Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E20 - The Last Man (1) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E20 - The Last Man (1) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Как мина, сър?
- Дженаите не се появиха.
Не съм изненадан.
Какво казвате, майоре? Не можем да вярваме на дженаите?
Опитаха се да убият вас и МакКей, заедно с онова момиченце.
Така е, обикновено приемам такова нещо лично.
Но Лейдън твърди, че не го е наредил.
Опитва се да ни се подмаже.
Мислите ли, че знаят къде Майкъл е завел Тейла?
Имат добра информация. Ще разследваме всяка следа,
без значение колко малка е тя.
- Добре, какво ще правим?
Аз ще тръгвам, вие останете няколко часа, обадете се ако се появят.
Разбрано.
Ще я намерим, майоре.
Да, сър.
Кой е пуснал парното?
Ехо?
Ако ще ме изненадвате, рожденият ми ден все още не е дошъл.
Шепард е, чува ли ме някой?
Повтарям.
Шепард е, има ли някой на канала?
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 20- Последния оцелял
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Добре. Това или е най-добрата шега правена някога
или здраво съм загазил.
Шепард е, има ли някой на тази честота?
Шепард, ти ли си наистина?
- МакКей!
Не мога да повярвам, стана!
За какво говориш? Какво, по дяволите, става?
Вероятно си малко объркан.
За теб сигурно са минали само пет минути.
Р РѕРґРЅРё!
- Опиши ми какво виждаш.
РљСЉРґРµ СЃРё?
- В контролната зала, пуста е.
Има ли захранване?
- Не, нищо не работи.
А казах ли ти, че океана го няма?
- Моля, какво?
Голямото синьо нещо отвън. Няма го. Сега е пустиня.
А тук е около 50 градуса.
Планетата е преминала през сериозни климатични промени.
Не отговарям, ако не започнеш да ми отговаряш.
Разбирам, че ти е трудно.
Направи ми услуга. Отиди в холограмната зала.
Защо?
- Просто иди, моля те.
РўСѓРє СЃСЉРј.
- Включи прожектора.
Няма захранване.
Свързан е към независим източник, спокойно, ще проработи.
Здрасти.
Р РѕРґРЅРё.
- Радвам се да те видя отново.
Ти си холограма.
- Стига бе!
Разбира се. Влязъл съм във вътрешните сензори
на града, имам очи и уши, така да се каже.
Добре изглеждаш.
Ти изглеждаш...
Различно.
- Защото ме помниш, както бях.
Искаш да кажеш както по-рано днес?
- Странно е.
Прекарах 25 години от живота си, опитвайки се да осъществя това.
Никога не съм се замислял какво ще ти кажа, когато дойдеш.
Започни с това какво, по дяволите, става тук.
Добре, добре.
Помниш ли онзи доклад, в който SG-1 са минали през вратата,
а дупката им случайно се е засякла със
слънчево изригване и са били пратени в 1969-та?
Бегло.
- Нещо подобно е станало с теб.
Пратен съм в миналото?
Не, всъщност, пратен си напред, в бъдещето.
С колко години напред?
- Интересен въпрос.
Не беше лесно да разбера, трябваше да определя точните характеристики
на слънчевото изригване...
- Р РѕРґРЅРё!
48000 години. Плюс минус няколко.
Това е шега.
Опасявам се, че не. Нещастен случай. Съжалявам.
Казваш ми, че съм пропътувал 48000 години в бъдещето за 10 секунди?
Готино е като се замислиш, нали?
Сърфиране на 10 метрова вълна е готино, да излизаш
със супер модел е готино. Това не е готино!
Добре, успокой се.
Ако съм в бъдещето, значи ти си...
Мъртъв. Мъртъв, погребан и станал на прах преди много време.
Заедно с всички, които си познавал.
Няма как да разберем в какво състояние е
човешката цивилизация, дали въобще съществува.
Очевидно сме изоставили града.
Очевидно.
- Няма захранване, за да отидеш
на Земята, а без MALP, ще е прекалено
рисковано да идеш на друго място.
Възможно е ти да си последното живо човешко същество.
Не ме успокояваш особено.
Считай се за късметлия, младежо.
Докато измислях плана, нямаше как да зная
дали градът въобще ще издържи толкова дълго.
Какъв план?
- Възползвах се от
напредъка с холограмните технологии,
за да създада тази симулация.
Мога да ида навсякъде в града.
Напълно интерактивен съм и съм програмиран
да имитирам отговорите и вида на великия д-р Родни МакКей.
Нямаше кой друг, а?
- Забавен си.
Свързан съм със системите на града,
но имам независимо ядро,
което е запечатано в основата на една от външните сгради,
заедно с накуада генератор Марк 12
и още няколко ключови елемента.
Като капсула на времето, така да се каже.
Хубаво е да си имам компания, но ако това,
което казваш е вярно, с какво ми помага?
Повярвай ми, нямаше да направя
всичко това, само за да си поговорим.
Не, не. Тук съм, за да те върна.
Хайде.
Къде отиваме?
- В залата със стазисни капсули.
Защо?
- За да си набавим време.
Това обяснява всичко.
На теория можем да те върнем по същия начин, по който си дошъл,
чрез вратата, правилният адрес и слънчево изригване.
Проблемът е, че чакаме нещо определено,
изригване с точната форма, размери,
характеристики и относителна позиция в космоса.
Така че да взаимодейства с дупката по точно определен начин.
И да те прати в точно определено време.
А това не става всеки ден.
- Точно така.
За колко време говорим?
- 700-800 години, най-много хиляда.
Това ти е планът? 48000 години в бъдещето съм,
а ти искаш да спя още хиляда?
- Най-много.
Трябва да сме точни. Ако не те върна до два месеца от момента,
в който си напуснал, ще е прекалено късно.
Прекалено късно? Какво, по дяволите, значи това?
След като ти изчезна, нещата не се развиха добре.
Щом разбрах какво е станало с теб,
осъзнах, че не можем да направим нищо.
Военните те обявиха за загинал по време на мисия.
Имаше много хубаво военно погребение на Земята.
Очевидно ковчегът беше празен, но идеята е важна.
След това...
След това нещата се влошиха.
Продължихме да търсим Тейла, но нямахме
ресурсите, за да покрием достатъчно земя.
Отне ни два месеца преди да я намерим
в едно от скривалищата на Майкъл.
Тогава вече беше късно.
Беше родила детето.
Явно след това вече не му е трябвала.
Затова я е убил.
Вината не е твоя.
- Трябваше да съм там.
Ще бъдеш и знаейки адреса, на който намерихме Тейла,
ще стигнеш там много по-бързо.
Ще спасиш Тейла и бебето.
Ще промениш съдбата на галактиката.
- Какво искаш да кажеш?
Това е повратната точка. Ключът към всичко.
С бебето, Майкъл успя да завърши
изследванията си и да подобри хибридите.
След това ускори нещата.
Продължи да заразява човешкото
население с хофанското лекарство.
Дженифър се потруди да се пребори с ефектите.
Да намали смъртността. Но накрая се оказа загубена битка.
С ограничени запаси от храна, войната между Призраците се влоши.
Майкъл изчака, докато не се хванаха за гърлата.
След което направи своя ход.
Какво е положението?
- И двата кошера са силно повредени.
Изгубили са хипердвигателите си и изпускат атмосфера.
Да ги довършим тогава.
Възползва се от състоянието им и тяхното разделение.
За по-малко от година,
Призраците бяха на колене. Буквално.
Има известна ирония.
Не съм искал това.
Човеците ме плениха.
Измъчваха ме. Експериментираха с мен.
А когато най-накрая избягах и се върнах при
братята си, вместо да ме приветстват,
бях посрещнат с ненавист.
- Ще си платиш за това.
Все още имаш своята гордост.
Браво на теб.
Призраците бяха в безпорядък, Майкъл се
върна към заразените с хофанското лекарство хора.
Избра най-силните и най-здравите от оцелелите и ги направи на хибриди.
Останалите изби.
- Като спасим Тейла, ще го променим?
Знам го. Трябва само да те заведем до стазисна камера,
ще препрограмирам сензорите...
Това може да е проблем.
- Не, няма проблем.
Просто ще заобиколим.
Р РѕРґРЅРё?
- Няма как да заобиколим.
Пясъкът е проникнал до долните нива.
48 хиляди години в бъдещето,
а все още можеш да съобщаваш очевидното.
Добре, какво ще правим?
- Не знам.
Как така не знаеш?
- Не съм програмиран за това.
Нали си работил 25 години по този план?
МакКей работи и брилянтно успя да предвиди много възможни проблеми.
Просто този не беше един от тях.
- Добре.
Отиваме две нива нагоре, завиваме надясно,
има външна врата само 400 метра през пясъка е.
Не можеш да го направиш.
- Защо не?
Не само е прекалено горещо,
но през последния половин час, барометричното налягане пада,
а скоростта на вятъра се е увеличила значително.
Идва буря.
- Пясъчна буря.
Бил ли си в такава?
- Всъщност, да.
Значи знаеш какво е.
- Не е като да имаме избор.
Звучи доста лошо.
Скоростта на вятъра е над 80 км/ч и се повишава.
Видимостта е нулева. Не можеш да излезеш.
Ще трябва да изчакаме.
Колко време?
- Не знам, два часа.
Гладен ли си? Имаш ли храна?
- РќРµ.
Няма значение. Ще изчакаме бурята да отмине.
И за нула време ще те измъкнем.
Всъщност ще си тук 700 години, но знаеш какво имам предвид.
Ами другите? Каза ми за Тейла, ами другите?
Не е възможно просто така да сме
оставили Майкъл да завземе галактиката.
РќРµ.
- Какво е станало?
Военните и МНС не искаха да отпускат много ресурси за
защита на човешкото население в друга галактика.
Но Сам...
Сам не приемаше откази.
Най-накрая й дадоха нов кораб. Феникс.
Тъкмо излязъл от производство.
Половината асгардски системи не бяха
завършени, другата половина не работеха.
Прекарахме почти месец в пригодяването му за битка.
Работихме ден и нощ, един до друг.
Зеленка май също беше там, не помня.
Помня, че никога не се бях чувствал толкова изтощен.
След време, обаче, успяхме да го завършим.
Добре, всичко е готово.
Оръжия, щитове, сензори, всичко работи.
Готов е.
- Добра работа, Родни.
Искам с Радек и екипа ти да се върнете в Атлантида и да починете.
След това започнете работа върху щитовете на
града, опитайте се да ги направите по-ефективни.
Ще ни трябват.
- Ами ти?
Аз ще изпробвам кораба. Засега Лорн командва в Атлантида.
И ти трябва да си починеш. Изтощена си, колкото нас.
Според информацията, Майкъл
ще нападне няколко човешки светове. Трябва да отидем там, веднага.
РџСѓСЃРЅРё РЅСЏРєРѕР№ РґСЂСѓРі РґР° РёРґРµ.
Добре.
Ей.
- Да?
Късмет.
Благодаря ти, Родни.
За всичко.
Добре.
Стратегията им беше бързи и концентрирани удари.
Единият кошер е унищожен.
- РђРјРё РґСЂСѓРіРёСЏС‚?
Минимални щети. Зареждат оръжия.
- По дяволите.
Да минем ли още веднъж?
- Не, измъкнете ни.
Работеше добре за известно време.
Нанесохме значителни щети, въпреки ужасните шансове.
Но след време, късметът им свърши.
Майкъл нарочно пусна информация, че ще атакува гъсто населен свят.
Сам мислеше, че може да стигне първа.
РќРѕ СЃР±СЉСЂРєР°.
Кошер на шест часа.
- Засада.
Още един право пред нас.
- Избягайте им.
Обградени сме.
- Отвърнете на огъня!
Изгубихме асгардските оръжия.
- Минете на ракети!
Стреляйте с всички установки!
Хипердвигателят е претоварен.
Прехвърлете захранването.
- Не отговаря.
Системата навлиза в критични норми.
Телепортирам ви на планетата. Минете през вратата.
РђРјРё РІРёРµ?
- Идвам след вас.
След като измъкнала екипажа, сигурно е изгубила транспортната система.
Двигателят е щял да се взриви,
явно е решила, че няма какво да губи.
С последния си дъх унищожи три кошера.
А ние погребахме още един празен ковчег.
Къде, по дяволите, беше?
Вкарвах изискванията за слънчевото изригване в сензорите.
Разбрах какво е станало с океана.
Ще ми кажеш ли или ще е тайна?
- Слънцето в системата умира.
Свършва му горивото.
Няма ли да стане по-студено?
- РќРµ.
Щом свърши с по-тежките елементи, започва да се разширява.
Става на червен гигант.
Загадката е решена, да продължаваме.
- Не разбираш.
Това не е просто климатична промяна. Това е единичен билет.
Тази планета ще става все по-гореща.
След време атмосферата ще изгори.
Колко време имаме?
- Невъзможно е да е определи.
Но най-доброто ми предположение е под 500 години.
Каза, че ще съм в стазиса поне 700!
Да, щом излезеш от камерата, ще умреш.
Родни, измисли нещо!
- Опитвам се. Както казах...
Не си предположил този случай, ясно.
Добре, генераторът Марк 12 може ли да захрани щитовете?
На теория, но няма да има захранване за моите системи,
за сензорите и за стазисната камера.
Градът има слънчеви генератори, нали?
Да, които ще са полезни, ако захранваме няколко колички за голф.
Все още мислиш като стария МакКей.
- Не мога да го променя, какво има?
Слънцето става на червен гигант, нали?
Повишена слънчева енергия, колкото по-зле става,
толкова повече енергия ще имаме.
Може да стане. Ще използваме
щитовете, за да предпазим атмосферата.
Точно така.
- Няма да е за постоянно,
но ще ни набави стотина години.
- Трябва да стигнат. Отвори вратата.
Ами бурята? - Минаха няколко часа, може да минат дни така.
Скоро ще се стъмни.
- Затова трябва да тръгвам.
Трябва само да ходя в права линия.
- Няма да е толкова лесно.
Не съм казвал, че ще е лесно.
Не съм ял, бях гладен още когато идвах към Атлантида.
Колкото повече чакаме, толкова по-слаб ставам.
Добре. Не мога да изляза навън.
Но ще поддържаме контакт по радиото.
Както каза - ходи по права линия.
Ще стигнеш до сградата отдругата страна.
Намери вратата, ще те чакам там.
Шепард.
Шепард, чуваш ли ме?
- Да, чувам те.
Как се справяш?
- РќРёРєРѕРіР° РЅРµ СЃСЉРј Р±РёР» РїРѕ-РґРѕР±СЂРµ.
Р РѕРґРЅРё.
- Да, тук съм.
Разкажи ми за Ронън!
Сега ли?
- Да, сега. Говори ми, Родни.
Добре.
След случилото се с теб и Тейла,
май вече не му беше приятно в базата.
Убеди Сам да го пусне на друга планета и да набере ударен екип.
По това време галактиката беше в паника.
Вестта беше, че Майкъл се стреми да изтреби призраците и хората.
На Ронън не му трябваше много, за да намери доброволци.
Едно!
Две!
- Прости селяни, без военен опит,
но той ги обучи за всякакъв вид боеве.
Дори убеди Сам да му даде екипировка.
Радиа, експлозиви, оръжия.
Не след дълго имаше доста ефективен боен отряд.
Имаха няколко успешни операции срещу
съоръжения на Майкъл, но един ден
получиха важна информация.
Майкъл беше завзел лаборатория на Призраците
и я използваше, за да създаде още от хибридите си.
Те решиха да я унищожат.
Тогава се натъкнали на някой... неочакван.
Какво търсиш тук, по дяволите?
- Предполагам, че същото като теб.
Майкъл използва съоръжението, за да създава
още войници, възнамерявам да го унищожа.
Сам? - Понякога потайността надделява над силата.
Ронън, обади се.
- Кажи.
Един от стражите сигурно е изпратил сигнал, един кръстосвач
тъкмо се приземи. Ще ни надвият.
Както казвах.
- Трябва да се оттеглим.
Дай ми експлозива.
Оттеглете се, срещнете се с втори отряд и тръгнете към вратата.
Дайте ми сигнал, щом стигнете.
Тръгвай!
- Ще завършиш мисията си?
Точно така.
- Аз също.
Щях да напиша сложна програма, която бавно
да изгради фатална грешка в основния кондензатор.
Но се съмнявам, че сега ще имаме време за това.
Аз щях просто да го взривя.
Разбира се.
Навик.
- Наистина.
Това е. Ако го взривим, вторичните експлозии
ще взривят цялото съоръжение.
Добре. Има ли друг път навън?
- Последвай ме.
Назад!
- Насам!
Предлагам да го взривиш сега, докато можем.
Ще изчакаме хората ми да се изтеглят, точка по въпроса.
Добре.
Не можем да ги удържаме вечно.
- Просто стреляй.
Ронън, стигнахме вратата.
Искам да тръгвате. Без въпроси, ясно?
РЇСЃРЅРѕ.
Свършихме ли?
Да.
Съжалявам, ще ми се някои от историите да бяха с по-весел край.
Шепард?
Шепард, там ли си?
Шепард.
Признакът ти на живот едва се засича! Шепард!
О, боже.
Хайде, можеш.
Все още съм тук, бих ти помогнал, но...
Колко време бях в безсъзнание?
- Цяла нощ.
Не изглеждаш много добре, може би трябва да те сложим в камерата
възможно най-бързо.
- Съгласен съм.
Вече приготвих слънчевите панели, готов си.
РўСѓРє.
Извади първия кристал.
Заредил съм цялата информация, която
получихме за Майкъл, след като изчезна.
Включително и адреса, на който намерихме Тейла.
Така и не ми каза какво е станало с теб.
В миналото.
Не искаш да знаеш.
- Защо не? Очевидно си оцелял.
Защото се отказах.
- От какво?
Атлантида, SGC, всичко.
Не би направил нещо такова.
- Да. Ами
имахме нов командир.
Бях в лазарета, бях тежко ранен.
Треска е.
- Не значи, че не боли.
Добре. Идваш в неподходящо време, малко сме заети тук.
Виждам.
- Д-р Келър, д-р МакКей.
Господин Уозли.
Разбрах, че сте новият ни командир.
- Точно така.
Щеше ми се да беше при по-добри обстоятелства.
Може ли да попитам какво става тук?
Организираме медицински запаси за един от бежанските ни лагери.
Виждам. Налага се да ви помоля да престанете.
Моля?
- МНС прокарва нова политика.
Връщането на персонала в базата.
Отсега ще се съсредоточим единствено върху защитата на града.
А отделът ви, докторе, ще бъде намален.
Без моста от старгейтове и нуждата да има
поне един кораб в орбита по всяко време
за защитни цели, запасяването ще бъде
трудно, трябва да си поставим приоритети.
Не разбирам. Дори сега ми трябват хора.
Само защото сте поели твърде много хуманитарни грижи.
И опитите ви да намерите антидот за хофанското лекарство.
Щом отново се концентрирате върху медицинските
нужди на базата и персонала й, не мисля, че ще имате проблем.
Чакайте малко! Хората умират!
Знам, повярвайте ми, ако мислех, че мога
да направя нещо, щях да го направя.
Ами Майкъл?
- Майкъл познава защитните
способности на базата и корабите ни.
МНС мисли, че е малко вероятно да ни атакува, ако не е провокиран.
Това ли е? Трябва просто да се отдръпнем и
да го оставим да превземе галактиката?
Още колко от хората ни трябва да умрат, докторе?
Полковник Шепард, полковник Картър. Ронън, Тейла. Бяха ви приятели.
Шепард не е мъртъв.
- Да, просто е бил
транспортиран 48000 години в бъдещето.
Явно това го прави късметлия.
Идеята да бездейства, докато галактиката
страдаше бе прекалено много за Дженифър.
Колкото повече мислех по въпроса, толкова повече разбирах, че е права.
Ако си дошъл да се опиташ да ме убедиш да остана, Родни,
само ще си загубиш времето. Вече съм решила.
Не, дойдох да ти кажа, че и аз напускам.
Прекарахме три седмици на Дедал,
мислейки за всичко, което се бе случило.
Преживяхме го хиляда пъти, опитвайки се да си
представим какво можеше да направим по друг начин. Беше ужасно.
Поне имахме един друг.
Когато се върнахме на Земята,
вече не бяхме просто колеги.
Чакай малко. Ти и Келър?
Защо си толкова учуден?
- Просто казвам, че ако започнем
да бърникаме по времевата линия,
няма гаранция, че вие двамата пак ще се съберете.
На това разчитам.
Защо? Оцелял си, момичето е твое. Не е толкова лошо.
Не, първоначално беше страхотно.
Намерих си високоплатена работа в една
фирма за аерокосмическо инженерство,
Дженифър отвори собствен кабинет, всичко беше страхотно.
Трябваше да се сетим, че няма да ни се размине така.
Вътрешните й органи отказват.
Разбира се, никой обикновен доктор не можеше да разбере какво й има.
Свършихме при SGC по-малко от година след като напуснахме.
Усложнения, поради многократно излагане на хофанското лекарство.
Няма лек.
Мислех, че ще полудея. Не знаех какво да правя.
След всичко, което преживяхме,
това да ни се случи, просто бе прекалено много.
Тогава ми дойде идеята.
Здрасти. - Здрасти.
- Къде беше?
Работих.
- Върху какво?
Решение. За всичко.
За теб, за всичко. Атлантида, Пегас, Майкъл, всичко.
За какво говориш?
- Ще променя времевата линия.
Ще направя така че нищо от това да не се случи, няма да се разболееш,
Тейла няма да умре, Майкъл няма да завърши изследванията си, нищо.
Р РѕРґРЅРё.
- Вече разработих основния план,
детайлите ще са малко по-сложни, ще трябва да създам
нова математика, за да направя сметките, но мога да го направя.
Станалото - станало.
Не можеш да промениш миналото.
Можеш, мога! Ще го направя. Дори да отнеме до края на живота ми.
Мислиш, че го искам.
Защо не?
Годината, която прекарах в Атлантида...
Видях повече неща, отколкото хората
изобщо си представят през живота си.
Не съжалявам за нищо.
- Аз съжалявам.
За много неща и ще направя нещо по въпроса. - Не.
Обещай ми, че няма да пропилееш живота си,
преследвайки нещо, което вече го няма.
Не можех да престана.
Три дни по-късно тя почина.
Напуснах фирмата, започнах да
преподавам физика в местен колеж.
Парите не бяха много, но имах нужното свободно време.
Признавам, не беше голям живот.
Джийни минаваше от време на време, за да види как съм.
Когато осъзна, че не може да ме убеди да престана,
реши да ми помогне с изчисленията.
Това беше очевидно.
- Напротив.
Ето каква е идеята ми.
След време дори на нея й писна. Аз така и не се поколебах.
Годините минаваха, двайсет и пет, ако трябва да съм точен.
И изведнъж бях готов.
Имаше само един проблем. Трябваше да се върна в Атлантида.
Нямах много приятели в SGC.
Но ми трябваше само един.
Д- р МакКей, радвам се да ви видя.
- Генерал Лорн.
Влизайте. Седнете.
Прочетох предложението ви.
- Не сте казал на никой, нали?
Не съм толкова глупав, за колкото ме смятате, докторе.
Но съжалявам, няма как да получа одобрение за това.
Тогава недейте. Не е нужно да им казвате какво е.
Кажете им, че е научен проект. Кажете им каквото искате.
Родни, възнамеряваш да промениш времевата линия.
Да промениш историята, всичко.
Наистина ли мислиш, че имаме право да вземем това решение?
Да караме по същество. Видя какво стана в Пегас.
Знаеш какво става тук. Мислиш ли, че трябва да е така?
Може би ме е съжалил, може би е решил, че няма да стане.
Но ме пусна. Останалото го знаеш.
Мислех, че денят ми е тежък, но явно
твоите двайсет и пет години са били тежки.
Добре. Готови сме.
Ако стане, ще те чакам, когато излезеш.
Няма да имаме много време, за да минеш през вратата,
но мисля, че ще успеем.
Ами ако не стане?
Няма да усетиш нищо. Няма да се събудиш.
РЇСЃРЅРѕ.
Случайно да си забелязал кой е спечелил Суперкупата
през изминалите 25 години?
- Опасявам се, че не.
Купата "Стенли", Световното?
- Не бях голям спортен фен.
Ясно. Трябваше да попитам.
Късмет, Джон.
Извънземна активация!
РљРѕР№ Рµ?
Получаваме код.
Полковник Шепард е.
- Свалете щита.
Охрана!
Джон!
- Полковник!
Стана! Стана! Родни, ти си гений!
Добре.
- Джон, какво е станало?
Колко време е минало?
- Липсваш от 12 дни.
12 дни. Добре, още не е родила.
Знам, че е странно, но нямаме време.
- Джон, за какво говориш?
Знам къде е Тейла.
Нямаме време за това!
- Джон, трябва да следваме
процедурата, знаеш го.
- Не съм клонинг,
за това ли се притеснявате?
- Изследванията ти са наред,
теломери и така нататък, но трябва да обсъдим други неща.
Трябва да признаеш, историята ти е доста странна, дори и за това място.
Това е идеята, как мога да си го измисля?
Сам, вярваш или не - намерих го.
В историята на сензорите е, слънчево изригване, което се е
засякло с дупката от М4S-587 в точния момент,
в който Лорн казва, че е набрал.
- Защо протоколите на вратата
не са предотвратили осъществяването на връзка?
Имаше някои грешки, откакто последно
подобрихме операционната система.
На това му викаш грешка, а?
Знай, че сериозно ще си поговоря със Зеленка.
Може ли да тръгваме?
Знам, че вече ни разказа за бъдещето
и всичко, което трябва да избегнем, но трябва да знам нещо.
Какво?
- Оплешивявам ли в бъдещето?
Да. Да тръгваме!
Родни, намери ли нещо?
- Изчакай.
Да. Намерих някакъв терминал.
Ще видя дали ще мога да го захраня и да го пусна.
Това е. Тук са я намерили.
- Откъде знаеш?
РўРѕР№ РјРё РіРѕ РѕРїРёСЃР°.
Виж това.
МакКей, намерихме нещо.
- Какво?
Някаква извратена версия на родилно отделение.
Мисля, че сме подранили. Ще я доведе тук, за да роди.
Изчакай, влязох.
Джакпот!
- Какво намери?
Всичко. Адреси. Кодове за комуникация,
дори изследванията му на хибридите.
Свършено е с него.
Не, не, не, какво стана?
- Какво е това?
Рћ, РЅРµ!
- Докторе?
Брояч.
Полковник, ще се взриви. Трябва да се махаме, веднага!
Субтитри: Insaneboy. Следва продължение...