Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E14 - Tao of Rodney (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E14 - Tao of Rodney (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Тя оставяше лампите включени. Из цялата къща.
Във всяка стая. Побъркваше баща ми.
Напомня ми на брат ми. Само че нямахме лампи.
Оставяше запалени свещи. Навсякъде.
Знаеш ли, на никой не му се слушат още
истории за това колко беден си бил като малък.
Вече те съжаляваме до толкова, доколкото е човешки възможно.
Изгори къщата.
- Сестра ми я беше страх от тъмното.
Казваше, че аз съм оставял лампите включени.
Естествено баща ми й вярваше. Никога не е бил на моя страна.
Трябваше да живеем на палатка. През зимата, цели три месеца.
Поне моите разкази са свързани с това, което правим.
Моите също.
Обхождаме града, за да спрем всичко, което Древните са пуснали,
докато са властвали над града за толкова малко време.
За да може единственият ни безценен ZPM да не се изхаби.
Какво общо има с това, че идиотският ти брат е изгорил къщата ви?
Ами, ако не успеем...
Няма да се наложи да живеем на платка през зимата!
Метафорично казано е.
Д- р МакКей!
- Слава богу.
Контролният панел. Напълно повреден е.
Нима? Наистина ли?
Знаеш ли, не ги разбирам тези Древни, нали са толкова умни
тогава защо им е било да пуснат нещо, което не им е трябвало и не са използвали?
Може би не са имали време да стигнат до това.
Преди репликаторите в човешка форма, които ти препрограмира, да атакуват.
Да, да, всички знаем какво е станало.
Воала.
Просто си ядосан, защото не успя да измислиш как да премахнеш Древните протоколи,
които ни пречиха да изключим това място от контролната зала.
Ти също не можа!
- Но аз не се обзаложих на една заплата.
Би ли... Добре. Знаеш ли какво?
Огледай и виж как да изключим това място.
Каквото и да е това място.
Сигурен ли си, че е безопасно да си там?
Как иначе да разбера какво прави тази стая?
Недей боже да има нещо в базата данни.
Сигурно има, просто нямаме време да...
Започваме.
Добре, трябва да има бутон за...
- Знам, какво мислиш, че правя?
Добре.
Добре, двойно или нищо.
Имаш го!
- Добре.
Добре. Трябва да е тук някъде.
Родни? Какво стана?
Не съм сигурен.
Мисля, че изгубих.
Невероятно много.
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида Сезон 3 епизод 15- Пътят на Родни
{C:$FF0080}Джо Фланигън
{C:$FF0000}РўРѕСЂРё РҐРёРіРёРЅСЃСЉРЅ
{C:$00FF00}Рейчъл Лутрел
{C:$00FFFF}Джейсън Момоа
{C:$8000FF}Пол МакГилиън в ролята на д-р Карсън Бекет
{C:$FF80FF}и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$8080FF}По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Доколкото мога да кажа, нищо му няма.
Бях обграден от неизвестен енергиен пулс. Как може да ми няма нищо?
Пуснах всяко изследване.
Кръв, магнитен резонанс, рентген...
Всичко. Нямаше нищо нередно.
Още веднъж - неизвестен енергиен пулс.
От устройство, създадено от Древните!
Кой знае какъв ефект може да има върху мен?
Отвратителни мутации, гигантизъм, невидимост?
Това би било яко, аз се превърнах в буболечка.
Добре, както казах, доколкото мога да определя, здрав е като бик.
Може да взима участие в мисии.
- Луд ли си?
Трябва да ми назначите охрана. Кой знае в какво мога да се превърна.
Какви са шансовете да стане по-приятен?
Благодаря ти.
- Аз ще го наглеждам.
Благодаря ти.
Виждаш ли ме все още?
Какво искаш да кажеш?
Че се перчеше.
Ако д-р Еспозито не беше наоколо
нямаше да бъдеш толкова безразсъден.
Луд ли си?
- Коя беше Еспозито?
С дългата тъмна коса.
А да, онази с перфектният малък...
Може ли да не се обаждаш? Опитваме се да работим.
За протокола - щях да кажа нос.
- Да бе.
Какво ново?
- Нищо.
Това, което направи, е претоварило всички проводници на ток, водещи в стаята.
Това, което аз съм направил?
Мисля, че доскоро цялата тази лаборатория беше под вода.
Много вероятно е да е била така 10000 години.
Защо вината да е моя?
- Тази част не е твоя вина.
Добре, това е. Отивам да обядвам.
Как е той?
- Все същия Родни.
Сигурен ли си? Май е наддал няколко килограма.
Р РѕРЅСЉРЅ.
- Какво?
Яде постоянно, а не се упражнява.
Храни нещастието си.
Ехо, седя до вас. Мога да ви...
Мога да ви чуя.
За твоя информация, не съм наддал и едно кило, откакто дойдох тук.
Трябва да ям редовно или развивам хипоглекимия.
А и по принцип съм много щастлив човек.
Подполковник Шепард, моля докладвайте с екипа си в контролната зала незабавно.
Подполковник Шепард.
Получихме това от екипа на майор Лорн преди шест минути.
База Атлантида, повтарям - атакуват ни и не можем да стигнем вратата.
Преброих поне двайсет, може би повече.
Искаме незабавно подкрепление!
РљСЉРґРµ СЃР°?
- Рњ72656.
Нека екип пехотинци да ни чака в залата със скачачите.
Р”- СЂ РЈРёСЉСЂ.
Някакви вести?
- Все още не.
Мина само час.
Искал си да ме видиш?
- Да, имам нужда от помощ.
Успях да включа малка част от конзолата и влязох в записите на изследванията.
РўРѕРІР° Рµ РґРѕР±СЂРµ.
- Не съм толкова сигурен.
Добре би ми дошло второ мнение.
Изглежда става въпрос за различни части от човешката физиология.
Споменава се мутацията на основния генетичен код.
Знам, че д-р Бекет каза, че няма видими ефекти от излагането на Родни, но...
Изглежда е...
- Направено, за да изменя човешката ДНК.
Д- р Уиър в залата със скачачите. Спасителният екип се завърна.
Да тръгваме.
От какво друго може да е?
- Полудяваш!
Казвам ти, не е съвпадение!
Докажи го тогава!
- Подполковник?
Всички са наред.
Какво е положението? Кой е ранен?
Никой, док. Добре сме. Благодарение на МакКей.
Или поне така твърди той.
Р РѕРґРЅРё?
Ами и аз не бях напълно сигурен. Даже в началото не бях сигурен, че е от мен.
Но връзката е прекалено голяма, за да бъде пренебрегната.
Видях екипа не Лорн заклещен, а лошите се приближаваха, така че просто си помислих
"Няма ли да е страхотно, ако оръжията на всички откажат?".
Едновременно.
Следващото, което видях е как те бягат, така че...
Така че мислиш, че понеже си искал да стане, то просто е станало?
Беше малко повече от това!
Добре, знаете ли какво? Гледайте това.
Ще...
Р РѕРґРЅРё!
Р РѕРґРЅРё!
- Повярвай ми и аз съм обезпокоен.
Какво по дяволите правиш?
Свали го!
Имало е други случаи, в които тази сила се е проявявала?
Сили, множествено число.
Какво друго можеш да правиш? Освен телекинеза.
Ами, супер слух и не съм сигурен, но мисля, че може би става по-умен.
Трудно е да се каже, понеже по принцип си бях доста умен.
Но напоследък имам някои идеи, за които мисля,
че преди и аз не бих могъл да се сетя.
Супер егото брои ли се за сила?
Най-накрая. Давайте все така.
Също така може да има супер апетит.
Но е трудно да се каже и преди ядеше много.
Много смешно.
- Мили боже, пак ли яде?
Имам силно развит метаболизъм.
- Да, сред други неща.
Изследванията показват значително повишение на
синаптични взаимоотношения из всички части на мозъка на Родни.
Далеч над нивата на нормалните хора.
Имаше една случка в SGC преди няколко години...
Сещам се, изследвах информацията. Поразително.
SG-1 бяха открили развито човешко същество в стазиса.
Оказа се, че е резултат на експеримент от Гоа'Улд на име Анубис.
Опитвал се е да създаде начин, по който изкуствено
да ускори човешката физиология, до точката на въздигане.
В такъв случай, устройството, което намерих, би трябвало да е някакъв ускорител.
Знаем, че Древните са развивали всякакви сили, докато са еволюирали.
Просто не сме имали късмета да се натъкнем на тази лаборатория по-рано.
Сериозно. Аз - супер герой.
Кой би си го помислил?
Всички сме на мнение, че Древните не са били особено приятни.
Така ли?
Ами, тези, които съм срещал бях арогантни и надути, а нямаха причина да са.
Допуснали са огромни грешки и никога не са ги оправили.
Били са хора.
- Ами всички онези откачени правила?
Те са били установени, едва след като са се възнесли.
Все тая.
Може би това нещо не работи върху всички, но знаем, че работи върху МакКей.
Минал е само един ден!
Да кажем, че е безопасно. Добре де, дори и да не е.
Ако придобием значително предимство пред Призраците и репликаторите...
Джон, съгласна съм, това устройство може да има огромен потенциал.
А с огромния потенциал идва огромната отговорност, знам.
Също както много други неща, които сме намерили в този град,
това е невероятно напреднала технология.
А също така може да е и много опасна.
Просто казвам...
- Да, може да си следващия.
Благодаря ти.
Знаеш ли, ако съставяш списък, аз...
Може ли да се концентрираме, моля?
- Добре.
Хайде де, не може вечно да ме държите затворен тук.
Може да не си болен, Родни, но и двамата сме съгласни,
че това, което става тук далеч не е нормално.
Точно. Позволи ми да се махна оттук и
да започна да върша добро, използвайки силите си.
Ще ядеш ли това?
Говоря сериозно!
Нямаме идея колко се е разпростряла генетичната ти мутация!
Моля те, "мутация" е толкова негативна дума. Напредък, по-бива.
Докато не узнаем какво става тук...
- Карсън!
Аз все още съм си аз и така или иначе ти или тези момчета не можете да ме спрете.
Не, но аз мога.
Готов ли си да се пробваш?
А ти?
Не, не съвсем.
Та казвах, че мисля, че си достатъчно добре,
за да се занимаваш с обикновените си занимания,
докато има някой с теб и трябва да...
Се обаждам, всеки два часа. Да, да. Чао.
Знаеш ли? Може да сме екип. Ти може да си помощника ми.
Помощник?
Може да сме Батман и Ронън. Добре звучи.
Ако продължиш така и ще си по-скоро Дебелия Човек.
Предупреждавам те! Най-вероятно ще бъдеш невероятно отегчен.
Освен, ако не смяташ невероятно напредналата физика за...
Наистина ли?
Какво?
- Така ли мислиш?
Тя мисли, че съм секси.
Нищо не съм казала.
- Не, не, сигурен съм, че...
Да, естествено. Трябваше да се сетя.
Има предвид теб.
Не знам за какво говорите.
МакКей, тя не каза нищо.
О, боже. Мога да чета мисли.
Това е невероятно!
РќРµ, РЅРµ Рµ.
Добре съм. Не. Да. И няма.
Какво?
- Мога да чета мислите ти.
Всъщност, мислите на всички. Беше невероятно първите десет секунди.
Но сега го намирам за смущаващо. Опитвам се да го намаля, доколкото мога.
Ами, горе-долу. И така...
Искам разрешението ти за достъп до контролния стол.
Имам някои доста интересни идеи как да накарам ZPM-а ни
да издържи повече време като пренастроя захранващите системи на града.
Прекалено сложно е, за да го обясня, но ми се довери,
че ще си невероятно щастлива, когато видиш резултатите.
Виж, Елизабет, имаш право да не ми вярваш, но обещавам
ще подобря състоянието на нещата наоколо.
Става ли? Добре. Тя иска да ме застреляш.
Ако дори за секунда сметнеш, че се опитвам да завзема града за собствените си зли цели.
Шегувам се. Това беше шега.
Добра беше. Оръжието ти на зашеметяване ли е?
Чакай, няма значение. Сам ще го наглася. Добре.
Ронън, към залата със стола!
Може ли да го застрелям?
Чувам те! Тя просто иска да ме наглеждаш.
Хайде, да тръгваме. Бързо, имаме много работа.
Ще пратя научен екип, да наглежда.
Какво по дяволите прави той?
- Не ме питай.
Всъщност не теб питах.
Нямам идея.
Родни, въздействаш на захранването из целия град.
Знам. Страхотно, нали?
Не, не мога да работя.
- Временно е.
Родни, опитвам се да определя дали това
устройство ти е нанесло някакви постоянни щети.
Честно казано, имайки предвид буйната ти
хипохондрия, учуден съм, че не те интересува.
Ревнуваш!
- Това е нелепо.
Би трябвало да ми помагаш да разберем какво става с теб.
Вместо това си тук, заровил главата в пясъка.
Не е вярно. Главата ми, която по случайност е
дом на постоянно еволюиращия ми мозък
бива използвана тук, за да направи важни изменения, които ще засегнат всички.
Опитва се да го скрие, но дълбоко в него
- аз съм вятъра в крилата му.
Как върви?
Всъщност мисля, че стигам до добрата част.
Не ли е ужасно, когато хората те прекъсват точно когато нещата стават добри?
Знам, че МакКей вече е някакъв супер гений, но
проблясващите светлини ми действат невероятно смущаващо.
Д- р Колман обаче, доста неохотно призна,
че изглежда наистина подобрява захранващите системи на града.
Все тая.
И така, казваше нещо.
Ами, знаем, че Древните са еволюирали до толкова,
че са могли напълно да се превърнат в енергия.
Основите на Древната история.
- Да.
Обаче не всички са успели да стигнат до там.
Мислиш ли, че на някои им е трябвало помощ?
- Вероятно.
Мисля, че тази машина е направена не, за да им помогне
с войната срещу Призраците, ами за да им помогне да я избегнат.
Машина за въздигане?
Като тази, която Гоа'Улда се е опитал да създаде.
Искаш да кажеш, че МакКей ще се въздигне?
За нещастие човек се нуждае от много повече от
това да си физически еволюирал, за да се въздигнеш.
Повярвай ми, след като прекарах шест месеца с онези,
които се опитваха да се въздигнат, наясно съм.
Как засяга това МакКей?
Както казах, тъкмо стигнах до добрата част.
Ще те оставя.
Джон, чакай!
Трябва веднага да говорим с Родни.
Може да се успокоите, всичко ще е наред след две минути.
РўСЂСЏР±РІР° РґР° РїРѕРіРѕРІРѕСЂРёРј.
Как така ще умра?
Дори не съм болен, чувствам се страхотно, никога не съм бил по-добре.
Древната машина...
- Е ускорила еволюцията ми.
Ще достигна точка, в която ще съм способен да се
въздигна физически, но въздигането иска повече от това.
Има и умствена част. Трябва да знам как да стане.
Което не знам.
Все още!
Ставам все по-умен, мисля, че ще успея да го измисля по пътя.
Добре де, не е толкова лесно.
В такъв случай ще си остана високо еволюирал човек.
Не е нужно да се въздигам. Имам избор, нали?
Нямам ли? Как така нямам?
Онази глупава древна машина не работи, както трябва, нали?
Започнало е сериозни генетични мутации, от които ще умра, ако не се въздигна?!
От части така е по-лесно.
Ето защо Древните не са го използвали.
Това е било просто още едно от безкрайните им прекалено амбициозни провали.
О, боже. Ще умра!
Д- р МакКей.
- Да, да. Просто...
Това е, защото спрях по средата. Ще го оправя, изчакай малко.
РўРѕРІР° Рµ.
Добре, все още има време.
Може би има начин да обърнем процеса. Зеленка!
Къде е Зеленка?! Какво по дяволите прави той досега?!
Имаме масивни енергийни натрупвания из града.
Протоколите за изключване не отговарят.
По дяволите.
Хайде, Радек! Хайде!
Не диша, трябва да интубираме.
Включете система!
Включете монитора.
По мой знак, едно, две, три.
Радек!
- Ще изчакате ли отвън, моля?
Няма сърдечен ритъм.
Отдръпнете се.
- Отдръпнете се!
Родни, ще умре.
Не, дай ми малко време. Знам.
Сърдечният ритъм е наред.
Дишането е постоянно.
Пулсът е нормален.
Радек? Добре ли си?
Какво стана?
Р РѕРґРЅРё.
- Изчакай.
Виждам, че си бил зает.
Измислих нова математика.
- Наистина ли?
Да, ще промени разбирането на хората за вселената.
Как е Зеленка?
Налага ти се да питаш?
- Блокирам мислите на хората.
Беше прекалено натоварващо. Не можех да мисля.
Р РѕРґРЅРё.
- Знам какво ще кажеш.
Не, само интуиция. Заклевам се.
Просто... Опитах се да оправя Древната машина.
Но не е пригодена да обръща процеса.
Щом започне мутацията, не може да бъде спряна.
Всъщност...
Щях да ти кажа, че ако имаш нужда от помощ да разбереш въздигането...
Вече прочетох всичко, което успях в базата данни.
Ами, няма точни инструкции, нали?
- РќРµ.
Ако трябва да съм честен, не съм бил прекалено навит на идеята да се въздигна.
Има прекалено много правила. Не мога да...
За мен живота е да се стремя към постижения.
Да откривам разни неща...
- Да обираш заслугите.
Точно. А като знаеш всичко, какво правиш тогава?
Не знам. Не мисля, че въздигането е краят.
Виждаш ли? Не ме бива и да вярвам сляпо.
Още от началото част от мен знаеше, че е прекалено хубаво, за да е вярно.
Нищо толкова невероятно не може да ми се случи без лоши последствия.
И така. Успях да се помиря с това.
Сега се опитвам да направя възможно най-много с времето, което имам
и да не губя времето си с някакви глупости, които и без това няма да разбера, така че...
Измислих как да увеличим мощността на щитовете на Дедал.
Кажи на Хърмиод да ми се обади, ако има нужда от помощ при разбирането на кода.
Сигурна съм, че полковник Колдуел ще се зарадва.
Р’РёР¶, Р РѕРґРЅРё...
Няма да се опитвам да те убедя, че въздигането е за теб или че дори е възможно.
Не знам това.
Но се чудя дали си обмислял факта, че
ако някак успееш да се въздигнеш, винаги можеш,
на теория, да си върнеш човешката форма.
Как така не се сетих за това?
Не мисля, че ще стане.
- Накарах да ми пратят това от SGC.
Знам, древното устройство, което може да измерва синаптичната активност на човек.
Повече от това - еволюционното ниво на мозъка.
В общи линии измерва до колко си се въздигнал.
Наистина не мисля, че постъпваме правилно.
Ако сте невероятно еволюирал супер гений, вдигнете си ръката.
От всичко, което четох за това...
Като го раздробиш, умствените състояния всъщност са физически състояния.
Нали? Мозъкът е само химичен супер-компютър.
Ами, предполагам невероятно сложен...
- Приятелю, трябва да кажеш само едно "да".
Виж, вселената може да се струва мистериозна на тези, които не я разбират.
Когато всъщност всичко и всеки може да бъде изразен количествено.
Всички онези умствени неща са просто начин да накарат
мозъка да навлезе в нужното електро-химично състояние,
за да бъде възможна последната физическа еволюция.
Когато материята, която съставя това тяло
ще се превърне в енергия.
Това, което смъртните биха нарекли "Загадката на Въздигането"
е всъщност само един научен процес.
Само протони и електрони. Протони и електрони.
Щом така казваш.
- Ако нямаш нищо против може ли да...
Въз основа на това, което разбрах от проучванията на Древните
трябва да нагодя много параметри, за да постигна нужното състояние на ума,
щом достигна 96% връзка на синаптична активност,
която бива измервана от това устройство
трябва само да имам от 0.1 до 0.9 херца мозъчна честота и готово.
Ще се въздигна на по-високо ниво на съществуване.
Добре, да допуснем за един единствен откачен момент, че си прав.
Такива честоти имат пациенти, които са почти в кома.
Никой в нормално състояние не може просто да се съсредоточи до толкова.
Без значение колко успокоени са.
Никой човек, който не е еволюирал.
Престани, Родни.
- Просто го включи!
Синоптичната ти активност е невероятно висока, над 60%.
Да, както казах, според моите изчисления,
щом достигна 96% или ще се въздигна или ще умра.
Колко е мозъчната ми честота?
29 херца, което е около средното за човек в будно състояние.
Добре, значи трябва само да освободя ума си и да се успокоя.
Колко стана?
- Трийсет.
Какво? Невъзможно. Сигурно не си ме вързал, както трябва.
Не съм, много ти благодаря. Отчитанията са ясни.
Родни, древните, които са се въздигнали,
са отдали целия си живот, за този момент.
Довери ми се, ще стане. Трябва ми повече време.
Престани да говориш, смущаваш ме.
Мисля, че му е трудно да приеме, че не може да реши проблема, чрез някоя наука.
Без значение колко е умен.
Знаеш ли какво му трябва?
Трябва да се "освободи от тежестите си".
Ами, знаеш го МакКей.
Може би д-р Хайтмайер може да му помогне.
Всъщност мислех си, че по-скоро ти ще можеш.
Аз ли?
Живял си с древни, които тъкмо са щели да се въздигнат цели шест месеца.
Помогнал си им да се изправят пред страховете си, докато не са се въздигнали.
Бих се със страшно чудовище. Това ми е специалността.
Сигурна съм, че това е доста страшно чудовище за Родни.
Не мисля, че ще стане, докато си вързан с машината.
Как иначе ще знам дали въобще работи?
Учиш ме как да медитирам. Няма голяма вероятност да стане нещо.
Знам това.
Истината е, че и мен не ме биваше много в това.
Тогава защо съм тук?
Елизабет ме накара.
- Мен също.
Бях с онези древни шест месеца, може да съм запомнил нещо, което да ти помогне.
Мисля, че първо, което трябва
да приемеш е, че това не е краят.
Какво? Естествено, че е.
Не може така, не можеш да мислиш
че ще се въздигнеш, ще си възвърнеш човешката форма и всичко ще приключи.
Точно това се опитвам да направя!
Виж, от това, което разбирам, самозалъгването няма да помогне.
Така е.
Колената ме убиват, не мога да се отпусна така.
Настани се, както намериш за удобно.
- Добре.
Добре, сега...
Искам да следиш дишането си.
Навътре, навън от тялото ти.
Навътре. Навън.
Прави го, без да говориш.
Да, добре.
Сега искам да си помислиш за нещата, които най-много те притесняват.
Като смъртта?
- Без да говориш!
Мисли за нещо, което те тревожи.
Боже, има толкова много неща!
Мълчанието е едно от тях, между другото.
- Оправи се с това!
Сега.
Представи се как се возиш на виенско колело.
- Какво?
Казах ти, че не внимавах какво ме учеха древните.
Харесвам виенски колела, затова си мислех за тях.
И за това, че тази, която ме учи е
много привлекателна.
Защо не се учудвам, че не си се въздигнал?
Добре, виж, аз съм зает човек, ти също. И двамата сме заети хора.
Просто се отпусни. Ще се опитам да си спомня какво ме учеха.
Сега. Представи си тъмна буря над главата ти.
Как ще ме успокои това?
- И това ще стане.
Току-що се сетих за невероятен факт
относно теорията за Хаоса. Трябва да го запиша.
МакКей!
Оставям го.
Сега, небето се прочиства. Всичките ти неприятности си отиват.
Кристално небе, там съм.
Как върви?
- Не мисли за това.
Забрави. Никога няма да стане.
- Какво пък има сега?
Току-що осъзнах защо светлината има свойствата и на частици и на вълни.
Родни, ако не се опиташ да...
- Знам, нямам много време.
Здрасти.
- Само секунда.
Какво правиш?
Има 50 симулации, които искам да провеждам в момента.
Но компютрите не могат да наваксат.
Иронията е, че измислих как да ги направя десет пъти по-бързи
но не съм имал време да спра и да го направя.
Качих виртуалния прототип за
хипердвигател за скачачи в базата данни.
Звучи чудесно.
Сигурен ли си, че така искаш да...
Прекарам последните си дни живот?
Нямам избор, нали?
Родни, мисля, че е много благородно от твоя
страна да искаш да оставиш научни приноси.
Но все още вярвам, че можеш да се въздигнеш, ако се отдадеш на това.
И двамата знаем, че само си губя времето. Може би ти ще можеш да го направиш, но аз...
Не знам дали аз бих могла, но ти със сигурност
се подценяваш, като дори не се опитваш.
Ако трябва да съм честен, въобще не знам откъде да започна.
Престани да мислиш.
- Не разбирам това.
Едно от най-значимите неща, които задържа хората е
че някъде дълбоко в тях
те мислят, че не го заслужават.
Ти трябва да се освободиш от тежестите си.
Моля те.
Знам, духовенството за теб са някакви глупости.
Но помага на хората да намерят вътрешен мир.
Но трябва да вярваш.
Не говоря за религия. Говоря за това да се отърсиш от
вина, гняв, всякакви негативни чувства, от всичко, което те кара да се срамуваш.
И тогава ще можеш да съсредоточиш всичката си енергия, за да се въздигнеш.
Значи искаш да кажеш, че аз мисля, че не го заслужавам?
Родни, не знам какво мислиш за себе си.
Знам само, че използваш ума си, за да компенсираш, за да се чувстваш по-добре за
други неща, които мислиш, че нямаш.
Като например?
- Не мога да ти кажа.
Може би трябва да започнеш да четеш собствените си мисли.
Родни, не ме интересува какво ще кажеш. Ще продължа да работя върху това.
Оценявам го.
Спаси живота ми, така че
най-малкото, което мога да направя е да се опитам да спася твоя.
Радек?
Мисля, че може да се каже, че от време на време съм
дребнав, отмъстителен и дори ревнив човек.
Смекчавам безпокойствата и некомпетентността си
като създавам преграда от враждебност около мен.
Знам, че на теб, повече от всички други, се е налагало
да поемаш по-голямата част от тази враждебност.
Родни, не е нужно да...
- Всъщност, нужно е.
Ето какви са нещата.
Ти си брилянтен учен.
И чудесен човек.
Не трябваше да издържаш този
тормоз, на който съм те подлагал през последните години.
Надявам се, че ще можеш да ми простиш за всички неща,
които съм казал и които съм ти причинил.
Заслужаваш много повече.
Исках да го знаеш.
Добре.
Р РѕРґРЅРё?
- Може ли да вляза?
Надявам се да нямаш нищо против.
Говорих с Холен и той спомена, че следващата седмица
има годишнина от смъртта на баща ти.
Така ли?
Добре, може да съм задал няколко насочени въпроса.
Помислих си, че би било мило, ако...
Искам да кажа...
За мен би било чест да споделя чайната церемония в негова памет с теб.
Не знам дали е неучтиво да се прави по-рано, но следващата седмица може да ме няма.
Разбрах, че не би трябвало да го правиш сама.
Благодаря, Родни.
Не, знам какво да правя.
Ти си изгубила любим човек.
Аз ще ти сервирам.
Ей, приятел! Приятел!
Навсякъде те търсих.
Проверих във фитнеса, в столовата.
- Не бях там.
Не, не беше. Но предположих, че трябва да си на едното от двете.
Е, накъде? Да постреляш?
Малко упражнения?
- Нямам нужда от упражнения.
Не. Разбира се, че не ти трябват.
Нямам много време, затова ще карам направо.
Ще ти задам един личен въпрос.
Да се надяваме, че няма просто да ме удариш.
Питам.
Онези белези на гърба ти
от Призраците, където са слагали проследяващото устройство.
Те нещо като медал за храброст ли са за теб или
постоянно ти напомнят за нещо, което предпочиташ да забравиш?
Знам, че не ми е работа. Просто...
Опитвам се да не позволявам на неща, които не мога да променя, да ме притесняват.
Много разумно.
Надявам се, че нямаш нищо против.
Излекувах ги.
Нали все още не се опитваш да намериш начин да се измъкна?
Мислиш, че ще се предам?
Виж, всички древни, които са изпробвали онова устройство
или са се въздигнали или са умрели, повечето са направили последното.
Ето защо не са го разпространили.
- Както каза, имало е изключения.
Ами, всичко ще свърши скоро и ще можеш да се захванеш с истинска работа.
Родни... Недей.
Не, не искам симпатия. Просто...
Исках да ти дам това.
Какво си изобретил сега?
Нищо, това е книга.
За какво?
- За теб.
Ами, доста са те тъпкали като водач на тази експедиция и си помислих,
че някой трябва да остави спомен за всички добри неща, които си направила.
Всичко, което си направила, както трябва.
Всичко, което съм направила се пази, за да бъде разглеждано.
Ами, да, знам. Просто си помислих, че...
Помислих си, че ще имам уникална гледна точка,
от която други хора могат да имат полза.
Всъщност си позволих да се поразровя в миналото ти.
И това включих. Съжалявам, ако не ме бива като писател.
Може да е малко сълзливо на места.
Родни, това е дълго 500 страници. Кога...
И така, това е всичко.
На колко стана?
- Не е важно.
Какво? Разбира се, че е важно.
Би трябвало... 17 херца?!
Дори не се доближава.
- По-близко е от всякога.
Забрави.
Виж, ако трябва да продължаваш да питаш, очевидно не става.
Въпросът е да пуснеш нещата.
- Не знам как да го направя!
Аз съм си аз. Не знам как да не съм аз.
Благодаря за помощта ти.
В общата картина сме наред, нали?
Разбира се.
Ако няма да те затрудни, искам да прочетеш реч на погребението ми.
Отказвам да говорим за това.
Нека да е просто, измисли няколко хубави неща.
Искам сестра ми да е там. И...
Трябва да знаеш, че казах на Бекет, че трябва да направи пълна аутопсия.
Може да използват тялото ми за експерименти, които могат да бъдат полезни.
След това искам да бъда кремиран.
Разпръснете пръстта в космоса от скачач.
Р РѕРґРЅРё.
Р РѕРґРЅРё!
Медицински екип в квартирата ми!
Синаптичната активност на мозъка ти е 90%.
Не знам защо, но изглежда, че разпространеното ти еволюирало
състояние на мозъчната кора причинява смущения в ниските функции на мозъка ти.
Сякаш тялото ти изгубва способността си да се поддържа живо.
Когато въздигането протича по естествен път,
тялото не е нужно в последните стадии.
Родни, не знам колко още ще издържиш.
Още около 6%.
Трябва да можем да направим нещо.
Всичко е наред.
Всъщност чувствам... мир.
Прекъсван от чувство на пълен ужас, естествено.
Родни, за това въздигане...
Знам, че нямаше много успех, но сега...
Какво имаме да губим?
Може да си отида борейки се, а?
Напълно.
Включи ме.
Карсън.
Благодаря ти.
Благодаря ти за всичко.
Иска ми се да можех да направя повече, приятелю.
Чисто небе.
Всички неприятности
си отиват.
Добре, без говорене.
Родни, ти си добър човек.
Знай, че те обичаме.
Обичате ме?
Наистина ли? Всички?
Приятелски.
Казвате го, защото ще умра.
Не мога да повярвам, че ще умра.
Обратно към синьото небе. Отпусни мислите си.
Концентрирай се върху дишането си.
Боже мой.
Не диша. Бързо, обдишвайте. Трябва да включим вентилатор.
Карсън, той ни каза да не...
- Не разбирате!
Каза ми как да го спася.
Идваме. Пулсът му е слаб, готови ли сте?
Ще бъдем.
Почти.
Побързайте, не може да диша сам.
Добре, отдръпнете се.
Р РѕРґРЅРё?
Стана!
Стана ли?
- Жив съм, нали?
Звучи като него.
Да, да.
Не чувам мислите ви!
Телекинезата я няма.
Все още съм умен. Поне така мисля.
Да, аз съм си.
РђР· СЃСЉРј СЃРё.
- Сигурен ли си?
Жив съм, чувствам се страхотно. Чувствам се...
Гладен?
- Добре е.
А каза, че е невъзможно.
Изведнъж се сетих.
Носих се из едно голямо черно място и отговорът дойде от никъде.
Машината е направена, за да изменя ДНК-то ти.
Не може да обърне еволюцията, защото ДНК на всички е различна.
Прави някои измени, които кара ДНК-то ти да еволюира,
по начин, който е специфичен за физиологията ти.
За да може да го измени до предишна точка, машината иска запис.
За щастие имам кръвни проби от всички в Атлантида за сравнения.
Не разбирам за какво говори нито един от вас.
Радвам се, че се върна, приятел!
Да, така е. Радвам се, че се върнах.
А така!
Здрасти, как се чувстваш?
Ужасно!
Да викна ли Карсън?
- Не, физически съм добре.
Но в това няма никакъв смисъл.
Не разбирам нито едно от уравненията. Алгоритмите са пълни глупости.
Цяло мъчение е.
Ясно си спомням колко важно е това,
но не мога да разбера защо или как.
Отбих се да ти покажа това.
Мозъчните ти честоти от последната медитация.
Мили боже.
0.3 херца! Успях!
Бил съм в обхват. Можеше да се въздигна!
Каза, че си се носил из голямо черно празно място?
И че тогава ти е дошла идея как да се спасиш.
За момент си помислих колко трудно е да се отървеш от егото си.
И че съществуването без индивидуалност на съзнанието би било безсмислено.
Сега като го казах, най-вероятно това ми е дало
идеята да препрограмирам машината със старото си ДНК.
Да, така си помислих.
- Знаеш ли какво?
Не ме интересува дали мислиш, че не мога да се въздигна.
И без това не исках да го направя.
Всъщност, знаеш ли какво? Много се радвам с това, което съм.
А ти ме обичаш.
Какво? Никога не съм...
- Каза го!
Да, може да не мога да разбера тази нова математика,
която съм създал, но помня как казваш, че ме обичаш!
Всъщност казах, че ние те обичаме и...
И какво, че си го казала, само защото мислеше, че умирах?
Не, казах го, защото...
- Виждаш ли, обичаш ме.
Каза го и сега знам. Винаги съм подозирал.
Всъщност, знаеш ли, винаги съм забелязвал тази неопредолима и същевременно
магическа химия между нас, която мисля, че покрих в десета глава.
Р РѕРґРЅРё...
- Обядва ли вече?
Да!
- Тогава следобеден обяд?
Ще ти правя компания.
Шепард все още ли те кара да му позволиш да
използва машината, за да се превърне в супер герой?
Да.
Въпреки това, че древната база данни твърди,
че ефектът върху хората са невероятно
непредвидими и че имам късмет, че не съм бил разтопен в голяма локва протоплазма?
Да.
- Ами, може би трябва да му позволиш.
Не мисля.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.