Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E18 - The Kindred (1) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E18 - The Kindred (1) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида:
Още 12 кораба ще се присъединят.
12 кораба, съгласни да се бият заедно?
Ако има шанс да унищожим репликаторите - разбира се.
Какво си направил?
- Какво имаш предвид?
Идва кораб.
- Засекли са сигнала ми.
Подкосмично проследяващо у-во.
- Ехо! Има ли някой?
Какво е станало?
- Народът ми! Няма ги.
Претърсихме планетата, няма живот.
- Ще ги намеря.
Искаме да ти помогнем, но трябва да си починеш.
Който и да го е направил, ще си плати.
Съжалявам, Тейла.
Канан бе добър човек, щеше да е страхотен баща.
Мислех, че мога да го спася.
Направи всичко възможно. Нямаше какво друго.
Вече почива.
Добре. Готова съм.
Тейла. Тейла!
Все още е жив!
- Помогни ми, Тейла, моля те!
Помогни ми! - Жив е, пуснете ме.
- Тейла, твърде късно е!
Помогни ми, Тейла! Тейла!
Тейла!
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 18- Роднини Част 1
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Както знаете, от известно време
следим нова болест, вилнееща из Пегас.
Не знаем откъде е дошла, но засега
попаднахме на нея на 7 различни планети.
Осем. Идваме от 447 и там я има.
Същите симптоми?
- Започва с дихателни проблеми,
а след време органите отказват.
Дезинфекцирам се. - Родни, тъкмо минахме през обезпаразитяване.
А и носехме костюми през цялото време.
Не можем да сме прекалено внимателни.
Знаем ли как се разпространява?
Това е странното, повечето планети нямат
чест достъп помежду си, но няколко от тях
поддържат постоянна връзка със
съседни планети, които не са били заразени.
Засега.
Колко лошо може да стане?
Ако трябва да предвидя ще е въз основа на M1R992.
От известно време там няма нови случаи,
което значи че болестта е отминала.
И?
Избила е 30 процента от населението.
Ако това стане и на другите планети, жертвите ще са около 200000.
Ако приемем, че не се разпространи още.
Родни, д-р Келър напреднала ли е с разследването си?
За нещастие не, но все още работи по въпроса.
Какво криеш?
Чаках подходящото време, за да ти подаря това.
С всички проблеми напоследък...
И така...
Заповядай.
- Не беше нужно, Родни.
Считай го за подарък преди раждането.
На Земята има една компания, която
произвежда записи, специално за плода.
Идеята е, че като слушаш произведенията на велик композитор,
бебето ще развие талант към музиката или в този случай - науката.
Записах някои мои мисли относно някои
мои разтърсващи постижения и теории.
Само няколко часа е.
- Не биваше да се тормозиш.
Въобще не се тормозих.
Нещо не е наред ли?
Обмислях дали да кажа на някой.
Да кажеш какво?
Мисля, че снощи имах видение.
- Видение?
Видях Канан, бащата на сина ми.
Мисля, че се опитваше да ми прати съобщение, че е жив
и че не бива да преставам да го търся, както и народа ми.
Докато си спала?
Мислиш, че съм сънувала?
Мисля, че беше повече.
Не беше като сън.
Знаех си, че ще се усъмниш, не биваше да ти казвам.
Бил съм в пашкул на извънземен кораб, друг човек живееше в мен,
срещнал съм не една, ами две мои различни версии.
Кой съм аз, за да те съдя? Видение е щом казваш.
Съмнявам се, че е видение.
- И преди е имала видения.
Имала е отдалечен контакт с Призрак, не и с човек.
А атосианците липсват вече колко, шест месеца?
Мислиш ли, че са живи?
- Какво да направя, Родни?
Да й кажа да спре да се надява?
- След време може да няма избор.
Канан!
Тейла?
Трябва да ни помогнеш.
Как?
- Спаси ни.
Къде си? Къде е народът ни?
Ти ми купи това.
- Да.
Помниш ли къде?
- Селото Кроя.
Там ли сте?
- Ела да ме намериш.
Каза, че медальонът от видението й е същият,
който е дала на Канан преди да изчезне.
Какво значение има?
- РђРјРё...
Не съм сигурен.
- Какво точно иска тя?
Купила го е от някакъв от село на M2S181,
иска да отиде там и да огледа.
Това е мирно село, съмнявам се, че имат
нещо общо с изчезването на атосианците.
И аз така казах, но тя иска да иде.
Мисли, че Канан й праща съобщение.
Какво мислиш?
- Няма значение.
Тейла е. Дължим й го.
Добре, но с тази епидемия сме доста заети.
Ще гледам да е бързо.
Купих медальона от занаятчия в Кроя.
Селото, което ще посетим.
Сред атосианците е обичайно да се представят такива дарове,
изразяващи уважение и почитание.
Може да ти взема нещо, докато сме там.
Наистина ли?
- РќРµ.
Добре, ще разпитаме и ще видим на какво ще попаднем,
но ако дори усетиш опасност...
Ще тръгна към вратата и ще ви оставя вие да се оправите.
Добре тогава.
Извинете, дали можете да ми кажете какво е
станало със занаятчията, който използваше това място.
Изработваше бижутерия, гривни, медальони.
Отиде си.
- Отишъл си е?
По време на болестта в селото преди няколко седмици.
Той и още около 40 други.
Съжалявам, дете, мъртъв е.
Здрасти. Разбрах, че си намерила нещо.
Да, разбрах какво разболява хората
и сме го срещали преди.
Уникален протеин, създаден от хората на планетата Хоф.
Създаден е, за да пречи на Призраците да се хранят.
Също така убива Призрака и половината хора, които са го взели?
Точно така.
- Значи не е естествена зараза?
Не, това е масово убийство.
Мисля, че приключихме.
- Още не.
Разпитахме няколко пъти, никой нищо не знае.
Може би някой знае, но все още не иска да говори с нас.
Бях напътствана до тук. Като ми показа
медальона, Канан ми каза да дойда тук.
Преживяваш тежък период, разбираемо е, че искаш отговори.
Но това може да замъглява преценката ти. Само малко.
В какво се съмняваш, Джон?
Тълкуванието ми на видението или самото то?
Стояхме достатъчно дълго. Ако имаше нещо, щяхме да го намерим.
Родни, Ронън. Тръгваме си.
Сигурна ли си, че протеинът е същия?
- Почти еднакви са.
Почти? - Имаме си работа с нова и подобрена версия.
Този от Хоф убиваше около 50% от населението, този убива около 30%.
30% в повече.
Как населението на осем различни
планети са били заразени без да знаят?
Възможно е да са приели протеина чрез запасите им от вода и храна.
Правя изследвания.
- Кой стои зад всичко това?
Може би хофанците са започнали
да го разпространяват в по-голям мащаб.
Напоследък не правят нищо, когато Призраците
разбраха какво правят, цялата цивилизация бе изтребена.
Може няколко да са оцелели и да замислят отмъщение.
Произволното разпространение на протеина е пресметнато.
Очевидно се цели да объркат Призраците.
Няма как да знаят кои хора са заразени.
Значи е само въпрос на време да огладнеят и да се раздразнят.
Поне аз бих.
Трябва да отидем на Хоф, да претърсим
и да разберем какво става преди да заразят друга планета.
Да тръгваме, Родни.
Тейла.
Канан! Къде си?
- Не знам.
Кой ви похити?
- Не знам.
Как да те намеря?
Вече знаеш къде да идеш, за да намериш отговорите.
Селото.
- Престана да търсиш.
Бях там, не намерих нищо.
Беше близко. Моля те, Тейла, времето ни свършва.
Трябваш ни.
Канан.
И не си спяла?
- Бях в процес на медитиране,
но определено бях будна. Няма съмнение, истина е.
Но вече беше там.
- Изпуснали сме нещо, сигурна съм.
Искам да ти повярвам, Тейла, но аз съм учен, мисля критично.
Има възможно обяснение.
Канан има дара, същото умение като моето.
Призрачно ДНК.
- Да.
Сред народа ми, дарът се смята за полезен,
но хората странят от него, понякога е трудно.
Канан е единственият, който наистина можеше да разбере какво е.
Това ви е сближило.
- Споделяме това от детството си.
Общували ли сте по този начин досега?
РќРµ.
Знам как изглежда, полковник. Знам какво си мислят всички,
Вижда това, което иска, вярва каквото си иска.
Но ви уверявам, че случаят не е такъв.
Добре. Когато полк. Шепард се върне от Хоф...
Не мога да чакам. Канан каза, че времето им свършва,
трябва да тръгна незабавно.
- Разбирам.
Не ми трябва разрешението ви, полковник.
Освен ако не възнамерявате да ме задържите.
Майор Лорн, обадете се.
Кажете, полковник.
- Пригответе екипа си,
ще придружите Тейла до M2S-191.
Разбрано.
Няма да те пусна сама.
Благодаря ви, полковник.
- Наричай ме Сам.
Благодаря... Сам.
Родни, обади се.
- Кажи.
Намери ли нещо?
- Само боклуци, ти?
Не. Призраците добре са подредили това място.
Не е произволно унищожение, това място
беше хранилището на хофанското знание.
Повечето липсва.
Кой е там?
- Родни, какво става?
Май чух нещо.
Спокойно. Вероятно са плъхове.
Плъхове?
Ако има някой, да излезе.
Не се шегувам.
Полека! Няма да те нараня, само ще ти задам няколко въпроса.
Кой си ти? Какво правиш тук?
Добре, може би можеш да ми помогнеш. Търся медицински неща: книги, папки.
Не знам нищо за тях. Когато стигнахме до тук,
повечето от хубавите неща ги нямаше.
Пробираме това, което е останало.
Шепард.
Изглежда не сме сами.
Какво има?
- Деца, пробиращи през останките.
Мислиш ли, че са намерили това, което търсим?
Изследванията няма да им послужат за нищо.
Ако не са били те, кой тогава?
- Не знам.
Едно е сигурно, който и да е бил, знаел е какво търси.
Напомня ми за битаците у дома.
Всяка неделя отиваш при доковете и можеш да намериш каквото си искаш.
И доста неща, които не искаш.
Какво има?
Тейла.
Напусни!
Ще те питам само веднъж и няма да ме лъжеш.
Откъде взе медальона?
- От един търговец.
Ако толкова ви харесва, ваш е. С моята благословия.
Познат ли ти е?
Беше на Канан.
Какво друго придоби от търговеца?
Не искам да създавам проблеми, но платих за тази стока.
И въпреки че нямам проблеми с един подарък,
от гледна точка на работата ми, не мога да се разделя с...
Тази огърлица беше на Белара.
Бе подарък от родителите й за съзряването й.
А този пръстен беше на Хален.
Този търговец, кога го видя за последно?
Преди няколко дни, но идва доста често.
Даже е много вероятно да намине днес.
За мен ще е удоволствие да ви представя.
Намерихте ли нещо?
- Не, няма нищо.
Това, което си мисля ли е?
- Започва да става позната гледка.
Какво е? - Проследяващо подкосмично устройство. Старият ни приятел.
Тод. Може би иска да говори с нас,
а може би просто иска да ни устрои засада.
Има само един начин да разберем.
Стига бе, нали сега се върнахме!
- Съжалявам, Родни.
Още не съм обядвал.
Набирай.
Имам добра стока за теб, приятелю. Много добра.
Здрасти, как си? Ще ми кажеш ли откъде взе тези неща?
РЎСЉР±СѓРґРё СЃРµ!
Виж, искаме да знаем откъде си взел стоката.
Търгувам толкова много, че е трудно да следя всичко.
Така ли? Според местния търговец, наскорошната ти стока е
доста по-добра от боклуците, които обикновено носиш.
Така ли е казал?
- Да, така каза.
Явно не всеки има вкус.
Не мога да издам източниците си, тайни на занаята са.
Не ме интересуват тайните ти,
искаме да знаем откъде си взел стоката.
А ако не ви кажа? Какво ще направите?
Разпознавам униформите, чувал съм историите.
Хора от Атлантида. Добряците на галактиката.
Няма да ме нараните.
Аз не нося униформа.
Бременна жена. Доста заплашващо.
Ще уведомя селяните, че си поклонник на Призраците
и ще ги оставя да раздадат правосъдие.
Да тръгваме.
- Чакайте. Чакайте!
Взех я от бунище на друга планета.
- Бунище?
За какво?
- Главно за трупове.
Хора, които трябва да изчезнат.
От време на време имат ценности по тях,
ценности, от които явно нямат нужда.
Взел си тази стока от мъртъвци?
- Не, не и тази.
Последният път, когато бях там, забелязах пресен гроб.
Потенциална възможност.
Но когато го изкопах, вместо да намеря тяло
намерих кутия с предмети.
Явно някой се е опитвал да се отърве от тях.
Странно беше, но не можех да...
Ще ни заведеш на тази планета и ще ни покажеш къде си ги намерил.
Разбира се. Както кажете.
Изправете го.
Шепард, насам.
Мъртви са, няма следи по тях.
Защото бяха отровени.
Подозирам, че вече знаете как.
Първо ще се обадим в Атлантида,
за да им кажем къде отиваме.
Виж, Тейла.
Знам, че търсиш отговори за случилото се с народа ти,
но може би ще е по-добре, ако ни оставиш да огледаме.
Майоре.
- Нека ние сме първи, става ли?
Какво има?
Нека позная... хранително отравяне?
Много Призраци станаха жертви на тази атака.
Лоша работа, но проблемът не е наш.
От установеното, тази атака е
придружена с много човешки жертви.
Нещо, което е ваш проблем от много време.
Освен ако вие не сте отговорни за тази чума.
В такъв случай явно смятате човешките
жертви за приемлива загуба.
Всъщност, като правихме списъка
на заподозрените, ти беше най-отгоре.
Добър начин да натриеш носовете на конкуренцията.
Ефективно, да. И признавам, изобретателно.
Но истината е, че всички фракции
сред Призраците са засегнати.
Хранителният ни запас е толкова произволно заразяван,
че няма как да знаем дали следващото ни ядене няма да ни е последно.
Добре, времената са тежки.
Не обяснява защо ни повика тук.
Доведох ви, защото имам
нужда от вашата помощ.
Знам, че сте помогнали на хофанците да подобрят това лекарство.
Искам изследванията ви, за да намеря лек.
За моя кошер. И само за него.
Няма да стане.
Все така казвате, но винаги размисляте.
Случаят е различен, все още сме разстроени
от случая със завземането на Земята.
Нямам нищо общо с това.
- Всъщност имаш.
Призракът, който командваше е добил достъп до станцията с
информация, която ти си откраднал, докато беше на Атлантида.
Информация, която той открадна от мен, и двамата сме жертви.
Но да запазим съчувстването си за друг път.
Имам предложение.
Да го чуем.
В замяна на информацията, ще ви кажа кой е
отговорен за разпространението на отровата,
убивайки хора и призраци.
Преди малко мислеше, че сме ние.
Само две групи притежават ресурсите и
умението да организират такава атака.
Ако не сте отговорни вие, след процес на изключване,
може да е само един.
Майкъл?
Според Тод, всяка фракция на призраците е засегната,
което значи че е малко вероятно те да са отговорни.
Когато му казахме, че не ние сме отговорни,
той каза че може да е само един.
- Мислите, че знаете кой е?
Майкъл.
Призракът, който д-р Бекет превърна в човек?
Временно превърна, след време стане човеко-призрачен хибрид.
Другите призраците не искаха да имат
нищо общо с него, затова малко им се сърди.
Не е и голям почитател на хората.
За него това лекарство е идеалното оръжие.
Само предполагате. Имаме ли доказателство?
Не съвсем. Но дори и да имаме, не можем да го намерим.
Можем да идем при Тод, може да има повече от име.
Не мислите да му дадем изследванията си върху протеина?
Защо не?
- Защото така Призраците ще могат
да произвеждат лекарството и да заразят и убият милиони.
На теория, да. Но на практика няма да е
в техен интерес да отровят храната си.
Независимо дали изследванията ни ще им помогнат да намерят антидот.
Не, мисля, че е най-вероятно
да намерят антидот, който да е временно разрешение на заплахата.
Тогава ще направят оръжие от протеина.
Ще намерят по-ефективна система за разпространение,
която да изключи посредника, в случая хората.
Даваме им оръжие, с което да се избиват.
Като го кажеш така, да им дадем
изследванията си може да е за добро.
Входяща дупка.
Майоре, къде е Тейла?
Защо съм тук? Какво искаш?
Отговори ми!
- Разочарован съм.
Очаквах повече благодарност, след всичко,
което преживях, за да уредя тази семейна сбирка.
РЎР±РёСЂРєР°?
Народът ми! Ти си ги отвлякъл!
Къде са? Какво си им направил?
- Живи и здрави са.
Работят с мен към общата цел, която всички споделяме.
За какво говориш?
Изтребването на Призраците.
Изграждам армия, която скоро ще ги замени
като властваща сила в тази галактика.
Армия от чудовища.
Признавам, че първоначалните ми опити бяха... груби.
Но това вече се промени.
Обработих ретровируса, така че да се създаде идеалният баланс.
С умения над човешките, но без единствената слабост,
която ще е падението на Призраците.
Нуждата да се хранят.
РўРё СЃРё Р±РёР».
Ти си разпространил хофанското лекарство.
Считай го за първия удар от много по-голяма атака.
Как си намерил лекарството?
Как си го обработил?
Помогнаха ми.
Чакай, къде е народът ми?
Майкъл!
Не им обръщайте внимание, те само разчистват.
Предполагам, че сте съгласни с изискванията ми.
Не съвсем.
- Не искате ли да знаете
кой е отговорен за тези нещастни събития?
Вече знаем. Поне имаме добро предположение.
Наричаме го Майкъл. Не питай защо. Беше Призрак,
вече е... не съм сигурен какво, по дяволите, е.
Знам за кого говорите и мисля, че сте прави.
Потвърждение, и то без да ти дадем нищо, много щедро.
Очевидно искате повече от мен, иначе нямаше да дойдете.
Може би сме дошли да те убием.
Така ли?
- За нещастие, не.
Винаги има следващ път.
Р РѕРґРЅРё.
Един от хората ни, Тейла. Била е отвлечена от дарт.
Явно вече е станала много вкусно ястие за някой призрак.
Не е било при атака. Било е нарочно, някой е устроил капан.
И вие подозирате този... Как го нарекохте, Майкъл?
Ако не е той, значи имаме страшно съвпадение.
Искаме да разпиташ източниците си и да намериш нещо полезно.
На този компютър има адрес на станция,
ако оставиш съобщение, ще го получим.
Също така има и част от изследванията ни върху лекарството.
Достатъчно, за да разбуди апетита ти.
Ако намериш нещо полезно, ще ти дадем останалото.
Ще видя какво мога да направя.
Разбрах, че отказваш да ядеш.
Не е отровена, ако от това се притесняваш.
Вземи я.
Трябва да поддържаш силата си.
Какво те интересува здравето ми?
Интересува ме.
Не съм достатъчно глупав, за да те смятам за приятел,
но имаме обща история.
Дори и многократно да си ме предавала, все пак си единственият
човек или призрак, който се е опитал да разбере какво съм преживял.
Така ли?
- Не сме толкова различни, Тейла.
Ти си човек с призрачно ДНК, хибрид, като мен.
Аз не съм убийца.
Убивала си, за да предпазиш себе си и хората си. Аз също.
Разбира се, обстоятелствата изискват да го
направя в по-голям мащаб, но принципът е същият.
Ти си луд.
Обиждай ме, колкото си искаш,
но не го прави за сметка на детето.
Детето ми не е твоя работа.
Напротив.
Имам големи планове за него.
Как можеш да ядеш в момента?
- Шегуваш ли се, цял ден не съм ял.
Освен това няма да помогна на Тейла, ако умра от глад.
Просто си поддържам силата, предлагам да направиш същото.
Ще я намерим.
- Трябва да правя нещо.
Полковник, Тод се е обаждал.
- Така ли?
Получихме съобщение от станцията.
Очевидно сред поклонниците на призраците
има слух, че един от нашите хора е пленен.
Имаме координати.
- Ще ми трябва Лорн и екипа му.
Вече изяви желание. Ще отидете на близка
планета, откъдето ще ви вземем Дедал.
Хайде.
Казах ти, не съм гладна.
Канан!
Какво ти е направил?
Канан, аз съм, Тейла!
Дойдох за теб, както ме помоли.
Както аз помолих.
Аз бях във виденията ти.
Маскиран, естествено.
Лъжеш.
- Протегнах се през 10000
светлинни години и докоснах ума ти.
Между нас има по-голяма връзка, отколкото предполагаш.
Щом детето се роди, тази връзка ще стане дори по-силна.
Наслаждавай се на сбирката ви.
Канан, трябва да ми помогнеш.
Помогни на детето ни.
Моля те, Канан.
- Детето ще служи на каузата.
А един ден галактиката ще е наша.
Полковник.
- Шепард.
Наближаваме целта.
Излезте от хиперпространство.
- Да, сър.
Не засичаме подкожния предавател на Тейла.
Нищо чудно, вероятно Майкъл се е погрижил.
Ще караме по трудния начин.
- Хубаво, да почваме.
Добре, поддържайте връзка.
- Да, сър.
Тръгвайте.
Сър, засичам друг кораб.
Призрачен кръстосвач, сър.
- Пуснете щита.
Отвърнете на огъня!
Шепард, говори Дедал. Атакувани сме от кръстосвач.
Как върви?
- Оправяме се, но побързайте.
Къде е шефът ти?
Подранихте.
- Какво пък значи това?
Очакваме го.
Води ни важен затворник.
Шепард е, обадете се.
Дедал, чувате ли ме?
- Шепард, Дедал е.
Не унищожавайте вражеския кораб, повтарям
не унищожавайте вражеския кораб, Тейла може да е на борда му.
Чухте ли ме? Тейла може да е на борда му!
Чухме. Можете ли да го обезвредите?
- Възможно е, вече пое тежки щети.
Сър, врагът се оттегля.
- Прицелете се в двигателите!
Съжалявам, сър.
Лоши новини, Шепард.
Кръстосвачът скочи в хиперпространството, няма го.
Следа от нея, сър?
- Не и тук.
Сигурен ли сте? Пазачите са пазили нещо.
Най-накрая! Време беше!
Защо се забавихте толкова?
Следва продължение... Субтитри: Insaneboy.