Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E07 - Whispers (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E07 - Whispers (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Казах ти, че трябва да се върнем по-късно.
Ако си тръгнем както казваш, ще се приберем с празни ръце.
Защо спираме?
Р’РёРґСЏС… РЅСЏРєРѕР№.
Има ли някой?
РќСЏРјР° РЅРёРєРѕР№.
Ехо?
Добре ли си, приятел?
Загуби ли се?
Една година по-късно
Сигналът става по-силен.
Какво е това?
Какво да е. Нещо зловещо и страховито.
Открихме нещо.
Мисля, че е по-добре да се свържем с Атлантида.
Не мога да повярвам, че си тръгваш.
Смисъл, беше болен, излекува се... Замина за 6 месеца да се възстановиш.
Върна се най-накрая... И какво? Тук си за седмица,
и си тръгваш отново?
- Съжалявам, Родни, но за това време,
осъзнах, че мястото ми не е тук.
- Шегуваш се, тук ти е мястото.
Като доктор не мога да бездействам, докато хората в галактиката страдат.
Особено като знам, че съм виновен за това, което се случва.
Не може да се обвиняваш. Майкъл те принуди да му помогнеш.
Той разпръсна наркотика.
- Да, но аз му помогнах да го стори.
Полковник! Точно на време да помогнете.
Всъщност, докторе, трябва да отложиш пътуването.
Получихме вест от майор Телди.
Намерили са още една от лабораториите на Майкъл.
Старгейт Атлантида Сезон 5 Епизод 7
Превод: m00n.
Джо Фланигън
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
Джюел Стейт
Роберт Пикардо
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р Маккей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Да ми беше казал, че ще вървим толкова много.
Забравих ли да спомена?
- Да, забрави.
Забрави да споменеш и факта, че ще слизаме в подножието на планина.
Краката ми омекнаха.
- Това се случва,
когато не правиш нищо шест месеца.
- Не спомена двата месеца в стазис.
Два месеца? Опитай 800 години. Тогава ще имаш меки крака.
Полковник.
М-р Телди, Д-р Бекет.
Д-р Бекет... Майора.
Това е, с-т Мехра, д-р Портър,
Разбира се вече познавате, к-н Вега.
- Не знаех, че...
Екипа ми е от банда момичета, сър?
Нямаше да кажа това. Но след като го спомена...
Трябваше да избера най-добрите. Забавно е какво се получи.
Забавно.
- Ще тръгваме ли?
Да.
Като минавахме от тук, засякохме ниски енергийни нива.
Успяхме да ги увеличим и да засечем сигнала им.
След, което ги проследихме до тези катакомби.
Доста ходене беше.
Най-накрая сигнала, ни доведе до това.
Капсули за стазис.
Изкарах известно време в лабораториите на Майкъл,
докато му бях затворник. Но тази не ми е позната.
Изглежда екипа по почистването не се е мяркал скоро.
Сержант.
- Съжалявам, полковник.
Може ли да задържим с пипането на тези неща?
Последното, което искам е още веднъж да съм затрупан от три тона камъни.
Няма проблем. Изключих защитните протоколи.
Можеш да го направиш?
- Да.
Защо, Маккей не се сети за това?
- Нямаше как да знае.
Но благодарение на опита и информацията, която взе...
Успях да премахна защитните протоколи този път.
Какво научи?
- Информацията съдържа,
какво е правил Майкъл тук... Това може да се окаже много полезно.
Проверяването на всичката информация може да отнеме време.
Да.
- Дали да не проверим селището?
Какво селище?
- Забелязахме го тази сутрин.
На няколко километра южно от тук.
- Местните може да знаят нещо.
Предполагам е по-добре от колкото да седим и да ги гледаме.
Сержант, оставаш при тях. Внимавай да не се размечтаят.
Добра работа, докторе.
Благодаря.
- РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂР°.
Знаеш ли какво искам в момента?
Нека позная, бира?
- Скачач.
Можеше да се уреди ако знаех, че ще ходим толкова много.
Зоната е прекалено гориста. Няма къде да кацнем.
Освен това е добро упражнение. Оформя ставите и ходилата.
Супер, още няколко часа така и мога да пропусна аеробиката.
Живи ли са?
- В стазис са.
Физическите и химическите им процеси са намалени.
Но са живи, да.
- Значи можеш да ги събудиш?
Без да знаем състоянието им се опасявам, че можем да ги убием.
Значи ще ги държите така, докато не разберете как са?
Няма значение за тях и семействата им, които явно са ги отписали.
Но пък би била една голяма среща, а?
Отивам да проверя периметъра. Обади се ако ти трябвам.
Съжалявам.
Няма нужда да се извиняваш... И честно казано тя също.
Тя е права. Възкресението води до много интересни срещи...
Особено когато мъртвия не знае, че е мъртъв докато не го разбере.
Съжалявам. Ами ти, д-р Портър?
Алисън.
- Алисън.
Нещо интересно, което би споделила? Включващо опасни хищници,
които са клонирани скоро?
- Не, но съм нова в тази галактика.
Чух, че клонирането е втората голяма тайната на годината.
Всъщност, третата.
Чакай малко.
- Какво има?
Изглежда това са ранните версии, човешки хибриди на Майкъл.
Ехо? Има ли някой?
Добре, да се разделим и да огледаме наоколо.
Поддържайте радио връзка.
- Да, сър.
Откри ли нещо, Вега?
- Нищо в този край.
Изглежда местните са се изнесли отдавна.
Да, въпроса е защо?
Невероятно.
Според това, тези ранни обекти са наистина човешки хибриди.
Комбинирани са и няколко други форми на живот.
Може би за това е спрял изследването.
Бил е прекалено амбициозен.
Не. Според това, експеримента е бил успешен.
Какво означава това?
Означава, че не можем да направим нищо за тях...
Защото тези неща тук, вече не са хора.
Съжалявам. Не исках да ви изплаша.
Просто исках да ви кажа, че скоро се стъмва.
Ще правим това цяла нощ или...?
Не, сержант.
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ.
Кои сте вие? От къде дойдохте?
Дойдохме от онова кръгло нещо.
Изследователи сме. Кой си ти?
Името ми е Мерелас.
- Добре, Мерелас...
Защо не ни кажеш какво е станало тук? Къде са всички?
РќСЏРјР° РіРё.
- Защо?
Започна преди година и половина. Хората започнаха да изчезват...
В началото само в горите, но после и в самото село.
Денем, нощем... Изчезваха безследно.
Нямаше причина за ставащото. Никакво обяснение освен едно...
Селото беше прокълнато и за това го напуснахме.
Тогава защо си още тук?
- Сега живея в съседното селище.
Забелязах, че изследвате пещерите.
Проследих ви за да разбера какво правите тук и ако е необходимо,
да ви предупредя.
Какво можеш да ни кажеш за пещерите?
Има слух, че са опасно място. Но факта, че вие оцеляхте в тях,
говори друго. Какво намерихте там?
Полковник Шепърд, чувате ли?
- Не ми казвай, че си свършил, Бекет.
Не, далеч сме от това. Свалихме част от информацията на компютрите си.
Искаме да свършим до сутринта. Искам да останем наоколо.
В селището има ли места за нас?
- Мисля, че им малко свободни стаи...
Чудесно! Тогава идваме при вас.
- Съжалявам за това.
Пожелавам ви късмет, ако ще оставате.
- Чакай, чакай.
Не сме свършили с разговора. Нощта пада, а тук не е безопасно.
Трябва да тръгвам.
- Добре, както искаш.
Сержант, чух, че сте служила в SGC преди да дойдете тук.
Да, но тук има повече от това, което искам.
И какво е то?
- Лоши момчета, които да убивам.
Млечният път не е същият, от както сритахме задниците на Орай.
Според някой аргументи тази ситуация доказва, че...
Какво има?
- Стори ми се, че чух нещо.
Какво?
Може би нищо.
Господи.
Добре, отиваме в съседното селище да говорим с местните.
Трябва ли ви нещо? Искате ли нещо?
Да, ако минете през закусвалня, аз искам голямо тройно мокачино.
Няма проблем. Сержант?
- Да, сър. Аз съм детегледачката.
Ще се върнем след няколко часа.
Чувствам се като в колежа, учеща за срочните изпити.
Знам какво имаш предвид. Къде беше това?
Калифорнийската политехника. Давайте, бобри!
Коя година се дипломира?
- 1996.
Значи си млада надежда.
- Благодаря ти.
Просто прочетох нещо смешно. И много очевидно.
Както и да е...
Какво те води в галактиката Пегас?
Да кажем, че е насладата ми от приключенията.
Желаех да посетя, нови и странни светове,
Да срещна нови и интересни хора.
Добре, отивам да проверя периметъра. Ще се върна след 20 минути.
Освен ако не виси на вратата чорап.
Има характер, признавам й го.
- Да.
Тази мъгла се спусна бързо.
Сигурна ли си, че вървим в правилната посока, Вега?
Малко или много.
- По дяволите!
Чудесно, моят също.
- Мъглата влияе на фенерите.
Кара те да се замислиш през какво минаваш.
Или какво дишаш.
- Какво има?
Мисля, че видях нещо.
Какво?
Добре. Определено и аз видях нещо този път.
По дяволите!
Страховито.
Сигурно е просто животно.
- Животно, което се занася с нас?
Какво облекчение.
- Тихо. Чух нещо...
Спокойно, Мерелус.
- Какво става?
Демони!
- За какво говориш?
Те са там, в мъглата.
- Демони? Добре.
След мен са. Всички сме в опасност.
РЈСЃРїРѕРєРѕР№ СЃРµ.
- С цялото ми уважение,
но няма да се хванем на това, нали?
- Бъди внимателна, Вега.
Да се връщаме в Атлантида преди да...
Вега!
Вега?
Мамка му.
Всички назад!
Наистина се радвам, че можем да работим заедно, Карсън.
Аз също, Алисън.
Какво беше това?
- Не знам.
Всичко наред ли е, полковник? Чувате ли ме, полковник?
Радиото не работи.
- Върнете се вътре, ще проверя!
Идвам с теб.
- Как ли пък не!
Няма да те пусна да отидеш сама!
- Полковника ми каза да ви пазя.
Това и ще направя! Вие двамата стойте тук.
Възможно по-далеч от стрелбата. Сега влизайте вътре и заключете.
Не можеш да ми казваш какво, да...
- Това е заповед!
Карсън, хайде.
Хайде.
Съжалявам. Не знаех.
За какво говориш?
Боже господи!
Капсулите са отворени.
Аз бях. Аз ги пуснах.
Защо?
- Когато ви попитах за пещерите,
знаех, че сте намерили някого. Дойдох да се убедя.
Защо?
- Защото жена ми е сред липсващите.
Когато видях затворените тела в тези неща.
Помислих, че може би...
Не знаех. Помислих, че ще мога да я спася.
12 капсули. Значи 12 от тези неща наоколо!
Минус това, което убихте остават 11.
Бекет? Д-р Портър?
Може би е заради мъглата. Занасяше се със фенерите ни.
Сигурно и с радиото.
- Как са ти езиковите възможности?
Предполагам колкото и твоите.
- Трябват ни Бекет и д-р Портър тук.
Да ги доведем.
Но демоните са все още там.
- Ще се върнем за теб.
Чакайте!
Навън стана много мъгливо.
Не трябваше да я пускам сама.
- Изпълняваше заповеди.
Трябваше да настоявам.
- И вероятно щеше да те повали.
Не познаваш, Дъсти.
Какво по дяволите беше това?
- Може би се връща.
Сержант? Ти ли си, сержант?
По дяволите!
Какво правиш?
- Излизам навън.
Дъсти, ни каза да стоим вътре.
Сигурно няма нищо, но за всеки случай ако някой...
Искам да ги изненадам, вместо обратното.
Виж, Алисън. Ще се оправя. Просто стой тихо.
Нали? Добре.
Сержант?
Сержант, Мехра?
Мили боже...
Хайде!
- Благодаря ти, сержант.
Движи се, движи се, бързо!
Какво по дяволите беше това?
Къде е, Алисън?
- Какви са тези неща?
Снижи гласа си. Мисля, че тези същества ловуват по слух.
Господи!
- Съдейки по това,
предполагам вече знаеш какво става?
- Къде е, капитана?
РќСЏРјР° СЏ.
- Къде е Портър?
Не знаем.
- Това е чудесно.
Всичко, което ни трябваше е кралицата на бала и скитащо дете
в инвалидна количка и всички е наред.
- Трябва да я намерим.
Тя няма идея какво има навън.
- Какво по дяволите има навън?
Експериментите на Майкъл.
- Да, мисля, че това го разбрахме.
Това е ранна версия на хибрида.
Генетично променени, включващи хищните черти на няколко създания.
Какви други създания?
- Не съм сигурен.
Знам със сигурност, че са слепи и ловуват по слух.
А тази мъгла, не е естествен феномен.
Видях едно от тях да изпуска мъгла от отвор във врата му.
Какво, както сепия изпускаща мастило?
- Да, но това е защитен механизъм.
Тези същества използват мъглата, като хищнически капан.
Което обяснява газовите маски в лабораторията.
Кой знае какво може да ни се случи с дългото излагане на мъглата.
Имам добра идея. Нека не разбираме.
Трябва да чакаме докато съмне, тогава ще сме в безопасност.
Тези неща навън не са нощни създания. Ден или нощ, няма значение.
Освен това не можем просто да си седим, трябва да намерим, Портър.
Не може да си сериозен? Ще излезеш навън?
Прегледай информацията. Открий как да се справим с тези неща.
Ще бъде проблем, полковник. Майкъл нарочно е прекратил нещата!
Дори той не е могъл да ги контролира.
Супер.
Сигурен ли си, че ще се справиш?
- Ако сме тихи,
ще сме в безопасност, докато сте навън.
Добре, ще се разделим за да покрием повече площ.
Ще се видим след 20 минути.
- Късмет!
Каквото и да правиш, бъди тиха.
Това беше грешка.
Снижи гласа си.
- Казах им, че е прекалено опасно.
РўРёС…Рѕ!
- Трябва да се върнат тук,
и да отидем в съседното селище. Там ще сме в безопасност.
Млъкни!
- Сега всички сме в...
Добре ли си, Али?
Да.
- Да се махаме.
Полковник, това е майор Телди! Не ни вижда.
Поеми отзад.
- Добре.
Мислех, че си мъртва.
За кратко и аз това си помислих.
- Ами останалите?
Дали са изчезнали?
Явно един от тях не е.
Има кръв.
- Карсън?
Няма начин да разберем.
Ами ако тези неща излизат направо през кладенеца?
Замислих се... Тези катакомби,
Дълги километри във всяка посока.
Сигурно един от тях води точно до кладенеца.
Точно в центъра на селището.
- Това би обяснило как Майкъл,
е отвличал обектите си, без да го видят.
Добре. Видяхме 12 капсули в лабораторията.
Убих едно в гората така, че...
- Аз свалих две.
Което ме прави водач в класирането.
- Добре тогава,
това намали бройката до 9.
Добре, сега какво? Някакви идеи?
Тези създания имат страхотен слух.
Това им позволява да ловуват слепи. Може да използваме това.
Как?
- Не знам - да устроим засада?
Какво по дяволите смяташ да използващ за примамка?
РўРѕРІР°.
Добре, ето как ще стане. Вие трите застанете на високо...
Телди и Портър тук, Мехра ето тук... Аз ще съм долу и ще залагам заряда.
Ще взривиш кладенеца?
- Да, това е плана.
Добре, но по-добре да използваш таймер.
Мъглата влияе на радиото и фенерите, шанса детонатора да сработи е малък.
Добре, стигна ли до кладенеца, ще включа компютъра.
Програмирах го да издава ултразвукови сигнали.
Това трябва да ги доведе точно при теб.
Но помни, че ще си точно в мъглата...
- Ще го спусна по-средата.
Така ще сме в обхват и ще е достатъчно за да привлече останалите.
Вие трите, заемете позиции, стойте тихо, докато не чуете сигнала.
Тогава стреляйте по всичко, което се движи.
Какъв ще е сигнала?
- Взривяването на кладенеца.
А къде ще си ти?
- Надявам се, възможно по-далеч.
Ами ако води и до други места?
- Не бъди толкова негативна, Телди.
Говоря сериозно, полковник.
- Заемате позиция, седите тихо,
и чакате сигнала, не мърдате,
не издавате звук, докато кладенеца не избухне.
Полковник, какво...
- Мисля, че бях ясен, сержант!
Да, сър.
Всички ли знаят какво да правят?
Да, сър.
- РЎСЉСЂ.
Да тръгваме.
Какво по дяволите става там долу?
Още не.
- По дяволите!
Изчакай сигнала.
Добре ли си?
- Да.
Алисън?
- Тя е в безопасност.
Слава богу. Какво, изгуби ли нещо?
Да, C4.
Мисля, че е най-добре да се махаме, полковник.
И аз така мисля.
- Добре.
Хайде, хайде.
Виждам ги!
- Ако стреляш сега, може да уцелиш,
полковника. Изчакай сигнала.
Полковник?
Това всички ли бяха?
- Осем... девет...
С останалите 3, стават 12.
Съжалявам, това е 9.
С останалите 3, стават 12.
- Правилно.
Майоре?
- Къде сте, полковник?
Долу в кладенеца, в катакомбите. Бекет е с мен.
Искам да слезете и дойдете при нас.
Идваме.
Просто искам да се върна в Атлантида и да спя цяла седмица.
Да, знам какво имаш предвид. Обещавам да не отнеме много време.
Добре ли си, Алисън?
- Да.
Имате ли против ако остана тук? Достатъчно ми беше за един ден.
Да, разбира се.
Ще й правя компания.
Ще сме бързи.
Искам да съм сигурен, че ще взема всичката информация за тези същества.
За спомен от краткото ни пътешествие.
Какво беше това?
- РљРѕРµ?
Мисля, че чух нещо.
- РЈСЃРїРѕРєРѕР№ СЃРµ.
Имаше 12 капсули. Преброихме 12 тела.
Всичките са мъртви.
Какво има?
По дяволите!
Не сме убили всички.
РќСЏРјР° РЅРёРєРѕР№.
Портър? Мехра?
Ако стигнат позициите ни, искам да се оттеглите.
Тръгнете по другия тунел до повърхността и наберете вратата.
Кой е негативен сега?
Чисто ли е вече?
- Чисто е.
Не ми се вярва, че вече тръгваш. Като че ли бе тук само две седмици.
Завърших изследването си върху обектите на Майкъл.
И минах през откриването на, д-р Линч и отбора му.
И сега е време да се заема с по-важна работа, като спасяване на живот.
Докторе.
- Може би го казах прекалено рано?
Друга ситуация, изискваща моята експертиза?
Всъщност, дойдох да видя имаш ли нужда от помощ.
Много благодаря.
- Между другото как е, Портър?
РљРѕР№?
- Добре, планира две седмици почивка,
и ще се върне в галактиката Пегас. Полковник, знаете, че някой като нея
ще е от ползва за моята работа.
- Обзалагам се.
Кой е, Портър?
- Нещо, което не искаш да споменаваш,
на г-н Уолзи.
- Смятай го за направено.
Добре, знаеш ли какво? Дори не искам да знам, не ми казвай.
Добре, хайде, кажи ми!
Превод: m00n.