Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E05 - Travelers (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E05 - Travelers (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Атлантида, говори Шепард. Наближавам вратата.
Разбрано. Откакто съм в галактиката Пегас
съм построил около половин дузина научни станции на различни планети.
А ти никога не си искал да закараш запаси на която и да е от тях.
Зает човек съм, Родни. Така се случи, че имах време.
А д-р МакКензи по случайност
изучава примитивно племе, живеещо на тропически рай,
което има, как го каза той, "почти никакви социални задръжки".
Да, бяха много приятелски настроени.
Какво по дяволите?
- Какво става?
Мисля, че някой стреля по мен.
Засичам кораб. Наближават ме.
Призраци ли са?
- Не мисля, но...
Това, с което ме обстрелват, току-що даде на късо системите ми.
Не мога да включа оръжията.
Можеш ли да стигнеш до вратата? Шепард?
Шепард?
Родни? МакКей!
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 5- Пътници
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Готин кораб. Иска...
Иска малко работа, но виждам потенциала.
Не говоря за нещо драстично.
Една боя, някоя друга възглавница.
Вижте. Май не искате да ми кажете какво става.
Ето как ще станат нещата.
Ще ти задавам въпроси, ти ще отговаряш.
Достатъчно ясно ли е?
- Да.
Кой си, откъде си и откъде взе кораба си?
Какво съвпадение. Щях да те питам същото.
Разликата е, че не моите ръце са завързани зад гърба ми.
Отново. Кой си, откъде си
и откъде взе кораба си?
Какво е станало?
- Не съм сигурен.
Шепард е бил нападнат преди да стигне вратата.
От кого? - Хората на планетата не са много развити.
Мисля, че спокойно можем да приемем, че те нямат нищо общо.
Знаем, че преди да загубим връзка,
засякохме кратък излив на радиация в областта на вратата,
отговарящ на този при отварянето на хиперпространствен прозорец.
Призраци?
- Шепард не мислеше, че са те.
И малкото данни, които уловихме от скачача, го потвърждава.
Енергийната следа не съвпада. Не съвпада и с древна технология,
което елиминира и репликаторите.
Не познаваме други раси, които да имат такава технология.
Никой не достига това ниво, без да бъде унищожен от Призраците.
Тогава кой е бил?
Мога така цял ден.
Напротив, след време кокалчетата ти ще те заболят.
Каза ли нещо?
- Само името си.
Рийд Ричърдс.
Казва се Шепард. Уловихме част от разговора му.
Не разбрах твоето име.
Наричай ме Ларин.
Добре ще е да съдействаш. Срамота ще е да ти навредим.
Съгласен съм.
Ако ми кажете кои сте и какво сте
ще се споразумеем някак.
Недей да ме надъхваш и да ме разочароваш.
Кажи му какво стана с последния, който ме разочарова.
Не знаем. Не намерихме тялото му.
Мислим, че го е пратила в космоса.
Схващам.
Добре. Доведете го.
Ставай.
Друго мъчение?
Когато прекарваш толкова време в космоса, колкото нас
не попадаш често на прясна храна.
За колко време говорим?
Това е разговори, нали?
Двустранен
РўРѕРІР° Рµ РґРѕРјСЉС‚ РЅРё.
Този кораб?
- И други като него.
Ние сме пътници.
Живеете в космоса?
Приземяваме се на планети, при нужда. За запаси, търговия.
Иначе постоянно се движим.
- Бягате от Призраците?
Така е започнало.
Но сега, просто сме си такива.
Не се обиждай, Ларин.
Но това не е кой знае какъв живот.
Да те развъждат, също не е кой знае какъв живот.
Освен това
храната има всички нужни хранителни съставки.
Колкото и изкушаващо да звучи,
челюстта ми ме наболява в момента.
Подобни неща са нужни от време на време.
Въпреки че не е най-ефикасният начин за извличане на информация,
помага на хората да разберат
ситуацията си.
А моята ситуация изцяло зависи от теб.
Точно така. Знам повече за теб, отколкото предполагаш.
Така ли?
Знам, че имаш генът, нужен за боравенето с лантийска технология.
Имам какво?
Шепард, знам, че имаш тайни.
А ако съдействаш, може да те оставя да задържиш някои.
Но ако продължиш да се държиш, сякаш нищо не знаеш
наистина ще те изхвърля в космоса.
От доста време чуваме слухове за нова група хора в галактиката,
които използват древната технология, за да се бият срещу Призраците.
Затова поставихме мрежа от сателити
на дузини светове, които имат врати в космоса.
Надявайки се да ви засечем.
След време извадихме късмет.
И на първата ни среща, вие ме нападнахте и обезвредихте кораба ми.
Щеше да минеш през вратата, а не можех да го позволя.
Всеки, който може да борави с лантийска технология
особено ни интересува.
Затова взехте проба от кръвта ми.
Разработваме адаптер, който се нуждае
от малка част генетичен материал.
Трябваше ни кръвта ти, за да го изпробваме.
Явно не е минало много добре.
Защо мислиш така?
- Иначе щях да съм ви безполезен.
Не се подценявай.
Има много неща, с които може да си ми полезен.
Командире, наближаваме координатите.
Разбрано. Излезте от хиперпространство.
Прав си. Адаптерът не работи все още.
Ела с мен.
Новак, главният ми учен, настоя че ще
имаме по-голям шанс да подобрим адаптера,
ако го построим, изпробвайки го с лантийска технология,
която вече е активирана.
Не разбрах и дума от това, което ми каза.
Искате да използвате кораба ми.
- Не точно.
Пусни щита.
Шепард, чуваш ли ме?
Нещо против да ми кажеш какво правиш?
Предлагам ти сделка.
Отворете вратите на хангара.
Така не бива.
- Не се притеснявай.
Няма опасност, освен ако щитът не откаже,
а това почти никога не става.
- Защо го правиш?
Искаш ли да узнаеш за какво става въпрос? Погледни под теб.
Ще приема, че разпознаваш технологията.
Лантийски боен кораб.
Не е работил хиляди години, а ти ще ми помогнеш да го включим.
Да ви е хрумвало, че има причина да са изоставили кораба?
Знаем причината. Влязохме в записите на кораба.
Призраците са ги атакували. Изгубили са комуникациите.
Щитът е отказвал, а двигателя също е бил повреден, но са избягали.
Разбрали са, че двигателят излъчва
смъртоносна радиация, били са принудени да го изоставят.
Възнамерявали са да се върнат и да го поправят, но не са имали шанс.
От тогава, корабът се е носел в 200 годишна орбита около близка звезда.
Значи не е бил поправен.
РќРµ.
- Не ми се ще да го казвам,
но се съгласих да ви помогна, за да не ме убиете.
Ще умра от радиация.
- Не се тревожи.
Сложихме щитове, които да предпазват някои зони на кораба.
А и всички имаме детектори на радиация.
Заведете го на мостика. Започнете с досветлинна скорост.
Ще проверя излъчвателите на щитовете.
Ще може ли един детектор и за мен, а?
Ето.
Знаете ли, корабът е на десет хиляди години.
Просто казвам, че ако не заработи, вината не е моя.
Просто започни.
Невероятно. Два месеца се опитвам да активирам тези системи.
Трябва да настроя адаптера, чрез твоите команди.
Започни като преместиш кораба напред.
Сигурен ли си?
- Затова сме тук.
Ти пилотираш кораба, а аз записвам командите
за да мога да ги повторя.
- Добре, но...
Достатъчно. Пилотирай проклетия кораб.
РЇСЃРЅРѕ.
Просто казвам ти каза да започна като преместя кораба напред,
а трябваше да кажеш започни като включиш инертните забавители.
Чакай!
Един приятел има същия пистолет.
Чудех откъде го е взел.
- Ще те убия.
Сайлъс, какво става?
Новак, какво става?
Съжалявам, хората ти не могат да говорят в момента.
Шепард, какво правиш?
Каза да пилотирам кораба, затова пилотирам кораба.
Споразумяхме се. Щях да те пусна, в замяна на помощта ти.
Съжалявам, обикновено не се доверявам на хора,
които ме отвличат, измъчват и заплашват да ме пратят в космоса.
Нищо.
Няма останки, няма предавател.
Ако е някъде там, щяхме да сме го намерили.
Къде е тогава?
- Не е в орбита и не е на планетата.
Остава да приемем, че този, който го е
атакувал, го е отвлякъл преди да избягат.
Какво правим сега?
- Нищо.
Няма как да го проследим. Може да е навсякъде в галактиката.
Понякога просто нищо не можем да направим.
Шепард, искам да излезеш от хиперпространство.
Не мисля.
- Чуй ме.
Изключих щитовете, които предпазват твоята зона.
В момента нахлува радиация.
Блъфираш. Няма да жертваш хората си.
Не искам да те убивам, но ако не предадеш управлението,
няма да имам избор.
Изненадваш ме, Шепард.
Ами, щом не съм те разочаровал.
Не, знаех че ще направиш нещо.
Просто не очаквах нещо толкова...
Умно? Изобретателно?
- Безразсъдно.
Можеше да избиеш всички ни.
Веднъж устоях на 11G в F-16 без да припадна, реших да пробвам.
Подценила съм те.
- Чувствата са взаимни.
Успешно се правиш на мъжкарана,
но да изложиш собствените си хора на убийствена радиация?
Трябва да си специална дама, за да успееш.
Ларин?
Не е на добре. Изключиш е системите, преди да предаде мостика.
Разбира се.
Имате ли достатъчно данни, за да завършите адаптера?
Не знам. Може би.
Новак, ако не успееш, няма да можем да се върнем.
Ами той?
- Няма да стъпи там отново.
Не можем да му се доверим.
- Ако не включим системите,
той също ще умре тук.
- Това е проблемът.
Да ти прилича на човек, който си мисли, че ще умре?
Провери подкосмичните комуникации.
Древните са ги изгубили при битката с Призраците.
Системата не е била поправена.
Провери я.
Какво има?
Помниш ли, че казах, че понякога не можем да направим нищо?
Прав съм, но този път не е такъв.
Намерил си го.
- Той ни намери.
Чуйте това.
РўРѕРІР° Рµ Р·РІСѓРєСЉС‚ РЅР° РїРѕРґРєРѕСЃРјРѕСЃР°.
Повечето е шум, създаден от радиация.
Но Древните, с тяхната необятна мъдрост,
са създали програма, която да засича изкуствените сигнали.
Така засичат жизнени форми.
Като програмата SETI, но по-мощна, защото работи с подкосмоса.
Засече това.
Какво е това?
- Шепард.
Не знам защо не е пратил съобщение. Но може да има повреден предавател.
Или се опитва да се свърже без да го засекат,
но определено е той.
- Как разбра?
РњРѕСЂР·РѕРІ РєРѕРґ. S.O.S.
Какво става?
Това пък защо?
- Осъзнаваш ли какво си направил?
Нищо не съм направил.
Престани!
- Веднага, щом престанеш да лъжеш.
Пратил си сигнал чрез повредения предавател.
Нали?
Да.
Каза, че ще престанеш!
Прав си. Може би просто ще те застрелям.
Добре. Не мислиш ли, че драматизираш нещата?
Искал си да предадеш местоположението ни.
Познай, успял си!
Идва кораб, но не този, за който си се надявал.
Какво искаш да кажеш?
- Призраците са!
Корабът им стреля по нас.
- Имаме ли щитове?
Да, само на 20% са. Няма да издържим дълго.
Ако ти се живее, ще имаш нужда от помощта ми.
Разбирам, че не си вярваме много.
Но това няма да има значение, ако Призраците ни избият, нали?
Какво си намислил?
- И ние ще стреляме по тях.
РЇСЃРЅРѕ.
Оръжейната платформа е по този коридор.
Отивам на мостика.
- Дръжте щитовете.
Екстра.
Лесна работа.
Щитовете отказаха.
- Прехвърли енергия!
Нищо не мога да направя.
Сайлъс, Новак! Какво стана?
Чувате ли ме?
Ларин. Шепард е.
Не съм ти давала предавател.
- Активирах интеркома, какво става?
Не знам. Предната част е затворена.
Ами хората ти?
Не отговарят.
Добрите новини са, че корабът на призраците е унищожен.
Стой там, идвам.
Шепард, къде си?
- Във вторичния команден център.
Шепард.
- Съжалявам.
Какво правиш? Засега не много.
Хипердвигателят не работи.
- Какво?
Какво му е?
- Не ми е силна страна.
Но ако го разчитам правилно
самият двигател е наред. Вероятно нещо в системата.
Тогава можем да го поправим като я заобиколим.
Позволи ми да помогна и ще го поправя.
Не мисля.
- Неподвижна цел сме, Шепард!
Добре, успокой се.
Изключих предавателя. Хората ми са получили съобщението досега.
Няма защо да мислим, че корабът не е предал позицията ни.
Няма защо да мислим и че я е предал.
Чуй ме, Шепард. Прекарала съм живота си сред хипердвигатели.
Знам какво правя.
- Не съм казал, че не ти вярвам.
Не се тревожи.
Хората ми ще дойдат.
Шепард предаваше някъде от тази система.
Сензорите не улавят нищо.
- Ще разширя обсега.
Ето.
- Какво е?
Може да е кораб.
Прекалено са далеч, за да кажа повече, но трябва да са те.
Колко време, докато стигнем?
- Пет часа.
Говори Лорн, до всички скачачи.
Пращам ви координати. Пълна досветлинна.
Пращай.
Ларин, какво правиш?
Виж, щом хората ми дойдат и поправят двигателя,
ще те оставим на най-близката врата. Имаш думата ми.
Не ми стига.
- Думата или сделката ми?
И двете.
Ти си тази, която ме отвлече.
- Защото корабът ми трябва.
Ето. Направих ти услуга.
Шепард?
Чуй ме. Флотът ни е стар.
Преди време имахме ресурси, с които да строим кораби, но сега нямаме.
Когато изгубим кораб, той си е отишъл завинаги.
И въпреки стриктен контрол върху населението,
вече просто нямаме достатъчно място за всички.
Наложи се да изоставим някои от собствените си хора.
Не им е по-зле от останалите хора в галактиката.
Хубаво.
Ще го направим по трудния начин.
Ларин, какво правиш?
Шепард, започваш да ме дразниш!
Стой на място. Скоро всичко ще свърши.
Сайлъс, Новак, обадете се.
Сайлъс, чуваш ли ме?
- Откажи се, няма ги.
Не го знаеш със сигурност.
- Не, но мога да разбера.
Няма живи хора в предната част.
Съжалявам.
Ларин, накъде тръгна?
Мога да те следя из целия кораб, не можеш да се скриеш.
Ларин. Спри.
Засичам живот пред теб.
Сайлъс!
Не е възможно. Няма как да се е измъкнал жив.
Добре ли си?
- Добре съм.
Изненада ме.
Сигурно са избягали с дартове, преди корабът им да се взриви.
Когато сте оставили хангара отворен, просто са си влезли.
РўРµ?
- Да, има още трима.
Можем да ги следим с това.
- Откъде го взе?
Вторичния команден център. Знам къде да търся. Хайде.
Оръжието му.
Упорити гадини са, нали?
Предполагам нямаш още от тези.
- Опасявам се, че не.
А и това няма да ни помогне.
Чакай. Един идва насам.
Ами сега?
Чакай, не. Шепард... Какво правиш?
Какво? Гениален план. Сега...
Ето ги другите двама.
Какво, да нямат съвещание?
Няма смисъл. Опитах всичко, за да усиля сензорите.
Прекалено сме далеч.
- Не знаем с какво си имаме работа.
Защо са толкова далеч от системата?
Не мисля, че е съвпадение, че системата има врата в космоса.
Вероятно са летели към нея преди да излязат от хиперпространство.
Защо са го направили?
- Откъде да знам?
Дори не знаем кои са те.
- Има ли значение?
Дори да бяха флот от кошери, щяха ли да ни спрат да опитаме да го спасим?
РќРµ.
Това нямаше да стане, ако беше съдействал.
Щеше да си си удома, а аз щях да съм при хората си
с кораб, които може да издържа хиляди мъже, жени и деца.
Ако беше помолила за помощ, вместо да ме нападаш...
Не можехме да поемем риска.
- РљРѕР№ СЂРёСЃРє?
Можеше да откажеш.
Тръгнаха си.
Чакай. Имаме проблем.
Между нас и контролния център са.
- Можем да заобиколим.
Няма време. Не можем да рискуваме да попаднат на него.
Какво значение има? Не могат да управляват кораба.
Шепард? Изключи управлението, нали?
Шепард!
- Нямаше време.
Ако намерят контролния център преди нас
не само ще могат да пилотират кораба.
Ще могат да ни следят, чрез сензорите.
Повярвай ми, знам. А между другото
бях зает да спасявам твоя живот.
Единствената причина, поради която животът ми беше в опасност
е защото ти реши да излъчиш къде сме на половината галактика.
Искаш да спорим или искаш да направим нещо по въпроса?
Хубаво. Какви са възможностите ни?
Ами, нямаме достъп до контролния център, и нямаме оръжия.
Не е вярно. Имаме стола.
Не мисля, че ще ни помогне много, докато призраците са насред кораба.
Ами ако не са насред?
Осъзнай се.
- Да имаш друга идея?
Добре. На позиция съм.
Изчакай сигнала ми.
- Сигурна ли си за това?
Ако не успееш,
ще се чувствам отговорен.
А не ми се ще да се чувствам виновен.
Ще се оправим, стига да не избързаш.
Сигурна съм, че не за първи път някоя жена ти го казва.
От друга страна, ще успея да го понеса.
Ето ги.
Тръгвам.
Шепард, сега!
Ларин, обади се.
Ларин!
А сега, преди да взема и останалото от живота ти,
ще отговориш на въпросите ми.
Колко още има на кораба?
Не се налага да те убивам. Нито пък да останеш така.
Ще е по-добре, ако съдействаш.
Това е последната ти възможност.
Кажи ми
колко още има на борда?
Само един ти трябва.
Виждам, че тъкмо си хапнал.
Което значи, че регенериращите ти способности са на максимално ниво.
Но се съмнявам, че може да ти израсне нова глава.
Какво искаш?
- Първо ще ми дадеш оръжието си.
Бавно.
А сега, ще върнеш това, което си взел.
Тогава ще си тръгнеш.
- Да си тръгна?
Дошъл си с дарт, нали?
- Хангарът не беше охраняван.
Приземихме се и влязохме без да бъдем предизвикани.
Ще си тръгнеш по същия начин.
Има врата около втората планета в системата.
Ще ти отнеме известно време, но ще стигнеш.
Ако я възстановя, нищо няма да ти попречи да ме убиеш.
Така е. Бих казал, че има шанс 50 на 50 да го направя от чиста злоба.
Но ако не го направиш,
ще те убия.
Ставай.
РћР±СЉСЂРЅРё СЃРµ.
Добре ли си?
- Не знам.
Беше толкова странно.
Животът ти да изчезне
и изведнъж отново да е при теб.
Чувството беше приятно.
Знам. Случвало ми се е.
Дълга история. Можеш ли да станеш?
Да.
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ.
- Добре съм.
Спаси живота ми.
Отново.
Ако не беше измислила плана и двамата щяхме да сме мъртви.
Искаш да кажеш, че сме добър отбор?
Не, недей да пощуряваш.
Да.
Но в интерес на
междузвездните отношения
мисля, че трябва поне да
се опитаме да се разбираме.
Нали?
Сигурно се шегуваш.
Съжалявам.
Ларин?
Съжалявам, Шепард.
Наистина съм благодарна за това, че ми спаси живота.
Изразяваш го по много странен начин.
Недей да ми се правиш на наранен.
Лесно е да си щедър, когато имаш предимство.
За какво говориш?
- И двамата знаем, че единствената
причина да не ме зашеметиш и да ме затвориш при първата ти
възможност, е защото мислеше, че корабите ти ще пристигнат първи.
Сгреши, между другото.
Ларин. Радвам се да те видя.
Чувствата са взаимни.
- Как ни намерихте?
Следихме разговорите преди да навлезете в хиперпространството.
Знаели сте, че е взел кораба?
- Очевидно беше.
Помислихме, че ще иска да се свърже с хората си,
затова пратихме предаватели при всички врати,
в близост до предишното ни местоположение.
След време, засякохме енергийния ви сигнал.
Добра работа.
Искам да пратиш няколко техници, които
да ми помогнат да поправя хипердвигателя.
И охранителен отряд.
Веднага.
Стига бе.
Добре, вече можем да сканираме.
Четири кораба.
Единият е лантийски, клас Аврора.
А другите три?
- Всякакви видове.
Ами Шепард? - Логично е да е на кораба, предал сигнала.
И кой е той?
Ще навлезем в обсега на оръжията, докторе.
По кой кораб да стрелям?
Може би трябва да комуникираме с тях, преди да атакуваме.
Не знаем нищо за тях.
- Р’СЏСЂРЅРѕ Рµ.
Но засега, единственото ни предимство е това, че сме маскирани.
Ако пратим сигнал, ще издадем позицията си.
Прав е. Могат да се прицелят в нас. Или може просто да избягат
в хиперпространството и отново ще сме, откъдето започнахме.
Не сме стигнали до тук напразно, нали?
Добре, ще видя как ще можем да ги обезвредим.
Мислех, че ще се радваш да разбереш, че поправките са почти готови.
Поздравления.
Имаш това, което искаш.
Така е. Мога да управлявам кораба.
Но все още има дузини системи, до които нямам достъп.
И ако нещо се обърка, може да бъде проблем.
Завършете адаптера
Казахте, че можете да го направите, щом системите са активирани.
Можем, след време.
Но ще е много по-бързо, ако останеш с нас.
Страшна работа си, знаеш ли?
Знам, че не си съгласен с тактиките ми,
но не излъгах за това защо ми трябва кораба.
Правя го за народа си.
Виж, знам че мислиш, че помагаш на хората си
но грешиш.
Моля?
- Хиляди години бягате и се криете.
Оцелели сте, браво.
Но сега силата ви намалява.
Един кораб ще ви набави време.
Но накрая няма да промени нищо.
Народът ти е тръгнал към бавна смърт.
Какъв друг избор имаме?
В случай, че не сте разбрали,
призраците биват атакувани.
РћС‚ РєРѕРіРѕ?
- Дълга история, но въпросът е,
че понасят много жертви и ако не ги избият,
щя бъдат уязвими. Вие имате хипердвигатели, оръжия
и бог знае какво друго. Когато му дойде времето,
тази технология може да обърне нещата.
Предлагаш съюз ли?
- Не, не те каня на вечеря.
Но да, нещо така.
След всичко, което преживя?
Както каза, направи го за народа си.
Може да не съм те преценила правилно все пак.
Добре, докторе, в обхват сме. Какво ще правим?
Можем да се прицелим в двигателите на лантийския кораб.
Ами другите?
- Знам прекалено малко за тях.
Ако ги ударим, където не трябва, можем да ги взривим
или пък дроновете може да бъдат отбити от щит.
Няма как да узнаем.
- Добре, това е най-добрия вариант.
Не можем да рискуваме да се измъкнат.
Тръгнаха си.
Засичам нещо.
Скачач. Един признак на живот.
Полк. Шепард, говори майор Лорн, вие ли сте?
Да, майоре.
Радвам се да ви чуя.
- И ние, сър.
За малко да ви изгубим.
Нямате си идея.
Животът е добър.
- Наистина ли?
Ако прекараш известно време с космически номади,
ще започнеш да оценяваш това, което имаш.
Трудно ми е да си представя да прекарам целия си живот на кораб.
Аз бих полудял.
- Не бяха много доверчиви.
Все още не знам защо ме пуснаха.
Предложил си им съюз. Това трябва да е нещо.
Или не им се е разправяло с теб.
Има такава възможност.
Не ни казваш нещо.
Била е хубава, нали?
- Не знам за какво говориш.
Знаех си. Типично!
РўСЏ РјРµ Р±Рё, Р РѕРґРЅРё.
Няколко пъти заплаши да ме убие.
Не беше като да сме в някой спа.
Все тая, всеки път, когато аз бивам задържан, все е някой призрак.
Веднъж ми се иска да съм затворник на извънземната, която е секси.
Може да ти се отвори парашута.
- Какво искаш да кажеш?
Все още е някъде там.
Субтитри: Insaneboy.
Синхронизация за HDTV: Галимир Вельов