Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E16 - Trio (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E16 - Trio (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Коя планета?
- M5V-801.
Онази с трусовете.
- А и с хората с невероятно
високо ниво на дихателни проблеми.
- Миньорска планета е.
Не е изненадващо.
- Не всички са работили в мините.
Давай по същество.
- Имат над четири труса дневно.
Според сеизмичния ми екип, зоната на селото им
е опасно нестабилна.
- Да не споменаваме и че тестовете
на околната среда и въздуха са силно притеснителни.
Моят анализ беше достатъчен. Благодаря ти.
Очевидно не е бил достатъчен за тях.
Тези хора казаха, че са имали такива трусове,
откакто се помнят.
- Дишали са по-дълго от това,
така че моят проблем е по-голям от твоя.
Това не надпревара. Очевидно живеят в село,
което не е подходящо за обитаване.
Трябва да ги убедите да се преместят в друга част на континента.
Опитахме, не стана.
- Защо?
Преди 20 години, дженаите са завзели планетата и са ги направили миньори.
Какво са извличали?
- Нямам идея.
Каквото и да е било, изчерпали са го и са си тръгнали.
Е? - Те мислят, че сме като дженаите и искат своята част.
Склонни са да се преместят, но имат списък с искания,
дълъг километър и половина.
- А не се присъединих към ВВС, за да
преговарям с извънземни села.
Надявахме се, че ако имате време...
- Ще ни спестиш много разкарване.
Добре, ще си освободя следобеда.
- Оценявам го, полковник.
Дженифър, Родни.
Ще се видим при вратата след час.
Надявах се да идеш сама,
а аз да не...
- След час.
Трябва да спортувам повече.
Цялото това разкарване ме задъхва.
Не можеше ли да вземем скачач?
- Не е толкова лошо.
Трябва да ходя толкова много почти всеки ден.
Така ли?
- Да, аз съм активен човек.
Така ли? - Последният ти преглед ти противоречи.
Това е лична медицинска информация, която не бива
да бъде така небрежно споделяна в разговори, докторе.
Не мисля, че полк. е изненадана.
- Не е там въпросът, не съм Ронън.
Скоро няма да съм на корицата на списание "Форма",
но мога да се справям в битка и да отстоявам позицията си, когато...
Р РѕРґРЅРё!
- Не мърдай.
Легни по корем, така ще разпределиш теглото си.
Р РѕРґРЅРё?
- МакКей, добре ли си?
Слава богу.
- Не мърдай.
Няма проблем.
Ще се върнем при вратата, за да намерим помощ.
Опитай се да не мърдаш...
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 16- Трио
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Не се движете, ако почувствате внезапна болка.
В такъв случай никога не бих помръднал.
Изглежда никой не кърви.
- Поне не и външно.
Слава богу.
На човек ще му трябва инжекция против тетанус за това място.
Къде сме, по дяволите?
- Минното съоръжение на дженаите.
Вече не ги строят като преди, нали?
Не съм голям почитател на таваните им.
Ако това е част от по-голямо съоръжение...
Значи трябва да можем да се измъкнем.
РџРѕРјРѕРіРЅРё РјРё.
Ами тази?
- Червеното не е на добре.
Не може да се спори с тази логика.
Видя ли това? Няма да се отвори, ако не въведеш паролата.
Тези символи са дженаиски цифри.
Можеш да разбиеш паролата, нали?
Щеше да е по-лесно...
- Ако беше електронна.
Каквото той каза.
- Каквото тя каза.
Не е невъзможно, нали?
- РќРµ, РЅРµ.
Просто доста малко вероятно.
Добре, врата номер две тогава?
След теб, Монти.
На три. Едно, две, три.
До тук с този план.
- Чакай малко.
Добре, на три. Едно, две, три, сега!
Чакайте.
Ами ако... Ами ако нарочно е запечатана?
Какво? Мислиш, че има страшно чудовище?
Не, но това е миньорско съоръжение,
кой знае какви токсини може да има там.
Както каза, червеното не е на добре.
Склонна съм да поема риска.
Явно на дженаиски червено значи "прецакани".
Добре.
Добре, часът е... Няма ни от половин час.
Още пет, докато трябва да се свържем.
Така че най-безопасно ще е просто да седим и чакаме.
Когато не се обади, ще пратят екип.
Радиото би трябвало да работи тук.
- Да, би трябвало.
Добре, значи
седим и чакаме.
Добре.
Някой да има карти?
РќРµ.
РўСЂСѓСЃ!
Това беше много, много лошо.
Какъв мислиш, че е шансът тази стая да е на същите
метални подпори, като другите стаи, които видяхме там?
Доста голям.
- Но тази е по-стабилна, нали?
Нали все още сме тук.
- Да, но ние и с тази пръст сме
добавили колко 130, 180 килограма?
РџРѕ-СЃРєРѕСЂРѕ 230.
- РЇСЃРЅРѕ.
А колко труса дневно стават в този район?
Поне четири на ден.
Какво? Какво има?
Подпорите, които пречат на стаята да падне в пропастта
са по-нестабилни с добавеното тегло.
Не мисля, че ще можем да изчакаме помощ от Атлантида.
Прав си.
- Трябва да се измъкнем.
Има много сандъци.
Да, стари и неустойчиви. Убих три, докато падах.
Може би можем да построим пирамида, да ги подредим и да се изкачим.
Не мисля, че са достатъчно, за да...
- Всъщност, има.
Достатъчно, за да стигнем достатъчно високо, би трябвало да стане.
Мислиш ли, че издържат на теглото ни?
Има само един начин да разберем.
Добре, вижте.
Ако ще го направим, трябва да ги подредим на около
шест метра, за да се изкачим, така че както и да ги подредим,
ще са нестабилни.
- Само един трябва да се изкачи.
Не, не ме бива с височините.
Значи ще е Сам.
- Няма да предложиш себе си?
Вероятно съм по-зле с височините и от нея.
Да започваме.
- Добре.
Може би трябва да слезеш. Звучи, сякаш...
Сам!
Спокойно, спокойно! Добре ли си?
Добре ли е?
- Забавно беше.
Долната част не издържа. Сандъците не са устойчиви.
Да, разбрах го, благодаря ти.
Р•?
Трябва ни друг план. И то бързо.
Намерих папки.
Някой разбира ли дженаиски?
Здрасти!
Какво намери?
- РљСѓРєР°.
Поне можем да го използваме като кука.
Страхотно.
- Сега ни трябва въже.
Добре, секунда. Таванът е на колко, 6 метра? - Седем?
Добре, седем, завързани, якетата ни са около метър-два,
завързани за ризите и панталоните ни,
би трябвало да са достатъчни, за да ни
качат горе и да издържат теглото ни.
Страхотно.
Намерих въже!
Въже и фенери.
Хубаво.
- Повече от достатъчно.
Добра работа.
- Благодаря ти.
Какво правиш?
- Ще завържа въжето
и ще го хвърля, за да се изкачиш.
- РќСЏРјР° РґР° РјРѕРіР°.
Така говорят губещите.
- Не, не мога да се изкача така.
Въжето е прекалено тънко. Трябва да завържем възли.
Трябва да хвана нещо.
- Добре. Това са доста възли.
Трябват ни само около девет метра.
Добре, вие се захващайте с възлите,
а аз ще прочета папките.
Какво? Може паролата да е там.
Освен това, трима не могат да връзват едно въже.
Освен ако не говорите дженаиски?
Добре, започваме.
Искаш ли да играем на 20 въпроса?
Ще ти дам да си първа.
- Животно, зеленчук или минерал?
Не, благодаря.
Сещам се за по-добра игра.
Брад Пит или Джордж Клуни?
Ако трябваше да избереш?
Клуни, предполагам.
- Аз съм за Пит. Добре, ти си.
Хайде, лесно е. Двама мъже, който знам.
Добре, добре.
Брайън Грийн или Нийл Деграс Тайсън?
Физици са.
Бяха по телевизията. Избрах такива, който ще знаеш.
Брайън Грийн, предполагам.
- Аз съм за Тайсън.
За Нийл Деграс Тайсън ли говорите?
Веднъж открадна моя идея. Разказвал ли съм ви?
Само няколко хиляди пъти, МакКей.
Играем на "Кой предпочиташ"?
Искаш ли и ти?
Съжалявам, не схващам.
- Ако трябваше да избереш
с кой да се забавляваш, кой ще е
Робърт Редфорд или Пол Нюман?
Нито един?
- Знам, но ако се налагаше.
Ако се налага? Значи трябва да избера кой от тези
двамата да ми се натиска...
- Това е просто игра, МакКей.
Не си достатъчно уверен в мъжествеността си,
за да играеш една игра?
- Мисля, че съм, просто...
Трябва да прочета тези неща. Това, което може да ни спаси..
Нюман.
- Без съмнение.
Млъкнете.
- Позволено ни е да говорим.
Не, не, не. Чувам нещо.
Там горе има някой. Помощ!
Заклещени сме тук! Ехо?
Ами ако паднат и те през тавана?
- Ние минахме от там. Проядено е от
ръжда, останалото е наред.
- Прав е.
Ако не паднат в дупката, ще могат да доведат помощ. Ехо!
Помощ! Заклещени сме! Чувате ли ни?
Ехо?
- Слава богу.
Кои сте вие?
- Посетители.
Щяхме да говорим с хората от селото ви.
Не трябва да сте там долу.
Знаем, паднахме случайно.
Добре ли сте?
- Добре сме, но сме заклещени.
РўСЂСЏР±РІР° РЅРё РїРѕРјРѕС‰.
- Не трябва да сте там долу.
Благодаря ти, хлапе. Както казах...
- Кажете на родителите ви.
Кажете им къде сме, че сме заклещени и че ни трябва помощ.
Не можем.
- Какво? Защо?
Не ни е позволено да играем тук.
Ако родителите ни разберат...
- Обещавам, че няма да ви се карат.
Не познавате баща ми. Ще се ядоса.
Ще му обясня ситуацията. Всичко ще е наред.
Моля ви? Ранени сме.
РўСЂСЏР±РІР° РЅРё РїРѕРјРѕС‰.
- Чакайте, той каза, че сте добре.
Попитах го.
- Слушайте ме, лигльовци такива!
По-голям съм от вас и аз командвам.
Р РѕРґРЅРё...
- Ще отидете при родителите си
и ще им кажете, че ни трябва помощ или...
Искате ли нещо? Каквото и да е. Ще ви го намерим.
Ако ни помогнете, ще ви дадем каквото искате.
Да, добра идея.
- Благодаря.
Защо не им покажеш твоите...
- Моля?
И аз съм бил на десет. Знам какво ги интересува. - МакКей.
Какво? Искаш ли да се измъкнем или не?
Мисля, че ще се справим без да стигаме до там, благодаря ти.
Щом казваш.
Ще си тръгваме. Чао!
- РќРµ!
Чакайте, чакайте!
Късмет.
Щеше ли да те убие да им покажеш...
- Млъкни, МакКей.
Няма да стане.
Четири часа и 50 минути.
Предупреждавам ви. Мога да откача тук.
Откакто бях в онзи скачач преди няколко години,
никак не ме бива с малките пространства.
Моля те, това е нищо. Бях заседнала в транспортер
със Зеленка цели три часа. Това беше трудно.
Не харесваш Зеленка?
Не, просто...
Беше по-трудно от това.
Но не каза това. Наблегна на "Зеленка".
Каза "заседнала със Зеленка цели три часа",
сякаш това е било трудно.
- Наистина прозвуча така.
Вижте...
- Можеш да си признаеш.
Няма проблеми и аз не го харесвам.
Определено е уникален.
Все ми казва колко хубаво мирише косата ми.
Малко е странно.
- Той е добър човек.
Разбира се, най-добрият. Просто не го харесваш.
Не го казах.
- Не беше нужно.
Вече знам кой е любимият ти.
- Не е надпревара.
Всичко е надпревара.
Не трябва ли да четеш нещо?
- Няма нищо там.
Определено не и за парола.
Р•?
- Р•?
Обратно към възлите.
Стийв Карел или Стивън Колбер?
Колбер.
Карел, но бих избрал Джон Стюарт вместо тях.
Ако се налагаше.
Вие с Кейти все още ли...
Малко е сложно в момента.
Защо? Какво е станало?
Щях да й предложа.
Така ли?
- Да, купих й пръстен.
Щях да й предложа, преди да стане грешката с карантината.
Какво общо има това?
Не искам да навлизам в детайли, но
знаете, казах й, че ми трябва малко време за мен.
Няма нищо общо с нея. Просто...
Трябва да оправя някои неща, а сега тя не иска да говори с мен.
Подала е молба за прехвърляне на Земята.
Скъсал си с нея. Това е скъсване.
Не, не съм. - Напротив.
- Казах, че ми трябва време.
Да, което значи "Вече не ми харесваш".
Но аз наистина го мислех!
- Няма значение.
Не може почти да предложиш и после да не го направиш.
Това убива връзката.
Предполагам е било за добро.
Тя заслужава да е с някой, който би знаел това.
Заслужава да е с добър човек, като теб.
Какво?
- Свършихме.
Най-накрая. Добре.
Чухте ли това?
- Децата!
Върнали са се за нас.
- Знаех, че са добри деца, знаех си.
Тук долу! Знаех, че ще се върнете!
Момчета?
Виждаш ли? Казах ти, че са там.
Родителите ви там ли са? Доведохте ли помощ?
Не, приятелите ни не ни повярваха.
Обзаложихме се, че е истина.
Виждаш ли? Казах ти да не го правим.
Къде са възрастните?
- Не можем да им кажем.
Ще загазим.
- Ще загазите? Само почакайте
да изляза от тук, досадници такива! Ще ви покажа какво е да загазите!
РўСЂСѓСЃ!
- Движим се!
Накланяме се!
РЎРїСЂСЏ.
Постройката под стаята сигурно е поддала.
Още един трус и цялата стая ще падне в пропастта.
Искаш ли аз да го направя?
- Не, мога да се справя.
Просто...
Правил ли си нещо такова?
- Ти правила ли си?
Да, доста пъти.
Така ли? И аз.
РќР° РјРёСЃРёРё Рё РїРѕРґРѕР±РЅРё.
Добре.
- Вероятно трябва да...
Да.
Добре.
МакКей!
- Съжалявам. Съжалявам.
Щеше да ми отнесеш главата.
Не исках. Изпуснах го.
Дай на мен.
- Мога да го направя.
Явно не можеш.
- Мога да го направя,
само не стои пред мен.
Или зад мен.
Добре.
Виждаш ли? Почти стана.
Добре.
- Ще успееш.
Можеш да го направиш.
Сега ще стане. Чувствам го.
Какво правиш?
- Стой там!
Нещо наранено?
- Не, само гордостта ми.
Това ще заздравее.
РЈСЃРїСЏ.
- Страхотно.
Добре, започвам.
По дяволите.
Куката не може да захване почвата.
Всичките онези възли...
Трябваше да опитаме.
Други идеи?
Виждате ли гредите? Ще се качим там с въжето.
Ще сме напред с три метра.
След което ще направим мост, с... тези.
Нагласяваме няколко сандъка и всичко ще е наред.
Не мисля, че са достатъчно дълги, за да обхванат разстоянието
между двете греди.
- Ще намерим чук и пирони.
Добре, а защо не и ракетна раница и трамплин?
Възможно е да намерим чук и пирони.
Прегледахме стаята обстойно.
Трябва да има чук и пирони.
Дори и да ги намерим...
- Трябва да построим мост.
Чакайте малко.
Онзи бас от баровете.
- Моля?
Онзи номер, с който ти купуват бира.
Не знаем за какво говориш.
Нещо такова е, с тези три ножа
и без да пипате трите чаши,
трябва да построите мост, който да издържи трета чаша.
Нямаме друга чаша.
- Все едно. Ще използваме тези.
А сега... Виждате ли?
Ето ги нашите дъски.
Само че са по-къси, за да обхванат разстоянието
между двете греди.
Знаеш ли какво? Гении сме, ще го разберем, докато го правим.
Така че.
- Добре.
Дължиш ми една бира, между другото.
Ако стане, ще ти купя буре.
Знаех си, че идеята не е добра.
Виж, знам, че обикновено съм песимистичен,
но мисля, че трябва да слезеш преди всичко да се срине.
Сам. Сам, просто се върни.
Почти стигнах.
Рћ, РЅРµ!
Сам!
Не мърдай!
Дай да видя.
Кракът ти е счупен.
Вече загазихме, нали?
- Ще се оправим, само трябва да...
Ще се оправим.
РџРѕРјРѕРіРЅРё РјРё.
Сложи ръка тук, на коляното.
Другата ръка на глезена. Така че да е право.
Няма да ти хареса, но трябва да сваля ботуша ти.
Така си и помислих.
Започвам.
Кажи ми, когато почувстваш пръста ми на крака ти.
Добре.
Сега. Сега.
РўСѓРє?
- Да.
Трябва да намерим още едно от тези за шина.
Добре.
Колко е зле?
Не чак толкова.
Чувства крака си,
значи няма щети върху нерва, но
фрактурата е доста тежка,
което значи че може да има вътрешно кървене.
Да, но това е... Това е лошо, нали?
Не е особено добре, не.
Трябва да я сканирам.
- Добре, в най-лошият случай,
кърви вътрешно. Колко време има преди да...
Преди да стане много сериозно?
Час. - Стига.
- Хайде.
Р•?
Час преди вътрешното кървене да стане проблем?
Как...
- РќРµ РјРё Рµ Р·Р° РїСЉСЂРІРё РїСЉС‚, Р РѕРґРЅРё.
Ето малко ибопрофен.
- Ибопрофен?
Само това ли имаш?
- Само това имам в тази аптечка.
Но вече морфинът е задължителен.
Както и катерачески принадлежности.
Не бих взела морфина.
Трябва ми бистър ум.
Все още трябва да измислим как да се измъкнем.
Поне един от нас.
Шансовете да се изкача не са особено големи.
Със сандъците няма да стане.
- Да.
Ако има идея, сподели я.
- Аз измислих това с номера от бара,
а това не проработи, така че ще го оставя
на професионалистите.
- Да.
Съжалявам. В момента съм се съсредоточила,
така че да не крещя в агония.
- Чудесно.
С куката не стана, защото не можеше да издържи теглото ни в почвата.
Сандъците не издържаха, защото Сам беше прекалено тежка.
Всички щяхме да сме. Имам предвид теглото ни.
Нямаше нищо общо с теб. Ти си в страхотна форма.
Наистина. Имаш перфектното тяло.
Не че ти го нямаш.
Не, не. Разбирам, че телата ви са различни
и че това би означавало че
мисля, че тялото ти не е перфектно, но не е така.
Не, не, не. Точно обратното.
Това е готино...
Ще е невъзможно да избера която вас...
Спокойно, никога няма да се наложи.
Ако бяхме мълчали, щеше да продължи така вечно.
Добре, съжалявам. Искам да кажа, че имате...
Родни. Давай по същество.
Добре.
Какво казвах? Добре,
Вижте... Ако успеем да
качим този лост горе и да вържем въжето
за него, ще бъде хоризонтално и ще издържи теглото ни.
Няма да трябва да се тревожим за почвата.
Едва успя да качиш куката горе.
Едва? Не гледаше ли?
Просто е много по-тежък.
РђРјРё...
С детонатор...
Трябва ми детонатор.
Поставяме детонатора в тръбата...
Сега.
Трябва да уплътним долната част на тръбата
около там, където изтича газта, ето така.
Добре.
Поставяме уплътнението
и лоста в дулото
и нежно го уплътняваме.
Не трябва да е прекалено тясно или ще създадем бомба,
но ако го направим както трябва,
ще си имаме оръдие.
- Мислиш, че ще стане?
РўСЂСЏР±РІР°.
Можеш просто така да построиш оръдие?
Моля те, имаме достъп до газ под налягане, лесно е.
Трябваше да видиш научния ми проект в шести клас... - Родни.
Да. Добре.
Добре.
Готова?
Добре.
Готови ли сме?
Готови.
Паля.
Добре се прицели!
- Добро оръдие.
Отиде доста далеч.
МакКей! Спри, има прекалено много пръст.
Стаята ще стане прекалено тежка.
- Почти стана!
Дженифър!
Тук долу! Родни, не пускай!
Родни, не пускай!
Р РѕРґРЅРё?
- Сам, не мога да го издържа.
Можеш!
- Не ме е бивало да държа
тежки неща. В колежа държах покупките на една старица...
Не ходех на срещи, за да...
- Съсредоточи се!
Трябва да я изтеглиш.
- Така ли? Тъкмо свиквах с
идеята да не пускам.
- Не може да се държи вечно, Родни.
РџРѕРјРѕРіРЅРё РјРё!
- Р РѕРґРЅРё, РЅРµ РјРѕРіР°.
Дори не мога да се изправя. Трябва сам да я издърпаш.
Чакай, чакай! Не ме издърпвай!
- Какво?
Защо?
Виждам светлина!
- Не, не тръгвай към нея.
Искаш да останеш при живите.
- Не, дневна светлина. Има шахта.
Виждам дневна светлина!
- Като от другата страна.
Трябваше да се сетим!
- Добре, какво искате
да направя?
- Снижи ме.
Какво? Да те снижа?
- На около три метра е.
Трябва само да се залюлея.
Ако е по-трудно да се измъкнеш от шахтата, отколкото от тук?
Вече изгубихме изхода си, Родни.
Ще рискувам! Снижи ме, не мога да се държа вечно.
И двамата не можем.
Добре, спри.
- С удоволствие.
Справяш се страхотно, Родни! Страхотно.
Не, страхотно е на плажа с фибер-оптична връзка.
Това е пълна агония!
Стигнах!
Можеше да ме предупредиш.
Оттук се излиза право навън. Хубав, постоянен склон!
Трябва да дойдете тук!
- Ти тръгвай.
Какво? Няма начин.
Няма как да се снижа сама.
Няма да се наложи. Аз ще те снижа.
Родни, ръцете ти...
Няма да те оставя.
Хайде, ще ти направя седалка.
Добре, така е добре. Спри!
Спирам!
Почти стигнах!
Дай ми още няколко метра!
Хванах я!
Ти си, МакКей!
- Страхотно.
Страхотно, защото тъкмо се чудех кое би било по-хубаво
от още физическо натоварване.
Хайде, залюлей се.
Използвай тялото си и се залюлей. Хайде, толкова си близко.
Не. Повече не мога.
Значи ще се откажеш? Просто ще умреш на въжето?
Не. Просто си почивам.
Знаеш ли, аз съм като... Като екшън звезда.
Моля?
- Знаеш,
стрелям, тичам наоколо,
спасявам хора.
Човек би си помислил, че вече ще ми е лесно.
Че ще съм супер напомпан.
Хайде, Шварценегер, залюлей се.
Само секунда.
Добре, почивката свърши.
На косъм беше.
Поправка... Това беше на косъм.
Добре, хайде. Трябва да ми помогнеш.
Добре изглежда. Добре, благодаря ви.
Как е Сам?
- Ще се оправи.
Фрактурата е нормална, ще я нагласят и ще й сложат гипс,
което значи, че ще е на патерици няколко седмици.
Благодаря ви. Ще се оправи.
Ти как си?
- Искам да се изкъпя с
мехлема, който сложиха на ръцете ми, защото само те не ме болят.
Няма да остане белег, нали?
- Мацките харесват белези.
Не и мацките, които аз харесвам.
- Ще се оправиш.
Благодаря, между другото.
- За какво?
Спаси живота ми. Ако беше пуснал...
За нищо.
Добре, отивам в стаята си, заемам позиция
и проспивам следващите три дни.
Все още не.
Дължиш ми една бира. От номера от бара.
Не можа да се сетиш.
- Нямаше време!
Щях да се сетя.
- Да и маймуни щяха да се сетят
след време, но ти не се сети, аз печеля, дължиш ми бира.
Не помня да съм се съгласявал на бирата.
Какво?
- Ще пием ли по едно или не?
Искаш да пием по едно?
Не те бива в това, а?
РќРµ, РЅРµ, РЅРµ СЃСЉРј.
Хайде.
Субтитри: Insaneboy.