Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E16 - The Ark (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E16 - The Ark (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Започване на маневри за разкачване след три,
две, едно... Сега.
Разкачването не отговаря. Превключвам на резервното.
Разкачи се! Хайде!
По дяволите!
Разкачването не отговаря. Повтарям няма да се разкача.
Не мога да отделя кораба, не знам дали ме чувате,
но изглежда ще трябва да кацна на планетата.
Преди осем часа.
Искаше да поогледаш, е, направи го.
Та ние сега дойдохме.
Бяхме тук достатъчно. Нищо тук няма да ни помогне.
Не можем да сме сигурни, преди да сме огледали по-голяма част от станцията.
Гарантирам ти, че ще видиш горе-долу същата технология,
която гледаш в момента и която бих казал, че е реколта 1967.
О, да. Да.
Знаеш ли и ние издълбавахме луни през шейсетте.
Ами, ако бяхме го правили, така щеше да изглежда.
Ами онази совалка, а? Тази, която видяхме, докато се скачахме.
Тя вече беше по-модерна.
- Виждаш ли, дори ти си заинтригуван.
Р’РёР¶.
Елизабет ни позволи да разгледаме станцията, ако и подчертавам ако
намерим нещо, което да можем да използваме срещу многото си и досадни врагове.
Тази технология е антикварна.
Тези контейнери са пълни със запаси.
За да построиш такова място в луна, сигурно са трябвали невероятни ресурси.
Които и да го е построил - сигурно е имал желязна причина.
А ако искаме да разберем каква е тази причина,
трябва да разгледаме по-навътре.
Тейла, Ронън, слушате ли това?
Да, слушаме, подполковник Шепард.
На вас пука ли ви какво има тук?
- РќРµ.
Вероятно би било по-разумно да пратим екип учени.
Съгласен съм, тръгваме си.
- Чакай, трябва да разбера какво има вътре.
Реагирам по същия начин и на подаръци за коледа и пиняти.
Още едно отделение. Зад тази врата.
Добре. Само още едно.
Изглежда е някаква контролна зала.
Виж я само.
- Заинтригуван ли си?
Изглежда е била построена, така че да може да се връща на планетата.
Това изглежда е някаква елементарна компютърна система, но е забила.
Да видим дали ще мога да я рестартирам и да включа захранването.
Мислиш ли, че това е добра идея?
Нали каза, че станцията вероятно бива захранвана от ядрен реактор?
Определено е захранвана от реактор.
А аз току-що го включих.
Р РѕРґРЅРё!
Каза, че искаш да погледнеш онази совалка отблизо.
Не съм го казал!
- Ами, мислеше си го.
Освен това, че включа живото-поддръжката за нула време.
Затварям външните врати.
- Защо?
За да херметизираме хангара, за да можем да махнем тези костюми.
Работата ни не е да задоволяваме любопитството ти.
Не можем да спрем сега, тъкмо развихме подаръка.
Какво е това?
Засичам използване на енергия в едно от другите отделения.
Изчезна.
Хубаво!
- Не е хубаво.
Има нещо невероятно познато в този вид енергия.
Провери отново за признаци на живот!
Имаме си компания.
Добре.
Кой по дяволите е този?
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида Сезон 3 Епизод 16- Ковчегът
{C:$800080}Джо Фланигън
{C:$FF0000}РўРѕСЂРё РҐРёРіРёРЅСЃСЉРЅ
{C:$8000FF}Рейчъл Лутрел
{C:$00FF00}Джейсън Момоа
{C:$80FFFF}Пол МакГилиън в ролята на д-р Карсън Бекет
{C:$0000FF}и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$FF0080}По идея на Брад Райт и Робърт Купър
{C:$FFFF00}Ковчегът.
Докладвахте, че няма признаци на живот. Откъде се е взел?
Все още не знаем.
Имаше някакво използване на енергия, преди да изникне.
Познавам този вид енергия, много прилича,
даже е почти еднаква с тази на технологията на Призраците.
Мисля, че автоматично е бил реинтегриран, когато живото-поддръжката се включи.
Технология?
Преди малко казахте, че станцията е антична.
Освен това, да.
- И изкуствената гравитация.
Бих казал от периода на програма "Аполо".
Трябва да го погледна, но съм почти убеден,
че това устройство е изменена технология на Призраците.
Вероятно от разбил се дарт.
Като се замислиш е много добро смесване на...
И какво възнамерявате да правите с този човек,
за които вече сме отговорни?
Не знам. Не съм го мислил толкова.
Очевидно не си. Но ако един е излязъл от нищото...
Може да има още, откъдето се е взел и аз си мислех същото.
Идва в съзнание!
Ще разберем след малко. Човекът се събужда, ще се обадим след час.
Добре, до след час.
Всичко е наред. Сред приятели си.
Войната е свършила?
- Ние не сме оттук.
Аз съм Шепард, това е МакКей, Тейла и Ронън.
Херек.
Съжалявам, Херек, но сканирахме повърхността на планетата ти.
Ако планетата ви е воювала с Призраците
то тогава са изгубили. Преди много години.
По-скоро векове, има само стари руини и растения.
Недей толкова чувствително.
Очаквахме загубата.
Но компютърът трябваше да ме извади автоматично.
А аз трябваше да възстановя другите.
За нещастие компютърът е забил.
Напълно, вероятно трябваше да използвате макинтош.
Какви други?
Другите, които са съхранени.
Използвали сте технологията на Призраците, за дългосрочно съхранение? Това е лудост.
Енергийните следи не могат да се задържат толкова дълго.
Учените ни откриха начин.
Чакай малко. Колко други?
Всеки модул трябваше да съхранява над хиляда.
Значи това място...
Е създадено, за да спаси народа ми.
Щом Призраците си тръгнат
а планетата е отново обитаема
трябваше да се върна с една от двете совалки на повърхността, но...
Очевидно нещо се е объркало.
Докато сме на тази тема...
Има само една совалка.
Невъзможно.
Моля ви, трябва да отида до залата на съхранение.
Вторият модул трябваше да бъде съхранен на другата совалка.
Половината избрани трябваше да са на борда
включително жена ми и сина ми.
РџСѓСЃРЅРё РіРѕ.
Вие останете тук.
Трябваше да я изстрелят часове след нас. Джеймъс ми даде думата си.
Може би Призраците са ги хванали преди да стигнат.
Не, готови бяха, сам говорих с пилота им.
Бяха няколко часа след нас.
Шепард, отчитам използване на енергия, какво става?
Какво правиш?
Трябват ми отговори.
Те трябваше да са тук, като се събудя! Даде ми думата си!
Херек!
По-спокойно. Остави човека да си поеме въздух.
Не разбирам.
Къде е второто устройство за съхранение?
Изчакаха прекалено дълго да изстрелят втората совалка.
Херек, съжалявам.
Работих цял живот, за да построя това място.
Беше ми обещано, че щом свърша, жена ми и сина ми, ще са сред спасените.
Ти ми го обеща! Когато ме вкара в устройството!
Малко след като те вкарахме
се обадиха от планетата, че последният екип все още не е стигнал до совалката.
След като изстреляхме първата совалка само часове преди това, тайната беше разбрана.
Имаше бунтове по улиците.
Много от водачите ни бяха в онази група.
Кой е отложил изстрелването?
Колко изчака?
Един ден.
Но през този ден дойдоха Призраците, Херек.
През Портала.
Знаехме, че е началото, знаехме, че е разузнавателна група.
Ставало е прекалено много пъти през историята ни. Знаехме!
Защо не заповядахте да изстрелват?
Защото втората совалка щеше да доведе Призраците
право тук!
Това беше единственият начин, трябва да го разбереш!
Звучи ми, сякаш си го направил, за да спасиш себе си.
Не. За да запазя тези, които вече са съхранени.
Ако Призраците бяха проследили втората совалка...
Ако бяха открили какво сме направили...
Щяха да взривят тази луна!
Това бе най-трудното решение, което съм взимал.
Но, ако не го бях взел
целият ти труд щеше да е за нищо.
Още един признак на живот се появи.
Здрасти.
МакКей. Д-р Родни МакКей. Аз включих станцията ви.
Пак заповядайте.
Хората ми за благодарни за съдействието ви.
Нямаме нужда от тях.
- Имаме кораб.
Кораб, който, без да се обиждате, е по-добър от вашата совалка.
Ще ви върнем на планетата и ще възстановим цивилизацията ви за нула време.
Корабът ви има ли вътрешен енергиен източник,
който може да поеме устройството?
Херек иска да довърши задачата си, която ще завърши работата на живота му.
И когато закараш хората ни обратно на планетата
тогава новата ера, за която сме мечтали ще започне.
Без Призраците.
Завинаги.
Завинаги.
Прости ми.
Трябва да приготвя совалка за изстрелване.
Разбира се.
Ако ти трябва помощ за контролната зала, мога да...
Или пък не.
- Ще ви оставим на мира.
Шепард, не бих оставил този с онзи.
Освен ако не искаш този да умре.
Наистина ли мислиш, че ще...
- РђР· Р±РёС….
Джеймъс, ще останем за малко.
Да се уверим, че всички са в безопасност на планетата.
Можем да ви закараме, ако се наложи.
Благодаря ви, признателен съм ви.
Тръгнете към контролната зала.
Тейла, ще останем малко по-дълго.
Херек.
Разбирам колко трудно е това за теб.
И аз съм изгубила много любими от ръката на Призраците.
Това не беше причинено от Призраците.
И все пак, ако мога да...
- Направихте достатъчно.
Не разбирам.
Ако не бяхте дошли, ако не бях се събудил
последните ми мисли щяха да са надежда за бъдещето
и любовта ми към семейството ми.
Никога нямаше да се наложи да изпитам това, което изпитвам сега.
Съберете екипа си и напуснете.
Херек.
Херек!
РќРµ РіРѕ Р±РёРІР°, Р°?
РќРµ.
Всички налице ли са?
Изглежда сме прекарали по-дълго, отколкото възнамерявахме, но
да, изглежда учените ни са се справили отлично.
Подполковник Шепард. Притеснявам се за Херек.
Нищо не можем да направим за него.
Той ме предупреди да напуснем.
Разбираемо е, че е объркан.
Ще се оправи, като стигне на планетата.
И все пак.
Ще отида да видя какво прави.
Вие останете тук.
Какво прави?
Херек, какво правиш?
Шепард, изкарай Херек от совалката, веднага!
Натам сме тръгнали!
Херек, ако правиш това, което мисля, че...
Запали двигателите! Дръжте се!
Какво става?
Външните врати няма да издържат!
Трябва да затворите люковете към отделенията ви! Всичките!
Шепард, Ронън, обадете се.
Шепард, Ронън, обадете се.
Все още сме тук.
Едва.
Мислех, че сте умрели.
И аз така.
Според отчитанията, въздухът в
отделението ви е бил почти напълно изкаран.
Трябвало е почти минута, за да се херметизира наново.
Не мърдай.
Тейла.
Тейла?
Добре съм.
Но Джеймъс е ранен. Трябва му медицинска помощ.
Ще трябва да изчака.
МакКей, какво по дяволите стана?
Херек току-що се самоуби и се опита да убие и нас. А сигурно е и успял.
Видях как отвори задната част на совалката преди да включи главния двигател.
Защо го е направил?
Не успях да го опозная. Така че...
Добре, добре. Какво знаеш?
Отделенията между нас са във вакуум.
Вероятно са повредени от взрива.
Отрязани сме едни от други.
Какво друго?
Дай ми секунда да видя колко сме прецакани и ще ти се обадя.
Херек?
Мислим, че е отнел живота си. И се е опитал да убие и нас.
Защо?
- Най-добре да не се движите преди
да знаем колко лошо сте ранен.
А устройството?
- Изглежда е наред.
Казах ти да не мърдаш. Рамото ти е разместено.
Ще изчакаш Бекет да дойде.
Уиър ще прати екип, щом не й се обадим.
Което трябва да стане всеки момент.
Това е обезпокояващо.
Не обичам да чакам.
Добре, време да ти кажа колко сме прецакани.
Казвай.
Няма как да херметизирам отделенията между нас от тук.
Има прекалено много отворени люкове.
Херек очевидно се е опитвал да прати станцията в космоса.
Ще трябва да си облека костюма и да видя какво мога да направя.
Не звучи прекалено прецакано.
Не съм свършил.
Понеже совалката беше прикачена и изразходва всичкото си гориво
луната е променила орбитата си.
Колко време имаме?
Преди да изгорим или преди да се задушим?
Защото реактора изключи
така че сме опрели на аварийното захранване,
по голямата част от което бива използвано за устройството на съхранение.
Не знам, избери си.
Все още не съм свършил.
Скачачът беше изхвърлен от дока.
Така че няма как да напуснем луната, така или иначе.
Уиър ще прати спасителен екип.
Не ни е останало достатъчно време.
Луната вече беше в ниска орбита.
Започваме да се врязваме във външната атмосфера.
Ще забавим скоростта си невероятно бързо.
- Измисли гениален план, Родни.
Това най ти се отдава, използвайки възможно най-малко въздух.
Да повторя ли всичко, което казах току-що?
Не изоставяме хората си, забрави ли?
РќРµ СЃСЉРј.
Хубаво. Ще дойдат и ще ни спасят. Ясно?
Да, ясно. МакКей, край.
Съжалявам за това.
- Виниш себе си?
Аз дадох заповедта, която отне животите на семейството на Херек.
Взел си трудно решение.
Ако тези хиляда души бъдат спасени
то решението ще е било правилно.
Не ме бива в това.
- Р’ РєРѕРµ?
Да чакам да умра.
- Не мисли за това.
Не обичам тесните пространства.
- Можеше да е и по-зле.
Лично аз предпочитам да умря, биейки се.
- Аз предпочитам да не умирам.
Просто казвам.
- Добре, виж.
Ако започнем да горим в атмосферата
ще се бием до смърт. Става ли?
Става.
Рћ, РЅРµ! РќРµ!
Имаме проблем.
- Какво става?
Р–РёРІ СЃСЉРј!
РЈРјСЂСЏС… СЃРё!
Родни, какво става?
Прозорецът на контролната зала беше ударен от парче от останките от експлозията!
Ще се спука всеки момент!
МакКей?
- Не мога да говоря в момента!
Изгубихме контролната зала.
И без това не контролираше много.
Така е.
Добре, ще огледам наоколо, за да видя има ли как
да херметизирам отделенията между нас.
Би било хубаво, ако сме заедно, когато изгорим.
МакКей.
- Съжалявам, искам да кажа
като ни спасят, всеки ги бъркам двете.
Ако някой ги брои, имаме още един проблем.
Не мога да херметизирам отделенията между нас,
защото един от люковете не иска да се затвори.
Какво му има?
Изглежда целият тунел е бил извъртян, когато самоубиеца
е решил да пусне космическия си кораб.
Имаме нужда от този люк, МакКей.
- Да, знам, аз ти го казах.
Ще се опитам.
Мина ли час?
- Да, г-жо.
Добре. Наберете ги.
Подполковник Шепард. Чувате ли ме?
Високо и ясно. И тъкмо навреме.
Пратете Бекет и спасителен екип с инструменти за рязане, веднага, щом можете.
Действайте.
Какво е станало?
Заклещихме се в повредена лунна база, която ще се вреже в планетата,
разделени сме и изгубихме скачача.
Това стана. Има и повече, но схващаш основното.
Помощта идва. Какво друго можем да направим?
Побързайте.
Подполковник Шепард, говори майор Лорн.
На път сме, с пълна скорост. Ще ви измъкнем след нула време.
Разбрано.
Ще трябва да превърнете невидимостта на скачача
в щит и да го разширите до станцията, за да херметизирате.
Заели сме се, сър.
- Как са пациентите ми?
Джеймъс има нужда от помощта ти.
- Кажи му, че веднага идваме.
Чухте ли това?
- Да, слаба надежда.
Чухме го, Джон. Радваме се.
Приятелите ви идват?
- Да. А също и д-р Бекет.
Той ще се погрижи за теб.
- А хората ми?
Сигурна съм, че ако е възможно...
- Трябва да е възможно!
Има над хиляда души в това устройство.
Цял народ ще изчезне завинаги, ако не намерим начин.
Д- р МакКей.
Зает съм в момента. Обади се по-късно.
Много е важно за Джеймъс.
- Какво има?
Ще можем ли да вземем хората, съхранени в устройството, с нас?
Не, няма как.
Батериите му ще свършат, докато успеят да го приспособя към нашето захранване.
Може би, ако го задържа в онази зала,
но няма да останем толкова дълго.
Врязваме се в планетата, помниш ли?
Значи има голяма възможност да ги спасим.
Какво? Не, не, не, не. Казах не.
Джеймъс ще се зарадва, като чуе това.
- Какво прав...
Да, кажи му, че няма проблеми. Колкото повече, толкова по-весело.
Д- р МакКей ме увери, че ще е възможно.
Добре, влязохме.
Хайде! Помръдни!
Какво по...
Дайте на мен, докторе.
Слава богу!
Не мога да затворя люка! Не мога да измъкна другите, ако не затворя люка!
Няма проблеми. Връщайте се в скачача.
Не, не изоставяме хората си.
Никъде няма да ходите, докторе.
Просто отивате в скачача, за да разберете колко
време имаме преди тази скала да изгори в атмосферата.
Да. Ясно.
Тейла, чуваш ли ме?
- Да, д-р Бекет, радвам се да ви чуя!
И аз теб. Ще херметизираме и ще ви измъкнем за нула време.
Дръжте се още малко.
Спасителите ни пристигнаха. Скоро ще ни измъкнат.
А устройството?
Сигурна съм, че ще направим всичко възможно.
Хейдън Тортън е най-великият жив поет на народа ни.
Той е сред съхранените в устройството.
И най-великите ни учени Торел и Барнум са вътре.
Заедно с двеста деца.
Трябва да ми обещаете.
- Иска ми се да мога.
Но не мога да обещая това, което не мога да направя, Джеймъс.
Заварихме повредения люк.
Станцията се херметизира.
Добре, готово е.
Подполковник, Тейла, можете да отворите люковете си.
Страхотно. МакКей, колко време имаме?
Не много, наближаваме опасно близко до атмосферата на планетата.
Луната няма да оцелее още една орбита.
Време е да тръгваме.
Джеймъс, какво правиш?
Не мога да ви позволя да си тръгнете.
Не и докато не осигурите безопасността на народа ми!
Тейла, вече можеш да отвориш люка, безопасно е.
Здрасти, док.
Подполковник. Ронън, добре ли си?
Да, добре съм, док.
Какво става?
- Люкът на Тейла е заключен отвътре.
Тейла? Отвори вратата и да си ходим.
Не мога, Джон.
Джеймъс взе пистолета ми и няма да ми позволи да си тръгна,
докато не намерим как да запазим устройството за съхраняване.
Добре, кажи му, че ще се опитаме.
Вече го направих. Не ми вярва.
Дай ми го.
Джеймъс, чуваш ли ме?
- Да.
Слушай внимателно.
Ако имаше време да спасим устройството, щяхме да го направим, знаеш го.
Нагазихме в тази каша, като предложихме да останем и да ви помогнем.
Можем да те спасим. Говорим за живота ти.
Така че просто отвори вратата.
Взех оръжието й.
Скоро ще изгорим в атмосферата.
Което значи, че ако не отвориш вратата, ще умреш.
Значи ще умра с народа си.
Добре, отвори вратата, пусни Тейла и умирай с народа си.
Дай горелката.
Джеймъс!
Ще отворим вратата по един или друг начин.
Ако се наложи да го направим по трудния начин,
предложението ни да те вземем с нас
отпада.
Нямам какво повече да кажа.
Пожертването на живота ти няма да ги спаси!
Животът ми не е от значение.
Ако оживееш, паметта им ще бъде запазена!
Все още не разбираш какво е заложено!
Колко много жертви е имало! За да може народа ни да имат бъдеще.
Ресурсите на пет поколения бяха нужни, за да се построи тази станция!
Водихме война, за която знаехме, че не можем да победим, за да може да има бъдеще!
Знаели сте, че няма да можете да спечелите войната?
Осъзнахме, че ако няма оцелели, Призраците няма да се върнат.
Построихме оръжия, за да сме сигурни,
че когато войната свърши, няма да има оцелели.
Избили сте собствените си хора?
Избихме Призраците. Всеки приземил се кораб, бе ударен от атомна бомба.
Знаехме, че радиоактивните облаци ще се разпрострат над всеки континент.
Знаехме, че планетата ще е необитаема години наред.
И затова сте построили това място.
За да можем да построим наново без да се страхуваме,
че Призраците някога ще се завърнат.
Виждаш, че
тези хора трябва да оцелеят.
Ако не оцелеят,
значи стотиците хиляди изгубени по време на войната
са умрели напразно.
Не, недей!
Животът ти е единствената ми разменна монета.
Не желая да ти го отнемам.
Прекалено много време отнема.
Давам възможно най-бързо.
Всеки момент подполковник Шепард ще мине през вратата.
Ако ме застреляш, те ще те убият.
Вероятно единственият начин да запазиш хората си е да запазиш паметта им.
Ако умреш, те ще бъдат забравени.
Смъртта им ще остане незабелязана!
И Призраците ще са спечелили!
Ела с нас и духът на народа ти ще оцелее вътре в теб!
Документирай постиженията им, борбите им, триумфите им!
Разкажи историята им на всеки, който би се вслушал!
Ти избираш.
Никога не съм възнамерявал да отнема живота ти.
Надявам се, че подполковник Шепард е бил искрен,
когато каза, че не оставя никого.
Подполковник!
Подполковник!
Можете да спрете.
Отварям вратата.
Сега е готов.
Добре, когато отвориш вратата
искам да видя оръжието на земята и ръцете във въздуха.
Шепард, какво става? Отчитам ново използване на енергия.
Ще можеш ли да я измъкнеш от там или не?
Няма как да разбера кой кой е в това нещо.
Може би, ако имах няколко часа...
- Нямаш.
Знам, но освен да започна да изкарвам хора на наслука един по един...
Има хиляда човека в това нещо!
Наясно съм.
Време е да тръгваме, сър.
- Дай ни минута.
Съжалявам, сър, нямаме минута.
Щом луната удари атмосферата, ще започне да се разпада.
Трябва да тръгваме веднага!
Добре. Можеш ли да отвържеш това нещо?
Да, но вече ти казах, че няма как да направя източник на енергия за скачача.
Не говоря за скачача
- Какво?
Винаги съм искал да пилотирам совалка, сега имам възможност.
РќРµ, РЅРµ, РЅРµ!
Просто отвържи това нещо и помогни на момчетата
да го занесат до совалката, докато се обличам.
Виж, знам колко много обичаш да мислиш, че можеш да пилотираш всичко, но не е...
Просто отвържи проклетото нещо, това е заповед!
Мисля, че е луд.
На колко стотици години е онова нещо?
И няма гориво.
Каза, че може да го пилотира.
Осъзнаваш, че си се побъркал, нали?
- Да, вероятно.
Добре, готов си.
Щом влезеш в совалката, би трябвало да е лесно да сложиш устройството на мястото му.
Добре, да го направим.
Може ли да кажа още нещо?
Ако го кажеш много бързо.
Не го прави, невъзможно е.
Искаш ли да се обзаложим на една заплата за седмица?
Как ще ми платиш, ако спечеля?
Благодаря, че те интересува.
- Добре.
Добре, обадете се в Атлантида, веднага щом можете.
Поддържайте безопасно разстояние със скачача,
аз ще се опитам да поддържам радио връзка.
Все още ми дължиш бой до смърт.
Очаквам го с нетърпение.
Измъкнете ни, капитане!
Добре, устройството е поставено на място.
Изглежда вътрешното захранване се включи автоматично.
Затварям задния люк.
Ще се видим на земята.
- Да, сър.
Късмет.
Излязохме, сър.
Луната забавя във външната атмосфера.
Имаш само няколко минути да се запознаеш с управлението.
Доста прости са.
Ще изгубим радио връзка, когато преминеш през атмосферата.
Знам, Родни.
Казвам, че ако искаш да кажеш нещо, сега му е времето.
Не, не съвсем.
Раздрусва ме.
Сега е добро време да се разкачиш.
Да се надяваме, че механизмът за освобождаване ще го изтласка извън луната.
Започване на маневри за разкачване след три,
две, едно. Сега!
Разкачването не отговаря. Превключвам на резервното.
Разкачи се! Хайде!
По дяволите!
Разкачването не работи. Повтарям няма да се разкача.
Не мога да разкача кораба.
Не знам дали ме чувате, но изглежда ще трябва да карам така.
Какво става?
Не може да отдели кораба, ще изгори в луната.
Ето го!
Закарайте ни възможно най-близко до мястото на падане.
Да, сър.
Можете ли да разберете дали е жив?
Все още не, чакай.
Засичаме един признак на живот.
Дължиш ми заплата за една седмица, Родни.
Всъщност аз не приех баса.
Дръжте се, сър. Идваме.
Не бързайте, майоре.
Не бързайте.
Е, аз приземявам по трудния начин, а тя си почива.
Опитах се да кажа на Карсън, че съм добре, но той настоя.
На много хора, които бяха реинтегрирани от устройството им
се губят малка част от спомените.
Искам да се уверя, че цялата си тук.
Изглежда малко кльощава.
Само до сутринта.
- Благодаря ти.
А аз предполагам, че си дошъл в лазарета, за да прегледат главата ти.
Успях, нали?
Да, успя.
Аз се връщам в контролната зала.
Майор Лорн ще се върне, за да остави някои запаси на хората на Джеймъс.
Какво ще правиш с него?
Раните му не позволиха да бъде реинтегриран жив.
Не ми се къса сърцето.
Направи това, което ти и аз щяхме да направим.
Шегуваш ли се? Държа те за заложник и едва не ни уби.
Опита да спаси народа си
и успя, чрез теб.
Не заради тях го направих.
Знам.
Недей да ми се чувстваш специална!
Щях да го направя за всеки от вас.
Разбира се.
Освен за МакКей може би.
Напротив, мисля, че дори и за Родни би.
Може би.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.