Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E06 - The Real World (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E06 - The Real World (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Ехо?
Добро утро, д-р Уиър. Аз съм д-р Адам Флетчър.
РљСЉРґРµ СЃСЉРј?
В изолационното отделение на държавната болница Уелъби.
Уелъби, това е...
... психиатрична клиника.
- Извън Вашингтон. Да.
На Земята ли съм?
- Да.
Кога съм се върнала?
- На Земята ли?
Д-р Уиър, Вие никога не сте я напускали.
Превод и субтитри ГАВРИЛ ГАВРИЛОВ
{C:$aaccff}::: СТАРГЕЙТ АТЛАНТИДА :::
{C:$aaccff}Сезон 3, епизод 6 "ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ"
С участието на:
Джо Фланиган
РўРѕСЂРё РҐРёРіРёРЅСЃСЉРЅ
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
Пол МакГилиън
Дейвид Хюлет
Телевизионна адаптация БРАД РАЙТ РОБЪРТ РљРЈРџРЄР
Бяхте започнали преговори в ООН, но припаднахте по време на речта си.
Наскоро бяхте под огромно напрежение.
Преговорите бяха последната капка, наречена "моментна реактивна психоза".
Знам, че сте объркана.
Тази дезориентация е плашеща, но хубавото е, че състоянието Ви е преходно.
Подобни моменти отминават обикновено за няколко дни.
Извинете, но...
Как попаднах тук?
Бяхте транспортирана с линейка до Вашингтон, после...
Не, питам как дойдох от Атлантида.
Не си спомням да съм се връщала.
Aтлантида?
- Какво е нивото Ви на достъп?
Искате ли да говорите с някой относно предоворите?
Общото становище на ООН.
Неразпространение на ядрено оръжие в Северна Африка.
Посредничехте за това, когато припаднахте.
Преговарях за това преди две години...
- Не. Преди три дни.
Оттогава сте тук. Имахте няколко депресии и фази на какатония.
РќРµ.
Бях си в офиса...
Четях докладите от мисиите.
Toва не е реално.
- Д-р Уиър, уверявам Ви...
Реално е.
- Добре...
В такъв случай има човек, с който искам да говоря относно договорът.
Незабавно.
Слава Богу.
Генерал О'Нийл.
Р”-СЂ РЈРёСЉСЂ?
- Благодаря Ви, че дойдохте.
Надявам се да ми помогнете за цялата тази бъркотия.
С всичко, което е по силите ми.
Ще може ли да...
О, заповядайте.
- ... седна?
Хубаво е да видя приятелско лице.
- Да, минавам за приятел.
Всичко е много объркано за мен. Последното, което помня...
Бях на Атлантида и всичко си беше наред. После се събудих тук.
Всичко е било... наред...
... на Атлантида?
- Проблемът е в паметта ми.
Нямам спомен да съм се връщала.
Ако съм се върнала през Старгейт, или с Дедал, или...
Какво?
Д-р Уиър, не знам дали съм подходящият за този разговор.
Моля Ви. Вие ръководехте SGC.
Вие сте вероятно най-подходящият човек на тази планета.
Да, добре...
- Защо го правите?
Кое? Не се опитвам да направя нищо.
Ако не знаете за какво говоря...
... тогава наистина не сте Джак О'Нийл.
Аз съм Джак О'Нийл. От всичко казано само в това съм сигурен.
Срещнах Ви преди няколко месеца.
Обърнахме се към вас да прокарате договорът против ядрените оръжия.
Не знам нищо за Атлантида.
Oсвен, че е песен на посредственият певец Донован.
Не, че ми е сред любимите.
Tази Старгейт Програма, която би трябвало да ръководя...
Toва е база в Шайенската планина, Колорадо.
Там е НОРАД.
- Под НОРАД. Да!
А този Старгейт?
Toва е портал, позволяващ интергалактически пътувания.
Прогамата е в действие над десет години.
Вие започнахте всичко, когато открихте...
Какво?
Я да повикам д-р Флетчер.
- Не! Просто...
Просто си вървете.
Моля Ви.
- Добре.
Вижте, това са само думи, но се надявам скоро да се оправите.
Необходима сте ни.
Не! Пуснете ме!
Пуснете ме!
Пуснете ме!!!
РќРµ!
РќРµ!!!
Разговарях с няколко човека от Пентагонът.
Увериха ме,...
... че няма такова нещо като "Програма Старгейт".
Няма база Атлантида в друга галактика.
И няма Департамент за Сигурността на Земята.
Съжалявам.
Казвате ми, че съм си измислила последните 2 години от животът си?
По някога при изживяването на силна емоционална травма...
Мозъкът предпочита да се изключи.
За да избегне болката.
Прокарах дузина договори.
Много от тях наистина бяха доста стресиращи, но...
Никой от тях чак толкова,...
... че да причини значителна емоционална травма.
Преговорите са били само катализаторът.
Смятаме, че травмата е започнала преди три седмици.
Пътували сте в кола...
С човек на има Саймън Уолъс.
Помните ли Саймън?
- Разбира се, че го помня.
Имахме дълготрайна връзка, но...
- Прибирали сте се от вечеря.
Колата е минала на червено и е била ударена странично, във вратите.
Саймън е загинал на място.
Вие се оттървахте само с охлузвания. Възстановихте се бързо.
Но след погребението на Саймън ваши колеги са забелязали, че се променяте.
Имате депресия, объркване.
- РќРµ.
Колуминацията е била припадането Ви по време на преговорите.
РќРµ.
Съжалявам, но не Ви вярвам.
Понякога единственият начин на умът да се справи, е да изтрие споменът.
А в редки случаи - да го замести с нещо друго. В този случай, с нещо...
Добре ли сте?
Здравей, миличка.
- Мамо.
Не знам какво се случва с мен, мамо.
Чувствам се както...
Чувствам се като в сън, или във видение.
Погледни ме.
Приличам ли ти на видение?
Ръката ми...
Прилича ли ти на сън?
РќРµ.
Нито пък последните две години от животът ми.
Не мога да повярвам, че са плод на въображението ми.
Дай си почивка.
Докторите тук ще ти помогнат да го преодолееш.
Инцидентът...
Онова телефонно обаждане бе на-лошото нещо в животът ми.
Саймън ужасно ни липсва на всички, но...
Не знам какво бих правила, ако те загубя.
Почакай. Нося ти нещо.
Часовникът на баща ти.
Открих го преди няколко месеца. Той винаги е искал да ти го даде.
Знам... Искам да кажа...
Аз го взех със себе си.
Всичко е наред, миличка. Сега си в безопасност.
Ще се оправиш.
Аз ще се погрижа.
Ехо?
Какво има? Какво се е случило?
Ще Ви предпиша някой допълнителни лекарства.
Стабилизиращи антидепресанти.
A също и силни антипсихосуматични медикаменти.
Tе трябва да подтиснат силните симптоми от преживяното.
Да изтрият последните две години от животът ми?
Разговарях с майка Ви.
Разказа ми, че като малка сте мечтаела да станете астронафт.
С баща Ви дори са Ви купили телескоп за дванайстият Ви рожден ден.
Р’СЏСЂРЅРѕ Рµ.
Понякога детските мечти са бягство от реалността при възрастният.
Значи казвате,...
... че щом Саймън е умрял, мозъкът ми е изключил и е отишъл в друга галактика.
Избягал е възможно най-далеч от болката.
И само за три дни, аз съм изживяла цели две години от живота си?
Времето е относително във фаза на сън.
Хората преживяват жяла вечност само с едно премигване на окото.
Поставете се на мое място, слушайки тази история.
Пътувате до друга галактика през Старгейт.
Ръководите експедиция до изгубеният град Атлантида.
Бихте ли повярвали?
{C:$00CED1}ЛЕКАР ОТ ДЖОРДЖТАУН УМИРА ПРИ ИНЦИДЕНТ
Р”-СЂ РЈРёСЉСЂ...
Лекарствата Ви.
Благодаря.
Днес излиза ли в градината?
- РќРµ.
Щях да ходя, но "Те" бяха там и реших, че е по-добре да изчакам.
Другите?
- Да. И четиримата.
Видяха ли те?
- Разбира се.
Чакаха ме.
Говори ли с тях?
- Да.
Казах им това, което ме посъветвахте.
Кръвта ми не е тяхна, за да я взимат.
- Браво, Ейни, много храбро.
Извинете.
Кои са "другите"?
Нашествениците, мила, от едната от луните на Сатурн.
Те са студенокръвни и им трябва нашата кръв.
Трябва да си много внимателна.
Д-р Флетчър мисли, че не са истински, но аз знам истината.
Д-р Уиър, искате ли Вие да говорите след това?
Може би искате да разкажете на групата за преживяванията си на Атлантида?
РќРµ.
Понякога, щом споделим преживяното...
- Казах... не.
Махай се...
Махай се!!
Здравейте.
- Здравей.
Моля.
Някога ще си спомня ли инцидентът?
Не знам.
Често в случаи като този, споменът от травмата никога не се връща.
Може би съзнанието се самопредпазва.
Предполагам, че това е добре.
Искам да кажа, че болката е достатъчна и без този спомен.
Какво?
Справяте се страхотно.
Впечатлен съм.
Добре ли спите?
- Да.
Не си спомням да съм спала по-добре.
- Чудесно.
Мисля, че сте готова.
Готова ли?
Е, така ли го помните?
- Точно така го помня.
О, Седрик! Здравей, миличък.
Добре дошла у дома, съкровище.
Здрасти, здрасти.
Генерале.
- Без "генерал". Викай ми Джак.
Но кой Джак е това?
Какво?
Съжалявам. Правех си майтап за моя сметка.
Сигурно още е рано.
Значи си се върнала?
- Опитвам.
Чух, че ще се връщаш да преподаваш.
Да, политически науки в Джорджтаун. Пазят ми мястото за есента.
Мислила ли си да се върнеш към "масата на преговорите"?
Договорът за ядрените оръжия... Остави ни малко на средата с него.
Хубаво ще е да се върнеш на бойното поле някой ден.
И за ООН няма да е проблем?
- Дори повече. Те настояват.
Наистина ли?
- Най-добрият си остава такъв.
Даже и да си имал малки...
... пречки. Както е думата...
Непохватно каза той...
Само, ако чувстваш, че си готова да се върнеш.
Ами, всъщност да. Мисля, че съм готова.
Хубаво е да си у дома.
Какво откри, д-ре?
Влошава се. Вече не е само мозъкът й.
Разпространили са се из цялото тяло.
Губим я.
Всичко това са нанити?
- Правилно.
Вече са из цялото й тяло.
- Как са проникнали в нея?
Чрез Ниам.
Когато я нападна в Скачача.
В момента на атаката я е заразил с нанити, които веднага са се репликирали.
Сега се мултиплицират експоненциално, превземайки я.
Колко време й остава.
- Не мисля, че искат да я убият.
Ако са искали, досега можеха с лекота да го направят.
Не мисля, че са достатъчно, за да оцелеят сами.
Нуждаят се от тялото на Елизабет като скрепващ материал.
Значи се опитват да я асимилират, да я направят една от тях?
Да, до момента, в който достигнат самостоятелно ниво на съществуване.
Така ли се размножават?
- Едва ли това е естественият им начин.
Това вероятно е последният им път за оцеляване.
Как можем да ги спрем?
- Електромагнитен импулс (ЕМИ).
Можем да ги ударим с ЕМИ, както направихме последният път.
Опасявам се, че вече е късно за това, полковник.
Скенерът показва, че нанитите вече са във всичките клетки на тялото й.
Ако опитаме, най-вероятно ще я убием заедно с тях.
Тогава как ще й помогнем?
Белите й кръвни клетки атакуват нанитите, сякаш са бактерия, или вирус.
Успешно, но по някаква причина имунната й система почти не отговаря.
Сякаш самите нанити я убеждават, че не представляват заплаха.
Как го правят?
- Нямам никаква представа.
Подавам й лекарства, за да засиля имунитетът й.
Май не вършат работа.
- Още не. Тъкмо увеличих дозата.
За момента губим битката.
Точно навреме. Готова ли си?
- Така мисля.
Успя ли да поспиш?
- Да, но още съм леко изморена.
Може би като поработиш, ще влезеш във форма.
В началото по-спокойно, преди да поемеш шайбата.
Съжалявам, нищо не разбирам от футбол.
Нито от хокей, очевидно.
Странно е, Джак.
Чувствам се вцепенена...
- А аз съм така постоянно.
Говоря сериозно.
- Говори ли с д-р Флетчър за това?
Да. Каза, че вероятно е от лекарствата.
Ще коригира дозата и ще види дали ще помогне.
Значи е въпрос на дозиране. Добре.
За да съм сигурен, че мислим еднакво...
Ние сме против разпространението на ядрено оръжие, нали?
Схванал си.
Мислиш ли, че е наясно, че сме тук?
- Как би могла? В безсъзнание е.
Може би си прав.
Опитай да й говориш. Кажи й да не се предава.
И това как точно ще помогне?
При кома слухът е последното нещо, което си отива и първото, което се възвръща.
Много пациенти са чували това, което говорят за тях в стаята.
Дори и комата да е от нанити?
- Не, Родни, но има признаци, че мисли.
Имаш предвид, че сънува.
- Повече от това е.
Мозъкът й е изключително активен за човек в кома.
ЕЕГ-то отчита, сякаш има обикновен работен ден.
Това предполага, че може и да ни чуе.
Какво й правят, по дяволите?
- Щеше ми се да знам.
Имуноподсилващите лекарства нямат ефект.
Агресивни копеленца.
Какво?
Какво?
- Този поглед.
Така гледам, като ме осени идея.
- Откъде знаеш как гледаш?
Защото ми се е случвало и пред огледалото. Карсън, какво има?
Не знам за осеняване, но пък....
Извинете ме.
- Какво правиш?
Ако Карсън е прав и ме чуваш, трябва да кажа нещо мъдро...
Добре де, не съм добър в мъдростите.
Но знай, че правим всичко възможно да те измъкнем от това.
Тези нанити...Не знам на какво те подлагат, нито какво ти правят, но...
Не им се давай.
Правим всичко възможно да те върнем, но трябва и ти да помогнеш.
РўСЂСЏР±РІР° РґР° СЃРµ Р±РѕСЂРёС€.
Сигурен съм, че е страничен ефект от лекарствата.
Мисля, че съм ги предозирал. Всичко е въпрос на дозировка.
Tака каза и ген. О'Нийл.
Да, прав е бил. Не се притеснявай.
Бързо ще те възстановим.
Eлизабет!
Какво искаш?
Не! Почакайте!
Пуснете ме!
Как се чувстваш?
Защо пак съм тук?
Те бяха притеснени. Аз също, честно казано.
Явно си била напрегната за договорът...
- РќРµ.
Чувствам се добре.
- РђРјР° РЅРµ СЃРё.
Ще бъдеш тук, докато се подобриш.
Мислим, че открихме начин да отделим клетките на нанитите от тези на Елизабет.
Ние ли?!
- Как?
Създадохме Разрушител.
Разбрах защо не постигам успех.
- Защо са били създадени нанитите?
За борба с Призраците.
- Именно. Това и ще правят сега.
Смятаме да имплантираме малко Призрачна тъкан в тялото на д-р Уиър...
То е като тумор.
- Да, малък тумор.
Нанитните клетки по същество...
- Ще я атакуват!
Трябва! Така са програмирани. Така ще се отделят от клетките на Елизабет.
Ще минат секунди, преди нанитите да атакуват и да се върнат в клетките на Уиър.
Достатъчно е! Щом са отделени от нея, можем да ги тряснем с ЕМИ.
OK, да го направим.
Родни, чакай, ела тук...
Чакайте... Не трябва ли да изключим земното оборудване, преди да продължим?
ЕМИ ще мине директно в скенерът, така че нищо му няма на оборудването.
Постоянно виждам тези символи. Осем.
Говорят ли ти нещо?
- Това е Старгейт номер за избиране.
От Земята към Атлантида.
- Номер... като на телефон ли?
Знам, че мислите, че халюцинирам.
Но усещам, че нещо, или някой се опитва да контактува с мен.
И какво се опитват да кажат?
- Че Атлантида е реалност...
... и трябва да се върна там.
И значи... ние сме илюзията?
Да.
Знаеш ли, нямам против някой да си фантазира за мен. Понякога.
Но стига... ние сме си тук.
Как ще стигнеш до там?
- Ще отида в SGC.
Искаш да се шмугнеш в НОРАД ли?
- Знам какво ми каза!
Но също знам какво чувствам.
Атлантида е реалност и аз ще се върна там!
Работи.
Придвижват се бързо.
Да. Приготви си с ЕМИ.
- Дай сигнал.
И...
Сега!
Мислех, че каза, че...
Получи се!
Карсън, можеш да бъдеш абсолютен...
- O, РЅРµ.
Не сме оправили всичките.
- Как е възможно?
Нямам капка представа.
Използват органичният материал, за да се множат.
Създават си имунна система срещу ЕМИ.
- И сега какво?
Започнаха отново да се репликират.
Отново изплю хапчетата, нали?
Разочароваш ме, Елизабет.
Хапчетата няма да ми помогнат.
- Не и ако не им позволиш.
Не ми оставяш друг избор.
Не го правете.
Toва ще боли.
Какво ще правим сега?
Пак ще ги ударим. Продължавай, докато не изчезнат.
Значителен брой нанити са се придвижили в артериите,
снабдяващи с кръв основната мозъчна дейност.
Казват ни, че могат да я убият, ако пожелаят.
Сестра, пусни 100% кислород и 5 млгр. норепинифрин на минута.
Намаленото ниво на кръв в мозъка ще доведе до церебрална хипоксия.
Какво ще причини това?
- Мозъчна смърт, в което няма смисъл...
РџРѕРЅРµ СЃРµ Р±РѕСЂРё.
Само в това има смисъл.
Репликаторите виждат в наше лице органични машини.
Опитват се да поемат контрол над машината, в която са.
Т.е., да подменят съзнанието на Елизабет?
Може би, като ги ударим с ЕМИ ще убием достатъчно, и дори и в неравенство,
ще й дадем шанс да се бори, за да ги спре.
Я да видим... Това са микроскопични роботи в мозъкът й. Как ще се бори с тях?
Каза, че мозъкът й е активен. Сякаш мисли и изживява. Ами ако...
Това е единственият начин да я докопат?
Ами ако я насилват да се предаде?
Битка на волята.
- Именно.
Неутралната й активност подкрепя хипотезата на полк. Шепард, Родни.
И не можем да направим нищо?
Мога да увелича кислородът в кръвта й, за да й дам повече време.
Но... да, сама е.
- РќРµ, РЅРµ Рµ.
Не си сама, Елизабет. С теб сме. Трябва да се пребориш.
Р”-СЂ РЈРёСЉСЂ.
Всичко е наред. Сега си в безопасност.
РљСЉРґРµ СЃСЉРј?
- Р’ SGC.
Всичко е наред. Последвай ме.
- Елизабет!
Не го слушай.
- Какво има?
Насам.
Няма да те нараня.
- Разбира се, че няма.
Започнаха да се разпространяват шеметно.
Губим я.
- Не още.
Какво правиш?
Луд ли си? Ще те зарази!
- Елизабет?
Джон!
- Инфектирана си с нанити.
Опитват се да вземат контрол над умът и тялото ти.
Не им позволявай. Трябва да се бориш.
Бори се.
Елизабет.
Трябва да дойдеш с нас.
Съжалявам.
Знаеш кой път да поемеш.
Бягай.
Махнете го от там!
Сложете го в изолация и веднага го скенирайте!
Не мога да те пусна.
- Ти не си ген. О'Нийл.
Елизабет, чуй ме.
Виждаш ли това? Toва е Старгейт. И да, тръгвам, точно както планирах.
Няма да те пусна.
- Не можеш да ме спреш.
Напротив. Вече го направих.
Направих така, че приятелят ти да изчезне, нали?
Така е. Не може да ти помогне вече. А не можеш да минеш и през мен.
Както виждаш...
Загуби.
РљСЉРґРµ СЃСЉРј?
- В лечебницата. Как си?
Отново съм на Атлантида.
- Никога не си я напускала.
Още си на крака, а?
- Здравей.
Още не мога да легна да спя.
- Разбираемо е.
Радвам се, че вече не си под карантина.
Да. Ами, предполагам, че нанитите са наблягали на теб и не са влезли в мен.
Сега осъзнавам колко коварни са в действителност.
Толкова малко, а какво успяха да ми причинят...
Нека го приемем за победа.
- Добре.
И все пак не мога да повярвам, че се е случило само за 5 часа.
Чувствала си, че е повече, а?
- Да... цяла вечност.
Е, хубаво е, че отново си в действителността.
Поне, мисля, че е така. Може да съм заразен, което ме прави един от...
Джон... Недей.
Съжалявам.
Превод и субтитри ГАВРИЛ ГАВРИЛОВ
Babilon at subs.unacs.bg gavril_g@abv.bg
Stargate TeamВ®, 2006