Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E19 - Vengeance (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E19 - Vengeance (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида:
Какво е естеството на раната на майор Шепард?
Някаква извънземна буболечка се закачи за врата му.
Част от Елия е човек.
А другата част идва от създание, което наричаме аретийска буболечка.
Взела е ретровируса.
- Казахте, че не е готов!
Не е. Все още не.
Изглежда си заразен с ретровируса на аретийската буболечка.
Започнало е да се отразява на ДНК-та му.
Започва да се превръща в създание, подобно на това, в което Елия се превърна.
Вече не е безопасно около мен.
Очите право напред.
Съсредоточи се върху мен.
Никога не сваляй поглед от врага.
Иначе ще покажеш слабост.
Слаб ли си?
РќРµ.
- Хубаво.
Готов ли си?
МакКей, какво казах? Не сваляй очи от мен.
Трябва да предвидиш следващия ход.
Добре ли си? Ще давам по-леко, за да не те нараня.
Благодаря.
- Ставаш по-добър.
Наистина ли?
- РќРµ.
Как вървят уроците, Джет Лий?
- Какво искате?
Изгубихме контакт с Таранците.
Онези с вулкана?
- Онези със супер-вулкана.
Какво е станало с тях?
- Не знаем.
Понеже сме изгубили контакт с тях.
Обикновено се обаждат от време на време за новото им село.
Пращахме им храна и медицински запаси.
Най-малкото, което можем да направим, понеже взривихме Орион.
Но не сме се чували от няколко месеца, опитахме се
да се свържем по радиото, но няма отговор.
Пратете MALP.
- Направихме го.
Всичко изглежда наред, но селото е на няколко
километра от вратата, затова все още не знаем нищо.
Искам да отидете там.
- Какво?
Очите...
- Очите, да.
Може би първо трябва да се преоблечеш.
Доста са направили за толкова малко време.
Трудолюбиви хора са, помагах им да се установят няколко пъти.
Говори подполковник Джон Шепард от Атлантида, търся някого от таранското село.
Моля отговорете.
Реших да пробвам.
Добре, да тръгваме.
Има ли някой вкъщи?
Изглежда са изоставили всичко.
Може да са намерили по-добро място, на което да живеят.
Тогава защо са изоставили всичко?
Да включим тези работни станции, може да разберем къде са отишли тези хора.
Засичам нещо.
Един признак на живот.
- РљСЉРґРµ Рµ?
Под нас.
Доста под нас.
- Строили ли са под земята?
Не, една от предишните цивилизации, които са живели тук са
били подобни на Дженаите, живели са под земята, за да не ги забележат Призраците.
Оставили са няколко подземни съоръжения.
Но таранците не са ги използвали.
Някой ги използва.
Как да стигнем до там?
Р РѕРґРЅРё?
Какво е това?
Някакъв пашкул.
- Какво има в него?
Каквото и да е било
вече не е вътре.
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида Сезон 3 Епизод 19- Отмъщение
{C:$FF8080}Джо Фланигън
{C:$C080FF}РўРѕСЂРё РҐРёРіРёРЅСЃСЉРЅ
{C:$FF80FF}Рейчъл Лутрел
{C:$FF0000}Джейсън Момоа
{C:$00FF80}Пол МакГилиън в ролята на д-р Карсън Бекет
{C:$FF8000}и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$8000FF}По идея на Брад Райт и Робърт С. Купър.
{C:$FFFF00}Отмъщение
Екипът на подполковник Шепард докладва ли вече?
Все още не, но наскоро тръгнаха.
Набери ги.
Как върви?
Мисля, че знам защо изгубихме контакт с Таранците.
Защо?
- РќСЏРјР° РіРё.
Какво? Всички?
Така изглежда. Цялото село е пусто.
Родни засече признак на живот под селото, но...
Следим го, но не мислим, че е човек.
Защо не?
- Открихме голям пашкул в една от стаите.
Мислим, че засичаме това, което се е излюпило.
Пашкул ли каза?
Да, огромно лигаво...
- Капсула е.
Щях да кажа яйце, но кой знае какво е.
Пращам ви подкрепление.
- Можем да се справим.
Знам, но предпочитам да съм сигурна. Пращам екип пехотинци.
Добре, щом така искаш.
- Така искам.
Уиър, край.
Големичък е този комплекс.
Като лабиринт е.
- Наближаваме.
Колко още?
- Четиридесет метра.
Спря да се движи, затова го настигаме.
Добре, хубаво. Вижте...
Ако направи някое рязко движение, искам да...
РљСЉРґРµ Рµ Р РѕРЅСЉРЅ?
Р РѕРЅСЉРЅ?
- РўСѓРє.
Боже мой!
Таранците.
Раните по вратовете им.
По всички тях.
Изглеждат ли ви познати?
Обезпокоително познати.
Не мислиш, че...
Ронън? Мили боже.
Р РѕРЅСЉРЅ?
- РўСѓРє.
Не може просто да изчезваш така, трябва да...
Рћ, РЅРµ.
Аретийска буболечка.
- Мразя ги тези неща.
Затова раните изглеждат толкова познати.
Какво прави тук? На тази планета няма аретийски буболечки.
Някой я е донесъл тук.
Да се надявам, че само тази буболечка са донесли.
Някакъв експеримент на Призраците?
Съмнявам се таранците сами да са си го причинили.
Не усещам Призраци в селото.
Малкият ни приятел се размърда.
Тръгнал е към нас.
- Бърз ли е?
РњРЅРѕРіРѕ.
- Знае, че сме тук.
Ронън, зашеметяване.
Защо?
- Зашеметяване!
Подполковник Шепард, говори лейтенант Негли, чувате ли ме?
Да, лейтенант, чувам.
- Сър, екипът ми тъкмо мина през вратата.
Тръгваме към селото на север.
- Страхотно.
Ще се видим там. Сега трябва да поддържаме радио тишина.
Шепард, край.
РЎРїСЂСЏ.
Защо?
- Откъде да знам?
РљСЉРґРµ Рµ?
- Мисля, че е отвън, в тунела.
Наблизо е.
Добре ли си?
- Да, добре съм.
Какво по дяволите беше това нещо?
Какво е това?
Част от ръка. Поне така изглежда.
Да се надяваме, че ще го забави.
А може да умре от загуба на кръв.
Или просто ще му порасне друга ръка.
Дарт!
Все още бяга от нас.
Да се надяваме, че загубата на ръката му ще го забави.
Трябва да го довършим, за да сме сигурни.
Съгласен.
- И как ще го направим?
Само аз ли забелязах, че куршумите ни нямаха никакъв ефект?
Изглежда има твърда черупка на гърба си.
Нагласи си оръжието на убиване.
Лейтенант Негли, говори подполковник Шепард. На какво разстояние от селото сте?
Негли, говори Шепард. Обади се.
Нали каза радио тишина.
- Негли? Отговори ми.
Страхотно.
През тази врата.
РўРѕРІР° РЅРµ Рµ РЅР° РґРѕР±СЂРµ.
Р”- СЂ РЈРёСЉСЂ?
Получихме съобщение от таранското село.
Лейтенант Негли докладва.
Как върви?
- Свързали са се с екипа на подпол. Шепард.
На около десет километра по-навътре от селото са.
Негли и екипът му са тръгнали към тях.
Десет километра по-навътре? Какво правят там?
Намерили са таранците. Очевидно са изоставили селото си
и са се пренесли на по-добро място, което е по-навътре.
Ами пашкулът и признакът на живот, който следяха?
Не го споменаха.
Предаването беше кратко, почти извън обхват са.
Добре, хубаво. Дръжте ме в течение.
Претърсихме цялата стая. Онова нещо не е вътре.
Само няколко не излюпени яйца.
- Капсули.
Все тая.
- Има ли друг изход?
Не, това е единствената врата, водеща към стаята.
Трябва да е намерило друг изход, защото все още се движи.
Пришълецът.
Филмът Пришълецът.
Използват въздушните шахти, за да обикалят из кораба.
И после, един по един, избиват екипажа на кораба. Благодаря, че ни подсети.
Не избиха целия екипаж.
Какво ще правим сега?
- Намираме това нещо и го убиваме.
Съгласен, но
всяко нещо с времето си.
Устройството им е много странно.
Да, мисля, че точното определение е отвратително.
Тръгвай, тръгвай! Шепард, излюпват се!
Да тръгваме.
Затвори вратата.
Взривявам.
Добре ли са всички?
- Да.
Добре съм.
- Мисля, че ми опърли веждите.
Достатъчно взрив ли използва, пироман такъв?
Р РѕРґРЅРё?
Мисля, че убихме всичките.
РўРѕРІР° Рµ РґРѕР±СЂРµ.
Освен безръкия ни приятел, все още се движи.
Да отидем да го пипнем.
Лейтенант Негли, говори Шепард, чувате ли ме?
Негли. Отговори.
По дяволите.
- Може да са се сблъскали със съществото.
И какво, избило ги е всичките?
Няма начин. Едно същество не може да убие четирима пехотинци.
Едва не уби всички нас.
- РќРѕ РЅРµ СѓСЃРїСЏ.
Трябва да ги намерим.
Ако бяха живи щяхме да ги видим на детектора.
Не и ако не са стигнали селото. Обхватът на това нещо е само сто метра.
Къде е съществото?
Чакай малко.
Натам е.
- Зад нас?
Каза, че е натам.
- Така беше.
Беше, но сигурно е обърнало.
Въздушните шахти.
Очевидно познава това място по-добре от нас.
Вероятно трябва да се върнем при вратата.
Искаш да кажеш да се предадем?
Няма да се предадем. Ще разберем какво е станало с пехотинците.
И ще поискаме още подкрепления, за да можем да претърсим това място, както трябва.
Този план ми харесва. Ако гласуваме.
На мен ми звучи, сякаш се предаваме.
Тейла е права, стига толкова криеница.
Най-добре да претърсим цялото място, както трябва.
Включително въздушните шахти.
Добре, как да се махнем от тук?
Насам.
Сред всички светове, на които съм била, никога не съм виждала нещо такова.
Някой успя ли добре да огледа онова нещо?
Освен откъснатия крайник? Не, движеше се невероятно бързо.
Отчасти приличаше на човек.
Ако под човек имаш предвид това че имаше
външен скелет с отвратително разпределение, значи да.
Много човешко.
Имах предвид това, че има две ръце и два крака.
На мен ми приличаше на огромна буболечка.
Мразя ги тези неща.
Ако наистина е експеримент на Призраците,
вероятно е било създадено, като са съчетани генетичните елементи на
аретийската буболечка и тараните.
Знаем, че така са еволюирали Призраците.
Аретийска буболечка ухапва човек, човешката ДНК се смесва с тяхната
минава хиляда години и става на Призрак.
Какво, опитват се да създадат още Призраци?
И в това няма смисъл.
Ако искаха да създадат Призраци, защо просто
не вземат един мъжки и една женска и да им дадат стая.
При Призраците не става така.
Поне не мисля, че става така.
Не съм сигурен какви са репродуктивните методи на Призраците.
Не ми се ще да гледам такъв филм.
И така. Вижте...
По-вероятно е да са се опитвали да създадат някакъв хибрид, отколкото Призрак.
Вероятно, за да го използват като оръжие.
Супер Призрак?
Само това ни е притрябвало.
Изминахме целия път от селото, а все още не виждам следа от пехотинците.
Може да са се върнали в Атлантида.
Не, щяха да ни се обадят.
Сигурно са срещнали създанието,
няма друго обяснение за това защо не ни отговарят.
Ако онова нещо ги е избило всичките, значи е една доста гадна буболечка.
Набирай.
- Добре.
РќРµ.
- Какво?
РќРµ, РЅРµ, РЅРµ, РЅРµ, РЅРµ.
Р РѕРґРЅРё?
Контролният кристал го няма.
РќСЏРјР° РіРѕ?
- Не можем да наберем?
Ами оправи го.
Не може да се оправи.
Кристалът го няма, някой го е премахнал, за да не може да се набира.
Останете тук.
Елизабет ще се почуди защо не сме докладвали, ще ни набере,
за да разбере какво става и тогава ще поискаме подкрепление.
А също и скачач, за да ни прибере.
Не знаем колко ще се забави. Може да отнеме часове.
Тук ще сме в безопасност, детектора ще ни предупреди, ако съществото е наблизо.
Права е, можем да установим, как му се викаше...
Периметър и да изчакаме.
Няма да си тръгнем без пехотинците.
Да се връщаме в селото.
Какво?
Усещам нещо.
- Призрак?
РќРµ СЃСЉРј СЃРёРіСѓСЂРЅР°.
Р РѕРґРЅРё?
Не, все още има само един признак.
Все още се движи към...
РќРµ.
Не, отчитам още един признак на живот.
Излезе от никъде.
- Как е възможно?
Може би някое яйце се е излюпило.
- Може би.
Или пък част от съоръжението е защитено.
Може да е някой от пехотинците.
Ако е някой от пехотинците, това, което Тейла усеща е тръгнало към него.
Наближаваме.
Какво беше това?
Тейла.
Тейла!
Р РѕРЅСЉРЅ!
Джон!
Къде изчезна?
Отчитам два признака на живот, отдалечаващи се от нас.
Но е един етаж по-нагоре. Сигурно по някоя въздушна шахта.
Да вървим.
Чакайте.
Изчезнаха.
- Какво?
Признаците на живот, изчезнаха. Прав бях.
Част от съоръжението сигурно е защитено.
Чакайте. Нямаме как да ги проследим!
Какво?
Ще стане много по-бързо, ако не се съпротивляваш.
Майкъл.
Здравей, Тейла.
Трябва да се целим в областта на стомаха. Изглежда е по-уязвима.
Има мек корем, уби го, когато го уцели там.
Благодаря.
Накъде?
- Не знам.
Нищо не показва, безполезно е.
Насам.
Ти ли направи всичко това?
Всичко това?
РўРѕРІР°.
Този експеримент.
Убил си онези хора.
Позволил си на буболечките да се хранят с тях.
Нужна стъпка от процеса.
За да създадеш тези създания?
Защо го правиш?
Не помниш ли последната ни среща?
Как ме оставихте да умра на онази пуста планета?
Кошерът, който най-накрая ме спаси
усетиха, че нещо е различно.
Усетиха човека в мен.
За тях
бях нечист.
Едва избягах от там жив.
Така че сега съм преследван и от хора и от Призраци.
Разбираш нуждата ми да се предпазвам.
Да
оцелея.
Не беше нужно да се стигне до това.
Можеше да живееш с нас.
Като човек?
И съзнанието ми да е изтрито от ретровируса ви?
РќРµ.
Ще изживея живота си, както аз реша.
Но не мога да го направя сам.
Затова след като си взех поука от експеримента,
който хората ви ми приложиха
разбрах как да обърна процеса.
Как да създам същество, дори по-опасно от Призрак.
Започна се с храненето.
Позволих на буболечката да се насити.
Да приеме възможно най-много човешка ДНК.
Това разбира се, убиваше обекта.
Графикът на хранене беше важен.
Трябваше да съм сигурен, че буболечката ще снесе яйцата си бързо.
Преди генетичният материал да се разтвори в тялото й.
Ембрионът съдържаше достатъчно човешка ДНК, за да мога да я изменя.
Ускорих развитието.
Увеличавайки сложността на физиологията му.
Имаше няколко приспособявания.
Няколко грешки.
Докато най-накрая не намерих идеалният баланс
между сила, подвижност и издръжливост.
Идеално животно, което да изпълнява волята ми.
Сигурно има някакво обезопасително заключване.
Без съмнение този, който е отвлякъл Тейла, го е включил.
Трябва да я отворим.
- Отдръпни се.
Господи.
Предупреждавай преди да започнеш да стреляш по всичко.
Имаш ли още С4?
Видях, че с екипа ти сте унищожили инкубационната стая.
Но не мисли, че тя е единствената в този комплекс.
И не мисли, че това е единствената планета, на която провеждам този експеримент.
Точно така.
Скоро стотици от тези същества ще са на мое разположение.
А броят им ще продължи да нараства.
Докато имам човешки обекти и запаси.
А сега като ти си тук
значи ги имам.
Добре, това е последното С4.
Да се надяваме, че стига.
Готови?
Какво стана?
Добре, да тръгваме.
Огромно потребление на енергия.
Какво значи това?
- Че сме навлезли в защитената зона.
Приятелите ти идват за теб.
Ще имат същата съдба, като твоята.
Един по един.
- Други ще дойдат за нас.
Д- р Уиър ще прати...
- Не мисли за д-р Уиър.
Тя мисли, че екипът ви се е срещнал с таранците.
И че всичко е наред.
Един от пехотинците, които тя прати да ви помогне бе
достатъчно любезен да ми помогне да предам съобщение на Атлантида.
Майкъл.
Моля те, не го прави.
След това, което ми причинихте,
два пъти,
как може да очакваш нещо друго?
Какво стана на планетата?
- Без повече извинения.
Експериментът ви се провали.
Затова решихте да ни избиете.
Мислехме, че нямаме друг избор.
А сега аз съм в същата позиция.
Вие ме принудихте.
Боже мой.
Къде са другите?
Шепард. Насам.
Чувате ли това?
Звучи като буболечки.
Хайде.
Махни това нещо, нали не работеше тук.
Да, но мислех, че мога да го пренастроя, за да...
Мъртво е.
Джон.
Джон!
Хубав изстрел. Добре ли си?
Да. Майкъл. Той прави всичко това.
Майкъл? Нашия Майкъл?
Р–РёРІ Рµ?
- Да.
Създал е съществата и се опитва да направи армия от тях.
РљСЉРґРµ Рµ?
- Не знам, избяга, като чу изстрелите.
Трябва да измислим план.
Планът е да го убием.
- Чакай малко.
Трябва да разгледам тези машини. Може да има някаква информация.
Нямаме време.
Като например колко такива същества е създал и
имат ли някаква слабост, от която можем да се възползваме.
Добре. Тейла, остани с Родни.
С Ронън ще намерим Майкъл. Ще държим връзка по радиото.
Не можем. Защитено е, помните ли?
Предотвратява и радио комуникациите.
Ами, отзащити го. Да тръгваме.
Добре.
Ти тръгни натам, аз насам.
Чакай. Нагласи си оръжието на зашеметяване.
Какво?
- Ще трябва да го разпитаме.
Не, никакви разговори повече, никакво разпитване.
Ще направя това, което трябваше да направим, щом го хванахме първия път.
Ронън, слушай ме...
- Не, ти ме послушай, Джон.
Цялата тази работа с ретровируса е грешка. Казах го тогава, а никой не ме послуша.
Идеята беше лоша!
- Трябваше да опитаме.
Ако беше проработило, щяхме да...
- Но не проработи.
Признай го.
Само влошихте нещата.
Колко още искаш да плащаме за тази грешка?
Невероятно е колко работа е свършил за толкова малко време.
Доста усърден човек е.
Или Призрак или все тая.
Как изглежда сега, пълен Призрак ли е?
Не съвсем.
Все още има човешки черти в него.
Сигурно затова бях объркана, когато почувствах присъствието му.
Мислехме, че човешката му част би намалила агресията му.
Да, защото ние, хората, въобще не сме агресивни.
Със сигурност сме по-малко агресивни от...
Сарказъм, да. Браво.
Това, което Майкъл прави, трябва да бъде спряно.
Не можем да му позволим да избяга. Прекалено опасен е.
РќСЏРјР° СЃРїРѕСЂ РїРѕ РІСЉРїСЂРѕСЃР°, СЃРєСЉРїР° РјРѕСЏ.
Разбирам гнева му.
Животът му е унищожен. Вече няма дом или семейство.
Имал е семейство?
- Не знам.
Но често съм се чудела какво е оставил, когато го пленихме.
Не знаем нищо за него, освен това, че е бил Призрак.
Много умен Призрак.
Вероятно е бил учен.
- Може.
Вероятно. Защо не?
Обзалагам се, че е бил един от най-добрите им.
Като теб.
Мерси.
Чакай малко.
- Какво има?
Мисля, че разбрах как да спра електромагнитното
смущение, което причинява защитата.
Шепард, там ли си?
Да, тук съм.
Изключих защитата.
Виждам.
Намерихте ли Майкъл?
Никаква следа засега. Работи ли детектора?
Разбира се.
Боже мой.
Какво?
Отчитам цял куп признаци на живот, в твоя близост.
Какво значи "куп"? И какво значи "в твоя близост"?
Няколко дузини вероятно. Скупчили са се.
Може би са затворници в килия?
Или по-лошо.
Каквото и да са, някой ги освободи и са тръгнали към теб.
По дяволите.
Продължавай нагоре по тунела.
Ронън трябва да излиза от ъгъла към теб... сега.
РќРµ Рµ Р РѕРЅСЉРЅ.
Някоя буболечка?
Майкъл.
Подполковник Шепард.
Не се обиждай, но се надявах никога повече да не те видя.
А аз се надявах на тъкмо обратното.
РђРјРё... Р’РёРґСЏ РјРµ.
А сега се сбогувай.
Но първо ми дай контролните кристали за Страгейта.
Не мисля.
- Или пък може просто да те убия.
Освен ако аз не те зашеметя първи.
Колкото и да ми се иска да седя и да си говорим...
Невероятни са. Нали?
Армията от буболечки?
Мислех, че ще сте впечатлен.
- Не съм особено.
Все пак, само продължавам експеримента, който хората ви започнаха.
А после какво? Ще превземеш галактиката?
Малко прекалено изтъркано, ако ме питаш.
Шепард, съществата идват към теб.
Най-добре тръгвай.
- С Тейла отидете при вратата.
Ще се срещнем там.
- Добре.
Дай ми контролния кристал.
- Не мога да го направя, подполковник.
Само за да сме наясно
нямам проблеми с това да те убия.
А аз нямам проблеми с това да умра.
Защото и да ме убиете сега
ще умра, знаейки, че вие и екипа ви не сте напуснали планетата живи.
Тръгвай.
Взех бронз, вместо сребро, заради катеренето по въже на едно състезание.
Какво?
Побързай, идват.
Това е побъркано.
Сигурно от тук са се качвали.
- Какво?
Въздушните шахти. Време е ние да ги използваме.
На Майкъл е.
- Без съмнение.
И ти ли си мислиш същото?
Мога да го пилотирам. Ще взема теб, Родни и Тейла
и ще използвам дарта, за да набера вратата.
Аз си мислех да го взривим.
Но твоята идея е по-добра.
Р–РёРІРѕ.
Шепард!
Чакай.
- Какво има?
Отпред има признаци на живот.
- Подпол. Шепард? Ронън?
Не ми звучат като тях.
Има и зад нас.
Наближават доста бързо.
Заобиколени сме.
Входяща дупка.
Кодът на подполковник Шепард.
- Свалете щита.
Добре ли сте? Къде са пехотинците?
Не оцеляха.
- Какво?
Ние едва се измъкнахме. Трябваше да конфискуваме дарт, само за да наберем.
Изоставихме го на друг планета. Прекалено голям е, за да влезе тук.
От Дедал могат да я приберат по-късно.
Какво е станало с таранците?
Мъртви са. Всички.
Чакайте, лейтенант Негли прати съобщение, че са се пренесли.
Не, Майкъл беше. Той е пратил съобщението, той е убил таранците.
Майкъл?
- Ще ти разкажем след малко.
Дедал пристигна ли вече?
Все още е на няколко дни път. Защо?
Ще ни трябва, за да се отбием на още едно място.
Добре.
Елизабет?
- Дойдох от лабораторията на МакКей.
Разглежда изследванията от експеримента на Майкъл.
Успял ли е да установи още колко от онези създания е успял да създаде Майкъл?
Не и точна цифра, но Родни смята, че вече са доста над стотици.
Да и изглежда Майкъл има подобни лаборатории на поне още три планети.
Невероятно е колко бързо е успял да пригоди нашата наука за неговата.
Какво има?
Майкъл е разбрал за таранците от информация,
която Призраците взеха от нашата база данни.
По време на краткия ни съюз миналата година.
Ние заведохме Майкъл право при тях.
Полковник Колдуел се обади.
Сканирали са планетата. Няма признаци на живот.
Претърсили са селото, няма Майкъл, няма същества.
Вече се е преместил?
- Да.
Вкарал е контролния кристал в устройството за набиране.
Родни се опитва да разбера кой е последния набран адрес,
но знаеш колко време отнема.
Сигурна съм, че Майкъл веднага е набрал някое друго място, за да се покрие.
Можеш да си сигурна.
- Трябва да го намерим.
Вече е прекалено опасен.
И съм сигурен, че сме първи в списъка му.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.