Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E03 - Reunion (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E03 - Reunion (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Слава богу, най-сетне пристигнахте.
А ти си много по-красива, отколкото си представях.
Моля?
Не сте ли дошли за уредения брак?
- РќРµ.
А търсите ли си съпруг?
- РќРµ.
Тогава какво ви води насам?
Чухме за едни новодошли хора.
Група, която се хвали, че избивала Призраци?
Мислим, че са от Сатеда.
- Рђ, РґР°.
Имате предвид шумните пияници, които прекарват дните си в кръчмата?
Звучат като моите хора.
Отседнали са в местната механа.
Благодаря.
- Беше мое удоволствие.
А ако някога решиш да си намериш съпруг...
Добре, аз ще проверя механата, ти кръчмата.
Бива.
Здравейте, търся едни хора, които са пристигнали наскоро.
Чух, че са ненаситни, когато стане въпрос за храна и пиене.
И очевидно доста са споделяли своите успехи срещу Призраците.
Тези хора, които търсите
или са много смели
или много глупави.
- Как така?
Ами, ако Призраците научат са тези техни успехи,
може да си имат неприятности.
Съмнявам се, че трябва да се страхуват от подслушване.
Разбира се, че не. Но Призраците не винаги
разчитат на ушите си за подслушване.
Познавате ли хората, които търся?
Съжалявам. Гледам си моята работа.
Което вероятно трябва да направите и вие.
А вие вероятно трябва да предлагате нежеланите си съвети
на някои, който го интересува.
С такова отношение, някой може да те нарани.
Или нещо по-лошо.
Кое ще бъде първо? Ушите?
Или хубавите ти очи?
Какво ще кажеш за главата ти?
Р РѕРЅСЉРЅ.
- Ара, Ракай.
Чу ли слуха?
- Не, кой слух?
Няма значение.
- Чакай, за какво става въпрос?
Не, би било безотговорно да кажа нещо.
Добре, щом толкова настояваш, от МНС стигнаха до решение.
Избрали са новия водач на Атлантида.
Р•? РљРѕР№ Рµ?
- РўСЂСЏР±РІР° РґР° РіРѕ РѕР±СЏРІСЏС‚, РЅРѕ
казват, че ще изберат експерта си по древни технологии и репликатори.
Кой мислиш, че е?
РўРё?
- Да, кой друг?
Чух, че ще е някой с научни знания...
И защо не? Време беше един от нас да има истинска власт.
И под "нас", имаш предвид
Теб.
- Точно.
Малко е страшно, обаче. Ще взимам решения, които въздействат
не само на града, ами и на цялата галактика. - Да.
Страшно. Много страшно.
- Но пък водачът не се критикува.
Готов съм за предизвикателството. Знам, че съм. Ще се гордеят с мен.
Радек, ще се гордееш с мен.
Войната на Репликаторите с Призраците върви.
Чувам, че репликаторите са размазали Призраците в последната си битка.
Това са добри новини, Джон. Добра работа.
Здрасти.
- Ще ти подготвя докладите.
Сам!
Какво ново?
- Приготвяме се за новия водач.
Не ми казвай, вече знам.
- Така ли?
Искам да кажа, че от МНС не са могли да изберат по-добър кандидат.
Благодаря, Родни.
- Не, не, не, не. Много си мила...
Какво?
"Благодаря, Родни. " Не, чакай малко. Значи...
Да. Тя е новият ни шеф.
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 3- Събиране
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Мислех, че сте мъртви.
- Ние също.
Как оцеляхте атаката на Призраците?
Не бяхме там.
- Не разбирам.
Когато решихме да се бием срещу Призраците, не ги чакахме да дойдат.
Започнахме да атакуваме някои от базите им.
Хирургически удари. Влизаме, удряме ги и излизаме.
Само че този път не се справихме с излизането.
Видях дартовете при вас.
Не видя, че намерихме мрежа от пещери.
Когато Призраците атакуваха, входът се срути и бяхме заклещени.
Трябваха ни три дни, за да си прокопаем път.
Дотогава, беше пълно с Призраци.
Очевидно беше, че се въоръжават за атака.
Трябваха ни още две седмици, за да стигнем до вратата.
А тогава вече беше късно.
Когато се върнахме на Сатеда, няма нищо.
Съжалявам. Не трябваше да ви изоставям.
Не ставай глупав, Ронън.
Когато се върна с втори отряд нямаше как да знаеш, че дартове ще минат.
А ако и ние се бяхме върнали, щяхме да загинем с всички други.
Ти оцеля, само защото те направиха Беглец.
Чули сте за това, а?
- Преди време чухме истории.
Казват, че си два метра и имаш силата на петима.
Хората преувеличават.
- Казват и че си убил сто призраци.
Горе-долу толкова.
Тогава, за нещастието на враговете ни
и събирането на приятели, избягали от смъртта.
Да.
Когато напуснах Чу'лак, Брей'так ми каза
"Възползвай се от миналото, но не му позволявай то да се възползва".
Добър съвет.
И все пак, това място ще ми липсва. И всички вие ще ми липсвате.
Иначе щях да се обидя.
Десет години са много време.
- И все пак бяха добре прекарани.
Победихме много врагове и надвихме много заплахи.
Нямаше скука.
- Постигнахме много,
но сега Атлантида се нуждае от теб.
Да, част от мен с нетърпение иска да отиде, но
друга част мисли, че е прекалено рано,
че оставям работата си недовършена.
Работата ти ще продължи, само че на друго място.
Връчена ви е невероятна чест, полковник Картър.
И мисля, че трябва да я приемете.
И знайте това,
въпреки, че не идваме с вас,
SG-1 никога няма да е далеч.
Значи да очаквам да ме посещавате?
Дори неопитомени коне не биха ме спрели.
Добре го каза.
Наистина.
Добре.
Време е да тръгвам.
Какво е това?
- Подбрани плодове от разни светове.
Помислих, че ще е приятен жест.
- По-скоро смотан.
Така ли, ти какво предлагаш?
- Може би цветя.
Така стаята й ще светне.
- Цветя.
Вземи това и се махай.
Полковник Картър. Добре дошла в Атлантида.
Благодаря. Радвам се, че съм тук.
Искам да знаете каква чест за мен е това назначение.
Идвам тук, напълно отдадена на експедицията,
на Атлантида, и най-много, на всеки един от вас.
С нетърпение очаквам да работя с вас.
Благодаря ви.
Хубава реч.
- Мерси.
Приемам оферти и за сватби и церемонии за награждавания.
Наемете ме от рано, за да не се разочаровате.
Искаш ли да отидем да видим стаята ти?
Да. Родни.
Сам.
Щипе, нали?
Какво сте правили през всички тези години?
РЇРґРѕС…РјРµ, РїРёС…РјРµ.
Избивахме Призраци.
- Атакували сме ги безброй пъти.
Събрахме доста голяма бройка.
- Без да броим 12 свалени дарта.
Въоръжени сме, подвижни и от време на време, ни идва добра информация.
Звучи добре.
Имаше и няколко жертви.
Така ли? Какви?
Петима излязоха от онази пещера.
Но изгубихме Марика по време на първата атака.
А Хеми миналата година.
Не е лесно.
Нямаме много, но се справяме.
Понякога не е достатъчно.
Аз може да ви помогна. Имаме хора, оръжия.
С приятелите ми може да...
И все пак...
За Марика и Хеми.
За Марика и Хеми.
- За Марика и Хеми.
Благодаря ви.
Здрасти, Родни. Влизай.
Донесохте нещо, което да ободри стаята.
Благодаря. Много мило. Там има ваза.
Полковник Шепард ми даде това.
Очевидно са плодове от световете, с които търгуваме.
Мисля, че е много приятен жест.
Кучи...
И така, искам да... те приветствам в Атлантида,
да видя как се настаняваш и
дали имаш нужда от нещо и, споменах ли, че се виждам с някой?
Моля, какво?
- Виждам се с някой.
Казвам го, защото си тук
и ще работим заедно и
знаеш, помислих, че с нашето минало...
Миналото ни?
- Знаеш, несподелената любов,
която виси над главите ни от край време.
Родни... - Не искам отношенията ни да бъдат неудобни.
Каквото е положението в момента.
Р РѕРґРЅРё.
Сигурна съм, че ще се оправим.
Разбира се. Аз ще съм добре. Просто...
При теб...
- Разбрах, че ти командваш.
Ронън, това е пол. Картър, това е Ронън. Той е...
От Сатеда. И част от екипа ви.
Какво мога да направя за теб?
Искам да доведа мои приятели, а явно първо вие трябва да разрешите.
За нещастие, някои нови охранителни процедури,
засега не ми позволяват да позволя посещения на Атлантида.
По чия заповед?
- По заповед на МНС.
Няма нужда да знаят.
- Ронън, тя...
Сигурен съм, че разбираш в колко несигурна позиция сме.
Наложително е местонахождението на тази база да остане в тайна.
И ще остане. Те са мои хора. Гарантирам за тях.
Сигурна съм, че е така, но засега сме на нова планета, с нови правила.
И нов човек, който командва.
Уиър нямаше да се усъмни в мен.
Добре, първо, Ронън, не се съмнявам в теб.
Тези нови правила важат за всички в базата
и второ...
РђР· РЅРµ СЃСЉРј Рґ-СЂ РЈРёСЉСЂ.
Винаги ли е такъв?
- РќРµ, РЅРµ...
Всъщност днес е в добро настроение.
Добре. Опитайте заедно и завъртете!
Поработете върху това.
Бързо беше.
- Да, казах, че ще е.
Можеше да се позабавиш. Тук ни харесва.
Мислим да останем няколко дни.
- А после накъде?
Накъдето и да е. Това е едно от предимствата.
Ходиш където си искаш и си тръгваш, когато не си добре дошъл.
Надявах е хората ми да покажат малко повече гостоприемство, но...
Не се тревожи. Разбирам.
Не всеки бива поканен в Атлантида.
Не бъди толкова изненадан.
Ако пътуваш из галактиката, рано или късно, ще започнеш да чуваш
слухове за нови хора в града на древните
и за Беглеца, който се е присъединил към тях.
Съжалявам. Щеше ми се да можех да ви кажа истината.
Те са ти се доверили, а ти не си ги опровергал.
Не очаквах друга реакция.
Да и все пак...
- Какво?
Мислеше, че ще направят изключение, заради теб?
Нали съм им приятел...
- РќРµ.
Ти си им съюзник. Техен гост.
Аз, Ракай и Ара, ние сме ти приятели.
Не се съмнявам, че са добри хора. Помогнали са ти в нужда.
И разбрах, че са наранили Призраците, повече от всеки.
Уважавам това.
Но това не значи, че трябва да си с тях.
Според мен, сега, след като сме отново заедно...
Ти трябва да си при нас.
Внушително е, нали?
Ако трябва да съм честна, изумително е.
Казано от някой с твоето досие, това значи много.
Знаеш ли, Джон, името ти също бе обсъждано.
Да, знам. Видях какво причиниха на Елизабет,
политиците и всичките им игрички. Не й завиждах.
Не завиждам и на теб.
Мерси.
Знаеш ли, за повечето от нас,
това нещо с Елизабет не е приключило.
Тя все още е там някъде.
Мислиш, че има шанс да е жива?
Има само един начин да разберем.
- Предлагаш да се върнем там?
Трябваше да го направим по-рано, но от МНС ме размотаваха.
Сега като командваш, може да ми дадеш одобрение.
Съжалявам, но е прекалено опасно.
- Не е по-опасно от миналия път.
Условията са различни. А и тогава имахте предимство.
Тя ни даде това предимство.
Тук сме, заради нейните постъпки.
Повярвай ми, знам и не ми харесва идеята
да изоставим някой, както и на теб,
но няма да пратя теб или който и да е, на самоубийствена мисия.
Ако ми предоставиш план, който да има поне малък шанс да е успешен
и аз ще го обмисля. Без това, Джон, съжалявам.
Нищо не мога да направя.
Бива.
Днес си разсеян.
- РќРµ, РґРѕР±СЂРµ СЃСЉРј.
Какво има?
- Нищо, казах, че съм добре.
Добре, да продължим тогава.
Няма нищо!
Добре, престани да ме удряш!
Боже... ще говоря.
Мисля да напусна Атлантида.
Къде ще отидеш?
Трябва ли да се стигне до избор между Атлантида и приятелите ти?
Те са повече от приятели, Тейла. Те са семейство.
Винаги сме се подкрепяли.
Не би разбрала.
- Не съм съгласна.
Решението да напусна атосианците,
за да дойда в Атлантида бе много трудно.
Бях техният водач.
За някои, единственият водач, който са имали.
И въпреки че съм само на едно пътуване през старгейта,
имаше моменти, в които чувствах, че съм ги предала.
Е, и? Преживя ли го?
- РќРµ.
Понякога все още се съмнявам в решението си,
но тогава се сещам, че тук мога да помогна много повече на хората си
и на останалите хора в тази галактика, отколкото на моя свят.
Тейла вече е говорила с теб, нали?
Да, побъбрихме си.
Да чуем.
- Кое? - Каквото имаш да казваш.
Нищо няма да кажа.
- Наистина?
Не се налага, вече знаеш какво ще ти кажа.
Че си ценна част от екипа ми и че ще бъде трудно някой да те замести.
И че мислиш, че се връщаш при нещо
изгубено, но няма към какво да се върнеш.
Сатеда я няма, а да бягаш с твоите приятели няма да я върне.
Значи няма да кажеш нещо такова?
- Не се налага.
Не става въпрос за възраждане на миналото.
Какво е тогава?
- Нуждаят се от мен.
Винаги е било така.
Аз се грижих за тях, прибирах ги живи, когато се налагаше да се бием.
Ти си един човек, Ронън. Не можеш да ги пазиш вечно.
Вероятно не.
Но тук ще помогнете вие.
Имаме информация за потенциална цел.
Призраците и репликаторите се избиват в момента.
Не мисля, че ще е полезно да ги атакуваме.
Мисля, че ще си промениш мнението, щом чуеш подробностите.
Да ги чуем.
- Още не.
Искам Тайр, Ара и Ракай да присъстват.
Искате да ударим лаборатория на Призраците?
Без да се обиждате, но това е на границата с налудничавите приказки.
Лаборатория за изследване на оръжия е.
От дадената ни информация, нямат достатъчно хора.
Знаем, че Призраците са атакувани на няколко фронта.
Нямат нужните ресурси, за да пазят съоръженията си както трябва.
И все пак каза, че "не достигат", а не че "няма".
Има голяма разлика.
- Няма значение. Ще се справим.
Тогава защо ви е помощта ни?
Не ни трябва.
Но ще ни трябва помощта ви, за да се измъкнем, щом приключим.
Разбирам. Ние сме обозначените ви шофьори.
Това е целта.
Намира се на половин ден път пеша от вратата.
С кораб ще е много по-лесно да влезем и
да излезем, преди да дойдат подкрепления.
Не се тревожете. Само трябва да пилотирате.
Ние ще свършим мръсната работа.
- Много мило, но ако се съгласим
всички ще сме там.
- Не виждам защо да го правим.
Би било хубаво да сложим ръце върху някоя нова технология на Призраците,
но ако се натъкнем някой резерв или видим какво предлагат в ebay, но...
Мисля, че се опитва да каже,
че не сме сигурни дали искаме да рискуваме за нещо такова.
Ако изчакаме месец или два,
ще позволим репликаторите и призраците да се избият,
тогава ще обядваме и ще си поговорим пак.
В момента работят върху изключването на кода на репликаторите.
Възможно ли е?
Кодът е бил изключван и преди. Може Призраците да са го направили.
Не можем да го позволим.
- РќРµ.
Ако войната с репликаторите приключи,
призраците отново ще обърнат вниманието си
към останалата част от галактиката.
Р•...
Навити ли сте?
Приятелите ти изглежда доста способни,
но ако ще го правим, последното което ни трябва,
е някои да оплеска нещата и да рискува мисията
и, да, задниците ни.
Не им е за първи път, Джон.
- За пръв път им е с компания.
И не ми се ще да започнем да се състезаваме.
Аз държа групата си в ред, а ти направи същото с твоята.
Когато проверих за последно, тази група беше и твоя.
Да...
Щях да изчакам, преди да ти го кажа,
но взех решение.
Щом свършим с операцията. напускам Атлантида.
Влез.
Опаковаш ли?
- Да.
Това, че си донесъл всички тези неща,
ми говори че си считал Атлантида за дом.
Че си бил щастлив тук.
- Бях.
И съм.
Приятелите ти се притесняват за теб.
Не трябва. Мога да се оправям.
Не в това е въпросът.
Когато прие да се присъединиш към Атлантида, стана част от нещо,
независимо дали го харесваш, вече имаш корени тук,
хора, които ги е грижа за теб, които зависят от теб.
Да си тръгнеш може да се окаже много по-трудно, от колкото мислиш.
Не си тръгвам. Само защото не съм част от екипа на Шепард, не значи
че не искам да помогна на Атлантида или
да изложа живота си на опасност за всеки от вас.
Не оспорвам лоялността ти, Ронън,
Само напускането ти, ако твърдиш, че не
искаш да обръщаш гръб на Атлантида.
Координирането на усилията ни с вас може да не е толкова лесно.
Ще разберем, нали?
Искам да обмислиш решението си.
А ако не го направя?
Имайки предвид всичко, което знам за Атлантида
ще се опитате да ме спрете?
Надявам се да не се стигне до там.
Приземи се на южния край.
Ще има по-малко охрана отзад.
- РЇСЃРЅРѕ.
Щом влезем, ние ще водим. Вие пазете гърбовете ни.
Знаете ли къде отивате?
Целта е някъде на второто ниво.
Може ли да си малко по-точен?
Нямам точен план на етажа, ако това питаш.
Цялото второ ниво е сектор с повишена охрана.
Ако не сте сигурни, няма ли да е неразумно да ви следваме?
Така е по-добре. Тези лаборатории са много объркващи.
Знаем какво търсим.
- А ние не, така ли?
Това не ние е първата операция.
- Наистина ли?
Колко призраци си убил в близък бой?
- Не мисля, че в това е въпросът.
Така си и мислех.
- Ние сме унищожавали цели кошери.
Сравнение с нас, вие сте аматьори.
- Леко.
Ако не можем да си играем кротко, тогава да не си играем.
Трябва да покрием много площ за малко време,
затова ще ви следваме
и ще се разделим на два екипа, щом стигнем второто ниво.
Така харесва ли ви?
Да.
- Хубаво.
Наближаваме целта.
РўРѕРІР° Рµ.
Побързай!
- Дай на мен.
Влизайте.
Ние отиваме насам. Вие отидете натам.
Свържете се с нас, ако намерите нещо.
Късмет.
Р РѕРЅСЉРЅ...
Да тръгваме.
Какво мислиш?
Тестови обекти. Или версията на призраците за автомат за закуски
Не ми се ще аз да го казвам, но не можем да ги спасим.
Трябва да продължим.
Да.
Прекалено беше тихо и лесно.
На мен ми харесва тихо и лесно. Приятна промяна е.
Призраци!
Ронън, чакай!
Родни, отвори тази врата!
Майната му.
Стига де, при него стана!
РЈСЃРїСЏС…!
Слава богу, вие сте.
Хванаха Тейла и Шепард и...
Доведете го.
Кой е аматьорът сега?
Ронън, какво стана?
- Трябва да говоря с пол. Картър.
Джон, добре ли си?
Леко ме боли главата.
Това че Ронън и приятелите му ги няма е добър знак.
Не съвсем.
Приятелите на Ронън са причината да сме тук. Изиграха ни.
За какво говориш?
- Натъкнах се на тях, докато бяга...
Докато се отдръпвах тактически.
Те ме зашеметиха.
- Сигурен ли си?
Трудно е да объркаш нещо такова.
Ронън беше ли с тях?
- РќРµ РіРѕ РІРёРґСЏС….
РўРѕР·Рё.
Чакайте, момчета.
Р РѕРґРЅРё...
Бъди силен, Родни!
- Ще опитам.
Казах, че съм добре.
Опитах да се обадя на Шепард, но никой от тях не ми отговори.
Ами сатедийците?
- Разделихме се.
Предполагам, че са хванали и тях.
До тук с лесната работа.
Добре, това вече е спасителна мисия.
Д- р Зеленка, пригответе скачач.
- Да, полковник.
Ще ни очакват.
- Нека са два скачача.
Ще ми кажете ли къде отиваме? Наистина, не обичам изненади.
Като малък, надзървах в коледните си подаръци,
защото не устоявах на напрежението.
Помня, че веднъж...
- Трябва ни помощта ти.
За какво?
- Бърникали сте кода на репликаторите.
Не знам за какво говориш. Може да съм нанесъл някои промени. Е, и?
Не за пръв път ни предизвикват.
Значи призраците са деактивирали кода.
Преди хиляди години.
Победихме древните. Галактиката беше наша и тогава тези...
неща се появиха.
Явно не си им голям фен...
- Те са изчадия!
Дори не са живи.
Не можете да ги изядете, значи не са ви полезни.
Те са машини. А машините могат да се препрограмират.
Добре, хубаво, какво искате от мен?
Опитахме отново да качим деактивационния вирус.
Опитите ни бяха неуспешни.
Искаме да върнеш промените, така че вирусът отново да е ефективен.
Разбира се. Разбирам.
Въпросът е, че може да не е лесно.
Тестовият обект ще те улесни.
Тестови обект?
Репликатор.
Боже мой.
Помислих си и искам да знаеш, че когато му дойде времето,
ще уважа решението ти за бъдещето ти с нас.
Може да е първата и последната ни операция заедно.
Тогава да си изкараме възможно най-приятно.
Д- р МакКей...
Имате ли напредък?
- Бавно става.
Възстановяването на първоначалните
настройки не е нещо, което става за една вечер.
Пол. Шепард и Тейла няма да харесат тези новини.
Ще се уверя това да стане.
- Може да успея по-рано.
Разбирам желанието ви да се забавите,
с надеждата, че ще даде време на хората ви да ви спасят.
Всъщност, съобщиха ми, че идват,
но ние сме готови за тях.
Добре, тръгват.
- Благодаря, скачач две.
Приземете ни, лейтенант.
- Да, полковник.
Хайде, хайде!
Има енергиен предавател зад тази стена.
Добре ли сте?
- Време беше.
Още малко и щеше да се наложи сами да се спасяваме.
Ронън върна ли се в Атлантида?
- Да. - Къде е?
Разделихме се, за да покрием повече площ.
Обезопасете входа. Хайде.
Добре, хайде, да се махаме.
Къде ги държите?
Питай приятелите ти.
Чисто.
- Чисто? Можеше да ме застреляш!
Рћ, РЅРµ. Рћ, РЅРµ.
Да намерим Ронън.
Оправете се с него.
Почитате призраците?
Ронън, трябва да разбереш, че...
- След това, което стана на Сатеда!
Сатеда я няма вече, а и животите ни също.
Имахме избор
да умре с миналото или да живеем за бъдещето.
Какво ви направиха?
- Наградиха ни с вечен живот.
И ти можеш да имаш такъв, ако си склонен да го приемеш.
Първоначално се съпротивлявахме, бяхме упорити,
но призраците бяха решени.
Показаха ни бъдещото ни.
Позволиха ни да изживеем края на живота си, докараха ни до края,
за да можем да видим истината,
след което ни връщаха.
Показваха ни отново и отново и отново...
Докато не ви пречупиха.
- Докато не приехме истината.
И техния дар.
Ронън... Присъедини се към нас.
Вие сте луди.
Не позволявай на гордостта ти да ти попречи.
Както Марика и Хеми направиха.
Не са умрели по време на операция, нали?
Били са убити, защото не са се пречупили.
Упоритостта им ги уби.
Не допускай същата грешка.
Присъедини се към нас!
- РќРёРєРѕРіР°.
РќРёРєРѕРіР°.
Бягайте. Бягайте.
Бягайте и се махайте, докато можете, защото следващия път, когато се
видим, няма да сме приятели.
- Няма да има следващ път.
Ще довършим това като сатедийци.
- Вие не сте сатедийци!
Ракай, не!
До тук с честта.
- Без оръжия.
Не ти ли стигат убийствата?
Рђ?
Ронън, къде са приятелите ти?
Ето ги.
Да си отиваме у дома.
Това картината ми ли е?
- Да.
Родни реши, че трябва да е при теб.
Не съм му я давал.
Той сам се е обслужил, мислейки, че ще я оставиш.
Как си?
Добре.
Хубаво е да си отново при нас.
Благодаря. Хубаво е да съм тук.
Субтитри: Insaneboy.