Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E06 - The Shrine (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E06 - The Shrine (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Можеш да продължиш, Родни.
Не помня откъде да започна.
- Сигурна съм, че помниш.
РќРµ.
- Започни с името си, както винаги..
И ще продължим.
Името ми... Името ми...
Г-н Родни Маккей.
- РќРµ...
Да.
- Ти си д-р Маккей, помниш ли?
Не. Не съм вече. Не съм умен вече.
Докторите са умни, сега съм г-н.
Добре.
Аз бях най-умният човек, но сега не съм.
Това се опитваме да оправим, нали така?
Не, не можете да ме оправите.
- Знаеш, че даваме всичко от себе си.
Не можете. Не можете.
- Всичко е наред, Родни.
Какво трябваше да кажеш после?
- Къде... къде отиде Джон?
Трябваше да излезе за малко. Ще се върне.
Джон! Родни! Родни, аз съм ти приятел.
Къде си, Джон? Джон!
Защо, по дяволите, не ми казахте, че брат ми е толкова зле?
Стана много бързо, Джини.
- Не, аз...
Получих съобщение от него преди две седмици.
Изглеждаше напълно добре. Никога не е бил толкова мил...
Трябва да е било скоро след инфекцията.
Не разпознах симптомите навреме.
- Не е твоя грешка, докторе.
Откровено, г-жо Милър, свързахме се с вас веднага,
щом разбрахме колко е сериозно положението му.
На практика Дедал ви остави на първия наличен портал в Пегас,
защото бяхме загрижени, че няма да успеете навреме...
Сметнахме, че заслужавате да имате шанс да се сбогувате.
Старгейт Атлантида Сезон 5 Епизод 6
Джо Фланигън
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
Джюел Стейт
Роберт Пикардо
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р Маккей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Олтарът
Д-р Келър помоли да изчакате, за да го подготви.
Да, аз също се нуждая от малко време.
Как му се случи това?
Имаше малко проблеми на последната мисия.
Полк. Шепард, като стигнете изследователския лагер,
моля напомнете на д-р Никълс, че вече закъснява с...
Час и 15 минути от редовната проверка.
Добре, да го напляскам или нещо от сорта?
Само му напомнете, моля.
Не трябва ли да се притесняваме за екипа на д-р Никълас?
Лагерът е на половин час от портала. Кара ги да се отчитат на всеки час.
Убеден съм, че на Никълас му е писнало да се разкарва.
Няма да му навреди ако се раздвижи малко. Толкова е арогантен.
Амелия, смятам да рискувам и да си взема закуска, преди да се обадят.
Имам предвид че ще им трябва време, да стигнат до лагера.
После още време, да се върнат с Никълас и да докладват.
Май няма никакъв смисъл, че ти казвам това.
РќРµ, СЃСЉСЂ.
- Добре. Ще съм тук след 20 мин.
Не планирано активиране!
Включете щита!
Не получавам код за идентификация.
Тук е Шепард. Не сваляйте щита! Цялата кула ще се наводни!
Нямам намерение да го правя, какво е положението ви?
Студено и мокро. Порталът е под вода. Цялата долина е наводнена.
И е студено!
Пратете ни скачач, за да може да се стоплим, докато водата се отдръпне.
Ще го направим, полковник. Дръжте се!
Държим се. Шепард край.
Спасителен отряд едно в готовност.
Защо се бавят? Защо порталът не се дезактивира?
Водата! Постоянното налягане кара портала да стои отворен.
Значи, че ще чакаме максимално нужното време - 38 минути.
Остават ни още 32 и преди да започнеш с "Казах ти" - нямахме избор!
Не мога да спра да треперя.
- Хабиш доста топъл въздух от устата.
Ще сте стоплим много скоро.
- Не знам, мисля че съм доста мокър.
Не знам, намокрих се малко докато набирах с DHD-то.
Изследователският лагер беше нататък в долината.
Малко се безпокоя за екипа на д-р Никълас.
До изследователския лагер, тук е полк. Шепард. Моля отговорете.
Повтарям, тук е полк. Шепард. Моля отговорете.
Мисля, че всички са мъртви.
- Не може да сме сигурни, Родни.
Изследователският екип изучаваха ефектите от глобалното затопляне.
Лагерът им беше в билото на огромен ледник, нагоре по долината.
Мислиш, че ледникът се е откъснал? Връзва се.
Древните не са поставяли до сега портал във водата.
И не мисля, че това е приливът. Затова водата е толкова студена.
Ето на - имам температура и започнах да треперя.
Да си имал треска преди да тръгнем?
- Не знам, може би. Все ми има нещо.
Мисля, че водата се отдръпна леко.
Значи ще сме тук цяла нощ.
В топъл, уютен скачач, ясно?
Само се дръж, става ли? Само още около 30 минути...
От колко време не е контактен?
- От както заспа в скачача. Към 9 часа.
Да го закараме в лазарета. Искам го под скенера. Искам да прегледам и вас.
Добре сме.
- Имам предвид веднага!
Току що ми предостави случай за моето предложение
да пращаме MALP преди всяка мисия.
- Стават такива неща, Уолзи.
И под "неща", имам предвид...
- Знам какво имаш предвид.
Защо не се прибрахте със скачача, който ви пратих?
Наредих на спасителната група да огледа за екипа на Никълас.
Има шанс все още да са живи.
- Разбира се.
Отивам да ме прегледат, а после ще видя как е Родни.
Как е момчето ни?
Никаква треска, никаква хипотермия, нищо на скенерите.
РђРјРё РІРёРµ?
- Както казах, добре сме.
Да, да.
- Но не ние изгубихме съзнание.
Ами не съм спал много снощи, а и изпуснах и закуската, така че...
Уолзи иска да праща MALP преди всяка мисия.
Бързо ще му омръзне.
- Това му казах и аз.
Хей, мога ли да се махна вече? Чувствам се малко глупаво, лежащ така..
Ще те задържа за наблюдение още малко. Освен това ти поръчах вечеря.
Ами, ще ме наблюдаваш как ям, защото умирам от глад.
Вече е официално. Добре е.
Чао, приятели.
Да я поканя ли?
- Добре.
Родни е готов да те види.
Какво да кажа?
- Няма значение.
Мередит?
Аз съм, Джени. Мередит, аз съм...
- Ти си ми сестра.
Да.
- Мередит е истинското ми име.
Да, това е първото ти име. Но никога не си го харесвал.
Не. Не, то е... женско.
Да, понякога.
Но се наричаш Родни...
Родни Маккей, г-н Родни Маккей.
Родни Маккей, Родни Маккей...
Плачеш заради мен?
Не. Плача, защото много ми липсваше.
Защото си ми сестра.
Точно така.
Аз съм... Болен.
Зная! Зная.
Сега съм тук. Аз...
Миличък, трябва да изляза само за секунда..
Веднага се връщам, обещавам.
Хей...
- Знам.
Само секунда... Просто не искам да ме вижда...
Знам как се чувстваш.
И аз се чувствам така.
- Ще се върна, ще го направя.
Има нужда от мен, и искам да мога да се сбогувам с него, но сякаш...
Сякаш вече го няма.
- Знам.
Има начин.
Какво? Как?
- Това е място. Бил съм там и преди.
Отново ще бъде на себе си. И ще можеш да се сбогуваш.
Не разбирам, защо все още не сте го завели?
Защото е опасно, но съм готов да поема риска ако и ти си готова.
Всичко готово ли е?
Напомни ми да се оплача от този, чиято идея беше това..
Всъщност беше твоя.
Оплакването е прието.
Идеята да направим запис на случващото ти се е добра,
и колко бързо, но ако не желаеш...
Всичко е наред. Името ми така ли?
- Да.
Спомням си нещо.
Казвам се д-р Родни Маккей.
Оглавявам отдела за научно - нещо си в Атлантида, в...
За Бога... Галактиката Пегас.
Не е зле, продължавай...
Дженифър, има нещо, нещо, което искам...
Докато все още мога да си спомням искам да ти кажа нещо...
Добре.
Джини... Не очаквах никого, толкова късно.
Аз съм от типа хора, които се нуждаят от всичката налична информация.
Това е последното му изследване.
Тъмната област, която прилича на тумор е всъщност паразит.
Пипалата му са се разпрострели твърде много и не дават никакъв шанс
за хирургическо отстраняване... А и не реагира на лечение.
Дори в стазис развитието едва се забавя.
Има още редица комбинации от лекарства...
Заразил се е на последната мисия, нали?
Може би, но не задължително.
Беше прекалено малко по онова време, за да се види на скенера.
Но в тази галактика, това състояние е често срещано сред старите хора.
Добре, защо той?
Може всички да сме били заразени, но да сме се преборили.
Родни страдаше от вирусна инфекция още преди да отиде на мисията до М445У9
и времето прекарано в ледената вода...
Имунната му система е била слаба.
Паразитът не убива клетките, а по-скоро ги прави латентни.
Поради причини които още не разбирам,
но резултатът е - намаляващи мозъчни функции.
С времето ще загуби контрол над моторните функции, органите ще...
Хората на Ронън наричат тази болест "Второ детство".
Говорила си с Ронън?
- Да.
Знам какво ти е казал...
- Че умира и няма какво да направиш.
Не! Умира и правя всичко по силите си, да го спася.
Искам да те питам нещо... Защо каза, че не си видяла симптомите навреме?
Защото вече ги имаше, когато се прибраха от мисията, и...
РђР· РЅРµ РіРё РІРёРґСЏС….
И така?
- Както ми нареди доктора.
Смешно.
- Искаш ли плодчетата ми?
РќРµ, РЅРµ.
- Мисля, че ги искаш.
Да ям от таблата на пациента е малко неправилно.
Дженифър, излизахме на среща.
- Почерпи ме питие. Това не се брои.
Добре, тогава те каня на вечеря. Точно като това.
Обичам плодчета.
Не точно такава вечеря си представях, но...
Това покана ли е?
- Само ако обещаеш да приемеш.
Ако не бях толкова обзета от новия Родни Маккей...
Сигурно паразитът щеше да е достатъчно малък, за да мога да го оперирам,
без да причиня травма на мозъка.
Когато започна да забравя, вече бе късно.
Не съм се отказала от намирането на лечение.
Ронън ми каза за това място,
което можело да го направи отново нормален за един ден преди да умре.
Джини, не вярваш наистина, че...
- А ти си тази, която не го пуска.
Намира се на планета на име Талус. Един от първите светове на Древните.
Ще ни отнеме около 5-6 часа да стигнем до него.
Но тогава бях само дете и трябваше да носим дядо ми през повечето време.
Може да стигнем за половината време.
Има малък проблем.
Призраците имат голям аванпост от войната с репликаторите. Още са там.
Това никога не ни е спирало преди да отидем там, където е трябвало.
Не е само това.
Не вярвате, че съществува?
- Не казвам...
Аз казвам!
- Бил съм там.
Да, но си бил 6 годишен.
Ронън, чуй се какво ни каза - вълшебен олтар в пещера зад водопад.
Да съм казвал, че е вълшебен?
Не, но каза, че хората в подобно състояние изведнъж се оправяли, за...
Олтарът на Талус е известен и сред моя народ.
За жертви на "Второто детство".
Подарява един последен ден живот и бърза смърт...
Това не го прави реален.
Казвам ти, само за секунда дядо ми се превърна от човек, който не можеше да
каже и името си, в човека, който ме научи да следя и ловувам.
Научил си се да ловуваш, когато си бил на шест години?
За един ден, можеше да прегърне жена си и да е с любимите си хора.
Може да мислиш, че съм бил твърде млад, за да помня.
Но знам, какво видях. Можем да сторим същото за Маккей.
Ако мислиш, че не си струва, грешиш!
Не съм казвал това на никого.
Баща ми страдаше от Алцхаймер.
Много прилича на това, от което страда д-р Маккей.
Искам да кажа, че съм имал подобен момент с баща ми, какъвто ти описа.
Не можеше да ме познае от месеци.
И един ден, изненадващо имаше момент на прояснение...
Каза - "Ричард, какво правиш тук"?
Аз отвърнах...
- Татко, тук съм, за да те видя.
А той каза... Каза - "Това не е ли чудесно"!
И тогава изчезна..
Сигурен ли си, че не е било подобно?
- Не беше същото.
Р РѕРЅСЉРЅ, РІРёР¶...
- Дължа му го!
Ще го заведа сам.
- Отивам с него.
Спрете, спрете.
Знаем, че има два кораба и 10000 призрака на планетата.
Ако дори смятаме да го обсъдим, ще ни трябва план.
Добре, измисли план.
Съжалявам, но никъде няма да ходите без моето разрешение
и няма да го получите, докато не говорим с Родни.
Здравей, Родни!
Имаш посетители. Джон е тук.
Също и Тейла и Ронън. Целият екип.
Ронън Декс.
- Точно така, приятел.
Искам да те заведа на едно място,
което ще те направи отново, какъвто беше поне за малко.
Какъвто беше преди да се разболееш.
Преди...
Здрасти, приятел.
- Здрасти, Джон.
Истината е, че не знаем, какво точно ще се случи с теб,
но ще опитаме, ако ти си готов.
Добре.
- Добре, това решава проблема.
Не го решава. Не ти казаха всичко.
- Не е нужно да знае!
Планетата, на която ще те заведат е аванпост на призраците.
Помниш ли кои са призраците? Ходенето до там, ще е много опасно.
Не само за теб, а и за тях.
- Готови сме да поемем риска.
Риск, който дори и да проработи, в което силно се съмнявам,
ще си на себе си само за един ден.
Прости, ако това звучи повече като мъчение, от колкото като благословия.
Все още имаме идеи как да се борим с това.
Но ако го направиш, напуснеш ли Атлантида...
Атлантида...
Всичко ще свърши.
Няма да мога да ти помогна.
Докторе...
Той не разбира. Не, не разбира,
което значи, че решението дали да тръгне е мое.
А аз не съм се отказала да лекувам пациента си.
И все още не си...
Не съм, защото смятам, че вредите по клетките му не са постоянни,
следователно да отстраня паразита...
- От кога опитваш да го направиш?
Седмици? И колко дни му остават? Два?
Знам, че направи всичко по силите си.
Знам - чувстваш се отговорна и искаш да продължиш да опитваш, но...
Аз съм негова роднина. Това прави решението мое.
И ще го заведем.
Записва.
Не трябваше ли да кажеш - "Действие!", или нещо такова?
Извинявай.
- Шегувам се.
Така, започваме.
Казвам се д-р Родни Маккей.
Оглавявам научноизследователския отдел в Атлантида,
в галактиката Пегас, от местния галактически куп,
в познатата ни вселена.
Целта на този запис е да предостави данни за мен
и за д-р Келър, за следене на моята...
Загуба на памет.
Каква ирония, нали?
Като казвам вече споменатото,
както и други неща, които знам като пръстите на ръката си -
Започвайки с числото Пи до, да речем, дванадесети знак -
3.1415926535...
Родни качи ли се?
- Да.
Ясни ли са правилата за нападение?
- Ще се справим преди да усетят.
Полк. Шепард.. Ако д-р Маккей си възвърне...
Кажете му "чао" от мен.
Мислех, че не вярваше.
- Необходимо ли е?
Ще се радва, че си тук.
Добре. Или ще ни се размине, или не.
Ако не - ще стане диво и бързо, така, че искам всички готови.
Скачач 3 в готовност.
Изпратете MALP-a.
MALP-а излезе и стрелят по него от двата края на дълбока долина.
РџСѓСЃРєР° РґРёРј.
Трябва да имате пълно покритие на зоната след пет секунди.
Добре, ще се видим утре.
Надявам се.
Това е доста голяма долина.
Мислиш ли, че са ни засекли преди да се скрием?
Не. Мисля, че димната завеса свърши работа.
Да се надяваме, че са помислили, че сме пратили само сонда,
и сме се отказали като я взривиха.
Ще сканирам мястото за кацане. Ще отнеме няколко минути.
Джон, Джон!
Джон! Джон!
Джон! Беше там и после - после те...
Родни, Родни, тук съм!
Какво не е наред?
- Събудих се и нямаше никой.
Приятел, аз... Извинявай, мислех, че си заспал.
Аз се уплаших, бях сигурен, че като се събудя няма да помня нищо..
Ще те върна в стаята ти, става ли?
- Никога не съм бил по-уплашен!
Отнасям се. Отнасям се и не знам как да се спра.
Още си тук, нали? Още си тук.
Да. Тук съм.
РќРёРєСЉРґРµ РЅСЏРјР° РґР° С…РѕРґСЏ.
Ако искаш да издържиш, просто... Се дръж.
Не знам какво да правя. Не знам какво да правя със себе си.
Извинявай, не трябваше да те будя.
- Виж, на навън е прекрасна нощ.
Да отидем да пием бира на кея?
РџРёСЏ Р±РёСЂР°?
- РњРЅРѕРіРѕ!
Вземи това.
Хайде, приятел, да вървим.
Не знам, ще изпия ли още една?
- Какво може да се случи?
Не трябваше така да блъскам по вратата ти. Чувствам се нелепо.
Недей.
Опитвах да си спомня името на племеннцата ми.
Бети.
Бети... Почти съм сигурен, че не е така.
Мадисън е. Виждаш ли? Все още помниш, какво не е.
Ето едно подценявано качество.
- Казвам, че ни си толкова зле.
РљСЂРёСЏ РіРѕ.
Повярвай ми, вече забравих имената на повечето хора, които познавам,
и знам, че звучи...
Арогантно, нали това беше думата?
- Да, върши работа.
Сутринта помагах на Зеленка с устройство, което е моя идея.
Бях безполезен.
Дженифър казва, че ще започна да се влошавам с всеки изминал час.
След седмица, няма дори да помня името си.
Какво ще кажеш...
Какво ще кажеш, да се сбогуваме сега?
РќСЏРјР°.
Как така, няма?
- Няма да се сбогувам.
Ами, аз го казвам.
- Не те слушам.
РЎРєРѕСЂРѕ РґРѕСЂРё РЅСЏРјР° РґР° РїРѕРјРЅСЏ РєРѕР№ СЃРё.
- Тогава ще ти припомня.
Не искам да ме виждате такъв.
Помнете ме като умния ви приятел, не като някаква обвивка...
Това няма да стане.
Моля те.
- Няма да стане, Родни. Приеми го!
Да, но...
- РќРµ!
Това е окончателно.
Добре.
- Добре.
Ти си добър приятел, Артър.
Зоната за кацане е чиста.
Вкарвам ни.
Къде отиваме?
- Там горе, виждаш ли?
Зад водопада има пещера...
И като отидем там, ще прекараш чудесен ден с приятелите си.
Уморен съм.
- Знам. Скоро ще стигнем.
Какво следва?
Ще чакаме.
- Р РѕРґРЅРё...
Виж водопада. Прекрасен е, нали?
- РќРµ.
Отчитам, много ниски енергийни нива.
Какви са?
- РќРµ СЃСЉРј СЃРёРіСѓСЂРЅР°...
Виж това. Радиация?
Не съм виждала такава.
- Можем да питаме Родни след минута.
Джон!
- Дръж се приятел.
Искам да си ходя!
- Май трябва да застане до плочата.
Не знам. Мисля, че това е източникът на енергийните излъчвания.
Искам да си ходя!
- Още малко.
Джини?
- Тук съм, Мередит.
Да, очевидно.
Р’СЉСЂРЅР° СЃРµ.
Ще ми каже ли някой, какво по-дяволите правим тук?
Родни Маккей.
Оглавявам научно...
изследователския.
Всичко е наред.
- РќРµ, РЅРµ Рµ!
Атлантида...
Пегас...
3.14...
РќРµ РіРѕ РїРѕРјРЅСЏ.
Как може да не го помня?
Искаш ли да спрем?
Постоянно виждам едно лице. Всеки път, щом затворя очи.
Мисля, че е майка ми.
Не мога, не мога... Да я позная...
Толкова отдавна беше.
Тя ми говори нещо...
Но не я познавам...
Може да започнете с това място?
Олтарът на Талус.
- Това не ми говори нищо.
Планета на Древните, доведохме те.
- Благодаря ви г-н Информираност.
От кога той стана Ронън - пояснителя и защо не съм в лазарета?
По-добре ли съм?
РџРѕ-РґРѕР±СЂРµ СЃСЉРј.
- РќРµ, РЅРµ СЃРё.
По-добре съм. Мога да го усетя. Това е чудо!
Мередит, доведохме те тук, за да може да се сбогуваме.
Ще си така само за ден.
- Чакай! Какво?
Какво помниш?
Че тогава не искаше да се сбогуваш. Защо сега така изведнъж искаш?
Защо един ден? Какво му е?
- Това е дар от олтара...
И от всички нас, които рискувахме да те доведем тук.
Последна възможност да си с тези, които обичаш.
И после? Умирам?
С чест.
- И достойнство.
Майната му, ще остана тук.
- Не работи така.
Защо?
- Планетата е на призраците.
И засичаме йонизираща радиация.
Не бива да стоим толкова близо до...
- Сигурно се шегуваш.
Как им позволи да ми сторят това?
- Не я вини, тя не искаше.
Тогава чия гениална идея е било?
РњРѕСЏ.
- Всички сметнахме, че е добра.
Как може да е добра?
Преминах през унижението, взех си довиждане.
Съжалявам, че стана така, но не и, че се възползвахме от
възможността. Моля те, погледни на това като възможност, а не като...
Мъчение?
Съжалявам, просто...
Мислех, че съм се оправил, а сега...
Имате ли нещо планирано?
Всъщност ще има голямо угощение.
Последна вечеря, а?
- Подхожда на месианския ти комплекс.
Р’СЏСЂРЅРѕ.
Моля те, не ми се сърди.
Мисля, че ако избирах хората, с които искам да прекарам последния си ден...
Какво има?
Не очаквах, че ще проработи.
Не вярвах, че нещо ще се случи.
Защо се случи тогава?
Не вярваш във вълшебни олтари повече от мен.
Покажи му показанията.
Това казах и аз.
- Казала си "хм"?
Имам предвид, че и аз го сметнах за странно.
Какво мислиш, антиматерия?
Или свръх тежък елемент, ползван от Древните за енергиен източник.
Не съм го виждал преди.
- Създаден да захрани това място?
Кой може да каже? Сигурно е на хиляди години.
Видя ли отклонението?
Хей, това е твоето парти. Трябва да е забавно.
Забавно ми е, само ми запазете малко шунка. Ето го пак.
Прилича на прекъсващо гама лъчение...
Ела с мен.
- Какво? Защо?
Искам да проверя нещо.
Къде отиваме?
- Надявам се и до Атлантида.
Извинявай!
- Защо го направи?
За да разбера дали паразитът ще се разпространи отново в мозъка му,
като го отдалечим от източника на радиация. И така стана!
Симптомите изчезнаха, защото паразитът се сви, за да се защити.
Какво значи това?
- Значи, че ще умре, ако се махнем!
Не може да го върнем в Атлантида.
Значи, ще трябва да намерим начин да оперирам тук.
Мислех, че вече пробва с радиация?
- Да, но не бяхме срещали такава.
Паразитът е чувствителен към нея. Затова работи олтарът.
За ден си добре, после радиацията те разболява, тогава си тръгваш...
Колкото по-далеч отиваш, толкова по-бързо паразитът нараства.
И денят ти свършва. Ясно.
Значи, докато сме тук, е достатъчно малък за да оперираш?
Това е единственото нещо, което би обяснило отслабването му.
Но няма как да знам със сигурност докато не проверя.
Ще се справиш ли с полеви принадлежности?
Не. Трябва да донесем оборудване от Атлантида.
Това ще е проблем.
Ако се свържем с Атлантида, да ни пратят скачач с нужното оборудване?
Не става.
- Трябва ми това оборудване, Джон.
Призраците няма да се хванат отново на същия номер.
Дори ако не прихванат сигнала ни и вторият скачач премине
ще усетят, че сме тук. Няма да може да се върнем в Атлантида.
Ако не опитаме, той ще умре.
Какво ти трябва?
- Да оперирам - вече ти казах!
Не, минималното. Какво ти трябва?
Повече от това, което имам в полевите принадлежности.
Трябва ми скенер, за да установя положението на паразита,
подходящите инструменти да отворя черепа му...
Добре.
Имам идея. Дръж го на страна колкото може.
Връщаме се след 20 минути.
Не очакваш да оперирам с това, нали?
Виждал съм хирургически дрелки. Не са много по-различни.
Добре, дори да предположим, че мога да го отворя с това,
няма начин да знам къде е паразитът.
Може да ползваме това.
- Детектор на жизнени показатели?
Да, защо не?
Не е направен да показва това, което ми трябва в нужния размер.
Ще накараме Джини да го модифицира.
Не. Не разбираш...
Радиацията отслабва имунната му система, дори в момента.
Значи, че дори да не го убия
инфекциите, които ще прихване от операцията в пещера,
със сигурност ще го убият.
- Ако не направим нещо, ще умре.
Ти го каза.
- Абсолютно не!
Става дума за живота ти.
Мозъкът ми не е някоя нова веранда в задния край на къщата ти.
Не аз ще оперирам.
- Един прощален съвет...
Спри да позволяваш на тези да те убеждават да вършиш глупости!
Мога да се справя...
- Наистина ли?
И съм убедена, че мога да настроя детектора.
Да, с моя помощ...
- Тогава ми помогни.
Това не е от онези операции, когато черепа ми е отворен и си приказваме.
Имам достатъчно упойка. Няма да усетиш нищо.
Да, най-вероятно чук.
Времето е от значение, Родни. Трябва да решиш.
Моля ти Мередит. Нека опитаме...
Ясно е, че ще се съглася. Просто... Ми идва малко в повече.
Това е живота.
Нека поне хапна малко шунка.
- РќРµ.
Без храна, преди операция.
Чао, Джини...
Съжалявам, че съм груб понякога.
Чао, Тейла.
Чао, Ронън Декс.
Чао, Джон.
Ще направя разрез тук...
тук... И тук.
И ще пробия в тези точки.
- Добре.
Не искам да пробивам до вътрешните слоеве още, така че го дръж стабилно.
Давай.
Отне ми много време за пренастройването на детектора.
Не й оставих достатъчно време, преди имунитета му прекалено да отслабне.
Прекалено дълбоко влезнах. Дръж го!
- Опитвам се.
Паразитът, движи се.
Може да знае, че сме го погнали.
Не мисля. Мисля, че инстинктивно се опитва да избяга от радиацията,
а ние му показахме как да го направи.
Ронън, след десет секунди, ще ни трябва оръжието ти.
Можеше да го настъпиш.
- Каза ми да го застрелям!
Чист е..
Справи се отлично.
- Ти също.
Да го върнем вкъщи.
Защо не поспиш? Ще съм тук цяла вечер.
Добре съм. Искам да съм тук, когато се събуди.
Може и да не е скоро. Обича да си поспива.
Да го беше видяла като тийнейджър.
- Кой би спял при толкова приказки?
Здравей.
- Здрасти.
Всичко на мястото ли си е?
Имаше малко в излишък...
Благодаря ти.
- Пак заповядай.
Уплаших се.
Аз също.
Гладен ли си?
Плодчета?
Ще ти поръчам нещо.
Дженифър, има нещо, което искам да ти кажа...
Докато все още мога, да си спомням.
Има нещо, което исках да ти кажа преди...
Давай!
- Аз... Обичам те!
От известно време те обичам.
Добре. Къде бях...
Превод: Predator Редакция: m00n