Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E11 - Be All My Sins Remember'd (2) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E11 - Be All My Sins Remember'd (2) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида:
Мисля, че наричате врага ни Репликатори.
Те унищожават човешки светове.
Можеш ли сам да изключиш репликаторите?
Проучих въпроса и не е много обещаващо.
Но с помощта на Призрака, ще можеш?
Вземете това.
- Какво е то
Ядрото на проследяваща система.
Ако стане, ще можем да следим всеки
репликаторски кораб тип Аврора в галактиката.
Клонингът ми каза, че са построили още.
Още много.
Спокойно. Имаме време.
- Знам.
Всички поверени ни села са евакуирани.
Знам, знам. Просто повечето от планетите по пътя на репликаторите,
са хора, с които почти не сме общували,
затова искам ти и Тейла да сте там възможно най-дълго.
Мисля, че може да я е хванал грипа. Напоследък е доста бледа.
Добре съм. Накъде тръгваме?
M9R-373.
Сионите. Това ще е интересно.
Съжалявам, че се налага да пътуваме толкова.
Знам, че нещо не ти е много добре, но
ти си тази, която е имала контакти с хората.
Няма нищо. Много по-добре съм.
Вратата се активира!
Сигурно е екипът на лейтенант Кемп.
Получаваме видео предаване.
Лейтенант, явно всичко върви добре.
Повечето от селата минават през вратата.
Но доста от тях решиха да останат.
Не мисля, че ни повярваха, сър.
Моля Тейла да се върне и да ги убеди.
Не искат да ме послушат.
Не мисля, че е възможно. Корабът ще е там до половин час.
Не знам какво да направя...
Идват!
Прекалено късно е! Вече са тук!
Лейтенант, минете с екипа си през вратата.
Не мога. Няма как да...
Изгубихме предаването.
- Набери ги!
Не мога да ги набера.
- Сигурно са унищожили вратата.
Колко хора имаше там?
- Около две хиляди.
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 11
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
И двата кораба наведнъж. За първи път е.
За пръв път ни трябват.
Откакто аз съм тук.
Полковник.
- Полковник.
Полковник.
- Полковници.
Сериозно ли?
Как беше полета?
- Дълъг.
Има причина да биете целия този път.
- И аз така разбрах.
Можете да следите корабите на репликаторите?
Можем.
- Ще улесни унищожаването им.
Елате в кабинета ми, ще ви информираме.
Това наскорошно откритие на двойствеността
на тази част от кода на нанитите
отвори цял нов свят от възможности,
като опрем до бързото и постоянно изключване на връзките.
Р РѕРґРЅРё.
- Ще ти кажа когато приемам въпроси.
Създадохте ли оръжие срещу репликаторите или не?
Ако ме оставите да продължа, ще имате по-добро разбиране на
сложността на...
- Да или не, докторе?
РќРµ.
- Минаваме на план Б.
Просто така?
- Репликаторите унищожават
всяка човешка колония, която намерят, за да могат
да победят Призраците. Не можем да чакаме.
Трябва да действаме веднага.
- Но план Б не е добър план.
Така ли?
- Да, Аполо и Дедал са оборудвани
с новите асгардски плазмени оръдия. Които въпреки че са много мощни,
не могат да унищожат репликаторите.
- Ще унищожим корабите им, не тях.
От това, което разбрах, щом бъдат изложени
на открития космос, на теория биват неутрализирани.
"На теория" и "неутрализирани" са две много различни неща.
Когато пратихме Ниам в космоса, той замръзна.
Нямахме проблеми, докато не го събудихме.
Това казвам.
Вашият начин прави клетките неактивни.
Чакайки някой да ги активира.
Моят начин ги спира завинаги.
- Но нашият е на разположение.
Какъв е вашият начин?
Все още дори не сте готови с програмата.
Да не говорим за метод на разпространение.
Не ме оставихте да довърша.
- Мисля, че разбрах основното.
Наистина ли?
- Р РѕРґРЅРё. - РќРµ, РЅРµ.
Чудя се кога полковника е станал експерт по математика и физика.
Докторе, дошъл сте на тази среща, знаейки, че нямате нищо.
Но вместо да го кажете като мъж, мислите, че може да ни смаете с
много приказки и да сметнете, че сме прекалено прости, за да разберем.
Съмнявате в мъжеството ми?
- Достатъчно!
Не, той...
- Р РѕРґРЅРё.
Продължавай.
Вижте, разбрахме системата за проследяване.
Можем да определим къде ще са до 30 минути.
Имайки предвид текущите данни, имаме поне 12 часа,
преди някой от корабите им да наближи някоя планета.
Дайте на мен и Призрака десет часа, за да напишем програмата.
Ако не успея, можете да отидете да изпробвате плазмените си оръжия.
Добре.
Имате 10 часа. Тръгвай.
Не разбирам как се справяте с...
Ако отново говорите по този начин на мой подчинен,
няма да сте добре дошъл на тази база, полковник. Ясно ли е?
Да. Ясно е.
Добре. Приключихме.
Благодаря ви.
Защо си ги излъгал?
- Не съм ги излъгал.
Малко вероятно е да успеем за 10 часа.
Така говорят отказалите се.
Не ме познаваш. В това съм добър.
Невъзможните срокове са мой специалитет.
Разказвал ли съм ти за онзи път, когато поправих хипердвигателя
на древен кораб, моменти преди да бъдем изпепелени от супервулкан?
Да, разказвал си.
- Виждаш ли?
Най-добре работя под напрежение.
Тогава трябва да заплаша, че ще се храня с теб,
ако не завършиш кода навреме.
Спокойно, спокойно. Той се шегува.
Кажи им, че се шегуваш.
РЇСЃРЅРѕ.
Аз ще работя тук.
Времето свърши.
- Вече?
Явно не си готов.
- РќРµ, РЅРµ СЃСЉРј.
Минаваме на план Б. Искаш ли да се повозим?
Не, ще остана. Трябва да я завърша.
Късмет.
Дедал, Аполо е. Не засичаме нищо. Няма други обекти.
Моля, потвърдете.
- Потвърждаваме.
Полковник, кога ще пристигне гостът ни?
Всяка секунда.
- Ще се изненадат.
Активираме оръжията, Аполо.
- Разбрано. Ние също.
Засичам отварящ се хиперпространствен прозорец.
Бъдете в готовност за стрелба с предните оръдия.
РћРіСЉРЅ.
Целта е унищожена.
Ще ми се да ги имахме преди няколко години.
Първото нападение бе лесно. Не знаеха, че идваме.
Репликаторите са много ефективни при променянето на губеща тактика.
И все пак го унищожихме с минимални усилия.
Така е. Един унищожен, остават още 37.
Една седмица по-късно
Добре дошъл, сър.
- Бях наоколо, реших да се отбия,
за да презаредя.
- Как вървят нещата?
Решението да се разделим бе добро. Дедал унищожи още три кораба.
Елис е унищожил още два, стават седем. Хич не е зле.
Ще ми трябва около час, след което потегляме пак.
Има промяна в плановете.
Така ли?
- Да.
Отстъпват?
- За числено превъзходство.
Очевидно не са разбрали как ги следим...
Или пък не знаят как да ни спрат.
Така или иначе, не искат да губят кораби.
Значи са тръгнали към планетата си?
- Точно така.
Това е добре. Най-накрая са на едно място.
Можем да ги избием наведнъж.
- В най-добрия случай - да.
Но двата ни кораба срещу цял флот от репликатори...
Да не споменаваме и дронове, изстреляни от повърхността.
Новите ни оръжия са много ефективни.
Но няма да могат да се справят с такава огнева мощ.
Изглежда моментът е идеален
да използваме онази програма, която пишете, докторе.
Да.
- Помните ли, когато казахте, че
ви трябват само 10 часа, за да я завършите?
Смътно.
- Минаха 10 часа. И една седмица.
Готов ли сте?
- Отстранявам някои грешки.
Така или иначе, трябва да действаме бързо.
Според информацията ни, използват ресурсите си, за да строят кораби.
Мисля, че имаме по-малко от седмица, преди да
излязат отново из галактиката и то в по-голяма численост
Ако започнат да летят в групи, ще ни забавят значително.
Не можем да го позволим.
Трябва да ги унищожим, докато са на едно място, и то бързо.
Трябва да се връщам в лабораторията си.
Симулация В прогрес...
Провал.
- Трябва да им кажа.
Трябва да им кажа, че нямаме нищо.
Много е обезпокояващо.
- На Елис много ще му хареса.
Не разбирам. Опитахме пренастройка на кода.
Опитахме да програмираме изключването на нанитите.
Трябваше да стане.
- Те са много сложни и гениални.
Мислех, че аз съм по-сложниален.
Да, знам, че не е дума, г-н Помагащ.
Добре, виж. Може някак да опитаме
да използваме оръжията срещу репликатори.
От това, което ми каза, те са станали имунни към него.
И да не бяха, пак трябва да ги пипнем всички наведнъж.
Какво има?
Мисля, че ми дойде първата добра идея от три седмици насам.
Старата ни анти-репликаторско технология е въз основа на
разрушаването на връзките между отделните блокове нанити.
Просто се разпадаха на купчина пясък, нали?
Запознати сме с технологията, да.
- Точно така.
Винаги сме мислили да продължим по този път.
Да прекъснем връзките, изключим, да прекъснем комуникацията.
Защото можем да се справим с пясък, нали?
Р РѕРґРЅРё.
- Ще направим обратното.
Вместо да прекъснем връзките, ще увеличим привличането им.
Ще направим всяка клетка на силен нанитски магнит.
Една клетка ще привлече друга, тези две привличат още две
и колкото повече нанити се свържат заедно, толкова по-силни ще станат.
Докато всяка клетка на планетата и в орбита образуват
тази голяма супер-гъста топка.
Супер-гъста топка. Това е страхотната идея?
Да.
Какво ще правим с топката?
Няма ли да създадем репликатор с размерите на Годзила?
Не, поне не и първоначално. Това не е обичайната им форма на свързване.
Ще им трябва време, за да се адаптират.
Колко време?
- Мога само да предположа.
Така ли?
Няма значение, преди това да стане
те ще се слепят толкова силно, че ще бъдат инертни.
Тази връзка става на подкосмично ниво.
Което ще им помогне да превъзмогнат отблъскващата сила на частиците.
Докато електроните им не се слеят с протоните,
а щом това стане, са история.
Говориш за нивото на гъстота на неутронна звезда.
Точно така.
Звучи откачено, но
може и да стане.
- Как да го направим?
Просто ще качим нова команда в кода им?
Имам по-добра идея.
Какво е това?
- РўРѕРІР°...
Това е било на склад, откакто го намерихме.
Древните са го използвали при
създаването на репликатори с човешка форма.
Какво предлагаш?
- Имаме технологията.
Основите на кода на нанитите. Имаме плановете на Древните.
Искаш да направиш свои репликатор.
Не цял. Един блок нанити с тези размери.
Колкото да експериментираме.
- Не знам, Родни.
Няма да имат уменията на репликаторите.
Група клетки, които да играят ролята на платформа,
на която да качим новата програма за сливане.
Ще я занесем при репликаторите, ще я включим,
ще я телепортираме в населена зона и ще гледаме.
По-лесно не може да стане.
Има един проблем.
- Само един?
Репликаторите на планетата ще бъдат засегнати бързо,
но ще има известно забавяне преди да има достатъчно маса,
която да привлече нанитите от орбита.
Значи корабите ще могат да избягат.
- Освен ако не ги унищожим.
Имат 30 кораба. Ние имаме два.
Ако не ги унищожим, ще се измъкнат и ще си направят нова армия.
Тридесет кораба срещу два.
Не може да стане.
Може да успеем да намерим още кораби.
В зависимост от случилото се, откакто съм в плен...
Мога да доведа още 12 кораба.
Дванайсет кораба. Готови да се бият заедно.
Ако могат да унищожат репликаторите веднъж завинаги?
Разбира се.
Това прави по два на един.
Такъв съюз трябва да бъде преговорен.
Трябва лично да ги убедя,
че това е правилният начин на действие.
Сядай.
Предадеш ли ни...
- Умирам, знам.
Това е различно.
Получаваме съобщение.
Инструкции за приземяване.
Добре. Да приключваме.
Сега какво?
Отваряте вратата?
Вероятно трябва да махнем тези.
Мисля, че праща погрешно съобщение. А вие?
Това е грешка.
Трябва ни помощта му.
Имам лошо предчувствие.
Така и така сме тук. Да продължим.
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ...
Добре, материалът е оформен. Да видим дали ще общуват.
Признавам, Родни, идеята е доста гениална.
Нещо друго ли очакваше?
- РђРјРё...
Какво "ами"?
Последно време си затруднен.
- РќРµ Рµ РІСЏСЂРЅРѕ.
Като в сух период.
- РќРµ Рµ РІСЏСЂРЅРѕ.
Добре. - Не е вярно!
- Добре!
Сигурни ли сме, че нанитите само ще се свържат?
Разбира се. Изключих повечето от протоколите им.
Ще могат само да оформят проста фигура.
Добре. Започваме.
Стана. Направи го, Родни!
МакКей се завърна!
- Престани, никъде не съм бил.
Чакай. Имаме проблем.
Клетките не общуват правилно.
Ще е по-трудно, отколкото си мислех. Да не съм те чул да казваш нещо.
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ.
Ето.
- Какво става, по дяволите?
Очевидно, Призраците са искали да говорят с мен без вас.
Можеха учтиво да ни помолят да останем в скачача.
Хайде де. Нямаше да позволите да ви оставя.
Няма да узнаем, нали?
Споразумяхме се.
Седем кошера ще се присъединят.
Седем ли? Каза дванайсет!
Не всички бяха убедени, че мисията е постижима.
А и много от корабите ни нямат кралици.
Няма да можем да създадем нови войници.
Ако предпочитате нито един...
- Добре, седем.
Как така се събудих преди Ронън?
Зашеметихме го няколко пъти.
Мислех, че ще е по-добре ти да се събудиш преди него.
Добра идея.
В космоса ли сме?
- Кошерите си тръгнаха.
Изхвърлиха кораба ви преди да навлязат в хиперпространството.
Трябва ли да знам нещо друго, което е станало,
докато съм бил в безсъзнание?
Трябва да се върна в Атлантида, за да помогна на д-р МакКей с плана.
Ще ги събудя и се махаме.
Добре, работи.
Родни, държи ги силово поле.
Знам, просто искам да дам време на клетките да се свържат.
Сега изключваме полето
и би трябвало да се се слели.
Не е зле, не е зле. Формата е наред.
Връзките издържат.
По дяволите.
- РќСЏРјР° СЃРјРёСЃСЉР», Р РѕРґРЅРё.
Изключил си прекалено много протоколи.
Не са създадени, за да работят така.
Значи можем да направим само едно.
Д- р Зеленка?
- Да.
Нужен сте в седма секция.
Имаме проблеми със захранването в лазарета.
Трябва да ида. Няма да отнеме много. Може ли...
Тръгвай. И без това само ме спъваш.
Ронън, престани.
Приеми го като комплимент. Страхуват се от теб.
Набери вратата.
Засичам отварящ се хиперпространствен прозорец.
Твоите хора да не са забравили нещо?
Кораб на Древните.
- Репликатори. Набери вратата.
Как са ни намерили?
- Имам идея.
Грешиш.
Получаваме съобщение.
- Какво?
Шепард, дано не си ти.
Ларин?
Какво, по дяволите, правиш тук?
- Какво, по дяволите, правиш ти тук?
Засякохме седем кошера, около една планета.
Изглежда става нещо голямо, затова
реших да наминем да видим какво става.
Тъкмо ги изпуснахте.
- Виждам.
Какво правите тук? И защо кошерите
не са унищожили дребния ти кораб?
РћР±РёРґРёС… СЃРµ!
Но въпросите са добри, така че...
РўСЂСЏР±РІР° РґР° РїРѕРіРѕРІРѕСЂРёРј.
- Да, трябва.
Използвайте трети док.
По-добре от репликатори, нали?
- Зависи в какво настроение е.
Ларин.
Дано този Призрак да е затворник.
- РђРјРё...
Знам как изглеждат нещата.
- Убийте го.
Не, не, не, не, не. Без убиване.
Просто ме изслушай.
Значи искате репликаторите да не напуснат орбита,
докато този МакКей ги засмуче на планетата?
Не бих могъл да го кажа по-добре.
А понеже имате само два кораба...
Помолихме Призраците за помощ.
Мислим, че репликаторите имат около 30 кораба.
Призраците ще дадат още седем.
И все пак шансовете не са добри.
Не са, но ако... не знам... не намерим някой, който има кораби,
ще трябва да стигнат.
Една от планетите, с които търгуваме бе напълно унищожена.
Мислехме, че са Призраците. Но методът не беше същия.
Не са ги взели, били са изравнени със земята.
Репликатори.
Последният път, когато работихме заедно,
казах, че ще ти позволя няколко тайни.
Но вече не. Ако го направим,
споделяме всичко. Без тайни.
Добре. Виж.
Корабът ти все още е в бъркотия.
Имаме учени с древния ген.
Ще ви помогнат да го поправите.
Ще трябва да говоря с управляващия съвет.
Но дори и да се съгласят,
решението ще е на капитаните на корабите.
А да се бият с Призраците няма да ги убеди.
Знаем колко убеждаваща може да си.
Ще започна да звъня.
- Екстра.
Всичко си попада на мястото.
Освен това, че все още съм завързан, Ларин.
Ларин?
Имаме различни представи за "няма да отнеме много".
Да, съжалявам. Генераторът в седма секция прави проблеми.
Вече е поправен. Изцяло твой съм.
Какво ще опитаме сега?
- Всъщност, след като не се налагаше
постоянно да обяснявам всичко на теб,
напреднах значително.
- Така ли?
Устройствата на Древните са проектирани да създават
функциониращи хуманоидни репликатори, нали?
Да.
- Изглежда, че да се опиташ да
създадеш нещо много по-просто, е, по ирония, много по-трудно.
Накрая трябваше да направя компромис.
Не предлагаш да...
- Не беше в плана, но или това
или нищо.
Здравейте.
Боже.
Ще проверя МакКей. Да видим до къде е стигнал.
Ще ида да видя д-р Келър.
- Защо?
Зашеметиха ме.
- Постоянно става, спокойно.
Обстоятелствата са различни.
Как така?
Нося дете.
Моля?
Бременна съм, Джон.
Това шега ли е?
Не гледай мен!
- Просто стана.
Не знаех, че си обвързана с някой.
- Не е от Атлантида.
В кой месец си?
В третия.
Третия.
Откога знаеш?
- Малко под два.
Два. Били сме...
Позволила си ми да те пратя на полето,
след като си знаела, че си бременна в третия месец?
Опитах се да ти кажа.
- Не си се опитвала достатъчно!
Напълно способна съм да...
- Днес те зашеметиха.
Знаеш ли какъв ефект може да има това?
Атосианските жени остават активни в обществото по...
Това е различно.
Стрелят по нас, бият ни, зашеметяват ни.
Рискуваме всеки път, когато минем през вратата.
Джон.
- От тази секунда
вече не си на активна служба.
Поздравления.
Канан ли е бащата?
- Знаел си, че...
Личеше си. По това как говореше за него.
Да. Той е бащата.
Съжалявам.
Ще го намеря. Все още е жив, чувствам го.
Ще го намерим. Заедно.
Обещавам.
Хайде. Да идем да те прегледат.
Ронън е хубаво име. За момче, и за момиче.
Това прави?
- 14.
Ларин каза, че може да намери още три-четири кораба.
Страхотно.
- Да.
Добре ли си?
- Да.
Тейла вече не е на активна служба.
Защо?
- Бременна е.
Добре. Кой е бащата?
Не попитах.
- Леле.
Страшен ден е бил днес.
Трябва да видиш още нещо. МакКей малко ни затруднява.
Идеално, тъкмо още затруднения ни трябваха.
Не говорихме за това, Родни.
- Да, съжалявам.
Но идеята с блока не стана. Това е единственият начин.
Имаш ли идея каква заплаха за безопасността е това?
Не е толкова лошо. Орязах програмата му възможно
най-много, без да жертвам основните функции.
Може да върви и да говори, но не може
да репликира или да си променя формата.
Тя знае ли защо е създадена?
- Естествено.
Значи има известно количество съзнание.
Да, и?
- И?!
Не ми е удобно да я пратя да умре.
Да умре? Не може да умре. Не е живо. Програма е!
Съзнанието му са нули и единици.
Можете да го наричате "тя", но ще си остане нещо. Реквизит.
Много напреднало, радио-управляемо оръжие.
Не съжалявате куршумите и бомбите си.
Добре, и все пак.
Странно е.
- Да.
Няма значение, защото нямаме друг избор.
РђРјРё...
Призраците ще са ни съюзници.
Явно ще е такъв вид мисия.
Имаме проблем.
- Какво?
Прегледах изчисленията ви.
Мислех, че ще е разумно.
Надявам се, че не възразявате.
- Не, няма проблем.
Мисля, че сте подценили скоростта на адаптиране
на нанитните клетки към променящите се условия.
Масата ще може да въздейства на формата си
преди да достигне критична гъстота.
Сигурна ли си?
- Напълно.
Щом нанитите добият контрол, ще могат да спрат гибелта си.
Тогава ще са невероятно опасни.
С други думи, връщаме се към Годзила.
Може да имам решение.
Претоварваме ZPM-ите им. Около половин дузина.
Симетрично около масата репликатори.
Взривът ще накара масата да се компресира още повече,
създавайки репликаторска бомба.
Цялата планета ще бъде унищожена.
- Не си поплюваш, а?
Всичко това е въз основа на информация от репликатор?
Нямаме причина да му вярваме.
- Не му вярваме.
Вярваме на Родни.
Това малко променя плана.
Ще трябва да бъда телепортиран в залата с ядрото.
Заедно с Ронън и отряд пехотинци.
Там би трябвало да мога да вляза в системата им и да претоваря ZPM-ите.
В това време, ще занимаваме корабите им.
Седем кошера ще се разпределят около планетата по равно,
а по-малките ни кораби ще запълнят дупките.
Ще ни трябваш на нашия стол, Шепард.
Имаме дронове, но моите хора не могат да ги изстрелват като теб.
Къде другаде да бъда?
Кошерите ще пуснат значителни вълни от дартове,
които да набележат двигателите на репликаторите.
Изтребителите ми ще се присъединят.
- РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ.
Докато работя в залата, ще телепортираме Фран в града.
Чакай малко. Фран?
Приятелски репликаторски андроид.
Не знаех, че ще наименуваме разни неща.
То забеляза, че със Зеленка имаме имена.
И помоли за име, така че...
Добре. Да тръгваме.
Страхотна гледка.
Спомням си, когато свърши Студената война
и започнахме да работим с руснаци.
Мислех, че това е странно.
Имам потвърждение от флота.
Готови сме.
- Към планетата на репликаторите.
Вълнуващо е, нали?
Малко разтърсва нервите, да.
Очаквам го с нетърпение.
- Така ли?
Всеки иска да изпълни целта си.
Да. И нямаш проблеми с това?
Защо да имам? За това съществувам.
Знам, но просто... Ще престанеш да съществуваш.
Да.
- Мислех, че
предпочиташ да съществуваш,
вместо не да не съществуваш.
- Не се притесняваш за мен, нали?
Нали, докторе?
- Не, не, това би било глупаво.
Да, така е.
Не трябваше да правя така, че да може да говори.
Да.
- Д-р МакКей, наближаваме целта.
Трябва да отидете при Ронън и пехотинците.
Отивам.
- Д-р МакКей.
Да?
- Късмет.
И на теб, Фран. Късмет.
Прицелете се в хипердвигателите с
плазмените оръдия и пуснете изтребителите.
Телепортирайте репликатора и екипа на МакКей на различни координати.
Разпръснете се.
Добре, чисто е.
Добре, ще отнеме минутка.
Изгубихме мощност във вътрешна секция.
Прехвърлям захранване от некритични системи към регенерация.
Какво става, МакКей? Не искам да сме така цял ден.
Готово. Имам контрол върху енергийната мрежа
и върху ZPM-ите, а Фран е...
Фран тъкмо ще се активира.
Здравейте.
Работи, дръжте корабите още малко.
Не знам още колко ще издържим.
Трябва само да ги държим заети. Не мисля, че осъзнават какво става.
Един от корабите е тръгнал към нас с максимална скорост.
Захранват хипердвигателите си.
- Шепард, виждаш ли ги?
Да. Заемам се.
Работи по-бързо, отколкото предполагах.
Кога ще може да дърпа от орбитата?
- РЎРєРѕСЂРѕ. РњРЅРѕРіРѕ СЃРєРѕСЂРѕ.
Щитовете ни няма да издържат още дълго, сър.
Да се надяваме, че няма да се наложи.
Прехвърлете захранване от плазмените оръжия към...
Какво, по дяволите?
- Кучи син!
РЈСЃРїСЏ.
Какво става?
- Масата репликатори.
Толкова е тежка, че потъват под повърхността.
МакКей, според скенерите, всеки нанит е част от масата.
Можеш ли да потвърдиш?
Потвърждавам, Сам. Настроих таймера...
Ти ли го направи?
- РќРµ.
Масата. Срутила е подземната захранваща мрежа. Спря тока.
Няма да можем да претоварим ZPM-ите.
РќРµ Рµ РЅР° РґРѕР±СЂРµ!
- Искаш ли да дойда да помогна?
Енергийната мрежа е унищожена. Нищо не можем да направим.
Какъв е проблемът? Не можеш да претовариш ZPM-ите,
защо просто да не пратим няколко бомби и да приключваме.
Не е толкова просто. За да имплодира такава маса,
взривът трябва да е нагласен до наносекунда.
Силата трябва да е точна. Не може просто
да пратиш няколко бомби и да приключиш.
По-добре е от нищо.
- Съгласен съм.
МакКей, според сензорите, земята, около масата е богата на неутроний.
Неутроний?
- Материалът на репликаторите.
Има смисъл Древните да ги пратят на планета, на която го има.
Може да е полезно. Неутрония е невероятно гъст.
Как ни помага това?
- Сам, гений сме.
Масата е толкова тежка, че ще потъне под повърхността.
Ако увелича привличането,
ще привлече неутрония и ще потъне чак до ядрото.
А планетата ще окаже достатъчно налягане, за да породи имплозия.
Дайте ми само още една...
Готово!
Трябва да се махаме.
- Ясно. Хайде!
Колкото и да ми се иска, не бива да изчакаме взрива.
Трябва да кажем на флота да скочи към точката на среща.
Планетата е нестабилна.
Съжалявам, че изгубихте кораб.
- Знаеха в какво се забъркват.
И все пак. Ще останете ли, за да може моите хора да прегледат кораба?
Вече направиха достатъчно, като ни пригодиха за битка.
Освен това, трябва да се погрижа за някои неща.
Например?
Нищо, с което да занимаваш красивата си главица.
Р’РёР¶.
Сега като сме съюзници,
би трябвало да мога да мога да се свържа с теб.
Знаеш, по професионални причини.
В случай, че пак ни трябва помощ.
Вече знам къде е Атлантида.
Не се тревожи. Ще поддържам връзка.
Полковник Шепард. Готов ли сте за телепортиране?
Радвам се, че те видях.
- Обзалагам се, че е било така.
Готов за телепорт.
Добре дошъл.
- Радвам се, че съм тук.
Как са добрите ни приятели, Призраците?
Така и не дойдоха на точката за срещане.
Мислиш ли, че взривът ги е хванал?
- Съмнявам се.
Явно са решили, че няма какво повече да обсъждат, затова
щом планетата се взриви, отново сме врагове.
Призраците отново са ни врагове.
Репликаторите вече ги няма. Ти си извън сухия си период.
Хей!
- Всичко е наред.
Върху какво работиш?
- Ще се учудиш като чуеш, че
премахването на планета от базата данни е доста трудно.
Мислех, че досега си му свикнал.
Просто не можа да не споменеш, че веднъж
без да искам, унищожих няколко планети?
Беше цяла слънчева система.
Искаш ли ти?
- Не, давай ти.
Добре. M7R-227, много ни дразнеше.
Радваме се, че вече те няма.
Ако беше толкова лесно и в истинския живот.
Зона 51 работи по въпроса. Искаш ли да вечеряме?
Напълно.
- Добре.
Щеше ми се да видя изражението на Елис, когато планът ми сработи.
Много е дразнещ.
На мен ми харесва.
- Така ли? - Да.
Свестен е. Добре преценява хората.
Виждам.
Ясно ми е накъде биеш.
Информацията ни е правилна. Планетата е напълно унищожена.
Засичате ли остатъчни клетки на репликаторите?
Не, напълно унищожени са.
Добре.
Най-накрая можем да се заловим за работа без да гледаме през рамо.
Време е да започнем.
Субтитри: Insaneboy.
Синхронизация: Галимир Вельов