Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E10 - The Return (1) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E10 - The Return (1) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида:
Ние сме последните от тези, които наричате Древни.
Все още има доста Призраци, добре би ни дошла малко помощ.
Ще елиминираме Призраците, когато пожелаем.
Това не ми изглеждаше толкова... древнарско.
- Древнарско?
Да се надяваме, че само не почнахме както трябва...
РќРµ СЃР° С…РѕСЂР°.
МакКей!
Те са машини.
Репликатори.
И така, в Атлантида съм и трябва да стигна до Земята. Какво правя?
След като вече нямаме достъп до ZPM, поради непредвидени обстоятелства
единствената ми възможност е да се обадя на Дедал
и да прекарам следващите три седмици, чакайки да се върна вкъщи.
Досега. Представям ви
междугалактическият Старгейт мост МакКей-Картър.
34 Старгейта от Млечният път и Пегас, стратегически
разположени в огромната пустош, между двете галактики.
Просто влизате от едната страна, например в Атлантида и готово!
Макрос, който написах специално за случая, ще заповяда на всяка врата във веригата
да ви съхрани в буфера си и да ви преведе на следващата.
И на следващата и на следващата и на следващата, докато не пристигнете тук.
Щом пристигнете в космическата станция, по средата, просто
излизате от Старгейт системата на Пегас и влизате в тази на Млечния път.
Където подобен макрос, създаден пак от мен ще ви прехвърли в SGC.
Като цяло пътуването отнема малко над 30 минути.
Моля аплодисменти.
Благодаря, достатъчно.
Космическата станция все още не е завършена, така че
днес ще изпробваме системата, използвайки скачача. Сега...
Добре, стига с приказките. Тестовете ще започнат, всички по местата си.
Разбира се.
Всички системи изглеждат...
Какво?
Има странно ехо на сензорите за близост.
Няма да се отрази на теста, но...
Да, готови сме.
Вратата е активна. Макросът е качен.
Добре, Джон. Можеш да тръгваш.
Добре тогава. Започвам.
Имаме контакт.
Подполковник Шепард. Тъкмо навреме. Какво е положението ви?
Беше малко странно, но всичко изглежда е наред.
Готов съм да продължа със следващата фаза. Качвам макроса и
започвам набирането на Вратата.
Не, не, не, не. Това е странно.
Да го отменя ли?
- Не, няма нищо общо с теста. Просто...
Сензорите работят нормално.
Дедал, готов съм да продължа.
Да го пусна ли?
Да, добре ще е.
Може да тръгва. Може. Да. Разбира се.
Подполковник Шепард, може да тръгвате.
Скачачът напусна.
Закъснява.
Ами, пропътува 3 милиона светлинни години, не мисля, че има такова нещо, като закъснял.
Да. Разбира се.
Просто те е яд, че не са ти възложили първия полет.
Генерале, доста харесвам и първи неща и полети.
Като ги събереш и...
- Вече не си изпитателен пилот, Джак.
И президента така каза.
Входяща дупка.
Време беше.
Извинете, сър.
Подполковник Шепард. Добре дошли на Земята.
Благодаря, сър. Радвам се да се върна.
Знаете къде да паркирате.
Оперативката ще се проведе веднага щом сте готов.
Да, сър.
Полковник, получаваме сигнал. Скачач 3 е пристигнал в SGC.
Мисията е изпълнена.
Да, разбира се, че стана. Вече работя по един от следващите проблеми.
А той е?
Сензорите не могат да определят какво е, вероятно поради Доплеровия ефект.
Какво какво е?
Засичам неидентифициран обект, пътуващ с 0,999 от скоростта на светлината.
И идва насам.
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида Сезон 3 Епизод 10- Завръщането Част 1
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
Имаме контакт, сър. Подполковник Шепард, завръща се от Земята.
Подполковник Шепард, добре дошли по средата на нищото.
Благодаря, полковник.
Нося пици за всички в Атлантида.
С ваше позволение бих искал да кача макроса и да набера, преди да са изстинали.
Отказвам. Засега се отлага.
Изглежда ще имаме гости.
Дали ще повярвате или не, да се движиш толкова бързо,
въпреки че е невероятно технологично постижение, не е много полезно.
Естествено, в сравнение с пътуването през хиперпространството.
Като се движи толкова бързо, на този кораб, като приемем, че е кораб
ще му трябва още поне милион години, за да достигне Млечния път.
Като са толкова близко до скоростта на светлината,
не трябва ли да се вземе в предвид относителността?
Точно. Хората на борда, като приемем, че са хора
ще изживеят около 12 години.
Така че, ако използват стазисни капсули, само си клатят краката.
Не си ги клатят, в безсъзнание са, но метафорично...
Така, като приемем, че е кораб и като приемем, че са хора...
Какво ще правим с тях?
Ами ще се опитаме да осъществим контакт. Очевидно.
И как да го направим?
Отиваме до тях, надуваме клаксона и ги караме да си свалят прозореца.
Говоря за опита да изравним скоростите си. Този кораб не може да го направи.
Ами, не можем. Дори и ако успеем и ние
ще сме подложени на същият време-забавящ ефект
и няма да имаме контакт с Атлантида и Земята с години.
Не можем ли да използваме хипердвигателя?
Да, но ще минат право край нас, веднага щом излезем от хиперпространство
защото "досветлинните" ни двигатели не
могат да ускорят близо до скоростта на светлината.
Значи ще натоварим досветлинните и ще се доближим възможно най-близо.
Да. Така може да стане.
Ще сме в обсег достатъчно дълго, за да отчетем някои данни на сензорите.
Направете го.
Ще уведомя Атлантида, че ще закъснеете
Наистина ли си взел пица за всички?
Защото би било срам това да се пропилее, ако ще...
Да, добре. Значи първо това, после...
Сър, повече от двигателите не можем да изстискаме, дори и да искаме.
Ще прелетят край нас след три...
РґРІРµ...
едно...
Интересно.
- Какво?
Ако тези данни са верни, а ако трябва да съм честен, може и да не са...
Р РѕРґРЅРё.
Това е древен боен кораб.
Вероятно от класа на Аврора.
Кой го управлява?
Вероятно Древни?
Но такива няма от 10,000 години.
Относителност?
За тях са минали само няколко години.
Тези кораби нямат ли хипердвигатели?
Може техния да е бил повреден в битка с Призраците.
На нас винаги ни се случва.
Може да е отказал по пътя и да са били принудени
да продължат с възможно най-бърза скорост.
Това обяснява как са изминали милиони светлинни години
от Пегас, без да напускат преди милиони години.
Вие познавате досветлинните двигатели по-добре от мен докторе, но не мисля,
че кораб от класа на Аврора има нужното захранване, за да прави това, което предполагате.
Може да имат ZPM.
- Струва си да разберем това.
Добре, трябва да им пратим съобщение преди да излязат от обсег и да прескочим напред.
Нещо от рода на... знаете...
ние сме хора от Земята, в момента живеем в Атлантида, дрън дрън...
Защо просто не ги помолим да намалят.
Полковник Колдуел. Неидентифицираният кораб намалява.
Може да са ме чули.
- Видели са ни.
Не просто намаляват. Натискат спирачките с 27G.
Сега какво?
Неизвестен кораб, аз съм капитан Хилия от лантийския боен кораб Трия.
Корабът ни е повреден.
Сканирахме вашия кораб и определихме, че може да пътува през хиперпространството.
Започнахме да намаляваме скоростта.
Ще ни помогнете ли с хиперпространствен превоз?
Да. Разбира се.
Не мисля, че може да те чуе.
- Отворете канал.
Говори полковник Стивън Колдуел от земният кораб Дедал.
Ще бъде чест да ви помогнем по всякакъв начин.
Ще се срещнем с Древни.
Древни от плът и кръв, които знаят какво е всичко и
как всичко работи, а аз дори не знам какво първо да ги попитам.
Ами, ще минат няколко часа, докато изравним скоростите си.
Тъкмо ще имаш време да направиш списък.
Да, разбира се.
Оцелели са в битка и са тръгнали към Земята, когато хипердвигателя им отказал.
Решили са, че е по-добре да продължат напред, отколкото да се върнат.
Колко оцелели?
- Малко над сто.
Новината вече се разпростира из народа ми.
Те вярват, че това завръщане е предсказано.
И че е важен момент в борбата срещу Призраците.
Не знам за това.
- Р”-СЂ РЈРёСЉСЂ.
Дедал е готов да телепортира хората ни и делегацията на Древните.
Благодаря ви.
Д- р Уиър, Ронън, Тейла. Това е Хилия.
Капитан на древния кораб Трия.
Чест е да се запознаем.
- Благодаря ви.
И от това, което ми казаха, справили сте се чудесно със опазването на града ни.
Ами, направихме, каквото можахме с каквото разполагахме.
Трябва да говоря с водача на народа ви.
- Аз водя експедицията в Атлантида.
Не ме разбрахте, д-р Уиър.
Трябва да говоря с някой, който може да говори от името на целия народ на Земята.
Това може да се уреди. Може ли да попитам защо?
Какво е това? Защо не съм го виждал преди?
Извинете, какво става?
Благодаря за всичко, което сте направила, д-р Уиър.
Но вашето покровителство над града вече не е нужно.
Градът е вече под мое управление.
Осем кръстосвача на Призраците.
Дойдоха ни в повече.
Така че тръгнахме да се връщаме към Атлантида.
Но ни казаха, че последната евакуация вече е започнала.
Реших да тръгнем към Земята и да се присъединим към евакуиращите се.
Дори когато хипердвигателя ни отказа, решихме да продължим.
Не мога да си представя през
какво минавате вие и екипажа ви.
Дължим много на вас и на народа ви.
Но тъкмо се завърнахме удома.
Удома в място, което си мислехме, че никога повече няма да видим.
И ни трябва известно време. Насаме.
Знаете, че сме пролели доста кръв,
за да защитим града от Призраците.
Вие признавате, че сте отговорни за събуждането на Призраците.
Да.
А вие признавате, че сте отговорни за произхода на Призраците, като вид.
Факт е, че ако не беше нашата експедиция, Атлантида нямаше да съществува.
Никой не казва, че града не е ваш. Или че мястото ви не е тук.
Това, което казваме е...
- Това, което молим...
Това, което молим...
...е да ни бъде позволено да останем тук.
Можем да научим толкова много от вас.
А в замяна можем да ви предложим запази и хора, подкрепата,
която ще ви е нужна, за да върнете Атлантида към пълния й блясък.
Ще дойде денят, когато хората ви отново ще имат място тук.
Но този ден не е днес.
Ти трябва да си там.
Не знам дали мога да кажа нещо, което да промени мнението им.
Права си. Искат да се махнем.
Но защо? Те са само около сто.
Добре ще им дойдем. Дори можем да им потрябваме.
Ами, ако те изгонят от дома ти, заради война и
когато се върнеш заварваш някой на твоя диван.
Който яде твоят чипс и гледа твоя телевизор.
Не бих възразил.
- Напротив.
Как минаха разговорите, сър?
- Нямаше разговори.
Само слушахме.
В основата си, това беше преходна среща.
Искаха да знаят колко време ни трябва, за да напуснем града.
Казах 48 часа, освен ако не ви трябват повече.
Не. Ще стигнат.
Това ли е? Просто ще се изнесем?
Ние ги спасихме.
- И те са ни много признателни.
Ами, не си личи.
От тяхна гледна точка, д-р МакКей, те са невероятно щедри.
Имайте предвид, че когато те са напуснали Атлантида, ние сме били ловци и берачи.
А припомнихте ли им, че ако не бяхме ги изловили и набрали
от празнотата между галактиките, те все още щяха да са си там?
Трябваше да ги оставим там.
Знам, че чувствате, че губите града.
Това не е само за губенето на града, Ричард.
Губим възможност да говорим и да се учим от живи, дишащи Древни.
Те са съгласни, след време
да ни позволят да се върнем. Само че не сега.
Това значи, че ще се възползваме напълно
от Атлантида с малко от рисковете. Или разходите.
Да, не е като да нямаме наша си галактика за която да се притесняваме.
Подполковник, бих искал да наблюдавате изтеглянето.
Да, сър.
Хайде.
Може ли да поговорим за малко?
Не исках да кажа това пред МакКей, защото знам, че той би искал работата.
Каква работа?
Древните са съгласни да оставят някой.
Като свръзка, един вид...
Посланик, ако искаш.
Знаеш, че ще съм повече от щастлива да...
- Няма да си ти.
Кажи ми някой, който да е по-квалифициран за тази работа.
РќРµ РјРѕРіР°.
Но МНС искат Уозли.
Уозли?
- Да.
Ако трябва да перифразирам Древните, те мислят, че ти няма да можеш да
"пуснеш".
Значи просто ще ни изгонят, след всичко, което сме направили тук?
Знам.
Р’РёР¶...
Свърши страхотна работа тук.
И съжалявам, че трябва да свърши така.
Предполагам, че мога да се успокоявам с факта, че
от всички начини по които тази експедиция можеше да свърши
този определено не е най-лошият.
Благодаря.
Здрасти. Опаковахте ли?
Нямах толкова неща.
- Да, вярно.
Повечето от нещата ми са вече при хората ми.
Как върви това междудругото, Древните
позволяват ли на Атосианците да останат на континента?
Намерили са ни подходяща планета на която да се пренесем.
С наш си Старгейт.
Как мина?
Не беше приветстването на Предците, което народа ми си представяше.
Искате ли нещо от всичко това?
Плакат на Джони Кеш? Скейтборд? Судоку книги?
Знаете, че можете да се върнете с нас, нали?
Мястото ми е с народа ми.
А аз не мога да напусна галактиката преди всички Призраци да измрат.
Ами, трябваше да ви предложа.
И ти трябва да знаеш, че ще бъде чест за нас,
ако решиш да останеш с нас, Джон.
Ами, мисля, че от ВВС имат други планове за мен.
И ние трябваше да ти предложим.
- РЇСЃРЅРѕ.
РђРјРё...
Това е гадно.
Да.
Не ме бива в сбогуванията.
Пътищата ни отново ще е пресекат, Джон Шепард. В това съм сигурна.
Преди пътищата ни да се разединят...
Може ли да ми помогнете с кашоните?
Ще си вземем пица и бира и...
Пуканки?
- И пуканки.
Ами, предложиха ми работа в университета в Масарек, преди да дойда тук.
Вероятно ще мога да работя там, ако искам. Ами ти, Карсън?
Ами предложиха ми работа като хирург в SGC. Ами ти?
Не знам. Сигурно Зона 51.
Ще се занимавам с базата данни, поне толкова, колкото можахме да вземем.
Знаете ли, добре ще ми дойде да се
съсредоточа върху един проблем известно време.
Когато постоянно ми прекъсваха изследванията,
за да поправям нещо беше доста объркващо.
Май е така.
Само не знам колко пъти ще ме помолят да спася света в подземията на Зона 51.
Сигурен съм, че ще изникне нещо.
- Не толкова често, колкото би ми се искало.
Ами, трябва да призная, беше
удоволствие да работя с двама ви.
Всъщност от всички хора...
Не започваш да плачеш, нали?
Започва.
- Не знам.
Провали всичко.
Съжалявам.
Тъкмо щях да кажа нещо.
Не като да няма да се видим при Старгейта.
Да.
Разбира се. Не знам какво си мислех.
Какво беше?
- Какво?
Каквото щеше да кажеш. Просто го кажи, любопитно ми е.
Щях да кажа...
Чао, Родни.
Подполковник.
- Докторе.
Влезте.
- Напреднали сме с графика.
Готови сме да тръгваме в 8 часа, Дедал ще вземе повечето екипировка.
Хората сами ще минат през Старгейта, благодарение на новия ZPM на Древните.
Хубаво.
Предполагам.
Добре го приемаш.
Всъщност съм ядосан.
Например съм само на една четвърт от Война и Мир.
Не мога да си представя какво мога да работя сега.
Всяко правителство на света ще ти предложи работа.
Да, но не като тази.
Да. Права си.
Оттук може само надолу.
Животът не е справедлив просто е по-справедлив от смъртта.
Оскар Уайлд?
Принцесата булка. Хубав филм.
Ще бъдеш ли готова да тръгнеш в 8?
Да. Би трябвало. Ти?
Имам още хиляда неща за правене. Ще се видим при Старгейта.
Заземяващата станция на южния кей се държи едва, простреляха я.
Вината не е наша. Трябва да я прегледате и...
Сигурна съм, че ще се справим, докторе.
Сигурен съм, че е така, но трябва и да...
- Р РѕРґРЅРё!
Да. Разбира се. Трябва да тръгвам.
Бяхте добри приятели, на всички хора в галактиката.
Довиждане.
Всичко хубаво.
Чао. Здрасти.
Не стъпвай на него и ще се оправиш.
Кажете ми, че не сте атакували Орай, подполковник.
Не атакувахме Орай, сър.
Бамбес изследваше някакви интересни растения,
когато разбра, че земята под него не е стабилна.
Падна от 6 метра в един поток.
Уолъс се опита да го извади, когато се спъна и си счупи глезена.
РЇСЃРЅРѕ.
Никога не съм си мислил, че ще ми липсва Родни МакКей.
Не може да се сплотите за една нощ.
Оперативката ще е веднага, щом Уолъс излезе от лазарета.
Да, сър.
Извънземна активация.
Останете, подполковник. Това може да ви заинтересова.
Това трябва да е генерал О'Нийл с рапорт от Атлантида.
Върнал се е, сър?
На Уозли му трябвало помощ. Очевидно Древните го намират за изтощаващ.
Представи си.
Генерале.
- Генерале.
Това с вас Шепард ли е?
- Да, сър.
Разговорите се развиват с нормална скорост, но истинските новини са
че репликаторите от Пегас са тръгнали към Атлантида, за да атакуват отново града.
Така ли?
- Никой тук не се притеснява.
Защо не?
- Древни са.
Очевидно тези репликатори имат закон в основния им код,
който им забранява да нараняват създателите си.
А те очакват да намерят нас.
Според Хилия ще се натъкнат на някаква гадна изненада.
Може да предадете на д-р МакКей, че ако не бяхте
спасили Древните и не бяхте им върнали Атлантида...
Щяхме да изгубим града така или иначе.
Да.
Ами, ще се върнем към разговорите си. И ще говорим, говорим.
О'Нийл, край.
Сър, с удоволствие бих обсъдил с вас за тези репликатори.
Няма нужда, изглежда всичко е под контрол.
Да, сър.
Явно е така.
Мразя това място.
Как е възможно?
- Р’СЏСЂРЅРѕ Рµ.
Дали са ти всичко, което искаш, твоя си лаборатория...
Прекалено голяма е.
- Подбрани от теб асистенти.
Писна ми от почитатели, от всички тях.
- Дори и свободата да избираш проектите си.
Ами, това не е вярно.
Освен да се върнеш в Атлантида, повече не може.
Истината е, че...
Какво?
Не искам да използвам термина
"самотен", но някои хора ми липсват.
Аз ли?
Ти ли? С теб говоря по телефона в момента, а утре ще вечеряме заедно, така че не много.
РќРѕ...
някои други хора, хора, които може никога повече да не видя.
Като Елизабет. Тя не ми отговаря на обажданията.
Знам какво искаш да кажеш.
Поне ти все още отиваш на мисии с свои си екип.
О, да, най-добрите и най-умните.
Добре. Ще се видим утре вечер.
Не бих го изпуснал. Знаеш ли, аз...
Дочуване.
Карсън.
Здравей, Елизабет.
- Изненадваш ме.
Ами, не отговори на съобщенията ми, затова реших да се отбия.
О, да. Извинявай. Влез.
Благодаря.
Извинявай, разхвърляно е. Не очаквах гости.
Моля те, от седемчленно семейство съм. У нас никога не е било толкова чисто.
Добре изглеждаш.
Благодаря, че излъга. Как е работата при SGC?
Минаха само 6 седмици, затова все още се настанявам. Но е добре.
Интересна работа. Мили хора.
Хубаво. Това е добре.
А ти?
Знаеш. Заета съм.
Така ли? С какво?
Пиша. Работя върху мемоарите си.
- Мемоарите ти?
За престоя ти в Атлантида?
- Да. В общи линии.
И на коя планета смяташ да ги публикуваш?
Предполагам, че е най-вече за идните поколения.
И за мен. Просто се опитвам да си изясня всичко.
Всичко мина толкова бързо.
Да. Така беше.
Елизабет.
Всички се притесняваме за теб.
Притеснявате се за мен? Защо?
Ами, не отговаряш на обажданията и хората,
които са те засичали, казват, че си изглеждала хладна.
Просто се опитвам да продължа.
Като пишеш мемоарите си?
Защо не си заела друга работа?
SGC ме помоли да съм консултант за МНС и Световната сигурност
по въпроса за моментните преговори с Древните.
Не е нужно да си тук за това. Можеш лесно да заемеш друга работа.
Май все още не съм готова.
Виж, Родни идва утре, с Джон ще го заведем на вечеря, ела с нас.
Утре? Не знам, аз...
- Ще те взема в седем.
Изглежда е доста голям кораб.
Сигурна ли сте, че да пратите един скачач, който да го пропъди е правилно?
Не е възможно да ни наранят.
Такива врагове биха ми дошли добре.
Установихме връзка, командире.
Говори командир Хилия.
Градът, който наближавате е отново под лантийско управление.
Преустановете действията си и се върнете на планетата си незабавно или...
Нали казахте, че не могат да ви наранят!
- Пуснете щита!
Трябва да й се обадиш.
На кой? Кадмън?
Ами, вие бяхте добра двойка.
Не се получи. Има нещо общо с това, че първата ни целувка беше през Родни.
Мислех си, че се заклехме никога повече да не говорим за това.
Не помня нищо такова.
Знаете ли? Става късно.
Откога пък спиш?
- Откакто се върнах. Имам да си наваксвам.
Но беше хубаво да ви видя отново.
Благодаря, че ме поканихте.
- Ами, ние трябва да ти благодарим.
Водиш ни на вечеря, нали?
Хитро.
Шепард.
МакКей.
Входящо повикване НОРАД
Ало?
Не си взех проклетия телефон. Какво става?
Получихме това предаване преди около 20 минути.
Атлантида е под атака от репликаторите.
Някак си са разбрали как да надхитрят програмата си.
Древните бяха хванати неподготвени и вече са изгубили по-голямата част от града.
Искам незабавна евакуация!
- Идват!
Не стигнаха до вратата.
Казаха ми, че имат закон в програмата си, който им забранява да наранят Древните.
Как по дяволите е станало това?
Има далечна възможност по време на пренаписването на кода
на Ниам да съм, да сме им позволили да направят някои промени?
Вие сте го направили?
По онова време, мислехме, че това е единствения възможен начин да спасим града.
Как е станало не е важно. Може и сами да са го променили. Въпросът е
как да го поправим.
Затова ви повиках.
Имам заповеди. Дедал вече е на път.
Това, което ми трябва от вас е...
Кой е най-добрият начин да вкараме бомба през щита?
Ами, нямам идея.
- Вас не съм ви повиквал, докторе.
Ще използвате атомни оръжия срещу Атлантида?
Това е пътя към Земята.
- Но ние имаме ирис!
Да, имаме. Но благодарение на вашият междугалактически мост, трябва
само да пренапишат макроса ви и да излязат, където искат насред Млечния път.
Да, но макроса е много сложен.
Те са много сложни, д-р МакКей. Пренаписали са основния си код.
Мисля, че ще се справят.
Сър, генерал О'Нийл и Уозли може взе още да са живи.
Познавам града като петте си пръстта.
Дайте ми 60 пехотинци и малко от на подполковник Картър новите...
Анти-репликаторски оръжия.
- Да, от тях.
Съжалявам,подполковник. Имам заповеди.
По случайност са заповедите на генерал О'Нийл.
Дедал ще пристигне след малко по-малко от четири дни.
Как да вкараме бомба през щита?
Онези репликаторски неща за които говорите.
Нека просто да ги наречем ARG.
Енергийния оръжия, които разрушават връзката между отделните части.
Репликаторът буквално се разпада, когато стрелят по него.
Знаете ли, хипотетично...
Тейла и Ронън ще се радват да ни помогнат. Ако помолим.
Ще трябва да минем през Атлантида.
За да ни попречат, трябва само да включат щита.
Ами, написах програма за изключване на щита.
Преди няколко години, когато Колия атакува града. Така че...
Може, хипотетично да ни вкара в залата със Старгейта.
Генерал Ландри се притесняваше, че репликаторите могат
да пренапишат макроса, за да излязат някъде в Млечния път.
Това значи ли, че ти можеш да го пренапишеш?
Да отидем някъде другаде в Пегас?
- Някъде като...
просто си говорим... атосианското село, където са Тейла и Ронън?
Ще ни трябва скачач.
- И от онези ARG.
И някой, който да се увери, че Ландри няма да ни затвори ириса.
Хипотетично.
- Ама, разбира се.
Скачачът е в склада, под охрана.
Един от нас трябва да бъде в списъка на одобрените хора
и има само един човек, който може да го направи.
РўРё?
Не. Защо си помисли така?
- Не знам. Звучеше, сякаш стигаш дотам.
За нещастие, д-р Лий е този, който води изследванията по скачача,
защото отказаха да го пратят в Зона 51 за мен, но
мисля, че ще мога да добавя една от нашите карти в списъка
с одобрените, но ще трябва да го направя от кабинета му.
И?
Ами, той е в кабинета си, затова ще трябва да го разсейваш.
Аз ли? Как?
Ето какво си мисля.
Трябва да призная.
Никога не съм срещал жена, която да е толкова заинтересована в World Of Warcraft!
Моя тиха страст е.
При всички ни е така. Аз съм...
75то ниво, магьосник.
Специалностите ми са инженерство и иманярство.
Рђ РІРёРµ?
75то ниво!
Аз съм едва 50то.
Имах бетата на експанжъна, така че имах предимство пред повечето хора.
Каква раса сте?
Магьосник.
Знаете ли, опитвам се да увелича уменията си на омайване, но
не знам, просто не върви много добре.
Не съм съгласна, Бил.
- Какво?
Р РѕРґРЅРё.
- Не исках да.
Съжалявам. Не исках да съм токова пряма.
Не, не, спокойно, бъдете пряма.
РђРјРё...
Не съм сигурна как точно да кажа това.
"Истинският магьосник говори това, което мисли. "
Или магьосница във вашият случай.
Я вижте колко часа станало!
Колко бързо минава, а?
- Какво?
Закъсняваме, трябва да...
Ще се видим, Бил.
- Чао, Бил!
Уолъс.
Какво правиш тук?
Генерал Ландри искаше да говори с мен, нещо за преместване.
Да. Извинявай за това.
Вече ходите на мисии без мен ли?
Наистина не трябва да стъпваш на този глезен, синко.
Ами, когато генерал Ландри каже веднага...
И за това съжалявам.
Не можем да си позволим да каже на Ландри, че ни е видял.
Движение!
Готов?
Давай.
Какво по дяволите?
Генерал Ландри, в контролната зала незабавно!
Ще могат да пробият през хака ми много бързо.
Спокойно. Не ми трябва много време.
Какво става?
Не знам, сър. Вратата започна да се набира сама.
Обикновено не го прави.
Знам, сър.
Затвори ириса.
- РќРµ РјРѕРіР°, СЃСЉСЂ.
Намери начин, Уолтър.
Подполковник Шепард, прекратете действията си.
Това е пряка заповед!
Искате ли се да се опитам да разбера накъде са тръгнали, сър?
Няма нужда. Вече знам.
Костенурките ми!
Какво?
Тъкмо си купих няколко малки костенурчета и никой няма да ги храни.
Ами, костенурките са устойчиви. Сигурна съм, че ще са добре.
Ако не, добра супа става от тях.
Реших, че така и така съм се върнал, мога да си взема домашен любимец.
Алергичен съм към котки, пък работя прекалено много за куче, така че
си купих костенурки. Вероятно съм ги убил.
По всяко време, МакКей.
Повярвай ми, работя възможно най-бързо.
Горкичките.
Вратата от Млечния път се активира.
Ти ли го направи?
РќРµ.
- Подполковник Шепард.
Ще приема, че все още сте на станцията, чакайки д-р МакКей да пренапише макроса си.
Разбирам какво правите, подполковник.
Дори ще го нарека смело.
Но, ако не обърнете кораба веднага и не се върнете
в SGC, ще се уверя лично, че кариерата ви при военните...
Така няма да знам какво е щял да каже.
Добре. Добре, готов съм.
Добре.
Последен шанс да размислим.
Добре.
Да започваме.
Знаех, че вие никога няма да дойдете при мен, затова аз дойдох при вас.
Връзката ни е била
напрегната.
Но сега трябва да забравим всичко.
Разбира се.
Приятелите ви са се върнали вкъщи, а
вие сте били помолени да напуснете Атлантида.
Така че въпросът е
Какво ще правите сега?
Ще помогнем на хората да построят селото си.
Да, но селото изглежда завършено.
Освен това, дали дърводелството и фермерството са
най-добрия начин да се използват уменията ви?
Давай на въпроса.
Елате да работите с мен.
Разбирам колебанието ви.
В миналото Дженаите едва ли са били искрящата надежда на галактиката.
В миналото?
Ставаме все по-силни с всеки ден.
А имаме и доста запланувани операции,
които могат сериозно да попречат на Призраците.
Какво имаш предвид?
Разбира се, не ми се ще да навлизам в подробности тук.
Но достатъчно е да се каже, че плановете са опасни.
И че имаме нужда от вашите уникални способности.
Не сме заинтересовани.
Много жалко.
Въпреки, че не е голяма изненада.
Дай му малко време, Ронън.
Чудя се колко радост ще ти донесе живота на фермер.
Не мога да понасям да работя за Дженаи.
Няма да работим за тях.
Просто... с тях.
Забрави.
Откакто Атлантида бе върната на Предците, Дженаите са
най-силните и най-организирани хора, които се бият с Призраците.
Предците ще направят нещо.
Така е.
Но нито се нуждаят нито са помолили за нашата помощ.
Но Дженаите са.
Знам, че искаш да се завърнеш в борбата, но моят народ са земеделци.
Може би тогава има място и за мен.
Това ухае чудесно.
Запазете и за нас.
Джон?
Радвам се да ви видя! Всички ви!
И ние вас.
Това ни липсваше. Каквото и да е това.
Нещо е станало.
Излъчват насочен енергиен лъч, който разпада връзката между отделните части.
Не това попитах.
Да. Добре работят.
Екстра. Значи, трябваме ви, защото познаваме града?
Трябвате ми, защото сте част от екипа ми.
В Атлантида вече може да има стотици репликатори.
Имаме план. И то добър.
Нямаше да ви помоля да дойдете, ако мислех, че няма да се справим.
Също така, генерал О'Нийл и Ричард Уозли са били в Атлантида, по време на атаката.
Има възможност все още да са живи.
Проклет да съм, ако няколко репликатора ни отнемат дома.
И така.
С нас ли сте?
Добре.
Приготвям програмата.
Ще свали щита, когато наберем.
Да се надяваме.
Добре.
Набирам Атлантида.
И...
Какво става?
Включи щита.
РќРµ РјРѕРіР°.
Имаме потвърждение.
Щитът е свален.
Да се надяваме, че плана ни ще проработи.
Ставаме двама.
{C:$FFFF00}Следва продължение...
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.