Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E05 - Ghost in the Machine (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E05 - Ghost in the Machine (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Какво, по дяволите беше онова?
- Появи се от нищото.
Крясъкът му ме ужаси.
- Приличаше на летяща маймуна.
Летяща маймуна? Това да не е планетата на Оз?
По-скоро скачаше, а не летеше.
- Страшен скок беше.
Казах че прилича на маймуна, имаше косми, ръце, крака.
И човка. - Нямаше човка.
- Ето, качих снимка.
Това определено изяснява нещата.
Какво очакваш, опитваше се да ме убие.
Какво, по дяволите, беше?
- Ще пратим биолози да разберат.
Мястото си го бива за база.
Планетата е подходяща, добър климат,
храна и вода. Отлично място за база.
Освен летящите маймуни.
- Навлизаме в обхват, Родни.
Р РѕРґРЅРё?
- Нарастване на мощността, странно.
Какво има?
- Не знам. Отчитанията са странни.
Изгубихме управление. - Наистина ли?
- Двигателите не се прибират.
Направи нещо.
- Бих, ако знаех какъв е проблемът.
Р РѕРґРЅРё.
- Изчакайте.
Ако двигателите не се приберат...
- Знам, знам, дай ми секунда.
Нямаме секунда.
Какво, по дяволите?
Изгубихме захранването.
- Дръжте се.
{C:$FFFF80}Старгейт Атлантида Сезон 3 Епизод 5
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$FF8000}Джо Фланигън
{C:$00FF00}Рейчъл Лутрел
{C:$8000FF}Джейсън Момоа
{C:$00FFFF}Джюел Стейт
{C:$FF80FF}Роберт Пикардо
{C:$40FF00}и Дейвид Хюлет в ролята на д-р Маккей
{C:$FF0080}По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Добре, сгрешил съм. Има захранване, но не стига до основните системи.
Или към вторичните.
- Защо?
Не знам, има някакво смущение. Отчитам напрежение навсякъде.
Амортисьорите не са засегнати.
- Все още не.
Какво, по дяволите, е това?
Натрупан ток. С висок волтаж е, гледайте да не ви удря.
Наистина ли?
- Вероятно е нещо от планетата.
Едва ли. Там нямаше никаква технология
Древна или не. Беше напълно примитивна.
Не засякох нищо нередно в магнетосферата на планетата.
Трябва да е някаква грешка при кондензаторите на скачача.
Дайте ми секунда, ще измисля как да...
Рћ, РЅРµ!
- Какво?
Сблъсъкът с вратата ни забави, което значи че орбитата се разпада.
Ако не възстановим захранването, ще изгорим в атмосферата.
Оправи DHD-то. Ще се обадим за помощ.
Ще опитам, но комуникациите също са засегнати.
Двигателите се включват.
Поне единият. Не съм направил нищо. Сам се включи.
От само себе си?
- Няма значение, работи по DHD-то.
Ще се опитам да ни върна в обсег.
Имам добри и лоши новини.
- Да ги чуем.
Почти няма шанс да се поправи DHD-то. Системата не работи.
Ще трябва невероятно прехвърляне на захранване.
А добрите новини?
Това бяха добрите новини. Лошите са, че изгубихме животоподдръжката.
Значи нямаме въздух.
- Да, затова е лошо.
В обсег сме, работи по DHD-то. Може да нямаме друг шанс.
Какво стана?
Не знам, но отново сме на линия.
- DHD-то?
Всичко. Ускорение, животоподдръжка, каквото кажеш.
Атлантида, Шепард е.
Наближаваме, но системите не са в ред, ако не дойдем до 10 секунди
пратете ни скачач.
- Разбрано, полковник.
Пак се дръжте.
Има ли проблеми с другите скачачи?
Не, вероятно е отделна грешка, Маккей и Зеленка проучват въпроса.
Вероятно не бива да ги използваме, докато не разберем какъв е проблема.
Добре. Ами планетата? Става ли за база?
Да, идеална е. Освен маймуноподобното
летящо създание, но с него можем да се справим.
Маймуна?
- Да, Маккей има снимки.
Каза, че лети ли?
Как върви, момчета? Оправихте ли го?
Няма какво да се оправя.
- Какво?
Проведохме куп тестове. Скачачът е в идеално състояние.
Защо системите не работеха?
- Нямам идея.
Не можахме да пресъздадем така наречените аномалии.
Той го видя, както и Ронън и Тейла, основните системи не работеха.
Няма нищо, вярвам ти.
- Не мисля, че е така.
Просто мисля, че може да е следствие от нещо, което неволно си...
Не съм направил нищо! Волно или неволно!
Значи на скачача му няма нищо?
- Вече не.
Ако въобще е имало нещо.
- Стига.
Стига бе.
Контролна зала, Ричард Уозли е.
Натиснах погрешен бутон на транспортер и се озовах на...
Нямам идея къде съм.
Но вратата не се отваря, може ли да ме намерите и да я отворите?
Ехо?
Р РѕРґРЅРё?
- Кажи.
Правиш ли нещо със захранването? Осветлението мига.
Да, навсякъде ми се оплакват за това. Ехо?
Р РѕРґРЅРё!
Забелязал ли си...
- Да.
Имаш ли...
- Все още не.
Само тук ли е?
- Не, из целия град.
- ZPM?
- Все още работи, захранването е
нестабилно.
Звучи като това, което е станало в скачача.
Да, въобще не е като него.
Вероятно аномалията се е пренесла в системите на града.
Невъзможно, изключих връзката между скачача и Атлантида преди да минем.
Значи е съвпадение?
Опитвах се да ти се обадя.
Комуникациите не работят.
- Очевидно, какво става?
Работим по въпроса.
- Едва не ме удари светкавица.
От натрупване на ток?
- Да, в коридора, като при скачача.
Значи не е съвпадение.
- Изгубихме захранването на вратата.
Какво?
- Може някой вирус да се е качил.
Не, точно заради това изключих връзката на скачача.
Няма как аномалията да е преминала в системите на града.
Най-добре разбери какво става.
Защото това, което е било в скачача, сега е в града.
РљСЉРґРµ СЃРµ РіСѓР±РёС€?
- На другата страна на града.
Транспортерът ме прати на източния кей.
Трябваше да вървя до тук.
- Има загуба на захранване из града.
Почти всяка система е засегната.
Това, което е било заразило скачача, е заразило Атлантида.
Една от няколкото възможности.
- Няколко?
Възможност е, нямаме идея какво става!
Едва не ме удари светкавица.
- Присъедини се в клуба.
Захранването се натрупва на едно място и бива освободено на друго.
Чрез токов удар с висок волтаж.
Много нестабилно и смъртоносно.
Опитах се да ти се обадя.
- Комуникациите не работят.
Както и вратата.
Не можем да наберем Земята?
- Не се притеснявайте.
Ще разбера какво е, само трябва да пусна няколко диагностики...
Това не може да е на добре.
Добре, трябва да организираме няколко екипа.
Да минат през града и да успокоят всички.
Докато не разберем какво...
Лаптопът се включи.
- Вероятно е от батерията.
Не, черпи захранване от системата.
Значи всичко освен компютъра ти работи?
И аз съм също толкова озадачен.
Какво е това?
- Някакъв код.
Може би.
- Може да е съобщение.
РџРѕРјРѕС‰.
РџРѕРјРѕС‰?
Кой си ти?
Елизабет Уиър
Доктор Уиър?
Но тя е мъртва...
Така ни казаха.
Вероятно трябва да отговорим.
Да.
РљСЉРґРµ СЃРё?
Компютъра.
В компютъра? Как така?
Трудно. Текущо положение.
Какво ти се е случило?
Подкосмос. Трудно управление.
Опитвам да
Ти ли го направи?
Там ли си още?
Помогнете ми.
Родни. Родни, обади се.
Родни, чуваш ли ме?
- Казвай.
Завърших връзването. Изпробвай го.
Добре, стискаме палци.
Какво правите?
- Каквото и да е това създание,
напълно е претоварило системите на града.
Разпространено е, като дузини програми на парчета,
които пречат на захранването, комуникации, всичко.
Успях да ги слея в една невероятно голяма програма,
която първо - дано да стабилизира системите ни
и второ - да ни позволи да комуникираме с който или
каквото твърди, че е д-р Уиър.
Това не крие ли риск?
Определено да. Но е по-безопасно от това
да продължи да унищожава системите.
- Или да те удари светкавица.
Да видим дали ще мога да синтезирам глас, с който да общува
Елизабет, с правилните настройки и тя трябва да ни чува.
Елизабет?
Р РѕРґРЅРё?
На мен ли ми се струва или Елизабет звучи различно?
Заемам се.
Ти ли си Елизабет Уиър?
- Да, Родни, аз съм.
Само толкова мога.
Съжалявам за неприятностите. Кой е там? Джон Шепард там ли е?
Здрасти.
- Толкова е хубаво да чуя гласа ти.
Мислехме, че си мъртва.
Предполагам, че съм. Физическото ми тяло, поне.
Съзнанието ми е наред.
Какво е станало?
Помните ли когато ви заповядах да ме оставите?
Елизабет!
- Тръгвайте!
Да, помня.
Репликаторите ме заведоха в лаборатория.
Позволиха на нанитите в тялото ми да се репликират.
Присъединих се към населението.
Но и в новата си форма, съзнанието ми остана.
Все още бях себе си.
Опитах се да го скрия, но някои от тях го усещаха.
Остатъци от групата на Ниам.
Мисля, че сте попаднали на техни творби,
човешки версии на мен и екипа ти?
Чула си за това, а?
Само след като ги убиха.
Другото ти аз... човешкото каза, че си била унищожена.
Това искаха да мисли водачите на групата ни.
Заради охранителни причини ни държаха отделно.
Сигурен съм, че е много интересно.
Но това не обяснява как си станала глас в компютрите ни.
Това Ричард Уозли ли е?
Да. Аз съм. Аз съм новият...
Новият ти.
- Разбирам.
Какво е станало после? Как
стигна дотук?
Бягахме. Оберот и другите ни
преследваха, заради убежденията ни.
Въпрос на време беше да ни хванат и унищожат.
Освен ако не стане чудо. И стана.
Информацията ни е вярна, планетата е напълно унищожена.
Засичате ли остатъчни репликаторски клетки?
Не. Напълно унищожени са.
Добре. Най-накрая можем да работим без да гледаме през рамо.
Време е да започнем.
Това не беше чудо, бяхме ние.
Ние унищожихме планетата на репликаторите.
Знам. И сме ви задължени.
Това ни позволи мирно да преследваме целите си.
Въздигане?
- Точно, Тейла.
Намерихме подходяща планета и започнахме работа.
Направих всичко възможно, за да им помогна.
Опитах да ги накарам да медитират, така че да освободят теглото си.
Но беше трудно.
Явно сте попаднали на проблема, че сте машини?
Да.
- Не е като да не го предвидихме.
Но... предвидихме го.
Според един от групата ни, Коросун, опитът ни да се
измъкнем от технологичния си произход е грешка и
че трябва да го приемем. Намерихме технологично решение.
Знаем, че умът на репликатор може да бъде
дигитализиран и прехвърлен в друго тяло.
Но аз открих начин, който ще ни позволи
да съществуваме безкрайно като полета от енергия.
Като се качим в подкосмоса
ще можем да пътуваме из галактиката,
необременени от физическото съществуване.
Какво ще стане с телата ни?
- Връзките ще се разпаднат.
Ще бъдат унищожени?
- Да.
Но вече няма да ни трябват.
Коросун, ако не стане...
- Ще стане.
Каза ни, че въздигането се постига, когато
физическите тела се преобразуват в енергия.
Мога да го постигна с нас.
Щом сме в подкосмоса, нищо не може да ни
спре да стигнем следващата стъпка на съществуване.
Готова ли си?
Готово е.
Постигнали са въздигане.
Само че не стана. Нямаше следваща стъпка.
Нямаше въздигане в познатия смисъл.
Оттогава обитаваме подкосмоса.
Какво е?
Постоянно движение. Оглушаващ шум.
Като най-лошата мигрена, която може да си представите.
Не знам, имал съм доста ужасни мигрени.
Започнахме да изследваме галактиката,
търсейки начин да възвърнем физическа форма.
Попаднахме на няколко технологически развити общества.
В тази галактика?
- Ще се изненадате колко още има.
Криейки се от Призраците.
Бяхме в множество компютърни системи, дори и на Призраците.
На Призраците? Наистина ли?
Беше силно неприятно.
Но където и да търсехме, не намерихме технология, която
да ни позволи да съществуваме като нещо дори
подобно на предишното ни състояние.
Затова сте дошли тук.
Знаели сте, че компютрите в Атлантида са достатъчни
големи и мощни, за да поемат програмите ви.
Другите започнаха да се ядосват и озлобяват.
Откъснах се от тях и започнах сама да ви търся.
С месеци търсех галактиката.
И тогава засякох скачача ви и се свързах с него.
И едва не ни уби.
Съжалявам за това.
Текущото ми състояние е непостоянно и трудно за управление.
Особени при първоначалното свързване с нова технология.
Но не знаех към кой друг да се обърна.
Вие сте единствените ми приятели.
Според мен е номер. Някой се преструва на нея.
Ами ако е тя?
Имаме машината, която построи Фран, мога да направя друг репликатор.
РќРµ!
- Има защити, самоунищожение.
С всички напредъци, които успях да...
С цялото ми уважение към тях, едно нещо си остава постоянно.
Репликаторите са прекалено силни, за да им се доверим.
Бяха чумата на две галактики, трудно се отървахме от тях.
Какво ще правим с нея?
Не може да остане, където е. Изгаря компютрите на града.
Може да я качим или да го качим, каквото и да е това нещо
в виртуална реалност, както направихме с Ейва.
Може да стане, но няма да е лесно. Особено ако не е доброволно.
Ще поговорим с нея.
Родни, засякохме аномалия в лабораторията на южния кей.
Репликаторската машина!
- Строи си тяло.
Сигурно я е намерила в базата данни.
Спрете захранването.
- Опитах, както и да се обадя.
Но комуникациите все още не работят.
Какво става?
Вратата се затвори. Не се отваря.
- РњСЂСЉРґРЅРё.
Повикай подкрепление с оръжия с голям калибър.
Покрийте коридорите. Донесете С4 за вратата.
Панелът е изгорял.
Има ли друга врата?
Здравейте.
Чуйте ме. Аз съм Елизабет Уиър.
Явно е бързала, използвала е заредения шаблон.
Тя е Фран.
- Джон. Не съм заплаха.
Каквото и да си, да построиш репликаторско тяло е заплаха.
Елизабет Уиър не би го направила.
Добре, машината е дезактивирана.
Извадих контролния кристал, никой няма да строи повече репликатори.
И аз бях също толкова притеснена за това.
Но с настройките, който Родни е направил, няма опасност.
Не мога да се репликирам, а понеже съзнанието ми управлява тялото...
Твоето съзнание? Не се обиждай, но все още
не съм убеден, че си тази, за която се представяш.
Ставаме двама.
Разбирам скептицизма ви, но аз съм Елизабет Уиър.
Ще ми се да можех да ви го докажа.
Трудно ще е. Личната информация или
спомените може да са били копирани от ума на д-р Уиър,
когато репликаторите я плениха.
- Знам.
Поне ми позволете да ви предложа нещо ценно.
Да го чуем.
Технологичните спецификации на няколко от системите,
които сме населявали, включително и призрачна технология.
Вече ги качих в компютъра ти.
Наистина ли? Страхотно.
Искам само възможност да спечеля доверието ви.
Не бих наранила никой от вас.
Или Атлантида.
Добрите новини са, че вече няма ефект върху компютрите на Атлантида
захранването е стабилно, вратата и комуникациите работят.
Нали не може сама да се репликира?
- Да, всяка защита е приложена.
Ако я преместим на безопасно място...
Чакайте, не мислите да я оставим тук?
Просто казвам че ако я оставим под стража, ще намалим заплахата.
Ако въобще е заплаха. И ще ни даде време да я изучим.
Това нещо там е репликатор.
Има прекалено много начини, по които нещата да се объркат.
Дори и да е под постоянна стража.
Всички се съмняваха в първата Фран, а тя се оказа безопасна.
Но нея ти я построи. Ти създаде съзнанието й.
Колкото и да искаш да вярваш, че тази нова Фран е д-р Уиър,
не можем да сме сигурни в това.
Като нищо в това тяло може да е Оберот.
Това е зловещо.
Ами ако е д-р Уиър?
Вината е моя, аз включих нанитите в Елизабет.
Вярно, за да спася живота й, но...
Аз забърках тази каша.
Мисля, че аз трябва да я оправя.
Дължа го на Елизабет.
Съжалявам. Но е прекалено опасно.
Предлагам да продължим с първоначалния си план.
Качете съзнанието й във виртуална реалност, нека се докаже там.
Където да не може да ни навреди.
Дете? Тейла...
Радвам се за теб.
Момче ли е или...
- Момче.
Как се казва?
Торен Джон Емаган.
Торен на баща ти.
Джон на полковник Шепард.
- Да.
Не казваш че Джон Шепард...
- РќРµ.
Не. Бащата е атосианец.
Нека позная - Канан.
Да, откъде...
Всеки път щом говореше за този "приятел",
винаги имаше блясък в очите ти.
Бебето в Атлантида ли е?
Не. С баща си е. На друг свят.
Извинявайте, че ви прекъсвам.
- Няма нищо.
Тъкмо приключвахме.
Съжалявам за всичко това.
- Няма проблем, разбирам.
Новините на Тейла са невероятни.
Да. Да.
Всички искаме да вярваме, че си тази, която казваш.
Разбирам. Трябва да внимавате.
Но наистина съм аз, Джон.
Дайте ми време.
Ще видите, че...
РќРµ.
- Какво има?
Намериха ме.
РљРѕР№?
- Другите репликатори.
Идват към Атлантида.
Колко идват?
- Осем. Видяхме какво прави един.
Да извадим ли ZPM-а?
- Като последна мярка, има време.
Трябва да измисля евентуални ответни мерки.
Кога ще дойдат?
- След минути, ако има и толкова.
Можем ли някак да предпазим града? Можете ли да сложите някаква защита?
Няма да стане, не можем да ги блокираме.
Влизат и излизат от подкосмоса. Не можем да го предвидим.
Мога да напиша програма, която да замразява аномалии в системата.
Като антивирусна програма.
Ще ми трябва време.
- Направи всичко възможно.
Дръжте Фран, д-р Уиър, който там е, под стража.
Все още няма да я качваме във виртуална реалност.
Може да ни потрябва помощта й.
Устроила си ни капан.
- РќРµ.
Мислех, че съм се откъснала от тях без да могат да ме проследят.
Кажи им да стоят настрана от Атлантида.
Ще се опитам, но ще е по-лесно, когато се приближат.
Сигурна съм, че не възнамеряват да наранят никого.
Кажи им да продължат, да отидат другаде, може да...
Шепард!
- Кажи, Родни.
Пристигнаха... системите...
Р РѕРґРЅРё!
- Напълно претоварват системата.
Шепард! - Пристигнали са?
- И осемте, претоварват компютрите.
Ами антивирусната?
- Нямах време да я завърша.
А и сигурно нямаше да сработи.
Радек, извади ZPM-a и изключи накуада генераторите.
Радек? Комуникациите не работят.
Родни! Родни, опитвам се да пренасоча
захранването, но е прекалено нестабилно.
Вероятно трябва да извадим ZPM-a.
Р РѕРґРЅРё!
Извади ZPM-а и изключи захранването.
Боже, мъртъв е!
Установихме контакт с репликатора Коросун.
Твърди че говори от името на другите.
Коросун, Елизабет Уиър е.
- Елизабет, притеснихме се за теб.
Чуй ме Трябва да си тръгнете.
Причинявате много щети.
Ще тръгнем, но първо искаме тела, като твоето.
Вече ви казахме, че не може да става въпрос за това.
Но сте дали на Елизабет.
Не беше по наш избор. И няма да й позволим да го задържи.
Не искаме да нараним никого.
Един от хората ни вече е мъртъв, затова си запазете приказките.
Коросун, моля те, напуснете и ме оставете да преговарям с тях.
Сигурна съм, че ще намерим как да ви помогнем.
Ще ни помогнете като сложите кристала в Древната машина,
за да си построим репликаторски тела.
Това и ще направите.
А ако не го направим?
- РљРѕСЂРѕСЃСѓРЅ?
РќРµ Рµ РЅР° РґРѕР±СЂРµ/
Вратата отново не работи.
- Губим контрол над града.
Затвориха вратите към скачачите.
Не искат да си тръгнем.
Не можеш ли да направиш нещо?
- Нямам достъп.
О, не. Включиха ZPM-a.
Нивата на енергия се повишават.
Защо? Какво правят?
Потапят града!
- Пуснете щита.
Не работи.
Някакви идеи?
Потъваме, водата вече наближава ниските палуби на външните кейове.
Всеки момент ще навлезе в коридорите на града.
Искам да им пратиш съобщение.
Опитвам се да им кажа да спрат, но не ме слушат.
Не това искам да им кажа.
- Така ли?
Кажи им да продължат.
Да потопят града.
Да унищожат единствения си шанс да възвърнат физическа форма.
Претърсили сте цялата галактика, знаете че
планетата на репликаторите е унищожена.
Единственото място с нужната ви технология
е точно тук.
Така че давайте. Унищожете го.
Останете си в капан завинаги.
Първо ниво на южния кей е под вода.
Няма да спрат.
- Добре.
Значи всички ще умрем заедно.
Спират ZPM-а!
Градът се стабилизира.
Добре. Вече можем да преговаряме.
Имам предложение. Вече убедих другите да се съгласят с него.
Да го чуем.
- Човешки тела.
Произведени от нанити, но от плът и кръв.
Като другата Елизабет Уиър, която сте срещнали.
Тук нямаме такава технология.
Но ние имаме. Ако ни дадете временни репликаторски тела
и лаборатория, в която да работим, можем сами да ги построим.
И ще прехвърлите съзнанието си в тях?
Точно. Като човешки същества, ще сме уязвими като всеки друг.
Ще ядем, спим, ще се разболяваме и ще умрем.
За предпочитане от старост.
Ами въздигането? Вероятно все още го планирате.
Да.
- Чакайте.
Ще строите хора. Това ще ви отнеме време, нали?
Първо трябва да създадете технологията.
Нанити органично ще построят всяко тяло,
като започнат на молекулно ниво.
После трябва да създадете машината, която
прехвърля съзнанието, ще отнеме време.
Репликаторите работят бързо.
Не ни трябват почивки, храна или сън.
Струва си да го обмислим.
Може да е права. Дори и само за да си върнем контрол над
града, докато бяха в системите ни, бяхме в опасност.
Ако го направим, искам ограничение на възможностите им.
Без репликиране, без променяне на вида.
Основният модел, имате го.
Без никакви екстри, ще могат да правят дребни поправки, но това е.
Запечатайте лабораторията. Сложете щит около него.
Направете каквото трябва, за да се чувствате в безопасност.
Но вече убедих другите, че това е единствената им възможност.
Няма да ви пречат.
Имате думата ми.
Направете го.
Добре, пускаме щита.
Екипите на позицията ли са?
- Денонощна стража. - Добре.
Щом бъдат прехвърлени в човешките тела
какво ще стане?
- Ще са като други хора,
не виждам защо да не ги пуснем.
Могат да са ценни съюзници.
- А ако някой реши да остане?
Ще помислим, като му дойде времето.
Как върви?
- Почти са готови.
Бързо беше.
Създаването им е доста просто.
В сравнение с хората.
Колкото по-бързо стане, толкова по-добре.
След последното прехвърляне унищожете телата.
Не губят време, а?
Не, никак. Няма почивки, приказки. Никакво социално общуване.
Идеалната среда за работа.
Ронън, не е нужно постоянно да си тук.
Добре съм си.
- Постоянно говори, не спира.
Дръж ме в течение.
Маккей! Захранването не работи.
- Какво, по...
Щита!
Какво е станало?
- Един е избягал. Коросун.
Водачът им. Написал е програма, която да изключи захранването.
Щом са получили телата си. Щитът е паднал и са отворили вратата.
Къде е тя?
- Тръгна след Коросун.
Три екипа ги преследват. Изгубихме връзка.
Присъединете се към тях. Опитай се да върнеш захранването.
Какво да ги правим?
- Застреляйте ги.
Стреляйте. След време ще паднат.
Чакайте. Не знаехме за плана на Коросун.
Ако бяхме част от него, сега нямаше да сме тук.
Моля ви, съгласяваме се на желанията ви.
Нищо да не минава през вратата. Ако мръднат
застреляйте ги.
Чакай.
Не можа да дочакаш телата, а?
Човешкото тяло е крехко. Слабо.
С всяка секунда си по-близо до смъртта.
Отказваш се и от цялата работа с въздигането?
Не. Сигурен съм, че има друг начин.
С това тяло, ще имам достатъчно време да го намеря.
Някакъв напредък?
- Изключили са почти всичко.
Захранването стига само до повечето критични системи.
Освен DHD-то и вратата. Очевидно ще се опитат да избягат.
Успях да добия достъп до компютъра
създавам начин така че енергията от генераторите да стигне до кулата
и основните системи, малко е, но поне ще можем да...
Премахнем програмата и да включим останалите системи.
Точно.
- Побързайте, трябва ни захранване.
Искаш ли да направя нещо?
- За начало - не ми се пречкай.
Добре, хубаво.
И да мълчиш.
РЎРїСЂРё!
- Джон, остави го на мен.
Не направили достатъчно вече?
- Опитвам се да помогна.
Как? Като избягаш?
Не знаех, че Коросун ще постъпи така.
Разбира се, че знаеше. Елизабет е
участник в плана ни от самото начало.
Идеята да дойдем тук бе нейна.
Каза, че си се откъснала от тях.
Че не могат да те проследят.
- Да я проследим?
Тя ни предупреди, когато беше време да дойдем.
Следвахме нейните заповеди.
Джон, чуй ме. Трябваше да ги доведа.
Беше единственият ни шанс. Единственият ни изход.
Не знаех че Коросун ще причини такива неприятности.
Не мислих че някой ще пострада.
Какво мислеше, че ще направим?
Че ще ви дадем репликаторски тела и ще ви пратим по пътя ви?
Наистина мислех, че не сме заплаха за вас.
Може да мислиш, че все още си Елизабет.
РќРѕ РЅРµ СЃРё.
Ако искате да продължите работата си,
реших да го позволя.
- Естествено, ще пуснем щита.
И ще увеличим охраната.
Прекалено е рисковано.
Реших че ще е безопасно да доведа другите тук.
Грешах. Не мога да гарантирам, че няма да има още неприятности от тях.
Или дори от себе си.
Добре. Какво искаш да направим?
Помня че когато включихте нанитите в мен
казах, че идеята е лоша.
Толкова много се е объркало от тогава.
Но мисля, че знам как най-накрая да оправя нещата.
Давайте.
Ако ви трябва нещо друго за работата ви - кажете ни.
Благодаря ти, Родни.
Трябва да обещаете, че няма да пътувате,
докато не построите човешките тела,
без напускане на планетата, без комуникиране с други цивилизации
освен Атлантида.
- Имате думата ми.
Късмет с работата, Ричард.
Успокояващо е да знам, че Атлантида е в правилни ръце.
Благодаря ти.
- Тръгваме ли?
Спокойно. Аз ще мина първа.
Безопасно е.
Сигурен ли си, че пренастройката е сработила?
Да. Пратихме ги в космоса.
Явно това отговаря на въпроса дали наистина е била Елизабет.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.