Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E09 - Miller's Crossing (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E09 - Miller's Crossing (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Може би ако...
РќРµ.
Да накараме призракът да ни помогне.
- РќРµ!
Много от този код на нанити е въз основа на негови изчисления, ако...
Първо - няма да ни помогне. Второ - не ни трябва помощта му.
И трето - някой да ми донесе кафе.
Зяпаш дъската вече три часа.
Ще се сетя...
- Прати й имейл.
Моля?
- Родни, запецнахме.
Вече десет часа.
Помоли я за помощ, моля те.
- Не съм запецнал.
Последният път, когато стана така, тя ни помогна.
Онова беше различно.
- Не мога да седя и
да чакам да ти дойде прозрение. Губя воля за живот.
Предполагам, че има по-важни неща, върху които да работя.
Убеждавай се както искаш.
Готово.
- Готово?
Само една голяма курабийка ли ще е?
Да.
- Няма ли да ползваш формите?
Не, искам само една голяма.
Трябва малко да помесиш тестото.
РќРµ.
- Значи така по ти харесва?
Да.
- Добре.
Нещо добро?
- От брат ми е.
Отново е запецнал. Нещо против да...
Да, ще се оправя. Искаш ли да помогнеш с моите?
Добре.
- Добре.
С много брашно.
- И с малко шоколад.
Но не всичките.
- Не, много ще стане.
Не можеш да заспиш ли?
- Мисля, че чух нещо.
Мадисън?
- Не знам.
Ще ида да проверя.
Вероятно е отишла за още курабийки.
Идеята не е лоша.
Идваш с нас.
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 9
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Господа... Аз съм агент Берете, работя за NID.
Г- н Уозли ме помоли да ви помогна по всякакъв възможен начин.
Съжалявам, че се срещаме при тези обстоятелства.
Някой свързва ли се вече с вас?
- Не, опасявам се, че не.
Добре, трябва да отида във Ванкувър.
Дедал е в орбита, затова пътуването ще е бързо.
Имаме ли нова информация?
- Не, все още не.
NID работи с CSIS, очакват ни.
- "Си" какво?
Канадска разузнавателна и охранителна агенция, като ЦРУ.
CSIS, само това ли можете?
Ще бъдем сред цивилни, затова вероятно трябва да се преоблечете.
Какво?
Изглеждам глупаво.
- Ще се впишеш.
Няма да се впиша, независимо какво нося.
Имаш право.
Виж, чичо ти Мери.
Здрасти, малката.
- Няма ли да кажеш здравей?
Къде е мама?
РўСЏ..
- Казах ти, че няма да я има
за малко, но скоро ще се върне.
Може ли да...
- Да...
Добре, миличко.
Кой я отвлече?
Не сме сигурно, но най-добрите хора на света работят по това.
И всички ресурси...
- Когато се върна миналата година,
тя за малко нямаше да отиде с теб на Атлантида.
Аз й казах, че трябва да го направи.
Че ще съжалява, че не е отишла.
- Знам.
Тя знаеше, че ще е опасно, но вие двамата толкова се съревновавате.
Чуй ме. Ще...
- Ти си виновен, Родни.
Чакай малко...
- Отвлякоха я заради теб.
Не го знаем със сигурност.
- Така ли?
Мислиш, че четирима маскирани мъже ще нахълтат тук, за да
откраднат някоя готварска рецепта? Някой завистлив съсед, може би?
Ядосан си, и с право...
- Ако нещо й се случи...
Кейлъб? Ще я намерим!
Просто...
Върнете я. Върнете я у дома.
Ще я върна!
Хайде, Мад.
Къде отиваме?
- На малка почивка.
Казах му да иде на хотел. Няма защо да остава тук.
Благодаря хора, оставете ни, моля.
Откъде ще започнем?
- Пращахме си имейли.
Тя ми... Съветвах се с нея.
За какво?
- Преди призрака да се появи,
опитвах се да подобря медицинската си нанитна програма.
Това, което използва, за да спасиш Уиър?
Да, по-добра и по-сложна версия, но да.
Щом разбрахме, че репликаторите атакуват хора из галактиката,
се концентрирахме върху тяхното изключване.
Пратил си й програмата, върху която работеше?
Да, трябваха ми нови идеи.
Въпросът е какво общо има това с отвличането й?
Да, може би Доверието или някоя друга организация,
са искали информация за мен или програмата.
И все пак вероятно моят и-мейл е причината за отвличането й.
Добре, може би от там трябва да започнем.
Някой пипал ли е компютъра й?
- Не, казах им, че първи ще
искаш да го погледнеш, не е пипан.
- Ще трябва да го разглобя.
Ще отнеме известно време, върнете се в хотела.
Ще ви се обадя, ако намеря нещо.
- Няма проблем, ще останем.
Сериозно, може да отнеме от 10 до 12 часа.
Нищо не можете да направите тук, върнете се
в хотела, ще ви се обадя, ако намеря нещо.
РўСѓРє.
Не, чакайте, моля ви.
Всичко е наред.
Нека да...
Кой сте вие?
Казвам се Хенри Уолъс.
Съжалявам за...
Искам да свършиш нещо за мен.
Ало.
- Някой е следял компютъра.
Мисля, че разбих троянския им кон и попаднах на адрес.
С Барет сме на път.
- Нали трябваха 10 часа?
Дори и аз понякога подценявам колко съм умен.
Стойте в къщата и всички ще идем заедно.
Късно, почти стигнахме. Ще ти дам адреса, елате там.
Казвай.
Това е мястото.
- Не трябва ли да изчакаме Шепард?
Добре. Отдръпни се.
Добре и така става.
Случайно да имаш още един?
- Имам пушка в колата.
Добре ли си? Какво стана?
- Двама, сигурно са ни проследили.
МакКей!
- Не е тук, взеха го.
Мередит?
Джини, слава богу, че си жива.
Какво правиш тук?
- Върнах се веднага, щом разбрах.
Видя ли Мадисън и Кейлъб?
- Малко са уплашени, но са добре.
Назначих охрана, не се притеснявай.
- А ти как...
Отвлякоха ме, докато се опитвах да проследя кой те е отвлякъл.
Много добре, страхотно. Първо ме отвличат, заради теб, а после...
Заради мен, как така?
- Следили са компютъра ми, нали?
Да, и? - Щях ли да съм тук, ако не ми беше пращал имейли?
Може би... - Мередит...
- Какво е това, лаборатория?
Браво, много си наблюдателен.
Къде сме, по дяволите?
- Не знам, бяхме на самолет...
Да, и аз. Да знаеш кой го е направил?
Д- р МакКей.
Чувал съм много за вас. Радвам се да се запознаем.
Мислех, че ще се появите, ако сестра ви изчезне.
Не можехме да разчитаме, разбира се, но
е доста голям бонус.
- Бонус?
Не знам кой сте, но допуснахте огромна грешка като ме отвлякохте.
Предлагам да ни пуснете веднага, иначе стотина
пехотинци ще разбият вратата ви до две минути.
Сигурен съм, че няма. Подкожният ви предавател е изключен.
Кой сте вие?
Трябваше да започна с това.
Казвам се Хенри Уолъс.
Аз съм президентът на...
- DMT, страхотно.
Значи знаете кой съм.
- Запознат съм с работата ви.
Какво е DMT?
- Девлин Медикъл Текнолоджийс.
Фирма, главно спонсорирана от правителството.
И за нещастие, те произвеждат подкожните ни предаватели.
Страхотно. - Да.
- Откъде знаете, че съществувам?
На компанията ви е предоставена само основна информация
за наскоро обезсекретени експерименти на военните.
Не, по-скоро на моята компания е предоставен ограничен достъп
към извънземни технологии, открити чрез програмата Старгейт.
И сме помолени да ги интегрираме в земната медицинска технология.
Не би трябвало да го знаете.
Не, не би трябвало.
Но след години почуда по безкрайните
и невероятни напредъци на военните,
започнах да се интересувам.
Така разбрах за SGC,
Атлантида, за вас.
И затова, вече от доста време,
наблюдавахме имейлите на семейството ви.
Какво искате от мен?
Ударих на камък, трябва ми помощ.
Дъщеря ми, Шарън.
- Какво й има?
Страда от лимфицитна левкемия
Съжалявам, но...
- Химиотерапията нямаше ефект,
нито преднизолон, винкристин или облъчване на мозъка.
Дори не знам какво означава това. Как да ви помогна?
Най-добрите доктори на света й казаха да започне да се сбогува,
да започне да планира погребение.
- Това казвам, не сме доктори,
всъщност съм доктор на науките, но...
Най-скорошният проект, върху който компанията ми работи за SGC,
включва вкарването на напреднала
нанотехнология за борба с травми и болести.
Малко ни оставаше до прототип.
Чакайте малко. - Инжектирахме Шарън с първата партида нанити.
Едва сте ги завършили. Аз работя върху
програмирането им, трябват ми месеци, още не са готови.
Екипът ми мислеше, че са изгладили по-голямата част от програмирането.
Изгладили? Не е толкова лесно.
- Вече знам това.
Не работят, както трябва.
- Разбира се.
Не само че не работят, ами...
Нанасят повече щети от рака.
Тялото й ги отхвърля.
Когато разбрах за имейла ти към Джини, отчаяно се нуждаех от някой,
който е запознат с програмата, за да ги поправи.
Значи Джини е била стръвта.
- Не, от това, което разбрах,
тя знае повече за кода им, отколкото вие.
Не мисля, че е честно да се съди по няколко имейла,
те не отразяват...
- Мередит! Няма значение.
Ако не направим нещо, Шарън ще умре.
Направете така, че нанитите да работят и ще ви пусна.
Наистина ли?
- Да.
А ако не го направим?
Точно така, сър. Изключили са предавателя.
Ами следата ви?
- Задънена улица.
Малка стая под наем с рутер, който праща данни в Сингапур.
Кой знае накъде отива оттам. Най-добрите ни хора работят по това.
Ще започнем да следим документите, дано да излезе нещо.
Разглеждаме записите от охранителни камери,
говорим със свидетели. Половината полиция на Ванкувър работи по това.
Ще ги намерим.
Не общуват.
- Моля?
Нанитите. Това е проблемът. Погнали са едни клетки, игнорират други,
които причиняват задръстване на артерии.
Кодът им предотвратява комуникацията им.
Добре. Страхотно.
Слушаш ли ме въобще?
- Изгуби ме на "нанити".
Идиоте, трябва да решим проблема с кода.
Не, трябва да се махнем от тук.
Знам, като решим проблема с кода.
- Млада и толкова наивна.
По-добра идея ли имаш?
- Да.
Имаме достъп до мрежата, за да наблюдаваме Шарън, нали?
Което значи, че може да вляза в главната система на охраната.
Ами Шарън?
- РђРјРё РЅРёРµ?
Можем да го направим, Меридит. Можем да помогнем на това момиче.
А после какво? Просто ще ни пусне?
Ще се откаже от живота си, ще загуби
компанията си, ще го пратят в затвора?
Мислиш, че няма да има нищо против?
- Отчаян е всеки родител ще разбере.
Така мислиш, да си представим за секунда,
че наистина живеем в тази магическа страна на
еднорози и магьосници и благородни хора, на които можеш да се довериш.
Да приемем, че ще ни пусне, ако я спасим.
Ами ако не успеем? Ами ако умре? Мислиш ли, че ще се радва?
Мислиш ли, че ще ни пусне с едно
"Жалко, следващия път повече късмет. "?
Точно.
Трябва да избягаме, работя върху код, с които да отключим вратите.
Готова ли си?
- А след това какво?
Запомних плана на сградата от компютъра.
Добре.
Хайде.
Хайде.
Каза, че има стълби тук.
- Би трябвало.
Добре. Чакай, чакай, чакай.
Трябва да се върнем.
- Да се върнем? Защо?
Защото съм се объркал. Трябва да тръгнем отначало.
Може би съм объркал север с юг, трудно е да се определи.
Не мога да повярвам, че зависим от умението ти по ориентиране.
Как така? То е идеално!
- Наистина ли? Помниш ли, когато
татко се обади на полицията, за да те търси из търговския център?
Той беше огромен.
- Има карти на седем метра.
Те заблуждават. Хайде, да се връщаме.
Бягай!
Защо го направихте?
Защо...
Дъщеря ми умира.
- Отвлякохте ни, какво очаквахте?
Не трябваше да ви давам достъп.
- Да, грешка на начинаещия.
Мередит.
Няма да ми помогнете, нали?
Ще ни убиеш така или иначе, къде ни е стимулът?
Дадох ви думата си.
- Което е нищо за мен.
Моля ви.
Жена ми умря преди три години.
Не мога да го изпитам отново.
Само Шарън ми е останала.
Можете да я спасите.
- Програмата е експериментална,
може никога да не проработи. Всичко може да е било за нищо.
В най-лошият случай мислех, че ще имам седмици с Шарън.
В момента ще имам късмет, ако имам дни.
Не биваше да й инжектирате нанити.
РќРµ. РќРµ!
Ще проработи.
РўСЂСЏР±РІР°.
Какво е това?
- Доза нанити.
Мередит?
- Чакайте, моля ви.
РќРµ!
- Съжалявам.
Трябва ви стимул.
- РќРµ!
Оправете ги. Или и двете ще умрат.
Добре ли си?
Да, добре съм.
Права беше. Не общуват. Правят много неща, които не трябва.
Да, знам.
- Въпреки, че са ги произвели,
кодът, програмата, повечето е взето от репликаторите. - Ясно.
Въпросът е, че колкото и да не ми се иска да го
призная, ние тепърва започваме да го разбираме.
Призракът, с който работим доста ни помогна, но...
Чакай, работите с Призрак?
- Дълга история.
Опитвам се да кажа, че тази програма, има за цел да ги удържа.
Така че да не излязат извън контрол.
До такава степен, че...
- Са напълно неефективни.
Връзва им ръцете.
- Трябва да ги освободим. - Точно.
Тези нанити не могат да се репликират.
На теория, като ги освободи, можем да решим проблема си.
Добре. Не е толкова сложно.
Промяна на две, три хиляди реда с код.
Лесна работа.
- Да.
Съжалявам за всичко това.
- Не ми се говори за това сега.
Трябва да напиша тази програма и да я кача на нанитите ми.
После ще ти викам, става ли?
Става.
Въртим се в кръг.
Дори не схващам какво правим.
Опитваме се да свържем компаниите.
Компанията, наела мястото за рутера, е притежавана от друга,
която е притежавана от друга и така нататък.
Трябва да свържем компанията, която е следила
компютъра на Джини, до тази която я е отвлякла.
Вероятно компания на Доверието. Просто не сме намерили връзката.
Знаели са за предавателя.
- Точно.
Фактът, че го знаят, ни говори, че са запознати с програмата Старгейт.
Отново - Доверието.
Трябва да разширим търсенето. Може би не са били те.
Друга незнайна противникова група?
Или съюзническа.
- Китайци, руснаци.
МакКей каза, че работи върху програма, изключваща репликаторите.
Работил ли е с някой на Земята?
- Не. Или поне не знам за някой.
Чакай, една медицинска компания работи върху програми за нанити.
Но не са общували с него.
- Коя е тази компания?
Не знам. Дай ми секунда, ще разбера.
Накъде?
- За храна.
В случай, че си забравил, МакКей и сестра му все още ги няма.
Какво? Искаш помощта ми с корпоративни структури?
Когато намериш някой, към когото мога да насоча пистолет, обади се.
Бива.
Колко време мина? Два часа?
Горе-долу.
- Няма ли да ни кажат нещо?
Знам, че сме заложници, но чак пък толкова.
Отне десет секунди, за да качим програмата в теб, защо се моткат?
Трябва известно време, за да се разбере дали настройките ни
ще накарат нанитите да се борят срещу рака.
Когато ги активирахме в Уиър, тя бе излекувана почти веднага.
Тогава репликаторските клетки са заменили повредените клетки.
Нашите трябва да ги излекуват.
- И така да е,
досега е трябвало да се подобри. Защо не ни казват нищо?
Добре, седни, побъркваш ме.
Е, ще се ожениш ли за тази Кейти?
Моля? - Чу ме.
- Откъде се взе това?
Опитвам се да се разсея от това, че малки роботи щъкат из вените ми,
защото на теб ти трябваше помощ с домашното ти.
Предпочиташ ли да говорим за това?
- Не съвсем.
Е, ще се ожените ли? - Не знам.
- Ходите вече над година.
Наясно съм, благодаря ти.
- Мислиш, че ще намериш по-добра?
Не, не е това.
- Защото няма.
Чакай малко.
- Това, че си намерил приятна жена,
която търпи всичките ти малки недостатъци, е чудо.
Р’РёР¶.
- А и физически си...
Как да го кажа? Не си Джон Шепард.
Добре. Да се върнем към това, че това е моя вина.
Защото май то повече ми харесва.
Елате с мен.
Влезте, влезте.
Шарън, запознай се с Родни МакКей и Джини Милър.
Те те спасиха.
Радвам се да се запознаем.
Много ви благодаря.
- Как се чувстваш?
По-добре не съм се чувствала от години.
А ракът?
- Няма и следа от него.
И съм доста нервен. Все пак говоря с адмирал.
И му казах: "Сър, ако използвате формуляр A-37,"
"вместо N-1, ще си спасите около стотина G-72!"
И тогава настъпва мълчание.
Никой не казва нищо няколко минути.
Накрая адмиралът поглежда Ландри и казва "Ханк. "
"Не само, че е прав,"
"но мисля, че си намерихме човек за бингото в неделя."
Бинго! Боже.
A-37! N-1! G-72!
Бинго!
Кой каза, че адмиралът няма чувство за хумор?
А веднъж с генерал О'Нийл...
Кажи ми, че намери нещо.
Девлин Медикъл Текнолоджис.
- Което значи?
Някой, към когото можеш да насочиш пистолет. - Супер.
Какво ще правите с нас?
Празнуваме.
- Все още има нанити в нея.
И двамата сме заложници. Извинете ме, ако пропусна.
Аз държа на думата си. Ще ви пусна.
Просто така?
- Да.
Ще ви арестуват.
- Не помагаш.
Знам.
Знам, че ще ида в затвора, откакто реших да ви отвлека.
Не ме интересува. Дъщеря ми ще оживее.
Само това има значение.
Не очаквам да разберете.
- Прав си, не разбирам.
Днес направихте нещо велико.
И не само за дъщеря ми.
Може да сте излекували рака.
Така че, моля ви. Наздраве.
За бъдещето.
Сър, имаме проблем.
Отдръпнете се.
Нищо. Пак.
Зареждам.
Отдръпнете се.
Изключете го.
Съжалявам.
Беше добре.
Не разбирам.
- Сърцето й просто спря.
Не можехме да го накараме да заработи.
Не знам какво е станало.
Трябва да се махнем.
- Знам.
Трябва да те върнем в SGC, нанитите ти са със същата програма.
Знам.
- Добре.
Ще разсея охраната. Искам ти да...
Джини, Джини, какво правиш?
Съжалявам.
С брат ми трябва да си тръгнем.
Трябва да идем в по-голяма лаборатория, с повече учени.
Моля ви.
Не знам какво да правя.
Не мога да си представя какво изпитвате в момента.
Знам, че сте ядосан, и аз бих била, но
ако не ме лекуват...
Имам семейство. Съпруг, дъщеря.
Моля ви. Трябва ми помощ.
Съжалявам.
Шарън?
Каза, че е мъртва.
- Беше.
Нанитите са активни.
- РќРµ.
Трябваше да се изключат, след като оправят рака.
Не е изпробвано с човек. В симулациите работеше разпокъсано.
Казах ти, че програмирането им не е дори близко за експерименти.
Чакай, искаш да кажеш, че нанитите са я съживили?
Това е единственото обяснение.
- Тогава защо е умряла?
Не трябваше ли да я поддържат жива?
- Има право.
Докторът каза, че сърцето й просто е спряло, нали?
Внезапно.
- Да.
Шарън има ли проблеми със сърцето, които нямат общо с рака?
Да, има митрорегурдитивен проблем.
Колебания при сърцето.
Не мислиш, че...
- Разширихме им параметрите.
Не бяха програмирани просто да се справят с рака.
Щом са свършили с левкемията са минали на сърцето.
Най-лесно ще го поправят като...
- Го изключат, докато го поправят.
Няма смисъл. Като изключат сърцето лишават
мозъка от кислород и му причиняват щети.
Щети, които могат да поправят.
- Могат да поправят тъканта, да.
Но пациентът ще изгуби паметта си,
способност да говори, съзнанието си.
- Това не ги интересува.
Програмирани са да поправят физическите щети на тялото.
Запазването на съзнанието не е в програмата им.
Значи.
Ще остане в такова състояние?
Мозъкът й е напълно здрав.
Просто сякаш е била рестартирана. Така да се каже
Мередит. Ами аз? Аз нямам рак.
Ще разгледат и ще погнат...
- Епилепсията ти.
Не искам да ме изключат за поправки.
- Добре, добре. Първо трябва да...
Добре ли сте?
- Как...
Трябва да отидем в SGC незабавно. Дедал в орбита ли е?
Пак заповядай. Бяхме много смели...
Да, да, благодаря ви, но не сме прескочили трапа.
Трябва да отидем в SGC. Веднага!
Дедал, говори Шепард. Трябва ни превоз.
Добре. Джини е в медицинска кома и счупих краката й.
Моля?
- Трябва да забавим нанитите.
Ще ни даде поне десет часа.
Счупил си краката й?
Не можеше ли да я заразиш с нещо?
- Трябваше й тежка травма.
Освен това, ако ги изключим преди да заздравее,
ще има само няколко счупени кости.
Вместо болест, с която ще трябва да се бори сама.
Точно. Мисля, че няма да можем да продължим така.
Рано или късно, нанитите ще оставят костите и ще минат на мозъка.
РўСЂСЏР±РІР° РґР° СЃРјРµ Р±СЉСЂР·Рё.
- Не може ли да я облъчим с ЕМП?
Нанитите са проектирани с имунитет към електромагнитни колебания.
Идеално.
- Значи имаме около 10 часа.
за да измислим програма, която ги изключва? - Да.
Какъв е планът?
Колкото и да ми е неприятно,
ще ми трябва помощ.
Идеята е лоша.
- Само нея имам.
Защо ме доведохте тук?
Ти разбираш кода на репликаторите по-добре от всеки.
Ако ще бързаме, значи ще ни трябва помощта ти.
И защо да те интересува? Ще те убием така или иначе.
Това ли си мислиш?
Добре. Добре, стимул.
Първо, няма защо да те убиваме.
Вероятно вече си го разбрал.
Но не можем и да те пуснем, знаеш много за Атлантида.
Освен ако не докажеш, че може да ти се има доверие.
А това ще помогне да го докажеш.
Добре. И аз не бих се вързал.
Имаш ли роднини?
Призраците имат ли братя и сестри? Не съм запознат.
При нас, при народа ми,
тези връзки значат много.
Сестра ми е в опасност. А вината е моя.
Можеш да ни помогнеш. Можеш да я спасиш.
Не означава нищо за теб, нали?
Предполагам, че и на мен нямаше, ако бях на твое място.
Добре.
Добре.
И двамата знаем, че ако успеем да изключим тези нанити,
ще е голяма стъпка към изключването на репликаторите.
Знам, че изгуби кошера си.
Не знам колко ужасно си се почувствал.
Но знаейки, че все още са някъде там, че можеш да направиш нещо,
сигурно те побърква.
Не го прави, заради мен. Не го прави заради сестра ми.
Направи го за себе си.
Направи го, защото знаеш, че можеш.
И защото знаеш, че ще помогне да унищожим репликаторите.
Какво ще кажеш?
Благодаря ти.
Добре. Има няколко неща за оправяне, но мисля, че сме близо.
РќРёРµ?
- Имам някои приноси.
Ще предложа няколко...
Добре ли си?
РќРµ.
Ами ако се преструва? Ако си търси храна?
Не, вярвам му. Не може да завърши програмата без да е нахрани.
Знам какво прави, но той е много по-опитен в прилагането й от мен.
Ако имах няколко седмици, но само той може да го направи за ден.
Не знам какво да кажа, но от NID няма
да ни дадат човек, с който да се нахрани.
Знам.
Трябва да съм аз.
- Какво?
Искам да се нахрани с мен.
Искаш какво?
- Нека се нахрани с мен.
Да си върне силата, за да завърши програмата и да спаси Джини.
А после? Да го принудим да ти върне живота?
Няма да го направи.
- Шарън умря.
Преди половин час.
- Какво е станало?
Нали нанитите...
- Проблемът не е бил в програмата.
А дефект в производството
На нанитите им е свършил бензина, докато са поправяли артериите й.
Кървяла е отвътре. Нищо не са могли да направят.
Не мога да изгубя сестра си, Джон.
Как ще го обясня на съпруга й, на детето й?
Призракът ще те убие.
Изборът е мой.
- РќРµ, РЅРµ Рµ.
Ти си ценен член на екипа ми и аз ти заповядвам.
Сега ли ще говорим за заповеди?
- Няма да го направиш.
Тя е в това състояние, заради мен!
Не мога да оправя проблема, но мога да помогна на този, който може.
Решението не беше лесно.
РќРµ РјРѕРіР°.
- Моля те.
Съжалявам.
Преглеждаме данните. Не знаем какво е станало.
Съжалявам.
Ами Джини?
- Няма да оцелее.
Доведохме
специалист от галактиката Пегас.
Част от врагове, наречени Призраци.
МакКей го убеди да
създаде програма, която да изключи нанитите в Джини.
И?
- Беше близко, много, но...
не ял няколко седмици, затова припадна.
Прекалено е слаб, за да довърши работата.
Не разбирам.
Ако ще спаси живота й, защо не го нахраните?
Той се храни с хора.
Жизнената им сила.
Разбирам.
- Трудно се намират доброволци.
Значи Джини няма да...
- Ще умре.
Точно като Шарън.
Толкова съжалявам.
Сигурен съм, че е така.
Това е Кейлъб, съпругът й.
И Мадисън, дъщеря й.
Не исках да стане така.
Знам.
Но стана.
МакКей се обвинява.
Но аз знам, че не той е виновен.
Ти също го знаеш.
Хайде де.
Мога ли да ви помогна, сър?
- Не, няма проблеми.
Може ли да видя картата, сър?
Не, не може.
- Сър, картата, моля.
Вие не сте д-р Лий, сър.
- Това картата на Лий ли е?
Тъкмо бяхме във фитнеса и сигурно сме си ги разменили.
Може ли да отворите вратата?
- Не и без карта, сър.
Аз съм д-р Родни МакКей, това е лабораторията ми, отворете моля.
РќРµ РјРѕРіР°, СЃСЉСЂ.
- Въпрос на живот и смърт е.
Отворете вратата!
Шепард?
- Пуснете го.
Какво?
- Показвах лабораторията на Уолъс.
Призракът ни надви.
Това ще пише в доклада.
- РўРё СЃРё...
Хайде, имате работа.
- РќРµ, РЅСЏРјР°.
Завърших препрограмирането.
Бързо беше. Ами качи го.
Джини?
- Мер?
Всичко е наред.
Медицинските коми са странни.
Не си първия, който мисли така.
РўРё...
- Да.
Значи съм...
- Напълно добре си.
Като изключим, че има инертни нанити в теб.
Благодаря, Мер.
Съжалявам за всичко.
Вечно ще ти го натяквам.
Няма проблем.
- Ще ядеш много вегетарианско.
И няма да се оплакваш.
- Разбира се.
И ще четеш по три приказки на Мадисън, вместо по две.
Бива.
- Ще ми купиш кола.
Да не се изхвърляме.
- Едва не умрях.
Това си е поне за кола. За хубава кола.
РҐРёР±СЂРёРґ.
- Ще поговорим за това към къщи.
Вкъщи. Звучи добре.
Обичам те.
- Добре.
И аз те обичам.
Ето те. Как е семейството?
Екстра. Купих им един Приус.
- Р’РёРЅР°.
Да, виж...
Не мога да повярвам какво направи.
- РќРµ РјРё СЃРµ РіРѕРІРѕСЂРё.
Убедил си Уолъс да се жертва.
- РќРµ.
РќРµ СЃСЉРј.
- Тогава как...
Предоставих ситуацията.
Той беше доброволец.
И все пак си го убедил да се самоубие.
Той искаше да оправи нещата.
Аз само...
Предостави ситуацията.
Да.
Благодаря.
Искаш ли да идем да хапнем?
Разбира се.
Двамата с теб сме горе-долу еднакви по външен вид, нали?
Кой те е излъгал?
- Не, сериозно.
И аз съм сериозен. Кой те е излъгал?
Субтитри: Insaneboy.