Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E07 - Missing (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E07 - Missing (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Готова ли си? Скоро ще наберат вратата.
Да, почти съм готова.
Знам, не ме бива да опаковам, никога не знам колко неща да донеса.
Отиваме за една вечер. Сигурна съм, че си взела достатъчно.
Човек би си го помислил, но...
Изглеждаш нервна.
- РќРµ, РґРѕР±СЂРµ СЃСЉРј.
Може би малко нервна.
Все още не съм свикнала да ходя по други планети.
Друга галактика, да се срещам с нови цивилизации...
Хората ми са много гостоприемни и ще се радват да се запознаете.
И аз ще се радвам да се запозная с тях.
Да науча за културата и историята им.
Ще са много благодарни за това.
Просто... знам, че харесваха Карсън.
Надявам се да им харесам поне наполовина, колкото него.
Какво е това?
- Близалки.
За децата, прегледите минават по-лесно.
Много ще им харесаш.
Я се виж. Да нямаш среща?
Моля те... Ще се свържете ли с нас, ако ви потрябваме?
Ще се оправим. Забавлявайте се, деца.
Атосианците ще ти харесат.
- Ще съм на първия си пир.
Пировете им са добри, но внимавай с...
Как се казваше?
- Р’РёРЅРѕ СЂСѓР·.
Да, вкусно е, но удря в главата.
Трябва да тръгваме.
Забавлявайте се, деца.
Селото е насам.
- Р’РѕРґРё.
Пътят е доста, нека ти помогна.
Няма проблеми. Аз съм тази, която ги опакова, аз трябва да ги нося.
Шепард е бил прав, а? За срещата?
Не мислех, че ще е толкова далеч.
Винаги ли е толкова тихо?
Нещо не е наред.
Ехо!
Ехо!
Има ли някой?
- Къде са всички?
Не знам.
Но не са си тръгнали по собствена воля.
Искаш да кажеш, че са били нападнати?
Или взети от Призраците.
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 7- Липсващи
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брат Райт и Робърт Купър
Мислех, че Призраците не знаят за тази планета.
Аз също.
Как може просто да...
Какво има?
Знаеш ли кои са?
Трябва да си тръгнем.
Добре.
Насам.
Оръжията са прекалено далеч.
- Моля?
Най-добре да се опитаме да стигнем вратата.
Какво търсиш?
Донесе ли оръжие?
- Не, само медицински запаси.
Ти нямаш ли оръжие?
Само нож.
Идвах при хората си, не мислех, че ще ми трябва оръжие.
Кои са онези хора?
- Булокаи.
Познаваш ли ги?
- Чувала съм ги.
Маркировките по лицата им са специфични за тяхното племе.
Но никога не съм ги виждала.
Досега.
Опасни ли са?
РњРЅРѕРіРѕ.
Да тръгваме.
Добре ли си?
- Паднах на глезена си.
Трябва да тръгваме.
- Изчакай малко.
Счупен ли е?
Не, не мисля. Вероятно е изкълчен.
Остави раницата, прекалено е тежка.
Боже, какво ще правим?
Прекалено рисковано е да отидем при оръжията.
Какви оръжия?
- Дадохме оръжия на хората ми,
за да се предпазят, в случай че бъдат нападнати.
Какво те кара да мислиш, че са там? Няма ли първо това да откраднат?
Ако ги бяха откраднали, щяха да ги използват.
Но те са прекалено далеч.
Особено в твоето състояние. И не знаем колко са булокаите.
Най-добре ще е сами да се погрижим за тези стражи.
Да се погрижим? За какво говориш? Как ще го направим?
Все още не знам.
Не съм като теб, не мога да се бия.
Прави каквото ти казвам.
- Искам, повярвай ми...
Не мисля, че мога.
- РўСЂСЏР±РІР°.
Първо трябва да им отвлечем...
Тръгнаха си.
Добре ли си?
- Съжалявам.
Знам, че не си подготвена за това.
Трябва да съм подготвена, знам.
За нещастие, положението ни може да се влоши, преди да се подобри.
Стражите ще кажат на другите.
Ще ни преследват.
Колкото по-дълго им избягваме, толкова по-големи са шансовете ни.
Ще продължат да пазят вратата.
След време в Атлантида ще разберат, че закъсняваме и ще пратят екип.
Но ние трябва да се върнем чак утре.
Ето защо не трябва да ни заловят до тогава.
Какво ти трябва за крака ти?
Вероятно трябва да го бинтовам,
но бинтовете са в медицинската аптечка.
Тя е на път към оръжията.
Да се надяваме, че ще е там, където...
Какво е това?
Викат другите.
Събират се.
Ловът започва.
Слава богу.
Трябва да побързаш.
- Добре.
Ибопрофен.
Помага с болката и подуването.
Д- р МакКей често ги използва.
Заедно с антихестамини, противокиселинни и други хапчета.
Забрави рецептата, която му написах за синдрома на неспокойните крака.
Винаги съм била слаба. Имам ниско ниво на болка.
Хората често подценяват нивото на неудобство, което могат да понесат.
Като малка, няколко от нас бяхме пратени сами в гората за десет дни.
Сами десет дни?
- Това е ритуал сред моите хора.
Без храна, без вода. Трябваше да оцелеем сами.
Никой не мислеше, че ще оцелеем, но всички оцеляхме.
Аз бях на летен лагер.
Имаше и други деца.
Имахме хижи. И легла.
И електричество. И храна.
Разбирам.
И това не издържах. Домъчня ми за дома.
Обадих се на нашите, за да дойдат и да ме вземат.
Тук ли са били скрити оръжията?
Къде са оръжията? Очевидно булокаите не са ги взели.
Хората ми сигурно са ги взели, за да отблъснат нападението.
Но защо не са успели?
Оръжията на булокаите са нищо сравнение с тези оръжия.
Ето там.
- Какво?
Има скривалище отвъд реката.
- Скривалище?
За лов, скрито е и ще е безопасен подслон за през нощта.
Ще преминем през това?
Най-бързият път е.
Сигурно се шегуваш.
Хората ми са го построили, безопасно е.
Сигурна съм, че е.
Просто... глезенът ми.
А и имам проблем с вътрешното ухо.
Често имам световъртежи.
И... боже, погледни го.
По време на опасност, настъпва време, когато страхът изчезва,
оставяйки само волята да оцелееш.
Знам, просто мисля, че въобще
не съм стигнала до това време.
Добре. Тогава остани тук.
Чакай.
Сигурна съм, че мога да сляза долу и да
намеря някое плитко място из реката, където да пресека.
Може да отнеме малко време, но...
Тейла!
Тейла!
Боже...
Безопасно е.
Напълно безопасно.
Но пък клатещо се. Прекалено клатещо се.
Почти стигнах.
Благодаря ти.
Хайде.
Хората ти може да са успели да стигнат до вратата и да избягат.
Всичките?
- Не знам, може би.
Нали не намерихме тела.
От това, което каза, съмнявам се, че булокаите
биха отделили време да погребат жертвите си.
РќРµ, РЅРµ Р±РёС…Р°.
Защото, когато приключат с жертвите си, не остава много.
Какво, да не са канибали?
Тейла?
Добре ли си?
- Да.
Остани тук.
- Какво? Тейла!
Тейла!
Този е мъртъв, но този все още е жив.
Не можем да си позволим да вземем затворници.
Можеше да го завържем и да го оставим.
Другите щяха да го намерят и да го освободят, за да се върне към лова.
Знам, че е трудно да го приемеш, но колкото по-малко се те,
толкова по-добри са шансовете ни да оцелеем.
Ръцете му са завързани, сигурно е бил затворник.
Наръган е в корема. Дай ми медицинската аптечка.
Трябва да го оставим.
Какво искаш да кажеш? Той е един от хората ти.
Той не е атосианец.
Дрехите му...
- Никога не съм го виждала.
Очевидно не е един от тях, а ако не
зашия раната му, ще умре от кръвозагуба.
Булокаите скоро ще дойдат.
Знам, но няма да отнеме много време. Моля те.
Овладях кървенето.
Ако раната не се инфектира, ще се оправи.
Скоро ще се стъмни. Остани с него, ще намеря скривалището.
Далеч ли е?
- РќРµ.
Намери ли го?
- Да.
Как е той?
- В безсъзнание, но стабилен.
Можем ли да го преместим?
- Не знам, не бива.
Състоянието му е опасно. Не ми се ще да...
Да, можем да го преместим.
Вода от реката.
- Благодаря.
Поставих капани наоколо.
Ако булокаите наближат, да се надяваме,
че ще ги чуем преди да ни намерят.
Добре.
Как е глезенът ти?
РќРµ СЃРµ Рµ РїРѕРґСѓР» РјРЅРѕРіРѕ.
Не ме боли толкова, благодарение на лекарствата.
Ако искаш да поспиш, мога да...
Какво?
Какво е това?
Вечерята. Топлината ги привлича.
Не е особено вкусно, но ще ти дойде добре.
Не, благодаря, не съм гладна.
Трябва да ядеш.
- Мразех тази част от Сървайвър.
Идва в съзнание.
Спокойно, в безопасност си.
Кой си ти?
- Нейбъл Голан.
От Дженаите.
- Дженаите?
Какво търсиш тук?
Бях поставен, за да работя сред атосианското общество.
Да събирам информация.
Какво е станало?
Мъртви са. Всичките.
Кой изби народа ми?
Призраците. Взеха цялото село.
Не булокаите?
Те казаха на Призраците за селото.
Булокаите почитат Призраците?
Успях да избягам по време на атаката, но
нямах достъп до вратата.
Булокаите я пазеха.
Заловиха ме.
Не съм те виждала досега, от колко време живееш с хората ми?
Пристигнах преди няколко дни.
Откъде сте?
Тя е моя приятелка от друг свят.
Екипировката ви, изглежда като тази на Предците.
Открихме я, докато пътувахме. От доста време търгуваме.
Търгувате? С кого?
Ако все още търсиш информация,
то губиш малкото ти останал живот.
Затова ни благодари за това, че те спасихме.
И да приключваме с този разговор.
Благодаря ви,
че ме спасихте.
Не спа цяла нощ.
При всичките хора, които искат да ни убият
и разни неща, пълзящи под земята?
Да не споменавам, че умирам от глад.
Не чак толкова.
Ще те подсили.
- Ще повърна.
Не мислиш, че можеш да го изядеш и затова не го ядеш.
Не, мисля, че е отвратително и затова не го ям.
Имам приятел като теб.
Страхува се от предизвикателства.
Не се страхувам от предизвикателства.
Записах се за поста на шеф на медицински отдел в друга галактика.
По-предизвикателно няма накъде.
Но да ям ужасна храна?
Съжалявам, но там тегля чертата.
Бива.
Виждаш ли, не повръщаш.
Все още.
Този твой приятел...
Да не е от екипа ти?
Един сприхав астрофизик, може би?
Не. Атосианец.
Казва се Канан.
Водач по природа, но не е наясно.
Прекалено е предпазлив.
Повече от приятел е, нали?
Него си дошла да видиш.
Срещата ти.
Съжалявам, не е моя работа.
Трябва да се науча да млъквам.
Познаваме се от деца.
Но наскоро премина в нещо повече от приятелство.
Все още не съм казала на никой.
Съжалявам.
Трябва ни още вода.
Трябва да тръгваме.
Какво става?
- Можеш ли да вървиш?
Не мисля, че може дори да се изправи.
Скоро много булокаи ще дойдат.
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ, РјРѕРіР° РґР° С…РѕРґСЏ.
Мистър Фрийз. Не, цар Тут!
Грешиш. Ото Премингър е Мистър Фрийз, Виктор Боно е цар Тут.
Винсънт Прайз е Егхед.
- Егхед, точно така!
Добре, Клиф Робъртсън.
- Това го знам. Каубоя, нали?
Тейла и Келър върнаха ли се?
- Не съм ги чувал.
Закъсняват.
- Не е в стила на Тейла.
РќРµ Рµ.
- Нали вчера е имало голям пир.
Може много да е празнувала и спи.
Да, точно такава е Тейла.
- Да й звъннем.
Шейн!
- РљРѕРµ?
Клиф Робъртсън, играеше Шейн.
- Много добре, Шели Уинтърс.
За какво по дяволите говорите?
Трябва да си почина.
Забавя ни и влошава глезена ти.
Ако го оставим, булокаите ще го заловят.
Ако продължим, ще заловят всички ни.
Виж, аз съм първата, която би признала,
че не ме бива особено в някои неща.
Не съм атлетична.
Не мога да готвя. Не искаш да ме чуеш на пианото.
Но мисля, че мога да преценявам хората.
И знам, че никога не би жертвала невинен човек.
Дори и да беше непознат, за да се спасиш.
Което значи, че единствената причина дори да го предложиш, съм аз.
Аз те доведох. Отговорността е моя. Ако нещо ти се случи...
Аз се записах за това. За всичко това.
Може би не знаех в какво се забърквам.
Но това не ме прави по-различна от когото и да е било в Атлантида..
Радвам се, че мислиш така.
Знам, преди всичко да свърши ще трябва да намеря нужната смелост.
Всъщност, ще трябва да я намериш веднага.
Боже.
Тейла!
Тейла, Атлантида е. Чуваш ли ни?
Тейла, Шепард е. Oбади се.
Не би изключила радиото си.
- РќРµ, РЅРµ Р±Рё.
Когото и да е в атосианското село, говори
подполковник Джон Шепард, чувате ли?
Тейла, Шепард е. Отговори.
Какво ще ни направят?
Ще се опитат да измъкнат информация.
Не бива да им казваме нищо.
Д- р Келър, животите на всички в Атлантида са заложени.
Знам.
Съжалявам.
Откъде си?
- Моля?
Домът ти?
Чипева Фолс, Уисконсин.
Малко градче.
Имаш ли роднини?
- Само баща ми.
Майка ми умря преди няколко години.
Съжалявам. Сигурно ти липсва.
Само аз съм му останала.
Значи трябва да оцелееш на всяка цена.
За да се върнеш удома.
РўСЂСЏР±РІР° РґР°...
Ще оцелееш.
Ще се върнеш удома. Разбираш ли?
Кои сте вие?
Аз съм атосианка.
Не ти вярвам.
Не ме интересува какво вярваш.
Колкото повече мълчите, толкова по-зле ще стане.
Казах ти, атосианци сме.
А вие ще страдате за това, което сте причинили на хората ни.
Което ние сме направили?
- Избили сте ги, цяло село!
Селото си беше пусто, когато дойдохме.
Пусто, защото е било нападнато от Призраците.
Които са били доведени тук от вас!
Знаеш ли кои сме?
- Вие сте булокаи.
Тогава знаеш че и нас ни преследват Призраците, като всички други.
Освен, ако не ги почитате.
Разкарайте я.
Ще пощадя живота й.
Ако ми кажеш кои сте.
Каза ли му нещо?
- Каза, че ще те убият.
За Атлантида ли му каза?
РќРµ.
Дадох му адрес. Ненаселена планета, за да го заблудя.
За да ни набавя време. Както каза.
Не мисля, че почитат Призраците.
Онзи там беше изненадан, когато го обвинихме.
Защо ще го отрича, ако е истина?
Така би ни изплашил дори повече, за да проговорим.
Значи просто е дошъл малко след като селото е било нападнато?
Мисля, че това съвпадение...
Нещо мина през портала. Някакъв летящ кораб.
Изчезна преди да успеем да направим нещо.
Вие двамата, наблюдавайте ги.
Останалите, вземете оръжията си и елата с мен.
Още малко.
Тези, които пазеха вратата не приличаха на атосианци.
Булокаи са.
- Какво?
Племе от воини. Безмилостни са.
Обичат да нападат племена, които са мирни.
Страхотно, само това ни притрябва. Още лоши.
Не се тревожи, примитивни са, ще се справим.
Колко примитивни?
- Тояги и стрели.
Стрелите също могат да нараняват.
- Ако успеят да те уцелят в задника.
Признаци на живот?
- Навсякъде, главно в гората.
Трудно е да ги видим от тук.
- Значи ще се приземим.
Взимайте екипировката, момчета.
Ако тези искат битка, с радост ще им я дам.
Джон?
Нейбъл!
- Отдръпнете се.
Откъде взе пистолета?
Не само атосианците криеха оръжия.
Булокаите ме плениха преди да стигна до моите.
Трябва да тръгваме. Сигурно са чули изстрелите.
Идват ли?
- Изглежда не.
Мисля, че можем да си починем.
Благодаря, че дойде за нас.
Спасихте живота ми, реших да ви върна услугата.
Мислех, че си мъртъв.
- Не мога да умра все още.
Имам прекалено много въпроси, на които трябва да отговорите.
Като за начало - дай ми адреса на Атлантида.
Признаци на живот - там, там. Там и там.
Доста помогна.
Натам.
- Така ли? Защо?
Без причина.
- Стига ми.
Да тръгваме.
Защо го правиш?
- Дай ми адреса и ще те пусна.
Виждам, че не си чак толкова ранен.
Напротив, просто мога да понасям болка.
Адресът! И ще те пусна. И двете ви.
Излъга.
Не си дженай, нали?
Имаме споразумение с тях.
Не биха постъпили така за да се свържат с нас.
Добре, тази част не беше вярна. Но булокаите ме плениха.
Ти почиташ Призраци.
Ти си отговорен за смъртта на атосианците.
Освен ако не съм излъгал и за това.
Какво искаш да кажеш? Не са мъртви?
Дай ми адреса и ще ти разкажа всичко.
Не мърдай.
- Развържи ме.
Махни се.
- Дай ми пистолета.
Ще те застрелям.
Не, няма. Не можеш.
Ти си доктор. Лечител!
Не убиец.
Прав си, лечител съм.
Но ми трябва нещо, което да лекувам.
Какво е станало с народа ми?
Какво е станало с тях?!
Добре ли сте?
- Да.
Какво е станало?
- Народът ми.
РќСЏРјР° РіРё.
За какво говориш? Всички? Какво е станало?
Нейбъл!
Къде отиде?
- РќРµ РІРёРґСЏС….
За какво говорите?
Не и стрели!
- Трябва да тръгваме!
Как се чувстваш?
Добре съм. Д- р Келър настоя да остана на легло.
Страхува се, че имам сътресение.
- Слушай я.
Тъкмо се връщам от Нови Атос.
Булокаите са си тръгнали. Сигурно сме ги изплашили.
Родни прати екипи, за да разберат какво е станало с народа ти.
Намерихте ли Нейбъл?
Претърсихме планетата, няма признаци на живот.
Сигурно е избягал през вратата.
Или лежи мъртъв някъде.
Той знае какво е станало с народа ми.
Ще ги намеря.
- Знам.
И ще ти помогнем, но трябва да си починеш и да се оправиш.
Който и да го е направил, ще си плати.
Ще се погрижа.
Докторе, вие как сте?
Просто изкълчване, ще се оправя.
Защо ти можеш да работиш, а аз не?
Защото не ме биха и наполовина, колкото теб.
Била съм и по-зле.
- Вярвам ти.
Но сега си на моя територия, така че трябва да ме слушаш.
По-късно ще намина пак.
Разрешиха ми да си отида у дома за няколко дни.
Бог да благослови междугалактическия мост, а?
И така...
Видях баща ми.
И трябва да благодаря на теб за това.
Колко време трябва да остана тук?
Още около ден.
Казах ти, че се чувствам добре.
Няма сътресение.
- Права си.
Нямаш.
Тейла, прегледах резултатите от изследванията.
Трябва да поговорим за нещо.
Субтитри: Insaneboy.