Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E03 - Irresistible (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E03 - Irresistible (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Добре ли сте, подполковник?
Проста настинка, нищо сериозно. Много е дразнещо.
Като говорим за дразнещо...
- Какво?
Трябва да се съсредоточим върху събирането на Старгейтове от космоса.
Това правим, Родни. MALP-а засече признаци на живот.
Трябва да разследваме. Такъв е протокола.
Просто казвам, че търсенето на Старгейтове
за междугалактическия ни мост трябва да е с приоритет.
Не установяването на контакт с хората от някакво изостанало селце.
Толкова много ли искаш да се върнеш на Земята, Родни?
Това не е за мен, а за това да можем да пътуваме от Земята до Атлантида удобно.
И когато поискам.
Как ставаш тази работа?
Щом поставим достатъчно Старгейтове в пустошта между Пегас и Млечния път
ще можем да минаваме през всяка една, за да достигнем другата страна.
Така няма да натоварваме ZPM-а. Няма да разчитаме на Дедал.
А пътуването ще бъде смалено от две седмици на 30 минути.
РњРЅРѕРіРѕ СѓРјРЅРѕ.
- Да.
Идеята е на Саманта Картър.
Изостанало селце - право отпред.
Нека просто да установим контакт, да си вземем сувенирите и да се махаме.
Приятен ден.
- Приятен и на вас.
Няма нищо тук. Вероятно трябва да тръгваме.
Не трябва ли първо да осъществим контакт с местните?
Да, прав си.
- И без това сме тук и...
Здравейте. Нови хора.
Защо никой не ми каза, че са дошли нови хора?
Луций, липсваше ми.
- Стига, просто излязох да се разходя.
Запозна ли се вече с новите хора?
Тъкмо пристигнахме.
- Страхотно, страхотно.
Значи нищо не съм пропуснал. Мразя да пропускам разни неща.
Запознахте ли се с жена ми? Не ли е страхотна?
Другите ми жени приготвят обяд.
- Приятен ден, Луций.
Здравей, скъпа. Обичам ви, обичам ви. Приятен ден, всички!
Приятен ден.
- Приятен ден, Луций.
Аз съм Джон Шепард. Това е Родни МакКей.
Ронън Декс. Тейла Емаган.
Тейла.
РўРё СЃРё РѕС‚...
- Атос.
Атос. Никога не съм бил там.
Звучи приятно. Приятно ли е?
Преди да бъде разрушен от Призраците.
- О, мразя ги.
Какво ще кажеш да обядваме, ще си поговорим за това, а?
Може да пийнем малко вино.
Дори не знаем как се казваш.
Не се шегува.
Значи наистина не сте чували за Луций?
Всеки знае!
Той е най-мъдрият и мил човек сред звездите.
Хората просто го казват.
Не можем да сме сигурни преди да сме се срещнали с всеки човек, нали?
Ами тогава... Луций.
Радвам се, че се запознахме.
А ако все още не се радвате, ще се радвате.
Хайде да похапнем, а? Всички ще хапнем. Насам, моля.
След вас. Моля. Приятен ден.
Приятен ден. Приятен ден.
Идвам.
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$FF0000}Неустоим
Обожавам архитектурата, всичко ми е мъгла, но това не ми пречи да опитвам.
Виждам.
Тя заета ли е?
- РќРµ.
Нито той, нито някой друг говори от мое име.
О, да. Ти определено ставаш за жена.
Обожавам жени с дух. И страхотни тела.
Извинявай, Луций, моля прости ми за невежеството ми,
може би дори и за маниерите ми, но какво у теб...
Знам какво ще кажеш. Няма нужда да питаш.
Имам дарби.
Какви са тези... дарби?
Проучвания, алхимия, медицина.
Смея да кажа, че имам едни от най-добрите мехлеми наоколо.
Мога да се оправя с това, просто така.
- Просто настинка.
И все пак, имам еликсир, който ще се оправи с това само за 6-7 дни.
Впечатляващо.
Свиква се. Ще търгуваме.
Е, откъде сте вие?
- Няма определено място, доста се местим.
С онзи ваш невероятен кораб. Да. Разхождах се, погледнах нагоре и чух.
Някой каза, че сте дошли през пръстена на Предците?
Да, ние сме били.
- Как лети?
Сложно е, човек трябва да...
- Откъде взехте такава машина?
Страхотен начин да пътуваш. Може ли аз да получа една?
Трудно ли се управляват?
Да, трудно се управляват.
И не, не можеш да получиш.
Ама аз искам една.
Моля ви!
- Съжалявам.
Вероятно ще може да я замените за лекарствата му?
Вероятно не.
Идвате дотук, а дори не искате да търгуваме?
Не трябва да е кораба. Забравете кораба. Не го искам.
Трябва да имате нещо друга за търговия. Като...
Какво правите, за да стане такава косата ви?
Обядът беше страхотен. Но току-що се сетих, че закъсняваме
За какво?
- За онова важно нещо.
Да, колкото и да ни се иска да останем, наистина трябва да тръгваме.
Не, не искам да тръгвате. Нали сега дойдохте.
Дори не сме стигнали до второто блюдо.
Моля ви, искам да видите лекарствата ми. Донеси мазилата, хубавите. Хайде, тичай!.
Друг път, Луций, трябва да тръгваме.
- Не, не. Не искам да си тръгвате.
Добре, добре, добре.
Добре.
Пуснете ги да си ходят.
Тук сме само приятели, нали?
Ще ти кажа какво.
Когато се върнем ще пратим медицински екип да види какво имате.
Тогава ще говорим за търговия.
По-късно днес?
- Може би.
Ще приготвя всичко.
- Благодаря.
Няма да се разочаровате.
Готини хора.
Мисля, че думата, която ни трябва е...
- Отблъскващ? Противен?
И двете стават.
Но пък селяните изглежда го обожават, може би заради лекарствата му.
Звучи ми като мазен продавач, но няма лошо Бекет да види какво предлага.
Сигурна съм, че Карсън ще разбере дали е надежден доста бързо.
Значи отново тръгвате да търсите Старгейтове?
Да, веднага.
- Не е състезание, Родни.
Някои от билките са събрани от тази планета по време на разходките ми.
Но повечето са от многото ми екскурзии до други светове.
Трябва да си призная, съставил съм
лекарства за почти всяка известна болест.
Всяка една?
Всяка в селото.
Болните са излекувани, куците ходят отново.
Ами, някои все още се влачат.
Но се влачат доста по-бързо от преди.
Разбирам...
- Няма нищо по-хубаво от това
някой да дойде и да ми каже "Благодаря, Луций".
Ти ме излекува.
Ти си мъдър и мил човек.
Млади, стари... Жените.
Харесвате ли жените, доктор Бекет?
Какво? Да, разбира се.
Имам елексир с който ще се редят на опашка, само за да бъдат с теб.
Знаеш какво имам предвид като казвам "да бъдат с теб"?
Мисля, че да.
Ще заменя този елексир, за всичко, което имаш в чантата си сега.
Медицинската ми чанта?
- Да.
Мислех, че си излекувал всички болести?
- В селото, добавих го, помниш ли?
Ами, изкушаващо е, но се страхувам, че не мога, Луций, съжалявам
Все още не, а?
Хайде, сигурно умираш от глад. Подготвил съм страхотно ядене.
Как мина търсенето?
Намерихме една врата, която не се използва в орбита на M3R-428.
Само една врата. С тази скорост никога няма да можем да изпълним нормата.
Каква норма?
- Моята норма.
Дедал и без това все още бива поправян, Родни.
Няма да можем да взимаме вратите, докато не го завършат.
Бекет донесе ли нещо, което да си струва?
Все още не се е върнал.
Обади се преди време. Каза, че иска да остане още.
Очевидно е намерил нещо интересно.
Бебето беше замръзнало от студ.
Като статуя
Като замръзнала статуя
Сигурно е било в гора, не знам колко... Сигурно цяла вечност.
Не знаех какво да правя.
Тогава бях само дете.
Взех бебето.
Отворих палтото си и го вкарах вътре.
И започнах да го галя.
Нежно.
Не знам дали от топлината на тялото ми
или постоянния ритъм на собствената ми живителна сила.
Която кара сърцето на бебето да забие отново.
Но то заби отново.
И прозвуча рев.
Пронизвайки студения въздух.
Като че да каже
Р–РёРІРѕ СЃСЉРј!
Невероятно.
И това бебе... Това бебе...
Порасна и стана...
Тази красива млада дама.
Не, не нея. Зад нея.
Може малко да му се е увредило мозъка. Но съвсем малко.
Историята е истинска.
Благодаря, че я споделихте с мен.
Моля ви, доктор Бекет.
Най-много това обичам да правя.
Да споделям.
Да се споделям.
Виждам го, сега.
- Виждаш ли? Само трябваше да ме опознаеш.
Знаеш ли, Карсън... Мога ли да ти казвам Карсън?
Разбира се, че можеш.
Този град за който все разправяш...
- Атлантида.
Да, Атлантида.
По скала от едно до десет. Ако това село е три...
Атлантида определено е десетка.
А онези летящи кораби? Имат ли ги там?
Скачачите ли? Да, имаме няколко.
Колко интересно.
Разкажи ми повече.
Луций, мисля че мога да направя нещо повече.
Входяща дупка.
Изключване на щита.
Кодът на д-р Бекет.
- Време беше.
Карсън.
Когато каза, че е десетка си казах "Може би осем и половина".
Но това...
- Карсън.
Д- р Уиър, нека ви представя Луций Лавин.
Като говорим за зашеметяващи...
Нищо не ми каза за нея.
Рћ, РґР°.
Определено ще ми хареса тук.
Не мога да повярвам, че си го довел без позволение.
Не мислих, че ще имаш нещо против.
Мислил си, че нямам да имам нищо против?
Знаеш протоколите, дори помогна да ги измислим.
Той може да ни предложи толкова много.
Този същия, който каза, че може да излекува настинката ми за седмица ли е?
Знам си работата, подполковник Шепард.
Той е създал няколко лекарства, които са доста забележителни.
Наистина ли? Този?
Да, също така има много ценни подправки и билки.
И тикви.
- Тикви ли каза?
Да, Родни, тикви.
Не знаем всичко, въпреки това, което си мислиш.
Може да се окаже доста силен съюзник.
Той е много мъдър и мил човек.
Добре ли се чувстваш?
- Какво искаш да кажеш?
Само дето си малко...
- Запленен.
Друго щях да кажа.
Не бива да се отнасяме лекомислено с това.
Точно така, доведе непознат в Атлантида, без одобрение.
Сега знае за града и адреса ни.
Луций не би ни навредил.
Идва с мир. Като наш приятел.
Имате и неговата и моята дума за това.
Мислиш ли, че е заплаха?
- Определено е неудобство.
Ако това, което Бекет казва е вярно, тези лекарства може да са ни полезни.
Наглеждай го. С МакКей отиваме да търсим врати.
Кажи на Тейла и Ронън да не го изпускат от очи.
Пристигнахме.
Перфектно е.
Винаги можеш да вземеш моите помещения.
- РќРµ, РЅРµ.
Не ставай смешен. Ще видя какво имаш, ако настояваш, но...
Това бива засега.
- Добре, толкова се радвам.
Кажи ми, ако имаш нужда от нещо.
Не мога да се сетя за нещо по-добро от това да съм тук.
Освен...
Какво?
Не, няма значение.
- Не, кажи ми.
Мисля, че на приятелите ти не има харесва да съм наоколо.
Луций, дай им шанс да те опознаят.
Надявам се да получа този шанс.
- Ще го получиш. Обещавам.
Междудругото сигурен съм, че д-р Уиър ще иска нашите два народа да сключат съюз.
Наистина ли?
- Да.
Това би било страхотно.
Здравейте. Отивам да си взема нещо за ядене, защото забравиха да ми донесат нещо.
Да не ви е забранено да говорите?
На гостите не им е разрешено да се движат из града без ескорт.
Ами хайде тогава ти да си ми ексорт, а?
Не ме харесваш все още, нали?
- Все още?
Съжалявам, маниерите ми изчезват, когато съм в присъствието на красива жена.
Страхотна е, нали?
Да.
- Ще ви донесем нещо.
Моля ви не ме карайте да седя сам, там. Моля ви.
Добре и двамата ще те заведем.
И двамата? Страхотно. Ще се опознаем.
Как правиш така косата си?
Просто чуйте какво има да каже.
Благодаря. Добре.
Започвам да се притеснявам за интереса ти в този човек.
Изглежда... прекален.
А на мен ми е трудно да разбера защо посрещате Луций с толкова враждебност.
Може би, защото си нарушил протокола и така застрашаваш...
И съжалявам за това, но може ли да забравим тази единствена грешка?
Нека да не отблъскваме повече, един потенциален съюзник.
Хубаво. Нека дойде в офиса ми.
Здравейте, д-р Уиър.
Здравейте, д-р Уиър.
Здравейте, д-р Уиър.
Благодаря, че ме удостоихте със среща.
Не е чак среща, г-н Лавин.
Моля ви... Луций.
Нека това да е първия от много дарове, които народите ни ще си разменят.
Благодаря ви.
Сам го направих.
Тиквата е от блатата на моя свят.
Свещта е направена от животно.
Което убих с голи ръце.
Колко мило.
- Нищо не е.
Моля ви, седнете.
- След вас.
Какво правите?
Казаха ми, че сте дошли да преговаряте за съюз между народите ни.
РЎСЉСЋР·?
Добре. Разбира се. Нали за това съм тук. Да говорим за това.
Ами тогава...
Защо не започнете? Като ми кажете какво може да ни предложите.
Освен свещи.
Да.
Едно малко селце на цялата планета.
Трябва само да ги преселим.
Няма да евакуираме цяла планета, за да вземем Старгейта им.
Здравейте. Добре дошли.
Къде е Зеленка?
Ами, не е тук.
Никой не е тук.
Къде са всички?
Стоя там и не знам какво да правя.
Смея се, смея се.
Аз съм този, който е с оръжието, нали?
Ето какво направих.
Стоя там и гледам как звяра идва към мен.
И тъкмо, когато ме наближи,
извадих меча си и му отрязах главата.
Наведох се, взех я и се върнах триумфирайки в селото.
Невероятно.
- РќРµ СЃРё!
Напротив, огромни ми приятелю.
Направих го. И нека ви кажа едно.
Онази вечер лесно намерих женска компания.
Няколко пъти.
Какво по дяволите става?
Какво искаш да кажеш?
Какво искам да кажа? Няма ни за няколко часа
а Луций ви превръща в това.
Какво ви е направил?
Абсолютно нищо.
Карсън беше прав за него.
Съгласна съм. Може да ни предложи много.
Билки и тикви?
Лекарствата са всичко, което казва, че са.
Искаш да кажеш, че мехлемите струват нещо?
- Не съм ги изследвал още.
И просто му вярваш?
- Проблем ли имаш с това?
Аз ли? Не. Той може да има.
Тейла, това е човека, който те помоли да бъдеш седмата му жена.
Знам, надявам се, че не съм го разстроила.
Просто все още не сте опознали Луций.
Карсън е прав. Отново.
Мисля, че може да допринесе много.
Пътувал е из цялата галактика и е събрал невероятно количество информация.
Споделил ли е нещо от тази информация?
Все още не. Но...
Даде ми това.
Много мъдър и мил човек.
Побиват ме тръпки
- Напомня ми за стар епизод на Батман.
Жената-котка даде на Батман лекарство и така той се влюбва в нея.
След това прави всякакви зли неща за нея.
Приятно е всъщност. Джули Нюмор в костюма на жената-котка.
Марта Кейт беше жената-котка.
Не и преди трети сезон.
- Наистина ли?
Да, не знаеше ли?
И така, проучих нещата.
И...
Видео запис от помещенията му.
Какво е това?
Позволих си да преровя стаята му.
Има остатъци от течността в шишенцето. Ще ми отнеме известно време да го изследвам.
Помощта на Карсън би била добре дошла, но...
Той бере нарциси за новия си приятел.
Да.
Това е невероятно.
Всъщност така намерихме твоята планета.
Значи просто отивате при планета, взимайте Старгейта и си тръгвате?
Опитваме се да взимаме Старгейтове, които са в орбита около планетите и тогава само,
ако планетата не е населена, очевидно не би било правилно да
вземем врата на свят, който се нуждае от нея за да търгува.
Чакай малко.
Чувал съм за тази планета.
Така ли?
Да, чух, че е напълно изоставена. Така чух.
Не знам за вас, но имам добро чувство за тази планета.
Ами, тогава можем да вземем Старгейта.
Красива и умна.
Двете важни качества.
Р”- СЂ РЈРёСЉСЂ.
Здрасти, Джон. Тъкмо обсъждахме програмата за взимането на врати.
Да, чух.
А Луций знае за отлична планета, която да изследваме.
И това чух.
Разполагаме с информация, че Призраците са
разположили съюз от три кошера на тази планета.
Не, наистина ли?
- Информацията потвърдена ли е?
Не сме се уверили сами, но информаторите ни са достоверни.
Няма да пратим екип, докато все още има достатъчно Старгейтове за изследване.
Джон, изостанали сте с нормата на Родни.
Забрави нормата на Родни.
Няма да изложа екип на опасност.
- Знаете ли, подпол. Шепард е прав.
Не ме разбирайте погрешно, с вашите оръжия със сигурност
може да се отървете от някакъв малък лагер на Призраците. Ако въобще има такъв.
Но струва ли си риска? Независимо колко малък може да е.
Разбира се, хората могат да си помислят, че сте страхливци...
Престани!
- Подполковник.
Мисля, че си струва да разследваме.
Не. Няма да го позволя.
Джон, да не би да поставяш под въпрос властта ми?
Като се опре до сигурността на базата, със сигурност.
Отсега нататък, никой няма да мине
през тази врата, без мое одобрение.
Каква отвратителна настинка е пипнал.
Обикновено не е такъв, Луций.
Извинявам се.
- Неудобно ми е от него.
Всъщност е добър човек.
- Не виждам как.
Ако не се оправи, ще трябва да направим нещо.
Елизабет иска да прати екип, да изследва врата
при подозрение, че на планетата има Призраци.
Да не е полудяла?
Всички са полудели, Родни, не си ли забелязал?
Така е.
Трябва да разберем защо, без да привличаме внимание.
Работя по въпроса, но няма достатъчно от течността, трябва ми повече.
Ще отида в селото на Луций. Там трябва да има, просто ще взема малко.
Сам ли ме оставяш?
Каза, че ти трябва течността.
- Да, но мястото се е превърнало в лудница.
Някой трябва да остане. Просто стой далеч от лудите.
И изключи DHD-то, щом тръгна, никой да не набира, докато ме няма.
Шепард. Шепард!
Добре ли си?
- Къде е той?
Луций ли?
- Вие ли го взехте?
Ако сте го взели, не сме ядосани.
Сам дойде на планетата ми.
- Моля ви, върнете го.
Боли ни да сме далеч от него толкова дълго.
Винаги ли сте се чувствали така спрямо него?
- РќРµ.
Един ден, когато се върна от търговия с далечни
хора, ми разказа история, чудесна, мъдра история.
За нещо в което без да иска е стъпил.
И оттогава видяхме какъв невероятен човек е всъщност.
А преди това?
Срам ме е да призная, че отказах да споделя леглото му неведнъж.
А откакто го няма всички се разболяват. Нещата само се влошават.
РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ.
Виждали ли сте го да пие...
течност от едно малко шишенце?
Лекарството му.
- Трябва ли му? Мога да му занеса.
И двете можем.
- Ще се справя.
Ако ти донесем, ще го върнете ли удома?
Разбира се.
Входяща дупка. Кодът на подполковник Шепард.
И на следващия ден ми
стана жена, петата ми жена.
Какъв си мошеник, знаеш ли?
Шепард, ела. Трябва да чуеш това.
Луций ми разказваше невероятна история. Знаеш ли, че имат мармоти на планетата му?
Не са точно мармоти, но са гризачи, подобни на мармоти..
Нали казахме, че ще седиш настрана от лудите?
Ами, опитах се, но Луций беше загрижен за мен, затова дойде при мен,
Ронън ме държа притиснат до стената и с Луций си поговорихме.
Така ли?
- Нека ти кажа...
Няма защо да се притесняваме за този. Той е един голям тарикат, нали?
Къде е Елизабет?
- Готви ми нещо.
Какво?
- Не знам, каза, че е изненада.
Така че с Родни чакахме екипа да се завърне.
Мислехме, че си с тях.
- Тейла, Ронън и Бекет.
Изявиха желание да изследват M6H491.
Казах ти да...
- Изключа DHD-то, да, знам.
Съжалявам, не го изключих.
Но хайде де, това са Ронън и Тейла, мога да се оправят.
Ами Бекет?
- Той може да ходи на ръце, знаеше ли?
Показваше на Луций, преди да тръгнат. Трябваше да го видиш, беше на ръце и...
МакКей.
Не знаем със сигурност, че има Призраци на планетата.
Скоро ще разберем, нали?
- Да, със сигурност.
Атлантида, говори Бекет. Под обстрел сме.
Добре ли сте?
- Да, малко напечено, но сме добре.
Беше невероятно вълнуващо.
Ами, можем да приемем, че има Призраци на планетата.
Да, много.
Недей да преиграваш, Джон.
Шегуваш ли се? Прати екип, воден от Бекет
на планета пълна с Призраци. Как искаш да реагирам?
Ами, първо, те изявиха желание.
И второ - взехме билката.
Карсън, ще разказвам историята за смелостта ти с години напред.
Наистина ли?
- Да.
Пратил си ги за билка?
- Ние искахме да отидем.
Добре. Това преля чашата.
Не пипай.
Какво ти става, Джон?
Ние просто помагахме на приятел.
И няма нищо нередно с това.
Мисля, че нещо не му е наред.
Знаеш ли какво? Просто съм уморен.
От проклетата настинка е.
Извинявам се.
Може би трябва да си починеш.
Вероятно си права, трябва само да се наспя.
Какво прави това?
- Пуска екрана, показва информация.
Харесва ми.
Показва информацията, която ми трябва, когато пилотирам скачача.
Навигация, оръжия.
- Можеш да го управляваш?
И аз мога.
Да, Родни, след като получи генната терапия, която аз изобретих.
Аз съм роден с гена, което улеснява управляването на Древна технология.
Не е вярно. Не управлява това нещо по-добре от мен.
Момчета, не се карайте.
Ген казваш?
- Генетичен отпечатък, всъщност.
Позволява на човек, като мен, да управлява всяка технология в Атлантида.
Изобретих лечение, което позволява на хора, които не притежават гена, като д-р МакКей
също да използват технологията.
Наистина ли? Ген?
Лечение казваш?
Страхотно.
- Знаеш ли кое е интересно?
Ако погледнеш тук долу...
Докторе?
Може ли да поговорим?
- Извинете.
Мисля, че нещо не ми е наред.
Няма нищо, синко.
Признанието е първата стъпка.
Най-накрая прозря нещата, а?
Щом опознаеш Луций е много мъдър и мил и...
Защо се отваря покрива при скачачите?
Скачач 3 се включва. Кой е в него?
Не знам.
- Скачач 3, идентифицирайте се.
Скачач 3, идентифицирайте се. Затвори покрива.
Твърде късно, вече отлетя.
Ей, Карсън. Съжалявам за това.
РљСЉРґРµ СЃРјРµ?
- Водя те на континента, за твое добре е.
Повярвай ми.
Как е станало?
- Никога преди не се е случвало.
По принцип сме много стриктни.
Скачач изчезва, как така?
Охраната е видяла подполковник Шепард да носи
д- р Бекет към скачачите, малко преди скачача да излети.
Значи са били те в летящата машина?
Компютърът ми го няма. Таблет PCто. Изследванията ми бяха там.
Казах ви, че този човек е опасен. Трябва да ви кажа, че съм много разочарован.
Толкова съжалявам, Луций.
Прати екипи със скачачи, искам да ги намерите.
Много са добри. Ще ги намерят.
РўСЂСЏР±РІР° РґР° СЃРµ РІСЉСЂРЅР°.
- Не, не ти трябва.
Луций има нужда от мен, нямаш право така да ме отвличаш.
Считай го за намеса.
Вероятно не го осъзнаваш сега, но това,
през което преминаваш сега е нещо като... пречистване.
Сега, според изследванията, които Родни е
направил преди да се присъедини към фен клуба на Луций...
Течността, която той пие, съдържа някакъв химикал.
Взаимодейства с тялото и причинява отделяне
на феромон и има нещо за гама активност и преден ствол...
Предният ствол.
Частта от мозъка, отговаряща за положителни емоции.
Виждаш ли, затова ми трябваш.
Изглежда, когато хората са изложени отблизо, феромона ги кара да...
Можеш да им въздействаш лесно.
Колко повече са изложени, толкова по-зле става.
И е буквално пристрастяваща личност?
Така изглежда.
Глупости!
Виж сам!
Обзалагам се на година заплата, че течността в шишенцето
е някакъв екстракт, придобит от билката, която му донесохте.
Той ви е превърнал в слуги.
Ако е вярно, тогава защо ти не си засегнат?
- Настинката ми.
Едва дишам. А и не съм бил много наоколо.
Бих го отвлякъл и завлякъл някъде, докато ефекта на феромона премине, но
хората на планетата му започват да се разболяват
и изглежда ще станат по-зле преди да станат по-добре
не искам хората ни да минават през това.
- В момента ми го причиняваш!
Стегни се, Карсън.
Не си бил изложен толкова дълго. Виж...
Искам да намериш начин да спреш това нещо.
Трябва да има някакъв антидот.
РќРµ РјРѕРіР°.
- Можеш.
Можеш да го победиш.
Но той има нужда от мен.
Трябва да се връщаме. Търсим от часове.
Тъкмо тръгнахме МакКей.
Доста далеч сме от Атлантида. Луций сигурно се притеснява.
Мислиш ли, че се притеснява?
- Скачача 2, докладвай.
Отчитаме няколко признака на живот,
но може да са атосийски ловци, ще ги проверим.
Луций тревожи ли се за нас?
- Добре е.
Продължавайте да търсите.
Трябваше да остана с него.
Чакай малко.
- Какво има?
Не мърдай.
На зашеметяване е, нали?
- Да.
Хубаво.
Карсън, добре ли си?
Ще се оправя, щом се върна при Луций.
Защо го застреля?
Сега ще трябва да го носим до скачача.
Добро утро, подполковник. Извинявам се за условията.
Не ми се нрави, че Елизабет го направи.
- Стига с глупостите.
Е, тази твоя билка...
- Едно от най-великите ми открития.
Всъщност е единственото ми велико откритие.
Но трябва да признаеш, че е доста велико.
Как живееше преди това?
Бях хлебар. Пекох хляб.
Понякога и кифлички, по време на празници.
Значи това промени всичко?
Да.
Слагах я в хляба.
Обичам да експериментирам.
Забелязах, че хората започнаха да ме харесват.
Ами, мразеха ме по-малко. Но скоро започнаха да ме харесват.
И затова направих елексир. С години наред всичко беше наред.
Тогава Призраците установиха лагер върху
единствената планета от която взимам билката.
Не можех да се върна там.
И тогава ние се появихме.
РЎСЉРґР±Р°.
Всички искаха да помогнат. Затова им позволих.
Това е хубавото на тази билка.
Никой не бива наранен. Просто искат да ми помогнат, какво лошо?
Аз съм приятен човек.
Никога не бих ги накарал да направят нещо, което не искат.
Шест жени.
Понякога всички наведнъж.
Когато ти мине настинката, с теб ще си поговорим.
Лице в лице.
И мисля, че ще станем най-добри приятели.
И ти ще искаш да ми помагаш.
И ще ти харесва.
Предупреждавам те, Луций.
Ако се приближиш до мен, ще е последното. което правиш.
Няма нищо, подполковник. Не бързам.
Луций.
Кажи, Карсън?
- Приготвих генната терапия.
Страхотно, идвам.
Трябва да отида да ми бият инжекция. Ще поговорим после.
Генната терапия ли ще ти правят?
- Да.
Не ли е страхотно?
Ето. Готово.
Помни, работи само при 47% от тези, които го получават.
Имам късмет по рождение.
Единственият начин да разберем е да опиташ да управляваш нещо.
Добре.
Трябва около час, за да проработи.
Междувременно си почини, приятелю.
Добре ли си? Да ти донеса ли нещо?
РќРµ, Р РѕРґРЅРё.
Добре съм.
- Сигурен ли си?
Напълно.
- Няма да имам нищо против.
Столовата. Синьо желе с малко сметана.
Веднага.
Наистина трябва да поговорим за брак.
Скачач 1, тук контролна зала. Покрива е отворен.
Имате разрешение за полет.
Разрешение за полет. Толкова е вълнуващо.
Благодаря, Родни. Добре, ето.
Аз ще поема оттук.
Трябва да си в затвора.
Карсън!
Спести си думите, вече нямаш ефект върху мен.
РќРµ.
Карсън.
Трябва да сме приятели.
- Карсън не ти приложи генната терапия.
Какво?
Страхувам се, че е серум, който неутрализира химикала от билката ти.
И аз го взех.
Не знам какво значи това.
Значи, че ще можем да си поговорим лице в лице, както искаше.
Но единственото, което ще стане, е това, че ще хванеш настинката ми.
Защо се бави толкова?
Трябва да се кача там.
Чакай, чакай. Излитат.
Проработи.
Управлява го!
Лети, Луций. Лети!
РљСЉРґРµ РјРµ РІРѕРґРёС€?
- На почивка.
Достатъчно време, д-р Бекет да
даде серума на останалите, без ти да се месиш.
А после?
Ще те върна удома.
Сигурен съм, че хората ти ще се радват да те видят.
Ще го направите ли?
Без да сте под ефекта на билката?
След всичко, което направих?
- Ами, аз съм свестен тип.
Подполковник, не мога да ви се отплатя, много благодаря.
След като им дам серума.
Е, как беше пристигането на Луций?
Ами, не го убиха, но виждам разводи в бъдещето му.
Освен, ако първо не са го удишили.
Хората са се оправили. Съмнявам се да успеят.
Ако не открием, че е разкрил местоположението на Атлантида на някой.
Ако това стане му казах, че ще го намеря, ще го провеся и ще му отрежа...
Благодаря, схванахме идеята.
Всички тук наред ли са?
Добре сме.
Никаква желания?
Тайни копнежи за докосването му?
Достатъчно ни е срам и без постоянно да ни го напомняш, благодаря.
Добре. Съжалявам.
Да ми съобщиш какво е станало с изследването на билката.
Да.
Р РѕРґРЅРё.
Една малка кутия, за научни цели.
Изгори я.
- Всичката.
Веднага.
Хубаво.
Историята на живота ми.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.