Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E08 - The Seer (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E08 - The Seer (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида:
Можеш ли да ни измъкнеш от това място?
Когато стигнем Старгейта, ще се разделим.
До тогава, ще имаме нужда един от друг.
Когато пак се срещнем...
- Всички сделки отпадат.
Команда, караща ги да атакуват Призраците.
Написал съм прост протокол за пренос на данни,
който да качи командата от компютъра в ядрото.
Сензорите засичат флота от кораби,
напускаща планетата на репликаторите.
Командата се е включила.
- Не са тръгнали към нас.
Това е планета на Призраците.
- Трябва да тръгваме.
Атосианците ще ти харесат.
- Къде са всички?
Не знам. Какво е станало с хората ми?!
Тейла, прегледах резултатите от изследванията.
Трябва да поговорим за нещо.
Казват се вадинийци, известни са ми, но не съм се срещала с тях.
От време на време търгуват с други в
галактиката, но не са особено дружелюбни.
И искаш да ги посетим, защото...
- Говори се, че водачът им,
мъж на име Давос, е велик пророк.
Като медиум?
Не знам какви са способностите му,
но се носи слух, че вижда в бъдещето.
Стига бе.
- Мислиш, че не е възможно?
Чакай, нека си помисля...
РќРµ.
В механичната вселена на Нютон, е напълно възможно.
Ако знаеш достатъчно променливи, можеш да определиш изхода.
Но квантовата физика изключва всичко това.
Разбирам скептицизма ти, дори моите хора не вярваха на тези истории.
Но искам да се уверя.
Мислиш, че този Давос може да ти помогне
да разбереш какво е станало с хората ти?
Осъзнавам, че може да е отчаяно, но
изминаха няколко седмици, а нашето разследване не намери нищо.
Родни, какво ново от екипите на Нови Атос?
Все още търсят.
Засега не са намерили нищо полезно.
Нямаме и информация от други източници.
Доколкото знаем, просто са се изпарили.
Нека аз направя предсказание. Само ще си загубим времето.
Знаех си, че ще го кажеш.
Добре, Тейла каза, че тези хора са малко плашливи.
Може да се изплашат от силно въоръжени непознати хора, затова
дръжте се възможно най-добре, деца.
Добре дошли. Вие трябва да сте хората от Атлантида.
Не ми изглеждат особено изненадани.
Да не сме им казали, че ще идваме?
- Никога не съм се срещала с тях.
Казвам се Ленар.
- Подполковник Джон Шепард.
Знаем. Познаваме всички ви.
Очакваме ви от доста време.
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 8- Пророкът
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Робърт Купър и Брад Райт
Г- н Уозли, как беше пътуването ви?
Да прекараш ден в карантина на станцията не е особено приятно.
Но предполагам, че е по-добре от три седмици на Дедал.
Карантината беше поставена по настояване на МНС.
В следствие на някои скорошни болести, плъзнали из базата.
Станцията е единственият буфер между Пегас и Млечния Път.
Никога не може да сме прекалено предпазливи.
Имах шанс да се приготвя за тримесечната ви оценка.
Да. Е, как се справям засега?
Точно това трябва да определим.
Но искам да знаете, че съм тук само като наблюдател.
Нямам намерение да се намесвам в управляването на базата.
Наистина ли? Това е ново.
От МНС разбраха, че бюрократичното месене в Атлантида,
не винаги е толкова полезно, колкото се надяваме.
И, в по-личен план,
собствената ми оценка ме уведоми,
че от време на време пропускам някои неща.
Непредвидено активиране.
Извинете ме.
Получаваме сигнал.
Капитан Робинс от M2R441.
Доставят медицински запаси на планета, нападната от Призраците.
Капитан, говори полковник Картър. Моля, докладвайте.
Имаме развитие, полковник.
Според местните, няколко дни след нападението, се е появил друг кошер.
Не са убили никого, искали са оцелелите да доставят съобщение.
Съобщение?
- Точно така.
Очевидно този Призрак иска да се срещне с полк. Шепард.
Искате да кажете, че Давос е знаел, че ще дойдем?
Той видя пристигането ви.
Преди да ви заведа при него, трябва да ви кажа нещо.
Той е много болен.
Лечителите ни направиха всичко възможно, но не е достатъчно.
Някои от нас се надяваха, че ако
наистина сте от града на Предците...
- Може би ще можем да помогнем.
Ще сме ви вечно задължени.
Сигурно е много важен за вас.
Дължим му животите си.
Преди две години предвиди, че Призраците ще дойдат.
Имахме време да съберем запасите си и да избягаме в планините.
Дори скрити под земята, чувахме как корабите им ни търсят.
След време си тръгнаха и никога не се върнаха.
Нито един вадиниец не бе взет.
Впечатляващо.
- За мен е много повече.
Той ми е баща.
Татко? Да. Влезте.
Очаквах ви. И знам защо сте тук.
Ти таиш съмнение в сърцето си.
Лесно може да се каже по езика на тялото.
Един от даровете ми, е способността
да показвам това, което виждам на други.
Ти си скептика.
Добре.
Какво стана?
Май видях видение.
- На какво? - Нас.
Призраците ни заловиха.
Планета с гора, мъгла и древни руини?
РўРѕРІР° РІРёРґСЏС…, РґР°.
Какво?
Докато ви нямаше, ни докладваха, че хората
от M2R441 са били посетени от Призрак.
И по описанието на маркировките му, изглежда е Призракът,
който ти помогна да избягаш от Дженаите миналата година.
Старият ми приятел?
Очевидно иска да обсъди важен въпрос с теб.
Вече пратихме екип на предложеното място.
Интересното е, че много прилича на планетата от видението на МакКей.
Значи вярваме на видението?
Давос знаеше, че ще дойдем.
- Попита ли за атосианците?
Нямах възможност. Разболя се, след като показа видението на Родни.
Надяват се, че можем да му помогнем.
- Ще пратя д-р Келър.
През това време, има само един начин да се уверим дали е прав.
Да отидем на срещата и да видим как стоят нещата.
Имате ли да добавите нещо, г-н Уозли?
Както казах, тук съм само като наблюдател.
Но след като попитахте, чудя се дали е разумно
споделям скептицизма на д-р МакКей,
но не ни трябват видения, за да разберем,
че на този Призрак не може да се вярва.
Искате да влезете в капан.
- Точно.
Идеята е лоша.
- Нали не беше възможно?
Помислих по въпроса. Осъзнавам, че квантовата несигурност,
не изключва възможността да се види вероятно бъдеще.
Като блекджак.
Не знаеш какво ще стане, но броенето
на картите подобрява шансовете.
А тук май ще ударим 18.
По-скоро на удвояване срещу десетка.
Чакайте, това е мястото. Тук стана.
Трябваше да дойдете невъоръжени.
Да, извинявай.
Как е пациентът, докторе?
Ами, доколкото мога да определя,
изглежда има
един вид рак на лимфата.
Тук не мога да направя много за него.
Има ли физически аномалии, които могат да се свързани с виденията му?
Извинете. Навик.
- Нямам нужното оборудване,
за да направя такъв анализ.
Добре, доведи го тук.
- Разбрано.
За да съм наясно,
правим го за да спасим живота му или за да го изучаваме?
Лазаретът ще е готов за вас.
Картър, край.
До тук с доверието.
- Опита се да ни направиш засада.
Нямах намерение да ви наранявам.
Но не можех да съм сигурен, че ще съдействате,
като просто се отдам на вашата милост.
Възнамерявах да обсъдим това на неутрална земя.
Да го обсъдим?
- Причината да се свържа с вас.
Имам нужда от помощта ви.
Веднъж вече работихме заедно.
Това не значи, че искам да го направя отново.
Ще го направите.
- Предсказания, само това ми трябва.
Както знаеш, Призраците воюват.
Мисли, че врагът ни ви е известен под името репликатори.
Звучи познато.
Ние имаме оръжие. Вирус, създаден да
пренастрои командите им, карайки ги да се откажат от
военни действия и да се върнат на планетата си.
В момента не работи.
- Давай до частта, която ни засяга.
Сред Призраците е известно, че д-р МакКей е
направил някои промени в кода на репликаторите.
Позволявайки им сами да променят кода си.
Нарочно или не, те са поправили слабостта,
която вирусът ни използва.
Което значи, че за да заработи отново
трябва да знам какви промени е направил д-р МакКей.
Ето какво не разбираш.
Ние се радваме, че ви разпиляват.
Само защото не сте наясно с новата им тактика.
Какво искаш да кажеш?
- Разбрах, че имаме слабост.
Източникът ни на храна.
Започнаха да изтребват човешките светове.
Дали казва истината?
- Даде ни адрес.
Каза, че е планета, която репликаторите са унищожили.
В базата данни има ли я?
- M5S768, бяхме там миналата година.
Беше развиващо се прединдустриално общество.
Пратете MALP.
Получаваме данни.
Ето.
Няма признаци на живот.
Откъде знаем, че Призраците не са го направили?
Засичам остатъчна радиация,
съвпадаща с оръжията на репликаторите.
Казва истината.
Колко живяха на тази планета?
Някъде около 50 и 75 хиляди.
Какво прави машината?
Сканира клетките в тялото му и докладва за аномалии.
Да се надяваме, че ще ни помогне да разберем какво му има>
И ще можете да го излекувате?
Ще се постарая>
Трябва да я извините, докторе.
Не е свикнала да се разправя с несигурност, май съм я разглезил.
Чух за способността ви.
Невероятна е.
- Виждам много неща.
Но за нещастие моята съдба остава скрита.
Ако не бяхме включили кода, това нямаше да се случи.
Аз дадох заповедта, Родни.
Но идеята беше моя. Имахме ZPM, а Елизабет беше с нас.
Трябваше само да си тръгнем, но аз отворих голямата си уста.
Не можеше да знаеш, че ще стане така.
Не го знаем със сигурност.
Помниш ли нановируса, който причиняваше аневризми?
Винаги съм мислил, че репликаторите са го създали.
Да, но не си го доказал.
- Но знаем какво мислят за хората.
Мислят, че сме грешка. Трябваше да предвидим това.
Джон, Родни.
Знам, че ви е трудно, но трябва да се съсредоточим.
И да обмислим следващата ни стъпка.
- Очевидното решение е отново да
изключим командата за атака.
Можем ли да го направим?
- И преди е правено, но не от нас.
От Призраците.
- Да.
Ами затворникът ни? Какво предлага той?
Твърди, че има вируса, който е деактивирал командата първия път.
Този път не работи, заради промените,
които направихме в кода на репликаторите.
На теория, с това, което ние знаем и с това,
което те знаят, заедно би трябвало отново да можем да
ги изключим.
- Очевидно не можем.
Трябва ли да ви напомня какво стана последния път,
когато работихме с Призраците?
- Положението е друго.
А какво стана с наблюдаването?
Както казахте, положението е друго.
Полк. Шепард, вие имате най-много опит с Призраците.
Мислите ли, че идеята е добра?
Мисля, че не решавате вие.
Трябва да се свържа с началниците си.
Потвърдено е. Още два свята са унищожени, станаха три.
Колко жертви?
- Само предположение.
Колко?
- 150 хиляди.
Това е само началото, нали?
Няма защо да спират.
- РќРµ.
А Уозли?
Свързал се е с МНС. Ще обсъдят положението.
В това ги бива.
Ще мрънкат и ще спорят, но накрая решението
ще е твое, също както правеха и с Елизабет.
Сега знам защо не искаше работата.
Джон, Уозли бе прав за едно.
Ти имаш най-много опит с Призраците.
И в частност с този Призрак. Имате история.
Не е като да сме ходили.
Знам, че не можем да му имаме доверие. Не и напълно.
Но не знам дали си струва да му се доверим.
Поне за малко.
Само ти можеш да отговориш.
Полковник Картър, д-р Келър е.
Кажете.
- Трябва да видите нещо.
Идвам.
Как е той?
РќРµ Рµ РґРѕР±СЂРµ.
Преди малко имаше конвулсии. Дадох му успокоително.
Истината е, че е прекалено късно. Мога само да третирам симптомите.
А дали ще оцелее
не зависи от мен.
Исках да видите това.
Това е резултат от скенер на мозъка.
Показва значително по-висока активност на мозъка.
Подобно е на това, което стана с д-р МакКей,
когато беше облъчен от онова устройство за въздигане, но
не е чак толкова развито.
В неговия случай не се развива.
Вероятно е бил така през целия си живот.
Бил е роден така?
Генетична грешка. Един на милион.
На много повече.
Г- н Уозли вече помоли за копие от резултатите.
Съжалявам, докторе, но това е важна информация.
Може да е прозорецът към собственото ни еволюционно бъдеще.
Докторе? Събуди се.
Как се чувствате?
- По-добре, благодаря ви.
Здравейте, аз съм полк. Картър.
Вие сте водачът на тези хора.
На тези на базата, да.
Вероятно не е лесна задача.
Някои дни са по-зле от други.
- Разбирам.
И аз бях в позиция на власт на моя свят.
Разбрах, че сте имал предимство.
Повярвайте ми, да виждаш бъдещото не винаги е толкова полезно,
колкото си мислите.
Но трябва да видите нещо.
Не сте добре. Трябва да си починете.
Всичко си има цел, полковник.
Включително и условията, довели ме тук. Моля ви.
Боже мой!
- Какво? Какво видяхте?
Съжалявам.
Трябва веднага да престанем да се доверяваме на Призрака.
Не се връзвам.
- Видението на д-р МакКей се сбъдна.
Не ме интересува. Репликаторите няма да унищожат града.
Не и докато аз съм наоколо.
- Родни може да е прав.
Може би това, което Давос вижда е вероятно бъдеще.
Засега доста си го бива. Трябва да кажа, че е силно вероятно.
Което значи, че ще е трудно да го предотвратим.
Нищо чудно 9 от 10 начина на действие да доведат до същото.
За нещастие видението ми нямаше контекст.
Няма как да знаем защо репликаторите ни атакуваха.
Не ли е очевидно? Обмисляме съюз с Призраците, срещу тях.
Не знаем, че това е причината.
- Предположението си го бива.
Сега не сме тяхна цел.
- РќРµ, РЅРµ.
Но останалите хора в тази галактика са. И то по наша вина.
И все пак, нашият приоритет е безопасността на експедицията.
А всички знаем, че не можем да имаме доверие на Призраците.
Този може да е по-различен.
- Да, прочетох доклада.
Помогнал ви е да избягате от затвора на дженаите,
а за награда вие сте го оставили да жив.
Да се надяваме, че няма да съжалим за решението ви.
Полковник Картър. Имаме проблем.
Следим кошери със сензорите.
Обикновено не правят нещо особено. Обикновено само минават.
Преди няколко минути, обаче, този промени курса си.
Тръгнал е към нас.
Не знаят, че сме тук.
- Не би трябвало.
Какво си направил?
- За какво намекваш?
Идва кораб.
- Засекли са сигнала ми.
Какъв сигнал?
- Сатидийският ти приятел е наясно.
Подкосмично проследяващо устройство.
- Имплантирах си го.
Щяхме да го засечем.
- Активирах го, когато ме доведохте.
Корабът ми трябва, за да завърша плана си.
Вирусът за репликаторите е на него.
Когато пристигне, можем да започнем работата си.
Когато дойде, ще го направя на парчета.
Не би било разумно. Кошерът ми е предан.
Засега само те знаят къде е Атлантида.
Но ако ги нападнете, ще предадат
координатите на всеки кошер в галактиката.
Няма защо да сме врагове, Джон Шепард.
Имаме нужда от един друг.
Родни, трябва да знаем дали можеш сам да изключил репликаторите.
Разучавах нещата, не е много обещаващо.
Нали ти ги активира.
- Лесно беше.
Всъщност беше много трудно, но всичко е относително.
Р РѕРґРЅРё.
- Репликаторите са били проектирани
да правят точно това, което правят сега.
За това са били създадени.
- По-трудно е да се спрат,
отколкото да ги накараш да започнат пак.
Но мислиш, че ще успееш с помощта на Призрака?
Ако наистина има вируса, да, мисля, че можем.
Твърди, че е наредил на кошера да не издава
позицията ни, освен ако не ги атакуваме.
Вярваш ли му?
- Други кораби идват ли?
РќРµ.
- Значи засега казва истината.
Д- р Келър ми каза, че мога да ви намеря тук.
Позволи ми да се разходя.
Внушително е, нали?
- Да.
Знам, че има причина да съм бил доведен тук.
За да играя роля на много по-голяма сцена. Преди да умра.
Не е време да говорите така.
Д- р Келър е отличен лекар.
Но не е нужно да си пророк, за да разбереш какво си мисли и не казва.
Времето ми свършва.
Искаш да ме питаш нещо.
Знаеш защо дойдох на планетата ви.
За да научиш съдбата на народа си.
- Да.
Мога да ти кажа само това. Живи са.
Но са обвити в тъмнина.
Знам, че ще продължиш да ги търсиш.
Но не мисля, че човек в твоето състояние трябва да носи това бреме.
Моето състояние?
Носиш живот в себе си, нали?
Да.
Криеш го от другите.
- Сложно е.
Разбирам. Съжалявам, че не мога да ти кажа повече.
Няма нищо. Благодаря ти.
Заведи ме при полк. Картър.
- Да, разбира се. Насам.
Давос?
Тейла до лазарета, трябва ми медицински екип, веднага.
Имаме проблем.
- Изстрелвам дроновете.
Видението на Тейла потвърждава позицията ми.
Ако унищожим кошера, губим шанса си да спрем репликаторите.
Нямаме избор. По един или друг начин корабът ще бъде унищожен.
Значи така или иначе Атлантида ще бъде унищожена.
Направо да опаковаме и да си ходим.
Какво ще кажете за това. Ще им играем по свирката,
ще изчакаме да предадат програмата на компютъра на Родни
и тогава да ги взривим.
Да ги предадем, преди те да ни предадат.
Те са Призраци. Никого няма да го интересува.
Родни, сигурен ли си, че ще успееш без помощта на Призрака?
Ако имам вируса - няма проблем.
Абсолютно сигурен ли си?
РќРµ.
- Това не е единственият проблем.
Ако не унищожим бързо кошера, може да успее да прати съобщение.
Добре, време е сама да се срещна с този Призрак.
Г- н Уозли.
Искате да дойда с вас?
- Сигурна съм, че искате докладът ви
за МНС да е възможно най-точен.
Разбира се.
Досега не съм се срещал с Призрак.
Очаква ви интересно преживяване.
Първо дамите.
Отворете. Спокойно.
Аз съм полк. Саманта Картър.
- За мен е удоволствие.
Ричард Уозли.
Предлагате да работим заедно.
- Точно така.
Последният път нещата не станаха, както се надявахме.
Предали са ви. Повярвайте ми, разбирам колебанието ви.
Ако ще го правим, ще го правим по нашия начин.
Корабът ви ще остане в орбита. При погрешен ход ще бъдат унищожени.
Става.
- Програмата ще бъде свалена в
компютър, който не е вързан в мрежа. Работата ще бъде проведена тук.
Ще останеш под постоянна охрана, а когато свършиш
ние ще задържим вируса.
- Трудно ще е да го качите.
Сигурни ли сте, че ще се справите?
- И преди сме го правили.
Съгласен съм с условията ви. Искам го, колкото и вие.
Да кажем, че успеем.
Какво ще стане тогава?
- Като затворник сред Дженаите
изгубих позицията си сред Призраците.
Все още имам няколко отдадени последователи,
но това бледнее с онова, което преди имах.
Значи ще го използвате, за да се издигнете отново?
Горе-долу.
- Рано или късно
ще се окажем врагове.
- Да. Но не днес.
Имаме ли споразумение?
Да.
Мисля, че сред вас е традиция да се стискат ръцете.
Малка шега.
Надявам се, че знаеш какво правиш.
Кошерът излезе от хиперпространство.
Зареждат ли оръжията?
Не, пращат данни.
Родни, твой ред е.
Това ли е? Това ли е супер оръжието?
Какво очакваше?
Оръжие? Нещо, което да гърми.
Сам, готово. Свалихме го.
Мога да отида до стола и да свършим всичко.
Не можем да рискуваме, Джон. Охрана, ескортирайте Призрака
до лабораторията на д-р МакКей.
Не, не е така.
- Какво искаш да кажеш?
Всички стойности на израза трябва да се повторят преди да съберете резултата.
Шегуваш ли се? По-добре е да използваме известни данни и да екстраполираме.
Ще събереш грешки.
- Какво?
Ако освободиш ръцете ми, мога да ти помогна.
Няма проблем. Ще се справя, благодаря ти.
Както искаш.
Крие от нас. Част от вируса липсва.
Малки подкоманди, нищо, което да засегне промените,
които съм направил на репликаторите, но все пак.
Нужни са, за да заработи. Вероятно дори нямаше да го забележа,
но съм много добър. Определено е намислил нещо.
Знаем.
- Знаете?
Как така знаете?
- Преди малко засякохме друг кошер.
Запътил се към Атлантида.
Заклевам се, че не знам нищо за това.
Издал си позицията ни на друг кошер.
Защо да ви предавам сега? Когато започвахме да си вярваме.
Не е така, нали?
Част от вируса липсва.
Малка част.
Нищо, което да ни попречи.
А щом това стане, ще прехвърля остатъка.
Предлагам да го убием.
- Съгласен съм.
Нямаше как да знам дали няма просто да
вземете вируса и да ме предадете.
Обиден съм, че дори си си го помислил.
Излъга, откъде да знаем, че не лъжеш и за кораба?
Призраците са разделени на много лагери.
Има много подозрение и недоверие.
Само още един кошер ми е притрябвал преди да приключа с това.
Това е. Затова идват.
Следят кораба му. Замислете се.
Един кошер, съвсем сам, на средата на нищото,
в орбита на необитаема планета.
Ще повдигне няколко вежди.
Ако имахте вежди.
Има само едно решение.
Маскирайте града.
Ако го маскираме, ще загубим щитовете.
Ще сме уязвими.
- Ами, ако не лъже?
Ако не го маскираме, ще издадем позицията си.
От началото ни заблуждава. Това е искал през цялото време.
Добре, чакайте.
- Преди малко мислеше,
че репликаторите ще унищожат града. А сега, че Призраците. Кое избираш?
Кога ще дойде вторият кошер?
- След два часа.
Здравейте.
- Полковник.
Радвам се да ви видя, но се опасявам, че
не мога да ви кажа нищо повече за бъдещето
Лекарствата приспиват ума ми.
Не за това дойдох.
Искам да ви задам няколко въпроса за виденията ви.
Разбира се.
Грешили ли сте?
- РќРµ.
Знаейки какво ще стане, не сте успели
да промените бъдещето или да го избегнете?
Опасявам се, че не.
- Ами атаката на планетата ви?
Не видях атака.
Само пристигането на корабите и това стана.
Видението на д-р МакКей стана, както го видя.
Но тълкуването му не беше правилно.
Трудно е да се обърка това, което видях.
Не раздавам мнение.
Но знам, че ще се сбъдне.
Трудно е да го приема.
Искате да кажете, че бъдещето е предопределено,
но винаги съм вярвала, че сами определяме бъдещето си.
Вероятно и двете са верни.
Вероятно бъдещето е предопределено от
характера на този, който го определя.
Едно нещо ми е ясно, откакто дойдох.
Галактиката е на кръстопът.
Никога преди не съм усещал, че бъдещето на толкова много светове се
определя от действията на толкова малко хора.
Кошерът скоро ще пристигне.
Знам. Трябва да отидеш в залата със стола.
Решили сме да ги унищожим?
В момента ми е трудно да реша каквото и да е било.
Знаеш ли какъв е проблемът?
Прекалено много информация.
- Така ли?
Нужно е определено количество, за да вземеш решение.
Всичко след това усложнява нещата.
Например виденията. Подобряват или влошават нещата?
Помогнаха ви да не ви пленят Призраците.
И двамата знаем, че никога нямаше да идем неподготвени.
Дори и МакКей да нямаше видение.
Бъдещето е предопределено от
характерите на тези, които го определят.
Какво е това?
Нищо.
- Р’РёР¶.
На теория Уозли е прав.
Безопасността на града ни е приоритет.
Въз основа на това, има само едно решение.
Да унищожим и двата кораба, възможно най-скоро.
РќРѕ...
- Но защо по дяволите
да сме тук, ако не помогнем на хората?
Ще сме в безопасност, докато избият останалата част от галактиката?
Значи да го даваме безопасно или да рискуваме с Призраците
и може би да спасим милиони животи.
Тези решения бяха лесни, но ги взимах само за себе си.
Сега моля много хора да рискуват заедно с мен.
Всички в базата са избрали да са тук
и са го направили, защото вярват в това, в което вярваш и ти.
Ако нещо се обърка...
Ще бъда готов.
Родни, приготви се за маскиране.
Добре хора, чухте я. Да го направим.
Разбрах че ще ни трябва време, за да превключим на щитове.
Не става веднага.
- Така е.
Значи, ако го направим, няма връщане.
Опасявам се, че не.
Все още има време.
Можеш да отидеш на станцията, ако искаш.
Но докладът ми няма да е напълно точен.
Нали?
На позиция съм, полковник.
Разбрано.
- Родни, как върви?
Включване на маскировка
сега.
Татко?
Татко? Докторе, помогнете му!
Давос? Давос?
Татко?
РќРµ...
Съжалявам.
Вторият кошер излезе от хиперпространство.
Това е то.
Първият кошер праща съобщение.
Сигурно обясняват какво правят тук.
- Хайде хора, какво става?
Изчакай.
- Р РѕРґРЅРё?
Само говорят.
Чакайте. Имаме проблем.
Какво? Какво става?
Корабите заредиха оръжията си.
Боже мой!
- РўРѕРІР° Рµ.
Изстрелвам дроновете.
- Джон, чакай!
Дай им секунда.
- Луда ли си?
Ще ни избият!
- Млъкни, Уозли.
Полк. Шепард като представител на
МНС поемам командването на базата.
Нареждам ви да изстреляте дроновете.
- Заповедта е отменена.
Още една дума и ще бъдете премахнат.
Чакайте, нещо става.
Кошерите стрелят помежду си.
Сигурен ли си?
- Напълно.
Не се хабят.
Унищожиха се.
Явно другите Призраци не са се вързали на историята им.
Успяха ли да изпратят съобщение?
Р’СЏСЂРЅРѕ.
Не! Всичко е наред.
Джон, можеш да престанеш.
С радост.
Ще го върна на Вадена, ще го погребем по наш обичай.
Добре е, че си отива вкъщи.
Не знам какво ще правим без него.
Винаги ни е предупреждавал и ни е пазел.
За пръв път в живота си
ме е страх от бъдещето.
Само защото нещо не е известно
не значи, че трябва да се страхуваме от него.
Довери се в себе си.
Останалото ще стане, както е писано.
Интересен човек беше.
Да.
Знаеше, че съм бременна.
Наистина ли? Ами...
Скоро и други хора ще разберат.
Ще трябва да им кажеш.
- Знам.
Значи трябваше просто корабът ми да бъде унищожен, за да ми се доверите.
Не е вярно. Все още не ти вярвам.
Заведете го в лабораторията, има работа.
Ами, доста е неловко.
Да.
За протокола, мислех, че взимам правилното решение.
Ситуацията беше трудна. За всички ни.
Имам един последен въпрос.
Откъде знаехте, че двата кораба ще стрелят помежду си?
Не знаех.
Ще го сложите ли в доклада си?
Вероятно ще е по-добре, ако не го правя.
Има такова нещо като
прекалено точен.
РЇСЃРЅРѕ.
Къде е Уозли?
- РўСЉРєРјРѕ РіРѕ РёР·РїСѓСЃРЅР°.
Нарани чувствата ми. Не се бях сбогувал.
Как е при МакКей?
- С Призрака работят, но
им е трудно да накарат вируса да заработи.
Не ми се ще да мисля, че всичко беше напразно.
Живи сме и местоположението ни е в тайна.
Все пак е нещо.
Все още мислиш за виденията, а?
Не мога да ги изкарам от главата си. Всичко, което Давос видя, се сбъдна.
Като нищо може да се сбъдне след хиляда години.
Или пък утре.
- Да.
Е, нещо друго, което да е ново?
Субтитри: Insaneboy.