Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E02 - Lifeline (3) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E02 - Lifeline (3) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида:
Без значение къде се крием на тази планета,
сателитът на репликаторите ще ни намери.
Атлантида напуска планетата.
- Летим прекалено ниско.
Нямаме достатъчно енергия.
Изгубили сме се. Излязохме от хиперпространство прекалено рано.
Нямам идея къде се намираме.
- Не отговаря.
Пригответе операционната и скенера.
Няколко от главните проводници са били повредени.
Страда от церебрална атема, която е нанесла мозъчни травми.
Какво е това?
- Астероидно поле.
Ще разчистим път през полето с дронове.
Губим Елизабет, ако ще правим нещо, трябва да го направим сега.
Какво си направил?
- Включих нанитите.
По дяволите, МакКей!
Напълно съм убеден, че няма да я превземат или да комуникират.
Идеята е много лоша.
- Има планета с ZPM-и?
Това е планетата на репликаторите.
Краде ли ви се?
Когато ти кажа "давай", пробвай с лявото.
Казах, когато ти кажа "давай"!
Мислех, че го каза.
- Как върви, момчета?
Щяхме да имаме по-голям напредък, ако той
не се опитваше да ме убие през две секунди.
Не се опитвам да го убия.
Ще можем ли да направим скок
в хиперпространството или не?
- Така мисля.
Така мислиш?
- Да, така мисля.
Каза, че можеш да го направиш.
- Поправка: казах може би ще успея.
Да, има проблеми с един от алгоритмите,
които създаде, когато едва не се въздигна.
Замесената физика е невероятно сложна.
Пред нея теорията за струните, изглежда като нелинейна динамика.
Добре. - Дори и да заработи, още хиляда неща могат да се объркат.
Ясно, трудно е. Шансовете са едно на милион. Дрън, дрън, дрън.
Трябва ли ти нещо или си тук, само за да ни объркваш и омаловажаваш?
Не... Не само за това.
Имаме и друг проблем, за който трябва да помислим.
Като... Какво ще правим, като стигнем?
Навлизането в хиперпространството може да е лесната част,
навлизането в града, кражбата на ZPM и излизането,
мисля, че това ще е малко рисковано.
- Меко казано.
Мислех по въпроса.
- И?
И мисля, че ако искаме да успеем, ще ни трябва помощ.
РћС‚ РєРѕРіРѕ?
Пътува ли ти се?
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 2- Линия на живота
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
Дейвид Хюлет в ролята на Д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Мисля, че ако доближим нанитите в теб до града на репликаторите,
ще мога да ги накарам да навлязат в главната система на репликаторите.
Ще успеем да разберем къде е най-близкият
ZPM и най-бързият път до там.
- Освен това ще можем да ги следим.
Ще знаем, че идват преди да ни забележат.
Което не значи, че няма да е опасно.
- Далеч от това, даже.
Но ни дава значително предимство.
Какво ще стане, ако репликаторите завземат нанитите в мен?
Няма, ще блокирам...
- Ами ако го направят?
Наредих на Родни да напише код за изключване в нанитите.
Като включим програмата, ще ги обезвредим.
Обезвредим, искаш да кажеш, че ще ги изключим?
Да.
- И само нанитите ме държат жива?
Така е.
Ако ги изключим... ще умреш.
Но това няма да стане. Нали?
Родни ще наглежда гадините и ще гледа да се държат прилично.
Нямаше да те молим, ако това не беше единствената ни възможност.
Права е, ако не откраднем ZPM, градът и всички в него...
Кога тръгваме?
Сега.
Какво? Чакайте, все още не. Още не съм завършил с енергийните...
Завършвай, трябва да тръгваме.
Всичко ще е наред, Елизабет.
- И все пак, искам да ме наглеждате.
При първия знак на подозрително поведение,
не се колебайте да изключите нанитите.
Добре, но това няма да стане.
- Джон, сериозна съм.
Ей, Тейла. Чакай.
Искам да останеш тук.
Джон, ако мисията не е успешна...
Зеленка мисли, че е намерил обитаема планета.
Мисли, че ще успее да закара града до там с един скок.
Без щитовете, няма да можем да се приземим.
Знам, няма да имаме достатъчно енергия, за да установим орбита.
Ще трябва да слезете със скачачи.
Искаш да кажеш да изоставим града.
- Ако се наложи.
На тези хора ще им трябва водач.
Някой, който да ги поддържа живи и задружни.
И по-важно - да не им позволява да губят надежда.
Това ще си ти, Тейла.
- Джон...
Ако не се върна до 12 часа, дай заповедта.
Добре. Сега.
Сигурен ли си?
- Да.
Питам, защото миналият път...
- Радек!
Добре.
Добре.
- Наред ли е?
Мисля, че всичко е наред.
- Добре.
Ако не изхабим всичката енергия по време на първия скок...
Да, добре. Тръгвам си.
Готов ли си?
- Да.
Не съм сигурен, че ще стане. Направих всичко възможно, за да...
Шепард, готови сме.
Добре, Тейла, готови сме.
- Разбрано.
Отворете хангара.
И без щури купони, докато ни няма.
Ще се опитаме да се удържим.
Късмет.
- Добре, тръгваме.
Родни, готов ли си?
Споменах ли, че може да не стане?
Или че може да излезем по-рано и да се загубим из космоса.
Или по-вероятно да бъдем изпепелени, щом натисна...
Просто отговори на проклетия въпрос.
Да, готов съм.
- Хубаво, сядай.
Започваме.
Отваряне на хиперпространствен прозорец след 3... 2...1.
О, боже... Красиво е.
Да, така е.
- Като гората Елевин е.
Една от земите в Уоркрафт.
Игра, която играя.
От време на време.
Ще се оправиш ли?
Да. Просто въобще не съм бил по други планети.
По-добре го снимай, няма да сме тук за дълго.
Да, добра идея.
Полковник Картър до Аполо. Полковник Елис, чувате ли ме?
Високо и ясно, полковник.
Минахме през вратата и сме готови за телепортиране.
Не, чакай...
- Изчакайте.
Добре дошли в галактиката Пегас, полковник.
Благодаря.
Новини от Атлантида?
- РќСЏРјР°.
Прегледах детайлите за измененията на сензорите, които предлагате
Искате петкратно увеличение на енергийната консумация.
А и искате да вземете части от половин дузина други системи,
включително и подкосмичните комуникации.
Точно така.
- Ами ако се опитат да се свържат?
Ако са могли, щяха да го направят.
Всичко това се основава на предположението,
че са излезли преждевременно от хиперпространство.
Мислим, че това е най-вероятната развръзка.
Добре, да го направим.
Поздравления, Родни. Двигателят ти работи.
За нещастие, вярвате или не, Зеленка беше прав.
Изразходихме прекалено много енергия.
Казваш, че не можем да се върнем?
- Не, не. Казвам, че...
Всъщност точно това казвам.
Ако откраднем ZPM, ще мога да го ползвам.
Само трябва да не претоваря...
- Хайде едно по едно.
Всяко нещо с времето си. Да се притесняваме за ZPM-а.
Добре.
Ще се опитам да включа връзката.
Какво искаш да направя?
- Нищо, стой си. Напълно безжично е.
Кажи ми, ако нещо ти дойде на ум.
Какво искаш да кажеш? Просто ще усетя нещо или...
О, боже.
Направих го. По-скоро тя го направи.
РўСЂСЏР±РІР° РґР° СЃРјРµ Р±СЉСЂР·Рё.
Въпреки че нанитите й са потайни, няма да отнеме много
на репликаторите, за да разберат, че в играта е навлязъл друг играч.
Как си, Елизабет?
- Много е странно.
Виждам целия град пред мен. Всеки коридор, всяка стая.
Натам. ZPM-а.
Четвърти квадрант, най-горното ниво, лесен достъп. Почти няма никой.
Урежда ме.
Добре, приземихме се. Родни, остани с Елизабет.
Разглеждай данните и ни напътствайте по радиото.
На 20 метра наляво, зад скачача. Има врата.
По стълбите ще навлезете в коридор седем.
Тръгвайте, чисто е.
РџСЂРё РєРѕСЂРёРґРѕСЂР° СЃРјРµ.
- Отидете на дясно.
На 6.5 метра, трябва да има друг коридор.
Виждаме го.
Наляво. Чакайте, върнете се!
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ, РЅРµ РІРё РІРёРґСЏ.
- Наистина ли, знаеш го?
Да, както казах, много е странно.
Може ли да тръгваме?
Да, тръгвайте.
Наляво, после надясно.
Трябва да е точно пред вас.
- Да, виждам го.
Чакай, Чуи.
Няма ли да забележат, ако го извадим?
Вероятно, но имат дузини ZPM-и.
Да се надяваме, че няма да забележат, докато не си тръгнем.
Това си е мечтаене. Чисто ли е?
Има малка група репликатори, запътен към вас,
трябва да сте бързи.
Готово.
- Връщаме се.
Включвай ZPM, тръгваме си.
- Чакай, не можем.
Как така? Каза, че можеш да оправиш хипердвигателя.
Мога, но все още не. Виж.
Докато Елизабет бе свързана, разгледах кода на репликаторите
и намерих това.
Какво е това?
Светият граал. Причината да съществуват.
Команден код, който ги кара да атакуват Призраците.
Но те не атакуват Призраците.
Десет хиляди години са си седели на нанитските задници.
Защото е бил деактивиран.
Как е станало?
- Не знам.
Може би Древните са го направили, щом са
осъзнали, че не могат да ги управляват.
И сега ли го забелязваш?
Това е само една от милиони команди.
Мислех, че има нещо такова, но не беше лесно да го намеря.
Можеш ли да го включиш?
- Да, но има проблем.
Мога да препрограмирам нанитите в мозъка ти и да ги използвам,
но ще трябва да изчакаме следващото сливане,
за да даде ефект върху всички репликатори.
Нямам идея кога може да стане.
Не само това, но веднага щом стане, ще разберат,
че си тук и ще се опитат да те асимилират.
Тогава няма да го правим.
Джон, знаеш какво може да значи това?
Ако репликаторите воюват с Призраците...
Забрави. Няма да стане.
Не ти го решаваш!
- Точно аз го решавам.
Чакай, може да има друг начин.
Има централно информационно ядро.
Като резервен хард диск за всички репликатори.
Ако успея да кача включената команда там,
няма да се наложи да ползваме Елизабет.
Ще сме се върнали до Атлантида, щом командата заработи.
Това по ми харесва.
Има един малък проблем, който всъщност не е малък.
Ядрото е в центъра на града, няколко нива по-надолу.
Ще бъде невъзможно да стигнем незасечени.
Добре.
Ще се върнем, щом занесем ZPM до Атлантида.
И след като приземим града.
Няма да имаме друга възможност.
- Прав е.
Щом видят, че ZPM-а го няма, ще разберат кой е проникнал в града.
Никога повече няма да имам такъв достъп.
Ако ще го направим, трябва да е сега или никога.
Ще направиш невидимостта на анти-репликаторско поле?
Да, като свържа контролните кристали на ARG с генератора на полето.
Въпросът е колко голямо мога да направя полето.
Закарай ни възможно най-близко до центъра на града.
Ето там.
Няма ли да сме видими?
- Да, ще сме.
Полето ще ни предпази.
Приемайки, че ще успея да разширя полето достатъчно,
за да обгради не само скачача, а и залата с ядрото
и приемайки, че ще успеем да отидем и въведем командата достатъчно бързо
преди репликаторите да разберат как да се справят с полето.
И да... Да ни избият.
Не се тревожи. Няма да дойдеш с нас. Нито Елизабет.
Моля, какво?
- Ще ни насочвате по радиото.
Както миналия път.
Чакай. Ако не съм там, как ще вкарам командата?
Качи я на компютър, ще го свържа в ядрото и ще я кача.
Свързваш и става. Мислиш ли, че е толкова просто?
Ще бъде, защото ще го направиш толкова просто.
Искам да останеш тук, Родни.
Защо?
- Р РѕРґРЅРё!
За да ме наглеждаш.
Може да се наложи да изключиш нанитите, ще можеш да ме наблюдаваш
по-добре, ако и двамата останем в скачача.
Добре. Махни се от там.
Ядрото е под тази платформа.
- Колко по-надолу е?
Девет нива.
Лесна работа.
Има ли нещо?
- РќРµ.
11 СЃРєРѕРєР°.
Дори и с увеличаването на скенерите, сме покрили малка част.
Още 39 скока, докато стигнем лантийската планета.
Тридесет и девет?
Космосът е доста голям.
Стига бе?!
Включете хипердвигателя.
Дванадесета спирка.
Р’РёРґРёРјРё СЃРјРµ.
Включвам полето... сега.
Работи.
Добре, да видим до къде ще пробием.
Пробием?
- Какво?
Започваме.
Работи.
- И още как.
Обхваща ядрото. Може да тръгвате.
Какво? На мен не вярваш, а на нея да?
Не се обиждай.
- РћР±РёРґРёС… СЃРµ.
Право надолу, девет нива.
После ще трябва да тичате до ядрото.
Написах прост протокол за пренос, с който да качиш цялата команда
право от този компютър в ядрото.
Трябва само да вкараш този кабел в главната верига
и автоматично ще се настрои и ще качи командата.
Включи го. Ясно.
Искаше да е просто.
- Обичам простите неща.
Адаптерът е нагласен да се свърже към технология на древните,
която репликаторите обичат да имитират,
така че не би трябвало да има проблем.
Трябва да сте бързи. Щом разберат какво правим,
ще успеят да ни попречат.
Просто направи, каквото направи миналия път.
Ще се върнем, преди да разберете.
Да тръгваме.
Какво има?
Аномалия във втория квадрант на комуникационната кула.
Източник?
- Засега неустановен.
Създава разрушаващо поле, излъчено от
горното ниво и обхваща до девет нива по-надолу.
Ядрото!
Добре, пристигнахме. В ляво или в дясно?
В ляво.
Полето работи, Родни.
- Добре, гледайте да сте зад него.
Благодаря за съвета.
Сега свийте в дясно.
Пристигнахме.
Голямото светещо нещо вероятно е ядрото.
То е. Трябва да има свободен слот на
контролния панел, в който да вкараш кабела.
Добре.
Почвам.
Вкаран е.
Така ли? Защо не отчитам нищо?
Сигурен ли си, че го вкара, където трябва?
Има само един слот, Родни.
Побързай, Джон, идват. Стотици са.
Полето няма ли да ни предпази?
- Ако побързате.
Добре. Опитай да го включиш наново.
Добре, готово.
Все още нищо. Какво направи?
- Нищо.
Атакуват полето.
Нарочно се жертват.
Защо им е да го правят?
Колко повече атакуват полето, толкова
по-бързо ще успеят да го обезвредят.
Тогава трябва да се махаме.
- Родни, защо нищо не става?
Не работи, защото ядрото не разпознава компютъра.
Защо не?
- Не знам!
Почти преминахме полето.
- Добре.
Отивам натам.
Трябва да настроиш свързочния протокол,
така че да използва паралелизма на интерфейса на устройството.
Какво?
- Прави, каквото ти казвам.
Извади кабела и влез в главната директория на компютъра.
Това не е просто.
Трябва да се махнат оттам, веднага!
- Не сме свършили.
Нямаме повече време! Репликаторите минаха през полето.
Как така са минали през полето?
Успели са да го обезвредят. Трябва да побързаме.
Промени свързочния протокол, така че
да се позволи директния пренос на данни,
трябва да позволиш повторна синхронизация на
размерите на пакетите в потока на данни.
Оберот е тръгнал към залата с ядрото.
Знае, че сме ние.
Колко далеч е? Могат ли да избягат?
Не, репликаторите идват отвсякъде.
В капан са.
- Значи са мъртви.
Нали знаеш, че ви чуваме?
Не, като казах, че сте мъртви, исках да кажа...
Елизабет, накъде?
- Стой тук!
Не можеш да идеш там! Елизабет!
Какво става, Родни?
- Елизабет излезе от скачача.
Защо?
- Не знам, просто избяга.
Елизабет, Шепард е, чуваш ли ме?
Елизабет, отговори.
Ако я заловят...
- Знам, знам.
Какво ще правим сега?
Тя каза да обезвредим нанитите, ако направи нещо подозрително.
Знам, но...
Шепард.
Решавай.
Направи го.
Не работи. -Какво?
- Защо?
Дайте ми секунда.
Не получавам потвърждение и не питайте защо, не знам.
Когато имаше включени нанити в нея, можеше да им въздейства.
Може би го прави и сега. Може нещо да пречи на честотата.
Не знам, трябва да пусна диагностика.
Или още по-добре - измисли как да ни измъкнеш?
Ако сме прецакани, може поне да завършим мисията.
Доктор Уиър?
- Здравей, Оберот.
Изненадан си.
- Така е.
Ниам ме зарази с нанити.
- Да, засичам ги.
Успяхме да ги обезвредим. И да ги препрограмираме.
И да ги използваме за наши цели.
Умно от ваша страна.
Ето защо, сега като успях да установя физическа връзка, чрез теб,
имам пряк достъп до всички репликатори.
Сега аз управлявам.
Включих го, има ли нещо?
Да, работи.
Какво стана, по дяволите?
Всички репликатори замръзнаха.
Виждам. Кой го направи?
Не съм бил аз.
Може да е била Елизабет.
- Може ли да го направи?
Не знам. Трябва да се свърже директно в колективния им ум.
Което значи че шансовете им да превземат нанитите й, нараснаха.
Колко, докато се съвземат?
Знам, колкото теб. Но бих казал по-малко, отколкото повече.
Може ли да си ходим?
Всяко нещо с времето си. Как е качването?
Почти стана. Само няколко секунди.
Колко?
- Не започвай пак.
Силата ви ме впечатлява.
Но трябва да ви напомня, че е само въпрос на време,
преди да направя нужните настройки,
с които да превъзмогна вашия контрол.
Приготвена съм да се боря, колкото е нужно.
Браво на вас.
Желанието ви да защитите хората си е възхитително.
Но накрая ще се провалите.
Продължавай да си го мислиш.
Позволявай на арогантността ти да те подкопава.
Знаете, че е вярно, д-р Уиър.
Вече чувствам, че отслабвате.
Въпреки желанието ви,
очевидно за тази битка не сте неподготвена.
Това е, готово е. Изключвай и тръгвайте.
За пореден път ме подценихте.
Раздвижиха се!
Да, знам.
Това ни е познато.
Опитвам се да реша дали това ваше настъпление
показва значителна смелост или глупост.
РљСЉРґРµ Рµ Рґ-СЂ РЈРёСЉСЂ?
Опитите да завземе колективния ни ум се оказаха твърде уморяващи за нея.
Тялото и ума й загиват.
Отведоха я за... поправки.
Ще я завземете.
- Това вече е реалност.
За нещастие, не успях да събера нужната ми информация от нея.
Така че се налага да я извадя от вас.
Информация?
- За местоположението на Атлантида.
Напуснахте планетата преди да успеем да я унищожим.
Съжалявам, че ви развалихме плановете.
Нищо не е развалено. Едва... удължено.
А сега с вашата помощ, ще завършим унищожението.
Имайки предвид как никой от нас няма да ви даде тази информация...
Знаете много добре, че имаме прост метод за изваждане на нужното ни.
Проблеми ли има?
Какво?
Реших, че щом вие можете да ни заблуждавате, и аз ще мога.
Не ме победи, Оберот.
Репликаторите не плениха екипа ми.
Всичко това бе измислен сценарий, разигран в ума ти.
Стражите ти все още не се движат, а екипът ми бяга, докато си говорим.
Сбърка, Оберот.
Никога не съм те подценявала.
Очевидно ти ме подцени.
Няма да напуснете града живи!
Може би не, но екипът ми ще го направи.
Нещо от Елизабет?
- РќСЏРјР°.
Не мога да се свържа с нея, не мога да я следя. Сякаш е изчезнала.
Ако тя е замразила репликаторите, значи все още е жива.
Засега - може би.
Не може да е далеч.
- Ще я намерим.
Побързайте. Репликаторите може да се оправят всеки момент.
Благодаря ти, Родни.
Възхищавам се на издръжливостта ви.
Но няма да бъде заблуден отново.
РўСЂСѓРґРЅРѕ РІРё Рµ, Рґ-СЂ РЈРёСЉСЂ.
Елизабет.
- Тръгвайте към скачача.
Идваш с нас.
Няма да мога да ги задържам още дълго.
Няма да те изоставим.
Ако не си тръгнете веднага, никой от нас няма да си тръгне.
Тръгвайте! Това е заповед!
Хайде!
- Елизабет!
Тръгвайте!
Слава богу.
Елизабет?
Може ли да минем в невидимост?
Родни, можем ли?
Не, все още не. Ще изхабим прекалено много енергия.
Ще свържа ZPM-а, но ще ми трябва време.
Тогава просто ще бягаме.
Как сме с хиперпространството?
- РќРµ СЃРјРµ РЅР° РґРѕР±СЂРµ.
Черпенето на енергия от ZPM-а е сложно, ако сбъркам дори малко...
Два кораба са тръгнали към нас!
Р РѕРґРЅРё!
- Трябва ми още време!
Изгубихме оръжията!
По дяволите.
- Хайде, МакКей!
Това не е лесно, ако не наглася енергийния поток,
ще се изпепелим веднага, щом отворим хиперпространствения прозорец.
Засичам нещо отпред.
По дяволите.
Зареждат оръжията си!
Какво е това?
Полковник Шепард, говори Аполо, обадете се.
Полковник Елис, вие ли сте?
Да, хангара е отворен.
Имате разрешение за кацане. Предлагам да побързате.
Разбрано, Аполо. На път сме.
Мога ли да добавя, че сте невероятно точни?
Щяхме да дойдем по-рано, но имахме проблеми с намирането на Атлантида.
Сам? Ти ли си?
Аз съм, Родни, ще обясня, когато се качите.
Полковник. Загубихме д-р Уиър на планетата.
Можете ли да засечете предавателя й и да я телепортирате?
Не засичам нищо.
Разбрано.
Тази е добра, M35-117.
Д- р Уиър знае ли за нея?
Не е на основния или резервния ни списък.
Нарочно търсим планети, които не сме обмисляли преди.
Репликаторите няма да могат да разберат къде е от нея.
Добре. За нас.
Стабилна атмосфера, голям океан.
Освен голямото, отровно, подобно на змия създание на континента,
изглежда е с приемлива околна среда.
Добре, Радек, как сме?
Всичко е готово, ZPM-а включен.
Започваме.
РЈСЃРїСЏС…РјРµ.
Все още трябва да приземим това нещо.
Ще скоча в стола и ще ни приземя.
Може да се окаже трудно.
Изхабихме много енергия от ZPM-а, само за да дойдем до тук.
Имаме ли достатъчно енергия, за да поддържаме щита, докато навлизаме?
Дано да имаме. Град от този размер, ще създаде значително триене.
Ако сме прекалено бързи или ъгълът е остър, щитът може да поддаде
и целият град ще бъде разкъсан или ще изгори или и двете.
Никога не спираш.
- Какво?
Кажете на всички да слагат коланите, ще се приземяваме.
Щитът издържа. Засега е добре.
Какво има?
- Ъгълът е прекалено остър.
Ако продължим така ще натоварим щита, което
значи, че ще трябва още енергия от ZPM-а.
Шепард, ъгълът е остър, нагласи завръщането.
Всъщност е навлизане, не сме напускали тази планета.
Недей.
- Добре.
Нагласи ъгъла.
Чух те и първия път, Родни.
И все пак нищо не си направил.
Дръжте се.
Над океана сме!
Шепард, намали скоростта. Над водата сме.
Разбрано.
Прекалено сме бързи, намали!
Искам да се приземим гладко, като листо,
целуващо повърхността на езеро.
Хубаво целуване.
Как сме?
Системите са наред. Засега.
Има достатъчно енергия в ZPM-а.
Свали щита.
Полковник Шепард, стигнахме. Градът плува безопасно на океана.
Отлично приземяване.
Благодаря.
Кой мислиш, че ще я замени?
Не знам.
Който и да е, ще му бъде трудно да я замести.
Да.
Добре, да пробваме.
Атлантида търси командване Старгейт, чувате ли ни?
Чуваме ви, Атлантида. Радваме се, че ви чуваме.
Радваме се, че ни чувате.
Кажете на генерал Ландри, че старгейтът работи.
Р РѕРґРЅРё.
- Какво?
Дългообхватните сензори засичат огромна флота кораби,
изстрелвани от планетата на репликаторите.
Не са тръгнали към нас.
Това е планета на Призраците.
Командата за атака се е включила.
Виж ти, стана.
Ето те.
Две луни.
- Всъщност са пет.
Само тези две се виждат с просто око.
Така ли?
- Да.
Разбрах, че с Родни ни свързахте към междугалактическия мост.
Генерал Ландри се зарадва да ни чуе.
Така и не успях да те поздравя из цялата суматоха.
Повишението ти. Вече си полковник.
Благодаря.
Ще останеш ли?
- РќРµ.
Генерал Ландри иска с д-р Лий да се върнем и да го информираме.
Аполо ще остане в орбита засега, в случай че ви трябва помощ.
Благодаря, че ни спасихте от лошите.
Беше рисковано.
Нищо е сравнение с риска, който вие поехте.
Честно казано, изненадана съм, че успяхте.
Помогнаха ни.
Да.
Генерал Ландри праща своите съболезнования.
Много се натъжи, когато чу за д-р Уиър.
Всички се натъжихме.
Не сме загубили надежда.
Може все още да е жива.
Ще я намерим.
Знам.
Субтитри: Insaneboy.