Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E08 - The Queen (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E08 - The Queen (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
До сега в Старгейт Атлантида
Имаш призрачен ген.
- Баща ми каза на хората, че е дар.
Засекли са сигнала ми.
- Под космичен радио-маяк?
Имплантирах си го.
- Кошерите се бият!
Сигурен ли си?
- Определено! Не се жалят изобщо.
Значи трябваше кораба ми да бъде унищожен, за да ми повярвате.
Не е вярно. Все още не ти вярвам.
Модифицирах ретро вируса, за да създам съвършения баланс.
Способности отвъд тези на нормалния човек...
Но без слабостта, която проваляше расата ми...
Нуждата от храна.
Все още мисля, че трябваше да вземем подкрепление.
Друг скачач или пехотинци, нещо такова.
Това трябва да е дипломатическа мисия, Родни.
Какво биха си помислили?
- Че сме предпазливи, може би?
Всичко, ще бъде наред, ако не се паникьосат.
Лесно ти е да го кажеш.
Ето ги и тях.
Господи, колко е голямо това нещо?
- Никога ли не си виждала кошер?
Никога такъв.
Имам предвид, виждала съм видео лог, но никога лично.
Първия път никога не се забравя.
Знаят, че сме тук.
- Очевидно. Получихме съобщение.
Инструкции за кацане.
Няма вече, "Здрасти, привет уморени пътници"?
Явно няма. До тук със "Червения килим".
Сега какво ще правим?
Съгласно историята, ще има засада и ние ще сме затворници.
Няма да се случи този път, Родни. Бяхме поканени, не помниш ли?
И това трябва да ме успокои?
Точно на време.
Това изглежда познато.
Старгейт Атлантида Сезон 5 Епизод 8
Свалете оръжията.
Моите извинения. Разбирате,
че не може без малко предпазливост.
Добре дошли на кораба ми.
Това е заместника ми.
Поисках да присъства на дискусията.
Моля, седнете!
Плодове. Много мило.
- Взехме ги, докато пътувахме.
Помислих, че ще направят дискусията ни по-приятна.
Надявам се са вкусни, както казаха фермерите от които ги взехме.
Добре, да приключваме с това.
- Разбрах, че имате предложение.
Някакво научно постижение?
Това е главния ни лекар, д-р Келър. Тя ще ви обясни всичко.
Както вече знаете, неотдавна открихме лаборатория на Майкъл.
Призрака, който ние...
- Знам кой е.
Разбира се, че знаете.
Вестта за успеха ви срещу него, се разнесе бързо сред вида ми.
Много сме ви благодарни.
- Не го направихме за вас.
Открихме в една лаборатория информация,
която ни позволи да завършим изследването му...
С каква цел?
Дойдохме с генна терапия,
която променя ДНК на призраците. Малко, но забележимо.
Мислим, че можем да накараме вас и призраците, които лекуваме,
да не се храните с хора отново.
Това е абсурдно.
Всъщност, промяната не е много голяма.
Телата ви притежават органите, които са нужни за смилането на храната.
Ето. Опитай това.
Ако консумирам това, ще усетя момент на наслада,
но няма да ме поддържа.
Това ще се промени. Поне на теория.
Защо ни е това? От каква полза ни е?
Ако се подложите на нормална храна, ще спрете уморителните търсения.
Ще ви даде значително преимущество, пред другите кошери.
Да не споменавам, че ще спра да ви дебна за да ви убия, на теория.
Сегашния хранителен процес ни дава сила,
способността ни да се лекуваме и дълголетието.
Не сме сигурни как ще въздейства на дарбите ви.
Може да ги има, но вероятно по-слабо развити.
Вероятно?
- Трудно е да се каже без тестове.
Не можем да сме сигурни, преди да го приложим на...
Живи обекти.
Да не забравяме, че зарази неколцина, светове с модифицираното лекарство.
Имам предвид, че никой не е сигурен, нали?
Което означава, че всеки път когато се храните, поемате риск.
На всичкото отгоре, няма достатъчно храна.
За това сте се хванали за гушите. Така, че...
Това е вашия шанс.
Това е грешка. Не трябваше да идваме.
Не знам. Това чакане ме кара да мисля, че мина добре.
Да.
Не изглеждате доволен.
- Очаквах повече недоволство.
Все още не е казал "да".
Да, но нещо ме кара да мисля, че иска да го каже.
И защо не? Предложението е приемливо.
Защо търсим начини да ги оправим, а не да ги убием?
Мъчим се да го направим от 4 години. Все още са тук.
И да не заслужават вниманието ни, но Джон е прав. Не го правим заради тях.
Става нещо, което не ни казва.
Каква изненада.
Съжалявам, прекъсвам ли ви?
- Влизай.
Обмислих, предложението ви.
- Това беше бързо.
Вярвам, че идеята ви е добра.
Ако лекарството наистина работи.
- Работи.
Разбира се, превръщането на един кошер, ще е безсмислено.
Слабо ще се различаваме от хората и ще сме плячка за другите призраци.
Чакай малко, мислех, че работите с цяла група кошери.
Да, но може би съм преувеличил позицията си в този съюз.
Той няма никаква власт.
- Тогава ни е безполезен.
Само една личност, трябва да убедите.
Сред всички царици в съюза, има една е над всички.
Наричаме я "Основната".
Главната царица?
- Убедете я и другите ще я последват.
Тогава я убедете.
- Тя ще говори само с друга царица.
А царицата ви беше убита, миналата година в небето над Атлантида.
Да, за съжаление.
Но тя не го знае.
Блъфирал си за да влезеш в съюза и си ги убедил, че още имаш царица?
Иначе, нямаше да ме приемат.
До сега, успявах да поддържам заблудата,
но среща на живо...
Това, ще е трудно.
Всъщност има само един човек, който може да ми помогне.
Това е лудост!
- Взех това решение трудно.
Осъзнаваш ли какво иска да направиш?
Д-р Келър ме увери, че процедурата е напълно обратима
и няма остатъчни ефекти.
- Не говоря за процедурата.
Знам.
Дори да проработи и всички да спрат да се хранят,
мислиш, че ще са приятни и мили само за една вечер?
Не. Те ще имат голямо технологично предимство.
Смяташ, че ще поробят хората, след вече не се хранят с тях?
Вижда ли сме да се случва, в наша галактика.
Не каза нищо за възражението си преди.
Никой не иска от теб да рискуваш живота си.
Призрачния ми ген ме прави единствения вариант.
Всеки друг ще бъде веднага разкрит от царицата.
Добре, но въпроса ми е - защо сега?
Заети са да се избиват. Защо просто не почакаме?
Евентуално, едните ще спечелят и тогава всичко ще е по старому.
Но може да не е скоро, така че може да си го позволим.
И ако съюза на Тод бъде унищожен?
Може да нямаме друга такава възможност.
Признавам, че това няма да реши проблема веднъж за винаги...
Но има хора, които ще са подбрани следващите седмици или месеци.
И ако мога да спася някой от тях... Трябва да опитам.
Ако не заради себе си - заради сина си.
Обадете се полковник Шепърд.
- Шепърд е, казвай.
Г-н Уолзи иска да ви предам, че той е тук, сър.
Сигурна ли си, че си готова?
РџРѕ-СЃРёРіСѓСЂРЅР° РѕС‚ РІСЃСЏРєРѕРіР°.
Съжалявам, сякаш те притискам заради изследванията ми.
Не съм притисната от нищо.
А изследванията ви може да спасят хиляди, дори милиони живота.
Не го забравяй.
- Добре.
Мога ли да ти помогна?
Просто запомни...
Ако нещо й се случи,
няма да има място в галактиката където да се скриеш.
Това ли е всичко?
Добре.
Как е пациентката ми?
- Добре е.
Много добре. Да започваме.
Не се притеснявай, той е тук просто като консултант.
Аз ще направя операцията.
Добре, готови сме.
Кога ще може да я видим?
- Спокойно, дайте й малко време.
Не мога, изпих три чаши кафе. Тотално съм откачил.
Наистина? Не бях забелязал.
Добре, може да я видите.
Как изглеждам?
Сега заеми трона си.
Искаш да убият и двама ни ли?
- Не разбирам?
При първия знак за измама, ще ни пререже гърлата!
Каза, че ще усети призрачния ми ген.
Не това ме притеснява, а маниерите и държанието ти.
Показваш слабост!
- Предвид обстоятелствата...
Може да е неразбираемо, но не и допустимо!
Преди всичко - никога не трябва да показваш слабост!
Сега - отново!
Колко време ще отнеме това?
Докато Тод не се убеди, че ще мине за царица.
Тук съм съгласен с него.
Ако питаш мен, вече е прекалено убедителна.
Ужасява ме.
- Въпреки всичко, тя е все още Тейла.
Може би това е проблема.
- Не ми е по-леко от това,
но въпроса е, че Тод излага и своя живот.
Не мисля, че би отишъл с нея ако не мислеше, че ще се справи.
Къде е Тейла?
- Почива си.
Искам да ви кажа, че получихме вест от кошера на "Основната".
Казаха ни да се срещнем на сегашното им местоположение.
Какъв е плана?
Стигнем ли, ще осъществим контакт с кораба и ще си осигурим достъп.
Тейла ще предаде предложението ми.
- Твоето предложение?
Колкото по-малко знае за делата ми с вас, толкова по-добре.
Ако не разбере, че е една от нас, какъв е шанса да се хване?
Съюза ни напоследък се сблъсква с множество пречки.
Сритват ви задниците.
Наистина, макар че никога не би си го признала.
Има нещо по-силно от гордостта й
и това е инстинкта й за оцеляване.
Нервна си.
- РќРµ СЃСЉРј.
Най-накрая се срещаме.
- Наистина.
Много от екипажа ми почнаха да мислят, че не съществуваш.
Посочи ми ги, за да премахна всички съмнения от съзнанията им.
Това няма да е нужно.
Ела на кораба ми и не ме карай да те чакам отново.
Тя те хареса.
- Мислиш ли?
Беше неочаквано топло посрещане.
Как мина?
- Очевидно много добре.
Приготвят кораб, за да ме заведат на другия кошер.
Знаеш, че може да прекратим всичко стига да искаш, само кажи.
Не. Стигнахме далеч и смятам да го завърша.
Добре, ние ще сме тук. Ако нещо се обърка, ще те измъкнем.
Разбира се, просто казвам, че ако...
- Р РѕРґРЅРё...
Което няма.
Просто се пази.
Добре дошли на кораба ми.
Къде е царицата ти?
- Ще се срещнете после.
Обади се, че са на борда. Заведи ни в хиперпространството!
Това не беше част от уговорката ни.
- Очаквахте да проведем срещата тук?
Докато сме в обхвата на кораба ви?
- Част сме от един и същи съюз.
Освен ако не ни вярвате?
Нямам навика да вярвам на някого, когото не познавам.
Така желае кралицата ни.
Моля - последвайте ме!
Какво става?
- Влезнаха във хиперпространството.
Какво?
- Това не беше част от сделката.
Не, не беше.
- Къде отидоха?
Не знам. Няма начин да ги проследим.
- Той лъже!
Р РѕРЅСЉРЅ.
- Уверявам ви - не знам нищо за това!
Р РѕРЅСЉРЅ!
Изглежда нямаме избор, освен да си вярваме.
Царицата ще ви приеме скоро.
Какво направи?
- Кълна се, не очаквах това да стане.
Не сме в опасност. Ако царицата не ни вярваше, щяхме вече да сме мъртви.
Ако стане подозрителна? Тук сме в капан!
Всичко ще е наред, стига да изиграеш ролята си.
Трябва да продължим по план.
Какво прави той тук?
Мисля, че присъствието му ще е полезно,
след като той се занимаваше с всичко до сега.
Не обичам изненади!
Нито пък аз, но ти беше тази, която вкара кораба си
във хиперпространството в момента, след стъпването ни на борда.
На мое място би разбрала нуждата от такава предпазливост.
РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ.
Ела. Да седнем.
Какво правиш?
Какво означава това?
Прости ми, но така трябваше да стане.
Трябва да кажеш, че ти си я убила.
Да не си полудял?
- Така се прави сред вида ни.
Така се сменя властта.
Но аз не искам, да...
- Послушай ме!
Екипажът няма да е щастлив, но не биха искали да останат без царица.
Казвате му "сваляне на гарда". Много не биха приели, че беше слаба.
Просто ги убеди, че си достойна заместничка и ще те приемат.
Ами ако не успея?
Тогава и двамата сме мъртви.
- Какво става?
Взех това, което ми се полага.
Ти си я убила!
-Да, без нея сте по-добре.
Ще умреш заради това!
Как смееш да насочваш оръжие, срещу царицата си!
Това беше моята царица!
- Вече не.
Тя беше слаба. Нямаше вече пълен контрол над съюза.
Ако не можеш да го видиш, значи си глупак.
Да съм искала да говориш вместо мен?
Не, царица моя.
- Обади се отново и ще те убия.
Ясна ли съм?
- Да, царице!
Сега излез от хиперпространството и направи пълна диагностика.
Искам да знам състоянието на новия ми кораб.
И махни това нещо от очите ми.
Да, царице!
Огледах екипажа. Ще си доволна, като разбереш, че всички те следват.
Какво си мислеше? Постави живота ни на огромен риск.
Знам. Ако ми позволиш да обясня...
- Как можа?
Беше необходимо. Бившата царица нямаше да приеме предложението ти.
И за това я уби и ми прехвърли вината?
Ако аз поемех вината, щяха да ме убият, а ти щеше да си пленена.
Това не е желаният резултат.
Трябва да разбереш, че нашата култура е различна от вашата.
Управляваме по различен начин.
Беше важно да предявиш собственост, заради това, че си убила царицата.
Трябваше да ми кажеш намеренията си да ме правиш царица на този кошер.
Може би, но се съмнявам, че щеше да се навиеш, ако знаеше.
Прав си, беше глупав и безразсъден план.
Повечето призраци са свикнали да ги управляват.
Страхуват се без царица.
Знаех, че ако се представиш за способен заместник,
повечето щяха да те последват.
- Повечето от тях?
Въпросът е, че постигнахме това, за което сме дошли.
Сега ти контролираш съюза.
Сега можем да изпълним плана на д-р Келър без спънки.
Тогава няма нужда да продължаваме тази игра.
Върни ме на кораба ти.
Скоро, но първо трябва да отделиш малко време, за да се върне редът.
За да са пак нормални нещата... След като стане, може да си вървиш,
и никой от този екипаж, няма да разбере.
Все още мисля, че това беше капан.
Не знам, Кени изглеждаше прекалено изненадан, когато кораба изчезна.
РљРѕР№?
- Кени - заместникът.
Кога започнахме да го наричаме така?
- Може би не е участвал.
Ако е искал да отвлече Тейла, да го бе сторил като стигнахме.
РќРµ СЃРµ РІСЂСЉР·РІР°.
- Наистина, следващия път като даваме
име на някой, трябва да гласуваме.
- Какво ще правим?
Не можем да седим тук. Заседнали сме на кошер, заобиколени от призраци.
Не е много добра позиция.
- Имаме само скачач. Къде ще отидем?
Ще намерим портал, ще се върнем в Атлантида,
и ще разберем къде са завели Тейла.
- Как точно?
Не съм го измислил още, но...
Открихме нещо.
Корабът им вече не е в хиперпространството.
От къде знаеш?
- Получаваме сигнал.
Предавателя на Тод.
Те са в празния космос, на ръба на голяма мъглявина.
Какво правят там?
- Кой го е грижа? Това е шанса ни,
да тръгваме след тях.
- Вече въведох курса,
но знайте, че ще събудим подозрение като пристигнем непоканени.
Ще му мислим по-късно.
За сега, това е най-близкото до "Сигнал за помощ".
Съжалявам, че ви безпокоя, царице.
Получихме важен доклад.
Ще я накараш да го прочете?
Кошер от друг съюз, е засечен не далеч от тук,
до едно от полетата ни за хранене.
- Опитахте ли, да се свържете с тях?
Не отговарят.
- Изпрати най-близкия кошер.
Ние сме най-близкия кошер. Ние трябва да отидем.
Трябва да останем тук!
Царице, може би трябва да го обсъдим насаме.
Остави ни.
Трябва да се отзовем, иначе ще покажем слабост.
Екипажът не би разбрал.
- Тогава нека са объркани!
Говориш като истинска царица, но рискуваш живота ни.
Засега ти вярват и са готови да ти служат,
но ако доверието им изчезне, като взимаш неразумни решения,
бързо ще се отдръпнат.
Ами твоя кораб? Вероятно вече идва насам.
Ще ни настигнат на новата ни позиция.
Обади се на мостика, да зададат курс.
Кени е прав за едно нещо -
в мига, в който се появим, ще се усетят, че нещо става.
Ще се появим по-рано и ще тръгнем със скачача.
Ще отнеме много време. Трябва да им отвлечем вниманието.
Какъв вид отвличане на вниманието?
- За същото като мен ли мислиш?
Да, но едва ли можем да разчитаме на Кени да даде заповедта.
РќСЏРјР° РґСЂСѓРі РёР·Р±РѕСЂ.
- За какво говориш, каква заповед?
Не, чакай малко. Мислиш да нападнеш другия кораб?
Само така можем да се качим, да вземем Тейла и да се махнем.
Много е рисковано. Някой от корабите може да бъде унищожен.
Ще се уверим, че ще се махнем преди да стане.
Знам, че шанса не е на наша страна, Родни,
но колкото повече чакаме, толкова повече няма да се получи.
Просто трябва да сме готови за всичко.
Достигнахме полетата за хранене.
Ще опитат да преговарят за отстъпка, но трябва да си твърда.
Може дори да ни нападнат, но не искат да се бият повече от нас.
Другият кошер се опитва да се свърже с нас.
Игнорирай ги. Зареди оръжията.
Ще атакуваш без причина?
Има причина. Влезнаха в териториите ни.
Искам ги унищожени! Сега!
Какво правиш?
- На какво ти прилича?
Казах ти да говориш с тях!
- А също и да не показвам слабост!
Отвръщат на огъня. Поемаме големи щети.
Разположи дартовете.
- При това условие,
ще има големи загуби.
- Наясно съм с цената,
но трябва да сме твърди към подобни нападения!
Правиш го с една единствена цел - да избиваш призраци!
Половината от първата вълна беше унищожена.
Но оцелелите сега са в безопасност от оръжията им и могат да атакуват.
Докато не изпратят дартове да ги прихванат.
Това ще отнеме време.
С малко късмет, ще ги хванем неподготвени.
РќСЏРјР° РіРё.
- Къде по дяволите са?
Преместили са се до едно от полетата ни за хранене.
Защо?
- Не знам.
Не съм на кораба им.
Но предполагам, че са се отзовали на обаждане.
Сега какво?
- Как какво? Тръгваме след тях.
Ако влезнат в хиперпространството, ще ги изгубим отново, нали?
Да. Предавателят на Тод не работи там.
Трябва да спрем тази гоненица! Има ли портал на планетата?
Разбира се.
- Тогава ни остави там.
Ще стигнем по-бързо със скачач.
- Как ще се качите на борда им?
Спокойно - просто ни остави до най-близкия портал.
Царице, дартовете ни са два пъти по-малко.
Ако не ги върнем, ще бъдат заличени.
Жертвата им ще бъде помнена след като съюза управлява галактиката.
Какво беше това?
Загубихме средните оръдия.
Продължавай да стреляш с всички оръдия!
Добре, вече трябва да можем да ги засечем.
Чакай малко, има два кошера.
Какво?
- И се бият!
Не се жалят изобщо!
- Все още ли улавяш сигнала?
Да.
Ето този е!
Не се справят добре.
- Какво имаш предвид?
Загубили са част от оръжията си. Загазили са сериозно!
Трябва да направим нещо.
- Миналата седмица казвах на Зеленка,
относно опита ми да сложа транспортиращия лъч на скачач.
И?
- До никъде не стигнахме.
Имам предвид, че Асгардската технология е много сложна...
Защо по дяволите споменаваш това сега?
Просто казвам, че би ни помогнало в ситуации като тази.
Добре, дръжте се. Влизаме!
Какво правиш?
- Мъча се да наклоня везните.
Луд ли си? Могат да ни видят!
Мислиш ли, че успя?
- Сега ще разберем.
Това е невъзможно!
Те просто експлодираха.
- Много добре, царице!
Може би следващия път няма да се съмняваш в тактиката ми.
Върни дартовете.
Дартовете се връщат. Вратите са отворени.
Добре, сега е моментът. Влизаме!
Къде отиваме?
- Не знам.
Как така не знаеш?
- Трудно е да се каже.
Мисля, че сме на грешното ниво. А и сигнала се движи.
Това е добър знак, Тод е жив.
Все още не си казал нищо за Тейла.
- Добре.
Насам, мисля...
Обикаляме в кръг.
- Чудесно, сега всичко наново.
Друг патрул от тази страна.
- Какво ще правим?
Нямаме избор.
Да се махаме.
- РќР° РєСЉРґРµ?
Предполагам това, отговаря на въпроса ти.
Уведоми царицата! Имаме натрапници.
Сега какво?
- Ако трябва да гадая,
ще ни заведат при царицата, ще има въпроси и заплахи да се храни с нас.
В същото време се надявам да измисля план за бягство.
Много успокоително.
Това е Тейла. Тя е жива!
- РўРёС…Рѕ, Р РѕРґРЅРё!
Оставете ни!
Джон, Ронан, Родни, радвам се да ви видя,
но не трябваше да идвате за мен.
- Защо? Какво става?
Ще обяснявам по-късно, но не трябва да се опитвате да избягате.
Не сте в опасност. Сега аз съм царица на този кошер.
Чакай, какво?
- Дълга история.
Имаме скачач, можем да се махаме.
- Не, трябва да утвърдя позицията си.
Това е единствения шанс, за да успее плана ни.
Иначе всичко това е било за нищо.
Добре. Ще те оставим да играеш за сега.
Царице!
Какво правиш тук? Кой ти разреши да влезеш?
Влезнах сам.
Трябваше да ви видя насаме.
- Не ми се говори сега. Ела по-късно.
Опасявам се, че не мога да го направя.
Аз съм ти царица и ти заповядвам...
- Ти не си ми царица!
Как се осмеляваш да ми говориш така?
Махни се от очите ми веднага!
- Видях да говорите със затворниците.
Не мога да ги разпитам на кораба си?
Можете, макар че не се отнасяте към тях като със затворници.
Чух какво има казахте.
Вие ги познавате и те ви познават, та се запитах -
как е възможно такова, нещо?
Подозирах ви откакто пристигнахте на кораба,
И против волята си, позволих да останете.
Докато обмисляхте, предателство след предателство.
Мой дълг е да пазя кораба, и се провалих.
Щаруването ви свърши, царице!
Няма да те притеснява повече.
Благодаря.
Кошерът ми пристигна. Уредих да прехвърлят приятелите ви незабавно.
Кога ще мога да отида при тях?
- Веднага след като това свърши.
За това ще ви оставя и ще се завърна на кошера си.
Оставям командването на доверения ми командир.
Нека да съм ясна - все още сте под моя закрила,
но в мое отсъствие, ще изпълнявате всяка заповед като моя!
Когато той говори, все едно аз говоря чрез него.
Разбрахте ли ме?
- Да, царице!
Добре. Тогава е време. Заведи ме до кораба!
Царицата се оттегля!
Много добре. Мисля, че премахна всички подозрения.
Просто помни защо го направихме!
За да разпръснем лекарството на д-р Келър, колкото се може повече.
Разбира се. Макар, че мисля, ще е добре да изчакаме за момента.
Колко да изчакаме?
РќРµ РјРЅРѕРіРѕ.
- Не мислиш да се отметнеш, нали?
Не, просто казвам, че толкова важен въпрос, веднага след промяната,
може да привлече нежелани въпроси.
Добре.
- РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ!
Но имай в предвид, че що се отнася до екипажа,
все още съм тяхна царица.
Да.
- Ще те наблюдавам,
и ако кривнеш, няма да се колебая да те преназнача и да те премахна.
РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ.
- За постоянно!
Какво й направи, докторе?
- Много смешно!
Как се чувстваш?
- РџРѕ-РґРѕР±СЂРµ.
Малко раздразнена, но повечето неща ги няма.
Имам работа, но ще мина да те видя по-късно.
Внимавай да не те преумори!
Сигурна ли си, че си добре?
- Да, благодаря ти!
Никакви желания да се храниш с някой?
- Само с нормална храна.
Буламачите, които ми дава д-р Келър не са много задоволителни.
Минаха само две седмици. Дай си повече време.
Р’РёР¶...
Нямах възможност да ти кажа, че това, което тя направи, отне...
много средства.
- Доволна съм, че е за нещо хубаво.
Някаква вест от Тод?
Не съвсем. Трябва да се срещнем, след няколко седмици заради лекарството.
Слуховете са, че има сериозна позиция сред лидерите на съюза.
Какво?
Не е ли странно, че след всичко това, Тод има контрол над целия съюз?
Мислиш, че го е замислял отдавна?
Мина ми през ума.
- Да.
Въпреки всичко, мисля, че сме по-добре от преди.
Да. Може би си прав.
Почини си. Ще се върна по-късно да те видя.
Превод: m00n.