Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E02 - Misbegotten (3) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E02 - Misbegotten (3) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида...
В момента, Земята няма кораби, които да се бият с корабите-кошер преди да я стигнат.
Дори и да ги настигнем...
Не знам колко ще издържим.
Смрадта на това в което са те превърнали никога няма да избледнее.
Нямаше ли да е по-разумно да пратите ZPM-а на Земята с Дедал?
Подполковник Шепард, вие ли сте?
- РљРѕР№ Рµ?
Долните хипердвигателите са най-ефективните цели.
Корабът е сериозно повреден.
Трудно ми е да намеря нещо, което да претоваря.
Нека Майки пробва.
Той ни помага.
Кошерът започна да стреля по кораба им, сър.
Телепортирай ги на мостика.
Последният удар извади извън строй
живото-поддържащата ни система, резервите не отговарят.
Единствения подходящ въздух в обсег от няколко светлинни години е на кошера.
А също и призраците.
- Освен, ако не пратим газа.
Ще довършим плана, който започнахме.
Можете да започнете да пращате хора, сър.
Всичките са хора, а въздуха е наред.
Мисля, че прескочихме трапа.
Входяща дупка.
Отваряне на ириса.
Получаване на видео предаване.
SGC, тук е Атлантида.
Тук съм, Тейла.
Някаква вест от хората ни?
За съжаление - не.
Но кораба-кошер, който следим все още е на път към Атлантида.
Очакваме скоро да пристигне.
Включете невидимостта.
Включвайте.
Невидимостта включена.
Ами защитите ни?
Всички батареи са на линия,
а д-р Бекет е включил контролния стол.
Свържи ме с него.
Карсън?
- Елизабет?
Как си?
- О, страхотно, мерси. Ти?
Съжалявам, че те подлагам на това.
Но ти си единствения, освен подполковник Шепард и генерал О'Нийл,
който е изстрелвал дрон от онзи стол.
По ирония на съдбата, без малко да убия точно тях двамата, когато го изстрелях.
Ще се справиш.
- Нужно ли е?
Нали сме пуснали невидимостта, сигурно няма да ни намерят и просто ще си тръгнат.
Бих се съгласила с теб
но този кораб се движи много по-бързо от другите кораби-кошери,
което значи, че или е единия от тези, които Дедал преследва,
или са споделили информацията,
която са откраднали от нас с другите Призраци.
Така или иначе, невидимостта може да не ни помогне много.
Страхотно.
Кошерът излезе от хиперпространство.
Д- р Бекет, бъдете в готовност.
Получаваме сигнал.
Атлантида, говори Шепард. Обадете се.
Джон?
- Успели са?
Нямаме храна, вода и не сме спали с дни, но да, успяхме.
Моментът не подходящ да стреляте по нас.
Все пак, не ни се иска да повредим новия си кораб-кошер.
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
Говори Дедал. На чисто сме.
Разбрано.
Съжалявам, че така се промъкнахме, док. Комуникациите не работят.
Без малко да ви сваля.
Добре се контролирахте. Ще съм още по-убеден във възможностите ви следващия път.
Следващ път? Не, не, не...
Ретровирусът добре сработи.
- Наистина ли? Колко са?
Ами, корабът не беше пълен, но все пак, има няколко.
Това са... няколко?
Официалната бройка е малко под 200.
Доста умряха по време на битката.
А още повече се избиха един друг, когато газът започна да ги променя.
Имаме късмет.
Такъв кораб може да превозва хиляди.
Не ме разбирайте погрешно, д-р Уиър.
Не съм тук, за да ви поучавам относно моралните усложнения на ситуацията ви.
В края на краищата, МНС няма официална позиция по въпроса.
Защото когато има трудно решение за взимане, изведнъж нямат мнение по въпроса.
Животите на 200 бивши Призраци не стоят високо в списъка им с приоритети.
Но начина по който сте се справила с наскорошната криза
и честно казано, начина по който отговорихте на тяхната власт
а и все още го има проблема с това дали информацията
която е позволила на тези кошери да стигнат
толкова далеч е предадена на други колонии на Призраците.
Според Майкъл, не е.
Не трябва да ви казвам, че желанието ви да се
доверите на този Призрак не е много силна защита.
Не знаех, че ми трябва защита.
Вижте...
Пегас е толкова далеч.
Никога не са мислили, че Призраците ще са
заплаха за някой извън членовете на експедицията.
Тяхното възражение Атлантида да бъде поставена
под военно управление ме постави в тази позиция.
Нищо не възражда привързаността към военните
като заплахата от нашествие от извънземни, които се хранят с хора.
Майкъл?
Независимо от това че спасих живота на
подполковник Шепард и че му помогнах да спре кошерите.
Вие пак ме поставяте под стража.
Ти и преди си злоупотребявал с доверието ни.
Доверие?
Тогава бях ваш затворник и въпреки това, което направих за вас...
Отново съм затворник.
Не мога да кажа, че съм изненадан.
Не бях добре дошъл сред моя вид, защо да бъда тук?
За какво говориш?
Тя ме гледаше, сякаш бях нещо нечисто.
Може би на външен вид приличам на Призрак,
но доколкото те се интересуват, аз съм...
Ето защо се нуждая от помощта ти.
Какво искаш?
Не мога да остана тук и не мога да се върна при Призраците.
Което значи, че трябва сам да поема по път.
А за да направя това..
Ми трябват припаси... и кораб.
Благодарни сме за помощта ти,
но никога не можем да те пуснем с информацията, която имаш.
Тогава ме убийте сега!
Има и друг начин.
Отново да взема лекарството.
- Да.
Това, което съм, не е болест, която можете да излекувате.
Животът ти като човек може да е дълъг и изпълнен.
А ако не помня какво или кой съм бил...
Ако това съзнание е изтрито...
Каква е разликата между това и смъртта?
А ако си спомня и се върна към истинската си природа...
Какво ще стане тогава?
Д- р Бекет е напреднал значително.
Лекарствата са по-ефективни.
А рано или късно може да открие постоянно решение.
Ако наистина го вярвате,
онези Призраци, които трансформирахте нямаше да са в стазиса на кораба.
Щяха да са тук, наслаждавайки се на гостоприемството ви.
Влез.
Р”- СЂ РЈРёСЉСЂ?
Г- н Уозли.
От МНС решиха, че засега, вие трябва да продължите
да ръководите експедицията в Атлантида.
Изненадана сте?
Да, изненадана съм.
Явно това значи, че международното недоверие в американските военни
е далеч по-силно от страха им от извънземни, които се хранят с хора.
Истината е, че делегатите са се разделили.
За да не навлязат в застой,
те решиха временно да ви възстановят на поста ви,
който ще зависи от подробен доклад върху ситуацията в Пегас.
Съставен от...
- Мен.
Ще дойда в Атлантида с вас.
Някога били ли сте на друга планета, г-н Уозли?
Да. Веднъж.
И как мина?
Едва не ме убиха.
Ами, ще се постараем това да не става този път.
Разбрах, че SGC са помолили Асгардите за превоз.
Знам, че нямат много кораби, с които да ни услужат сега,
но това ще съкрати почти две седмици пътуване.
Никога не съм срещал Асгард.
Мисля, че ще ги обикнете.
Имат страхотно чувство за хумор.
Наистина ли?
РќРµ.
Разбра ли вече как да управляваш това нещо?
И да го управлявам и да го въртя като пумпал.
Не мислеше, че ще е трудно, нали?
Просто потвърждава, че увереността ми в теб е бил оправдана.
Засега можем да накараме кораба да отговаря само на най-простите команди.
Ами, това не ни върши работа.
- Наистина ли?
Виж, всичките по-сложни системи, като управлението,
отговарят на Призрачен невронен интерфейс, по същия начин, по който...
скачачите могат да бъдат управлявани от хора с Древния ген.
Значи ни трябва Призрак, който да го управлява.
Работя върху ръчно отменяне...
Просто нямам много късмет все още.
Ами Тейла?
Тейла има онова Призрачното генно нещо. Може би тя ще може да го управлява.
Струва си да опитаме, но това не е единствения проблем.
Поне половината генератори на кораба ги няма.
Дори и да имах достъп до резервни части, което нямам,
се съмнявам, че щях да мога да го поправя.
Ако искаме да управляваме това нещо и да се надяваме за оръжия,
трябва да намалим текущото поемано захранване.
Което значи?
Което значи, че не можем вечно да държим 200те затворника, които са в стазиса.
Ти ли си главореза ми?
Иска ми се.
Радвам се, че няма да си спомня това.
Добре. Това е странно.
Какво? Просто някакви хора.
- Знам какво са, всъщност.
Ами, задръж го за себе си и се опитай да се държиш нормално.
Подполковник Шепард. Трябва да говоря с вас.
Съжалявам...
Казвам се Лейтън. Или поне така ми казаха.
Добре.
Много от нас имат въпроси, подполковник.
Като например колко дълго ще ни държите тук.
Това зависи от д-р Бекет.
- Той каза, че не знае.
Което значи, че не знае точната дата.
Съжалявам, това е медицинска ситуация, а той си има медицински причини.
Вие сте под карантина.
Защо само мъжете?
Жените ви са имунни към болестта, също и повече от моя народ.
Разказахме ви това няколко пъти.
Знам, просто...
Докато д-р Бекет не реши, че сте наред, нищо не мога да направя.
Как върви?
- Ще ми трябва повече време.
По-добре ще ти е да провеждаш тези изследвания в Атлантида.
И какво, просто да ги оставим тук?
Това беше плана, помниш ли, Карсън?
Но те все още не са готови.
Ти трябваше да ги научиш как да си прилагат лекарството сами.
Обучих няколко от тях като мои помощници.
Хубаво, тогава няма да има проблем.
Аз не само им забучвам игли в ръцете, подполковник.
Например, трябва да се уверя, че няма признаци на възвръщане.
Тази планета няма Старгейт. Няма как да се измъкнат.
Каквото и да стане, всичко е наред.
- Не това имам предвид.
Някои от тях да си спомнят нещо?
- Не мисля.
Лекарството ги поддържа стабилни, докато си получават дневната доза.
Нямаме хората или ресурсите да ги наглеждаме вечно.
Казвате, че ако не измисля нещо за постоянно,
рано или късно ще трябва да ги изоставим?
Рано или късно.
И тогава какво?
- Ще станат отново Призраци.
А без друг източник на храна, ще започнат да се хранят един с друг.
Ами, все още не съм готов да се откажа.
И независимо дали ви харесва, засега, те са хора и са моя отговорност.
Върнете се с кораба. Аз ще остана до първото презапасяване.
Това ще е поне след седмица.
Донесли сме им достатъчно храна, за да оцелеят,
докато не започнат да си отглеждаш собствена.
Ще съм в безопасност.
Ще оставим охрана с теб.
Какво каза той?
Нищо. Нищо не иска да ни каже. Крие нещо.
Като например?
Знам само, че нещо не е наред.
Всичко, което са ни казали, за нас, за света ни,
за чумата, за това как са ни спасили...
Не помня нищо.
Защото загуба на паметта е един от признаците.
Откъде знаеш, че е така?
Не ги познаваме.
Дори и самите нас не познаваме.
Те ни помагат.
Като ни държат тук с едвам стигаща храна
и без да знаем кога и дали ще ни позволят да си тръгнем?
Аз казвам, че това не стига.
Какво предлагаш?
Те имат само шепа войници.
Ние ги превъзхождаме 10 към едно.
А после?
Те имат някакъв кораб. Така сме дошли тук.
Ако имаме заложници...
- Ами, ако казват истината?
И ние наистина носим някаква смъртоносна чума?
Дори и ако някак си оцелеем и се измъкнем
само ще разпространим тази болест, където и да отидем.
Искаш ли да поемеш този риск?
Ако не действаме преди кораба да си тръгне, ще сме зарязани тук завинаги.
Майкъл е прав, Лейтън. Прекалено е рисковано.
Полковник Колдуел.
- Г-н Уозли.
Нещо против да се присъединя?
- Не, разбира се.
Как върви настаняването?
- Не мисля, че съм за тази униформа.
Повече би ви отивал костюм.
Повярвайте ми, провеждал съм много такива разследвания, за да знам
че никаква маскировка няма да прикрие кой съм или какво правя тук.
Очаквате да не ви сътрудничат?
Просто водим разговор.
Като командир на Дедал,
текущите ми заповеди са да помагам тук, когато е възможно,
но... не съм член на тази експедиция.
Не отговарям пред МНС.
И освен, ако началниците ми не ме инструктират другояче,
Не е нужно да отговарям на въпросите ви.
Единствената причина, поради която не сте военния началник на Атлантида
е че д-р Уиър настоя този пост да заеме подполковник Шепард.
Ако тя напусне, вие сте най-вероятния кандидат за този пост.
Не затова сте тук.
МНС не иска военизиране.
Просто се страхуват, че може да нямат друг избор.
Мисля, че вече сте говорил с д-р Уиър.
Не. Просто съм бил наоколо, достатъчно, за да знам какво става.
Звучиш, сякаш казвате, че няма да се изправите срещу д-р Уиър
само защото не сте сигурен в резултата.
Не, това, което казвам, г- н Уозли...
Е приятна вечер.
Вие се връщайте на кораба.
Добре, док, последен шанс. Опаковали сме и сме готови да тръгваме.
Подполковник, имаме проблем. Лейтън го няма.
Не дойде за инжекция и никой не го е виждал. Нали?
РќРµ, РЅРѕ...
- Но какво?
Няма нищо, Майкъл. Кажи му това, което ми каза.
Лейтън е убеден, че всичко това е една голяма лъжа.
Опитах се да му кажа, че се опитвате да ни помогнете,
че може би болестта си играе с ума му,
но... той не ме послуша.
Казваш, че не се е изгубил, а че се крие.
- Възможно е.
Подполковник, мисля, че е най-добре да го намерим възможно най-скоро,
преди някои признаци на чумата да се проявят.
Добре, ще организираме група за търсене.
Искаме да помогнем. Той е един от нас.
Намери ли нещо?
- Нищо.
Морисън, докладвай.
Наближаваме реката. Няма и след от него, сър.
Добре, дръж ме в течение.
Майкъл...
- Лейтън!
Какво правиш тук?
- Доказвам теорията си.
Пропусна една инжекция.
- Знам, но започвам да си спомням.
Само откъслечни неща, картини в главата ми,
но определено си спомням нещо.
Не виждаш ли какво значи това?
Те не ни лекуват, те ни поддържат така.
Трябва да действаме. И то бързо.
Съжалявам, но трябваше да останеш в лагера.
Подполковник Шепард.
- Кажи.
Намерихме го, сър.
- Къде се намирате?
Наполовината път по билото, на юг от лагера.
Сигурно се е опитвал да се спусне и се е спънал.
Какво? Ранен ли е?
Не, сър. Мъртъв е.
Приготвих инжекциите за първата група тази сутрин.
Тръгвай.
Ще се оправиш, Мерик. Правил си го десетки пъти.
Освен това, има работа тук.
Ще изследвате тялото?
Ами, причината за смърт е очевидна.
Вратът му е счупен.
Но мога да проведа няколко изследвания, които ще ми помогнат с изследванията ми.
Поне нещо добро може да излезе от това.
Всички преживяхме много през последните няколко седмици.
Искам само да кажа, че
това, че ви виждам сега, как седите пред мен
че гледам лицата ви
кара ме да се чувствам много...
Не е нужно да го казваш.
Ние се чувстваме по същия начин.
Значи и тя е гладна?
Тейла, разбрах, че управляването на кошера не е било много приятно преживяване?
Невронният интерфейс е доста изтощаващ.
А това беше летене само в права линия.
Никога няма да може да направи нещо сложно, като бойна маневра или работа с оръжията.
Колко маневри можеш да направиш с ръчния ти интерфейс?
Ами, стоенето на едно място брои ли се за маневра?
РќРµ.
Съжалявам, че закъснях. Интервютата ми са малко по-дълги от колкото очаквах.
А вие сте...
Ричард Уозли. Той е главната връзка на международния съвет,
наблюдаващ експедицията в Атлантида.
Той ще проведе интервюта с всеки от вас.
Както и ще наблюдава всички срещи на старшия състав.
Да.
Е, какво пропуснах?
Родни тъкмо щеше да ни разкаже за напредъка по адаптирането на управлението на кошера.
Чудесно. Моля продължете.
Благодаря.
Д- р Бекет, говори лейтенант Морисън. Къде се намирате?
На билото, където намерихме тялото на Лейтън.
Ако нямате нищо против въпроса ми, док, какво правите там?
Исках да проверя нещо. Мисля, че може би имаме проблем.
Какъв проблем?
Толкова се бях заел да изследвам тъканта на Лейтън, че почти не забелязах.
Почти не сте забелязали какво?
Няма достатъчно кръв на земята, което значи, че сърцето му не е биело, когато е паднал.
Определено е умрял, когато врата му се е счупил,
но започвам да си мисля, че останалите му травми са направени след смъртта...
Вероятно, за да изглежда, като злополука.
Вижте, ще се стъмни скоро. Най-добре се връщайте и ще говорим, когато дойдете.
Добре.
Тази злополука ме води на мисълта, че лъжите,
които сте казали на тези хора не издържат.
Една враждебна реакция от 200.
Наистина ли имате надежда, че този малък научен проект ще издържа в дългосрочен план?
Това не е научен проект.
Може да не сте целили да създадете това общество, но го създадохте.
Направихме това, което трябва, за да оцелеем.
Сигурен съм, че по онова време идеята е изглеждала добра.
Но дори и ако д-р Бекет измисли нещо за дългосрочно решение,
дали ще им се доверим достатъчно, за да ги смесим с някое общество от нормални хора?
Вероятно не.
- Което ме води на първия въпрос.
Какво искате да кажа?
Подкрепих решението на Елизабет да се сключи съюз
с Майкъл и подкрепих решението й да сложи всички онези...
хора на планетата.
Тази подкрепа не е много убедителна, когато се колебаете да ги наречете хора.
Просто от политическо любопитство...
Колко неприятности ще ти докарам, ако ударя този Уозли по главата?
Може ли да попитам защо искаш да го направиш?
Просто ми идва отвътре.
И подозирам, че следващия път, когато го видя, няма да мога да се сдържа.
Може дори да не се наложи да каже каквото и да е било.
Никога не съм те виждала такъв. Какво ти е казал Уозли?
Освен да поставя под съмнение всяко решение, което си взела?
Джон Шепард, да не би да защитаваш честта ми?
И... ме съдеше за това, че се съгласявам с теб.
Ами, не го съди прекалено много.
Мисля, че от всички обкръжили вълци, той е най-питомния.
Всъщност, дори може да убеди другите да ни оставят намира.
Добре, значи...
Никакво удряне по главата.
Важно е намерението.
Лейтенант Морисън...
Говори д-р Бекет. Обадете се.
РњРѕСЂРёСЃСЉРЅ...
Опасявам се, че лейтенанта и хората му... не са на разположение.
Майкъл, слушай. Болен си. Трябва да си вземеш лекарството.
Прекалено късно е, докторе.
Достатъчно от паметта ми се върна,
за да знам, че сте ми причинявали това не веднъж, а два пъти.
Видели сте колко съм бил наранен...
колко предаден съм се чувствал първия път.
Ами, опитайте се да си представите какво чувствам сега.
Защо ти трябваше да убиваш Лейтън?
Той беше пречка.
Знаех, че единствения ни шанс е да чакаме, докато
подполковник Шепард не си тръгне с войниците... повечето от тях, поне.
Но кораба го няма, какъв е смисъла? Няма как да се измъкнете.
Тук грешите.
Какво има, Родни?
- Сензорите засякоха кораб-кошер.
Насам ли идва?
РќРµ.
Чакай малко. В това няма смисъл.
Какво?
Със сегашния си курс, се е запътил право
към планетата на която оставихме Бекет и затворниците.
Няма причина Призраците да са заинтересовани от тази планета.
Няма Старгейт, а дори няма и признак, че някога е поддържала човешко население.
Напълно извън желанията им е.
Мисля, че трябва да обмислим възможността да има изтичане на информация.
Искате да кажете шпионин?
- Не е задължително да е в града.
Без да изключваме нищо, бих започнал със
съсредоточаване върху контактите ни сред местните населения.
Включително и...
- Ако мислите, че някой атосиец...
Да не прибързваме.
Не ли е вярно, че има хора в тази галактика,
които служат на Призраците и дори ги почитат?
Колко трудно би им било да проникнат в някой от съюзниците ни?
Г- н Уозли, мислите ли, че обявяваме тази информация из целия град?
Ако Призраците имат такова ниво на вътрешна
информация, щяха да са тръгнали към Атлантида,
не към някоя безименна планета с няколко стотин човека на нея.
Засега, трябва да махнем онези хора оттам,
защото ако Призраци ги намерят и разберат какво са...
Ще имаме проблем. Отново.
С колко време разполагаме?
- Два дни.
Ами, можем да... вие може да избързате с Дедал.
Хипердвигателят все още не работи, на Хърмиод му трябват поне още 24 часа.
Трябва да пришпориш малкия му кльощав...
- И така едва ли ще стане.
Ако тръгнем сега с кораба-кошер...
Ще е на косъм.
Какви са ни шансовете да оцелеем в битка?
Ако ръчния интерфейс проработи, бих казал... по-малки от нищожни.
Направи каквото можеш по пътя.
Колко са се превърнали обратно?
Онези, които видя в гората и още няколко.
А другите?
Те ще послужат, като дар към кошера, който идва за нас.
Това не е честно.
- Силните оцеляват, докторе.
Малцината от нас, които осъзнаха, че
нещо не е наред, се събраха и измислиха план,
дори и докато взимаха лекарството.
По-слабите умове сред нас, ще останат в това състояние,
благодарение на лекарството ви,
и обучението, което вие ни осигурихте.
Ако паметта ти се връща, трябва да си спомниш какво е станало
миналия път, когато се опита да се върнеш при Призраците.
Ще бъде достатъчно, за да избягам оттук!
- Тогава за какво съм ви?
Трябва да има причина да ме държите жив!
Трябва да знам какви вторични мерки е взел подполковник Шепард преди да тръгне.
За какво говориш?
Колкото повече паметта ми се възвръща, толкова повече започвам
да се съмнявам, че би ни оставил тук без да е взел някакви мерки.
Няма начин да се махнете от планетата. Това са мерките!
Колко години от живота ти трябва да ти
отнема преди да ми кажеш това, което искам да знам?
Това не е голяма заплаха, като знам, че ще ме убиете така или иначе.
Подценявате се... докторе.
Виж! Не ми казват тези неща. Аз съм само доктор.
Може би не трябваше толкова да бързате да убивате лейтенант Морисън.
Не обичам да разпитвам военни.
Те са като нашите бойци.
Без въображение, с неподвижни мисли...
Но вие, от друга страна,
сте обучен да поддържате отворен ум,
и имате силно чувство на съпричастие към другите.
Не е толкова силно, колкото беше, повярвайте ми.
Точно вие ми трябвате.
А сега...
Да започваме.
Имаме ли вече оръжия?
- Горе-долу.
Какво значи това?
Можем да стреляме, но не и в някоя определена посока.
Ще трябва да се постараеш.
Повярвай ми, никой не иска да надживее тази мисия повече от мен,
използваме много от захранването, за да поддържаме тази скорост.
Няма да ни е останало много с което да се бием.
Толкова бързи сме, за да избегнем битката.
Да, на теория.
Продължавай да работиш.
Атлантида, говори Дедал. Готови сме да тръгваме.
Сигурен ли сте, че искате да направите това, полковник?
Разбрах, че Хърмиод не се радва особено, че натоварвате хипердвигателя толкова скоро.
Каза, че ще летим, макар и с неохота. Дали се радва не е от значение.
Така или иначе, сигурен съм, че подполковник Шепард ще оцени помощта.
Благодаря ви.
Дедал, край. Задайте курс.
Да, сър.
Това е. Излязохме от хиперпространство.
Добре ли си?
Мисля, че успях да установя стабилна орбита.
Добре. Добра работа.
Някаква следа от другия кошер?
- Не, на чисто сме.
Добре, свържи ме с лагера.
- Секунда само.
Странно.
Няколко вторични системи се включиха.
Ти си гений, Родни.
Така е, но не аз го направих.
Сякаш сами се събудиха.
Изглежда са свързани със сензорите.
Корабът трябва да е засякъл нещо и да ги е включил.
Какво е засякъл?
Призрачни признаци на живот.
От планетата?
- Колко?
Двайсет или трийсет.
- Ами човешки?
Доста над сто.
- Значи някои са се възвърнали.
Ще се хранят едни с други.
Ами д-р Бекет и екипа на лейтенант Морисън?
Нямам как да ги разпозная от другите човешки признаци на живот.
Така или иначе не мога да кажа със сигурност.
Как са се свързали с кораб от толкова далеч?
Нямам идея. Тейла, ти какво мислиш?
Възможно е ако група от тях действат заедно да общуват на по-големи разстояния.
Човек се учи, докато е жив.
И живее още, да се надяваме.
Ами мерките, които взехме? Каква ще е засегната зона?
Всички в радиус от пет километра ще загине.
Сигурен ли си? Нямаме право на грешка.
Ударната вълна не спира точно на пет километра.
Ами тези, които са все още хора?
Нищо не можем да направим за тях.
Ами, може да не ги изгаряме.
Ако Майкъл си е върнал паметта, досега всички може да
знаят за Атлантида и как да намерят Земята. Не можем да рискуваме.
Щом изкараме хората си, давам ти сигнал, а ти взривяваш атомната бомба.
Карсън...
В полусъзнание е.
Намери ли другите?
Хранили са се с тях. Не е останало много.
Помогни ми да го вдигнем.
Хайде де...
Родни, обади се.
- Какво става?
Карсън е с нас. Морисън и екипа му са мъртви.
Връщаме се.
На чисто сме. Взривявай.
Разбрано.
Детонация след три, две,
едно...
Сега виждате какво всъщност мислят за нас.
Не разбирам.
Бомбата получава сигнал за взривяване.
Ако не я бях обезвредил...
Всички щяхме да сме мъртви.
Р РѕРґРЅРё?
Не разбирам.
Какво стана?
- Искаш да кажеш какво не стана.
Искаш да кажеш, че бомбата не се е взривила?
Стигнали са до нея.
Не можем да позволим Призраците да бъдат намерени от кошера.
Захващай се с оръжията, Родни. Никъде няма да ходим.
Да търсим ли затворника?
Няма смисъл. Вече е на кораба им.
Във всеки случай...
Той изпълни целта си.
Няма какво друго да правим, освен да чакаме братята ни да ни спасят скоро.
Как вървят оръжията?
- Не можем да уцелим и плевня.
Корабите-кошер са сто пъти по...
Огромна летяща плевня, не можем да я уцелим.
Ами уцелването на неподвижна цел?
- Всяко движение в космоса е относително.
Говоря за планетата.
- Ами, това може и да можем.
Прицели се в лагера.
- Чакайте малко.
Обсъждали сме го и преди, док. Нямаме друг избор.
Можем да слезем със скачач и да вземем възможно най-много.
Нямаме време. Другия кошер ще е тук всеки момент,
а ние няма да оцелеем битката.
Решението е мое.
Все още има над сто човека там долу, които мисля, че сме техните спасители.
Скоро ще са жертви на войната.
Трябва да бъде направено.
РћРіСЉРЅ.
Другият кошер! Поемаме сериозни щети!
Ами целта?
Трудно е да се каже колко точни сме били.
Обсипи цялата зона. Не можем да си позволим грешка.
Двигателите не работят! Изпускаме атмосфера!
Захранването ще откаже!
Докладвай.
- Достигнахме планетата, сър.
Изведете ни от хиперпространство.
Останки от кораб-кошер, сър.
Признаци на живот?
РќСЏРјР°, СЃСЉСЂ.
Ами планетата?
Нищо не засичам.
Разбирам.
Дедал, говори Шепард. Обадете се.
Шепард, къде по дяволите сте?
О, да. Извинете.
Засичаме скачач, сър. Пет признака на живот.
Навреме стигнахте, полковник. Тъкмо обмисляхме дългото завръщане към къщи.
Все още не сте сигурни дали някои от Призраците на планетата са оцелели?
РќРµ СЃРјРµ СЃРёРіСѓСЂРЅРё. РќРµ.
Хората ми са били заети с тяхното оцеляване по това време.
Разбираемо.
Но естествено това, че са били в това положение е моя вина.
Ако просто се бях отървала от онези затворници,
нищо такова нямаше да стане.
Нали това ще напишете във вашия доклад?
Всъщност точно обратното.
Вашето решение да стреляте по лагера от орбита е елиминирало заплахата.
Поне се надявам да е била елиминирана и вашето
решение е позволило на екипа ви да избяга.
Не аз взех това решение.
Но щяхте.
Ако, хипотетично, д-р МакКей беше успял да поправи комуникациите на кошера.
И ако вие бяхте осведомена за ситуацията...
Ами, аз... Може би щях.
Това ми стига.
- Но не стана така.
МНС не трябва да знае това.
Всъщност, те не искат да го знаят.
Виждате ли, в моята работа, понякога е важно да не се
позволява на неудобни факти да се изпречат на пътя на голямата истина.
А истината е...
Че вие трябва да останете тук, начело на тази експедиция.
Засега.
Наберете Земята, моля.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.