Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E13 - Quarantine (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E13 - Quarantine (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Хайде, пич, още една игра.
РќРµ РјРѕРіР°.
- Ще е на лесно игрище.
Девет дупки, не осемнайсет.
- Не мога, Кейти ме очаква.
Ще закъснееш, жените обичат, когато мъжете закъсняват.
Не е така и не мога да закъснея, не и за този обяд.
Защо така?
- Можеш ли да пазиш тайна? - Не.
Взех това, когато последно бях на Земята.
Мисля, че е време връзката ми с Кейти да мине на следващото ниво.
Втора база? - Брак. Наистина ли? - Да.
РўРё?
- Да. - Женен?
Не мислиш, че съм готов? Мислиш, че избързвам?
Не казвам това.
- Не е така.
Не съм готов да насрочим дата, но...
Това диамант ли е?
- Да, 18 карата.
Няма дефекти и го взех изгодно.
Сигурен съм, че е така.
- Добре.
Потеглям.
Ще те черпя една бира после и ще празнуваме.
Или ще удавя мъката, ако откаже.
Без такива.
Отиди при момичето.
Здравей, Родни.
- РќРµ РјРѕРіР° РґР° РіРѕРІРѕСЂСЏ.
Джон. Може ли да поговорим?
Още една злополука?
- Всъщност, подхлъзнах се под душа.
Така ли?
- Не, злополука при трениране.
За четвърти път тази седмица се налага да те шия.
Има много други начини да прекарваш свободното си време.
Те, обаче, не са толкова забавни.
Полковник.
- Здрасти, накъде?
Контролната зала.
- И аз.
Идеално.
Кейти?
- РўСѓРє СЃСЉРј.
Страхотно, супер.
Дано си гладна.
- Гладна съм.
Аз също. Много гладен. Гладен, гладен, гладен.
Добре ли си?
- Добре съм.
РњРЅРѕРіРѕ РїРѕ...
Потиш се.
- Така ли?
Май трябва направо да карам.
Бързо да махна лепенката.
Не че това е болезнено, точно обратното.
Родни, какво има?
- Нищо, всичко е наред.
С нас. Мислех и не знам за теб, но от моя гледна точка...
Мислех, че може би... Че ние... нали знаеш?
Да се замислим за...
Какво стана? Защо се затвориха вратите?
Родни? Какво става?
Заключени са.
Заключени сме.
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 13- Карантина
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Заключени сме.
Родни, обади се.
Тази също е заключена.
- Какво става, по дяволите?
Д- р МакКей, д- р Келър е, там ли сте?
Родни, Сам е, чуваш ли ме?
Контролният механизъм не отговаря.
Вероятно ще мога физически да отворя вратата.
Вратите на транспортерите са по-леки от другите.
Родни, Сам е, отговори.
Полковник Шепард, чувате ли ме? Чуваш ли нещо?
Не. Комуникациите не работят.
Добре, ще ни трябва радио. Оставих моето в лабораторията.
Радио ли? Там е.
Как така? Нямаме радио тук?
- Култивираме растения, няма радиа.
Точно сега ни трябва. Тази аларма значеше, че се активира карантина.
Карантина?
- Защита на Атлантида от зараза.
Затваряне на части на града, за да се предотврати разпространението.
Нагласих системата след последната зараза, която имахме.
Но тогава нямаше карантина.
Затова трябваше да наглася системата, да определя протоколите.
Трябва да намеря компютър и да видя какво е положението.
Да видя дали са само няколко части или цялата кула...
Компютърът ти е в другата стая, нали?
При радиото.
Сигурно има друга зараза.
МакКей каза, че ще измени карантинната
система, така че да е по-ефикасна.
Как става по-ефикасна, като няма комуникации?
Очевидно има някакъв проблем в програмата.
Без комуникации не мога да разбера какво е положението.
И не мога да получа паролите за отваряне на безопасните врати.
Екстра.
Така или иначе, трябва да съм готово да лекувам хората,
когато ги доведат, ще ми помогнеш ли?
Кажи ми какво да направя.
Пистолетът на Ронън би ми дошъл добре в момента.
Джон, виж.
- Какво?
Изглежда има някаква зараза.
Какво е "Категория 5"?
Предполагам, че е по-зле от категории от едно до четири.
Изглежда ще останем тук известно време.
Какво?
- Просто всеки път, когато
нещо такова стане във филмите, бременната винаги започва да ражда.
Все още има много време до тогава.
- Казват същото и в филмите.
Успокой се, Джон, добре съм.
Добре, седни.
- Добре съм.
Просто, за да сме сигурни, седни.
Да видим какво друго можем да разберем.
Карантина.
Да.
- Тогава защо няма комуникации?
Родни каза, че ще измени някои от протоколите на Древните.
Вероятно е сбъркал, да е направил
охранителните мерки прекалено агресивни.
Нека опитам да вляза в главния компютър.
За нещастие, само това ще можеш.
Компютърът няма много RAM, направен е само за диагностика.
Тогава ще можем поне да определим зоната на карантина.
Да. Извинявай.
Това е един от гълъбите ми.
Отглеждам ги, хоби ми е. На Земята.
Да видим какво имаме.
Удобно ли ти е? Искал нещо? Да легнеш? Да хапнеш?
За това исках да поговорим.
Какво?
- За отстраняването ми от мисиите.
Няма пак да говорим за това, нали?
- Не, спокойно, разбирам.
Не е за постоянно.
Ще го караш леко, ще родиш, а след няколко месеца си отново в екипа.
Дали?
Ако не е правилно да поставям нероденото си дете в опасност,
по-правилно ли ще е, когато той се роди?
Джон, достатъчно е, че синът ми ще израсне без баща.
Но ако бъда наранена или убита,
той ще остане и без майка.
Трудно е, знам.
Имам една приятелка от колежа, полицайка, има три деца.
Преживява това всеки ден, когато отива на работа.
Как се успокоява?
Мисли си, че се бие с лошите и ги държи извън улиците.
Така че не само, че предпазва своите деца, а и децата на другите хора.
Виж. Разбери.
Детето ти има семейство тук. Случай, че стане нещо.
Категория 5?
- Целият град?
Болестта се разпространява по-бързо от всичко, което съм виждала.
Нещо не е наред. Виж нивата.
Основните и вторичните системи.
Колебания във всяка част.
Не само комуникациите не работят, дългообхватните сензори,
вентилацията в няколко части, включително и в тази кула.
А и водопровода. Боже.
Сякаш операционната система на града е полудяла.
Даже може да няма зараза. Всичко това може да се дължи на грешка.
Не се тревожи, сигурна съм, че МакКей оправя проблема.
Сигурна съм, че другите работят по проблема.
Д- р Келър, д-р Зеленка.
Полковник Картър.
- Дано да го правят.
Шевовете ти са се скъсали.
Не мисля, че съм срещала някой с такава безразсъдна агресия.
Не е комплимент.
Щом казваш.
- Лягай.
Не мисля, че сами ще успеем да отворим вратите.
Вероятно е по-добре да изчакаме МакКей и другите да разберат
какво трябва да се направи и кои врати могат да се отворят.
Значи трябва да седим и чакаме?
- Да, и да сме готови за болните.
Не ме бива да чакам.
Сериозно?
Можем да убием малко време като се опознаем по-добре.
Какво си намислила?
Не исках да... Имах предвид да си говорим.
Нямах предвид...
И така...
Да си говорим.
Не можеш ли да почовъркаш това нещо и да отвориш вратата?
Мога да го човъркам, да. Но няма начин да отворя вратата.
Протоколът за карантина напълно изключва механизма на вратите.
Идеята е хората да не могат да излязат.
Всичко ще е наред, д- р Келър и Зеленка...
Не го знаем. Не знаем дали всичко ще е наред.
Доколкото знаем Келър и Зеленка може да са заразени.
Дори не знаем каква част от града е под карантина.
Ако е сериозно, и сигурно е, целият град може да е затворен.
Мислиш за най-лошото.
Ехо, това правя аз. Някой трябва да мисли за най-лошото.
За да може да се защитим подобаващо.
- За всяка ситуация, дори и добрите?
Не трябва много, за да се обърнат нещата при добра ситуация.
Весело си караш колелото от изпита по механика,
който си взел с шестица, топлият бриз е в лицето ти, а в
следващата секунда летиш във въздуха, защото си ударил шахта.
Родни, случвало ли ти се е?
Идеята е, че винаги трябва да си нащрек.
Винаги трябва да гледаш за шахти, можеш да ме
наречеш катастрофист, но е нужно да нося това бреме.
Ако нечий ум е настроен така, този човек
ще живее постоянно в притеснения и страх.
Забрави отчаяние.
Определено е грешка.
И учудващо, не е по вина на Родни.
Отчитам повишаване на захранването,
причинено от интензивна буря на йоносферата.
Тази нова планета продължава да ни изненадва.
Ще трябват някои драстични настройки за компенсиране.
Всяко нещо с времето си, трябва да се измъкнем, за да оправим нещата.
Да, съгласен съм.
Интересно ми е защо Родни все още не е оправил проблема.
Напоследък не е на себе си.
Може да няма достъп до компютър.
Родни, без компютър? Това трябва да се види.
Каквото и да е причината, понеже няма
зараза, няма смисъл да сме заседнали тук.
Освен това, че вратите са затворени.
И по-тежки, отколкото си мислехме.
Можеш ли да използваш компютъра, за да влезеш в контролния панел?
Може би поне ще успеем да намерим начин да отворим вратите.
Панелът на транспортера няма безжичен интерфейс.
Дори и да успеем да го вържем директно, с ограниченията на RAM...
Може ли? Благодаря.
- Разбира се.
Според признаците на живот, всички други също са като нас.
Вентилацията не работи, което значи че въздухът им свършва.
Той е в ботаническата лаборатория.
- РљРѕР№?
Родни. Отидете да вземе Кейти Браун за обяд.
Била ли си там? Няма компютри, радиа...
Ако е заключен там...
- Ще се побърка.
Добре ли си?
- Не, замаян съм. Сякаш имам треска.
Ето.
Родни, седни.
Не си топъл.
Мислиш ли? Защото ставите ме болят.
Обикновено това е първият признак за треска.
Пулсът ти е 120.
Нормално е. Винаги съм имал ускорено сърцебиене.
Откакто бях дете, дори и докато бях в дълбок сън,
докторът ни написа статия по въпроса.
Ти как се чувстваш?
- Добре съм.
Кажи им, ако ти стане нещо.
Изглежда преди няколко часа е имало някакво
нарушение в йоносферата на планетата.
Тогава системите са станали нестабилни.
Нова планета, нови проблеми.
- Може дори да няма зараза.
Но градът все още е заключен. Ако Родни не намери
компютър, няма да може да го изключи.
Вероятно д-р Зеленка или полк. Картър могат да го направят.
Ако можеха, щяха да са го направили. Сигурно и те са заключени.
Някой може ли да го направи?
- Трябва да знаят паролата на Родни.
За щастие, аз я знам.
Казал ти е паролата си?
- Не мислеше, че ще я запомня.
16431879196842.
Виждаш ли? Не е нужно да си гений.
- Така ли?
През 1643 се е родил Исак Нютон.
През 1879 Айнщайн. А през 1968...
- Р РѕРґРЅРё СЃРµ Рµ СЂРѕРґРёР».
Никога не подценявай егото на човека.
Нямаше ли и други цифри?
42.
- Това какво е?
Върховният отговор на въпроса за живота, вселената и всичко.
Добре, влязохме.
Добра идея.
Добре, много по-добре.
- Да, добре.
Контролният панел не разпознава компютъра.
Защото не е настроен, както казах.
Знам, затова успях да го прескоча, за да се
освободи памет, за да може да приема данни.
Толкова бързо?
- Компютърът няма достатъчно памет,
за да борави с цялата операционна система на
града, но би трябвало да може да отвори вратите.
Трябва само да го разпознае.
Ако прескочиш вторичните кристали и минеш на...
Не, няма да... Боже! Радек!
Не се отвори.
- Знам.
А компютърът изгоря.
По дяволите.
Какво има?
Част от програмата включва излъчването на сигнал,
който да предупреди наближаващите кораби за заразата.
Градът го прави в момента?
Достатъчно силно, за да може целия квартал да го улови.
Можеш ли да го спреш?
- Не и от тук.
Може да се изключи само от предавател, които са
в контролната зала. Което значи, че хората горе или не знаят за него.
Или, по-вероятно, нямат паролата на Родни.
Щом този сигнал предава, Атлантида може да бъде открита.
Ако вече не е станало.
Как се чувстваш?
- Все така.
Май трябва някой да те развесели.
Всъщност, да.
Какво има?
Нищо.
Това не е ли...
Родниавенолоса? Растението, което кръстих на теб.
Да. Пораснал е.
Да, процъфтя.
Отделям му повече внимание.
А то става все по-голямо.
Трябва да те заведем в лазарета.
- Невъзможно е.
Идеята на заключването е да се предотврати разпространието,
което значи че никой никъде няма да ходи.
А как докторите ще лекуват хората, ако не могат да стигнат до тях?
Съжалявам, Кейти.
Вече сигурно съм те заразил.
- Добре съм.
Бих имала поне някой симптом.
- Всяка болест е различна.
Нямаме идея какъв е инкубационният период.
Може да са часове, дни. Кой знае кога съм се заразил.
Не. Въпрос на време е и ти да се разболееш.
И така, за какво говорехме?
Щеше да ме развеселиш.
- Да, точно така.
Добре ли си?
- РќРµ.
Просто... И аз не обичам да чакам.
Особено когато хората имат нужда от мен.
Не ги подвеждаш.
Има зараза. А аз съм доктор.
Заключен тук.
- Точно така.
Заключен.
Не си виновна ти, че не можеш да стигнеш до тях.
Затова не се обвинявай.
Напомняш ми на моя позната.
Възлагаше голям натиск върху себе си.
Някой от Сатеда?
Да.
Разкажи ми за нея.
Имах чувства към нея.
Убиха я при обсадата.
Съжалявам.
Исках да тръгне.
Но тя избра да остане и да помогне на другите.
Трябваше да я принудя да тръгне.
Вината не е твоя.
Тя е избрала да остане.
Не обвинявай себе си.
Стига бе.
- Нищо не работи.
Към план Б.
- Който е?
Който е да са направим път и да стигнем до контролната зала.
Потърси експлозиви, който Родни може да е оставил.
Съмнявам се, че...
Не ми казвай, че...
- Бебето ритна.
Така ли?
- Ето пак.
Сигурно и той иска да се измъкне от тук.
Добре ли си?
Дръж се, ще ни измъкна.
Отдръпни се.
- Какво?
Джон, какво правиш?
Контролната зала е само на четири етажа над нас,
трябва само да се изкатеря.
Да изкатериш кулата? Възможно ли е?
Разбира се. Батман постоянно го правеше.
Лесна работа.
Спокойно, ще се оправя. Трябва да изключа сигнала.
Съжалявам, мислех, че ако заобиколим вторичния кристал,
ще успеем да...
- Говорихме вече, не ти се сърдя.
Един от гълъбите ти би ми дошъл добре в момента.
Те не са за ядене.
- Не, за да доведат помощ.
Като гълъбите за съобщения. Завързваш бележка и ги пускаш.
Но тук няма прозорец.
- Знам, просто...
Добре, възстанових вентилацията на по-голямата част от кулата.
Все още се опитвам да докарам въздух до тук, но засега нищо не отговаря.
Полковник, как стигнахте до там?
- Дълга история.
Трябва да изключим сигнала, предава на всеки кораб.
Опитахме, трябва ни парола.
Какво е станало?
Полковник. Откъде се взехте?
Сигналът е изключен.
Компютрите изключиха. Всички.
РўРѕРІР° РґР° РЅРµ Рµ...
- Самоунищожението.
Това е самоунищожението.
Защо са го активирали?
- И колко време имаме?
Не знам, няма определен период. Зависи колко бързо искаш да
взривиш града.
РџРёСЃРЅР° РјРё.
- Р РѕРЅСЉРЅ.
Ронън, вече опита. Няма да се отвори.
Ще трябва да пробием дупка.
С какво? Пистолетът ти не е в теб.
- Имаш ли C4 тук?
В лазарета?
- Нещо като експлозив?
Не знам.
Бутилките с кислород?
Да. Както шериф Броуди направи. Във филма "Челюсти".
Да, знам, гледала съм го. Ти откъде...
Шепард ми го показа. Хубав филм.
Взривоопасно. Добре, трябва ни само пистолет.
Да имаш тук?
- Отново, лазарет, не оръжейна.
Не разбирам, защо включихте самоунищожението?
РќРµ СЃСЉРј.
Най-накрая.
- РЎРїСЂСЏ РіРѕ?
Не, само алармата.
- Градът сам го е включил, майоре.
Защо?
- Последното, което видях е
предупреждение за нарушение на карантината.
Като дойдох в стаята, градът е помислил,
че заразата се разпространява.
- Нали казахте, че няма зараза?
Няма, но градът не го знае.
Всичко е част от грешката в системите.
Градът мисли, че има зараза, която е извън контрол.
Значи последната мярка е взривяването на Атлантида?
Видя ли колко време имаме?
Не, компютърът изключи преди да го видя.
Добре, не можем да го изключим от тук,
ще го направим от източника.
Това е в залата със захранването.
- Това са шест нива по-надолу.
Не можем да стигнем до там. Залата със скачачите е затворена.
Както и всеки друг коридор.
- Ще трябва да се покатеря пак.
Залата е в центъра на кулата.
Дори и да се покатерите, пак ще трябва да минете няколко врати.
Имаш ли C4?
Да, малко.
- Това ли е?
РўРѕРІР° Рµ.
- Вие двамата, с нас.
Алармата се изключи.
Това е добър знак.
Не знам.
Някой може да е намерил лек за болестта
или как да изключи самоунищожението.
Може някой да е разбрал как да изключи алармата.
Трябва да полегна.
Родни, не можеш да се откажеш.
Трябва да продължиш да се бориш. Знам, че положението не е розово, но
Какво е това?
За това дойдох днес.
Щях да ти предложа. Да поискам ръката ти.
Няма да стане.
- За какво говориш? Идеята е твоя.
Да, след което казах, шансът да стане е едно на милион.
Все пак има шанс.
Ако отрежа повече от милиметър...
Ще се взриви, знам. Гледай да не го правиш.
Както каза
- само малко отгоре.
Ако ти не го направиш, аз ще го направя.
Хайде, можеш.
Добре, това е. Повече не бива.
Добре.
Готова ли си?
РќРµ.
Добре ли си?
- Да.
Добре.
Сигурно се шегуваш.
По-силно е от акула.
Взривявам.
Ехо!
- Ехо!
РўСѓРє СЃРјРµ.
- Чувате ли това?
Транспортера. Има някой там.
Хвани вратата.
Полковник, добре ли сте?
- Да, добре съм.
И аз съм добре.
Няма зараза. Просто грешка в системата.
Знаем, изключи ли самоунищожението?
- Не, а и не знам къде е Родни.
Трябва да стигна до компютър.
- Не работят.
Опитваме се да стигнем до залата със захранването,
за да спрем самоунищожението.
- Вратите са затворени, а C4 свърши.
Значи сме заключени тук?
- Така изглежда.
Колко време имаме?
- Не знаем, компютъртие изключиха.
Значи може да стане всеки момент?
Екстра.
Щял си да ми предложиш?
Днес?
Преди всичко това.
Р•?
Защо не го направиш?
Сега ли?
Искаш да ти предложа сега?
Не искаш ли да разбереш отговора ми?
Вече няма значение, нали?
Как можеш да го кажеш?
- Може би, защото скоро ще умрем?
Не говори така.
Все още някой може да дойде през вратата и...
Кейти, моля те, стига вече.
Колкото ми се ще да вярвам, че някой ще дойде и ще ни спаси,
фактът, че никой не го е направил ми казва, че вероятно няма да стане.
Съжалявам, ако това е ужасно и фаталистично, но е така.
Какво ще правим сега?
- Какво можем да направим?
Тази шахта отива ли до залата със захранването?
Да, мисля, че отива до главната вентилационна система.
Но шахтите ще са затворени.
Вече не, успяхме да отворим повечето преди компютрите да изключат.
Добре, чисто е.
Прекалено е тясно, няма да мога да се движа.
Аз ще ида.
- Не, аз.
Сигурен ли си?
- Да, достатъчно малък съм.
Мога да мина. Ще изключа захранването за нула време.
Добре.
- Заповядай.
Готов?
- Р”a.
Имах грешно впечатление за теб.
Когато дойде
помислих, че си слаба.
Че не си за тук.
Историята на живота ми.
Като малка пропуснах три класа, завърших на 15.
Имах диплома за бакалавър преди да мога да гласувам.
Изпуснах много неща.
Всякакви социални събития.
РљСѓРїРѕРЅРё.
Балове.
Не помня някога да съм си била на мястото.
Докато взривяваше бутилката,
наистина се прояви.
Дори не проработи.
Не в това е въпросът.
Ще изключа захранването за нула време.
Трябва да е насам...
Мирише!
Хайде, Радек!
- Ще се справи.
РЈСЃРїСЏ.
Боже мой! Намерили са лек или са оправили програмата.
Не мога да повярвам. Ще оцелеем, няма да умрем.
Пълзял си до там през шахтата?
Учуден съм, че се побираш.
- Даже имаше още място.
РќРµ РјРЅРѕРіРѕ.
- Беше като хамстер в онези неща.
Да, важното е, че успях да стигна навреме.
Чухте ли? МакКей е мислил, че е зараза.
Започнал да се разболява. Мислил е, че е...
Здрасти. Може ли да се присъединя?
Разбира се.
Какво?
- Нищо.
Минаха няколко часа, а изглежда никой не е засякъл сигнала ни.
Май прескочихме трапа.
- Трябва да наглеждаме.
За всеки случай.
- Добра работа, Радек.
Всички са ти благодарни.
Благодаря.
На МакКей това ще му хареса.
Кейти?
Здрасти. Родни.
Виждам, че си по-добре.
Да... аз... Вероятно само...
Алергична реакция... Добре съм.
А карантината, наистина ли няма зараза?
Не, грешка. Планетарна аномалия. Нарушение в йоносферата.
Нагласихме системите, така че вече ще взима под внимание тези дейности.
Някой каза, че д-р Зеленка е изключил самоунищожението.
Да, но е било групово усилие.
Не затова дойдох. Аз...
Ето какво.
През последната година и половина, установих, че имам някои
не искам да използвам думата "дефекти",
"недостатъци"?
Например.
От време на време съм песимист.
И изискващ и малко арогантен.
Но също така разбрах, че като съм наясно с недостатъците си,
просто това е първата стъпка по пътя към подобрение.
Идеята е да направя нещо по въпроса.
Знам, трудно е.
Там е въпросът, че по-рано дойдох да ти предложа брак,
но след случилото се,
осъзнах, че може да съм избързвал.
Просто не мисля, че съм готов.
Знам.
- Така ли?
Не мисля, че и аз съм готова.
Добре.
РўРѕРІР° Рµ РґРѕР±СЂРµ.
Чувствата ми не са променени.
- Не. Разбира се, че не.
Ако се оженим сега, ще те направя нещастна.
А ти се прекалено добра за това.
Не бъди толкова строг със себе си.
По-лесно е да се каже, нали?
Добре. Отлагаме обяда?
Да.
Р РѕРґРЅРё?
Чао.
- Чао.
Субтитри: Insaneboy.