Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E05 - Progeny (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E05 - Progeny (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Тунелът е установен. Сондата е на път.
Що за място е това?
Някакъв изследователски авантпост.
В данните има много малко информация, въпреки, че работата, която са вършели там
е завършена, а мястото изглежда е било изоставено.
Звучи обещаващо.
Получаваме данни от сондата.
Сензорите за околна среда отчитат нормална животоподдръжка.
Получаваме и картина.
- Пусни я на екрана.
Или пък никога не е било изоставено.
Древни?
Имат един от скенерите им.
Ние също. Само защото знаят как да използват Древна технология...
Говоря на тези, които са изпратили тази машина.
Ако възнамерявате да ни нараните,
моля, не правете опити,
но ако идвате с приятелство,
моля, знайте, че сте повече от добре дошли тук.
Разкарай това. Казахме им, че сме миролюбиви.
Аз съм миролюбив.
- На зашеметяване ли е?
Миротворец...
- И ти ли идваш?
Ами, Древни или не,
очевидно са напреднало общество
и бих искала да установя с тях веднага дипломатически отношения.
Ти си шефът. Да вървим.
Какво стана?
Обратен ли сме направили?
РќРµ...
Това е мястото. Тук сме.
Вижте.
Е... не е точно като нашата гейт-зала.
Здравейте.
Ние сме хората, които преди малко пратиха машината.
Идваме с мир.
Аз съм Ниъм. Добре дошли на Асура.
{C:$aaccff}::: СТАРГЕЙТ АТЛАНТИДА :::
Превод и субтитри ГАВРИЛ ГАВРИЛОВ
С участието на:
Джо Фланиган
РўРѕСЂРё РҐРёРіРёРЅСЃСЉРЅ
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
Пол МакГилиън
Дейвид Хюлет
Телевизионна адаптация БРАД РАЙТ РОБЪРТ РљРЈРџРЄР
{C:$aaccff}Сезон 3, епизод 5 "ПОТОМСТВО"
Ще ми се да срещна Древна раса, която е изобретила автомобил.
Почти пристигнахме.
Висшият съвет е нетърпелив да се срещнете.
Откога живеете тук?
- Построили сме градът преди хилядолетия.
Построили сте го? Не сте го открили така?
РќРµ.
- Нямате ли проблеми с Призраците?
РќРµ.
- Някаква конкретна причина?
Призраците не ни притесняват.
- Видя ли? Не отговори на въпросът ми.
Съжалявам, това не беше точно отговор.
Боже Господи...
- Стига бе...
Колко хора живеят тук?
- Милиони.
Енергийните изисквания за подобен град трябва да са огромни.
Плюс щит за Призраците. Говорим за поне три ZPM-а, може и четири.
Извинете. ZPM-и...
Устройство, което черпи вакуумна енергия.
O, да. Имаме меного такива.
И колко точно "много"?
- Без значение. Много е достатъчно.
За да съм честен, не знам бройката им.
Повече от достатъчно, за да покрият нуждите ни.
Предполагам, че вие... сте ги направили сами?
Да.
- Да...
Леко, Родни, протече ти лигата.
- Моля, Съветът чака.
Имаме отговорът.
- РќР° РєРѕР№ РІСЉРїСЂРѕСЃ?
Дали са Древни.
- Което ме и гложди.
Откъде дойдохте?
- Ние сме изследователи.
Дойдохме от много далечен свят.
- Наистина далечен.
Всъщност...
не можете да стигнете там от тук.
- Как ни открихте?
Дойдохме от Древна база, която има адресът в базата данни.
Но без повече информация, ако мога да добавя.
Странно, данните не включваха информация за общество на Древни,
... каквито сте вие.
- Защо ли е така?
Ние сме последните от тези, които наричате "Древни".
Някога бяхме раса, обединена в търсенето на знание и просветление.
Но пътищата ни се разделиха, след като разногласия разкъсаха това единство.
Какви разногласия?
- Бих отговорил, че...
... те избраха да игнорират съветът ни по време на голям конфликт...
... и понесоха последствията от ръцете на безпощаден врег.
Призраците.
Ние се разделихме с нашите братя и сестри и дойдохме тук,
където процъфтяваме от хиляди години.
Да... Бая сте процъфтели.
Може ли да попитам...
какъв съвет предложихте, с който другите не се съгласиха?
Древните ни братя и сестри бяха арогантни,
което ги доведе до голямо подценяване на Призраците.
Враг, низш в интелектът си, вярно...
... но с огромно превъзходство в численост и безжалостност.
Не биха били толкова голяма бройка, ако бяхте помогнали.
Точно това ме глождеше.
- Казвате, че са били ваши братя.
Там, откъдето идваме, ние се грижим за семейството.
Приятелят ми се опитва да каже, че...
... има още много Призраци и ние бихме оценили помощта в борбата с тях.
Заличаването им е сред целите ни.
Искате да кажете, че имате план?
Имаме.
- Супер, да го чуем.
Планът, имам предвид.
Съмнявам се, че бихте проумели сложността и обхватът му.
За щастие, аз съм много добър със сложностите.
И с обхватите.
- Стига ви да знаете,
че съвсем скоро Призраците вече няма да съществуват.
Стига ни да знаем?
Има важни въпроси, за които трябва да се погрижа.
Междувременно, вие сте изследователи
и вероятно имате нужда от храна и почивка.
Достигнахме до съгласие, че ще имате кратък престой сред нас.
Той каза, че другите Древни били арогантни?
Съжалявам, ако сте почувствали, че Оберот е високомерен понякога.
Какво ще кажеш за "винаги"?
За него е трудно да проумее способността ви за разбиране.
Да, а колко докторанти имате?
Ниам, чудех се, хората ти са тук от хилядолетия?
Да.
Повечето Древни, които познаваме, са въздигнати.
Знаете за въздигането?
Ами да. Даже...
... винаги сме смятали, че Древните вече не са тук...
Че повечето от тях са еволюирали до степен на...
... трансформация в чиста енергия.
- Р’СЏСЂРЅРѕ Рµ.
Да приема ли, че хората ви не се интересуват от това?
O, въздигането е цел за много от нас...
Но Оберот чувства, че има още много за правене.
Трябва да сме това, което можем.
Не си съгласен с него, нали?
Помещенията ви с насам.
Трябва да е било нещо много сериозно,...
... за да елиминират Древните всяка следа за тях в базата данни.
Освен, ако те не лъжат.
Не е ли възможно тези хора просто да са...
... открили този град,...
... както вие открихте Атлантида?
Няма да се учудя. Не ми изглеждат много... Древни.
По Древно му?
Да... точно тази дума търсех.
Мислиш, че ни мамят?
Тейла е права.
Може да са открили градът и да са се преместили преди година.
Чувствам, че крият нещо.
За това, че имат план да победят Призраците, това ли?
Няма никакъв план.
РќРµ...
И аз не мисля, че има.
Защо казват, че имат план, щом нямат?
Мислят как да се скрият от другите в галактиката,...
... включително и от Призраците...
... и да си живеят щастливо,...
... кроейки собствените си планове.
Каквито и да са те.
- Мисля, че това трябва да разберем.
Благодаря, че отделихте време да ме видите.
Чувствам, че бихме се разбрали повече очи в очи, лидер с лидера.
Защо пожелахте срещата?
За да установим дипломатични и търговски отношения между народите ни.
TСЉСЂРіРѕРІСЃРєРё?
Наистина ли мислите, че имате нещо ценно, което да ни предложите?
Възможно е, Оберот.
И има само един начин да разберем.
Но има нещо, което вие можете да ни предложите...
Това е помощ в борбата ни против Призраците.
Както вече казах, ще задействаме планът си в удобен за нас момент.
Ще обмислите ли поне да споделите с нас на инструменти,
които биха ни предпазили, докато дойде моментът?
Инструменти, като...
Тези, които наричаме ZPM. Те са енергийният ни източник.
Имаме спешна нужда от толкова, колкото бихте могли да отделите.
Тогава мога ли да предположа, че базата ви е с Лантианси дизайн?
Да.
Открихме я при пътуванията си.
Беше необитаема, затова решихме да установим базата си там.
Но както знаете, щит генераторът изисква огромна енергия.
Къде се намира този комплекс?
- В покрайнините на тази галактика,
в район, изобилстващ от Кошери, затова ни трябват енергийните модулатори...
Не можем да се разделим с никой от енергийните ни модулатори.
Енергийните ни нужди изискват използването на всичките.
А бихте ли обмислили да предложите градът си като убежище...
Много от гражданите ни са доволни от случайни посетители,
каквито сте вие, за кратко време.
РќРѕ РЅРµ Рё РІРёРµ.
- РќРµ.
A идеята за голям брой за продължителен период е съвсем абсурдна.
Имаме успехи в бой с Призраци, при това с ограничени възможности и персонал.
Вярвам, че с ваша помощ ще можем...
- Не обичам да се повтарям, обаче...
... като на лидер с лидер, ще го кажа отново.
Ще елиминираме Призраците в удобен за нас момент.
И не ви пука колко от моите, или други хора ще умрат, докато решите да действате?
Преди казахте, че най-голямата слабост на братята ви е била арогантността им.
Мога ли да предположа, че е семейна черта?
Съжалявам, че чувствате, че трябва да си вървите.
Да. Аз също.
Оберот може да бъде... доста упорит.
Не бих използвал тази дума.
- Не по Древно му?
Нито пък тази.
Скоро ще ви изпратим съобщение през Старгейт.
Да се надяваме, че това е само трудно начало.
Свалете оръжията.
- Колко свалени ги искате?
Наистина ли искате да ни предизвикате?
Вероятно на пода?
Мислех, че не ни искаш тук, Оберот.
- Така е...
Но вие притежавате информация, която просто трябва да имам.
Тези търговски преговори може да са убийствени.
Трябва да открием начин да се махнем от тук.
Р РѕРґРЅРё?
- Да?
Килията е подобна на нашата.
Има ли нещо в дизайнът, което да ни помогне да избягаме?
Чуваш ли се? Това е килия.
- Да, знам.
Става само ако се деактивира полето около решетките, което е възможно само от...
Външната страна?
Донесох ви храна.
- Слава Богу. Умирам от глад.
Не мога да мисля на празен стомах.
Защо сме задържани?
- Оберот искаше да говори с вас,
но смята, че не може повече да ви вярва, че ще останете в помещенията си.
Прав е.
- Щом иска да говори, защо не го прави?
Ще го направи. Много скоро.
Това е хубаво. Не е ли хубаво това?
Ето ти един въпрос: Кои сте вие бе, хора?
- И не ни казвай, че сте Древни.
Знаем достатъчно за тях, за да знаем, че не задържат така хората.
Съжалявам за това, но гарантирам, че щом Оберот разговаря с вас,
... ще бъдете освободени невредими.
Съжалявам, но доверието се изпари, щом ни заключихте.
Не ни оставихте избор.
Нито пък вие.
Теб те харесваме, така че не го приемай лично.
Какво правиш?
Предпазвам Скачача от контакт с контролната зала. Изненадвам ги.
Хубаво.
- Давай, набирай Порталът.
Някаква следа от новите ни приятели?
Нищо още. Няма активност на Порталът, нищо на дългообхватните сензори.
Мисля, че можем да кажем, че се измъкнахме чисто.
Или е това, или изчакват удобният момент да нападнат.
Ще държим екипите в готовност, за всеки случай, но ако бяха след нас,
мисля, че вече щяха да се покажат.
Как се справя Родни с данните?
- Ще го проверя.
Чудя се колко ли още измамници Древни има там някъде.
Ако са като Асуранците, по добре ще е да не разбираме.
Как върви?
Претърсвам базата данни за индикации за Асуранци, но...
Още нищо?
- Още нищо.
Може би Древните не са искали да си спомнят за тях.
Дори и да са изтрили всичко за Асура, мислиш ли, че няма да има следа за...
Полковник?
Слушам.
Трябвате ми с Родни в контролната зала веднага.
Кошери.
Как са се приближили толкова?
- И защо ги засичаме чак сега?
Не знам. Всичко изглежда, че работи.
Активирай маскировката.
- Вече действам. Активиране... сега.
Над градът са.
- Колко далеч е Дедал?
На повече от седмици.
Без значение. Има седем кораба. Не биха могли да направят нищо.
Сканират ни.
Да се надяваме, че маскировката...
- Откриват огън!
Превключи на щитове!
Не мога. Щит генераторите бяха ударени при първичният обстрел.
Знаят къде точно да ударят.
- Маскировката се срина.
Трябва ни повече огнева мощ. Отивам в залата със стола.
Пристигат още кораби.
- Колко още?
Петнадесет.
Не можем да се бием с толкова, не и без щитове.
Внимание, говори Уиър.
Целият персонал да се събере в гейт-залата за незабавна евакуация.
Набери Земята.
Джон, трябва да включим самоунищожението.
Изгубихме автоматичните системи. Всеки момент ще загубим Порталът.
Тръгвай. Ще детонирам ръчно.
Може Призраците да се погрижат за унищожението вместо нас.
Ако искаха да изпепелят градът, вече да са го сторили.
Ако част от градът се запази...
- Ще знаят как да открият Земята. Знам.
Въведи кодът си. Щом си готов, натисни този бутон.
След това ще имаш само няколко секунди.
Тръгвай.
- РќРµ, РЅРµ, РЅРµ!
Не мога да те остава да го направиш без да хвърлиш "ези-тура"! Не е честно!
Оценявам предложението, Родни. А сега изчезвай.
Тръгвайте, всички!
Пътят нагоре е блокиран.
Колко са приклещени?
- Не можем да кажем.
Губим мощност! Минавай през Порталът!
Какво стана, по дяволите?
Кои сте вие бе, хора?
Те не са хора. Те са машини.
Репликатори.
Какво става?
Какво ще стане с тях?
Извлякохме всичко необходимо от съзнанията им.
Повече не са ни необходими.
Приключване на животът им ще изглежда най-благоразумният път.
Не съм съгласен. Мисля, че има още много да научим от тях.
Да научим от тях?
- Да.
Или се страхуваш, че смъртта им ще ти попречина въздигането?
Противопоставям се на убийствата, но има и още нещо.
Не мисля, че напълно сме разбрали колко са научили за Лантианците,
... нито колко от това познание са разпространили сред другите.
Tе не са заплаха за нас, Оберот.
Не виждам защо да не продължим да ги изучаваме.
Отлично. Дръжте ги живи, щом желаете.
Но вас ще държа отговорни.
Главата ще ми се пръсне.
Как отново сме тук?
Какво имаш предвид с "отново тук"?
Ами, измъкнахме се, взехме Скачач и се върнахме на Атлантида.
Поне така си мислех.
РђР· РґСЂСѓРіРѕ СЃРё СЃРїРѕРјРЅСЏРј.
Единственото, което помня е, че бях в тъмна стая,
кръстосал ръце с часове.
Очевидно са създали различен сценарий за всеки при сондажа на умът.
Несъмнено, за да съберат информация от реакциите ни.
Помислих си, че бягството ни бе прекалено лесно.
Ти поне си избягал.
На теб какво ти направиха?
Мъчения, доста уродливи и...
интимни, за да се разкажат.
Какви например?
- Казах "прекалено уродливи за разказване".
Имам ужасяваща мисъл.
Ами ако още се случва?
- Да.
Трябва да има начин да разберем.
Това не доказва нищо.
- Реално е, д-р МакКей.
Умовете ви вече не се сондират.
Хубаво е, че са само умовете.
- Не ме карай да повръщам.
Моля, елате с мен.
РќРёРµ СЃРјРµ РІ РєРѕСЃРјРѕСЃСЉС‚.
Космически двигател. Разбира се. Буботещият звук, който чухме.
С всичките ZPM-и, можете да подкарате градът.
Да, д-р МакКей.
Вижте това. Ще направим хиперскок.
Къде отиваме?
- Към Атлантида.
Сондажът на умовете ви разкри истината...
Атлантида не е била унищожена преди 10,000 години, както мислехме.
Вие само сте дошли да живеете там от родният си свят, Земята.
Защо просто не набрахте Порталът и не ни пратихте през него?
Няма да ви водим на Атлантида. Намеренията ни са да я унищожим.
Защо?
Възмездие.
- За какво?
За разногласията, които сте имали?
Древните не живеят вече там. Ние сме еднствените обитатели.
Няма разногласия, д-р Уиър. Само предателство.
Ако искате да знаете истината за нас, ще ви я покажа.
Елизабет...
Всичко е наред, Родни.
Древните бяха отчаяни в опитът си да открият начин да се борят с Призраците.
По-малобройни, те разчитаха на технологиите да им дадат преимущество.
Скоро, те постигнаха успех.
Вместо да направят по-големи и мощни оръжия, те направиха по-малки...
Микроскопични машини, създадени да се инфилтрират и да разрушават отвътре.
Нанити.
Тези малки машинки за убиване Древните заредиха с агресия,...
... превъзхождаща дори тази на врагът им.
Технологията позволява органично асимилиране и саморепликиране...
за увеличаване на ефективността им. И те се размножиха.
Броят им нарастна, еволюираха до ниво, което изненада и Древните.
Moлекулярните машини се съединиха, изградиха дори по-сложни организми,
еволюирайки в най-ефективната и сложна форма, която познаваха.
Ето така се родихме.
Приехме образът на създателите си, въпреки че сме много по-различни то тях.
Програмираната агресия ни остана като същност, зареждайки ни с неудържим гняв.
Помолихме ги да отстранят тази ярост от програмите ни, но те искаха оръжие,
a щом учените им включиха директива за забрана да ги нараняваме,
те продължиха експериментът.
Когато Древните заключиха, че експериментът е стигнал твърде далеч,
че ние никога няма да станем оръжието, което желаеха да създадат,
те решиха да го приключат.
И те решиха да ни унищожат, без да оставят следа за нас.
Благодаря.
Очевидно Древните не са се постарали достатъчно да ги заличат.
Не. Няколко нанита са успяли да оцелеят.
Които са необходими, за да започнат да се възпроизвеждат отново.
Възпроизвеждат?
- Tова е лошо.
Те са много подобни на изкуственият интелект, който откри SG-1 преди години,
който е еволюирал от малко блокче репликатор в човешка форма.
Те може би са свързани някак.
Четох докладите. SGC едва са победили човешкият репликатор.
Точно затова казах "това е лошо".
Тук разликата е, че те се съревновават с Древните.
Дори с изградили собствена версия на Атлантида.
Та и повече.
- Защо да го правят?
Мисля, че те гледат на Древните като на родители, които са ги предали,
a сега виждат хората като любимото дете, което има цялата родителска любов.
Дори и тук търсят отмъщение.
Точно това ни трябва. Още гадняри.
Вероятно сме открили расата, създала нановирусът, който едва не ме уби преди.
Това едва не уби сума народ.
Не успяхте ли да победите нановирусът с електромагнитен импулс?
Различно е.Tам бяха индивидуални нанити, лесно разрушими с E.M. импулс.
Teзи...тези неща са еволюирали далеч над това,
с взаимозависими органични компоненти от много по-голяма комплексност.
По-добре ли сте?
- Да.
Последвайте ме.
Имам оферта за вас, нещо от голяма полза за всички нас.
Ами, ако офертата включва спасяването на Атлантида...
Бихме искали да я чуем.
- Включва.
Постигнахме много след нашето прераждане.
Еволюирахме до етап да приемем формата на създателите се,
построихме град далче по-голям от техният...
Въпреки това, ние сме далеч от висшата точка на еволюцията ни.
Искате да се въздигнете.
- Да.
Mного сред нас, като Оберот, нямат желание да изпитат това.
Те са доволни от настоящото ни състояние.
Но някой от нас разбираме, че като цивилизация, сме в застой.
Искаме да продължим еволюцията си.
За да достигнем Древните и най-доброто им постижение.
Дори и след фактът, че са ви предали.
Те са наши създатели, a въздигането е последната крачка към равенство с тях,
да станем едно с тях.
- Без да се обиждате, но...
... как машинна сглобка ще постигне това?
Вие много по-различни ли сте?
- Ние сме живи, дишащи хора.
Съставени от клетки, консумиращи енергия, съдържащи електричество...
Хей, аз не казвам, че мога да се въздигна.
Метафизиката настрана. Какво искате от нас? Не сме експерти по възнасянето.
Освен, че убиването хора не е най-добрият начин да достигнете там.
Осъзнаваме го и направихме много, за да подтиснем агресивността си,
но тя все още остава в нас.
Смятаме, че това ни пречи да се въздигнем.
Какво търсите? Терапия?
Искаме да пренапишем кодовете си, за да отстраним агресията.
Какво ви спира?
Древните са взели мерки да предотвратят измененията от нас самите....
Но Вие можете да го направите.
Аз ли?
При сондирането на мозъкът Ви, научихме, че сте способен на това.
Странно. Аз си спомням мъчението.
- И какво ще има за нас?
Ще спрем другите от атаката над Атлантида.
Ще ви помогнем в борбата ви с Призраците.
И Оберот е съгласен?
Смятам, че Оберот напада Атлантида като резултат от програмирането.
Ако му докажем, че има алтернатива...
Мислите, че ще му просветне?
- Алелуя!
Ще направя всичко по силите си да го убедя.
Защо да ти се доверим?
- Защото ние ще ви се доверим.
Давайки тази оферта застрашаваме собственото си съществуване.
Видях състраданието Ви, д-р Уиър.
Човек, който разбира нашето положение.
Помогнете ни и ние ще ви помогнем.
Щом се стигна до тук...
Нямаме особено голям избор.
Приближаваме се до Атлантида. Скоро ще излезем от хиперпространството.
Как върви, Родни?
- Бавно.
Какво те задържа?
Какво ме задържа? Имаш ли идея какво се опитвам да направя?
Ниам ти даде достъп до програмният код, а ти се мотаеш.
O, това е толкова...
...относително точно.
Благодаря.
Все пак, нямаме работа с кухненски роботи.
Занимаваме се с комплексен код от над 3 млд. химични честоти.
Все едно да пренаредя двойна ДНК спирала.
Добре, значи какво? Пет минути?
Когато стане, тогава. А като ме поставяш под напрежение...
РћС…Рѕ.
Какво?
Имам работа. МакКей, край.
Родни, какво става? Родни?
Направи ли го?
- Да, да, да.
Отстраних агресивната директива от първичният код.
Зарежда се на Ниам, докато говорим, но...
Открих нещо друго, нещо брилянтно, ако мога да допълня.
Какво?
Дори и репликаторите да са отделни същества, първичните им кодове
са взаимосвързани с мощна подкосмична честота.
Те имат периодични общи програмни ъпдейти,
или "сливания", както ги наричат, където обменят нова информация.
Така Ниам се надява да разпространи кодът на другите.
Именно, но докато работех,
разбрах как да създам дефект, който, под моя команда, трябва да ги "замрази".
"РўСЂСЏР±РІР°"?
Добре, "ще". Т.е., временно ще забият, докато разберат как да го заобиколят.
За колко време?
Ами, не знам. За това казах "временно".
Дни? Часове? Минути?
Ами, минути, но не съм сигурен.
10? 20?
- Oк, добре. Искаш число? Добре.
Седем минути и 31 секунди. Доволен ли си?
РќРµ.
- РќРµ.
Времето не е достатъчно.
- Ти искаше число.
По-голямо число.
- Може и по-голямо да е.
Или по-малко.
- Не знам. Виж, изпускаш главното.
Господа, фокусирайте се, моля.
Има ли време да избягаме?
- РўСЂСЏР±РІР° РґР° РёРјР°.
Недостатъчно, ако ще взривяваме мястото, преди да тръгнем.
Как ще го направим?
O, пак аз. Ясно. Егати изненадата.
Защо ли не си ходя сам на тези мисии?
Ще претоваря ZPM-a.
Ами Ниам? Няма ли да използваме доверието му?
Дори и да е способен честно да доведе сделката до край,
няма гаранция, че ще спре Оберот да не атакува Атлантида.
Ще му дадем шанс да дойде с нас, но не можем да оставим този град цял.
Сигурен ли си, че ще стане?
- Моля те. Естествено, че ще стане.
Защо се бавиш толкова?
- Защо винаги трябва да...
Виж, трябва правилно да калибрирам честотите.
Искам да съм сигурен, че ще "замразя" всичките. Ясно?
Всичките ще е чудесно.
- Може ли да довърша?
Благодаря.
Добре. Нач...
... начало след пет,
четири,
три,
РґРІРµ...
Хей, стана!
- Интересно.
Добре. Да вървим към ZPM-залата.
Той защо не е "замръзнал"?
- Кодът му е сменен.
Докато го разпределя на другите в сливането, той е различен от тях.
Какво стана?
Какво беше това?
Напуснахме хиперпространството.
- РўСЂСЏР±РІР° РґР° РІСЉСЂРІРёРј.
Ела с нас. Ще ти обясня по пътя.
Ронън, бих използвал...
Благодаря.
Искате да дойда с вас?
Сигурно разбираш положението ни.
Ако не спреш Оберот...
- Казах, че ще сторя всичко по силите си.
Но можеш ли да обещаеш, че ще успееш?
Заложени са нашите животи и животите на хората ни.
Виж, сливаш се чрез подкосмична връзка.
Дори и да си с нас, ще можеш да разпространиш новият код сред другите.
Ела с нас, Ниам.
Държиш на възнесението. Няма път назад.
По дяволите.
- Какво има?
За да го направя ми трябват и трите ZPM-a. Надявах се да взема поне един.
Имаме само три минути.
- Виж, вече ти казах... няма значение.
Трябва ми кодът за отстраняване на блокировката.
Сега, къде са ни оръжията?
- Ще ги открием по пътя.
Не си толкова арогантен сега, нали? А?
МакКей!
Хайде!
До тук със седемте минути и половина.
- Хей, числото беше произволно.
Полк. Шепард...
Вървете!
Ронън, нагласи пистолета на "убиване".
На убиване е.
- Добре, започвай претоварването.
Какво? Не, не, не. Не още. Трябва да сме в Скачача, или извън града, или...
Докът на Скачачите не е далече.
- Не искам да успеят да го спрат.
Щом задействам претоварването, няма да има практически никакво време до взривът.
Практически?
- Е, няколко секунди до взривът...
Колко секунди?
- Не знам.
Пет? Десет?
- Пак с произволните числа!
РўСЂСЏР±РІР° РґР° РІСЉСЂРІРёРј.
Започвай претоварването. Веднага!
Насам!
- Какво е това?
Звукът на град на път да се взриви! Мърдай!
Отвори покривът, Родни, или пътуването ще е кратко.
Не ме чакайте.
Казвам, че ако не изведем Скачача от дока...
Няма значение. Претоварването започна. Ще се взривим.
Покривът отворен ли е?
Да. Действай.
Чудесна работа... на всички.
Благодаря.
Какво има?
Нещо става.
Какво има?
Останалите на планетата ми. Знаят какво съм направил.
Рестартират ме.
- Родни, направи нещо!
Късно е. Те ще...
Това няма да го задържи.
Толкова съжалявам. Трябваше... Не можах...
Добре ли си?
Да.
Как върви?
- Все още нищо.
Древните или умишлено са скрили всеки запис изключително добре,
или просто са ги изтрили от базата данни. Клоня към последното.
Може да си мислят, че са ги унищожили всичките.
Или не искат да знаят, че са се провалили.
Пак. Най-дразнещо е, когато хората не признават собствените си грешки.
Р’СЏСЂРЅРѕ Рµ.
МакКей и Зеленка ровят в базата данни за някаква информация...
До тук, почти нищо...
Всъщност нищо.
Репликаторите... вероятно вече работят върху друга Атлантида.
Сега знаят всичко за нас.
Е, този път ги бихме. Може да сме ги уплашили.
Да.
Може би.
Превод и субтитри ГАВРИЛ ГАВРИЛОВ
Babilon at subs.unacs.bg gavril_g@abv.bg
Stargate TeamВ®, 2006