Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E06 - Tabula Rasa (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E06 - Tabula Rasa (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Ехо! Има ли някой?
Имам нужда от помощ!
Натисни тук
Добре, слушай, знам че сигурно се паникьосваш сега, но няма време за това.
Трябва да се съсредоточиш.
Сигурно се чудиш кой те е завързал за бюрото.
Истината е, че беше ти.
Искам да кажа аз.
Направих го, защото исках да видиш това съобщение.
Ще отнеме много време да ти обясня всичко,
а и ти ще го забравиш, затова просто ми се довери.
Ще намериш нож, залепен под стола ти.
Намери го и се освободи.
А сега слушай внимателно.
Жизненоважно е да намериш тази жена.
Това е Тейла. Намери я.
Не знам къде е, но трябва да я намериш, ще ти помогне.
Провери в столовата или при килиите, не знам, но я намери.
Не се тревожи за нищо друго.
И за бога, не се доверявай на никой. Просто я намери, и то бързо.
Защото, ако не го направиш, стотици хора ще умрат.
Включително и ти.
Това е Тейла. Намери я.
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 6
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Дейвид Купър
14 часа по-рано
Кейти?
Родни! Здрасти, какво правиш тук?
Чух, че си се върнала, а не съм те виждал от известно време...
Знам, имаме цял нов континент за
изследване и разнасях проби цяла седмица.
Виждам, нещо интересно?
Растенията доста приличат на тези на Лантия.
Намерихме няколко нови вида.
Което ми напомня - имам изненада за теб.
Криеше се в едни храсти.
Какво е това?
- Все още няма име.
Но мисля да го нарека
родниановелоса.
На твое име.
Наистина ли?
Можеш да го направиш?
- Да.
Внимавай, бодлите могат да пробият кожата.
Чудех се дали мога да те откъсна от всичко това за един обяд.
С удоволствие.
Но мисля, че се разболявам.
Имам главоболие и ми се вие свят, мислех да ида в лазарета.
Ще дойда с теб.
Родни, няма нужда, знам колко мразиш да си около болни хора.
Не, няма проблеми.
Толкова си мил. Благодаря.
След теб.
Доктор Браун, виждам, че сте довела любимия ми пациент.
Какво? Не, не сме дошли за мен този път, а за нея.
Добре, какво мога да направя за вас?
Имам ужасно главоболие и ми се вие свят.
Кога те заболя главата?
- Тази сутрин, защо?
Защото си четвъртия човек с тези симптоми,
втория от ботаническия отдел.
Джералд? Здрасти.
Кой е този?
- Джералд Бакстър, от екипа ми.
Срещали сте се.
Онзи с колекцията от буболечки.
Да, вярно, спомням си.
Ще трябва да ти взема кръв.
На вас също, докторе.
- Какво?
Ако има някаква болест, вие също може да сте бил заразен.
Съжалявам.
Екипът на майор Дорсън се върна от M6R-214.
Изследвали са останките около планетата и са намерили
части от един, може би два репликаторски кораба.
Време беше Призраците да се организират и да отвърнат на удара.
Предполагам. Все пак са победили Древните.
Репликаторите може да изглеждат като Древните и да използват
същата технология, но ще е много по-трудно да бъдат победени.
Полковник Картър, обадете се.
Кажете, докторе.
- Имаме развиваща се ситуация.
Разпореждам карантина на нивото на лазарета.
Какво става?
- През последния час се появиха
11 пациента, които се оплакват от главоболие и световъртеж.
Осем от разузнавателния екип, който току-що се върна от континента.
Някаква идея какво им има?
- Направих кръвни изследвания
Намерих бактерия, която не съм срещала преди,
проверявам базата данни на древните.
Какво искаш да направим?
- Като за начало
изолирайте всеки, който е бил на континента и го
пратете във вторичната медицинска лаборатория за изследвания.
Ще го направи, дръжте ни в течение.
- Още резултати.
И двамата сме заразени. Както и д-р МакКей.
Добрите новини са, че най-напредналият
случай все още показва само леки симптоми.
Може би няма да се влоши повече.
- Да се надяваме.
Настоящето
Ехо?
Ей, събуди се.
Какво правиш тук?
Не знам.
- Какво правиш?
РќРµ СЃРё РІРѕР№РЅРёРє.
- Щом казваш.
Ела с мен, на безопасно място.
- РќРµ, РЅРµ.
Чакай, какво става?
- Войниците, погнали са ни.
Ако ни хванат, ще ни отведат?
- Къде? Какво е това място? Какво...
Ще млъкнеш ли? Войниците ще ни чуят.
Какво по дяволите става? Защо не си спомням нищо?
Не знам. Никой не може.
Виждал си други?
- Да, още двама.
Освен войниците.
Тя. Тя беше ли там?
- РќРµ.
Трябва да я намеря.
- Защо?
Не знам, важно е.
- Войниците сигурно са я хванали.
Може ли да го попитаме?
- Луд ли си?
Ако те видят, ще те застрелят и ще те отведат.
Не бива да ме отвеждат.
- Ела да се скриеш с мен.
Не мога, трябва да я намеря.
- Добре, както искаш.
Десет часа по-рано
- Започна изведнъж и после спря.
Добре, благодаря че ми каза.
Няма ли да направиш нещо?
- Не виждам с какво може да помогне.
Нов симптом е, може да е важно.
Не виждам какво отношение има треперенето
на коленете към това състояние,
а и ти си единственият, който го изпитва.
Засега. Не знаем нищо за тази болест.
Най-добре ще е да се опиташ да се успокоиш.
Остави ме да си свърша работата.
Заповядайте.
- Благодаря.
Какво каза д-р Келър?
- Ще го вземе предвид.
И ми благодари за приноса. Ти как си?
Добре съм.
- Екипът на Келър работи усърдно.
Опитват няколко неща, сигурен съм, че ще намерят лек.
Добре ли си?
- Главоболието ми, влошава се.
Мога ли да направя нещо?
Би ли помолил сестрата да ми донесе малко чай?
На този какво му е?
Р’СЏСЂРЅРѕ.
Мари, какво става?
- Не знам.
Зави ми се свят.
Искате да кажете, че инфекция е минала през костюма?
Не съм напълно сигурна.
Възможно е преди това да е била изложена.
Но това значи, че инфекцията вече се е разпространила из населението.
Медицински екипи провеждат кръвни изследвания из града,
за да разберем какво е положението.
Потвърдено ли е, че е дошло от континента?
Пробите, донесени от ботаническия отдел са отрицателни.
И все пак, това е най-вероятната възможност.
Ами базата данни?
- Все още нищо не съм намерила.
Но продължавам да търся. Има още нещо.
Понеже нямаме идея какво прави тази болест или как се разпространява
и дори дали мерките ни за безопасност имат ефект,
предлагам незабавно да прекратим операциите на Старгейта.
Благодаря ви, докторе.
Здрасти. Как се чувстваш?
Не знам.
- Донесох вечеря, пържоли. Добри са.
Попитах д-р Келър за приятеля ти, д-р Бакстър,
каза че спи, но очевидно треската е отминала.
РљРѕР№?
- Д-р Бакстър, нали така се казва?
Онзи от екипа ти?
Кейти?
РљСЉРґРµ СЃСЉРј?
В лазарета си, нали те доведох. Помниш ли?
Кой си ти?
Настоящето
Ей!
Задръж.
- Не искам неприятности, просто...
Заведете го при другите. Хайде.
- Да, сър.
8 часа по-рано
- Какво ново?
Дойдоха кръвните изследвания, шестима човека от
шест различни зони на града, всичките са болни.
РўРѕРІР° РЅРµ Рµ РЅР° РґРѕР±СЂРµ.
Или е статистическо чудо или цялата база е заразена.
Пуснахме още изследвания, за да го потвърдим, но нещата не са розови.
Не знам за теб, но аз съм добре.
- И аз, и това е проблемът.
Ако има времеви период преди симптомите да се проявят,
може да се разпространи навсякъде, преди да осъзнаем какво става.
Уведомих командване Старгейт, че спираме действието на Старгейта.
Полковник Картър, д-р Келър е.
- Кажете.
Пращам ви снимки на Кейти Браун, както и на още няколко пациенти,
които показват признаци на амнезия.
Всички те имат висока концентрация на
засегнати клетки в един от мозъчните дялове.
Изглежда бактерията кара клетките да произвеждат хормон,
който пречи на мозъка да се възползва от епизодичната памет.
За какво става въпрос?
Скоростта на влошаване е различна при всеки пациент,
но във всички случаи изглежда че напредва,
което значи че колкото повече време изкарат
без да бъдат лекувани, толкова по-лошо ще стане.
Скоро няма да могат да си спомнят имената си.
Каза, че първите симптоми са главоболие и световъртеж.
Така е.
- Колко време минава до
първите признаци на загуба на паметта?
И това при всеки е различно, но средно около шест часа.
Ами вие, докторе, как сте?
- Главоболията започнаха.
Продължавайте да търсите из базата данни, все още мисля,
че тя е най-добрият ни шанс да намерим решение.
С удоволствие, но ако сме прави, скоро ще бъде пълно с пациенти,
а тук вече е доста пренаселено.
Столовата. Може да я разчистим и да направим временно помещение.
Добра идея. Най-малкото ще събере всички на едно място за лечение.
Направете го.
Добре ли си?
- Да.
РљСЉРґРµ СЃСЉРј?
Надявахме се ти да ни кажеш.
Кои сте вие?
Не знаем.
- Никой нищо не може да си спомни.
Какво става навън? Какво видя?
Нищо.
Само празни коридори. Как се озовах тук?
Войниците те доведоха.
- Защо?
Водят всички тук. Казаха, че е за наше добро.
Не си губи времето. Няма да се отвори.
Защо ни го причиняват? Защо не си спомняме нищо?
Компютърът!
Къде е компютърът ми?
- Не беше с теб, защо?
Трябва да намеря един човек.
Жена. Тейла!
Познавате ли я?
Някой тук познава ли Тейла?
Който и да е?
Мислех, че градът се запечатва, за да предотврати такива неща.
Има.
- Така ли?
И защо не действа?
- Мен ли питаш?
Главоболие?
- Да.
Джон?
- Добре съм.
Ти как се чувстваш?
Добре.
- Симптоми?
Не, все още нищо.
- И при мен е така.
Какво има?
- Как знаят, че сме заразени?
Не са изследвали кръвта ми.
Моята също, но вероятно сме били изложени.
Това че сме изложени, не значи, че сме заразени.
Може би не всички биват засегнати
по един и същи начин. Чувствам се страхотно.
Аз също.
Вероятно трябва да го кажеш на д-р Келър.
Да.
Извинете.
Д- р Келър!
Искам да поговорим.
- Малко съм заета.
Не съм болен.
Ако не си бил изложен, то си пропиля здравето като дойде тук.
Знам, че съм бил изложен. Хората, с които работих цял ден са болни.
На мен ми няма нищо. На Тейла също.
Мислиш, че може да си имунен?
- Вие сте доктора.
Добре, ще ми трябва проба от кръвта ти.
Вземете колкото ви трябва.
Какво правиш?
- Някак трябва да запомня.
Чувствам как някои неща ми се изплъзват.
А сега какво правиш?
- Махам се от тук.
Добре, всички. Слушайте.
Трябва да избягам възможно най-бързо.
Някой знае ли как?
- Не може просто да си тръгнеш.
Защо не?
- Ами войниците?
Ще трябва да се справим с тях. Не им вярвам особено.
Това не значи, че трябва да тичаме наоколо,
не знаем на какво можем да попаднем.
- Нещо е причинило това.
Нали така? И няма да разберем какво, ако стоим тук.
Някъде там има жена, която...
Жена на име...
Тейла.
- Тейла! Да, мерси.
Мисля, че тя знае нещо.
- Какво?
Не знам, но ще изляза и ще разбера.
Може би трябва да го послушаме.
- Защо?
Има смисъл.
Защо войниците не са ни казали какво става?
Защо не са направили съобщение, защо не са пратили помощ?
Може би не знаят повече от нас.
Трябва ни план.
Пуснали са те?
- Направиха нови произволни
изследвания из града, всички са положителни.
Вече няма смисъл да има карантина на лазарета.
Имаш ли признаци?
- Главоболие.
И аз съм така.
Пет долара, че първи ще изгубиш паметта си.
Р РѕРґРЅРё!
- Здрасти.
Имаме храна, вода и одеала. Нямаме достатъчно легла, но ще се справим.
Нареди на ненужния персонал да отиде в столовата.
Така или иначе ще свършат там, така поне няма да обикалят коридорите.
И аз за това се притеснявам, ще пратя Лорн с екип войници,
за да е сигурно че заповедта се спазва.
Тези са от д-р Нийвс.
Стимуланти. Предполагат, че може да забавят губенето на памет.
Временно решение е, но ще ни набави няколко часа.
Знаем ли какво има в тези, защото съм алергичен към...
Гълтай го.
Раздай ги на Лорн и хората му.
Още нещо.
Наредих на д-р Зеленка да премахне главния кристал на вратата.
Не можем да позволим тази болест да се
разпространи из галактиката или на Земята.
Какво ще стане, щом всички започне да забравяме?
Д- р Келър ще измисли нещо преди това.
Здрасти. Нали щяхме да преместим всички в столовата?
Той е най-тежкият ни случай, не можем да го преместим.
Какво мога да направя за теб?
- Чудех се дали сте открили нещо.
Какво искаш да кажеш?
Нямам симптомите на болестта, помните ли?
Възможно е да имаш някакъв естествен имунитет.
Докторе...
- Ще ти взема кръв.
Докторе! Вече го направихте.
Случва се и с мен, нали?
Докторе, конвулсии!
Добре, дай му...
Меда... Медазелин. 4 милиграма.
Сърцето отказва, дайте дефибрилатор.
Заредете на 200.
Отдръпнете се.
Заредете на 300.
Отдръпнете се.
Давайте! Давайте!
Спрете!
Стой!
Насам!
Мисля, че се измъкнахме.
- Слава богу.
Дробовете ми ще се пръснат.
Какво сега?
- Не знам.
Как да я намерим?
- РљРѕР№?
Тейла, тази, за която рискувахме животите си.
Вярно. Така беше.
Не знам.
- Добре.
Ще търсим стая по стая.
Колко голямо може да е това място?
Къде ни водите?
- Казах ти - в столовата.
Не искам да ходя там.
- Спокойно, не се страхувайте.
Доверете ни се, за ваше добро е.
Дотук с мира и тишината.
Столовата е насам.
Р’СЏСЂРЅРѕ.
Не ме гледай така. Лесно можеш да се загубиш наоколо.
Майор Лорн прибира още хора.
Започват да се съпротивляват.
- Започват да забравят.
Сигурно не могат да разберат защо войниците ги преследват.
Казах му да заведе хората си в оръжейната за зашеметители.
Не ми харесва това да стреляме по наши хора.
Може да нямаме избор.
- Май си прав.
Скоро ще има доста паникьосани и объркани хора.
Добре, продължавай.
Какво?
- Ела с мен.
По-леко с тези, майоре.
Сър, трябва да забавим това нещо. Ако всички забравим, няма връщане.
Да, знам. За това искам да говорим. Имам идея.
Не минахме ли от тук?
- РќРµ.
Сигурна ли си?
РќРµ.
Имам идея.
Какво правиш?
- Ако се върнем,
ще знаем, че вече сме минали от тук.
Ако успеем да си спомним, че ние сме го маркирали.
Знам, че сте там! Хвърлете оръжията и излезте бавно.
Ниският с очилата.
Какво правиш?
- Познавам го.
Не стреляй.
Нямаме оръжия.
Кои сте вие?
- Войниците ни заловиха, избягахме.
Наистина ли?
Чакай малко. Какво е това?
Намерих го.
- Дай да го видя.
Какво е?
- Не знам, но знам, че е важно.
Защо?
- Не знам.
Това е Тейла. Намери я.
Как знаеше какво да натиснеш?
- Не знам, просто знаех.
Това е тя. Тейла.
- Познаваш ли я?
Не точно.
Търсим я. Мислим, че може да ни помогне.
Пише да я намерим.
Как ще я намерим?
Това исках да ви покажа.
Това ли е бактерията, която причинява болестта?
Не точно, но много прилича на нея.
В базата данни ли го намери?
Престанах да търся в базата данни.
Знаех, че има защо само Ронън и Тейла да не са болни.
Нямаме много информация за сатидийците,
затова започнах да търся из данните на д-р Бекет за атосианците.
Това е кръвна проба, взета от 10-годишно момче.
Бил е болен от...
Записах си го.
Кирсън треска?
- Да, точно така.
Това е често срещано заболяване сред децата из галактиката.
Прекарах го на осем години.
- Аз пък на десет.
Но това не може да е същата болест.
Тя не засяга възрастните. А и не причинява загуба на памет.
Може да е така, но бактериите толкова си приличат,
че не можем да пропуснем този факт, трябва да са свързани някак си.
Чакайте малко. Може да са едно и също.
Това обяснява защо сензорите не са я разпознали като заплаха.
Как е възможно?
- Помислете.
Тази планета не е имала старгейт, докато не дойдохме.
Може би, когато Древните са разузнавали това място
без да искат да са донесли тази
Кирсън треска с тях, която в порядъка
на 10000 години е мутирала и вече причинява тези нови симптоми.
Обяснява и защо Ронън и Тейла не са засегнати.
Имат антитела, изградени, когато са били малки.
Ако те имат антитела...
Ще отнеме месеци да се разработи лек.
Дори не съм сигурна дали е възможно.
Сокът на растението енчари.
Хората ми го използват от поколения, за да лекуват треската.
Ефективно е и не са нужни големи количества.
Да идем да наберем малко.
- Вземете скачач.
Чакайте. Вратата не работи, помните ли?
Наредихте на д-р Зеленка да извади главния кристал.
Къде го е сложил?
Зеленка, Шепард е. Обади се.
Проверете стаите там и там.
Искам до 10 минути да няма никой.
Лорн, обади се.
- Да, сър, кажете.
Виждал ли си Зеленка?
- Всъщност, да.
В столовата ли е?
Съжалявам, сър, избяга. Сигурно е чул, че идваме.
Удари един от хората ми с метална пръчка
и избяга в една шахта преди да успея да го зашеметя.
Не се знае къде е сега.
Зеленка, обади се.
Зеленка, отговори.
Радек? Няма да те нараним. Трябва ни помощта ти.
РќСЏРјР° СЃРјРёСЃСЉР».
Дори не знаем дали все още има радио.
Дори и да го намерим, няма да си спомня къде е сложил кристала.
Прецакани сме.
- Трябва да има някакъв начин.
Скачачите! Те имат устройства за набиране.
Няма значение, без кристала, вратата няма да може
да установи стабилна дупка. Никъде няма да ходим.
Пропускам нещо. Не мога да се концентрирам.
Ами континента?
- Ронън е прав.
Растението го има на много светове, може да го има и тук.
Добре, да предположим, че го намерим, как ще го разпространим?
Ще измисля нещо.
Ще остана с Родни. Знаеш ли какво търсиш?
На Сатеда расте като бурен.
Там.
Ще се справиш. В кръвта ти е.
Буквално.
Чакай малко. Какво правя?
Каза, че най-бързото разпространение ще е по
въздушен път, чрез вентилационната система.
В момента заобикаляш протоколите за
температура, влажност и налягане.
Вярно. Лесно е. Само трябва да вляза в папката и...
Стига бе!
- Р РѕРґРЅРё.
Не, не, не. Би трябвало да мога да го направя, докато спя.
Боже. И с мен става, нали?
Запаси спокойствие.
- Не, не. Не разбираш.
Паметта ми по начало си е зле. Имена, рождени дни...
Веднъж забравих деня на майката пет поредни години.
Колко е отношението на периметъра на окръжност към диаметъра му?
Пи. 3,14159265 и така нататък.
Не се брои, това е лесно.
- Ти си учен, Родни.
Това те интересува. Това ще задържиш най-дълго.
Вярно. Така е.
Чакай малко.
Това не ме ли прави лош човек?
Прави те човека, който ще спаси животите ни.
Добре.
Какво е това място?
Не знам.
Изглежда набързо са се изнесли.
- Няма я тук. Хайде да...
Тихо, хайде.
Добре, огледайте хубаво. Трябва да са тук.
РЎСЉСЂ.
Намерих ги.
- Добре, хайде, да тръгваме.
Може ли да тръгваме вече, моля?
Какво има?
- Имам идея.
Хайде.
Да тръгваме.
Чакай малко.
Какво е това място?
- Континента.
Какво правим тук?
- Вече ти казах.
Трябва да вземем растението.
Нещо не е наред.
Всеки път е забавно.
Съжалявам, приятел. Ще ме забавиш.
Колко още, Родни?
- Почти свърших, поне така мисля.
Какво беше това?
- Ще ида да видя.
Продължавай да работиш.
Не мърдай!
Майор Лорн. Аз съм - Тейла.
Не трябва да си тук.
- Майоре, аз съм.
Всеки трябва да отиде в столовата.
С д-р МакКей...
- Ръцете на главата.
Бавно.
Тейла?
Боже.
Вдигнете я.
Хайде.
Добре, слушай.
Знам, че сигурно се паникьосваш сега,
но няма време за това. Трябва да се съсредоточиш.
Сигурно се чудиш кой те е завързал за бюрото.
Събудила си се.
- Майор Лорн, трябва да...
Спести си приказките. Никъде няма да идеш.
Искам да знам какво си направила на хората ми.
Аз ли? Мислите, че аз съм виновна?
Хапче ли е? Някакво биологично оръжие?
Майоре, болни са.
Вие също. Цялата база е заразена.
Всички освен теб.
Да, аз имам имунитет.
РЈРґРѕР±РЅРѕ, Р°?
- Колко такива сте изпили?
Оставете аз да се притеснявам за това.
Хапчетата. Те ви правят такъв.
Объркват ви, нестабилен сте.
- Мен ли?
Не аз пуснах зараза сред хората си. Престани да бавиш.
Искам да знам какво търсеше в коридора.
Р РѕРґРЅРё.
- Тейла.
Да. Радвам се да те видя.
Полковник Картър, д- р Зеленка, вас също.
Как ме намерихте?
Не можехме да го намерим, затова проследихме него.
Завърши ли работата си?
- Какво искаш да кажеш?
Можеш ли да махнеш щита?
Не знам.
Бързо.
Не мърдай.
Хвърли го.
Отстъпи.
А сега ми кажи.
Кой си ти по дяволите?
Знам, че нищо не помниш.
Не знаеш какво става.
- Объркан си.
Сигурно си и уплашен. Аз бих бил.
Трябва да ми се довериш.
Приятели сме. Нещата, през които сме минали,
не ме интересува какво казват. Никоя болест не може да ги заличи.
Не и напълно. Нали?
Дълбоко в себе си знаеш, че е истина.
Дай ми пистолета.
- Добър опит.
Като нищо ти си ме вързал.
- Хубаво.
Застреляй ме. И ще си напълно сам, насред тъмната гора,
без да знаеш кои си, къде отиваш и какво да правиш.
Как мога да влоша положението?
Прав си.
Хайде. Сядай.
Сигурна ли си, че не искаш ти?
- Не знам как.
А аз знам?
- Да.
Ти създаде програмата. Каза, че почти си свършил.
Значи ще е лесно.
Родни, чуй. Трябва да го направиш. Това е единственият ни шанс.
Знанието е в теб. Просто трябва да го намериш.
Еха.
- Направи го.
Явно наистина почти съм бил свършил.
Сега какво?
Сега трябва да се надяваме, че полк. Шепард и Ронън
са успели с тяхната част.
РљРѕР№?
Какво има?
- Кораб, при хангара.
Идентифицираха ли се?
- РќРµ, СЃСЉСЂ.
Може да са пратили помощ.
- Може и да е нападение.
Свържи се с другите, кажи им да отидат в хангара..
И намерете майор Лорн.
Добро пилотиране.
- Мерси.
Хайде, помогни ми.
Трябва да ги занесем на Тейла.
РљРѕР№?
- Хайде.
Горе ръцете. Веднага.
Чуйте, лейтенант. Това е лекарство, трябва да го занесем.
Казах горе ръцете.
Към килиите.
Допускате грешка. Има хора, които имат нужда от това.
Знаеш ли какво правиш?
- Какво става, по дяволите?
Сър, тези хора искаха да проникнат в базата.
Лорн, чуй ме. Всички ще умрат, ако не ме послушаш.
И кой си ти?
- Виж в джоба си.
Какво?
- Погледни в джоба на жилетката си.
Снима го, в случай, че това стане.
"Командващият ти офицер. Довери му се." - Бях там.
Прав е.
Това е командващият ни офицер.
Точно така. Аз съм командващият ви офицер.
Затова трябва да правите това, което ви казвам.
Да, сър. Какви са заповедите ви?
Правете каквото той казва.
- Оръжието ми.
След мен.
Полковник, как сте?
Какво е станало?
- Тейла пусна лека в системата.
Изпадна в безсъзнание.
Колко време съм спал?
- Около ден.
Ден?!
- Повечко от другите.
Как си, Джон? Как е паметта?
Доста добре.
Малко ми е мешано
Ако забравя рождения ти ден...
- Ще ти простя.
Когато се почувстваш по-добре, майор Лорн иска да говори с теб.
Случилото се го притеснява.
- Не е било по негова вина.
Радвам се, че снимката все още беше в него.
Добра идея беше.
- Да, ако бяхме забавили
доставянето на лека, още много щяха да загинат.
Какво искаш да кажеш?
Къде е МакКей?
РўСЂСЏР±РІР° РґР° РїРѕСЃРїРёС€.
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ, РґРѕР±СЂРµ СЃСЉРј.
Ще те уведомя, щом се събуди.
Ще остана.
Добре.
Не се предава.
Бори се.
Кейти?
Докторе! Движи пръстите си.
Кейти? Кейти!
РљСЉРґРµ СЃСЉРј?
- В лазарета.
В безопасност си.
Помниш ли нещо?
Р РѕРґРЅРё?
Радвам се да те видя.
- И аз теб.
Субтитри: Insaneboy.
Синхронизация за HDTV: Галимир Вельов