Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E04 - The Daedalus Variations (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 5/Stargate Atlantis S05E04 - The Daedalus Variations (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
За какво говориш?
- Казвам ти,
крие го от мен.
- РќРµ РіРѕ РєСЂРёРµ.
Така ли? Щом отида да го видя, тя ми казва, че тъкмо е заспал.
Не можеш да я виниш, нали го изпусна.
- Не го изпуснах, той скочи.
Скочи?
- Измъкна се от ръцете ми.
Казах, че съжалявам. А и колко да съм му навредил?
Да е паднал от половин метър.
Такива неща постоянно стават. Мен са ме изпускали многократно.
Това обяснява много. Какво те интересува, дори не харесваш деца.
Принципът е важен. Всеки го държи, защо не и аз?
Полковник. Засякохме нещо. Изглежда е кораб.
Колко далеч е?
- В орбита е.
Защо не сме го засекли?
- Не знам.
Не сме засекли и хиперпространствен прозорец. Появи се от нищото.
Момент, получаваме сигнал.
Дедал е.
- Дедал? Как така?
Нали в момента пътуват към Земята.
- Ами, да. Така трябваше да е.
Отвори канал.
Дедал, Атлантида е, обадете се.
Дедал, моля, отговорете.
Няма да отговорят.
- Защо?
Защото не засичам признаци на живот.
- Какво искаш да кажеш, Родни?
Корабът се е докарал сам?
Не знам как е стигнал дотук, но на борда няма никой.
Поне не и никой жив.
{C:$FFFF80}Старгейт Атлантида Сезон 5 Епизод 4
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$FF8000}Джо Фланигън
{C:$8000FF}Рейчъл Лутрел
{C:$0000FF}Джейсън Момоа
{C:$00FF00}Джюел Стейт
{C:$FF80FF}Робърт Пикардо
{C:$00FF00}и Дейвид Хюлет в ролята на д-р Маккей
{C:$8080FF}По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Полковник, получихме потвърждение от командване Старгейт.
Дедал е в Млечния Път на път и навреме.
Очаква се да стигнат Земята до два дни.
Разбрано.
- Значи това не е Дедал?
Не и освен ако не може да е на две места едновременно.
Може да е Аполо или друг от корабите.
Нямаше да изпращат сигнала на Дедал, а не обяснява как са стигнали дотук.
Или защо не засичаме живот на борда.
Добре, ще погледнем отблизо.
Виждате ли това?
- Следи от изгаряне.
Дали са щети от оръжия?
- Където и да е бил,
не му е било леко.
Какво е това?
- Засичам енергиен сигнал.
Идва от кораба.
- Опасен ли е?
Не мисля, но не знам от какво е.
Можеш ли да отвориш хангара?
- Ако системите на кораба са
ни познати, колкото останалата част, не би трябвало да е проблем.
Няма изтребители. Но има скачач.
Сигурен ли си, че няма никой вътре?
- Доколкото мога да определя.
Добре, влизаме.
Защо е толкова студено?
Корабът работи на аварийно захранване.
Някои от системите едва работят.
Освен онова нещо с енергията.
- Да.
Можеш ли да направиш нещо по въпроса? Замръзвам.
Да, само трябва да стигна до машинното.
Отиди с Ронън. С Тейла ще разгледаме мостика.
Обадете е, ако намерите нещо.
Няма тела.
Полковник.
Отбрана на дълбокия космос Дедал - Отряд за бързи атаки
Определено е Дедал.
Маккей, ти ли беше?
Разбира се. Кой друг? Мислиш, че имаме призрак на борда ли?
Моля те, не пипай нищо!
Какво е положението?
- Възстанових повечето захранване.
Скоро ще се затопли.
- Хубаво.
Провери онзи енергиен сигнал. Разбери какво е.
Заемам се.
Полковник. Дневникът на кораба. Последното вписване.
Подготовките са почти готови. Телепортирахме запасите си
и всяко полезно оборудване. Ще сляза с последния изтребител.
Не сме имали време да изследваме планетата както трябва,
но изглежда достатъчно обитаема. Достатъчно прясна вода, добра почва,
не е толкова различна от нашата.
Осъзнавам че шансовете да ни спасят са малки,
но ни стана ясно, че вече нямаме избор.
Полковник Собол, командир на Дедал,
край.
Разпознаваш ли я?
- Никога не съм я виждал.
Изглежда са напуснали кораба.
Да. Въпросът е защо?
Ще проверя предишните вписвания.
Корабът е в ужасно състояние.
Няма хипердвигател, комуникациите не могат да бъдат поправени,
щитовете почти са изтощени.
Какво е това?
- Енергийният сигнал.
Нараства.
Шепард, обади се.
- Кажи.
Нещо става. Енергийният сигнал се увеличава.
Направи нещо. Изключи го.
- Не знам как.
Не идва от главните системи.
Полковник Шепард, Атлантида е. Засичаме някакъв енергиен сигнал.
Идва от кораба.
- Да, забелязахме го.
Опитваме се да разберем какво е.
Нивата нарастват.
- Полк., да пратим ли подкрепление?
Изчакайте.
Добре, време е да тръгваме.
Всички обратно в скачача.
Маккей, какво по дяволите беше това?
- Нямам идея, но
енергийният сигнал е на предишното си ниво.
Атлантида, засичате ли нещо нередно?
Атлантида, обадете се.
Атлантида, чувате ли ме?
Полковник Шепард, чувате ли ни?
Дедал, Атлантида е, отговорете.
Какво, по дяволите, става?
Не знам. В един момент бяха там,
в следващия ги нямаше.
Р РѕРґРЅРё?
- Имам проблем с комуникациите.
Не мога да се свържа с Атлантида.
- Чакай малко.
Не може да е правилно.
- Какво?
Не засичам града на екраните си.
- Какво искаш да кажеш?
Сканирам планетата и няма нищо освен океан.
Може да са маскирани.
- Щяха да ни кажат.
Не знам, може да има кораб на Призраците в района.
Не засичам нищо.
Сигурни ли сме, че планетата е същата?
Вероятно енергията е изменила позицията ни.
Според данните, въобще не сме се придвижили.
Какво искаш да кажеш, Родни? Атлантида е изчезнала?
Не знам. Изчакайте, ще видя.
Успях да определя източника на енергията.
Идва от девета палуба.
Добре, опитай да се свържеш с Атлантида. Ние ще разгледаме.
Шепард, мисля, че намерих нещо.
Остатъчната радиация от проблясването.
Подобна е на тази на хиперпространствен прозорец,
но достатъчно различна, за да не я засекат сензорите.
Какво значи това, по дяволите?
- Някакъв нов вид двигател.
Нали каза че не сме отишли никъде.
Не сме, поне не и според навигационните системи.
Значи двигател, който не сработва?
- Може би. Изчакай.
Боже мой, Шепард!
- Изчакай, Родни.
Не разбираш, знам какво е. Остатъчната радиация.
Точно като тази, която записахме когато двойникът ми
пристигна на Атлантида от друга реалност.
Не мога да повярвам, че не го видях.
- Шепард, виж.
Двигател е, но не ни е преместил през пространството.
Мисля, че ни е преместил в паралелна вселена.
Това би обяснило доста.
От колко време са мъртви?
- Това място беше като фризер.
Може да са били запазени така с месеци.
Изглеждат като нас.
- Защото са нас.
Наши версии в друга реалност.
Сякаш минах над собствения си гроб.
Спокойно, всичко е наред.
- Не, не, не, не, много лошо.
Какво?
- Компютърът е на другия Маккей.
Не са били част от екипажа. Дошли са като нас.
Кораб се е появил в орбита над тяхната Атлантида.
Дошли са да разследват.
- Това обяснява скачача.
Корабът е минал в друга реалност. Не са могли да се върнат.
След време са им свършили запасите. И са...
Добре, добре, разгадахме загадката. Да продължим нататък.
Не разбираш ли какво означава? Те са били нас и са се провалили.
Не са нас. Ние сме живи. Да тръгваме.
Отговорът е някъде тук. Можеш ли да включиш системите?
Да, изчакай.
Добре.
Добре, това е начало.
Какво има зад тази врата?
Добър въпрос.
Предполагам че е двигателят за паралелни реалности.
Ще разбереш ли как се управлява?
- Бих казал, че няма.
Другият Маккей се е опитвал, а той е имал... седмици.
Р РѕРґРЅРё.
- Добре.
Ще започна с изследванията му. Поне ще имаме начало.
Така става. Ние ще потърсим запаси.
Не мислиш ли, че другите ни версии вече са търсили?
Залавяй се за работа.
Намери ли нещо?
Не и освен ако не знаеш как се готви това.
Може да идем до планетата за запаси.
Шепард каза, че е прекалено рисковано.
Двигателят може да се включи и кораба да тръгне без нас.
Тогава ще останем тук.
Другите, които намерихме, мислиш ли
че животите им са като нашите?
Кой го интересува?
Как можеш да го кажеш?
И преди сме виждали двойници.
Произведени от репликаторите.
Тези хора са били истински, с истински животи.
Все се чудя кой може да я чака на нейната Атлантида.
Искаш да кажеш дали е имала син?
Мина ми през ума.
- Р’РёР¶...
Чувал съм Маккей да говори за това.
Според него има милиони други реалности,
с всяко възможно развитие. Което значи
че има милион различни Торен.
Ще се тревожиш за всеки един от тях ли?
РќРµ.
Достатъчно трудно е да се тревожа за един.
Сигурно. Хайде.
Защо е затворена вратата?
- Ехо? Остатъчна радиация?
Вярно. Има ли напредък?
Всъщност, да. Имаме.
РќРёРµ?
- Аз и другият Маккей,
който също е гений. Не само това,
но двигателят е създаден от друг Маккей от първоначалната реалност.
Какво те кара да го кажеш?
- Има известна елегантност
в проекта, която разпознавам.
- Сигурен съм, че екипажът е
мислил същото, докато са изоставяли кораба.
Признавам че има проблеми, но все пак е невероятно постижение.
Какво ще правим? Може ли да дадем на заден?
Малко по-сложно е.
Навигацията е първият проблем. Установили са координатна система
за разпознаване на различните реалности.
Която позволява да се върнат, но очевидно не е сработила.
Очевидно.
- Не това ме притеснява.
Мен малко ме притеснява.
- Енергийното захранване.
Скачането от една реалност в друга иска огромни количества енергия.
От нивата на ZPM. Очевидно не са имали такъв,
затова са създали захранване, което
постоянно тегли енергия от подпространството.
И изглежда е почти заредено.
Така ли се опитваш да ми кажеш, че не можеш да го изключиш?
Това е като кран, който налива вода в кофа.
Когато кофата се напълни, двигателят се включва,
само че този кран не може да бъде спрян.
Звучи ми като сериозен пропуск в устройството, не мислиш ли?
Което ме кара да мисля, че са го променяли,
за да се опитат да изкарат повече енергия.
Докато са се отдалечавали от реалността си,
явно са си мислели, че ще им трябва, за да се върнат.
Почва се.
Добре.
РљСЉРґРµ СЃРјРµ?
- Не ме гледай.
Все още не съм вързал системите към тези панели.
Карам го на сляпо тук.
Ронън, Тейла, среща на мостика.
- Идваме.
Продължавай, Родни.
Полковник, Атлантида се върна. Засичам ги на сензорите.
Знаеш как да управляваш тези неща?
- Когато Дедал беше в орбита,
майор Маркс щедро предложи да обучи и двама ни на основни неща.
Бях зает.
- Атлантида, Шепард е, обадете се.
Атлантида, чувате ли?
Атлантида, Шепард е, обадете се.
Може вече да имат Шепард.
Родни, какви са шансовете
по случайност да се върнем в нашата реалност?
Бих казал почти никакви.
Засичам друг кораб в орбита.
Какъв вид?
- Ще видя дали мога да го покажа.
Не го разпознавам.
Какво е това?
Познаваш ли го?
- РќРµ.
Полковник, мисля че зареждат оръжията си.
Как са щитовете ни?
- Почти ги няма.
Стреля по Атлантида.
- Щитовете на града отказват.
Родни, имаме ли захранване за асгардските оръжия?
Може би. Като за няколко изстрела. Защо?
Извънземен кораб атакува Атлантида.
Р•, Рё?
- Как така? Атлантида е!
Не е нашата Атлантида.
- Не знаем кой е там.
Не се меси.
- Градът ще бъде унищожен.
Да, трябва ни помощ. Интуицията ми казва, че
ще е по-добре да заложим на хората от планетата, вместо на кораба.
Дано си прав.
- Да, аз също.
Корабът е повреден. Спря да стреля.
Да се надяваме, че сме обезвредили оръжията им.
Чакайте, става нещо.
Пускат изтребители.
Р РѕРЅСЉРЅ.
Трябвало да слушаш Маркс. Сега ще трябва да се учиш бързо.
Системи за прицелване. Бутона е отдясно.
Управление, радар, проследяване, приемане на цел.
Използвай червения бутон за стрелба.
Какво беше това?
Атакуват ни.
- Хипердвигателят дали ще сработи?
Не, напълно повреден е! Вече ти го казах!
Страхотно.
Прекалено са много. Не мога да се справя.
Продължавай да опитваш!
Изгубихме досветлинните.
- РџСЂРѕР±РёС…Р° РєРѕСЂРїСѓСЃР°.
Изпускаме атмосфера. Не знам какво да правя.
Запечатай повредените зони. Засега трябва да сме добре.
Не бих бил толкова сигурен.
Шепард, имам идея!
- Да я чуем.
Установих няколко протокола, които ще
повишат ефективността на двигателя.
Ако ги включа, може да скочим по-рано.
Към следващата вселена?
- Точно!
Но ако го направя, няма връщане!
Ще започнем да скачаме все по-бързо!
Направи го.
Стана.
- РљСЉРґРµ СЃРјРµ?
Имаме проблем. Температурата рязко се покачва.
Какво, по дяволите, е това?
Според данните сме на по-малко от два милиона
километра от повърхността на слънцето.
Мислех, че всеки път скачаме на същото място във всяка реалност.
Аз също.
Температурата наближава критични нива.
Ако не възстановим щитовете...
Ще изгорим.
Сигурен ли си?
- Не си го измисляме, Родни.
Чакай да прехвърля сензорите тук. Поне ще мога да...
Определено не си го измисляте.
- Благодаря за доверието.
Не разбирам. Винаги скачаме на същата относителна позиция в космоса.
Освен ако...
- Освен ако какво?
Каза че като си отишъл в бъдещето, си видял
как слънцето е станало на червен гигант, нали?
Какво, сега през времето ли скачаме?
- РќРµ, РЅРµ, РЅРµ, РЅРµ.
Но може би това, което след време става при нас
вече става в тази реалност. Не сме отишли при слънцето.
Слънцето е дошло при нас.
- Как ни помага това?
Не знам. Стори ми се интересно.
Интересно е, Родни, как да се измъкнем без да се изпържим.
Като например да възстановим двигателите.
За да се махнем оттук.
- Всъщност мисля, че ще
имаме най-голям шанс, ако прехвърлим захранването към щитовете
и изтраем до следващия скок.
- Кога ще стане това?
Времето, нужно за зареждане е различно с новите протоколи.
Около... Нямам идея.
Не ме убеждаваш в плана, Родни.
Не знам колко време ще ми трябва, за да поправя двигателите!
Трябва да пусна диагностика, но на теория прехвърлянето на
захранването към щитовете би трябвало да е относително лесно.
Добре, какво да направим?
- Отидете в машинното.
Хайде.
Тук сме. Какво да правим?
Спрете захранването на ненужните палуби.
Ще трябва да влезете в главния административен интерфейс.
Така ще излезе списък с всички команди.
РЇСЃРЅРѕ.
- Добре.
Изберете командата за животоподдръжка.
Ще трябва да посочите палубите една по една.
Мисля, че това е всичко.
- По дяволите.
Не ни достави толкова захранване, колкото си мислех.
Трябва да има нещо друго.
Да, корабът има вторични захранващи модули за повечето главни системи.
Сигурно са изхабени, но ако не са, ще имаме още захранване.
Ето, виждаш ли.
Какво, по дяволите, е това? Стрелба?
РљСЉРґРµ Рµ Р РѕРЅСЉРЅ?
Продължавай.
Съсредоточи се, Родни. Какво да правя сега?
Добре.
Добре ли си?
- Да.
Откъде се е взел?
Виж това. Същият символ като на кораба.
Как се е качил на борда?
- Катастрофираха в нас,
пробиха корпуса, помниш ли?
- Дали е било нарочно?
Добър въпрос.
Дай да го пробвам...
Това е. Това са всички.
Трябва да помогна на полк. Шепард и Ронън. Късмет, Родни.
Не, не, не, не, не е достатъчно!
Как така?
- Без двигателите, орбитата ни се
разпада, което значи че повече радиация изтощава щитовете.
Двигателят на реалностите е зареден едва на 70%.
Което значи че никога няма да стигне 100% преди щитовете да откажат.
Какво да направим? Нямаме повече енергия.
Дай ми секунда.
Родни, атакуват полк. Шепард и Ронън.
Добре, сетих се. Изключи щитовете.
Какво?
- Изключи щитовете, ще прехвърля
наличната енергия към двигателя. Да се надяваме, че ще скочим.
Да се надяваме?
- Това е единствената ни възможност.
С всяка секунда, шансът да сработи намалява.
Добре. Изключвам щитовете.
Температурата минава критични нива.
- Добре, прехвърлям енергията.
РќРµ, РЅРµ, РЅРµ, РЅРµ.
- Какво има?
Не е достатъчно. Едва 98%!
Родни, корпусът се разпада.
Хайде, хайде!
Това е! Шепард, скачаме!
Добра работа, Родни.
Задръж поздравленията.
- Сега пък какво?
Мисля, че претоварих двигателя. Не е изгорял, но
още няколко скока и ще изгори.
Добре, после какво?
- Ако не сме се върнали дотогава,
никога няма да се върнем.
Какво е станало с планетата?
- Родни мисли, че в тази реалност,
е била унищожена при сблъсък, вероятно преди милиони години.
Останало е само това астероидно поле.
Добре, май се сетих за нещо.
Даже е било пред мен през цялото време.
Просто съм бил прекалено зает да отложа смъртта, за да го забележа.
За какво говориш?
- Грешка е, че гледах навигацията.
Трябваше да се сетя, че няма да стане. - Тогава какво?
Чрез невероятен подвиг на многопространствена математика,
открих как да пратя кораба по същия път, който изпътувахме
като изцяло заобиколя навигационната система.
Чакай малко. Искаш да включим на задна?
Точно.
- Това предложих преди два часа.
Естествено, веднага го заклеймих, но осъзнах, че заедно със създателя,
не една, но две мои версии не са успели да го накарат да работи.
Трябваше да мисля не като мен. Даже точно по обратен начин.
А накъде повече от теб?
- Ще го приема като комплимент.
Можем ли да се върнем или не?
- Не и направо.
Невъзможно е да се изчисли
първоначалната точка от позицията ни.
Но можем да се върнем обратно, минавайки през всяка реалност,
докато не стигнем правилната.
- Малък проблем, Родни.
Едва се измъкнахме живи от предишните реалности.
Ако не възстановим щитовете,
радиацията от слънцето ще ни убие.
- Не е задължително.
Знаем, че кораба следва инерцията си
от тази реалност в следващата.
Може да нямаме двигатели, но имаме дюзи за маневриране.
Една продължителна тяга по правилната траектория
от сега до следващия скок би трябвало да е достатъчно, за да установим
по-висока и по-стабилна орбита около слънцето.
И радиацията няма да ни въздейства?
- Чак толкова не,
но няма да е чак толкова смъртоносна.
Добре. Това е.
Курсът е зададен.
- Ами извънземните пичове?
Знаят, че ние стреляхме по тях.
- Може да са си тръгнали.
Не бих разчитал. Времето тече със същата скорост
във всяка реалност, което значи че не е минало много време.
За да оцелеем при извънземните, ще ни трябват досветлинните двигатели,
а аз ще трябва да ги поправя навреме.
Чакай, нали каза че дори не знаеш какво им има.
Не съм имал време да ги погледна. Не мога да правя 10 неща наведнъж.
Вече ти казах, двигателят скоро ще изгори.
Трябва да направим нещо. Откъде да знаем,
че следващата реалност няма да е по-лоша?
Добре, всички изменения са готови.
Почваме.
Стана. Успя, Родни.
Добре, отивам в машинното.
И се залавям за двигателите.
Какво е положението?
- Температурата се покачва,
но не толкова бързо. Мисля, че ще сме наред.
Дотук с тигана, дано се оправим с огъня.
Как върви?
- РќРµ Рµ РґРѕР±СЂРµ.
Системите са изгорели. Трябва да ги заобиколя.
Мога ли да помогна?
- Съмнявам се.
Боже! Какво по...
Благодаря.
Вероятно отделна диагностика на вторичната система би помогнала.
Може.
Исках да ти благодаря, Родни.
- За какво?
Че не се отказваш.
Знам какво е това. Първата ти мисия.
Няма да позволя да ти е последната.
От това се опасявах.
- Какво има?
Двигателят се зарежда доста по-бързо.
Шепард, следващият скок ще е по-скоро, отколкото мислехме.
Как вървят двигателите?
Ще ми трябват няколко минути.
- Имаме ли няколко минути?
Съмнявам се.
Добре, да разделим оръдията. Аз поемам предните, ти страничните.
Мислиш ли, че ще помогне?
- Без щитове, едва ли.
Но нямаме голям избор.
Къде е кораба?
- Не съм сигурен.
Може да са си тръгнали.
Нямаме късмет. Зад нас са.
Приближават ни изтребители. Как върви там?
Дай ми секунда!
Р РѕРґРЅРё...
Добре, опитай сега.
Това е, готово! Давай, давай, давай!
Шепард... Как се справяме?
Настигат ни. Може ли по-бързо?
Няма начин! И сега едва работи!
Ако го натоварим, ще изгори цялата система!
Тогава имаме проблем.
В обсег на оръжията са.
Отвърни на стрелбата!
- Опитвам се.
Полека, Чубака, бутоните са ти приятели.
Продължавай да опитваш.
- Опитвам се!
Това е, дотук с двигателите!
Какво, по дяволите, беше това?
- Изтребители.
От Атлантида.
Какво става?
- Едни приятели ни помагат.
Явно заложихме на правилната страна.
Дедал, говори подполковник Джон Шепард.
Чувате ли ме?
Дедал, чувате ли ме?
Да, Дедал. Говори... Дедал.
Обадете се.
- Кой... кой сте вие?
Дълга история.
Който и да сте, спасихте ни, когато обезвредихте оръдията им.
Решихме да ви върнем услугата.
- Оценяваме го.
Шепард...
По дяволите.
Извинявайте. Един мина. Добра стрелба.
Мерси.
Добре, това беше последният.
Какво правим сега?
Ами, разделяме се.
- Просто така?
Горе-долу.
- Работата е там че
имаме няколко въпроса.
Нашият Дедал бе унищожен преди две години
при битка с репликаторите.
- Съжалявам да го чуя,
но това не е точно нашият Дедал. Взели сме го назаем за малко.
Нямам идея какво значи това.
Както казах - дълга история.
Добре, Дедал, късмет.
Благодаря ви, полковник и още нещо
беше ни приятно. Очевидно сте почтен човек,
отдаден командир
и много добър пилот.
Интересно. Щях да ви кажа същото.
Добре. Корабът го няма.
Отчитам планета без никакви енергийни сигнали.
Първата реалност. Още една и сме удома.
Да отиваме в хангара.
Добре.
Простреляха ме!
Мислех, че избихме всичките.
- РЇРІРЅРѕ РЅРµ.
Мислиш ли, че има още?
- Няма да остана, за да разбера.
Бягай, бягай, бягай!
Р’Р·СЂРёРІСЉС‚ РїСЂРѕР±Рё РєРѕСЂРїСѓСЃР°.
Цели зони са дехерметизирани, включително хангара!
Изгубихме скачачите!
- Спирката ни идва, Родни.
Време е да слизаме.
- Няма как.
Щом стигнем нашата реалност, Атлантида ще ни засече
и ще пратят помощ.
- Напуснахме орбита, не помниш ли?
Пренасяме инерцията с и относителната
позиция от една реалност в следващата.
Което значи че докато скочим, ще сме на около половин милион километра.
Няма да ни стигнат навреме!
Имаме експлозиви. Ще изчакаме да се върнем и ще взривим двигателя.
Може да стане или ще направи дупка в времеви-пространствения континуум
не само убивайки ни, а и унищожавайки слънчевата система!
Трябва да измислим нещо.
Сензорите засякоха кораб.
- Дедал ли е?
Прекалено далеч са, за да засечем сигнал.
Опитай чрез подкосмоса.
Полковник Шепард, чувате ли ме?
Полковник Шепард, майор Лорн е, чувате ли?
Имаше ли хиперпространствен прозорец?
- Не, сър. Появиха се от нищото.
Трябва да са те. Кажете на г-н Уозли. Докторе, идвате с мен. Хайде.
Добре, трябва да сме в обсег за радио.
Полковник Шепард, обадете се.
Д- р Маккей, майор Лорн е. Чувате ли?
Има прекалено много смущение.
Засичам енергиен сигнал.
Увеличава се.
Какво стана, по дяволите?
Изчезнаха.
- Как така?
РђРјРё... РЅСЏРјР° РіРё.
Чакайте малко.
Засичам четири признака на живот.
- Добре, къде?
Право напред.
Полковник Шепард, вие ли сте?
Майоре. радвам се, че се отбихте.
Трудно е да се хване такси в този квартал.
Да, сър.
Колко още пъти ще скочи, докато изгори двигателя?
Най много шест. После няма да работи.
Хубаво. Не ми се ще някой друг
да заседне там като нас.
- Всъщност мислех за това.
Наистина, навигационната система не е била идеална,
но основните идеи на двигателя са логични...
Забрави, Родни.
- Запазил съм нужните данни.
С малки настройки, ще заработи до...
Казах да го забравиш.
Я, виж ти кой дойде.
Как е рамото ти, Родни?
- Доста зле,
но по-добре, благодаря.
Ще можеш ли да го държиш?
Наистина ли?
Не го изпускай.
- Благодаря ти.
Здравей, мъник. Мисля, че ме харесва.
Отива ти.
- Мислиш ли?
Някой ден ще станеш отличен баща.
Виждал съм доста страшни неща,
но тази мисъл му ужасява.
Искаш ли да...
- Май да.
Внимавай за...
Добре.
Субтитри: Insaneboy.