Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E10 - This Mortal Coil (1) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E10 - This Mortal Coil (1) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Включване на вторична диагностика.
Няма отклонения.
- Сигурен ли си?
Да, напълно.
- Провери пак.
Родни, не засичам нищо.
- Добре, ела тук и
наблюдавай захранването.
Няма отклонения.
Нещо нередно при теб?
Нищо.
- Сигурен ли си?
Р РѕРґРЅРё!
- Добре, върни се, върни се.
Добре, знаем ли какъв е проблемът?
Да. Вратата не работи.
- Това го разбрахме още
миналата седмица, когато я счупи.
- Не съм я чупил.
Значи просто спря да работи, когато ти бърникаше по нея.
Не съм бърникал! Бях пуснал програма,
която да увеличи продуктивността й.
- Добра работа.
Нямаше нищо общо с развалянето на вратата!
Успяхме да изключим доста възможни причини, включително програмата ми
и съм уверен, че напредваме и всичко ще е наред след...
Какво беше това?
- Неидентифициран обект удари града.
Защо не са го уловили сензорите?
- Не знам, беше прекалено бърз.
Отчитам енергиен заряд.
Какво може да е?
- Да разберем.
Ранени?
- РќСЏРјР°, СЃСЉСЂ.
Добре че удари читалнята, иначе някой можеше да пострада.
Какво е?
- Очевидно някаква
подвижна машина, може би сонда. Определено не е от Призраците.
Може да е лантийска. Сателит, изгубил
орбита или устройство, което се завръща.
Може би. Все още излъчва енергийно поле.
Опасно ли е?
- Не, просто е интересно.
Вижте това.
- Повреда при навлизането. Е, и?
Навлизането в атмосферата няма как да го причини.
Изглежда са стреляли по него. Сигурно е уцелено преди да падне.
И все пак е цяло.
Издръжлива гадинка!
Подполковник. Знаем ли какво е?
Изглежда е някаква сонда.
- Някаква идея кой я е пратил?
МакКей и Зеленка ще разберат.
- А кой ще работи по вратата?
Вратата може да изчака. Това е по-важно.
С уважение, сър, мисля, че са еднакво важни.
Няма ли да е по-разумно Зеленка да работи по обекта,
а МакКей да се върне към диагностиката на вратата?
Вече мина повече от седмица.
- Майоре!
Това че не можем да ползваме вратата е неудобство.
Възможността някой да е определил къде сме, е заплаха.
Заплахата е с приоритет.
Да, сър.
РќСЏРјР° СЃРјРёСЃСЉР».
Дори и да е наред физически, вътрешните му системи са повредени.
Само неразбираеми данни.
- РЎ СѓРјРёСЃСЉР».
Няма умисъл, Родни, просто безсмислени данни.
Но инстинктите ми ми казват, че е така, защото използват
програма за маскиране, с която да ни заблудят.
Добри са, но аз съм по-добър.
- Кои са "те", Родни?
Просто... направи ми услуга. Пусни пак разшифрирането.
РЈРіРѕРґРё РјРё.
Добре.
Не е нужно да стоим и да чакаме резултатите. Може да отнеме часове.
Защо не се върнем при вратата?
- Чакай.
Работи. Получавам нещо.
Не пипай нищо!
Какво стана? Какво направи?
- Нищо!
Казах ти да не пипаш!
- РќРµ СЃСЉРј!
Програмата е забила.
- Изгубихме данните!
Какво видя, Родни?
- Нанитен код.
Репликаторите са.
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 10
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Репликаторите. Намерили са ни.
- Сигурен ли си?
В сондата имаше нанити.
Не можеш да си сигурен. Програмата заби преди да успеем
да извлечем значителна информация.
- Знам какво видях.
Беше нанитен код, малко преди системата да забие.
Аз нищо не видях.
- Защото не гледаше.
Компютрите ни приемаха едно и също. Ако имаше нещо, щях да го видя.
Очевидно не си го видял, иначе нямаше да... Още една!
Полковник Шепард, майор Лорн е.
- Кажете, майоре.
Имаше експлозия в лабораторията на д-р МакКей. Предлагам да дойдете.
Какво...
Какво е станало?
Или сандвичът ти е гръмнал или сондата е
имала механизъм за самоунищожение.
Сигурно сме го включили, когато сме я анализирали.
Съжалявам, докторе. Поне не сте били тук.
Какъв късмет!
Нещо не е наред.
Диагностичната програма не биваше да забива.
Напълно способна е да понесе информацията от сондата.
А преди да пробваме пак, какво става?
Сондата бива унищожена.
- Какво искаш да кажеш?
Не знам. Сякаш някой или нещо
усърдно се труди да ми попречи.
И да, знам как звучи това.
Просто внимавай, става ли?
Мислиш ли, че си го въобразява?
Може би се нуждае от почивка.
Сигурно не си съгласен, а?
Не знам. Наскоро сякаш хората се държат различно.
Различно?
- Не знам как да го обясня.
Просто не са на себе си.
Тейла също го е забелязала.
Може би всички почват да откачат,
когато не могат да идат някъде с вратата.
Стават параноични.
- Не съм параноичен.
Напоследък хората наоколо се държат странно.
Умееш да убеждаваш.
Ще трябва да те зашият.
Ето.
Извинявай.
Какво е станало?
- Ронън реши да ми налее мозък.
Дай да погледна.
Добре си.
Без шевове?
- Не, без дори и лепенка.
Няма нищо.
РљСЉСЂРІСЏ.
Не и от рана на главата. Вероятно е кръвта на Ронън.
Не. Той ме удари. Кървях.
Сканирай ме.
- Да те сканирам?
Ако МакКей е прав и има нанити в
сондата, може да съм се заразил.
Добре. Не мърдай.
Няма нанити.
Чист си.
Изследвай кръвта ми.
- Джон, ако си бил
заразен с нанити...
- Забрави нанитите.
Нещо подобно се е случвало и преди. Заразих се с ретровируса
и можех да се лекувам мигновено.
- Сигурна съм, че не е от това,
понеже не си бил изложен на...
- Може отново да се проявява.
Наистина се съмнявам, че...
- Просто ми изследвай кръвта.
Добре.
Мислех, че оправихме проблема. Унищожих сондата.
И така те станаха подозрителни.
Какво предлагаш да направим?
Все още са далеч от истината.
Засега просто трябва да сме внимателни.
Полк., получих резултатите ви.
С удоволствие ви съобщавам, че ви няма нищо.
Няма следа от ретровируса в системата ви.
Какво има? Мислех, че ще се зарадвате.
Пише само, че кръвта ми е чиста. Не обяснява излекуваната рана.
Може би няма смисъл, защото отказвате да обмислите единственото
възможно обяснение за случилото се. Сгрешили сте.
Ронън не кървеше. Проверих.
Може кръвта вече да е била на кърпата,
а вие да сте я пренесли на главата си.
Ронън видя раната. Той каза, че ми трябват шевове.
Освен ако и той не е грешал.
Добре. Ще изследвам кръвта ви отново
и ако пак не открия нещо, ще направим пълни изследвания.
Здравейте.
- Здрасти.
Какво правите тук? Какво става?
Веднага се връщам. Сетих се, че забравих да изключа нещо или...
Чакайте, чакайте. Какво правите?
- Може да те заболи.
Какво? Не, не, не! Чакай, чакай, чакай!
Какво ти става?
- Ето.
Ще ми трябва нещо повече, дезинфектант и шевове...
Млъкни и чакай.
Добре. Да погледнем.
Няма я! Невъзможно! Как...
За това се надявахме.
Ако ще ти стане по-добре, всички минахме същия тест.
Тест? Какъв тест? Какво става тук, по дяволите?
И ние това искаме да знаем.
- Родни, не си единственият,
който е забелязал странно поведение при много от хората на базата.
Държат се отдалечено, дори и потайно.
Да. Не бях сигурен защо.
Първоначално бях готов да причисля грешките на Зеленка към
некомпетентност, но като размислих, нямаше смисъл, дори и за него.
Не, онова не беше случайно.
Той нарочно заби онази диагностична система.
Предполагам и че случилото се със сондата също не е случайно.
Какво общо има всичко това с умението ми да се лекувам?
Снощи Ронън ме удари по главата.
Случайно... един вид.
- Имах рана.
Отидох в лазарета, за да ме погледне Келър,
докато стигнах там, раната беше заздравяла.
Последният път, когато това стана, беше ретровируса.
И аз това помислих, затова я накарах да ми изследва кръвта.
И?
- Тя каза, че не е намерила нищо.
Мислиш, че лъже?
- Не знам, но трябва да разберем.
Мога да вляза в базата данни на лазарета оттук. Само...
Добре, влязох.
Сега... И...
Какво?
- Няма данни за изследвания.
Ако го е направила, не е въвела резултатите.
Също така и ме сканира.
Няма нищо тук.
- Невъзможно.
Скенерът е директно свързан към компютъра.
Резултатите се записват автоматично.
- Също така могат да бъдат изтрити.
Добре. Трябва сами да се изследваме Докато не разберем какво става,
не можем да рискуваме да се доверим на някой извън тази стая.
Трябва да стигнем лазарета, без да разберат.
Имам идея.
Как върви, Родни?
Влязох в детектора на признаци на живот, но има проблем.
Какъв проблем?
- Просто... Не съм сигурен.
Изчакай малко.
Изглежда си работи добре.
- Добре! Благодаря за приноса ти.
Чист ли е лазарета?
- Чакай.
Р РѕРґРЅРё!
- Това е странно. Не мога
да го накарам да ми даде картина на живо. Сякаш е на запис.
Поправи го!
Добре, готово.
Какво по дяволите?!
- Сега пък го счупи.
Не съм го счупил! Работи си добре!
Чист ли е лазарета или не?
- Да, лазарета, коридорите, кулите.
Според това, ние сме единствените хора в базата!
Как е възможно?
- Бих казал, че не е,
но в момента засичам само четири признака на живот.
Да продължаваме.
Имаме проблем.
Добре. Да се забързаме.
Засичам нещо.
Друг признак на живот. В края на града.
Да го проверим. Хайде.
Може би трябва да...
- Хайде!
Джон.
Какво, по дяволите?
Нанити!
Тук трябва да има стая.
Има стая.
Чакай.
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ.
Как се озова тук?
Не знам.
- Аз мога да отговоря.
Тук я направихме.
Тук направихме всички ви.
Това обяснява защо можем да се лекуваме така.
Контузваме се, а нанитите ни поправят.
Най-добре да кажем на другите.
- Да.
Няма да се наложи.
Какво става, по дяволите?
- Съжалявам, полковник.
Налага се да дойдете с нас.
Не мисля.
РўРѕРІР° РЅСЏРјР° РґР° РІРё РїРѕРјРѕРіРЅРµ.
Предупреждавам ви, майоре. Оттеглете се.
Хайде, стреляйте.
Виждате ли?
Вие сте репликатори.
- Точно така.
Докато не започнахте да променяте кода ни,
ни бе забранено да приемем формата на жив човек,
но сега можем да приемем всяка форма.
Не е възможно да сте заменили всички на базата!
Само защото си мислите, че това е истинската Атлантида
и че вие сте истинският доктор МакКей.
Искаш да кажеш, че и ние сме репликатори?
Не. Вие сте от плът и кръв.
Обикновени хора, само че сте произведени от нанити.
Някои, от които са останали в системата ви и лекуват при нужда.
Не се връзвам.
- Всичко това, което сте,
мислите ви, спомените ви, всичко бе взето от истинския Джон Шепард
и екипа му, когато бяха сондирани преди повече от година.
Тук обаче лъжете, защото
преди година Карсън Бекет бе завеждащ медицина, не д-р Келър.
Тя все още не бе пристигнала.
- Сценарият е подобрен с информация,
взета от последния член на експедицията ви,
който бе заловен от репликаторите.
Елизабет Уиър.
Сигурна ли си?
- Да, трябва сама да се уверя.
Боже мой.
- Добре, всички сме заразени.
Не сме заразени, а сме изградени чрез нанити.
Не го вярвам.
- Трудно е да се приеме.
И на мен ми е трудно да го обмисля, но
това обяснява няколко неща.
- Например?
Например защо вратата не работи.
Ако всичко това не е истинско, ако всичко е просто експеримент,
значи вратата също не е истинска.
- Ако това не е Атлантида,
от всички хора ти, Родни, щеше да забележиш. Само по звездите...
Докато вратата не работеше, имаше стабилно покритие от облаци.
Вече повече от седмица. Помислете:
кога за последно някой от вас е видял звезди?
Р”- СЂ РЈРёСЉСЂ.
Така сте ме кръстили.
Няма смисъл да ви наричаме по друг начин.
Вие сте точно като нея.
Само че не съм нея.
РќРµ.
Истинската Елизабет Уиър бе убита преди няколко месеца.
Част от мозъка й бе заменен от нанити.
Бе направено, за да бъде спасен живота й, но я правеше опасна.
Когато се свържеше с други репликатори,
човешката част от нея имаше нездравословно въздействие
поне така го виждаше Оберот.
Но вие не сте съгласни?
Защо мислите, че направихме всичко това?
Ние се интересуваме от човечността ви.
Защото Древните са ни създали с един недостатък.
Не можете да се въздигнете.
Това искате, нали?
Добре, знам че е трудно да се приеме,
но ще трябва просто да се вземем в ръце и
да се съсредоточим.
- Върху какво?
Махането ни от тук.
- И къде ще идем?
На Атлантида, за да продължим живота си? Забравих, те не са наши.
По тяхно мнение.
- Няма смисъл да отричаме.
Казваха истината. Не сме тези, които мислим, че сме.
Може да не съм оригинала, но
трудно ще ме убедиш, че не съм достатъчно близко.
Произходът ни не ни правят по-малко хора,
нито физически, нито психически. Не и докато мислим самостоятелно.
И не се съмнявам, че трябва да се върнем на Атлантида.
Добре. Ще се върнем и ще видим как ще тръгнат нещата оттам.
Страхотно! Всички сме съгласни, че трябва да се махнем.
Сега трябва само да измислим как!
Вие сте част от групата на Ниам.
- Повечето бяха препрограмирани, но
някои от нас успяха да се скрият из Колектива.
Мислите, че като ни изследвате ще откриете тайната съставка?
Вие сте хора.
Имате същите характери като оригиналите, същите мисли,
същите емоции.
И по-важно, имате нещо, което винаги ни е избягвало,
нещо, което дали вида ви от началото и
ви правеше специални в очите на нашите създатели.
Вие го наричате душа.
Това е "тайната съставка", за която намеквате,
ключът към въздигане.
Това не е нещо, което можете да научите като просто ни изучавате.
Защо не?
Човешкият живот е само електро-химична машина,
биологично създадена, но все пак машина.
Всичко може да се изрази.
- Сега звучиш като Оберот.
Другите се отказаха от въздигане.
Унищожават човешките населения
из галактика, като тактика с войната им с Призраците.
Те са обзети от омраза и жажда за отмъщение.
Ние мислим, че има друг път.
- Защо ми го казвате?
Вие имате отворено съзнание и е важно да измерим реакциите ви.
Защо?
- За да избегнем
същите грешки следващия път.
Ще изтрият паметта ни и ще започнат отново на друга планета.
Онази сонда е пратена от Оберот и другите репликатори.
Приятелите ни са се опитали да я унищожат,
но са успели само да я изключат.
- Ако не бе паднала в града,
кой знае колко време можеше да мине?
- Да, но позицията им е изложена.
Щом репликаторите намерят града, ще го унищожат.
Да и нас с него.
- Това по-лошо ли е от
изтриването на паметта ни и започването отново на всичко това?
Трябва да избягаме оттук.
Съжалявам, че се стигна до това.
Послушайте ме. Сондирахте умовете ни.
Знаете всичко за нас.
Трябва да знаете, че няма да приемем това.
Без значение колко пъти го направите, ние винаги ще разбираме.
Права е. Генетично сме предразположени да бъдем
упорити и много досадни.
Искате да разберете какво е да си човек, нали?
Искате да знаете какви качества ще ви отведат до въздигане?
Започнете със състрадание.
Разбирам какво казвате
и при други обстоятелства, бих се съгласила с вас.
За нещастие е прекалено късно.
Какво искаш да кажеш?
Другите репликатори ни намериха.
Не успяха да пробият психичните ни защити и да ни
върнат обратно в Колектива, затова искат да ни унищожат.
Вдигнете щита!
Не можем.
Създаването ви изискваше прекалено много енергия,
а не можахме да откраднем много ZPM-и,
без да привлечем внимание.
Пуснете ни.
Репликаторите атакуват човешки светове.
Избиват хиляди невинни.
Ако наистина искате да последвате
създателите си, ще ни пуснете, за да го предотвратим.
Оберот е прекалено силен.
Ако този град бъде унищожен, и ние заедно с него, това
ще бъде само пропиляна възможност,
провален експеримент.
Знаете какво е това.
Това мислеха Древните за нас.
Провалени експерименти.
Сега може да докажете, че не е така.
Молим ви само да ни дадете възможност да променим нещата.
Вземете това.
- Какво е това?
Ядрото на проследяващата система на кораб.
С него ще може да следите местоположението и движението
на всеки кораб клас Аврора на Оберот в тази галактика.
Занесете го в Атлантида, така ще имат шанс срещу Оберот.
Вземете скачач.
Ела с нас.
- Не мога. Оберот ще ме проследи.
Ще ви подложа на риск.
Тръгвай.
РўРѕРІР° Рµ.
Градът е унищожен.
Сега какво?
Вече сме невидими.
Само трябва да следваме кораба, докато излезем от атмосферата
и ще се хванем на автостоп преди да навлезе в хиперпространството.
"Хванем на автостоп"?
- Да.
Гледайте.
Настройка на двигателите.
Леко и удобно.
Добре ли си?
- Да, имайки предвид всичко.
Не съм зле за мъртвец.
Всичко ще се оправи.
Предполагам, че се връщаме към планетата на репликаторите.
Щом стигнем там, ще намерим кораб с хипердвигател.
И къде ще идем?
- Очевидно
не можем да тръгнем право към Атлантида.
Ще ни унищожат преди да успеем да обясним,
но може би на Нов Атос. Ще се свържем, щом стигнем там.
И после?
Как мислиш, че ще реагира истинският Шепард, когато те види?
Как би реагирал ти?
Аз съм късметлийка. Поне знам, че съм единствената Елизабет Уиър.
Прав беше. Планетата на
репликаторите. Изглежда са били заети.
Какво искаш да кажеш?
Помните ли корабостроителниците, които унищожихме? Ето една от тях
Построили са я наново.
И още доста!
- Екстра.
Значи ще можем да намерим кораб, който няма да им липсва.
Програма, която ще увеличи производителността й.
Вратата няма да работи час, най-много два.
Очакваме ли някого?
- РќРµ, СЃСЉСЂ.
Майор Джордан докладва от M34-227.
Има ли картина?
- Да, сър.
Какво става, майоре?
- РђРјРё, СЃСЉСЂ,
един човек тук иска да говори с вас.
Елизабет!
- Здравей, Джон.
Елизабет! Какво стана с теб? Как се измъкна?
Не съм Елизабет. Поне не тази, която познавате.
Имам всичките й спомени и мисли.
Всичко, което я прави мен.
Но аз съм дубликат.
Бях създадена от група репликатори,
които се стремяха към въздигане.
Но ти... изглеждаш и звучиш като нея.
Съжалявам, Родни, но е вярно.
Тази група е успяла да се изолира
от другите, за да продължат тайно изследванията си,
но след време бяха открити и унищожени.
Не знам какво да кажа. Много е...
Странно?
Да, знам. Трябва да се срещнем.
Имаме информация, която ще ви помогне срещу репликаторите.
"РќРёРµ"?
Предполагам, че не трябва да ви запознавам.
Страхотно... Последният път, когато се изправих срещу себе си,
сритах собствения си задник.
Готино яке!
- Да, ново е.
Нови версии на тези униформи. Старите се...
набираха под ръцете.
- Да.
Казахте, че имате нещо за нас.
- Да!
МакКей.
Не, моя МакКей.
Да, точно така.
Какво е това?
- Това е ядрото
на проследяващата система на репликаторски кораб.
Щом я свържем, ще можем да следим всеки
репликаторски кораб клас Аврора в галактиката Пегас.
Не е много, но е начало.
- Шегуваш ли се? Това е огромно!
Можем да работим върху променяща програма
ще пренастроим последователността...
- Ще го пуснем през предавателите,
за да може информацията автоматично да се адаптира и продуктира.
"Продуктира"? Това въобще дума ли е?
Разбира се!
- Не може и двамата да грешим.
Трябва да започнем веднага.
- Не бързай.
Къде мислите да го направите? Прекалено голям риск за
сигурността сме, за да ни позволите да се върнем в Атлантида.
Той има.. Аз имам право.
Вие двамата ще трябва да намерите други начин да го направите.
Няма проблем. Ще се върна на Атлантида и ще взема нужното.
Можем да го направим тук.
- Това е страхотно!
Най-накрая, някой, на който мога напълно да се доверя!
Не мога да ти кажа колко много очаквам работата с теб!
Това е само началото! Човечеството ще се
възползва от един най-великите научни умове и то по два пъти!
Можеш ли да си представиш?!
- Опитвам се да не си го представям.
Оценяваме това, но истината е,
че дойдохме поради друга причина.
Бяхте с репликаторите.
Какво знаете за нашата Елизабет, ще ни помогнете ли да си я върнем?
Мислиш ли, че тази друга Келър е казвала истината?
Не знам защо би излъгала.
Малко е странно. Искам да кажа,
не съм те виждал толкова време, след
което пет минути по-късно разбирам че...
Че съм мъртва. Да.
Не се тревожи, щом разбрах истината,
знаех, че няма как да се върна към предишното положение, нито за аз,
нито който и да е от нас.
Не ми харесва.
- Знам, странно е.
Знам, че аз съм аз, тогава кой, по дяволите, е другият?
Той също е теб.
- Не, има само един.
Очевидно не е така!
- Значи е само дубликат.
От това, което разбрах, дори и да не е оригинала,
той е толкова Ронън Декс, колкото и ти.
Не ми харесва.
Не го вярвах, не и докато не стигнахме.
Знам. Аз също се надявах.
Мислех, че репликаторите са ни заловили
и са сложили нанити в нас и че са ни
лъгали, за да не искаме да се завърнем.
Ами, стана. Няма да се върна с тях.
Р РѕРЅСЉРЅ!
- Какво?
И преди съм бил сам. Поне така го помня.
Сега имам нанити, които ще ме лекуват, ако бъда ранен.
Не си неуязвим. Нанитите могат само толкова.
Ами ще рискувам.
Разбирам гнева и разочарованието ти,
но няма значение кой е бил първи.
Ти си толкова Ронън, колкото и той.
- Така ли?
Тогава защо той живее живота ми на Атлантида, а аз съм като непознат?
Обстоятелствата са различни.
Искаш да кажеш, че не им е удобно покрай нас,
затова предпочитат да не сме наоколо.
Имайки предвид произхода ни, те ни възприемат като заплаха.
Можеш ли да ги виниш?
Предполагам, че не. Вероятно бих направил същото.
И все пак, това не променя...
Връщаме се в лагера.
- Ще намерим Шепард и Уиър.
Не е като да не е ставало и преди.
Другата Елизабет бе заразена с онези малки нанити
и успяхме някак си да ги спрем.
Може би ще успеем и с вас.
За да не сме заплаха за сигурността?
Може да допринесете много. Нещата ще са...
Различни.
Не това е проблемът, Джон.
Това, което ме притеснява е това, че ти и другите
винаги ще ме мислите за по-малко от това, което съм.
РќРµ Рµ РІСЏСЂРЅРѕ.
- Разбира се, че е.
И не ви обвинявам.
Чуваш ли нещо?
Полковник Шепард, Тейла е. Моля, отговорете.
Кажи Тейла. Какво става?
- Репликаторите са тук.
Успели са да проследят кораба.
Джон, чуваш ли ме?
- Да, чух те.
Вероятно корабът ни е имал скрит подкосимчен предавател.
Добре, тичай.
Какво беше това?
Насам. Хайде.
- Ронън, чакай!
Къде е МакКей?
- Все още е в базата.
Родни, Шепард е. Искаме да се оттеглиш към вратата.
Полковник, майор Джордан е. Вратата е блокирана.
Повтарям, вратата е блокирана. Има кораб на позиция,
готов да ни унищожи веднага, щом се покажем.
Добре, всички обратно към скачача.
Родни, чу ли?
- Да, чух те. На път сме.
Джон! Относно вратата - в капан сме.
Дори и невидими, ако скачачът помръдне дори и храст,
ще определят позицията ни и ще ни свалят.
Трябва да им отвлечем вниманието.
Какво става?
- Репликаторите. Хайде.
Всички ще имаме по-голям шанс по този начин.
Не искам да го направиш, защото се чувстваш по-малко...
Човек?
Още от началото се опитахме да се убедим,
че сме точно като вас.
Сега имаме възможност да го докажем.
Добре. Да тръгваме.
Да. Изиграхме ви,
но недейте да се чувствате зле. Почти убедихме и самите себе си.
Спрете я!
РќРёРєРѕР№ РґСЂСѓРі РЅСЏРјР° РґР° РґРѕР№РґРµ.
Ще починем ли?
- Ти почини.
Родни, работим вече пет часа.
Трябва да си починем.
- Ще си почина, когато свърша.
Знам какво правиш.
- Така ли, какво?
Изгубваш в работата си, за да не мислиш за Елизабет.
Сигурно осъзнаваш, че е едва временно разсейване.
Това е едно от предимствата на работата. Става нещо ужасно,
нямаш време да го обмислиш, защото си прекалено зает,
опитвайки се да спреш следващото ужасно нещо.
Наистина, ако не бяха репликаторите и техния
план да унищожат всеки човек в галактиката,
щях да съм в доста лоша форма в момента.
Отново става това, което стана с Карсън, а аз не съм готов за това.
Все още не.
Не си единственият, на който му липсва, Родни.
Предполагам не искаш да поговорим.
- След време, не сега.
Да ти донеса ли нещо?
- РќРµ.
Радек.
Благодаря ти.
За нищо, Родни.
Как върви?
- Добре.
Защо не си легнеш вече?
- Не, искам да свърша.
Ами ти? Не трябва ли да спиш вече?
Ще одобря премахването на личните й вещи утре.
Ще пратя всичко обратно на Земята.
Щях да го направя по-рано, но мислех, че ще си я върнем.
Да.
Аз също.
Кажи ми, когато това нещо проработи.
Добре. Чакай!
Ако проработи, ще можем на живо да следим всеки
репликаторски кораб клас Аврора в галактиката.
Не е толкова лошо. Явно Призраците наистина са ги намалили.
От друга страна, дубликатът ми каза, че строят още.
Още много!
По дяволите!
Субтитри: Insaneboy.