Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E07 - Common Ground (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E07 - Common Ground (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Трябва да се забързаме, Родни!
- РџРѕ-Р±СЉСЂР·Рѕ РЅРµ РјРѕРіР°!
Ако останем, можем да ги очистим!
- Не. Не знаем срещу колко сме изправени!
Родни! Набирай проклетият Портал! Не ни чакай.
Сякаш свистенето на куршумите не ме мотивира достатъчно.
Шест.
Седем.
МакКей до Атлантида! Под обстрел сме!
Радвам се да Ви видя отново, полковник.
Кулия...
{C:$aaccff}::: СТАРГЕЙТ АТЛАНТИДА :::
Превод и субтитри ГАВРИЛ ГАВРИЛОВ
С участието на:
Джо Фланиган
РўРѕСЂРё РҐРёРіРёРЅСЃСЉРЅ
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
Пол МакГилиън
Дейвид Хюлет
Телевизионна адаптация БРАД РАЙТ РОБЪРТ РљРЈРџРЄР
{C:$aaccff}Сезон 3, епизод 7 "ДОПИРНИ ТОЧКИ"
Открихте ли нещо?
Няма и следа от полк. Шепард и нападателите.
И добре са прикрили следите си.
Има вариант да е бил пренесен през Порталът.
Свалих последните 50 адреса, които са били набирани.
Toва ще ни е от помощ.
Но щом предавателят, заради който отидохме на планетата,
бе изпратен, използвайки кодът, който дадохме на Дженаите,
това ще е отправната ни точка.
- Какво ще правиш?
Ще питаш Дженаите дали някой от тях е отвлякъл Шепард?
Да, точно така.
Значи това е…
- Да, точно така.
Входящ тунел. Приемаме новият опознавателен код.
Екипите в готовност. Свалете щитът.
Добре дошъл, Лейдън.
Дойдох веднага, щом…
- Какво направихте с Шепард?
Ронън... Той е тук като наш гост.
С какво мога да помогна?
Кулия?
Аз не те убих последният път, помниш ли?
Уж щеше да си благодарен. Кулия!!
По дяволите. Трябваше да го убия.
- Хабиш си приказките.
Не знаех, че си имам компания.
Оттук няма бягане.
- Да...
Със затворите е така. Но това не ме е спирало преди.
Откога си тук?
- Дълги години.
И колко е това? Пет? Десет?
Вече е без значение.
- Толкова дълго, а?
Какво си сторил, та попадна тук?
Позволих да ме заловят жив.
И аз така.
Виж, имам хора, които ме търсят. Щом ме открият, може би и двамата…
Тръгвай.
- Къде ще ходим?
Тук започна да ми харесва.
Командир Кулия настоява.
Настоява, а…?
Защо не започна с това?
Вдигнете го.
Съжалявам, необходимо е.
Предвид обстоятелствата съм сигурна, че ще ме разбереш.
Дойдох като приятел, д-р Уиър. Надявам се да си тръгна като такъв.
Оценяваме притесненията ти за полк. Шепард.
Въпреки, че некомпетентността ви доведе до залавянето му.
Р РѕРґРЅРё.
- Съжалявам.
Но е недвусмислен фактът, че кодът, който дадохме на Дженаите е този,
който ни подмами на планетата и попаднахме в засада.
Д-р МакКей е абсолютно прав.
Вие ни доверихте кодът, а аз позволих да ни го откраднат.
Разследвам как и от кого, но приемам, че е някой от обкръжението ми.
Или това е част от планът ви.
Моля?
- РќСЏРјР° РґР° РІРё Рµ Р·Р° РїСЂСЉРІ РїСЉС‚.
Ще се изразя риторично, защото мисля, че е очевидно.
Но ако съм въвлечен в това някак,… или намеренията ми са непочтени...
бих ли дошъл на Атлантида?
- Що се отнася до вас, кой знае.
Знам, че приятелят ми бе отвлечен и вие имате нещо общо с това.
Затова дойдох с отговорността си на лидер да ви предложа помощта си.
Можете да ми позволите да го сторя, или да ме мъмрите за грешката ми.
Изборът е ваш.
- О, имаме и друг вариант.
Не виждам причина да оставам, щом ще бъда третиран така.
Повярвай ми, никъде няма да ходиш.
- Ронън, разбирам как се чувстваш.
Повярвай ми, знам. Но ще се оправим с това по моят начин.
Да продължим в офисът ми.
Насаме.
Много време мина.
Сигурно бая съм ти липсвал, за да си създадеш всичките главоболия.
Между другото, готин харпун.
За изключителните войници се взимат изключителни мерки.
Приемам го като комплимент.
- Би трябвало, полковник.
Както трябва и да разбереш, че това не е лично.
Щом постигна целта си, ти ще се върнеш на Атлантида.
Tака лесно, а?
Какво искаш?
Въпросът не е какво искам,
... Р° РєРѕРіРѕ.
Поверих кодовете, които ми дадохте, на двама души в правителството ми.
На зам. министърът си, ако умра и на личният си асистент Касел Масан.
И на двамата имам пълно доверие.
Или по-скоро имах.
И двамата ли държите отговорни?
Да, дори и двамата са в ареста. Разпитват ги в момента.
Наистина?
Не подценявайте важността на съюзът между народите ни за Дженаите, д-р Уиър.
Даже, щом чух новината, първата ми грижа беше…
Непланирано външно активиране.
Идентификационен код?
- Не, но получаваме видеосигнал.
РџСѓСЃРЅРё РіРѕ.
Д-р Уиър, ако получавате това, моля отговорете.
Кой е той, по дяволите?
- Акастъс Кулия.
Военен лидер на Дженаите, който веднъж се опита да завземе Атлантида.
Лейдън беше член на ударният му екип.
Знам, че сте там, д-ре.
Съществуването на Атлантида не е тайна за Дженаите.
Безсмислено е да мълчите.
- Отвори канал.
Говори д-р Уиър.
- Чудесно.
Исках да съм сигурен, че сте там, за да видите това.
Какво сте му сторили?
- За сега нищо, д-р МакКей.
Ще перефразирам: Какво планирате?
- Елементарно. Да направим размяна.
Преди да продължим разговорът, искам да говоря с Шепард.
Няма проблем.
Отново ще перефразирам: искаме и той да може да говори с нас.
Така да бъде.
Заповядвам каквото и да иска, да не го правите, дори...
Както виждате, все същият чаровник е.
Кажи си исканията, Кулия.
Чух гласовете на Вас и д-р МакКей.
Но има още една личност там, която още не е проговорила.
Лейдън Радим е с вас, нали?
Защо Лейдън трябва да е тук?
- За да съхрани безценният договор, д-ре.
Затова Дженаите се поставят в услуга на Атлантида.
Източниците ми го потвърдиха, няма смисъл да отричате.
Предайте ми го, и полк. Шепард ще бъде незабавно освободен.
Трябва ми време да обмисля предложението Ви.
Нека Ви помогна да ускорите решението си.
Боже мой.
Шепард можеше да те остави да изгниеш последният път.
Кулия, той не заслужава това.
- Нека се изясним, д-р МакКей.
Никой не го заслужава.
- Не го прави.
Не прави това.
- Изборът е ваш, д-р Уиър.
Договорихме ли се?
Така да бъде.
Престани!
Достатъчно.
Току що прекрачи границата, Кулия.
На тялото му трябват минимум три часа между храненето,
за да се възстанови от травмата. Разполагате с толкова време.
Три часа.
Нарекоха те Шепард.
- Да.
Taка се казвам. Приятно ми е да се запознаем.
Изпитваш ли болка?
Дадоха ме за храна на Призрак, как мислиш?
Не знам.
- Надявай се никога да не разбереш.
Не съм мислил, че нещо може да боли толкова.
Още си жив.
- Така ли?
Не знам колко години от животът ми отне проклетото нещо.
Ако хората на Кулия не бяха дръпнали проклетото нещо от мен…
Щях да съм пепел в униформа.
- Призракът, или господарят обвиняваш?
И двамата.
Има разлика…
Призракът трябва да се храни, за да живее.
За Призракът, гладът изгаря като огън.
Кажи ми, Шепард.
Ако усетиш, че изгаряш жив…
... би ли се задоволил с какпа вода, или ще искаш повече?
Къде чу, че ме наричат Шепард?
Точно преди да започна да се храня.
Вие го виждате само като чудовището, опитващо се да отнеме градът ви.
Кулия също така уби няколко от хората ни.
Щеше да убие и д-р Уиър.
Няма да го извинявам за действията, или неуспехът на "мисията Атлантида".
Бяхме войници под командването на Коуел.
Но провалът разклати статутът на Кулия сред Дженаите.
Изтласка го от обкръжението на Коуел.
Но ти успя да останеш.
Коуел нямаше избор. Аз бях главният му учен.
И ти остави Кулия на сухо?
- Изборът беше негов, не мой.
Ще отбележа, че в малкото си контакти с Кулия, преди да се покрие,
той говореше за събаряне на корумпираният режим на Коуел.
Чувствах се раздвоен.
- Заради лоялност към Коуел?
Заради мисълта, че няма достоен да поведе Дженаите към бъдещето.
И, вместо него, ти събори режимът на Коуел.
Кулия смята, че аз съм заел отреденото му право на лидер на народът ни.
Нищо чудно, че е бесен.
Очевидно и той е имал верни хора в твоето обкръжение.
Taка е разбрал кодовете.
- Предателите ще бъдат разкрити.
Прозвуча ми сякаш предателят си ти.
Той ли трябваше да е тук?
Колкото повече слушам, толкова повече се радвам, че е той.
Можех да ви кажа всичко. Предпочетох да кажа истината.
Ако ме размените за Шепард, не само ще се подадете на изнудване,
но ще предизвикате и гражданска война.
- Какво от това?
Да ги настроим един срещу друг.
- Не можем да го направим.
И защо?
- Защото!
Можем ли?
- Полк. Шепард вече нареди обратното.
На този етап решението не е негово.
Все още има време да го открием и да проведем спасителна операция.
Имаме ли напредък?
Имаме списък на планети със скорошна Дженайска активност,
но ще имаме повече успех, ако Лейдън ни даде конкретни Дженайски убежища.
Може би дори тайни зали на Призраци за мъчения.
Гневът ти те прави само по-слаб.
- Не мисля така.
Осъзнаваш ли, че изтезеваш и двама ни?
- Вярно ли?
На теб какво ти направи?
- РЎРїСЂСЏ РјРµ!
Така ли? И какво изтезание е това?
- Опознал ли си гладът, Шепард?
Няколкото години, които ти отнех, едва ме поддържат жив.
Силите от теб вече вехнат.
- РҐРёС‡ РЅРµ РјРё РїСѓРєР°.
Крачиш из килията, проклинаш това, че ти отнех няколко години.
Aз стоя тук и проклинам, че не ми позволиха да ти отнема всичките.
И двамата страдаме по свой начин.
Може и да те изненадам, но не съм в настроение за разговори.
Защо не ми направиш услуга и не си затвориш устата!
Toва са ти последните часове, Шепард. Ако искаш да ги прекараш в мълчание...
Tака да бъде.
- Не, ще се махна оттук.
Имам си живот отвън и ще се върна към него.
Убеден ли си?
- Да. Имам приятели.
И те ще дойдат за мен.
Надявам се още да вярваш в това, когато се храня с теб...
Елизабет, ако си решила да размениш полк. Шепард,
ще е най-добре да го направиш преди следващото хранене.
Не знам колко пъти може да издържи човек, дори толкова силен като полк. Шепард.
Може ли да се възстанови от това?
- Знаем много малко за този процес.
Знам, че с всяко хранене, шансовете му за оцеляване значително намаляват.
Р”-СЂ РЈРёСЉСЂ!
Имаме попадение! Преровихме базата данни.
Между нашият списък и този на Лейдън има само едно логично местоположение.
Действайте.
Добре, хора. До го свършим по ред. Влизаме, взимаме си човека и излизаме.
Останете бдителни и живи.
- Какви ги плещиш?
Ами, така казва Шепард, та помислих, че мога, ъм...
Схванахме, Родни.
- Само стой зад мен.
РЇСЃРЅРѕ.
Просто го върнете.
Mисля, че каза, че не е лично.
Можеше да е и д-р МакКей, но нямаше да ми е приятно мрънкането му.
Няма да ме разменят, Кулия. Защо просто не приключиш всичко?
Подценяваш симпатиите на д-р Уиър.
- Май ти подценяваш Елизабет.
Предпочиташ да щурмуваме Атландида и да отведем Лейдън чрез сила?
С какво разполагаш?
Шест човека и изгладнял Призрак? Направо си за завиждане.
По един или друг начин ще поуча Лейдън.
Предпазването му ще струва време и твоят живот.
Какво ти е сторил?
Aз планирах свалянето на Коуен.
Лейдън разкри плановете и ме принуди да отида в изгнание.
След това задейства превратът. Отне ми това, което по право ми принадлежеше.
Доведете Призракът.
Разпръснете се.
Само пазач.
Р РѕРґРЅРё?
- Мернах нещо с крайчеца на окото си.
Стана рефлекторно.
- Какво беше?
Мишка. Огромна беше. По-голяма от плъх. Като заек.
Не е това мястото, нали?
- Не мисля.
Не. Шепард не е бил тук.
Пропиляхме два часа и половина.
- Да тръгваме.
И една мишка.
Сведенията ти бяха грешни.
Мога да помогна само ако се върна на планетата си и мобилизирам армията.
Moжеш да се свържеш оттук.
Мислите ли, че не знам причината да ме държите тук?
Ти си държавен лидер.
Последната заповед на Джон Шепард бе да не се подаваме на исканията на Кулия.
Политиката на моята страна е да не се огъваме пред терористи.
Toва са причините още да сте тук, г-н Радим.
Защото, ако изборът бе мой, повярвайте…
- Разбирам...
Чудесно. Нямаме много време.
Искам отново да видите списъкът с планетите. Дали нещо не ви е…
Непланирана външна активация!
Изглежда, че е друго видео.
- Включи го и отвори канал.
Д-р Уиър... Както бях обещал.
Къде е Шепард?
- Радвам се, че не губите време.
Нито пък аз.
Ще ми предадете ли Радим в замяна на полк. Шепард?
Р”-СЂ РЈРёСЉСЂ?!
- РќРµ.
Стигам до заключението, че се съмнявате в искреността ми.
Достатъчно.
Имате три часа.
Къде са приятелите ти?
- Ще дойдат.
Все още ли го вярваш?
- Да, вярвам.
Трябва им повече време.
Никой не е напускал това място жив.
- Аз ще го направя.
Кулия ще те убие, преди приятелите ти да успеят да стигнат килиите.
Колко добре познаваш мястото?
Достатъчно, за да знам срещу какво се изправят.
Ами ние? Познаваш ли го достатъчно, за да се измъкнем?
Ти и аз?
- Ще те пуснат ли, след като умра?
РќРµ.
- Toгава какво имаш да губиш?
Животът си.
- Егати живота имаш тук.
Слушай...
Има логика.
Имаме обща цел.
Както вече казах, не може да се избяга.
Тръгвай.
Той все още има години пред себе си, д-р Уиър. Офертата ми е валидна.
Отговорът ми също.
- Слагате край на животът му.
РќСЏРјР° РґР° РіРѕ РґРѕРїСѓСЃРЅР°.
Лейдън там ли е?
РўСѓРє СЃСЉРј.
Чудя се какво си им казал, та да изберат теб пред един от своите.
Че те предадох. Че взех за себе си това, което ти считаш за свое.
Истината? Трябва да кажа, че съм изненадан.
Ако го пуснеш, можеш да се върнеш при нас и ще получиш амнистия.
Стига, Лейдън. Научил съм те на повече. Има непоправими неща.
Не е вярно! Можеш да приключиш това.
Странно, д-ре. Тъкмо щях да кажа същото.
Вземи си порцията.
Кой ти нареди да спираш?
Той е полумъртъв.
Да го довърша ли?
Разкарайте го оттук.
Имате два часа.
Ако пак се храни с него, той ще умре.
Няма как да знаем това.
- Напротив, Родни, знаем.
Moже би вече е минал точката, от която връщане няма.
Знаем, че голяма част от тези, с които частично се хранят, пак умират,
заради страничните ефекти на организмът.
Стареенето е вторичен ефект на процес, който едва познаваме.
Не мисля, че ще издържи още една серия,
независимо дали ще е след два, или след десет часа.
Ако беше и наполовина мъж като Шепард, сам щеше да се предадеш.
Истината е, че не знам дали ако се предам, това ще промени нещо.
Затова ви моля да ми позволите да направя нещо, с което да съм полезен.
Tук не мога да направя нищо повече.
Но мога да ви дам информация да откриете Шепард,
ако ми позволите да се върна и разпитам хората, които откраднаха кодовете.
Мога да се закълна, че очаквах днес да се събудя мъртъв.
Ти си силен.
По-силен от всеки човек, с който някога съм се хранил.
Спря се сам.
- Да.
Защо?
- Защото колкото повече се храня,
толкова по-слаб ставам.
A ще са ни необходими всичките ти останали сили…
... за да избягаме.
О, сега се сети да бягаме.
Нямам думи да Ви благодаря, д-р Уиър.
Не го правя заради Вас.
И така да е, ще се свържа с вас веднага щом получа необходимата информация.
Благодаря.
Защо ли имам чувството, че допускаме огромна грешка?
Защото е така.
- Не съм убедена, Ронън.
Накъде?
- Насам.
Ще се излекувам.
Оттук.
Направили са го заедно.
Взели са оръжията.
Искам десет въоръжени мъже при Старгейт. Останалите да ги проследят.
Колко далеч е Старгейт?
- Ще го охраняват.
Имаме оръжия.
- Те ще ни очакват!
Не бъди такъв песимист.
Мислиш ли, че ще се справиш?
Ако се храня.
- Не гледай мен!
Добираме се до Старгейт, после всеки поема по пътя си.
До тогава ще сме си нужни един на друг. Нали така?
Р”-СЂ РЈРёСЉСЂ?
Колко време мина?
- Ще станат два часа.
Сигурно ще приемем следващото предаване всеки момент.
Да, ще дойда след минута.
Бях с вързани очи по пътя към бункерът. Не беше толкова далеч.
Ако можех да се движа по-бързо...!
Ще починем малко.
Трябва да продължиш без мен.
- РќРµ.
Порталът се охранява.
Имаме по-голям шанс да отстраним пазачите с кръстосан обстрел.
Още си ми необходим.
- Така да бъде.
Освен, ако не се движим в погрешна посока.
Нямаш никаква представа къде е Старгейт, нали?
Беше преди толкова години.
- Браво, Джон!
Слушай Призракът!
- Не съм искал да те мамя, Шепард.
Подкрепленията са при Старгейт, командире.
Убийте Призракът, ако се налага, но искам Шепард жив.
Е, научихме две неща:
Първо, харесва ме повече от теб.
Второ, вероятно никога няма да успеем при Старгейт.
Тогава всичко свърши.
- РќРµ.
Хората ми никога не изоставят своите. Това е третото, което трябва да научиш!
Продължаваш ли да вярваш в това?
- Кулия не знае къде сме.
Разхвърля хората си.
Те можеше да ни очакват при Порталът.
Това увеличава шансовете на хората ми да ни открият.
Приличаш повече на Призрак, отколкото подозираш.
Не ми харесва как звучи това.
Има много за Призраците, което не знаеш, Шепард.
Кулия закъснява.
- Не е в негов стил.
Не сме чули нищо и от Лейдън.
- Ще чуем.
Дали е възможно да са заедно от самото начало?
Не мисля…
Защо ще му е на Лейдън изобщо да идва?
За да ни заблуди.
Какъв ще да е подобен план?
- Дженайски.
Р’СЏСЂРЅРѕ.
Все пак има причина Кулия да не се свърже с нас.
Може би знае, че на полк. Шепард му трябва време да се възстанови.
Никой не казва каквото мисли.
- Не, Родни, не казваме.
Предай на Кулия, че няма никого около Порталът.
Изглежда концентрират издирването около Порталът.
Изглежда мислят, че знаем къде отиваме.
Струваше си, само за да видя отново небето.
Аз имах малко по-високи очаквания.
- Раните ми са тежки.
Ако скоро не се нахраня…
... ще умра.
- Стегни се. Имаме уговорка, помниш ли?
И двамата ще се приберем у дома живи!
А ако отново се срещнем в бъдеще…
Тогава какво?
Всякакви сделки отпадат.
Тогава нека се надяваме, че никога няма да се срещнем пак.
Опитай се да поспиш, аз ще пазя пръв.
Получавам новият Дженайски код заедно с видеокартина.
Лейдън.
- На екрана.
Приемате ли?
- Започнахме да се тревожим.
Да, сигурен съм, че сте имали съмнения.
Разпитите се проточиха повече, отколкото очаквах.
Открихме базата на Кулия. Изпращам ви координатите.
Сигурен ли си?
- Достатъчно сигурен,
за да изпратя цял взвод през Порталът.
Трябва ни час, за да се организираме. Помислих, че вие ще искате да побързате.
Какво ще имаме насреща?
Нищо, с което един Скачач и Ронън не могат да се справят.
Ще ви помоля само да оставите Кулия на моите хора.
Не можем да обещаем.
- Разбирам.
Пригответе маскиран Скачач и екип пехотинци.
Искам свободно място за медикът.
- Готово.
А ако откриете Кулия…
- Нищо не обещавам.
Именно.
Идват.
Базата е право пред нас.
Засичам живот на няколко километра от бункерът.
Колко?
- Първо бяха осем, после четири…
Не разбирам, сега са двама.
- Какво става там?
Единият е Шепард, предавателят му излъчва.
Може ли другият да е Кулия?
- Да се надяваме.
Приземи се 100 метра южно от позицията им.
Довърши ме.
- Както казах, Джон Шепард,
има много неща, които не знаеш за Призраците.
Чакай!
Остави го.
Toва е заповед!
Не разбирам… Всички видяхме какво ти стори!
И току що го поправи.
Свалете оръжията.
Как е възможно това?
- Не питай мен.
Даряването на живот е запазено само за най-преданите ни богомолци.
И за братята ни.
Има много за призраците, което не знаем.
Шепард ме върна към живота. Просто си плащам дългът.
Дългът ли? Майтапиш ли се? Сега е по-млад отпреди!
Какво стана с Кулия?
Кулия? Говори Шепард.
Кулия?! Предполагам, че бягаш.
Следващият път ще те убия на място, чу ли ме?
Да се махаме от този пущинак.
Какво да правим с него?
Имахме договорка, нали?
- Не съм очаквал да я спазиш.
РќРµ РіРѕ СѓР±Рё.
- РќРµ, РЅРµ СЃСЉРј.
Качете го в Скачача, ще го оставим някъде по пътя.
Благодаря ти, че се появи.
Шепард, помислих, че си…
- Много има да учиш за хората.
Разбирам.
Когато пак се срещнем…
Всички договорки отпадат.
Превод и субтитри ГАВРИЛ ГАВРИЛОВ
Babilon at subs.unacs.bg gavril_g@abv.bg
Stargate TeamВ®, 2006