Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E17 - Midway (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E17 - Midway (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
В предишния епизод на Старгейт Атлантида:
Представям ви междугалактическия мост "МакКей-Картър".
34 врати от Млечния път и Пегас са разположени стратегически
из огромната празнота между двете галактики.
Макрос, който написах специално за случая
ще нареди на всяка врата във веригата да ви
съхрани в буфера си и да ви предаде на следващата и следващата...
И следващата... Докато пристигнете тук.
На тази станция просто ще излезете от системата на
Пегас и ще навлезете в тази на Млечния път,
където подобен макрос, написан пак от мен ще ви заведе до SGC.
Програмата е сигурна, затова няма нужда от щит или ирис.
Общото време на пътуване
- малко над 30 минути.
Моля, аплодисменти.
Добре дошла, Тейла.
- Благодаря.
Повярвайте ми, радвам се да се върна.
Е, какво ново на Земята?
Не знам, два деня гледах само стените на SGC.
Как мина интервюто?
- Както предположихте.
Новият член на МНС, г- н Кулидж,
бе груб и арогантен.
Настоя най-вече той да ме разпитва.
Така си и помислих, интервютата са първата му идея.
Спокойно, просто си маркира територията.
Да, очевидно не вярва на извънземни,
които участват, в която и да е част от програмата "Старгейт".
Още по-малко на активните членове на екипи.
Но ти го убеди, нали?
- Надявам се, но изглеждаше объркан,
що се отнася до положението ми.
Така ли? Информирах МНС за бременността ти.
Да, знаеха. Повечето бяха
приятелски настроени, но г-н Кулидж...
Поведението му към жените е различно от това към мъжете.
Наричаше ме "мила".
Признавам си, че импулсът да го нараня
бе доста силен, но успях да се сдържа.
Добро решение. Не е хубаво да ходиш наоколо
и да пребиваш хората с дете напът.
Не мисля, че ще има проблем с мен.
Най-вече, защото мисли, че няма да се върна към
активна длъжност, след като детето ми се роди.
Ще се изненада.
Ще прекосим този мост, когато стигнем до него.
Важно е да минем през тези интервюта
възможно най-леко и да не създаваме вълни.
Ще те информирам, щом докладът пристигне.
Благодаря.
И ти ли си мислиш същото?
- Ронън е следващият.
Вълните ще са като цунамита.
Помислих по въпроса. Интервюто му е след три дни,
затова помолих един човек да дойде тук и да го напътства.
РљРѕР№?
РўРёР№Р»'Рє.
- Полковник Картър.
Добре дошъл в Атлантида.
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 17
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър.
Тийл'к, косата ти.
Не я ли харесвате?
- Обожавам я, много е земна.
Градът е много по-голям, отколкото очаквах.
Невероятен подвиг на инженерството, Древните са знаели какво правят.
Наистина.
Изглежда добре, полк. Картър. Командването ви се отразява добре.
Благодаря ти, Тийл'к. Трябваше да му свикна.
Военните протоколи са доста отпуснати, но ми харесва.
Това той ли е?
- Да, той е.
Хайде.
Ронън Декс, запознай се с Тийл'к, той е джафа, за него ти разказвах.
Радвам се да се запознаем, Ронън Декс.
Полк. Картър ми е разказвала за вас.
Както казах, вие двамата много си приличате,
сигурно имате много общи неща.
Тийл'к беше член на SG-1 повече от десет години,
затова знае какво е да се разправяш с МНС.
Затова си помислих, че ще може да ти даде няколко съвета
и да ти помогне да се подготвиш за голямото интервю.
Полковник Картър?
- Да?
Ще ни оставите ли да се опознаем по-добре?
Добре.
Забавлявайте се.
Да не би да не можеш да говориш, Ронън Декс?
Не говоря, като нямам какво да кажа.
Това е. Залавяйте се за работа!
Може ли да се присъединя?
Пържола по салзбърски.
Често ги сервират в столовата на SGC.
Обаче трябва да си призная, че съм пристрастен към пържените картофи.
Виж, не ми трябват напътствия за интервюто.
И преди съм имал вземане-даване с МНС.
МНС се състои не само от г-н Уозли.
Новият им член, г-н Кулидж, е много по-неприятен.
Ще се справя.
Ще съм спокоен, ще отговарям на въпросите,
знам как се играе играта.
Радвам се да го чуя.
РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ, РґР° РїРѕРіРѕРІРѕСЂРёРј Р·Р° РґСЂСѓРіРѕ.
Например?
- Разкажи ми за Сатеда.
Какво искаш да знаеш?
Кога са я унищожили Призраците?
Преди години.
- Армията ви не е могла да се бие?
Бихме се, битката продължи с дни.
А когато най-накрая се предадохте?
Какво направиха Призраците тогава?
- Не се предадохме.
Бихме се, докато всички не бяха мъртви или заловени.
Кажи ми, тогава. Вярно ли е, че небрежността
от ваша страна е насочила Призраците към вас?
Че безразсъдни действия са довели до смъртта на хиляди невинни хора?
Това е лъжа!
Наистина е.
Но ако опрете до такъв въпрос по време на интервюто,
надявам се, че няма да реагираш по същия начин.
Все пак знаеш как се играе играта.
Ронън! Прибери пистолета.
Какъв е проблемът?
- Няма проблем, полк. Шепард.
Радвам се да го чуя. Ронън?
Добре.
Заведи Тийл'к във фитнеса и му покажи техниката си на бой.
Сигурен съм, че можете да дадете няколко съвета един на друг.
Полковник, ще заложите ли?
- Какво става?
Приятелски спаринг.
Не изглежда особено приятелски.
- Полезно е за тях, изпускат пара.
Колко време са така?
- Около час.
Час?
- Дори не си почиват.
Сега ще си починат.
- Не мисля, че идеята е добра.
Добре, достатъчно.
Ронън, Тийл'к, престанете!
Нека е равен.
Защо трябва да идва с мен?
- Не идва с теб, връща се удома.
Просто ще пътувате заедно. Едно набиране по-малко по моста.
Защо направо не наберем Земята?
За това ни трябва ZPM-а, а не искаме да хабим енергия.
За тази цел е мостът.
Но там има карантина от 24 часа.
Малко ще трябва да поседиш.
Човекът има години опит, на около сто години е.
Няма да умреш, ако го послушаш.
Бъди добро момче.
- Мразя те.
Съжалявам, че ви наруших спаринга.
Но, ако не го бях направила, още щяхте да се биете.
Знам, че Ронън се съпротивлява, но оценявам помощта ти.
Аз също искам да успее. В него има потенциал.
Съгласна съм.
Готов ли си?
- Да приключваме.
Чък, набери моста.
- Да, г-жо.
Горд съм да видя, че хората от тази
експедиция са те приели за свой водач.
Не съм се съмнявал.
- Благодаря ти, Тийл'к.
Порталът се активира.
Моделите се съхраняват в буфера.
Скоро порталът ще бъде набран.
Активация от Пегас.
Тъкмо навреме.
Ще ги настаня, ти започни работа по диагностика на стабилизаторите.
Нали Демстър щеше да го направи? Защо аз да го правя?
Така искам.
- Тъкмо подобрявах
разпределението на енергията цели 5 часа.
Ти избра да бъдеш тук.
- РќРµ, РЅРµ СЃСЉРј.
Напротив. - Не съм.
- Така или иначе
искам да научиш всичко за тази станция, а колкото по-рано стане,
толкова по-рано ще ти предам отговорността и ще си ида удома.
Не само ти искаш да си отидеш удома.
- Чух те.
Господа, добре дошли на станцията.
По средата между Пегас и Млечния път.
Знаем и преди сме били тук.
- Да, разбира се. Значи знаете и за
24-часовата карантина преди да продължите към Земята?
Не искаме да пренасяме бактерии от Пегас на хората удома.
Защо не ви покажа помещенията ви?
Ще трябва да споделяте стая, както знаете, няма много място.
Има DVD плеър и няколко филма. Онзи ден гледах "Норбит", забавен е.
Има книги със судоку, но мисля че... Не, всичките са попълнени.
Малко е, но ще сте тук само ден,
затова си починете, пийнете по
един чай и се опознайте или пък не.
Дешифрирах програмата.
Пригответе първата вълна.
Как върви?
Екстра.
- Скучно ти е, ясно.
Добре дошъл на станцията.
Очакваме ли някой друг?
- РќРµ.
Активация от Пегас.
Какво, по дяволите?
- О, боже!
Призраци.
Невъзможно!
Какво търсят Призраците тук?
- Тъкмо щях да попитам същото.
Спрете!
Набери Земята.
Какво става?
- Междугалактическия мост не работи.
Как така?
- Не знам, трябваше да пратим
дневния отчет, а не можем да се свържем.
Някаква грешка в някоя от вратите или в макроса.
Вероятно е някакво объркване на софтуера.
Объркване?
- Надяваме се.
Р РѕРЅСЉРЅ Рё РўРёР№Р»'Рє?
- Грешката стана няколко минути
след това, сигурен съм, че са стигнали.
Не можем да сме сигурни. - Вратите са в космоса, ако са излезли...
Не, не, грешката е станала на M4F788.
Вратата е на планета, която е на края на галактиката.
Което значи че в най-лошия случай са се
озовали на необитавана планета.
Още време заедно, само това им трябва.
Трябва да превземем залата със старгейта.
Не, трябва да стигнем до контролната зала.
Ще дойдат още призраци.
- Не могат да използват старгейта
без контролната зала, най-добре ще е да...
Насам.
Какво има?
- Не мога да активирам портала
Включили са команда за отнемане на достъп.
Нямам достъп до управлението.
Премахни я.
Опитвам се.
Иска парола.
Каква е паролата?
- Не знаем.
Честно, не знаем, само няколко човека я знаят,
поради очевидни охранителни причини, а в момента не са на базата.
Ти ли отне достъпа?
- Не е въпрос на кой го е направил.
Ти ли беше?
- Да, аз бях, но
както казах отнемането и връщането му са различни...
Тишина!
- Неща.
Продължавай да работиш. Оправи го.
Ще ми трябва време, интерфейсът...
Колкото повече говориш, толкова по-малко време имаш.
Междувременно...
Вероятно ще успея да ви убедя да ми дадете паролата.
Установихме връзка.
- Най-накрая.
Изглежда някой е набирал, затова не можехме да се свържем.
Р РѕРЅСЉРЅ Рё РўРёР№Р»'Рє?
- Съмнявам се, дори и да са
били на планетата, логично е да наберат нас, което не е станало.
Може би са те, но не могат да се свържат.
Ронън, Тийл'к, там ли сте?
Ронън, Тийл'к, полк. Картър е, отговорете.
Казвам ти, стигнали са на станцията преди грешката.
Чакайте малко, нали беше необитаема.
- Да.
Щом не са Ронън и Тийл'к, тогава кой е набрал?
MALP-а мина. Получаваме телеметрия.
Пристига картината.
Виждате ли? Няма Ронън и Тийл'к.
Дай в ляво.
Това е технология на призраците. Свързана е към DHD-то.
Дай надясно.
По дяволите!
Изгубихме връзката.
- Рђ Рё MALP-Р°.
Изключете вратата.
- Възможно ли е да използват моста?
Това е повече от объркване!
- Не, невъзможно е.
Първо трябва да знаят за него, а и да знаеха, има охранителни мерки.
Ще им трябва години, за да разбият кодировката.
Ами ако знаят паролите?
- Как?
Един призрак работеше с теб на компютрите ти, Родни.
Тод ли? Той ни е съюзник.
Дори и да е искал, не би могъл да влезе в системата ми.
Би ли могъл?
- Видя технологията,
вързана към DHD-то, какво друго може да правят?
Трябва да стигнем до станцията,
Дедал е на Земята, има ли друг начин?
Да се вържем към моста, чрез друга врата в Пегас.
Трябва да намерим някоя, която е на границата.
M6R125, можем да я използваме, но трябва да настроя макроса.
Добре, залавяй се. Полк., подгответе ударен отряд.
Ако знаех паролата, щях да съм ви я дал.
Зависи от нивото ти на преданост
Повярвай ми, не съм толкова предан.
Така е.
- Моля ви...
Май припадна.
Значи ти си следващият.
- Чакайте...
РЈСЃРїСЏС….
Добих достъп.
Хубаво, набери портала.
Тръгнали са към старгейта.
- Наистина.
Ако искаш да отидеш в контролната зала, отивай.
Аз тръгвам след тях.
- Р РѕРЅСЉРЅ!
Пратете устройството.
Устройство? Какво устройство?
Извънземна активация.
Кодът на станцията. Отварям ириса.
Добре, имаме връзка. Отиваме на планетата и слагаме този
кристал в DHD-то, набираме
следващата врата и сме на станцията.
Ударният екип готов ли е?
- Веднага щом МакКей се приготви.
Защо да... Добре, приготвям се.
Пригответе следващата вълна.
Набрали са вратата към Млечния път.
- Тръгнали са към SGC.
Трябва да тръгнем след тях.
- Това е приказка.
Да тръгваме преди да изключат вратата.
Изключи я! Веднага!
Двама минаха.
Но скоро ще се погрижат за тях.
Пригответе се за...
- Порталът на Пегас се активира.
Следващата вълна трябваше да чака заповедта ми.
Екипи 3 и 4 на долното ниво. Екипи 1 и 2 насам.
Живи са. Само са зашеметени.
Вероятно от това устройство.
Не знам, досега не съм виждал нещо такова.
Изглежда и останалият персонал е зашеметен.
Въпросът е колко от базата е в това състояние.
И къде са всички призраци.
Ронън, Тийл'к, обадете се.
Ронън, чуваш ли ме?
Затвори вратата.
Чисто е.
Полковник Шепард.
Шепард.
Не можете да си върнете станцията.
Ето защо е във ваш интерес незабавно да се предадете.
Познаваме ли се?
- Лично - не.
Но аз знам много за вас. Също и за вас, д-р МакКей.
Кой си ти? - Познат на някой, с когото наскоро работихте.
При унищожението на тези, които наричате репликатори.
От него научих нужната информация за превземането на тази база.
Тод е бил. Гадината е проникнал в системата ми.
До тук с приятелството ни. Е, какъв е планът?
Превземате станцията, а после какво - Земята?
Войните ми установяват временна база в командния ви център.
Не ми се ще да ти го казвам, но SGC
е силно укрепено, ще ви се завие свят.
Не се притеснявайте, можем да си осигурим преимущество.
Виж, опитват се да се измъкнат на повърхността.
Няма да успеят.
Енергията от устройството е задействала
автоматичното отцепване.
Никой не влиза, никой не излиза.
- Наистина.
Така ми харесва.
Имаме активация.
Това са подкрепленията ни.
Скоро на вас ще ви се завие свят.
По дяволите!
Ще ми се да си поговорим още, но трябва да тръгвам.
Заемете позиции и избите всичко, което мине през вратата.
Да, сър. - Вие двамата с мен.
- Къде отиваме?
В контролната зала, за да изключим вратата.
Слава богу.
- Къде е водачът им?
РўСЂСЉРіРЅР° СЃРё.
- Виждам, къде отиде?
Не знам, просто излезе.
МакКей, чисто е, залавяй се за работа.
РљСЉРґРµ СЃР° Р РѕРЅСЉРЅ Рё РўРёР№Р»'Рє?
Минаха през вратата към Млечния път към SGC, преследваха призраците.
Добре, ето. - Какво да...
- Вкарайте онези двамата,
запечатайте вратата и застреляйте всеки, който се опита да мине.
Ти накъде?
- Да помогна на пехотинците.
Мъртъв ли е?
- Припаднал.
Браво на него.
- Събуди го, имаме проблем.
Какво?
- Не мога да изключа Старгейта.
Мисля, че отне достъпа преди да влезете.
По дяволите!
Още една вълна идва през вратата. Ще надвият пехотинците.
Хестър, обади се. Къде се намираш?
- Все още сме пред залата с вратата.
Призраците прииждат.
- Къде са другите екипи?
Изгубих връзка с тях, не знам още колко можем да издържим, сър.
Дръжте се, МакКей се опитва да изключи вратата.
Имаме ранен! Ранен!
Хестър! Обади се!
Някой Призрак се е хранил с него. Не е приятно да умреш така.
Наистина.
Често го казваш.
РљРѕРµ?
- Наистина.
Така ли?
- Да.
Не бях забелязал.
Р РѕРЅСЉРЅ!
Бих искал да имам такова оръжие.
Нареди се на опашката.
Родни, какво става?
- Все още работим.
Изгубих връзка с Хестър и пехотинците, май се убити.
Колко още ти трябва, за да изключиш вратата?
Не знам, сложно е.
- Опитахте ли да заобиколите
критичните системи?
- Трябва да заобиколя команди,
които може да са били изложени на риск.
Побързай, идват още Призраци.
- Работя възможно най-бързо.
Защо не заобиколи системите?
- Не сега, просто гледай вратата.
А и да успея да изключа вратата, има призраци из цялата база.
Повече от нас са, въпрос на време е да ни избият.
Вратата се изключи.
Какво направи?
Изключих я, като заобиколих критичните системи.
Побъркал ли си се?
- Какво? Стана!
Боже, самоунищожението.
Не исках да...
- Не чу ли как казах, че
трябва да заобиколя някои команди?
Например като тази, заради това не заобиколих системите!
Р РѕРґРЅРё?
- Направихме грешка.
Не трябваше да събуждаме Кавъно.
- Включил е самоунищожението?
Не беше нарочно.
- Няма значение, нали?
Имаме малко под 10 минути, докато станцията се взриви.
Можеш ли да го изключиш?
- Не, нямаме достъп.
Призраците са се уверили, че никой няма да притежава станцията.
Нещата не могат да се объркат повече.
Стрелят по вратата.
Чакай.
Добре ли сте?
Ронън Декс, това е г- н Кулидж от МНС.
Здрасти.
- Какво е станало?
Устройство на призраците ви е зашеметило.
Какво? Призраци? Тук?
Проникнали са в базата.
Останете тук, докато ние се справим със ситуацията.
Трябва да стигнем контролната зала и да повикаме помощ.
Не ни трябва помощ.
- Колко призраци са на базата?
Не знаем точния брой, но са много.
Кой друг ги преследва?
Ние сме единствените.
- Намерете радио.
По-добре ще е да...
- Веднага!
Имам идея, Родни. - Казвай, призраците ще минат през вратата.
Това място има скачачи, нали?
Да, използват се като спасителни капсули.
Бих казал, че случаят е като за тях.
Не, ще останем тук по средата на нищото.
Ще пратят помощ, може да им отнеме няколко седмици,
но в скачача има храна и вода, по-добре отколкото
да останем тук и да бъдем взривени, ти решаваш.
Имаме и друг проблем. Как ще стигнем до там?
Родни, времето ни изтече, източи въздуха.
Какво? - Навсякъде, освен при вас, източи въздуха.
Далеч ли си?
- Не ме чакайте, направи го.
Ще стигнеш ли до скачача?
- Не знам, ще опитам.
Ще опиташ, няма време да...
- Няма време за спорене, направи го.
Източвам атмосферата.
Аз отивам натам, ти - натам.
Къде е г-н Кулидж?
Не знам.
Доста е тихо.
Изглежда всички са мъртви.
Шепард, чуваш ли ме?
Джон, там ли си?
Мина достатъчно време. Безопасно е да пуснем въздуха.
Д- р МакКей?
Пускам въздуха.
Какво правиш?
- Свързах се с военните.
Наясно са със ситуацията, което значи че ще взривят базата.
Какво?
- Базата е под атака.
Единственият начин да попречим на призраците
да навлязат сред населението е да унищожим базата.
Кажи им да не го правят.
- Не мога да го направя.
Не и докато има жив призрак в базата.
Призраци? Тук?
Ние ще се оправим с тях. Тук все още има хора, набави време.
Нямаме време има шахта към повърхността,
трябва да идем там незабавно. Къде е Тийл'к?
Обграден е, отивам при него.
- Няма време, трябва да тръгваме.
Не и без Тийл'к!
- Не можем да отидем!
Ще се забавим или ще ни убият!
Имаме чист път до шахтата, трябва да се махаме веднага!
Искаш да избягаш и да се спасиш - хубаво. Аз оставам.
Скачачите са...
- През стаята за подготовка.
Не е цяла зала, по-скоро един шлюз, който води до капак...
Не ми трябват чертежите, къде е?
- Ето там.
Насам.
Шепард! Как си...
- Измъкни ме.
Тъкмо навреме.
- Наистина.
Май това са всичките.
Надявам се да си прав.
Трябва да се обадим на военните. Ще взривяват базата.
Защо се бавят?
- Имаме 20 секунди!
Полковник Шепард? Как...
- После.
Тръгваме си, сядайте.
Ронън Декс.
Смяташ ли, че можеш да изпълняваш
задълженията на член на екип с усърдие,
почтеност и уважение към командващите?
Да.
На мен ми стига.
Р•?
Искат хора като мен да се бият с призраците.
Те го казаха, не аз.
- Значи не ги заплаши с оръжие?
РќРµ.
- Доволен съм.
Имах добър учител.
Наистина.
- Дедал скоро ще тръгне.
Полк. Колдуел ще ви телепортира, когато сте готов.
Все още ли няма вести от станцията?
- РќРµ.
Изгубихме връзка с тях.
Дедал ще мине на път към Атлантида, за да оцени ситуацията.
Харесал си го?
Филмът е хубав.
- Пърл Харбър?
Подигравай се, но филмът ще устои, има тежест.
Да, затова потъна в бокс офиса.
- 200 мил. само в САЩ.
Това не е потъване.
- Стига вече!
Тук сме вече кой знае колко време,
а вие не млъкнахте. Все говорите и говорите...
Какво беше това?
- Нещо ни удари.
РљСЉРґРµ СЃРјРµ?
- На Дедал.
Видяхме ви и ви взехме. Тръгваме към Атлантида.
Слава богу.
Станцията е унищожена.
- Да, видяхме.
Къде е Шепард?
Издържа около ден и се заключи там.
Нищо чудно, че не отговорихте на радио повикванията.
Слава богу.
Малко ми трябваше, за да се зашеметя.
Разбирам.
РљСЉРґРµ СЃРјРµ?
- В хангара на Дедал.
Какво е положението на SGC?
Обезопасени са. С Тийл'к се справихме с призраците.
И аз така си помислих.
- Хайде, да се махаме.
Да.
Минах интервюто си с МНС.
Така ли?
- Казаха, че ме харесват.
И защо да не те харесват?
Субтитри: Insaneboy.