Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E17 - Sunday (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E17 - Sunday (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Не мога просто да отида и да му го кажа.
Защо не? Нали го харесваш?
Не това е въпросът.
- Мисля, че точно това е въпросът.
Начинът, по който това става при моя народ, е различен.
РќРёРєРѕРіР° РЅРµ Р±РёС…...
- Той няма да направи първата крачка.
Ще видим.
- Р’РёР¶...
Ти го познаваш по-добре от мен.
- Надявам се, че е така.
Но няма да се изненадам, ако той не знае нищо за цялата тази ситуация.
Няма нужда да го обсъждаме повече.
Добре, просто казвам, че ако искаш да накарам някой да спомене нещо...
Кога за последно толкова много хора имаха свободен ден?
Идеята е на Хайтмайер.
Настоя ръководството да обяви задължителен ден за почивка.
Май времето за почивка не идва от само себе си тук.
И не си мисли, че не разбрах, че си сменила темата.
Народът ми има ден за почивка след всеки четири дни.
Това вече е цивилизация.
Да.
- Искаш ли да хапнем нещо?
С удоволствие. Забравих някои неща във фитнеса.
Среща там?
- Разбира се.
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида Сезон 3 Епизод 17- Неделя
{C:$FF0000}Джо Фланигън
{C:$FF00FF}РўРѕСЂРё РҐРёРіРёРЅСЃСЉРЅ
{C:$FF8000}Рейчъл Лутрел
{C:$00FF00}Джейсън Момоа
{C:$0000FF}Пол МакГилиън в ролята на д-р Карсън Бекет
{C:$408000}и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$FF8080}По идея на Брад Райт и Робърт С. Купър
{C:$FFFF00}Неделя
Три часа по-рано
Здравей.
- Здрасти.
Какво... Какво правиш тук?
Работя тук.
- Но днес е денят за почивка.
Тогава не трябва ли да се наслаждаваш на почивката си?
Малко изостанах с изследванията си тази седмица.
Исках да оставя едни резултати за следващото предаване към Земята.
Добре. Хубаво.
Щях да отида да хапна. Искаш ли да се присъединиш?
Не мога, аз...
- Не можеш да ядеш?
РњРѕРіР°.
- Смяташ ли да ядеш днес?
Разбира се.
- Страхотно, яж с мен.
Нищо лично, но...
Старая се да нямам връзка с хора, които работят за мен.
Не работя за теб.
Аз съм ти шеф.
Всъщност, ти си шеф на шефа ми.
И все пак, косвено...
Да, но в този ред на мисли, всеки на тази планета работи за теб.
Няма да се сприятеляваш с никой от тях?
Приятелството е едно.
Ти мислиш, че...
Чакай малко. Виждам какво става тук.
Мислиш, че те каня на среща.
Не, не, това не е среща. Това е...
Просто обяд.
Задължителното презареждане на телата ни.
Да слагаш храна в устата си, да я дъвчеш и да имаш
нещо по-интересно от стена, което да седи срещу теб, само това.
Хайде, трябва да признаеш. Аз съм много по-интересен от стена, нали?
Не е нужно да го признаваш, но ще смачкаш егото ми, ако мислиш другояче.
По-интересен си от стена.
Страхотно. Хайде да ядем тогава.
Все още имам да работя цял час...
- Час.
Ще се видим в столовата.
Елизабет, подраняваш.
Само един момент.
- Нали не настояваш да обядваме днес?
Защо?
- Нещо изникна.
Елизабет, каквато работа мислиш, че трябва да свършиш, със сигурност може да почака.
Майк Брантън ме покани на обяд.
Наистина ли?
- С теб имахме уговорка...
Приятелката ми, д-р Хюстън ми се обади и каза,
че иска да я науча на бой с банто следобед.
Така че... Не се притеснявай.
Ще имам с какво да запълня времето си.
Добре.
Сигурна ли си?
- Да.
Добре.
Здрасти.
Прекрасно изглеждаш.
Благодаря ти, Карсън.
За пръв път те виждам в нещо различно от униформата ти от доста време.
Не е така.
На някое специално място ли отиваме?
- Не, просто на обяд.
С Родни отиваме на риболов на континента следобед.
Знам, разреших ви да използвате скачача.
Искаш ли да дойде с нас? Кой знае каква риба ще намерим.
Много мило, може би някой друг път.
Да нямаш среща?
- Какво?!
Кой ти го каза?
- Никой, шегувах се.
Но бях прав. С кой?
Не ми е работа?
Приятен следобед, Елизабет.
- Благодаря ти.
А и добре ухаеш.
- Млъкни.
Наистина го мислиш?
- Да.
Наистина, в сърцето си?
- Да.
Какво?
Просто не знам дали ще мога отново да те уважавам.
Хайде де.
Мислиш, че "Когато Хари срещна Сали" е по-добър от "Ани Хол"?
Луда си.
- РџРѕ-РґРѕР±СЉСЂ Рµ.
"Когато Хари срещна Сали" е римейк, евтина имитация,
лош кавър на "Ани Хол", осъзнаваш го, нали?
Не съм съгласна.
Знам, че е така и това те прави луда.
Явно това никога няма да проработи тогава.
РўРѕРІР°?
- Обядването.
Това значи ли, че не вярваш, че мъж и жена могат да са приятели?
Никога не съм го казала.
Не е нужно да го казваш, всяка жена, която харесва "Когато Хари срещна Сали"
толкова много, мисли, че мъжете и жените не могат да са приятели.
Хубаво, може би е така.
Тогава аз къде оставам?
Май това те оставя на обяд.
Хайде.
- Накъде?
Ако имам право само на обяд, то нека да е така, както трябва.
Наистина е красиво тук, нали?
- Да.
Приключи ли?
Приключих.
Май обядът свърши.
Май е така.
- Трябваше да донеса десерт.
Обядът щеше да е по-дълъг.
Трябва да се връщам в...
- Какво ще правиш утре?
Майк...
- Харесвам те.
И съм невероятно чаровен.
Искам да видя как ще го обърнеш в лоша черта.
Не мисля, че...
- Ще е най-добре, ако не мислиш.
Ще престанеш ли да ме прекъсваш? Постоянно го правиш.
Не е така.
- Напротив!
Мразя, когато ме прекъсват.
Ако не те бях прекъснал, нямаше да обядваме.
На живота му трябва малко прекъсване от време на време.
Добре, не съм напълно несъгласна.
Прекрачих ли границата?
Не мога да го направя.
Само защото работим заедно?
- Това ще ме разсейва.
Дай ми шанс, виж дали...
- Съжалявам, аз...
Не трябваше да го правим. Помислих си, че може би...
Д- р Уиър, моля явете се в контролната зала, незабавно.
Какво става?
Експлозия в основата на кулата, в близост до фитнеса.
Предварителните жертви сочат трима мъртви и поне дузина тежко ранени.
Експлозия? Инцидент с оборудване?
Преглеждаме данните, но сме убедени, че не е било инцидент.
Може да е било бомба?
Пет часа по-рано
А, ето те!
Навсякъде те търсих.
Така ли?
- Да не си забравила?
РќРµ!
- Забравила си!
Щеше да ни учиш с Ронън как да играем голф.
Това е планът.
- Страхувам се, че имам други планове.
Какви други планове?
Ще обядвам с Елизабет.
- Все още имаш време.
Да, така е.
Обаче се страхувам, че трябва да наваксвам с писането на доклади.
Надявах се да наваксам, преди срещата ми с Елизабет.
Добре.
- Ако искаш мога да...
РќРµ, РЅРµ, РЅРµ, РЅРµ.
На Елизабет добре ще й се отрази малко разсейване.
РќСЏРєРѕР№ РґСЂСѓРі РїСЉС‚.
- РќСЏРєРѕР№ РґСЂСѓРі РїСЉС‚.
Знаеш ли, Джон, и аз имам да пиша доклади.
Добър опит. Ще е забавно.
Забавно? Добре.
Добър удар.
- Благодаря ти, Джим.
Хубав беше, нали?
Значи това е спортът?
Просто удряте топчета, колкото се може по-далеч?
Първо, игра е. И не, по-сложно е.
Има осемнайсет дупки, всичките с различни дължини и размери.
Първо трябва да прекараш топката през различни водни
и пясъчни препятствия, докато не попадне на трева.
После вкарваш топката в дупката.
Значи това е водно препятствие?
- Ами, все още нямаме игрище.
Засега само...
- Удряте малка топка.
Горе-долу, да.
- Какво му е трудното?
РђРјРё...
Изглежда лесно, но играя от шестгодишен.
Въпреки, че изглежда просто,
за да имаш хубав удар, като моя, ти отнема години.
Така ли?
- Добре беше.
Добре?! Не може да се види къде е отишла.
Играта не е за разстояние, а за точност.
Кажи къде и ще я пратя там.
Първо захвата ти е напълно погрешен.
О, да, разбира се. Ето ви.
Докторе, исках да дойда да те видя. Нещо ме боли в...
Чакай, съжалявам. Нека те спра тук.
За първи път от месец имам свободен ден.
Д- р Кол е в лазарета и ще се радва да ти помогне.
Добре, може.
- Добре.
Какво става, Карсън?
- Риболов.
Какво?
- С Родни отиваме на континента.
Хванали са риба, която прилича на пъстърва.
Ще се присъедините ли? Това е спортът на кралете.
Мислих, че надбягването с коне е спортът на кралете.
Може би за скучните крале.
- Карсън, ти си шотландец.
Това е твоята игра. Не искаш ли да поиграеш малко?
Никога не съм харесвал голфа. Хайде. Последна възможност.
Мисля, че ще пропуснем.
- Добре.
Но не ревнувайте, когато се завърна с чупеща рекорди космическа пъстърва.
Благодаря.
Ще се опитаме да се сдържим.
- И с право.
Време е за истински спорт. Хайде.
Да вземеш флага на другия?
Това ли е?
- РўРѕРІР° Рµ.
Няма наказания и други такива?
Какво?
- Ако другият ти дърпа косата или хапе.
Хапи и ти.
РЇСЃРЅРѕ.
Готов ли си?
По-готов няма да съм.
Точка за мен.
Две от три.
Второ ниво.
С една ръка.
- Какво?
След всяко ниво, трудността се покачва.
За да се симулира битка.
След всяка битка, има възможност да си ранен.
Второ ниво. С една ръка.
Защо не ми позволиш да надобрея на първо ниво,
преди да преминем на по-трудната част?
Добре, второ ниво.
Две за мен.
- Три от пет.
Знаеш ли? Мога така цял ден. Все още дори не съм се изпотил.
Да, добре.
Трето ниво.
Хайде де. Измисляш си го!
Това не е традиционен спорт на Сатеда,
а извинение да ме унижиш и да ми сриташ задника.
Щом искаш да се откажеш.
Съжалявам.
Тази игра е гадна.
- Ами, трябва да се съсредоточиш.
Не знам дали ще мога отново някога да се съсредоточа.
Помогни ми да се изправя. Имам идея.
Боли, нали?
Така ли?
Да, трябва да я удариш, колкото се може по-силно.
За това говоря, така се прекарва свободен ден.
Полягаш, хапваш нещо, слушаш музика...
Харесва ли ти тази музика?
На теб не ти ли харесва?
- Бива.
Ще си остана с голфа. Играта ти прилича на работата ми.
Колко време си вече тук? Година?
- Година и половина.
Година и половина?!
Дружиш ли с някой друг освен с мен и Тейла?
Не казвам, че ни е писнало от теб.
Излизаш ли с някой?
Имаш предвид жена?
Или мъж...
РќРµ.
Все още не съм готов.
Все още не си готов?
Да не си оставил някой на Сатеда?
РЎСЉРїСЂСѓРіР°?
Горе-долу.
Съжалявам.
Ами ти?
- Какво за мен?
Кога ще се жениш?
Вече го пробвах. Не ме биваше.
Освен това няма никой тук, който да... Знаеш.
Май вие с Тейла... Знаеш.
Наистина ли?
- Да, защо не?
В лазарета! Веднага, бързо!
Какво е станало?
- Някаква експлозия.
Поне трима мъртви и около дузина тежко ранени.
Док!
Чакайте. Тейла!
Ще се оправи ли, Док?
- Загубила е много кръв.
Трябва да я занесем в лазарета. Веднага!
Ще се оправи ли?
Хайде. Живо!
Какво по дяволите е станало, Радек?
- Имало е експлозия.
Това е ясно. Защо?
- Не знам все още.
Дойдох едва, когато аварийния екип разчисти етажа.
Защо се забавихте толкова? Транспортерите не работят.
Стълбите са бая.
МакКей е в лабораторията си. Мисли, че може да е намерил нещо.
Какво по-точно?
- Не каза.
Добрите новини са, че цялостната структура е непокътната,
така че няма опасност кулата да падне.
Обаче има нещо много странно.
- Какво?
Разпитаните свидетели казват, че д-р Хюстън просто
се е взривила.
- Какво по дяволите значи това?
Това въобще възможно ли е?
- По принцип бих се съгласил с теб.
Но от това, което можем да определим,
тя е стояла точно тук и просто се е взривила.
Какво? Самоубийствен взрив?
Не, и аз така си мислех първоначално.
Но сканирах района с оборудването си
и няма и най-малката следа от взривни остатъци.
Нямам идея с какво си имаме работа.
Мисля, че може да се работи с мен.
- Четиринадесет часа по-рано
Обикновено съм прекалено зает с важните неща,
за да се занимавам с малките неща, с които вие трябва да се занимавате.
Това означава, че имате известно количество свобода, това,
обаче, не означава, че можете да правите, каквото по дяволите ви скимне.
Има правила, има протоколи.
Не само, за да се предпази този град, а и нищожните ви съществувания!
Ако мога да кажа...
- Не, не може.
Не може да ме прекъсваш!
Сънувах прекрасен сън, преди да ми се обадят.
Така че просто стойте и ме слушайте.
Бяхте пратени на рутинно описване на една от изоставените Древни лаборатории.
И сте активирали някакво извънземно устройство, без да знаете какво е било?
Мислехме, че е...
- Да, но сте сгрешили.
Да, но миналата седмица, вие направихте същото нещо, затова не знам...
Но аз съм си аз.
Ако аз допусна грешка, мога да я поправя. Вие сте си вие.
Когато вие допуснете грешки, не вие трябва да ги поправяте, а аз.
Веднага, щом разбрахме, че излъчва радиация, го изключихме.
И какво от това? Медал ли искате?
Четиригодишната ми племенница може да се сети да изключи нещо, ако излъчва радиация.
Това не те прави умен. Това те прави малко по-малко глупав.
Р РѕРґРЅРё, Р±СЉРґРё РјРёР».
Е, ще живеят ли?
И по-важно, мога ли да се върна в леглото си?
Според сканиранията и резултатите от тестването на кръвта, ще се оправите, да.
Но трябва да минете пак през следващите 24 часа,
за някои други изследвания, просто за да сме сигурни.
Извадихте късмет.
Защото сме на такова място, на което при
натискането на бутон могат да умрат хиляди хора.
Трябва да сте по-внимателни.
Добре, просто...
Починете си утре, става ли?
Утре ни е свободен ден. Задължителният ден за почивка е.
Така ли?
Вече?
Страхотно.
Кейти?
Ехо, Кейти.
Р РѕРґРЅРё!
- Ето те.
Какво правиш тук?
- Почивен ден е, ти какво правиш тук?
Наглеждам тези растения, които намерихме на M102479.
В този стадий са много уязвими, ако ги оставя прекалено дълго сами, ще загинат.
И какво от това? Нали са растения.
Искам да кажа, че ти трябва малко почивка, както и на всички други.
Знам, просто те произвеждат специалния ензим,
за който мислим, че може да лекува левкемия
Тези? Наистина ли?
Какво ще правиш днес? Мислех, че имаш планове.
Имам, с Бекет. Затова съм тук.
Трябва ми извинения, за да се измъкна.
Защо?
- Защото отиваме на риболов.
Ако трябва да съм честен, не мога
да се сетя за по-ужасен начин, по който да прекарам
свободния си ден, от този да съм до колене във вода,
опитвайки се да надяна червеи на кукички и постоянно да слушам
възгледите на Карсън върху невероятния брой невъзможно отегчаващи теми.
Отблъскващо е, погледнато от всяка страна.
Тогава защо си се съгласил?
Защото ме попита дали искам да отидем на риболов следващия месец.
Стори ми се толкова далеч. Мислех, че нещо ще излезе.
Че ще мога да се измъкна, но ето ни - месец по-късно.
И...
- Нищо не е излязло.
Точно.
Затова си помислих, че ако му кажа, че най-накрая
имам време да те изведа на обяд или някъде другаде
той няма да има друг избор и ще ме остави.
Не мога. Трябва да наглеждам растенията.
Да, е... Ако ми даваха пари, всеки път,
когато някоя ми отказваше по този начин...
Знаеш ли какво? Нека донеса обяда при теб.
Ще ядем тук.
- Родни, искаш да наглеждаш растения с мен?
В битката на растенията срещу рибата, растенията винаги побеждават.
С удоволствие.
- Добре, страхотно.
Веднага се връщам.
- Добре.
Виж ти. Великите умове мислят еднакво.
И аз реших да взема нещо за ядене.
Да, относно това.
Р РѕРґРЅРё.
- Ето каква е работата.
Знаеш, че с удоволствие бих дошъл с теб.
- Не, не знам.
Наистина бих. Но се натъкнах на Кейти Браун
и тя започна да ми натяква, знаеш как все не я виждам.
На единствения ми свободен ден веднага отивам на риболов с най-добрия ми приятел.
С нея се виждаме толкова малко, че дори не знам дали се броим за двойка.
Накратко...
- Твърде късно е за това.
Казах на Кейти, че ще прекарам деня с нея.
Добре.
- Знаеш, че ако беше някой друг...
Не, не, разбирам.
- Следващата седмица съм на 100% там.
Обещаваш ли?
- Абсолютно.
Добре.
Рано е, все ще намериш някой, който да дойде с теб.
Можеш да си сигурен.
Прати поздрави на Кейти.
- Непременно.
Приятен ден.
За мен ще е.
Да!
Приятно е.
- Така е, да.
Трябва да призная, че след цялата онази работа с Кадмън миналата година
мислех, че ние двамата нямаме шанс.
Защо така?
Имаше друго съзнание в тялото ти.
Съзнание, което надделя на първата ни среща и те накара да ме целунеш.
Беше...
неловко.
И затова ме игнорира няколко месеца.
- РќРµ СЃСЉРј.
Напротив, но няма проблем.
Не мога да си представя какво е да минеш през нещо такова,
но съм сигурна, че не бих искала да ми го напомнят.
Беше малко странно.
Но в последно време наистина се опитваш да намериш време за мен.
И това е много мило.
Забавно е.
Колкото и не ми се ще да го призная.
Когато видях колко щастлива е
малката ми сестра с нейното семейство, аз просто...
Май осъзнах, че
ми се ще да се оженя.
Наистина ли?
О, не, не. Не за теб.
О, не, не, не, не, не. Не "не за теб".
Аз просто... Това беше...
- Да...
Не беше предложение, просто говорех.
- Аз... Да...
Просто не искам да... Не, че не искам да се оженя
за някой, някой като теб. Някой, точно като теб.
Може би дори за теб някой ден. Просто...
Знам, знам. Няма проблеми.
Много те харесвам. Наистина.
Знам, че е така и аз много те харесвам.
Знам.
И ако трябва да съм честен го намирам за странно.
Хайде де.
- И други го намират за странно.
Явно те не те познават, както аз те познавам.
Точно това ме плаши.
След време ще ме опознаеш, както те ме познават и...
Родни, мисля, че те познавам доста добре.
Няма много скрито-покрито при теб.
Наистина съжалявам, че те игнорирах през цялото това време.
Сигурна съм, че е така.
Какво беше това?
- Не знам.
Трябва да тръгвам.
Какво? Самоубийствен взрив?
Не, и аз така си мислех първоначално.
Но сканирах района с оборудването си
и няма и най-малката следа от взривни остатъци.
Нямам идея с какво си имаме работа.
Зеленка, чуваш ли?
- Да, МакКей, тук съм с Шепард и Ронън.
Какво става?
- Ще искате да видите това.
Добре обмислям го, докато обяснявам.
Затова простете за някои неточности.
- Какво става?
Снощи д-р Хюстън и партньора й д-р Уотсън
описваха нова древна лаборатория, която открихме.
Те, без да искат, са включили тази машина.
Започнала е да излъчва много странен вид радиация.
Но веднага са успели да я изключат.
Д- р Бекет ги прегледа и ги изписа в пълно здраве
така че без никаква видима опасност, решихме да разберем какво прави машината,
ами, когато намерим време.
Това бе грешка.
- Какво е?
Науката зад машината е невероятно сложна.
Но изглежда е оръжие.
Създадено от Древните, за да бъде използвано срещу Призраците
и изоставено доста рано в развитието си, понеже е засегнало всички в близост до него
включително Древни и хора.
Как ги е засегнало?
Накратко - създава експлозивни тумори.
Експлозивни тумори?
- Какво?
Шегуваш ли се?
- Ще ми се.
Всъщност е доста гениално.
Устройството излъчва милиони облъчени частици, които са генетично програмирани
да навлязат в системите ни и да се съберат зад белите дробове.
След време използват тялото ни, за да съберат някои елементи, за да
завършат взривно вещество.
Щом това стане, туморът достига критична стойност и се взривява.
Значи този Уотсън...
- Със сигурност е бил облъчен, да.
Трябва да го намерим преди туморът да се взриви,
което може да стане всяка минута.
Не е добре, но не е и ужасно. Трябва веднага да започнем. Как се казва?
Джеймс. Джеймс Уотсън.
Два часа по-рано
Следващата седмица съм на 100% там.
- Обещаваш ли?
Абсолютно.
- Добре.
Рано е, все ще намериш някой, който да дойде с теб.
Можеш да си сигурен.
Прати поздрави на Кейти.
- Непременно.
Приятен ден. За мен ще е.
Кучи син! Спри това.
Кое? Да печеля?
Все още не си спечелил.
- Карсън!
Дошъл си да се запишеш в клуба по шах?
- Не съвсем.
Дошъл си да гледаш?
- Не, всъщност, Радек
търся някой, който да дойде на риба с мен.
Родни ми върза тенекия в последния момент.
- Не съм изненадан.
Знам. Интересуваш ли се?
- Бих.
Но днес играем за разни неща.
Никой не може да ме победи, вече спечелих вентилатор за бюро.
Аниме колекцията на д-р Малоци.
И купон за безплатен шведски масаж от д-р Амброуз.
Може би следващата седмица?
- Добре, става.
Късмет тогава.
- Не ми трябва късмет.
Шах-мат.
- Кучи син.
Рисуваш?
- Здрасти, док.
Да, рисувам.
- Бива си те.
Мама беше учител по изобразително изкуство.
Това правехме уикендите.
Престанах за известно време, нямах време по време на основната тренировка,
първите няколко години на служба, но
отново започвам. И как да не започна с такива гледки.
Да.
Предполагам няма да се навиеш да дойдеш за риба с мен на континента, нали?
Ако беше дошъл по-рано, може би, но...
Искам да довърша това.
Изглежда ми завършено.
- Затова
аз съм художника, а ти - доктора.
Така е. Приятен ден, майоре.
РЎСЉСЃ СЃРёРіСѓСЂРЅРѕСЃС‚.
Здравейте, сър.
- Здрасти, аз тъкмо...
Невероятно. Тъкмо си мислех за вас.
Случвало ли ви се е? Мислите за нещо и бум - ето го.
Не че имам някакви способности, но кой знае.
Всъщност аз...
- Знаете ли какво? Съжалявам.
Вие се опитвахте да кажете нещо, а аз ви прекъснах.
Наслаждавайте се на свободния си ден, д-р Биро.
Разбира се.
- Чао-чао.
Скучен ден?
- Карсън?
Какво по дяволите правиш тук? Трябва да си почиваш днес.
Ами, риболовът се провали, затова реших
да наваксам малко с докладите, за първи път от година насам.
Жалко.
- Да.
Добре ли си?
- Мигрена.
Доста лоша, взех някои неща, но не мога да взема повече, понеже съм на повикване.
Трябваше да ми се обадиш.
Шегуваш ли се, нямаше да ти позволя да пропуснеш риболова си,
все за това говориш от две седмици насам.
Няма да ходя, затова тръгвай.
Ще покрия смяната ти. Сигурен ли си?
Да и без това нищо не става.
Отиди си, вземи хапче и си почини.
Спасяваш ми живота.
- Знам.
Благодаря, Карсън. Благодаря.
Пак заповядай.
Ако ще играеш волейбол, ще ти трябват нужните обувки.
Знам, поръчала съм от Земята, но трябва цяла вечност за неща,
които не са важни за успеха на мисията.
Ти, млада госпожице, си важна за успеха на мисиите.
Затова не играй спортове със сандали, става ли?
Добре, док.
Добре, свършихме. Ще ти дадем патерици. И...
Майълс, обади се на всеки доктор и всяка сестра, незабавно.
Ти вземи няколко походни аптечки и няколко носилки и ме последвай.
Говори Бекет, какво стана и къде ви трябвам?
Какво е станало?
- Някаква експлозия.
Поне трима мъртви и около дузина тежко ранени.
Док!
Тейла!
Карсън!
- РўСѓРє СЃСЉРј.
Беше в близост до експлозия, Тейла. Част от останките се е врязала в теб.
Водим те в лазарета, за да го извадим и да те закърпим.
Лесно е, мога да го направя и на сън.
Добре, всичко е готово. Благодаря.
Не мога да повярвам, че успяхте да изчистите артерията.
Обикновено не те правят главен хирург, ако си с две леви ръце.
Още един пациент ви чака, доста лошо е поразял крака си, по време на експлозията.
Добре, приключихме тук. Отведете я и доведете човека.
Добре.
- Накратко - създава експлозивни тумори.
Експлозивни тумори? Шегуваш ли се?
Иска ми се.
- Чакай, този Уотсън...
Със сигурност е бил облъчен, да.
Трябва да го намерим преди туморът да се взриви,
което може да стане всяка минута.
Не е добре, но не е и ужасно. Трябва веднага да започнем. Как се казва?
Джеймс. Джеймс Уотсън.
Уотсън?
Горкият беше тук снощи. Явно няма късмет.
Д- р Уотсън!
Д- р Джеймс Уотсън, докладвайте местоположението си незабавно.
Доста си известен. Отиди да видиш за какво става въпрос, моля.
В момента е в операционната?
Дай ми Бекет.
Д- р МакКей е.
Какво има, Родни? Малко съм зает.
Карсън, човекът, върху когото работиш в момента е заразен с експлозивен тумор.
Мислим, че това е убило Хюстън и е причинило експлозията.
За какво говориш, това не е...
- Възможно е, Карсън.
Трябва веднага да се махнете с екипа ти от там.
Шепард е пратил противобомбен отряд.
Прекалено уязвим е, за да го местим сега.
Той няма да се премести.
Вие трябва.
Добре, слушайте. Всички трябва да напуснат това ниво,
активирам протокол седем за цялото ниво.
Бързо хора. Той остава, ти тръгваш.
РђРјРё РІРёРµ?
- Оставам.
Аз също.
- Нямам време да се разправям.
Няма нужда. Не можете сам.
Активиране на протокол седем Пълно затваряне
Благодаря ти. Дай скенера.
Имаме тумор за премахване.
Използвал е кода си, за да отцепи цялото ниво.
Не можем да стигнем до него.
- Карсън!
Не можеш сериозно да обмисляш да го оперираш този.
Колко точно време мислите, че имам?
Няма как да знаем със сигурност.
Хюстън беше заразена, когато и Уотсън, а нейния тумор вече се взриви.
Няма време за губене тогава.
Правя първия разрез.
Виж, това е много смело, но...
Ами ако експлозията причини щети на структурата,
ако цялата кула се срине, с всички в нея?
Точно!
Да го пратя в другата част на града и просто
да го оставя да умре е равно на убийство, подполковник.
Той вече е мъртъв!
- Не е, по дяволите.
Карсън, не мога да ти заповядам да престанеш, но...
Точно така - не можете.
Дръжте хората си в готовност. Ще отворя нивото, щом извадя тумора.
Бекет, край.
Колко време мина вече?
- Десет минути.
Аварийният екип е в готовност. Всички е покрито.
Можеш ли да заобиколиш кода за достъп?
Да, но ще отнеме половин час. Ако не го е премахнал до тогава, то...
Това е лудост!
Подполковник Шепард.
Извадих тумора.
Отварям операционната.
Отваряне на операционната
На път е. Стойте там.
По дяволите. Кажи му, че ще го пресрещна.
Стой на място, док.
Колкото по-бързо го разкарам от погледа си, толкова по-добре.
Може ли да го затвориш, моля?
Веднага се връщам.
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ.
Благодаря.
Направихме размяната.
Здравей.
Здрасти.
Добре ли си?
Не съвсем.
Имаш ли нужда от помощ?
- РќРµ.
Почти свърших.
Имаше доста неща тук.
Пращаш ги обратно на семейството му?
- Да.
Искам да кажа, ще...
Ще го направим. Все още не знаят.
Ще пратим
тялото на Земята.
Ще кажа на майка му.
Трябваше да ида за риба с него.
- Недей.
Ако бях отишъл на риба...
Ако бях проверил машината, ако не бях назначил
двама начинаещи да опишат лабораторията...
Р РѕРґРЅРё.
Станалото - станало.
Знам.
И...
РўРѕРІР° РјРµ СѓР±РёРІР°.
Къде си тръгнала?
Искам да отида на изпращането.
Не мисля, че трябва да ходиш, където и да е било.
Добре съм.
Добре.
Ще намеря количка.
- РќРµ.
Искам да стоя права. В негова чест.
Ти как си?
- Аз ли?
Добре, но на мен не ми правиха важна операция преди два дни.
Не това имах предвид.
Все още не съм го осъзнал.
Но очаквам в скоро време.
Чувствам голяма тъга.
РўРѕР№...
Чувствам голяма тъга.
Ела.
Днес казахме сбогом на много приятели.
Мисията ни е опасна.
Губим хора.
Факт, който ни е болезнено ясен.
Но Карсън беше...
Не мога да се сетя някой да ми се е оплаквал от него.
РќРёРєРѕРіР°.
Беше мил човек.
Беше...
Беше лечител.
И много ще ни липсва.
Джордж Фабрикъс е казал
"Смъртта идва за всички ни,
но великите постижения
те изграждат паметник,
който ще устои, докато слънцето не изстине. "
Всеки един живот, който Карсън е спасил
е паметник за него.
И това ме успокоява.
Как мина на Земята?
Беше... Ужасно беше.
Семейството ти беше невероятно.
Да, такива са. Как беше?
Напълни църквата.
- РўРѕРІР° Рµ РґРѕР±СЂРµ.
Наоколо няма да е същото без теб.
И още как.
Знаеш ли
вселената е голямо място.
Кой знае, може
отново да се засечем.
Да. Кой знае?
Ти ми беше най-близкото до най-добър приятел.
Много съжалявам.
Трябваше просто да...
- Ей.
Вината не е твоя.
Казваш ми това, което искам да чуя.
Това правят най-добрите приятели понякога.
А в този случай е и истина.
Всичко хубаво, Родни.
Довиждане, Карсън.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.