Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E14 - Harmony (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E14 - Harmony (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
За поредната година търговия.
- Да.
Медицинските записи, които ни дадохте през последните
няколко години имаха невъобразим ефект сред народа ни.
Да не споменаваме предупрежденията, че Призраците са наблизо.
Спасихте много животи.
- Знаете.
Любимите ми мисии са когато идваме да търгуваме.
Казвал съм го, мога да го докажа, не са просто приказки.
Не е нужно да го доказваш. Ние всъщност трябва да тръгваме.
Толкова бързо?
- Да, толкова бързо?
Надявахме се да останете.
Май можем да поостанем още малко.
Не ми се ще да... Няма значение.
Какво има?
- Не искам да ви се налагам.
Вие сте толкова щедри с народа ни.
Какво има?
- Сестра ни.
Има нужда от помощта ви.
- Не знаех, че имате сестра.
Имаме.
- Вероятно е красива, колкото вас.
Дори повече.
И има нужда от напътстване.
- Напътстване! Това го мога.
Много сте щедри. Извинете ни за момент.
Ще я доведа.
Заплювам си я. - Какво?
- Заплювам третата сестра.
Не може така.
- И двамата знаем, че
Флора и Мардола са лапнали по изтъркания ти геройски вид.
Може вкусовете на другата сестра да са по...
Задръстени?
- Щях да кажа интелектуални.
Но кой знае, можем да си паснем.
- Не искам любовния ти живот да
прецака търговските ни отношения.
Ще се опитам да не разбивам сърцето й, но нищо не обещавам.
За тях ти разказвах. Господа.
Това е сестра ни Хармония.
Екстра.
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 14- Хармония
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Хармония
Както знаете, майка ни, кралицата,
почина в началото на този лунен цикъл.
Имаше тайна свещена церемония, която
определи коя от дъщерите й да я наследи.
Хармония бе избрана за кралица.
- Така ли? Поздравления.
Преди да бъде коронясана, кралицата
трябва да мине през дълговековен ритуал.
Който обикновено бива изпълняван без компания.
Никъде не е записано.
А Хармония е толкова млада. Много съм притеснена.
Мога да се справя.
- Много си смела.
Но пътят е труден, ще съм спокойна, ако знам, че някой те пази.
За какъв ритуал говорим?
Дълбоко в гората се намират руините на храма на Ларос.
Всяка кралица трябва да стигне до там преди края на лунния цикъл.
Щом стигне, трябва да медитира по пътя, който й предстои.
И да се моли да бъде дарена с знанието
и мощта, с които да води народа си.
Колко дълбоко в гората?
- На не повече от ден.
Разбирам, ясно. Поласкани сме.
Но защо не пратите няколко от вашите стражи?
Въпреки че не е записано, хората ни ще очакват
новата кралица сама да е завършила пътуването.
Значи не искате да е сама, но и не искате да знаят, че някой е с нея.
Точно.
- Страхотно.
С удоволствие, но...
- Джон.
Народите ни се наслаждават на толкова плодовит съюз.
Да.
- И двете страни имат полза.
Така е.
- Не ми се ще да си помисля, че
бихме изложили това на опасност,
заради еднодневна разходка из гората.
Кога тръгваме?
Трябва да си призная, очаквам това с удоволствие.
Рядко излизам от замъка.
Въпреки че са ме обучавали за оцеляване в гората.
Така ли?
Да. Имах три урока при Норлан Лъмсбрик,
един от най-великите ловци сред народа ни.
Цели три урока, а?
- Със самия Норлан Лъмсбрик.
Само толкова ми трябваха.
Уча се бързо.
- Сигурно е така.
Кажете ми, кой е по-висшия офицер от двама ви?
Как така, кой е с по-голям ранг ли?
Да.
- Аз съм цивилен. Нямам ранг.
Но сме на едно ниво.
- На теория аз командвам.
Така си и мислех. Имаш качествата за отличен водач, Джон.
Благодаря ти.
Ще си ядеш ли шоколадчето?
- Да, Родни.
Казах ти, че не трябва да ядеш твоя толкова рано.
Умирам от глад. Обикновено Флора ни храни с нещо.
Хайде де, ти никога не ги ядеш.
- РќРµ, Р РѕРґРЅРё.
След като решиш да не си го ядеш, ще ми го дадеш ли?
Защо му позволяваш да те разпитва толкова безспирно?
Явно вече съм свикнал.
Няма ли да е по-лесно да го биеш?
- Откъдето идваме не бием хората.
Защо не?
- Не е ефективно в перспектива
За нещастие.
Така ли?
Много нежен водачи си, Джон.
Възхищавам се на това.
- Благодаря ти, Хармония.
Не трябва ли да има въжен мост?
- Може би грешно разчиташ картата.
Мисля, че е доста ясна.
Колко стара е тази карта?
Предавана е от прекалено много
поколения, за да знаем със сигурност.
Ясно. Явно този мост не съществува.
Вие двамата стойте тук, ще се опитам да намеря безопасен път.
Ама няма ли да...
- Не се тревожи, сега се връщам.
Къде го намери?
- В раницата на Джон.
Не е твое.
- Гладна съм.
Не може просто да го вземеш.
- Когато съм гладна, ям.
А какво ще стане, когато Шепард разбере?
Няма да разбере, нали?
- Ще разбере, ще му кажа.
Аз не бих го направила.
- Или какво?
Аз съм кралицата.
- Все още не, сестро.
Довери ми се, не искаш да си ми трън в очите.
Какво ще направиш? Ще накараш да ме набият?
Добре, стига толкова. Дай ми го.
Сега загази. Само да се върне Шепард и...
Мисля, че намерих къде да...
Това шоколада ми ли е?
- Тя го открадна.
РќРµ СЃСЉРј!
- Така е, кажи му!
Не бих го направила.
- Веднага се зарови в раницата ти.
Лъжеш! Ти си лъжещ лъжец!
Моля те, на кого ще повярваш?
Ако тя го е откраднала, Родни, защо опаковката е в теб?
Опитвах се да го взема, а тя го изяде и ми даде опаковката.
Така ли?
- Признай си, досаднице.
Спокойно, мила.
Понякога и мен ме кара да плача.
Добре, трябва да тръгваме.
Намерих пътека.
- Може ли да водя по картата?
Да, щом се върнем на пътеката.
Сега сме на...
- Надясно.
Точно така.
Какво беше това?
- Вероятно Звяра.
РљРѕРµ?
- Р—РІСЏСЂР°.
Защитникът на руините на Ларос.
Флора не ви ли разказа за него?
- Пропуснала е да го спомене.
Не се тревожете.
- Като казваш Звяр,
предполагам, че е израз на речта, нали?
Не, Звяр си е. Никой не е сигурен как изглежда.
Тези, който са го зървали, бързо са загивали.
Но малкият ти нож ще ни предпази.
Аз съм кралицата. Няма да ме нарани.
Може да няма възможност да установи този факт.
Ще знае.
Идеално.
Защо не кажем на сестрите ти, че сме отишли до руините,
не е нужно да ходим, те няма да разберат.
Аз ще знам.
- Но ти ще си кралица.
Кой го интересува?
- Мен ще ме интересува.
Народът ми го интересува.
Виж. - Вероятно ще е най-добре да престанеш да говориш.
От гласа ти ме болят ушите.
Звяра може да нарани цялото ми тяло,
не се записахме за това. Шепард, подкрепи ме.
Шепард?
Джон?
Според легендата, Звяра атакува тихомълком.
Нали щеше да разбере, че си кралицата?
Не атакува мен.
Джон? Джон, там ли си?
Странно е.
Звяра трябва да атакува само врагове на трона.
Ако трябваше да убива някой, това трябваше да си ти.
Аз не съм враг на трона. Тук съм, за да те пазя.
Не мърдайте.
Засега не съм впечатлена.
Хвърли оръжието.
Хванахме я. Район 11. На една поляна.
Идваме.
Дай ни я.
- Вие сте Дженаи.
Отдръпни се и ни я дай.
Това е някакво недоразумение, аз съм д-р Родни МакКей,
близък приятел на Лейдън Радим.
Знаете, водача ви.
Аз съм ваш съюзник. Не знаете ли кой съм?
Гениалният учен. Приятелят на Джон Шепард.
Дадох ви бомба. Е? Сещате ли се?
Какво ви учат в училище?
- Дай ни я, веднага.
Нека да поговорим.
- Започвам да се дразня.
Нямаме работа с теб.
Щом ни я дадеш, можеш да си тръгваш.
Така ли?
- Да.
Не би посмял. Закле се да ме пазиш.
Не си спомням такова нещо.
- Ще броя до три.
Едно.
Къде беше?
- Почувствах, че ще има засада.
И не можа да го споменеш?
- Не и без да разберат.
Защо се бави толкова?
Заемах позиция, за да застрелям и тримата.
Добре ли сте?
- РќРµ.
Определено не съм.
Той щеше да ме даде на тях.
- Нямаше.
Видях го в очите ти. Обмисляше го!
За да спасиш собствената си непотребна кожа.
Карах ги да говорят, печелех време, нещо, наречено стратегия.
Прекалено си млада, за да разбереш.
Разбирам стратегията.
Даже в момента измислям такава.
Щом се върнем в замъка, ще накарам стражите ми да...
Добре, ще имаме време да измисляме наказания по пътя.
Но, Джон!
- Харесваш ли скобите?
Да, добри са.
Да намерим безопасно място, преди да дойде подкреплението им.
Добре, тук става.
Бяха Дженаи.
- Разбрах, Родни, благодаря.
Какво търсят тук?
И защо искат да я убият?
Като изключим очевидните причини.
Хармония?
- Не знам.
Дженаите не ми харесват.
- Но знаеш кои са?
Търгувате ли с тях?
- Вече не.
Но сте търгували.
- Да.
Но те многократно мамиха майка ми.
Тя ги изгони от земята ни.
Ами ти? Като станеш кралица, ще възобновиш ли връзките с тях?
Не, няма начин.
Някой от кралския двор може да е по-склонен
да съдейства, щом разчистят пътя.
Ако аз умра, сестра ми ще ме наследи.
Но ако Дженаите мислят, че тя ще е по-склонна
на търговия от мен, бъркат сериозно.
Мислиш ли, че Лейдън би наредил да убият малко момиче?
Дори това?
- Не знам как работят тези хора.
Може да е казал на някой да оправи проблема, а той това е измислил.
Изобретателно е.
- Защо го правят не ни помага.
Трябва да видя колко са, ти остани с нея.
Добре.
- Стойте тук и тихо.
Разбира се, Джон. Благодаря, че се грижиш за нас.
Не знам какво бих правила без теб.
Кажи ми нещо, докторе.
Там, където спиш нощем, охранявано ли е?
Знам какво правиш и няма да стане, разбра ли?
И не ме е страх от теб. Ти си само дете. Разглезено дете.
Не ме интересува, че ще станеш кралица.
Даже не можеш да ме разочароваш повече.
Така че престани и продължавай да ме пренебрегваш.
Не могат да те пазят постоянно.
Трети екип, заемете позицията на хълма.
Четвърти екип, минете в сектор девет.
Разбрано.
Идеално.
Престани. Какво правиш?
Запаметявам лицето ти.
Какво? - Така мога точно да те опиша на ловеца на глави.
Добре, ваше величество, започна да ми писва от теб, с твоето...
Нали казах да не говорите.
Аз не, тя...
Колко са дженаите, Джон?
Ако трябва да налучквам, бих казал всичките.
Значи има много?
- Да, Родни, много.
Това ще затрудни пътуването ни.
Аз си мислех същото.
Мисля, че имаме много общи неща, Джон.
Да. Най-добре да изчакаме нощта и да се връщаме в селото.
Да се връщаме в селото?
- Да, пътуването свърши.
Но това ще провали пътуването.
Някои печелиш, други губиш. Трябва да знаеш кога да спреш.
Но лунният цикъл свършва.
Ако не стигна до руините до утре вечер, значи се отказвам от трона.
Ще направят изключение.
- Не могат, това са традиции.
Прекалено опасно е да продължим.
За теб, вероятно.
Ако е опасно за мен, определено е опасно за теб.
Ще изчакаме нощта и ще се върнем в селото.
Край на обсъждането.
- Няма голям шанс да стане.
Не ти решаваш. Аз съм кралицата.
Все още не. А дотогава си
обикновено хлапе, аз решавам.
Много смятат неподчинението за предателска постъпка.
Сигурен съм, че няма да им хареса, ако кралицата умре.
Връщаме се.
Не бива да си тук.
- Внимавах.
РќРёРєРѕР№ РЅРµ РјРµ РІРёРґСЏ, СЃРїРѕРєРѕР№РЅРѕ.
Използваме това, за да поддържаме връзка.
Значи ли, че не е свършило?
Не, но пазителите ви усложняват нещата.
Убиха трима от хората ми.
Бяха непредвидено усложнение. Моите извинения.
Извиненията ти не ми вършат работа.
Ще увеличим заплащането ви, спокойно.
Тройно повече.
- РўСЂРѕР№РЅРѕ.
Тройно по-голяма работа, тройно по-голямо заплащане.
Искаш да убием всичките?
Ако оцелеят, ще се върнат и ще кажат на сестра ми,
че дженаите са били замесени, а не можем да си го позволим, нали?
Р’РёР¶.
Помислих известно време.
- Така ли?
Имам зашеметител в раницата. Тя е лека.
Предлагам да я зашеметим и да я занесем обратно.
Не можем да зашеметим малко момиче.
Доста е опасно, гората е пълна с дженаи,
кой знае какво може да ни погоди тя.
Всичко е наред. Тя разбира колко опасна е ситуацията. Говорих с нея.
Сигурен съм, но тя е на тринайсет и е неразумна, сред други качества.
Не харесваш нещата в другите, но всъщност не ги харесваш в теб.
Р•, Рё?
- Просто казвам.
Въобще не си приличаме.
- Добре.
Тя е задръстена, всезнаеща досадница.
Много смешно.
- По-тъмно няма да стане. Тръгваме.
Рћ, РЅРµ!
Толкова е...
Казах ти да я зашеметим!
Ще я убия. - Поработи върху отношението си с децата.
Търсим я вече повече от час.
На два пъти попаднахме на дженаи.
И всичко това, за да може тя да помедитира?
Повече търсене, по-малко оплакване.
- Гладен съм и се дразня.
Когато се дразниш, биваш удрян.
- Добре, добре.
Ще ми се Ронън да беше тук.
- Каза го на глас. Тук съм, все пак.
Нищо лично, просто той може да следи стъпки по-добре от двама ни.
Така е.
Добре, започвам да халюцинирам.
- Какво виждаш?
Не виждам, надушвам.
Храна, вкусна, прясно приготвена храна.
Телешко, хамбургери, хот-дог, свинско.
Пилешко. - Да, може.
- Надушвам пилешко.
Носът не лъже. След мен.
Намерих го. Идва от там.
Казах ти, Ронън не ти трябва, щом аз съм тук.
Дженаиски лагер?
- Дай зашеметителя.
Стой зад мен.
Джон, как ме намерихте?
Надушихме огъня ти отдалеч.
- Няма нищо.
И без това свърших с готвенето.
Избяга от нас.
- Не ми оставихте избор.
Търсихме те повече от час, на два пъти едва не ни хванаха.
Да, в момента е много опасно.
Затова реших да потърся убежище и да направя лагер.
Направила си всичко това?
- Да и хванах птица лоден.
Р’РєСѓСЃРЅРё СЃР°.
- Как?
Всичко това с ножа?
Казах ти, че имах три урока с Норлан Лъмсбрик.
И е покрил всичко това? с три урока?
- Уча се бързо, слушаш ли ме въобще?
Ядосан си ми.
Първата ни кавга.
Знаех, че ще стане рано или късно.
Един ден ще се смеем на това.
Сигурен съм, че ще е така, но трябва да тръгваме.
Веднага, след като изядем птицата лоден.
Или пък не.
Това беше много близко.
Сигурна ли си, че това не е пещерата на Звяра?
Толкова си невеж, Звяра не живее в пещери.
Трябва да останем тук, докато ни отмине.
Добре, най-много половин час.
Хубаво, гладна съм.
Донесох ти сърцето на птицата.
Хората ми смятат, че носи голям късмет, щом бъде изядено.
Благодаря, но не, благодаря.
Сигурен ли си?
- Да.
Добре.
Все още ли си ми ядосан?
Не, вече не.
- РўРѕРІР° Рµ РґРѕР±СЂРµ.
Не ми харесва да си ми ядосан.
- Тогава не ми давай причина.
Добре.
- Значи си на тринайсет, а?
Ще съм на четиринайсет след пет лунни цикъла.
Ясно. Нервно ли ти е, че ще си кралица?
Не, защо да ми е?
- Голяма отговорност е.
Знам.
Трябва да поставяш нуждите на хората пред своите.
РџРѕРЅСЏРєРѕРіР°, РґР°.
- По-скоро през цялото време.
Сигурна съм, че ще намеря нужния баланс.
Запомни, не си кралица, защото така ти е отредено,
кралица си, защото те ти позволяват да си кралица.
Ако си жестока с хората, може да си променят мнението.
Знаеш много за водачеството, Джон.
От трудно научени уроци.
А аз знам много за хората си.
Надявам се.
Мисля, че ще сме добър отбор.
Като кралица, един ден ще ми трябва крал.
Виж, Хармония...
- Не е нужно да отговориш сега.
Знам, че такова предложение е смазващо.
Не бива да бързаш с решението си.
- Знам накъде клоня.
Ти си страхотно момиче, просто...
Какво, по дяволите, беше това?
Дженаите се спречкаха със Звяра.
Бъди смело момиче и стой тук с МакКей.
Как така все аз я гледам?
Искаш да видиш Звяра ли?
- Не, тук съм добре.
Така си и мислех. Стойте тук.
Мардола е, искам информация, защо се бавите толкова?
Разположил съм хора по пътя към руините. Минали са по друг път.
Очевидно, не са идиоти.
Трябва да търсите извън пътя към руините.
Това правя, но е нощ. А гората е обширна и гъста.
Хората ми са разположени на тънко.
- Ами ако стигнат до селото?
Тогава няма да мога да спася отношенията между народите ни.
Изгубихме връзка с няколко от хората ми,
отиваме към последните им координати.
Може да извадим късмет. Торан, край.
Ти си доктор, нали?
Да, не съм медицински доктор, но...
- Значи си лъжец.
Не, аз съм... Какво искаш?
Каква е любовта?
- О, боже.
Защото мисля, че съм влюбена в Джон.
- Няма да е за пръв и последен път.
Какво означава това?
- Значи че много хора, особено
извънземни жени си падат по красотата и чара на Джон Шепард.
Не и като мен.
Малко е стар за теб, не мислиш ли?
Не съм мислила за това.
- Той ще помисли, не се надявай.
Няма да му въздействаш, нали?
Няма да се наложи, повярвай ми.
Не ме харесваш особено, нали?
РќРµ Рµ РІСЏСЂРЅРѕ.
Не те нехаресвам.
Какво значи това?
Значи че си много досадна, но те издържам, защото все още си дете.
А ако бях възрастна, досадата ми
би била по-непростима?
Точно така. Възрастен човек би...
Ей, аз нямам проблеми с характера ми.
А аз не те нехаресвам.
Мило от твоя страна.
Обещаваш да не заставаш между мен и Джон?
Обещавам.
Поне си много по-зряла от жените, по които обикновено си пада.
Благодаря ти, докторе.
МакКей.
- Какво има?
Двама мъртви дженаи. Не е приятно. Множество рани.
От зъби ли?
- Не мисля.
Нокти, остра човка?
Не знам, не съм виждал нещо подобно.
Насам.
Що за създание може да направи това?
Няма значение, не си тръгваме, докато и тримата не умрат.
Защо се забави толкова? Мислех, че сме те загубили.
Трябваше да се покрия, докато си отидат.
Какво е станало?
- Не знам, но е смъртоносно.
Аз можех да ви го кажа.
- А и на дженаите им е
наредено да убият всички ни.
Екстра.
- Хайде, принцесо, тръгваме.
Чакай.
- Какво?
Накъде тръгна?
- Връщаме се в селото.
Но руините са толкова близко. А и почти изгря слънцето.
Това е лошо нещо, трябва ни покритието на нощта.
Не можем просто да се върнем. Отказвам.
Все още имам онова нещо, за което говорихме.
Хармония, най-добре ще е да отидем натам.
Това беше малко странно.
Не ми се ще да се съгласявам с детето, но...
Дай ми това.
- Звяра ще избягва руините.
Там ще сме в безопасност.
- Колко далеч са?
На около половин час.
- Какво решаваш?
По-добре, отколкото да попаднем на Звяра.
Опасявах се от това.
Това е свещена земя, как смее.
- Чакай.
Ние ще се оправим.
Дай на мен.
- РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ, РјРѕРіР°.
Просто...
- РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ.
Ела при татко.
Хайде.
Чакай.
- Какво?
Обезвреди го.
Сега може.
Забележително.
- Древно?
Да, очевидно. Странно.
Това място ми е познато.
Дори по-красиво е, отколкото предполагах.
Нещо не е наред.
- Какво?
Не работи.
Не трябва ли да медитираш или нещо такова?
Медальонът ми трябва да свети.
Проклет да съм.
Нека позная.
- Да, Древен е.
Медальонът на Ларос.
Само истинската кралица трябва да го върне при руините.
Би трябвало да свети и да ми посвети велика сила.
Сестрите ти не го споменаха.
Това е една от най-големите ни тайни.
Това е изпитателно поле.
- Моля?
Знам какво е това място. Чел съм за него.
Даже го търсим от две години. Виждал съм плановете.
Сподели с класа.
- Вярваш или не, това място
управлява Звяра, ако той е това, което си мисля.
Което е?
- Мини-дронове, ако съм прав.
Тук Древните са разработили технологията зад дроновете.
Тук са ги изпробвали.
Това обяснява защо приличаха на сирене,
дроновете са минали през тях.
- А звукът, който Звяра издава?
Беше по-скоро като електричество, отколкото ръмжене.
Значи медальонът е...
- Някакъв ключ.
Древните са пазили изследванията си, дори от помежду си.
Трябва ти повече от гена, за да
включиш и управляваш дроновете, иначе...
Да, точно така, в режим на пазене е.
Патрулира гората и избива всички, които нямат гена.
Затова ни избягваше и погна дженаите.
Досадата сигурно също го има.
Тогава защо не работи?
- Защото гения бърникаше кристалите?
Р•, Рё?
- Дай ми секунда.
Машината е повредена. Затова медальона не свети.
Не става въпрос за машини.
Ако съм достойна за кралица, боговете ще ми поверят силата
на чистата светлина и ще накарат медальона ми да свети.
Кой знае какви правила имат.
Възможно е веднъж на всяко поколение да се налага ключът
да бъде активиран тук, може би това им позволява
да използват древната технология в замъка.
Сложно е, но ще светне. Трябват само няколко поправки.
Не разбираш. Провалих се.
Може би не трябва да съм кралица.
Може би стигнахме до тук за нищо.
Повярвай ми, ще светне.
РЎСЉР±СѓРґРё СЃРµ!
Какво направихте на това нещо?
- Не съм сигурен.
Просто пренаредих кристалите.
- Не им казвай.
Ще ни убият така или иначе.
- Можеш ли да го поправиш?
Не и бързо, можем да се върнем със скачач и екип и да го поправим.
Р’РёР¶...
Ще се връщаме...
- РќРµ!
Ако се върна без светещ медальон, няма да...
Ще си кралица, обещавам, просто е счупено.
Тук не получаваш втори шанс, Джон. Моля те.
Ще успея. Просто трябва да се съсредоточа.
Хейрон, обади се.
- Полека.
Хейрон, обади се.
Хейрон, обади се.
Ако не отговориш, ще дойдат, за да разследват.
Хейрон е.
- Какво е положението?
Добро.
- С подробности.
РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРѕ.
- Помогнете ни!
Помогнете ни.
- Хейрон!
Зает съм, трябва да тръгвам.
Струваше си да опитаме. Трябва да поправиш това нещо.
Не може ли да бягаме?
- Обградили са ни отвсякъде.
Трябва да поправиш дроновете или...
- Или умираме.
Не ми вдъхваш доверие.
Как така?
- Криеш се зад скали.
Какво мислиш, че ми е с празния въздух между мен и дженаите?
Можеш да дойдеш да се прикриеш.
Веднага, щом поправиш машината.
- Знаеш ли колко комбинации има?
Повече от седем?
- Опитай със седем хиляди.
По-малко е от безкрайни.
Виж. Ще стане много шумно, когато дженаите дойдат.
Ще крещите?
- Не, тези пистолети. Шумни са.
Важно е да останеш тук и да си запушиш ушите.
Не трябва ли да ми дадете пистолет, вместо това?
Ще стоиш тук, ще си запушиш ушите и няма да мърдаш, ясно?
Кучи син, мисля, че успях.
Хармония. Какво казах току-що?
Обградени сте.
Мунициите ви са ограничени, хората ми - не.
Ще се пробваме.
- Ако се съпротивлявате,
ще гледам смъртта ви да е възможно най-бавна и болезнена.
Добре, каква е другата ни възможност?
Дайте ни момичето и ще ви пуснем.
Никога. По-скоро ще умрат, отколкото
да се занимават с вас, диваци.
Когато сестрите ми чуят за това, с дженаите е свършено.
Свършено, чувате ли?
- Как мислиш, че те намерихме?
Лъжеш. Пробвайте се с всички сили,
ще се погрижа за вас веднъж за винаги.
Ние ще се оправим, става ли?
Имате една минута.
Не може да е вярно.
- Сега това няма значение.
Как можеш да го кажеш?
Онова нещо работи ли?
- Да, преди да стрелят по него.
Значи пак е повредено?
- Захранено е, 50 на 50 е шанса.
Дайте ми прикритие. Ще стигна до пиедестала,
ще призова Звяра и ще ги покося.
- Никого няма да покосяваш, г-це.
Дори не си използвала това нещо.
Аз съм кралицата, а Звяра е моя защитник.
Малко по-сложно е.
Всеки с гена може да го активира, нали?
Да, щом са с медальона.
Точно.
- 50 РЅР° 50, Р°?
100% е шансът да ни убият, ако продължим да го обсъждаме.
Пълнителят ти пълен ли е?
- Пълен и зареден.
На три?
- Добре.
Да, отлично.
- Едно.
Две. Три!
Какво чакате?
Застреляйте го!
Добре ли си?
- Да, ти?
Да, да.
Това беше най-смелото нещо, което съм виждала.
Млада си, сигурен съм, че ще
срещнеш дори и по-смели от мен.
Не ти, узурпаторе!
Късметлия си, че те харесвам или щеше да висиш за измяна!
Но ти... Спаси живота ми.
Така ли?
- Когато дженаите стреляха по мен.
Хвърли се върху мен, използвайки тялото си като щит.
Не, не, не. Спънах се и паднах върху теб, случайно.
А после ме издърпа на безопасно място.
Ти не ме нехаресваш.
Харесваш ме.
- РќРµ.
РќРµ, РЅРµ, РЅРµ. РђР·...
- Да.
Спаси живота ми и възстанови руините.
Ти си герой, д-р МакКей. За мен и за хората ми.
Чак герой... Невероятно смел, вероятно.
И скромен. - Трябва да тръгваме, преди дженаите да се върнат.
Съмнявам се.
Те са прости хора и съм сигурна, че са
били впечатлени от действията ти.
Аз, обаче, не бях.
Медальонът свети.
Боговете ме смятат за достойна.
Вече можем да тръгваме.
Върнала си се.
Какво правите? Това са личните ми помещения.
Спокойно, Мардола, вече претърсиха стаята ми. Позволи го.
Защо?
- Дженаите ни атакуваха.
Добре, че полк. Шепард е бил там, за да те предпази.
Знаели са къде са руините, Мардола.
Как?
- Няма как да знам.
Прекалено си млада за кралица, Хармония.
Вероятно.
Но когато излезеш от затвора,
ще си прекалено стара, за да помниш.
Д- р Родни МакКей и полк. Джон Шепард.
Приносът ви към народа ми не може да се отплати.
Не го направихме за отплата, Ваше величество.
Подмазвач.
- Задължена съм ви
за помощта ви срещу дженаите.
Накарах един от най-добрите художници да нарисува
картина на славната ни победа.
И аз така го помня.
Субтитри: Insaneboy.