Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E08 - McKay and Mrs. Miller (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E08 - McKay and Mrs. Miller (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Принцесата ще си играе.
- Къде е принцесата?
Къде трябва да отиде?
- Ето я.
РљРѕСЏ?
РўРѕРІР°.
- С това пътуват, нали?
Здрасти.
Мадисън?
РЎРєСЉРїР°?
Здравей.
- Здрасти.
Р•...
Как мина денят ти?
Това си е Греъм Пиъл.
Греъм Пиъл си има по-важна работа от това да гледа безсмислените ми драсканици.
На мен не ми изглеждаха безсмислени.
Добре де, изглеждаха ми.
Аз съм англичанин, какво по дяволите разбирам?
Прати ги. Какво можеш да загубиш?
Лека нощ.
- Лека.
Аз ще отворя.
Джейн Милър?
- Да.
Здравейте, аз съм подполковник Саманта Картър от ВВС на САЩ.
Добре.
Вие ли сте пратили математическа теория до
професор Греъм Пиъл от Калифорнийска технологичен институт?
Не трябваше ли?
Съжалявам, че ви прекъсвам, деца. Взимай си четката за зъби и към Земята.
Защо?
Картър има нужда от помощ.
- С какво?
Сестра ти.
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$00FF00}МакКей и госпожа Милър Сезон 3 Епизод 8
Добре дошъл на Земята.
- Да, да. Какво е направила сестра ми?
И аз се радвам да те видя, МакКей.
Поздрави, приветствия, любезности. Какво е направила?
Мислех, че...
Много интересни неща, но...
Не може да е нейно, тя е извън играта от години.
Играта?
Не е публикувала една теория от около 4 години.
О, тази игра.
Беше се запътила към солидна субсидия,
доста интересни проучвания, не беше като мен, естествено, но
беше поне колкото теб.
Но се задоми с някакъв англичанин.
Приоритетите й се измениха за една вечер.
Опитах се да я разубедя, но тя е доста упорита.
Кога за последно си говорил с нея?
Някъде четири години.
- Четири години?
Обаче проверих дали я има в телефонния указател.
Осъзнаваш какво значи тази теория, нали?
Ако изчисленията са верни.
- Проверих ги, верни са.
Без да се обиждаш, синеочке, но и аз бих искал да я проверя.
Верни са.
И просто й е дошло от никъде?
Играела е с детето си и й е хрумнало.
Хрумнало й е. Страхотно. Много ще й хареса.
Не се й казала, че и аз работя по същото нещо, нали?
Не съвсем.
- Хубаво, защото тя просто ще...
Чакай малко. Защо не?
Затова помолих да дойдеш.
Пентагонът я одобри, но тя отказва да подпише договора за поверителност.
Каза, че не иска да има нищо общо с нас.
Честно казано, малко е досадна.
Забрави я тогава, решила е, ще трябва двамата
с теб сами да разберем как да го приложим.
Да видим...
На пръв поглед има някои части,
които не са обяснени, но...
Какво?
И двамата знаем, че ще стане много по-бързо, ако и сестра ти участва.
Какво искаш да направя? Мен няма да ме послуша.
Ти си й брат.
- Точно.
Здравей.
- Здравей?
Дълго време не сме се виждали.
- Меко казано.
Няма ли да ме поканиш?
- Защо си тук?
Не мога да се отбия и да видя как е сестра ми?
Не сме говорили от четири години и никога
не си правил нещо такова, така че не, не може.
Зает бях. По работа. Доста пътувам.
Викнаха ме по работа, в града съм и реших... знаеш.
Чакай малко.
- Какво?
Не си тук, заради теорията, нали?
Какво? Не. Може би отчасти, но...
Работиш за правителството?
Не, работя за международна наблюдателна...
Знаеш ли какво? Не ми пука.
Вече казах на онази полковничка, че не искам да имам нищо общо.
Имаш ли си идея какво си написала?
- Математическа теория.
Теоретична физика, готова съм да се обзаложа,
че няма никакво практическо приложение.
Приемам облога.
Какво искаш да кажеш?
- Просто подпиши проклетия договор.
Не. Присвояването на идеите и теориите е грешка в днешната наука.
Започва се...
- Знаеш ли, че една пета от
гените ни, това, което ни изгражда са патентовани
от водещите фармацевтични компании?
Една пета!
Ако от това, което съм написала ще да има
някаква полза, то тя е да даде идея на някой друг.
Няма да си предам правата. Най-малко на военните.
Но тя е дала идея на някой. Голяма идея.
Каква?
- Не мога да ти кажа,
не и докато не подпишеш.
Няма да подпиша, докато не ми кажеш.
Всичко наред ли е?
Виж кой е дошъл.
- Здрасти.
Брат ми.
Вярно. Здрасти.
Здрасти.
Здравей, мъниче.
- Донесе ли ми подарък?
Мадисън.
Какво? Не.
Не знаех, че има такова правило.
- Има.
Ами явно съм нарушил това правило.
Тъкмо сготвих, искаш ли да вечеряш с нас?
Би било страхотно. Умирам от глад.
В момента е друго време там, откъдето дойдох.
Надявам се, че харесваш пиле от тофу.
Надявам се, че се шегува.
Не си почитател на вегетарианската кухня, а?
Ами, май бях в настроение за... ами, храна.
Аз ще изкъпя Мади. Вие си поговорете.
- Добре.
Обади се, преди да си тръгнеш.
- Защо?
Тя ще иска да ти каже чао.
О, да. Разбира се.
Мадисън е порасла, а?
Откакто се роди? Ами, да, порасна.
Няма да хабя повече време, трябва да дойдеш с мен веднага,
теорията ти може да доведе до нещо невероятно.
Колко време няма да ме има?
- Два месеца, най-много.
Два месеца? Шегуваш ли се?
Първият балетен рецитал на Мадисън е следващия вторник.
На четири е. Колко добра може да е?
Не това е смисъла.
- Тя няма да помни, че не те е имало.
Аз ще помня, че не съм била там.
- Това е по-голямо от отговорностите ти.
И преди сме водили този разговор.
Ти омаловажаваш изборите ми, аз ти се ядосвам
и не си говорим четири години. Не ми се ще да го правим пак.
Татко не би искал това.
Той би искал да работим заедно, един до друг.
Решавайки проблеми и споделяйки заслугите.
Сега споделяш и заслуги, така ли?
Това е важно, Джини. По-важно, отколкото можеш да си представиш.
За теб - сигурна съм. Но това да съм тук, това е важно за мен.
Защо не можеш да го приемеш?
Не ми оставяш друг избор.
- Какво?
Дай ми ръката си.
- Защо?
Моля те, просто ми дай ръката си.
Ще ми я дадеш ли?
Какво? Какво по дяволите стана?
- Няма нищо, в безопасност си.
Не се чувствам в безопасност.
Току-що беше телепортирана в междузвезден кораб в орбита около планетата.
Телепортирането е възможно, колкото и пътуването във времето.
Да, ами...
О, боже.
Рћ, РґР°.
РўРѕРІР°...
Защо не сме в безтегловност?
- Изкуствена гравитация.
И да, това е Северна Америка и ти си в гео-синхронна орбита.
Работим за нещо наречено Старгейт програма.
- Старгейт?
Устройство, което създава стабилни дупки,
които ни позволяват да пътуваме до други планети.
Дори и до други галактики.
В какво си се забъркал, Мередит?
Мередит?
- Дълга история.
Така се казва.
Казваш се Мередит МакКей?
Мередит Родни МакКей, но предпочитам да ме наричат Родни.
Може ли да не се разсейваме?
Гледай през прозореца, по-интересно е от името ми.
Казваш се Мередит?
Значи това е като... като космически кораб?
Това е кораб на САЩ наречен Дедал.
Уравнението ти представя възможности, които дори не си обмисляла.
Виждаш ли, има някои много лоши създания, които
искат да унищожат тази планета и с нея всичко, което цениш.
Създания ли каза? Като извънземни създания?
- Да.
Работата, която можем да свършим е важна, Джини.
Не само за теб или мен, за всяко живо същество там долу.
Това включва Мадисън и...
- Кейлъб.
Кейлъб, да.
Не можем да го направим без теб.
Да не се изхвърляме, добре ще ни дойде, но...
МакКей.
Какво ще кажете, г-жо Милър?
Джини.
- РњРЅРѕРіРѕ РјРё РґРѕР№РґРµ.
Дай ми секунда, Мер.
Значи някъде там долу
съпругът ми къпе дъщеря ми?
Трябва да отидеш.
Знам.
Какво каза на Кейлъб?
- Истината.
Какво?
Знаеш ли какво значи поверително?
Това, че не крием нищо помежду си, не значи, че не можем.
Той какво каза?
Страхува се, че след като съм му казал, ще го убият.
Това няма да стане, нали?
- Вероятно не.
Съжалявам, че не можах да дойда с вас, но в момента съм нужна тук.
Няма проблем.
Поне ще ти помогна с наваксването на Джини, преди да излезете от обхват.
Преди около година брат ти се натъкна на изоставен извънземен експеримент
наречен Проект Арктурус.
Експериментът беше опит да се произведе нулева енергия.
Това би било неизчерпаем източник. Какво е станало?
Малък проблем.
Създаването на екзотични части в изолационното поле.
Той унищожи една слънчева система.
Мередит!
Не беше населена.
Брат ти и много други се опитват да открият начин
да използват нулевата енергия от паралелна вселена.
Което ще ни позволи да пренебрегнем проблема
от създаването на опасни екзотични частици в нашата вселена.
А моята теория е за мост между вселени.
- Точно.
Надяваме се да използваме твоята теория като основа
за построяване на мост между паралелна вселена до нашата.
Енергията, която ще ви трябва ще е огромна, чак абсурдна.
Покриваме абсурдна.
Имаме нещо наречено ZPM, което е същото, каквото целим, но на по-малко ниво.
Изважда енергия от подкосмоса.
Значи има подкосмос?
Летиш в него.
Не се ли притеснявате, че екзотичните частици ще преминат през моста ми?
Това е хубавото на теорията ти.
Не само ще ни позволи да построим мост, но и да контролираме потока на енергия.
Като филтър.
Не. Нещо такова.
Точно това е.
Ами паралелната вселена?
Няма ли проблема с екзотичните частици да възникне при тях?
Вероятно.
Но като вземеш предвид, че броят на паралелните
вселени до които имаме достъп е безброен,
шанса да изберем някоя, която е населена е астрономически малък.
Знам. Много е да се приеме наведнъж.
Реших твоя проблем в свободното си време.
Като рисувах с пръсти.
- Започва се.
Не мога да си представя как оцеляваш унижението.
Ако не беше моята работа, малката ти теория щеше да е безполезна.
Ей, семейството, моля ви!
Съжалявам.
- Съжалявам.
Какво?
Просто и двамата казахте "съжалявам" по онзи сладък канадски начин и аз...
Съжалявам.
Обадете се, като пристигнете в Атлантида. Късмет.
Тези извънземни същества трябва да са голяма заплаха,
за да се опитвате да направите това, което правите.
Не искам да те плаша, но трябва да знаеш залозите.
Р’СЉРІ РІРѕР№РЅР° СЃРјРµ.
Ти ли я започна?
- Какво? Не!
Стига де!
Нямаш нищо за космологичната константа, защо така?
Джини?
Ей.
Помниш ли защо си тук? Благодаря.
Ето го проблема ти. Ето тук.
Какво говориш? Тук е, а ти си сгрешил.
РќРµ, РЅРµ СЃСЉРј.
Добре. Искаме да ни провериш изчисленията.
Страхотно.
Атлантида вече има изолационна камера, която можем да използваме.
Ще пратя нужните подобрения на Зеленка.
Ако не ги обърка, може да направи измененията,
които ни трябват, преди да стигнем.
Готови?
Направихме изчисленията няколко пъти
и мисля, че се спряхме на настройките на полето,
които би трябвало да пасват.
Само исках да ти покажа тези...
Да. Готово, хора. Добра работа.
Добра работа, всички.
Тъкмо навреме.
Говорил ли е за сестра си с теб?
Един-два пъти. Обикновено нещо такова:
"Хайде, дори сестра ми ще се справи!" А аз се опитвам да не му обръщам внимание.
Как върви Радек?
Симулациите са успешни, готови сме да го активираме.
Тъкмо навреме.
- И аз това казах.
Мили боже!
Това не може да е здравословно.
Няма за какво да се притесняваш. Правил съм го десетки пъти.
Джон Шепард.
Да, омъжена е и е моя сестра.
Просто се представям.
Знам точно какво правиш. Виждал съм този поглед и преди, свалячо.
Здравейте, г-жо Милър.
Аз съм доктор Елизабет Уиър. Добре дошла в Атлантида.
Благодаря. Мер ми е разказвал много за вас.
Добре, предпо...
Мер ли го нарече?
Гальовно име. На какво положение сме?
Симулациите са готови. Готови сме за активация.
Наистина ли? Толкова бързо? Невероятно! Добра работа, Радек.
Благодаря.
- Опитваме се да не го насърчаваме.
Има едно его.
Вътрешните условия са на зелено.
Полето е на зелено.
Монитори са на зелено.
Всичко е на зелено.
Той обича да проверява.
Нивата на ZPM са далеч в зеленото.
И резервните терминали са на зелено.
Готови сме за активация.
Късмет.
- Така.
Започваме.
Защо не го включим заедно?
Защо да го правим?
Защото е работа и на двама ни.
Но има само един бутон, така че...
Тогава може ли аз?
Аз вече съм тук, така че...
Обича да натиска бутона.
Хубаво. Давай.
Зареждам на 5%.
Полето удържа.
Произвеждането на енергия е стабилно.
Ами екзотичните частици?
Джини, моля те, работя по въпроса.
Задържат се на 5%.
Хубаво. Сега какво?
Безопасно ще е да го задържим на 5% известно време.
Не говореше на теб.
Всъщност въпросът беше към хората в стаята.
Ще споделяме заслуги, а?
Да го направим заедно. Татко ще е толкова горд.
Сега не му е мястото и времето.
Хубаво.
Аз отивам в стаята си.
- Лека вечер. Благодаря!
Р•?
Ами, очевидно, ще го оставим на 5% известно време
и ще видим дали нещо ще изникне.
Хубаво.
Аз също вероятно трябва да си почина.
Би ли...?
Какво по дяволите?
Спрете го.
{C:$0000FF}ЧУЖД ОБЕКТ в изолационната камера
Чужд обект.
Събудете доктор Зеленка.
Стана.
Какво правиш?
Радек?
- Да.
Трябва да говоря с този, който е начело на този проект.
Но, това си ти.
Значи тогава
явно трябва да говоря със себе си.
Какво е това?
Здрасти, Мередит!
Страхотно.
Джон бе така любезен да ме разведе, предложи ми закуска
и ме представи на приятелите ти.
Какво си им казала?
- Не говорихме за теб.
Не сте?
- Не, обсъждахме много неща.
Въпроса за сватбата й изникна и постепенно
тя ни разказа за някои неща от детството ти.
Не е истина!
Спокойно, всички имаме излагащи детства.
Разбира се.
Веднъж децата в училище ме накараха да обядвам с бельото си на главата ми.
Чакай. Това си бил ти.
Да, много смешно.
И това е отмъщение за какво?
Дори не знаеш, нали?
Подполковник Шепард и д-р МакКей в изолационната зала незабавно.
Изолационната стая? Хайде.
Какво е това?
- Това си ти.
РќРµ.
Това са кадри от камера, предаваща на живо, на човека, който е
в изолационната стая.
Какво?
Появи се в изолационната камера в някакво силово поле.
Как така "появи се"?
От нищото.
Зеленка работи по въпроса. Очевидно, спряхме проекта.
Как се е озовал там?
Той твърди, че е от паралелна вселена.
Каза, че шанса за това е астрономически.
Видя изчисленията!
- Ами, явно сме объркали.
Вече е тук, така че въпроса е какво иска?
Да говори с теб.
Искаш да споделяме заслуги? Идваш с мен.
Леле.
Знаех, че ти ще си тук, но
и Джини?
Винаги съм искал да работим заедно в Атлантида.
РўРѕРІР° Рµ Р·Р° РїСЉСЂРІРё РїСЉС‚.
За мен също.
- За мен също.
Седнете.
Така, предполагам, че те знаят, като
Р РѕРґРЅРё.
- Р РѕРґ.
Не можах да накарам никой да ме нарича така.
Добре.
Ще направя няколко извода въз основа на това, което видях тук
и въз основа на данни взети от моята вселена.
Моля поправете ме, ако греша.
Първо: предполагам, че провеждате някакъв експеримент,
който трябва да изгради мост между паралелни вселени?
И второ: предполагам, че има нещо общо с добиването на енергия.
Топло, студено?
- Горещо.
Сигурен съм, че е успешен от тази страна
но има сериозни последствия в моята вселена.
Казах ти.
- Не сега.
Опасни екзотични частици, които нямат място и в двете вселени,
биват образувани откъм вашата страна на моста.
Значи си знаел, че може да се случи?
Имаше малка възможност. Да.
Това е странно.
- Права си, Джийн.
И понеже тези частици не се подчиняват на физичните закони в нашето време
създават дупка в нашата вселена.
Първо слънчева система, сега и вселена?
Да. Как точно дойде тук?
Ами, засякохме аномалията преди около 20 часа в космоса около планетата.
Доближихме се с един от скачачите ни и се опитахме
да излъчим сигнал към този, който е от другата страна.
Но естествено ние не бихме могли да засечем този сигнал от изолационната камера.
Така че с Шепард измислихме план, чрез който да телепортираме човек в аномалията.
Човекът би бил защитен от личен щит, направен от Древните, който открихме.
Аз изхабих нашия.
Рискът е бил невероятен.
Ами, идеята беше на Шепард.
Решихме, че един от нас би могъл да премине моста,
който сте създали и да ви уведоми за проблема.
Времето беше малко и изглеждаше, сякаш няма друг начин.
Теглихме сламки.
- Изгубил си.
Спечелих. Възможността да спася цяла вселена?
Нямаше нужда да го обмислям.
Разбира се.
Не мога да изразя колко съжаляваме.
- Да.
Ами, може да започнете, като изключите експеримента?
Вече го направихме.
И след като сподели това, което знаеш с нас, не виждам причина да започваме отново.
Страхотно. Свърших си работата.
Мисията завършена.
Да, но...
Как възнамеряваш да се... ... върнеш?
В твоята си вселена?
Мостът, който сте създали е еднопосочен.
Но това значи...
- Да.
Да, това значи.
Е, Джини. И в тази вселена ли имаш три деца?
Не. Само едно.
Сигурен съм, че си същата страхотна майка тук, както и в моята вселена.
Това ще те отвее.
Имам снимки на паралелния ти живот.
Искаш ли да видиш снимки на децата, които все още нямаш?
Напълно.
Виж Мади. Кой е това?
Това са Брадли и Роби.
Добре, какъв е плана?
Приготвяме му гостната, докато не намерим нещо за постоянно.
За постоянно? Няма да го задържим.
Не може да се върне.
- Това не значи, че трябва да стои тук.
Той каза, че предпочита да е в Атлантида, отколкото на Земята.
Защо? За да става неговата, а не моята.
Как можеш да не искаш да си с него? Той е ти!
Той не е мен! Аз съм си мен!
Истинският мен.
Предполагам, че е относително.
Реалността на Род е толкова истинска, колкото и нашата.
За него - ние сме фалшиви.
- Какво казва Елизабет за всичко това?
Двама МакКей са по-добре от един.
Няма двама МакКей. Има само един МакКей.
И това не е той.
Както кажеш.
Мередит.
Добър удар. Има 80 метра.
Знаеш ли, мислех да сложа маркери, но откъде време.
Това е страхотно. Нямаме такива, откъде идвам.
Освен това, трябва да го дърпаш с трактор, за да накараш Шепард,
който аз познавам да стане толкова рано.
Среднощни купони, а?
Ако може да се нарече така.
Активен член на МЕНСА клуба е.
Има много функции.
Ами, не можеш да виниш човека, че е умен.
Не, но мога да го виня за това, че ми го напомня постоянно.
Не го прави.
- Повярвай ми.
Пред моят Шепард, вашия Родни изглежда
скромен.
Ами, трябва да призная, между двама ни
ти също си по-различен от нашия Родни.
Как така?
Малките неща.
Ти харесваш голф. Казваш моля и благодаря...
РўРё СЃРё...
Какво е противоположното на "надут"?
Мога да ти помогна със засечката ти.
Какво по дяволите е това?
Здрасти, поспаланко.
- Да, здрасти.
Закусвах с Джийни и някак си прерасна в цялата тайфа.
Седни. Проследяваме животите си.
Опитваме се да намерим малките разлики между миналата ни.
Род е почетен член на Атосийския съвет.
И е кръстник на всичките си племенници.
Да, браво на него.
На мен ми е лесно Нашата Земя също си има ZPM.
Пътуването е доста по-просто.
Доктори МакКей, моля явете се при изолационната камера.
Извинете ме.
- Извинете ме.
Ей, Род. Нали ще направим един спаринг по-късно?
Напълно.
Как така си го пуснал пак?!
Изключването му само влошава нещата за нас.
Не обратното.
- Мостът все още е активен.
Но не изстискваме енергия.
Създава се налягане, като бент.
Ако не го бяхме пуснали отново, щеше да се претовари.
Трябваше да се сетя за това.
Не ме гледай.
Значи можеш да вземеш заслугите, но не и вината, а?
Никога не съм искала всички заслуги.
- Никой не те обвинява.
Наистина ли?
- Р’РёР¶...
Това е само временно решение.
Зеленка от моята вселена, предполага, че има поне
седмица и половина, докато дупката се разшири до града.
Моят град.
Какво ще стане тогава?
Представи си какво ще стане, ако просто изхвърлиш законите на физиката.
Ентропия. Хаос.
В най-лошия случай хаоса стига само до подкосмичния слой.
Под нашето време и пространство.
- Тогава може да пътува мигновено.
Цялата ви вселена може да изчезне.
Трябва да затворим дупката, преди да стане късно.
Имам някои идеи. Къде можем да отиде да поработим?
Да, разбира се, след мен.
Джийни. Помощта ти ще ни е добре дошла.
Благодаря.
Може ли да изчислиш енергийните изисквания?
Свърших ги.
Защо си закусвала с него?
Не ми се случва често да срещам хора от друга вселена.
Бях любопитна.
Ами, не искам повече да си около него.
Какво?
- Виж, аз съм истинския ти брат.
В какъв смисъл.
- Това какво трябва да значи?
Не си ми бил брат, откакто напуснах университета.
Допускаше огромна грешка.
Просто се опитвах да...
- Да контролираш живота ми, Мер.
Не бях съгласна с теб. И все още не съм.
И заради това, вече не си ми брат?
- Не съм преставал да ти бъда брат!
Не сме говорили от 4 години.
Не обвинявай само мен.
- Само ти си виновен.
Нямаше как да се свържа с теб.
Провеждах секретни изследвания в друга галактика!
Можеше да ми пратиш писмо.
Да ми звъннеш на рождения ден. На Коледа.
Веднъж годишно, това стигаше.
Просто...
"Здрасти. "
"Как си? Щастлива ли си?"
"Добре ли си?"
Това щеше да е достатъчно, но ти дори това не направи!
Аз грешах, а ти си прави и затова вече не си струва да говориш с мен?
Въобще не беше така.
Не искаш да говоря с Род, защото осъзнаваш колко лош брат си бил.
Ей.
Измислихте ли нещо там?
РќРµ.
РќРµ СЃРјРµ.
Забавя ме.
Наистина ли? Мислех, че като сте двама ще е по-бързо.
Той не е мен.
- Знам, че не е същия, повярвай ми.
Просто казвам, че и той е гений, нали?
Освен, ако не лъже.
- Какво?
Ами, ако на хората от другата Атлантида им е писнало той да се проваля, а?
И когато дошло времето да пратят един на еднопосочно пътуване до друга вселена
имало е само един без който могат.
Говори каквото си искаш, знам какво се опитваш да направиш.
Така ли, г-н Менса член в паралелна вселена. Какво правя?
Мислиш си, че Джийни го харесва повече от теб.
Какво? Глупости.
РўРѕРІР° Рµ... РўРѕРІР° Рµ..
Възможно е.
С Джийни сме се отчуждили.
Случва се, не е било умишлено.
Съжалявам ли? Да, разбира се. Но кой не би?
Не ме бива да се извинявам.
Или че греша.
Възможно е да е поради факта, че рядко се случва.
Не съм се обаждал, добре.
Когато разбрах, че са минали четири години, беше просто...
Прав си.
Разбира се, прав си. Тя би трябвало да ме мрази.
Не съм казал, че те мрази...
- Ами, трябва!
Щом настояваш.
- Настоявам.
Както кажеш.
Доктор МакКей при изолационната камера.
Доктор МакКей.
Добър разговор. Благодаря.
Страхотно. Пристигна.
- Какво става?
Направих така, че да можем да улавяме предавания от камерата.
Ако от другата вселена се опитат да се свържат с нас.
Ние естествено, нямаме начин да се свържем с тях.
РќРѕ...
- Пратили са ни съобщение.
Да. Очевидно проблемът се развива много по-бързо, отколкото са предполагали.
О, боже.
- Но те имат решение.
Така ли? Страхотно.
Не съвсем.
Тяхното решение не само ще унищожи Атлантида
но ще пробие и дупка в тази вселена.
Страхотно.
Не казвам, че ще успеят, но
ако успеят ще пратят частиците, създадени
при тях в тази вселена. Наведнъж.
А това е...
- Много лошо.
Да. Разбрах това, но...
Колко лошо?
- РђРјРё...
Ако трябва да съм честен, става много сложно, но просто казано
дупката ще погълне цялата галактика.
Възможно е дори вселената.
- Значи...
Много лошо.
Мисля, че всички сме съгласни, че е много лошо, да.
За да изпълнят плана си ще им трябват шест часа.
Предлагам да направим нещо преди това.
- Имаме идея.
Всъщност Джийни има идея.
Мислим, че можем да срутим моста с огромен поток от енергия от тази страна.
И да спрем създаването на екзотични частици отдругата страна по време на процеса.
Колко огромен поток от енергия?
- Всичко, което имаме.
Достатъчно, за да източи значително ZPM-а.
Значи вместо да създадем нов източник на енергия
ще жертваме този, който имаме.
Да. Пак ще можем да наберем Земята
но не толкова често, естествено.
Нека просто да кажем, че не искам
да съм наоколо, ако Призраците се появят.
Не мисля, че имаме избор.
Добре. Направете го.
Доктор Уиър се е съгласила?
- Предпочиташ вселената да се унищожи ли?
Не съвсем.
- Р РѕРґРЅРё.
Ще може ли за секунда?
Дедал е все още в орбита.
Мислех, че...
- Знам какво ще кажеш.
Ако се телепортирам в потока, защитен от щита си...
Ще се върнеш във вселената си. Знам.
Не го споменах преди, защото, ако не стане...
Готов съм да поема риска.
Вече поисках от Дедал да ме телепортират в камерата, по твой знак.
Ако си съгласен.
Всички те харесват тук.
Но не е вкъщи.
Моят Шепард винаги знае всичко.
С моята Тейла не може да се говори.
Рђ РјРѕСЏС‚ Р РѕРЅСЉРЅ Рµ...
Всъщност, те двамата не са много различни.
Опитвам се да кажа, че
колкото и много дефекти да имат... те са моят екип.
Моето място е с тях.
Освен това...
Не искат още един МакКей тук, вече си имат един.
Някой не толкова съвършен.
- Завиждам ти.
Казваш точно това, което мислиш
без значение в каква светлина те представя това.
Мога само да си представям свободата, която имаш,
като не се интересуваш дали хората те харесват.
Какво? Хората не ме харесват?
Повярвай ми. Добре си се уредил.
Така... Направих някои изчисления.
Когато данните достигнат нивата, които съм означил
ще знаеш, че съм пристигнал.
Явно малко ще трябва да се свиеш, а?
Късмет, Родни.
И на теб.
Радек.
Джийни.
Оставяш го да го направи?
Опитах се да го разубедя, но...
Знаеш го Род.
Хърмиод. Когато си готов.
Освен остана само да кажа...
Няма друго място като удома.
Добре. Всичко е на зелено.
Готови сме за принудителен поток от енергия.
Да. И...
Искаш ли да натиснеш бутона?
Да. Да, разбира се.
Енергията се натрупва.
Работи.
Хърмиод. Говори МакКей.
Започни телепортирането.
Телепортът завършен.
Мостът вече се дестабилизира.
Все още не е достатъчно.
- ZPM РЅР° 50%.
Не е достатъчно, Родни.
- Трябва да го пуснем на пълна мощност.
30%.
Мостът се разпадна.
Направихме го.
- Добре, гаси.
Все още не.
- Какво?
Според тези данни, ако го изключим сега, той няма да стигне.
Още няколко секунди.
ZPM РЅР° 5%.
Почти. Спирай сега!
Колко енергия източихме от ZPM-а...
{C:$0000FF}ZPM модул ИЗХАБЕН
Всичката.
Източих го целия.
Правилно постъпи.
Предполагам Род щеше да направи същото за... мен.
Ще ме уволнят.
Джийни?
Брат ти е, Родни.
Искам да ти кажа...
Семейството е важно.
Осъзнах го, защото хората
тук са ми станали, като семейство.
Знам какво си мислиш.
Не съм бил човекът, който да каже това, но...
Когато човек обмисля миналото си,
човек вижда някои неща по-ясно.
Наистина ти пожелавам всичко хубаво.
Наистина.
Съжалявам, че не бяхме по-близки.
Вероятно...
Ако някак си оцелея, вероятно един ден може да сме.
И би ми харесало.
Сега...
Ако има време искам да се върна на...
Кога го е записал?
- Преди две години.
Когато си мислехме, че лошите ще ни пипнат.
Видях две страни на брат си.
- Да.
Какво правите вие двамата?
Нищо. Само...
си разказваме истории за теб.
Знаеш.
Опитвам се да я приспя.
Ще ви оставя насаме.
Трябва да опаковаш.
Дедал тръгва сутринта.
Готова съм.
Как мина с Уиър?
Ами, не се зарадва, че съм източил ZPM-а, но...
Като погледнеш по-отдалеч, предотвратихме унищожаването на вселената, така че...
Знаеш. Не съм уволнен.
РўРѕРІР° Рµ РґРѕР±СЂРµ.
- Да.
Рћ, РґР°.
Взех това за Мадисън.
Да.
Взех го от бюрото на Уиър.
Няма магазин за играчки наоколо, така че...
Важното е, че си се сетил.
Бих казала довиждане, но...
Да.
За това...
Просто искам да кажа...
Виж... Исках да...
Благодаря, че се опита.
О, да. Щастлива ли си?
Добре ли си?
- Да.
Да. Добре съм.
Наистина.
Междугалактическата система от Старгейтове трябва да е готова скоро, така че...
Може би няма да минат четири години до следващия път.
Значи... Ще се видим ли на Коледа?
Ако убедиш Кейлъб
да не прави пуйка от тофу.
Нищо не обещавам.
Да не би вече да не получавам известяванията?
Спокойни. Говорим си за Род.
Да, разбира се.
Мислиш ли, че е стигнал до вселената си?
Трудно е да се каже, но се съмнявам, че ще се върне.
Това е хубаво. Беше малко...
...зловещ.
- Какво?
Не понасям хора, които непрестанно са приятни.
Кара ме да мисля, че крият нещо.
- Така ли?
Опитваше се да ме хване в грешка относно историята на Атос.
Много бързо се изтърка.
Ами, не беше чак толкова зле.
Нека да сме честни, Род беше дразнещ.
Ами, аз ще съм честен с вас.
Радвам се да го чуя.
Така...
Какво ново?
Ами, Тейла е лапнала по един от новите войници.
РќРµ Рµ РІСЏСЂРЅРѕ.
- Знаеш, че е.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.