Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E13 - Irresponsible (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E13 - Irresponsible (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
И този герой, случайно да си има име?
Не, атосианецът, който ми разказа за подвизите му,
го нарече просто великия герой от градчето.
Войн, който притежава почти свръх естествени сили.
Ами, и преди сме пращали екипи на тази планета.
Добри търговци са, мили хора.
Не си спомням да сме срещали супер герои.
Звучи като някой от моите хора.
Ами, който и да е, би било добре да имаме някой такъв на наша страна.
Ако слуховете са истина. На мен ми звучи, сякаш някой се е размечтал.
Както казах, атосианеца, който ми разказа за този герой
го е видял да се бие срещу няколко въоръжени мъже.
Това го правя постоянно.
Къде е МакКей?
Ето ме, ето ме. Просто трябваше да си взема книгата с автографите,
в случай, че супер героя на Тейла се окаже истински.
Ами, ако не, поне вижте дали ще можете да
установите търговски взаимоотношения с хората.
Ще го направим.
Наберете вратата.
Героят на детството ми е Ивъл Канийвъл.
Не ли е бил лош?
Не, просто така се казваше. Беше луда глава.
Не е бил луд, просто прескачаше разни неща с мотоциклет.
Защо?
Просто така. Не винаги успяваше.
И си се възхищавал на това поведение?
Не, просто...
Поне героят ми е истински човек, този на МакКей е Батман.
Неразбран и неоценяван от мнозина.
Най-силното му оръжие е било силата на брилянтния му ум.
Не просто герой, супер-герой.
Ангъс Гиганта, не само герой, ами и легенда в Шотландия.
Емаке Ехарторан, първият ми командир.
Веднъж се уби 12 противникови войника.
Изкорми ги с голи ръце.
Пък беше и забавен.
Да, представям си и шегите и остатъците от черва.
Добър ден, пътници.
- Добър ден и на вас.
За първи път ли сте в селото ни?
Няколко човека от моя народ казаха, че сте добри и честни търговци.
Така е.
Приятелите ми, атосианците, също така
споменаха велик герой, който предпазва този град.
Според слуховете е невероятен войн, с някои доста впечатляващи победи.
Включително и срещу Призраците.
Р’СЏСЂРЅРѕ Рµ.
В такъв случай, има голяма вероятност да е от моя народ.
Бихте ли ни завели при него?
Разбира се. Насам.
Ето го. Най-могъщият от всички герои.
Нашият шампион и бранител.
Луций Лавин.
Я, вижте кой бил тук!
Сигурно се шегувате.
{C:$FFFF00}{Y:u}Старгейт Атлантида Сезон 3 Епизод 13- Безотговорен
{C:$FF0000}{Y:u}Джо Фланигън
{C:$FF0080}{Y:u}РўРѕСЂРё РҐРёРіРёРЅСЃСЉРЅ
{C:$00FF00}{Y:u}Рейчъл Лутрел
{C:$80FF00}{Y:u}Джейсън Момоа
{C:$00FFFF}{Y:u}Пол МакГилиън в ролята на д-р Карсън Бекет
{C:$FF8080}{Y:u}и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
{C:$0080FF}{Y:u}Субтитри: Insaneboy.
{C:$FF80FF}{Y:u}По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Докато лежах там, пипалата на аретийската
буболечка се бяха вкопчили във врата ми, душейки ме.
Можех да усетя как живота ми се изплъзва.
С всяка изминала секунда, усещах как се приближавам към смъртта.
Ако бях единствения в онази сграда
единственият, в онази горяща сграда, щях да се предам.
И щях да позволя на съня да ме покори.
Но имаше жени и деца с мен, чието оцеляване,
беше в ръцете ми, а аз нямаше да ги подведа.
Затова се вгледах дълбоко в мен и призовах
всичката си останала сила.
Ударих онази буболечка и я откъснах.
И само със силата на волята си, започнах да го душа и да го душа.
И да го...
Каза, че няма да боли!
- Излъгах.
И се изправих и ги изведох навън.
Благодаря ви, много ви благодаря.
Оценявам го, благодаря ви.
Как?
Какво?
Как ги изведе?
Нали каза, че изхода е бил затрупан?
Слушал си. Добре.
Така е, беше затрупан.
Докато не разчистих път през горящите отломки.
И, не обръщайки внимание на прогарящата жега
и на огньовете, които се въртяха и се въртяха...
Но как...
- Добре, достатъчно спомени за днес.
Повярвайте ми, имам още много истории.
Когато се съберем отново утре, ще ви разкажа
как почти бях прелъстен от красива Древна.
Звучи забавно.
Така е, но между нас си
- не е чак толкова.
Знаеш ли, историите ти са невероятни. И странно познати.
Признавам, вдъхнових се от някои доклади за мисии,
в които надникнах докато бях в Атлантида.
Но малко ги разведрих. Някоя историйка там, някоя тук.
Добре, приключих.
Ами, няма да намерите следи от онази билка в мен.
Научих си урока миналия път.
Благодарение на всички вас.
Искаш да кажеш, че тези хора не са упоени и че просто харесват истинската ти същност?
Да.
Не е ли страхотно?
Не ми вярвате!
Ами, Луций, така и така съм си установил лабораторията, ще взема да те изследвам.
Губите си времето. С цялата ми скромност
тези хора ме обичат, без нищо да ги подтиква.
Луций, не можеш да кажеш нищо скромно.
Аз ги спасих!
Преди няколко месеца, няколко престъпника дойдоха
в града и започнаха да създават неприятности.
Пребих ги и ги прогоних.
И изведнъж станах героя на града.
Дават ми подаръци, жените ми се предлагат.
Като добрите стари дни, но по-добре, защото сега не са упоени.
Чакай, значи ти си ги пребил?
Да. Аз.
РЈСЃРїСЏС….
- И как успя?
Не е толкова трудно, когато си неуязвим.
Неуязвим съм.
Да бе.
- Добре.
Май ще трябва да ви убедя.
Да видим.
Идеално.
Ей, време е за една демонстрация
Какво прави той?
Пуснете го.
Доверете ми се. Пуснете го.
Мили боже.
Удари ме.
- Недей!
Хайде, удари ме.
- Не бих го направил!
Казвам ти, недей!
Виждате ли? Неуязвим.
Нищо не може да ме докосне.
Оказа се, че съм го имал през цялото време.
Подарък от един от много ми почитатели от старото ми село.
Преди да ме принудят да се изнеса, благодаря ви много.
И така, не знаех какво е, докато не отидох в Атлантида.
Надникнах в някои от докладите за древното устройство, което сте открили.
Доста си надниквал, докато беше в базата.
Надниквам. Дарба ми е.
Скъпа, какво ще кажеш да минеш през нас довечера?
Не, благодаря.
- Чакай, чакай. Чакай!
Аз съм героят на града!
- Това беше преди много време.
Нека ви кажа нещо, доста бързо те забравят.
Как така можеш да използваш щита без гена на древните?
Това беше лесно.
Трябваше само да намеря някой с гена и да го накарам да го пусне.
Отне ми известно време, но сега вече мога да го активирам, когато си поискам.
Очарователно. Знаеш, че след време им свършват батериите, нали?
Хайде де. Тези древни неща издържат цяла вечност.
Обядът е от мен. Аз ще отида да се разходя.
Ако не ви видя преди да си тръгнете, ами ще си поговорим по-късно.
Никъде не отиваме преди да видим резултатите от изследванията.
Правете, каквото искате.
Имам да спасявам хора.
Е, какво мислите?
Вероятно си е научил урока.
Това е Луций. Шегуваш ли се?
Ами, направил е много грешки в миналото, но кой пък не е?
Защо гледаш мен?
Поне този път прави нещо добро, за да накара хората да го харесват.
Ами, резултатите излязоха. Изглежда Луций не лъже.
Няма следи от нищо в системата му. Чист е.
РђРјРё, РґР° СЃРё С…РѕРґРёРј.
- Чакай.
Само аз тук ли си мисля, че се възползва от тези горки хорица?
Хайде де, Родни, просто искаш още една възможност с онзи щит.
Със сигурност е така. Може да е невероятно полезен!
Направо го попилявате!
Къде е Луций?
- Отиде да се разходи.
Скоро трябва да се върне.
Като се върне - предайте му, че сме казали "Чао".
Добре.
Мислиш ли, че допускаме грешка?
Ами, атосианците ще ги наглеждат, ако нещо се обърка - ще се върнем.
Хвърлете оръжията си или ще умрете на място!
Казах да хвърлите оръжията си!
Не искаме да се бием, само минаваме през града.
Двама от дясно и един отпред.
Двама отпред и един зад щанда за плодове.
Ако действаме, има шанс невинните граждани да бъдат ранени.
И нас, рискуваме да бъдем ранени.
Мога да се оправя с моите трима, преди да стрелят.
Може да има повече, които не виждаме.
Ти решаваш.
Ето каква е работата.
Ако започнем да се стреляме, все някой ще бъде ранен.
Мога да ти гарантирам, че ти ще си един от тях.
Ти ли си героят, за който слушаме толкова?
РќРµ.
Ела тук.
Свалете оръжията си!
Добре.
- Шепард?
Довери ми се.
Е, къде е този герой?
Кой ще ни попречи да опразним ковчежника на града?
Кой ще ни попречи да налетим на жените ви?
Кой ще ни спре да изгорим града, щом свършим?
Кажете ми. Къде е той?
Къде е този велик герой, който ще ни попречи да унищожим всичко, което цените?
РўСѓРє Рµ!
- Луций.
Аз съм този, когото търсите.
Убийте го.
Махайте се! И не се връщайте!
Защото, докато аз пазя тези хора
този град ще е в безопасност!
И довърши последния Призрак.
Тогава се обърнах, погледнах кралицата и й казах
"Знаеш ли, ако беше с двайсет килограма по-тежка,
щеше да изглеждаш като бившата ми жена."
Казах й го. Защото беше толкова дебела.
Здравейте, подполковник Шепард. Елате, седнете.
Направете място. Нека седне.
Не, трябва да тръгваме.
Сигурни ли сте? Защото ще правят някакъв шницел в моя чест довечера.
Ами, трябва да се връщаме.
Ами, май остана само да ми благодарите.
За какво?
За това, че спасих животите ви.
Благодаря ти.
- Моля.
Нищо не е.
- Да, нищо не беше.
Как така нищо не е било?
Тези хора ви бяха поставили на колене!
Да, така беше.
Ами, пак заповядайте.
Внимавайте по пътя към вратата.
Говори се, че има някои ядосани похитители наоколо!
Не, не, не. Да тръгваме.
Знаете ли какво? Ще отида да се разходя, да огледам.
Да се уверя, че тези престъпници ги няма вече. Не се притеснявай.
Ще се върна.
Добра работа, хора!
Много убедително.
- Малко прекалено убедително.
Извади три от зъбите на Ланко и счупи китката на Фортнам.
Трябваше да изглежда добре.
Ето нещо, за което ще си е струвало.
Не за толкова се съгласихме.
Ами, да ви кажа
не бяхте чак толкова убедителни.
Имахме сделка.
Ами, тогава може би следващия път, ще се постараете повече.
Как се осмеляваш да ни унижаваш така?
Бяхме елитни войници в армията на Дженаите.
От личната охрана на Кауен.
Бяхте. Сега сте наемници.
Хайде де. Като се има предвид какви са
задачите на наемниците, това не е чак толкова зле.
Идвате, плашите хората, отнасяте няколко тупаника и си тръгвате.
Плащат ви се, никой не пострада.
Освен Ланко
и разбира се Фортнам, с неговата кашкавалена китка.
Извинявай, приятел.
Може да сме напуснали домовете си, когато Лейдън Радийм завзе властта
но все още сме Дженаи.
Някой ден ще дойдем в града и ще вземем това, което ни принадлежи.
Ами, късмет.
Някой друг? Някой друг иска ли да се пробва?
Ей, какво правите тук? Мислех, че сте си тръгнали.
Така беше, когато се натъкнахме на този господин,
който има една много интересна история за разказване.
Като говорим за истории, разказвал ли съм ви за преживяванията си,
когато бях на една планета, направена напълно от лава?
Няма смисъл да се преструваш, Луций.
Излъгал си тези хора.
Този човек не е герой, платил е на тези хора
да дойдат тук и после се направи на герой.
Истина е. Всичко беше нагласено, за да изглежда, сякаш е спасил града.
Измамник!
Имате право да му се сърдите.
Не на него, на вас!
На мен?
Вместо да приеме срама, че се преклони пред онези разбойници,
той е решил да оклевети подвига на нашия Луций.
Всичко беше преструвка, пистолетите дори не са били заредени!
Ако не беше Луций, ти и приятелите ти щяхте да сте мъртви!
Не, не, той ви е заблудил. Не го познавате наистина.
Ние сме добрите.
Махайте се! Мошеници!
Вижте, искам да се извиня за цялата тази работа с гневната тълпа.
Предполагам, че трябва да сме ти благодарни.
- Да, спря ги да не ни избият.
Така изразявам, че всичко е простено.
Веднага престани с това!
- Стига де, тъкмо започнаха.
Не говоря за масажа на краката.
Всъщност, точно за масажа на краката говоря.
Добре, момичета, върнете се после, става ли?
Тази твоя малка заблуда...
- Заблуда?
Каква заблуда?
- Възползваш се от тези хора!
Знам, че изглежда така, но не лъжех, когато ви разказах за онези бандити,
които атакуваха града преди няколко месеца.
Приятни хора са и някой трябваше да ги спаси.
Затова ги спасих. Бях герой!
А днешният инцидент...
- Искаш да кажеш представление.
По този начин просто им припомних този факт.
Настоявах пистолетите да не са заредени, за да не пострада някой.
Много мило от твоя страна.
- Да, а вие просто трябваше да го разнищите.
Сега отиваме отвън и ти ще кажеш истината на тези хора.
Или ще има последствия.
- Какви?
Не можеш да ме заплашваш. Щитът ми ме предпазва.
А те няма да ви повярват.
Мислиш как да ме нараниш, нали?
Да.
Ами, продължавай да мислиш, мъжки, защото...
Не съм правил нищо, кълна се.
Колия!
Това са Дженаиски войници, които...
Знам всичко за Колия и Дженаите.
Когато бях в Атлантида, надникнах в...
- Докладите, да. Ясно.
Много лошо.
- Не, страхотно е.
Това е страхотна възможност да затвърдя мястото си в обществото.
Ще ми направят парад след това.
Чакай. Няма да се занимаваш с Колия и хората му.
Защо не? Не могат да ме наранят. Щитът ме пази.
А ако изгорят града около теб, от чиста злоба?
Това би било дребнаво.
- Ами, те са такива.
Очевидно някой ги е уведомил, че сме тук.
Ами, давайте, застреляйте го.
Добра идея.
Подполковник, не можете.
- Това е Колия!
Стрелбата няма да спре всичко това.
- Права е.
Ще трябва да ги избием всичките. Нямам нищо против, между другото.
Хубаво, да го направим.
- Джон!
Какво?
- Не можеш.
Сигурен съм, че мога, всъщност...
Ако започнем стрелба, то тогава много от тези хора ще умрат.
Те не заслужават да умрат, заради нас.
Ако претърсят града и не ни открият, тогава просто ще си тръгнат.
Никой няма да пострада. Гласувам за това. И го препоръчвам горещо.
Искате да се скрием?
Можем да го наречем стратегическо покритие.
Имам подходящото място.
- Сигурен съм, че е така.
Ето.
Виждате ли, обичам да забавлявам хората, понякога някой съпруг се ядосва,
идва да търси жена си и за да избегнем някоя неприятна случка...
Ясно, схващаме.
Ще ви кажа, когато лошите си тръгнат.
Не ни подвеждай, Луций. Кажи им, че сме си тръгнали.
Когато се махнат от града, ще се справим с тях.
Сега не му е времето да се правиш на герой, разбираш ли?
Напълно.
- Сериозно говоря.
Виждам. Никакви геройства.
Добре, достатъчно!
Вземете хората си и се махайте!
Аз пазя този град.
Така ли?
- Така.
Имате две възможности.
Може да си тръгнете или може аз да ви накарам да си тръгнете.
Интересно.
Само това ли можете?
- Всъщност
РќРµ, РЅРµ Рµ.
Признавам, имам щит, но трябва да дишам.
Трябваше да се сетя.
Не си толкова неуязвим сега, а герое?
Ти си ги довел тук?
- Търсят този Шепард от много време.
Имахме сделка.
- Видях възможност и се възползвах.
Не е по-различно от това, което ти направи с тези селяни.
Но не съм наранил никой. Освен онзи Ланко.
И другия с кашкавалената китка.
Виж не искам да нараня нито теб нито някой друг в този град.
Искам само Шепард и екипа му.
Казах ви - изпуснахте ги!
Вижте, ако побързате, може би ще ги хванете, преди да стигнат до вратата.
Хората ми вече пазят вратата.
Ще ви попитам още веднъж - къде са?
Не знам.
Наистина не знам.
Ами, ще трябва да претърсим района.
Което може да отнеме часове.
Колко дълго можеш да не дишаш?
Не трябваше да чакаме много.
Добре, да се махаме и да устроим една свястна засада,
където ги няма всички тези хора да ни се пречкат.
Не бяха там.
Наистина ли?
Странно.
Няма къде другаде да са отишли.
Този твой личен щит е много интересен.
Да.
Ако те заровим жив, ще те предпази от теглото на почвата.
Но пак ще се задушиш. Невероятен начин да умреш, нали?
Трябва да ви кажа, за мен не е толкова невероятен.
За мен е.
Чакайте, чакайте. Не можете да ме убиете. Аз съм идеалната стръв.
Ако Шепард разбере, че съм в опасност, ще дойде да ме спаси.
Много сме близки.
- Ти и Шепард?
Да.
Съмнявам се.
- Тогава с Уиър.
Или Родни или Карсън. Най-добри приятели сме.
Откъде ги познавате толкова добре?
- Прекарах известно време в Атлантида.
Най-хубавото място, на което съм бил!
По-добре не съм си прекарвал.
Сякаш съм член на екипа, сякаш бях там тази сутрин.
Разкажи ми повече.
И така приключих с последния Призрак. Тогава се обърнах към царицата и казах
Казах й "Ако беше се 20 кила по-тежка,
щеше да изглеждаш като бившата ми жена."
Разбира се, бившата ми жена беше страхотна. Но кое му е забавното на това?
Този личен щит е невероятен. Може ли да го пробвам?
Давай, давай.
- Веднага ще ти го върна.
Върза се! Мислиш, че ще ти го дам?
Ще ме убиеш на място.
- Ще ти прережа гърлото от ухо до ухо.
Добре си прекарвам. Добре.
Колкото и да ми харесва да слушам разкази за бившите ти жени, Луций,
предпочитам да ми разкажеш за Атлантида.
Вече ти казах всичко.
В такъв случай, става късно и трябва да си почина. Преди погребението.
Погребение? О, не.
Не, не. Не ме погребвайте жив. Моля ви, не го заслужавам.
Знаете ли какво, никой не го заслужава! Заслужавам изгнание, това заслужавам.
Луций.
Какво правиш тук?
- Колия е покрил изходите от града.
А според слуховете
- ще те погребат жив.
Не мога да повярвам, че си дошъл да ме спасиш!
Нито пък аз. Да тръгваме.
Не мога, завързан съм за стола.
Рћ, РЅРµ.
Късмет с щита.
Чакай, чакай. Хайде, отвържи ме.
Да не сте полудели? Можеше да ме убиете!
Този твой щит ме впечатлява повече и повече.
Изигра своята роля, Луций.
Ще можеш да живееш.
Шепард?
- Измъкна се.
Много жалко.
Благодаря, че ме пощадихте, сър.
Не ме разочаровай отново.
Обезопасете затворниците. Може да са по-ефективна стръв.
Оправи го.
Мислите ли, че се е измъкнал?
Ако са хванали подполковника, не мислите ли, че щеше да е с нас?
Ще се върна със скачач след нула време.
Приятелят ви се измъкна. Все още го търсят.
Ако не са го открили, значи вече им се е измъкнал.
Да. Без съмнение той и Луций обмислят как да ни спасят, дори в момента.
Луций?
- Той не би ни изоставил.
Разбира се, също както и не би ни издал, докато се опитваме да го спасим.
Никога не би го направил!
Престани, Луций не е супер герой.
Батман - това е супер герой.
Не разбирам.
- Хората ви не могат да разчитат на Луций.
Настана време сами да се спасите.
Няма как да победим тези войници.
Ще можете с наша помощ.
Тогава защо не го направихте преди?
Безпокояхме се за безопасността на града.
Сега не ни интересува.
- Забрави, че е казал това.
И просто ни пусни от тук.
Не. Прекалено опасно е.
Най-добре ще е да изчакаме Луций да се върне, за да спаси всички ни.
Чакай, Луций не е герой.
Недей. Недей!
Кълна се, че не знаех за бомбата. Не знаех какво правят под масата.
Как стигна до тук?
- Всички търсят теб, аз просто си тръгнах.
Без никой да ме забележи.
Е, какво ще правим?
- Какво ще правим?
Ще ти кажа аз какво ще правя.
Ще мина през хората на Колия, за да стигна до вратата и да повикам подкрепления.
Подкрепления? Какво ще кажеш просто да си тръгнем?
Екипът ми е там.
А също и някакъв, който иска да ме погребе жив.
Вече не си герой, а? Хубаво.
Можеш да си ходиш, щом стигнем вратата. Не изоставай.
Защо? Не сме...
- Млъкни.
Виждаш ли? Ядосан си.
Родни, не се опитваш да прокопаеш път през стената, нали?
Виж дали не можеш да намериш друга лъжица, ако сме двама, ще стане два пъти по-бързо.
РќСЏРєРѕР№ РёРґРІР°.
Трябва да призная подполковник Шепард.
Никой друг враг не ми е причинявал толкова неприятности.
За нещастие, ще трябва да го убия.
Интересно, той казва същото за теб.
Наистина ли? Поласкан съм.
Не можеш да го убиеш, ако не можеш да го хванеш.
Ще го хвана. След време.
Ами ние? Как се вписваме ние в злите ти планове за властване над галактиката?
Ще ви позволя да живеете, засега.
Освен, ако не сте били достатъчно глупави да изядете яденето, което ви беше поднесено.
Шегувам се.
Слава богу.
Всъщност, възнамерявам да ви върна в Атлантида, в замяна на няколко неща.
Д- р Уиър не би се съгласила на сделка с теб.
Дори и животите ни да са в опасност, знаеш го.
В миналото може да съм бил малко амбициозен с исканията си.
Този път, обаче, не възнамерявам да притискам д-р Уиър.
Все пак, какво са няколко P90, гранати и
малко амуниции, в замяна на животите ви?
И кой знае, ако успеем да победим Лейдън и аз стана водач на Дженаите
можем да се окажем съюзници.
Няма да стане, Колия.
Докато си бъбрим тук
без съмнение, подполковник Шепард е
стигнал Старгейта и се е свързал с Атлантида.
Само въпрос на време е, преди този град да е пълен с наши хора.
Гарантирам ви, че това няма да се случи.
Не мога да повярвам.
По-лош ден не мога да си представя.
Подполковник Шепард?
Ще предположа, че ме чувате.
Също така ще и че, ако досега не сте стигнали вратата, скоро ще я стигнете.
Искам да ви спестя неприятностите.
Хората ми са обезопасили вратата.
Няма как да преминете.
Върнете се и се изправете срещу мен, подполковник.
Или ще започна да избивам приятелите ви.
Кой ще е първи?
Мисля да е доктор МакКей.
След това...
Колия, говори Шепард. Връщам се.
Не ме карайте да ви чакам.
- За това ли е всичко това?
Да убиеш Шепард?
- Напълно, доктор МакКей.
Но не се чувствайте пренебрегнат.
Ако не получа онези оръжия от д-р Уиър, възнамерявам да убия и вас.
Ще дойда с теб.
- Сигурен ли си?
РќРµ.
Сигурен съм. Идвам с теб.
Да или не?
- Не ме притискай така.
Ще дойда с теб, ще ти помогна.
- Реши се най-накрая.
Най-добре да има парад в моя чест след това.
Р’СЉРЅ!
Хайде!
Просто налучквам, ами ако се прегърнем
и така устройството да ни помогне да...
Не ми харесва тази идея.
- Знам, не става така.
Не работи така, добре. Добре, сетих се.
Ако се пусна с въже от часовниковата кула в града?
И после?
Не знам, само това измислих. Може да се подпаля.
Харесва ми тази идея.
- Мога да тичам гол.
Ако се кача на раменете ти и имаме някаква маскировка
Нещо религиозно? Може да ги е страх от великани?
Добре, ами ако изкопаем тунел?
Можем да изкопаем тунел.
Добре, камък. Огромен камък. Аз съм защитен, а камъка ще пази теб.
Или пък лупа.
И малко тиксо.
Имам идея, Луций.
- Отровно тиксо!
Луций!
- Знаех си, че ще се върнеш.
Върнах се, но ще трябва сами да се спасявате.
Какво?
Не искаш да ни помогнеш?
- Искам да ви помогна.
Ами ако ме нямаше, какво щяхте да правите?
Щяхме да чакаме да се върнеш?
Ето го проблемът.
Ами, ако не знаех, че сте в беда или ако не можех
да се върна на време, какво щяхте да правите тогава?
Страхотни хора сте. Градът е разкошен.
Но по света има много ужасни хора.
Така че трябва сами да се справяте.
Започвайки от днес.
Разбирам какво казва Луций.
- Така ли?
Като позволяваме на Луций да приема отговорността да ни предпазва,
ние предаваме нашата независимост.
Правилно.
- Нали?
В замяна на това някой да ни пази, ние се отказваме
от същата част, която искаме да предпазим.
Слушайте я! Умна е!
Трябва да възвърнем силата си и независимостта си.
Като поемем отговорност за животите си.
И животите на съседите ни.
- Да.
След този ден, няма да зависим от един човек.
Няма да имаме шампион и защитник, ще трябва ние да защитаваме...
Добре, добре, чакай. Чакай, чакай.
Малко се отнасяш.
Независимостта е страхотно, но също така и удобството,
някой да ви помага от време на време.
Не ви трябва да го правите през цялото време,
защото работите или имате хобита, нали?
Човекът с брадата, обича да лови риба, нали?
Не е нужно да се притеснявате за това да се надигате
и да спасявате града всеки ден, разбирате ли?
Но това е размисъл за друг ден.
Но днес трябва да се биете за себе си.
Запомнете какво каза тя за сила и за честността и отговорността,
така че отидете там и се бийте за града си,
отидете на улиците и разпространете мълвата, тръгвайте.
Подполковник Шепард?
Може да е променил решението си.
Свърши ви времето, подполковник.
Д- р МакКей!
- РђР· СЃСЉРј РїСЉСЂРІРё.
Не, аз.
- Аз ще съм.
РђР·...
Колко трогателно!
Иска ми се да мога да застрелям всички ви наведнъж.
Колия!
Трябваше да ви убия при първата ни среща, подполковник.
Щях да си спестя много неприятности.
Чувството е взаимно.
Довиждане, Шепард.
Ами, сега като приключихте с това...
По дяволите.
Презаредете!
Не си правете труда!
Трябваше да напуснеш града, когато можеше.
Сигурен съм, че в момента си мислиш същото.
Ако ти дам възможността да се предадеш,
предполагам, че няма да я приемеш?
Така си и мислех.
Свалете оръжията си.
Сигурни ли сте, че няма да останете за по един шницел?
Този купон е колкото за мен, толкова и за вас, нали?
Вие се забавлявайте, ние трябва да се връщаме.
Благодаря за всичко!
Помни - не си навличай неприятности или ще се върнем.
Подполковник Шепард.
Не забравяте ли нещо?
- Да, вярно.
Обещах да ти го върна, нали?
- Да, така беше.
Добър човек сте. Честен.
И мен направихте по-добър, знаете го, нали?
Да. Чао, Луций.
Мислех си, че този щит е изтощен?
- Р’СЏСЂРЅРѕ.
Значи не струва нищо?
- Горе-долу.
Няма ли да кажеш на Луций?
- РќРµ.
Ритни ме с всичка сила!
Ще разбере.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.