново селище.
Хубаво е да го чуя. Кажи на Ларин, че ще ви
помогна с всичко нужно.
- Благодаря.
Ще поддържаме връзка.
- Да, сигурен съм.
Кажи на Ларин, че не е нужно да чака следващия
галактически спешен случай, за да се отбие.
Много по-чаровен съм, когато
приятелите ми не ги грози смърт.
- Ларин каза друго.
Виждаш ли, говори за мен!
- От време на време.
Какво казва?
Поне ми намекни.
Здрасти.
Свърши ли за днес?
Д-р Коул поема смяната ми. Да.
Искаш ли да хапнем нещо?
- Р’РёР¶...
Радвам се, че дойде на мисията.
Без теб, сигурно щяхме да сме мъртви.
РќРѕ...
Искам да е ясно, защото...
Искам да знаеш, че се интересувам от друг.
Р•, Рё?
Не исках да...
Не си. Просто исках да хапнем.
Добре, защото аз си помислих...
Грешиш.
Добре.
Все още ли искаш да...
РќРµ. РўСЂСЏР±РІР° РґР°...
Трябва да тръгвам.
Здрасти.
Как си?
- Боли ме да ям от това.
Не го яж, тогава.
- Благодаря ти за съвета.
Не че не оценявам посещенията, но не трябва ли да измислиш как
да попречиш на асгардите отново да минат през щита?
Изпреварих те. Няма да се повтори.
- Хубаво.
Не мислиш, че пак ще ни нападнат?
- Не съм сигурен,
но провалихме единствения им план, чрез който да се чувстват свободни.
Може да са ни обидени.
- Да се надяваме, че не са.
Няма да съм тук, за да разбера.
- Чух, че те пращат на Земята.
Явно имам нужда да се възстановя.
Ландри предпочита това да стане там, не тук, така че...
Дедал вече е взел врата, останала от стария мост,
а екипът ми я инсталира в момента, Така че ще си там за нула време.
РўРѕРІР° Рµ РґРѕР±СЂРµ. РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ.
Да, така че...
Ами, беше... уникално.
Да, беше. Определено.
Но искам да ти благодаря, за това, че каза че ме уважаваш,
когато мислеше, че ще умра.
Моля? Не съм казвал нищо такова.
- Да, каза.
Каза "Може да не е много, но наистина те уважавам".
А това значи много за мен.
Мисля, че не довърших изречението.
Как иначе щеше да го завършиш?
- Щях да кажа, че съжалявам.
Че наистина съжалявам, че си тук, защото
това нямаше да стане, ако те нямаше.
Значи правиш комплименти само на умиращите?
Работя по тази си черта.
Искаш ли нещо от това?
- Картофки.
Да, да.
- Взимай, хубави са.
Може ли две?
- РЇР¶ Р±Рµ.