Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E09 - Tracker (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E09 - Tracker (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Неврален инхибитор... Неврален инхибитор...
Неврален инхибитор...
Чух, че отиваш на мисия?
- Помагам за медицински проблем
РЅР° Рњ33-0850.
- С Келър?
Е какво?
- През почивния ти ден?
Не мога да отида ли?
- Не, не, можеш.
Странно е, че си доброволец за добра кауза през свободния ти ден.
Обръщам нова страница. Вече съм нов и щедър Родни Маккей.
Ето те. Всичко ли е готово?
И ти ли идваш?
- Да, предложи да помогне.
Нали знаеш, колкото повече толкова по-весело.
Проблем ли има?
- Не, не, няма проблем.
Добре. Да тръгваме.
Ще взема това. Добре, взех го.
Добре съм. Искаш ли го?
Вземи това, аз ще взема багажа си.
Относно тези хора, колкото по-малко контакт с тях,
толкова по-добре. Не се разпространява чрез въздуха.
Какво им има?
- Болестта е подобна на земният грип.
Всички са болни. Не е толкова лоша,
но е достатъчно да ги изплаши.
Болен е.
- Ще се оправи, нали?
Треската му е слаба. Повече почивка и течности,
и ще е добре. Ще му дам някой лекарства...
Неврален инхибитор?
- РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ.
Искам да прегледам и теб за да съм спокойна.
Може ли да ни оставите? Мисля, че има заведение наблизо.
Защо не хапнете?
Искаш ли да... Добре.
Не ти ли харесва?
Няма нужда да седиш тук. Сигурно имаш доста работа в Атлантида.
Всъщност нямам. Но ако искаш да се върнеш...
РќРµ, РґРѕР±СЂРµ СЃСЉРј.
- Разбира се.
Не мислиш ли, че е рано? Не искам да ги прекъснем,
по средата на прегледа.
Здравей. Тук ли е д-р Келър?
Не е ли с вас? Свършихме и тя тръгна.
Каза, че отива при вас.
- Добре, благодаря.
Дженифър?
- Дженифър!
Дженифър, чуваш ли ме?
Дженифър!
- Д-р Келър, моля обадете се.
Или радиото не работи или го е изключила.
Не би го направила.
- Тогава какво е станало?
Старгейт Атлантида Сезон 5 Епизод 9
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Откри ли нещо?
- Проверих надолу - не са я виждали.
Изчезнала е.
- Няма смисъл. Не би си тръгнала.
Освен ако не са я отвлекли.
Трябва да се върнеш до вратата, и да се обадиш за помощ в Атлантида.
Може би си прав.
- Аз ще остана, за да проверя селото.
Кой си ти?
- Ако кротуваш, няма да те ударя.
Какво искаш от мен?
- И спри да задаваш въпроси.
Искам да знам, защо ме отвлече?
Как ме измъкна от селото? Дори не помня...
Добре.
Да вървим.
Маккей?
- Казвай.
Открих следи извън селото.
- На Дженифър?
Да. Има някой с нея.
Големи отпечатъци, като моите.
Имало е борба.
По дяволите.
- Странното е, че...
Се появяват от нищото.
- Как така от нищото?
Няма следи от тук до селото.
Все едно са се появили от небето.
Чакай малко. Има следа водеща в гората.
Следа?
- На другият човек.
Какво е станало с нея?
Следите са дълбоки.
Предполагам я носи. Може би е в безсъзнание.
Господи!
Ще ги последвам.
По-добре изчакай. Почти стигнах до вратата.
Ще се свържа и ще доведа, помощ за да претърсим всичко.
Това звучи добре, направи го. Аз тръгвам след тях.
Маккей?
- Да.
Отново има две следи. Все още е жива.
Чудесно! Това е чудесно!
Добре, при вратата съм. Ще им кажа какво става
и скоро ще сме при теб.
По дяволите!
Р РѕРЅСЉРЅ!
- Какво?
Призраци!
- Колко?
Четири! Минаха току що през вратата. Един от тях е след мен!
Най-накрая! Защо се забави толкова?
Пак заповядай.
Ловец.
- Какво?
Ловец. Те преследват бегачите.
Мислех, че са рядкост. Няколко в галактиката.
Точно така.
- Преди гониха теб, а сега друг?
Какви са шансовете за това?
- Къде отидоха другите?
Не знам, разделиха се.
Къде отиваш? Чакай!
До тук със следите.
- РљСЉРґРµ РјРµ РІРѕРґРёС€?
Поне ми кажи името си.
- Ще говорим като стигнем.
РљСЉРґРµ?
Какво правиш?
Р РѕРЅСЉРЅ?
Внимавай!
Трябва да заведем хората ви на безопасно място.
Защо, какво става?
- Призраци!
Призраци? Тук?
- Едва ли, само няколко са.
Мислим, че търсят някого.
- Но не искаме да рискуваме.
Виждала ли си някой различен скоро в селото?
Новодошли, изглеждащи...
Ето така?
- РќРµ.
Нямаме време за това. Има ли къде да се скриете?
Има десетки пещери около селото. Предците ни са ги използвали,
през последният подбор.
- Добре, да вървим.
Какво е това?
- Дълго е за обяснение.
Дълго? Вървим от часове.
Може ли малко да почина?
- РќРµ.
Няколко минути?
- Няколко минути ще позволят на
екипа ти да ни настигне.
- Какъв екип?
Ти си от Атлантида, лекар си. Има двама мъже с теб.
Внимавай къде стъпваш. Продължавайте.
Минавате това дере и сте там.
Това е, внимавайте, сър.
- РЎСЉСЂ?
Госпожо, съжалявам. Имате... Това беше мустак!
Това са последните. Селото е празно.
Отиди с тях, бъди сигурна, че ще стоят в пещерите.
Бъдете тихи, не издавайте звук освен ако не ме чуете.
Или мен.
- Добре, благодаря ви.
Да се върнем до вратата?
- Не, ти отиди.
Продължавам да ги следя.
- Не е разумно да се разделяме.
Не знаем къде са призраците.
- Пътят е дълъг.
Бегачът я е взел. Ако ги изтървем,
няма да ги намерим. Искаш да отидеш при вратата -
давай, аз тръгвам!
- Р РѕРЅСЉРЅ? Р РѕРЅСЉРЅ!
По дяволите. Ронън!
Приключи ли с опитите да избягаш?
Призраците приближават. Трябва да тръгваме.
Не си тукашен, нали? Не съм те виждала,
а съм сигурна, че съм виждала всички. От тази планета ли си изобщо?
Ти си довел призраците, нали? Защо те преследват?
Аз съм бегач. Чувала ли си за тях?
- Един от спътниците ми беше такъв.
Беше? Това е невъзможно.
Бегачите са винаги бегачи.
- Да, но този не е.
Как?
Заведи ме при него и ще ти кажа.
Обещавам.
Няма нужда да сме врагове.
Добър опит.
Ако... Какво?
- Тук следите й се появяват отново.
Малки и плитки стъпки. Тези са големи и дълбоки.
Бегачът.
- Следите й са неравни.
Ранена е или вързана. Може и двете.
Поне следите са ясни за проследяване, нали?
Това е проблема. Този бегач не е глупав.
Скоро ще се стъмни.
- Имаме 2 часа 43 минути и 17 сек.
Тукашното слънце има много къс ъгъл за спускане.
Нощта е много кратка. Винаги преглеждам информацията за планетите.
Всяка от тях. Дори тези, които са безопасни.
Неща като атмосферните условия, плътност на почвата, водни запаси...
Какво?
- Чудех се колко ще изкараш без
малките си джунджурийки.
- Мисля, че ще те изненадам.
Не съм от тези, които наричаш "външни" личности.
Но не означава, че не намирам за интересно да сме сред природата.
Бях скаут като малък - колиба 14, форт Макмъри, "Ревностните Бобри"!
Бобри?
- Голям гризач с големи зъби.
Секат дърветата и строят бендове... Много работливи.
Бях там няколко месеца преди да ме изгонят,
но разбрах основното. Още съм добър разузнавач.
Ценен си е. Мисля, ще откриеш, че се справям много добре. Благодаря!
Какво има?
- РљСЂСЉРІ.
Боже господи!
- От призрак е.
Ето. Някой е седял тук!
Виж - единични следи!
Но са минали от тук.
- Сигурен ли си?
Следите продължават насам.
- Единични следи?
Може би я носи отново. Или са нападнати от призрак.
Била е вързана, а бегача е го е убил,
и се е отървал от тялото. Взел е Дженифър заради следите.
Виж колко са дълбоки. Мисля, че е насам.
Както казах, не е глупав.
Сега какво?
- Качваме се.
Горе? Как? Имаш ли въже?
- Няма нужда.
Ама ние... Как го направи?
Бях на планета с развита технология.
Взех това от местен. Едва го сложих и се сля с мен.
Ако свети зелено и го натисна, изчезвам и се местя на тук и там.
Телепортация! Така ме измъкна от селото.
Работи само на малки разстояния. Нужно е време между скоковете
за да се зареди, Особено като не съм сам.
Но ми помага срещу призраците.
- Представям си!
Маккей!
По дяволите.
Какво по дяволите правиш?
- Сега ли?
Убивам призраци.
- Защо спря?
Казах ти, имах камък в обувката.
Нямаше.
- Имах. Казах "чакай",
"Имам камък в обувката".
- Всяко забавяне,
прави намирането им по-трудно. Особено вечер.
Вече не. Спираме с игрите на бракониери.
Ще знаем точно къде се намира...
Благодарение на тази джаджа.
Виж сигнала. По-далеч са от колкото мислех.
Сигурен съм, че ще дойде време да ти потрябвам.
Ще видиш. Ще има нещо, което да те затрудни...
Тогава е мой ред, а аз ще го разреша бързо.
Ще кажеш "добра работа". Или просто ще измърмориш.
Или ще ме потупаш силно.
Въпроса е, че имаме своите дарби. Спри да се жалваш от присъствието ми,
и осъзнай, че сме от един отбор. Опитваме да постигнем едно и също.
Слушаш ли ме? Имаме устройството.
Чуваш ли ме?
- Кога ще ми кажеш,
какво искаш от мен?
- Искам да помогнеш на някого.
РќР° РєРѕРіРѕ?
- Това не е важно.
Просто трябва да й помогнеш.
- На нея? Коя е тя, жена ти?
Когато стигнем, няма да мога да остана.
Задържа ли се на едно място, става опасно.
Вероятно десетки призраци идват насам.
Следите свършват тук.
- Той доста напред!
Или са се изкачили, или го е заобиколил.
Няма следи да е заобиколил.
- Сигурно има въже,
за разлика от нас. Как ще се качим?
Каза нещо за решаване на проблема?
- Технологичен проблем, а не такъв!
Така си и помислих.
Мислил ли си да махнеш това устройство?
Може да се каже. Няколко доктора опитаха
без късмет.
- Имам напреднала технология с мен.
Знам.
- Може би ще го премахна.
Бегачът за който ти говорех -
лекар премахна устройството му. Така спря да бъде бегач.
Имаш нещо в теб, което да го махне?
- Имам скенер.
С него мога да определя местоположението на устройството.
Малко упойка, лек разрез и си свободен.
Каза, че някой се нуждае от помощта ми.
Ще е по-безопасно за всички, ако няма призраци зад нас,
преди да стигнем там.
РћР±СЉСЂРЅРё СЃРµ!
- Ако опиташ нещо...
Просто се обърни!
Виждаш ли го?
Какво видя?
Устройството...
Различно е. По-сложно.
Разклонило се е и се е сляло не само с гръбнака ти,
но и с мозъчния ствол.
Ако го махна, ще умреш.
Съжалявам.
Трябва да продължаваме.
Нощта пада след 17 минути, но като казах е кратка.
Като бял кон през юни. Не, че ме разбираш.
Бял кон е... Юни е...
Какво бе това?
Видя ли това?
Добър е.
- Този е убиец!
Добре. Не са го открили.
Какво да открият?
Името й е Селис.
Какво й се е случило?
- Падна и нарани крака си.
Опитах се да я почистя, но...
Инфектирал се е. Кога се случи?
- Преди няколко дни.
Когато се влоши, потърсих доктор.
Бяхме на три различни планети. Чух, че хора от Атлантида,
помагат на болни селяни.
Доведох я тук. Намерих тази пещера да я скрия,
заложих няколко капана за призраците, или някой друг...
Тогава изчаках да се появиш.
- Можеше да помолиш за помощ,
вместо да ме отвличаш.
- Не можех да рискувам.
Повечето хора не искат нищо общо с бегачите.
Дъщеря ли ти е?
- РќРµ.
Живееше в село, унищожено от призраците.
Нека отгатна, ти си ги довел?
- Стоях само една нощ.
Не мислех, че ще ме открият толкова бързо.
Взеха всички в селото. Само нея успях да спася.
Колко е зле?
- Много зле.
Кръвното й е много ниско. Септична е. Изпаднала е в шок.
Какво означава това?
- Означава, че раната гангренясва.
Ще трябва да я почистя -
да махна мъртвата тъкан. Ще й дам антибиотик,
но има нужда от по-силни лекарства, а аз нямам.
Много е болна.
- Не може да умре.
Не позволявай да умре.
- Ще направя каквото мога.
Ще съм наблизо.
Всичко е наред. Ще ти помогна!
Дадох ти лекарство, за да не движиш крака. Боли ли?
РўРѕРІР° Рµ РґРѕР±СЂРµ.
Къде е Кирак?
- Кирак?
Значи така се казва.
Пази отвън, за да си в безопасност.
Това е хубава кукла.
- Кирак ми я направи.
Гадният Кирак?
Иди го разбери.
- Не е гаден, преструва се!
Познавам някой като него.
Сигнала обикаля. Където и да я е завел,
явно са пристигнали.
- Колко остава до зазоряване?
По-малко от час.
Какво правиш? Стреляй!
Не мърдай.
Един капан по-малко.
- Това трябва да ме успокои ли?
Изплаши ме.
Как е тя?
- Почистих раната колкото можах,
но е рано да се каже.
Има нужда от по-силни антибиотици, както и присаждане на кожа.
Искам да я заведа в Атлантида.
Лечебницата ни ще й осигури грижите, които й трябват.
Не мога да отида в Атлантида.
- Знам.
Ще трябва да ми се довериш.
Само ако ми я върнеш, като е здрава.
- Трябва да разбереш нещо, Кирак.
Няма гаранции, че ще оцелее. Все още е много болна.
Но ако оцелее...
Да бъде постоянно преследвана от призраците,
не е живот за едно дете. Знаеш това.
Ако наистина искаш да живее, трябва да я оставиш!
Ако знаех, че ще...
Какво има?
Кирак?
Какво стана?
- Зашеметиха те.
Почти убиха Селис.
Не можах да те събудя. Явно си поел голяма доза,
от това, което е в оръжията им. Трябваше да се махнем от пещерата,
и докарах Селис тук и се върнах, за да те довлека дотук.
Не беше лесно, повярвай ми!
Как е тя?
- Стабилна за сега.
Но треската й е много силна.
Колкото повече седи тук, толкова по-лошо става.
Ще я нося. Отиваме при вратата!
Призраците са след нас. Колко далеч мислиш, че ще стигнем?
Повече от колкото ти си успяла докато я носиш.
Добре. Мислех си...
Може да не мога да го махна, но може да успея да го изключа.
Това се нарича дефибрилатор.
Създава силен електрически шок, който възстановява сърдечния ритъм.
Мисля, че ако сложа лопатите
точно върху устройството, може би ще го изключа.
Ще го изпържим.
Добре, направи го.
- Добре, но трябва да знаеш,
че няма гаранции дали ще проработи.
Много е рисковано.
Ако проработи, ще е изключено. Ако ме убие е същото.
Няма да ме следят вече.
Време е да спра да бягам.
Приближаваме.
Обещай да се погрижиш за нея.
- Обещавам!
Така.
Заряда се мести от една до другата лопатка.
Устройството ще е точно между тях.
Добре.
Готов ли си?
Добре, започваме.
Какво по дяволите?
- Какво?
Не знам, просто спря да предава! Загубихме го!
Хайде...
Добре ли си?
- Какво стана?
Загубих те за момент. Но сега всичко е наред.
Проработи ли?
Така мисля. Не излъчва сигнал. Мисля, че го изпържихме!
РќРµ!
- Какво?
Явно сме изпържили и това.
- Няма значение. Не ми трябва вече.
Всъщност, познавам някой, който с удоволствие ще го разгледа.
Откри ли нещо? Какво?
Дотук е влачено тяло.
Какво става?
Две тела са лежели тук. Земята е утъпкана от две следи.
Значи са ги открили преди нас?
- Не мисля, не виждам техни стъпки.
Какво е станало тогава? Избили са се?
Няма мъртви. Поне не са ги открили.
Едното тяло е влачено от тук, от Келър.
Значи го е убила? Може би като е изключила устройството.
Не, не го е убила. Бил е в безсъзнание.
Следите му са до нейните, водейки в тази посока.
Довела го е в безсъзнание, помогнала му е и е тръгнала с него?
Така изглежда.
- Каза, че е имало две тела.
Какво, дремнала си е?
- По-малко е от нейното.
Има някой друг с тях. Вероятно дете.
Но няма следи?
Не, носели са я!
- Тя? От къде знаеш, че е момиче?
Дартове!
- Явно не сме единствените,
които са видели, че сигнала е спрял.
Устройството би ни помогнало сега.
Има пътека не далеч от тук.
Стой тук! Ще се уверя, че е безопасно.
Ронън! Чакай!
- Дженифър!
Накарай го да спре.
- Какво? Защо?
Р РѕРЅСЉРЅ, СЃРїСЂРё!
Помогни ми! Вземи я!
РЎРїСЂРё!
Просто искаше да помогна на момичето.
Тя е болна! Умира.
Трябва да я заведем в Атлантида. Ронън!
Моля те.
Дженифър!
- Шевовете са се скъсали.
Трябва да я зашия, преди да я преместим.
Търсят те.
- Знам.
Имаме по-голям шанс ако сме заедно в това.
Очевидно възможностите са малко, а са и много слаби, но...
Не помагаш.
- Отивам да...
Той е прав. Ще се напълни с призраци.
По-добре ще сме заедно.
Добре, готова е.
- Да вървим!
Призраци!
По дяволите.
Р РѕРЅСЉРЅ!
Застреляй го!
- Опитвам се!
Къде се научи да се биеш така?
- Взех няколко урока.
Трябва да тръгваме.
- Опитах се да я стабилизирам,
но има нужда от по-силно лекарство.
- Можеше да поискаш помощта й.
Нямаше защо да я отвличаш.
- Знае, Родни.
Ето, донесох ти нещо. Някакво устройство за телепортиране.
Телепортиране? Наистина?
- Беше. Счупено е.
Роднина ли ти е?
- Доведох призраците в селото й.
Само тя оцеля.
Не е лесно да живееш така.
Не се притеснявай. Ще те измъкнем от това.
И двама ви.
Преброих шест призрака.
- Само толкова виждаме.
Сигурно има още в гората.
- Искаш да бягаме и стреляме?
Започнем ли да стреляме, ще алармират корабите.
Ще ни хванат още преди вратата.
- Трябва да рискуваме.
Оправи го.
- РџРѕ-СЃРєРѕСЂРѕ РіРѕ РїРѕРґРЅРѕРІРёС….
Невероятно сложна технология е. Не съм сигурен дали ще...
Какво правиш?
- Ще си опитам късмета.
Не ходи сам.
- Спокойно. Бъдете готови да минете!
Виж, чакай малко. Не съм сигурен, че работи.
Трябва да го тестваш преди...
Явно го оправих.
При вратата е.
- Стой при тях.
Набира вратата.
Трябва да тръгваме.
- Добре, ще я заведем при вратата,
след това ще се върна, да кажа на хората, че е безопасно.
Не, не, докато летят, трябва да ползваш този бутон,
за да ги застреляш.
- Да застрелям патиците?
Не са истински. Просто играта е такава...
Може би трябва да й дадеш друга игра.
- Да, да, права си.
Как е пациентът ни?
- По-добре. Боец е!
Дразни ли те? Мога да го премахна. Насилствено...
Наистина?
- Шегува се.
Говорих с роднини на 985... Жената, която посетихме.
Ще я вземе да живее при себе си.
Това е чудесно.
- Ще видя ли отново Кирак?
Не знам, скъпа.
- Все още го търсим.
Правим всичко възможно.
- Донесох ти нещо.
Мисля, че го изпусна в гората.
Куклата ми!
Какво?
- Добре, виж сега, мислех си...
Искам да знам намеренията ти.
- Намерения?
Относно Дженифър.
Нямам намерения.
- Добре.
Радвам се.
- Чакай!
За какви намерения говориш?
Интересуваш ли се от нея от романтична гледна точка?
РќРµ.
- Добре.
Чакай!
- Какво?
Може би имам намерения.
Ти имаш ли намерения?
- Разбира се. За това те питам.
Какво ще правим?
- Не знам.
Няма да се бия за нея, ако си мислиш.
- Чудесно.
Но няма и да отстъпя. Значи решението е нейно.
Добре.
- Добре.
Нека по-добрия победи.
Превод: m00n