Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E01 - Adrift (2) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E01 - Adrift (2) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида:
Полковник Елис, бързо пристигнахте.
Репликаторите знаят къде е Земята,
а с тези нови кораби могат да стигнат там.
Ще взривим корабите им.
Оберот! Нямахме избор.
Строяхте бойни кораби. Трябваше да ги обезвредим.
А сега ние трябва да постъпим по същия начин.
Без значение къде се крием на тази планета,
сателитът на репликаторите ще успее да ни намери.
Ще потопим града.
Водата ще намали силата на лъча, а така щитът ще издържи по-дълго.
Водата не дава ефект?
- Дава, но недостатъчно.
Искате да си докараме астероид? Разумно ли е?
Атлантида напуска тази планета.
Прекалено сме ниско.
- Нямаме достатъчно захранване.
Свалете щита.
Хипердвигателят се изключи.
Изгубихме се. Излязохме от хиперпространството прекалено рано.
Нямам идея къде се намираме.
Не отговаря, а зениците й не реагират.
Пригответе операционната и докарайте скенер.
Заемаме се. Наместваме скенера.
Губим я.
По-бързо. Не ми се ще да работя в коридора.
Ето.
Възстанови ли сензорите на града?
Да се надяваме, че да. Зареждат в момента.
Можем ли да се свържем с Аполо?
- Все още не.
Защо не?
- Комуникациите не работят.
Не се притеснявайте, Чък работи по проблема.
Може би ти трябва да се заемеш.
- Имам по-големи проблеми.
Какво може да е по-важно от това да установим контакт с Аполо?
Това не може да е истина.
- Какво има?
Захранването. Губим невероятно количество.
Просто го издърпай.
- Не мога да го направя.
Защо не?
- Трябва да ти направим скенер,
за да сме сигурни, че ако го премахнем няма да нанесем още щети.
Издърпай го!
Ясно, схващам. Мъжкар си.
Ако искаш да го издърпаш, давай.
Луд ли си?!
На три, готови? Едно, две, три.
Отдръпнете се.
Зареди!
Не мисля, че проблемът е тук.
Не ме интересува къде е проблемът, а какъв е.
В проводниците е. Изглежда
няколко от главните проводници са били ударени от лъча.
Добре, това значи, че трябва...
- Да, да. Трябва да...
Ще го направя, щом изключа...
- Да, да. И аз.
Чакай, какво става?
- С всяка секунда, губим енергия.
Довери ми се. Постъпваме правилно.
РќСЏРјР° РїСЂРѕРјСЏРЅР°.
Да включим система, 200 кубични сантиметра менатол.
Кажи ми какво става, Родни!
Накратко, има няколко системи, които не е нужно да бъдат включени,
а имайки предвид ситуацията ни, те хабят енергията на града.
Не можеш ли просто да ги изключиш?
- Изчакай... Може би.
Хайде.
- Хайде.
Време?
- Не реагира почти 2 минути.
Хайде, Елизабет, трябваш ни.
Сърцето отказва! Да дефибрилираме.
Отдръпнете се.
Готово. Да я сканираме.
Д-р Келър?
РўРѕРІР° РЅРµ Рµ РЅР° РґРѕР±СЂРµ.
- РњРѕР·СЉРєСЉС‚ Р№ СЃРµ Рµ РїРѕРґСѓР».
Това обяснява зениците.
- И някои други неща.
Дай й емодопин, 30 мг на килограм и гледайте кръвното.
Нищо.
Контролният панел не работи, не мога да изключа системите от тук.
Губим енергия.
- Можем да ги изключим ръчно, нали?
Няма да имаме време!
- Предпочиташ да не опитаме?
Права си.
Зеленка, трябва да разпределим няколко екипа.
Не отговаря.
Губим я.
Пращам някои от хората ми с твоите, в случай, че им трябва помощ.
Ще стигнат до 5 минути. Имаме ли достатъчно време?
Не знам. Малкото ни останала енергия е почти свършила.
Ще имаме късмет, ако издържим през нощта.
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 1
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Р’РёР¶.
Какво?
- Взимаш решения без мое одобрение.
Съжалявам, малко е напечено. Всичко се случва прекалено бързо.
Разбирам, но Елизабет е
извън строя, не ми се ще да го кажа, но...
Ти командваш, ясно. Съжалявам.
- Просто ме дръж в течение.
Добре. Ще карам направо.
- Какво?
Нещата набързо.
- Защо не каза това?
Няма значение.
Докато излитахме, лъчът на репликаторите ни удари.
Удари едната страна на кулата и е повредил доста проводници.
Прекарайте енергията от друго място.
- Не става така лесно.
Залата с ZPM-а е в основата на кулата, което значи,
че ударените проводници са основни. Не могат да се заобиколят.
Значи част от града няма захранване.
Напротив, проводниците не са били прекъснати, а повредени.
Сложно е, представи си ги като течащи тръби.
Добре.
- Пускаш вода през тях, а те текат.
Ако го кажеш още по-просто, ще те ударя.
Извинявай.
Градът осъзнава, че поради някаква причина
захранването не стига до крайните кейове.
Затова вместо да поправи течовете, което не може,
увеличава подаваната енергия от ZPM, за да може да превъзмогне теча,
така че енергията да стигне до края.
И това не е на добре?
- РќРµ, РґРѕР±СЂРµ Рµ.
Иначе ще изгубим щита и атмосферата и всички ще умрем.
Има доста включени системи, които не са нужни, а изпомпват енергия.
Ще загубим енергия, вероятно фатално количество, без значение какво ще
направим, но ако успеем да изключим системите, тогава на ZPM-а
няма да му се налага да увеличава подаваната енергия
през течащите тръби и ще имаме още около час живот.
И така - какво е положението?
- Екипите се справят успешно.
Изключихме около 60% от системите.
Значи... Какво? Какво става?
Външните сгради се декомпресират и изключват изкуствената гравитация.
Защо градът го прави?
Ще намали щита, опитва се да спести енергия.
Имаме хора там.
Матюс, оттеглете се към кулата, незабавно.
Не сме готови, сър.
- Щитът изключва, тръгвайте!
Чухте го, хайде!
Няма да успеят.
РЎРїСЂРё РіРѕ.
Градът мисли, че не може да поддържа щита, ако не го направи по-малък.
Ако го забавим, може да откаже напълно.
Не ме интересува, спри го!
- Не ми позволява.
Почти стигнахме.
Ще ги изгубим, МакКей!
- Мислиш ли, че не знам?!
Гравитацията изключи.
Био признаците загинали
Кажи на другите екипи да побързат.
Не искам да са изложени на опасност по-дълго, отколкото трябва.
И ти ли отчиташ същите данни от тези флаш дискове?
Бил?
Съжалявам.
- О, боже.
От проклетата безтегловност е.
Може би трябва да се върнеш обратно. Някой друг може да ми помогне.
Не, ще се оправя веднага, щом разбера как да пусна гравитацията.
Какво казваше за флаш дисковете?
Всеки път, когато ъпдейтна софтуера, дисковете...
Вратата от Пегас току-що се активира.
Говори полковник Ейб Елис, командир на Аполо.
Станция, моля отговорете.
Полковник Елис, говори полковник Саманта Картър.
Аз съм на станцията. Как мина мисията?
Доколкото знаем, Атлантида успешно се изплъзна от лъча на репликаторите
и навлезе в хиперпространство.
- Доколкото знаете?
Не са на установеното място на среща.
Наистина ли? Трябваше да ви изпреварят.
А вие как ни набирате? M12578 няма врата.
Скочихме до най-близката врата, за да видим дали са се свързали с вас.
За нещастие не са.
Това вероятно не е на добре.
- Вероятно не.
Връщаме се, ще ви наберем след час. По-рано, ако се свържем с тях.
Разбрано.
- Аполо, край.
Трябва да си на легло.
Как е тя?
- РњРѕР·СЉРєСЉС‚ Р№ СЃРµ РїРѕРґСѓРІР°.
Доста бързо. Повече от това, което главата й може да понесе.
Ако не престане, ще трябва да направят декомпресивна краниектомия.
Ще изрежат част от черепа й,
за да може мозъкът да се разшири извън главата й.
Как е тя?
- Все още е в операционната.
Все още нищо не се знае.
Мисля, че трябва да намалим щита до кулата.
Така ще бъдем изложени на космоса.
- Да, но енергията ни не ни достига,
за да измисля решения на стотиците проблеми, които могат да доведат
до фатален край.
Добре, говори с Зеленка, увери се, че екипите са налице.
Направих го. Готови сме.
- Добре.
Направи каквото трябва.
- Започваме.
Калциевите блокери не дават резултат.
Колко е черепното налягане?
- 35.
Не можем да позволим да стигне 40.
Да се приготвим за декомпресивна краниектомия.
Налягането падна на 29.
- Дано да го докараме под 25.
Добре. Две добри новини.
Първо - успях да изчисля къде се намираме..
Това значи ли, че можем да използваме вратата?
За нещастие - не. За да активираме вратата, трябва да
останем в сравнително малко пространство в космоса.
Движим се прекалено бързо.
- Можем ли да намалим с двигателите?
Щеше да е добре, ако работеха, но заедно с навигацията не работят.
Какво те накара да го определиш като добра новина?
Поне вече не сме се загубили.
Второ - хипердвигателят ни работи.
Тогава защо излязохме от хиперпространството?
Повредените проводници. Има достатъчно гориво в резервоара,
но просто не можехме да го докараме до двигателя.
Значи, ако поправим проводниците, ще можем да скочим?
Това е идеята. Няма да можем да ги
поправим напълно, не и без да се приземим и да изключим.
Но определено можем да ги закърпим.
Зеленка и екипът му работят възможно най-бързо.
Проблемът е, че все още изпускаме доста енергия.
Дори и с всички ограничения?
- Опасявам се, че да.
Вижте. Това е минималната нужна енергия, за да може
градът да скочи в хиперпространството.
Ако не поправим проводниците до час, ще паднем под това ниво.
След това няма да можем да идем никъде.
Ще имаме около 30 часа, докато откаже щитът,
след което всички ще умрем във вакуума на космоса.
Добре ли си?
- Да, екстра.
Извадиха стъклата.
Добре.
- Трябвам ли ти някъде?
Да, тук. Оздравявай.
- Добре, готов съм.
Полковник.
Добре ли е?
- Р–РёРІР° Рµ.
Но е в лошо състояние.
Има шест счупени ребра. Едно от които е пробило бял дроб.
За щастие няма нанесени щети по гръбнака.
Но главата й е била ударена доста зле.
Страда от церебрална атема, която може да е
причинила значителни мозъчни увреждания.
Какво означава всичко това?
Прекалено рано е да знаем със сигурност, но
ако оцелее, и наблягам на "ако",
никога повече няма да е същата Елизабет.
Съжалявам.
Трябва да взема някои неща и да се връщам.
Нямаме хора. Повечето са на Аполо.
Как върви тук?
- Доста добре.
Сериозно?
- Да.
Взимаме части и кристали от вторични проводници.
И ги прилагаме към основните. Върви доста гладко.
С тази скорост ще свършим преди енергията да падне под нивото,
нужно ни, за да осъществим скок и да се срещнем с Аполо.
Това е чудесно.
- Да. Знаех, че ще се зарадваш.
Да се зарадвам? Имаме шанс да оцелеем.
В екстаз съм. Даже мисля да...
Подполковник Шепард, д-р МакКей, моля докладвайте в контролната зала.
Колко време беше нужно? Секунда?
Трябва да видите това.
Какво е това?
- Астероидно поле?
Двигателите още ли не работят?
- Да.
Ще трябва да разширим щита.
- Нямаме достатъчно енергия.
Колко време докато стигнем и преминем?
Десетина, за да стигнем и около две, за да преминем.
Две минути, за да минем през астероидно поле?
Няма да минем през цялото поле. Само ще навлезем в малка част.
Не можеш ли да осигуриш две минути на пълен щит?
Не го приемай лично. И на мен ми се ще да можех, но
не можем да си позволим да отделим тази енергия.
На Зеленка му трябват 45 минути, за да завърши поправките.
Ако използваме щита дори за минута, нужното му време ще си отиде.
Добре. Колко са големи?
Минаваме през доста голяма слънчева система, а полето вероятно
е съставено от останки на планети. Така че колкото сграда и повече.
Може да използваме стола, за да изстреляме дронове и да разчистим път.
По принцип е добра идея, но столът е извън щита в момента.
Не можеш да стигнеш до там.
- Можем да... няма да стане.
Може да...
Колко човека имат гена на древните?
Около двадесет Не, не, не, не...
Това не е добра идея.
- По-добра ли имаш? - Да.
Не мога. Трябва ми време.
Свържете се с всички в базата, които имат древния ген
и им кажете да се отправят към залата със скачачите.
Направи го.
Което значи, че не можем да пуснем щита, защото нямаме достатъчно енергия.
Ако не разчистим път за града, ще бъдем разкъсани на парчета.
Ще вземем всеки скачач,
ще прочистим път през полето като стреляме с дронове.
Извинете, летял съм само два пъти и не съм стрелял с дрон.
Правил си го на симулации, нали?
- Да, но...
Горе-долу същото е.
Ако МакКей може да го направи, и вие можете.
Да, виж, относно това...
Вижте. Знам, че е опасно.
Знам, че повечето от вас нямат много опит с тези неща.
Но в момента, това е единственият ни избор.
Или...
- Или да умрем.
Да се залавяме за работа.
Добре, качих ви нужната информация.
Застанете на определената ви позиция и унищожете всичко по пътя.
Имате пълен арсенал с дронове, така че амунициите не са проблем.
Като старата видео игра "Астероиди".
- Каквото там те урежда.
Ужасен бях на нея, даже май веднъж имах резултат нула.
Имаме само един път - нагоре.
Добре всички, да тръгваме.
Отварям хангара.
Хайде хора, дръжте строя.
Не можем да си позволим дупка.
Ето, виждате ли? Не е толкова трудно.
Скачачи, трябва да сте в обсег след три,
две, едно.
РћРіСЉРЅ.
Добра работа, хора.
Прекалено много и прекалено бързи са, няма да можем да унищожим всичките.
Удвоете, стреляйте по четири наведнъж.
Не мога да управлявам четири дрона едновременно.
Концентрирай се.
По дяволите!
- Не се тревожи.
Прав беше, не можем да унищожим всичките наведнъж.
Унищожиха ли достатъчно астероиди, за да преминем?
Скоро ще разберем.
Сега какво?
По мой сигнал ти, Болдуин и Лавийн ще обърнете към града.
За да унищожите всичко, което сме пропуснали.
Това изглежда важно, може би някой друг трябва да...
Сега.
МакКей, има един голям отляво.
Виждам го.
- Ще удари след десет секунди.
Какво беше това?
- По-малки парчета астероиди.
Явно някои от тях не са толкова малки.
Засега щетите са само във външните части на града.
Да се надяваме, че ще продължи така.
Добре, преминахме, да се върнем и да довършим.
Това е, преминахме.
Не мога да повярвам, че стана! Беше невероятно.
Добра работа, Родни.
Зеленка би трябвало да е поправил проводниците досега.
Май най-накрая прескочихме трапа.
Подполковник Шепард, д-р МакКей, докладвайте в контролната зала.
Стига бе!
Какво пак?
- Хипердвигателят не работи.
Мислех, че му няма нищо.
- Беше, но няколко големи астероида
повредиха един от контролните панели.
Не можем да скочим, докато не го поправим.
Казах ти, че не ме бива на "Астероиди".
Повредените проводници са по-външната страна на града,
което, за нещастие, е извън щита.
Можем да използваме транспортерите, за да се доближим достатъчно близко,
но пак трябва да излезем в космоса.
- Не би трябвало да е трудно.
Лесно ще е, с изключение не микроастероидите.
Кое? -Минахме през астероидно поле, големите са зад нас,
но все още има доста с размери на куршуми.
Малки каменни куршуми, идеално.
Сигурен съм, че ще се оправите.
- Защо ти не отидеш тогава?
Защото ти вече знаеш подробностите.
Знаеш, че само ще загубим време, докато ме запознаеш с тях.
Като говорим за време, колко остана?
- Щом облечете костюмите, 15 минути.
Само толкова?
- Ако не бяхме забавили изтичането
като закърпихме проводниците, вече щеше да ни е свършило времето.
Ще се справиш.
- Да.
МакКей, опитвах се да те намеря.
- Спасявах града и какво ли още не.
Как е Елизабет?
- Затова те търся.
Много е зле. Толкова, че не мисля, че можем да я излекуваме.
О, боже мой.
Сигурна ли си?
- Опитах всичко, за което се сетих.
Нищо не даде резултат.
- Ще умре ли?
Имам още една идея, но ми трябва помощта ти.
Моята ли, защо?
Виждаш ли тези?
- Какво е това?
Помниш ли, че д-р Уиър беше атакувана от онзи репликатор,
а той я зарази.
- Наноботи.
Карсън ги извади от строя с електромагнитен пулс.
Но все още са в системата й.
- Ти си гениална.
Нали знаеш, опитвам се да спася живот и какво ли не.
Искаш да какво?
- Да включим наноботите в Уиър.
Това е ужасна идея
Какво? Препрограмирах ги.
- РќРµ.
Джон, губим я, Келър направи всичко възможно.
Ако успея да ги препрограмирам, така че да успеят да поправят
тялото й, без да превземат ума й...
- Това е доста голямо "ако", нали?
Почти съм убеден, че мога да ги препрограмирам,
така че да направят каквото искаме.
- Почти убеден.
Ами ако се включат и започнат да общуват с другите репликатори?
Само вражески кораби са ни притрябвали сега.
Слушаш ли ме? Казах ти, че мога да ги препрограмирам,
така че да са напълно безопасни.
Няма да водя този разговор, докато не си сигурен.
Искам да спася Елизабет, колкото всеки друг.
Но тя не би искала да рискуваме града, дори и за нея.
Това беше правилното решение.
Да се надяваме.
Някакви новини от Аполо?
- Все още не.
Над какво работиш?
Опитвам се да измисля как да намеря или да се свържа с Атлантида.
Очевидно са се отклонили от курса си.
Кога последно са летели? Преди около милион години?
Кой знае как може да им се е отразило.
Мисля, че е по-вероятно да са излезли от хиперпространството твърде рано.
Летят с един ZPM.
Може МакКей да е подценил енергийните нужди.
Така или иначе, знам как да ги намерим.
Така ли?
- Ще наберем всички врати.
Като издирване на Земята, но със старгейти.
Стига бе.
- Не, сериозно.
Ще напишем програма, която ще набере всички врати в Пегас.
Тогава ще се опитаме да установим връзка с Атлантида.
Но вратата на Атлантида не работи.
Да, но ако са до друга врата...
- Щяха вече да са се свързали с нас.
Да.
Ти какво измисли?
- Все още нищо, но...
Аз поне се опитвам, създавам идеи...
Съжалявам.
Изненадан съм.
Изглежда щетите тук са минимални.
Аз съм на друго мнение.
О, боже.
Нека позная. Панелът е там.
Опасявам се, че да.
Идеално.
Какво беше това?
- Микроастреоиди.
РЇСЃРЅРѕ.
Добре, май ще трябва да скочим.
Не мога да скоча толкова далеч.
- В космоса сме. Не толкова далеч.
Виж. Ще те закача с този кабел.
Ще демагнетизирам ботушите ти.
След това ще те хвърля.
- Чакай, какво?!
След това ще демагнетизирам моите ботуши преди кабелът да ме захване.
Твоята инерция би трябвало да прехвърли и двама ни.
Всичко ще е наред.
- Ами ако пропуснеш?
Ще трябва да ми се довериш, док.
Ще съм твоята опора.
- Много смешно.
Да почваме.
Невероятно.
Да се залавяме за работа.
- Добре.
Как върви?
- Бавно.
Ще можеш ли да ги активираш безопасно?
Накратко - да, иначе не.
Какво?
- Сигурен съм, че мога
да ги активирам и да ги накарам да съберат Елизабет.
Добре.
Проблемът е, че ще го направят като заменят
повредените клетки с репликирани наноботи.
Което значи, че като ги изключа...
- Клетките ще престанат да работят
и тя ще умре.
- Да.
Добрите новини са, че ги програмирах,
така че да не я наранят, в това съм сигурен.
А и изключих комуникациите им. И тя, и не ще сме в безопасност.
Но тя ще бъде отчасти репликатор до края на живота си.
Шепард няма да се навие.
Има малка възможност да успея да ги накарам да поправят
органичните й клетки, след което да се изключат, но...
Ще ми трябва още време.
Добре, ще те оставя тогава. Късмет.
Мерси.
Съжалявам, отнема повече време.
Ръкавиците забавят работата.
Не се тревожи.
Все още разполагаме с четири минути преди енергията ни да свърши.
Значи никакво напрежение.
Радек!
Р’РёР¶...
Казаха ми, че не можеш да ме чуеш.
Но аз просто искам да...
Искам да ти благодаря...
Благодаря, че ми позволи да остана преди две години.
Иначе не знам дали щях да съм...
Благодаря, д-р Уиър.
Какво направих?
- Нищо, не си бил ти.
Трябва да си тръгнеш.
- Още една банка менатол.
Удари те микроастероид, боли ли те?
- РќРµ.
В шок си.
- Има дупка в костюма.
Няма проблеми, нагласих налягането. Ще викна скачач.
Ще те заведем в операционната.
- Все още не.
Трябва да завърша поправките.
- Кажи ми какво да направя.
Прекалено е сложно.
Почти свърших.
Моля те, помогни ми да се обърна.
Д-р МакКей?
- Какво има, Келър?
Губим Елизабет, ако ще правим нещо, трябва да го направим сега.
Трябва ми още време.
- Нямаме време.
Не мога да поддържам кръвното й, а ако черепното налягане се повиши,
няма да можем да я върнем.
Качвам програмата при теб.
Идвам.
Ако наистина са излезли преждевременно, най-лесно ще е
да се прелети по пътя от М12578 до Атлантида.
Ще отнеме около милион години.
- Затова имаме хиперпространство.
Можем да използваме дългообхватните сензори на Аполо.
Те не работят в хиперпространството
Знам, но можем да направим малък скок, да се огледаме и така.
Така може.
Със сензорите ще трябва да направим
горе-долу 180 хил. малки скока.
Ще отнеме няколко години.
- Освен ако не усилят сензорите.
И кой ще го направи? Не е като да имат асгард на борда.
Ходи ли ти се на разходка до Пегас?
Последни настройки.
- Страхотна работа, Радек.
Повиках скачач.
Готово.
Контролна зала, Шепард е.
Щом навлезем в щита, активирайте скока.
Съжалявам, Джон, не можем.
Защо? Зеленка завърши поправката.
Да, знам, но току-що паднахме под чертата.
Нямаме достатъчно енергия.
Той ще се оправи ли?
- Да, главните артерии са наред.
Има късмет.
- Не е точно така, все още
няма как да се измъкне от тук.
- Значи е вярно.
Най-накрая поправихме хипердвигателя, а нямаме
достатъчно енергия, за да отидем някъде.
Имаме 24 часа преди щитът да откаже.
- Е, какъв е планът?
Не знам. Трябва да намеря МакКей.
- Вътре е.
Чух, че не сте успели да поправите панела навреме.
Какво правеше там?
Виж, тя умираше...
- Р РѕРґРЅРё.
Сърцето й беше слабо, нервната й система беше отишла на кино.
Какво си направил?
Включих наноботите.
- По дяволите, МакКей!
Беше зает, въпрос на живот и смърт, ако не го бях направил...
Щеше да умре, знам.
Знам какво си мислиш, но когато помогнах на Елизабет
не ни изложих на опасност.
Активирал си наноботите.
- Те са безобидни.
Убеден съм, че няма да я превземат или да се свържат с другите.
Не можеш да го знаеш със сигурност.
- Напротив, мога.
Изключи ги.
- Това ще я убие.
Какво мислиш, че би искала Елизабет? Мислиш ли, че ще иска...
Да, би искала. Щеше да направи същото за теб.
Явно не я познаваше много добре.
Може би не, но след известно време ще можеш да я попиташ сам!
Не. Прекалено е опасно. Изключи ги, веднага.
РќРµ, РЅСЏРјР°.
Майърс, донеси ЕМП генератор в операционната.
Изслушай ме!
- Д-р Келър!
Джон... Родни...
Какво става?
Карантината не е нужна.
Извини ме, ще изчакам второ мнение.
Това е глупаво.
РљРѕРµ?
- Да се караме.
Знам, че не ми се радваш особено и че се чувстваш настъпен.
Но няма да има значение, ако не се измъкнем, нали?
Трябва да работим заедно, така че...
Така че... Съжалявам.
Приемам извинението ти.
Добре.
Някой трябва да говори с нея.
- Тейла е там.
Не биваха да го правят.
Никой от нас не искаше да те загуби, Елизабет.
А какво ще стане, ако наноботите се свържат с репликаторите?
Родни мисли, че не е възможно.
Безразсъдно е.
По мое мнение си заслужава рискът.
Нямаш идея какво преживях миналия път.
Повярвай ми...
Идеята е много лоша.
Какво по дяволите правиш тук?
Няма смисъл да седя в лазарета и да чакам да умра.
Добре, каква е ситуацията?
Можем да забравим за подкосмични комуникации.
Главната антена е била повредена от лъча.
Все пак имам друга идея.
- Да я чуем.
Не можем да използваме останалата ни енергия,
за да извършим кратък скок, защото градът не ни позволява.
Протокол за безопасност.
- Но може би ще успея да го изключа.
Това как ще помогне?
- Няма да помогне особено.
Няма да стигнем до Аполо или до най-близката врата,
но може би ще успеем да намерим обитаема планета.
Екипът ми сканира за такава в момента.
Удобно избягва причината протоколът да съществува.
Да, малкото енергия може да
доведе до разкъсване на града при скока.
Какъв е шансът?
- Петдесет на петдесет.
Да ти призная, Радек, не ми допада тази идея.
Експерименталният скачач.
Помните ли когато преди няколко месеца онази
машина ме направи по-умен от обикновено?
Онази, която едва не те уби? Да.
Преди да се оправя, ми оставаше малко, за да екипирам скачач с хипердвигател.
Можеш ли да го довършиш?
- Да. Вероятно мога.
Страхотно, ще отидем до Аполо и ще им кажем къде сме.
РќРµ.
- Защо не?
Двигателят на скачача ще е ограничен.
Няма да може да скочи токова далеч.
- Колко далеч тогава?
Колко... два..
- Да...
Два и малко може би.
- Около 2000 светлинни години.
Ето списък с адреси в този обсег.
Ще направим няколко скока и ще прехвърлим екипажа на някоя планета.
Отново - не.
- Защо не?
Двигателят не е изпробван.
Ще имаме късмет, ако изкараме два скока.
Ще трябва да идем някъде.
Да, някъде където имат излишни ZMP-и.
Ще се върнем, ще захраним Атлантида...
Това би било страхотно.
- M7R227.
Какво е това?
- РђРјРё...
Има планета с ZPM-и?
- Да.
Да, знаем, че имат няколко ZPM-а.
- И за кого говорим?
За планетата на репликаторите.
Краде ли ви се?
Следва продължение...
Субтитри: Insaneboy.