Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E01 - No Man's Land (2) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 3/Stargate Atlantis S03E01 - No Man's Land (2) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида:
Ще ти трябва име. Майк харесва ли ти?
Ретровирусът работи. Виж го само.
Превръщам се в това, което съм.
Не само, че скъпия ни лейтенант се е върнал при Призраците,
ами е отнесъл с него и знанието, че Атлантида все още съществува.
Засякохме кораб-кошер на път към Атлантида.
Мисля, че можем да приемем, че това е Майкъл.
Ретровирусът ще ни позволи да се храним с вражески Призраци.
Получаваме информация.
- Какво е?
Всичко, което ни се е искало да знаем за технологията на Призраците.
Щом сме в обсег, ще можем да телепортираме
газа на борда и готово - един кораб-кошер деопризрачен.
Има промяна в плановете.
Два кораба-кошер стрелят по нас, сър.
Единият е приятелския.
Кралицата иска да станете свидетели на труда си.
Из схемите на Призраците имаше компютърен вирус тип червей.
Какво са взели?
Местоположението на всеки свят в базата ни данни.
С изтребителите можем да отстраним
хипердвигателите им и да си набавим време.
Тръгвай.
Щитовете са на 60%.
Приближават вражески сили.
- Дагър едно и две, пазете ни.
Разбрано.
Половината преследват Дагър три и четири.
Другата половина преследват нас.
Поемаме удари. Загубих генератор.
Намалете по мой сигнал.
Сега.
Фокс 4.
На чисто сме. Продължете със захода.
Щитовете са под 20%.
Подполковник Шепард, върнете крилото си на кораба,
трябва да се махаме възможно най-скоро.
Две минути и ще изключа хипердвигателите им.
Освен ако не изключите и оръжията им, няма да ни помогне много.
По дяволите.
Дагър 2, покривайте ме, докато захождам към хипердвигателя.
Разбрано, водач. На път сме.
Останалите дартове се връщат в кошерите.
Имате ли възможност за максимална тяга?
РќРµ.
Връщайте се към Дедал.
- Разбрано.
Кошерите отварят хиперпространствени прозорци.
Защо по дяволите го направиха?
Три от изтребителите се връщат, сър.
Шепард?
- Изтребителя му не е един от тях.
Засичам само отломки.
Ами предавателя му?
- Нищо, сър.
Изчезнал е.
Разбрано.
Добре.
РўРѕРІР° Рµ РЅРѕРІРѕ.
Старгейт Атлантида
Субтитри: Insaneboy.
Ничия Земя
Полковник Колдуел. Как вървят поправките?
Р’СЉСЂРІСЏС‚.
Загубихме няколко човека по време на атаката.
Да, така е.
- Съжалявам.
Аз също. Но сега не е времето да скърбим.
Току-що информирах генерал Ландри, трябва да се
обадим след час и да го информираме какъв ще е отговора ни.
Имам повреден кораб и много жертви, не знам какъв може да е отговора ни.
Искам да потеглите незабавно.
- Моля?
Докато все още са в обсег, трябва поне да се опитаме.
Знаете, че не можем да се бием в хиперпространство.
Радек?
Ами, очевидно са подобрили двигателите си
въз основа на информацията от базата ни данни.
Докладът за мисията "Аврора".
- Очевидно.
И все пак корабите са органични по природа.
Ще трябва да направят кратки паузи, за да се
възстановят от хиперпространствената радиация.
РљСЉРґРµ Рё РєРѕРіР°?
- Ще ми трябва време да пресметна.
Тръгвай.
Вижте, д-р Уиър, искам да тръгна след тези гадини, колкото и вие, но
Дедал не е в състояние да се бие в момента.
Щитовете ни са изтощени, няколко палуби не са достъпни.
Дори и ако успеем да ги настигнем, не знам колко ще издържим.
Ето защо пращам и Орион.
Повикахме го, веднага щом открихме вируса.
Той не е в много по-добра форма от Дедал.
Ще лети, а докато стигнете до корабите им, ще може и да се бие.
А ако не може?
В момента Земята няма кораби, които да могат
да атакуват Призраците преди да стигнат Земята.
Не можем да им позволим да стигнат толкова далеч, Стивън.
Знаете ли какво ме молите да направя?
Знам.
Трябва да се направят някои поправки.
Направи, каквото трябва.
Не могат.
Дори и ако са успели да установят къде е Земята,
няма да могат да стигнат дотам, не и ако не са...
Не и ако не са свалили нещо, докато са качвали плановете на корабите.
Нещо е станало, също както когато небрежно свалях порно.
Музика. Когато свалях музика.
Аз ги помолих да го направят.
Помогнал съм им да унищожат собствената ми планета.
Ако някой щеше да го направи, то това ще си ти.
Благодаря ти. Много ти благодаря.
Стига си се притеснявал, ами се съсредоточи.
Да се съсредоточа? Върху какво? Няма върху какво. Заклещен съм в пашкул.
Върху това как да се измъкнем.
- А, вярно. Естествено.
Как не се сетих за това? Чакай да пробвам.
Не, все още не мога да се движа.
Сигурен съм, че са се сетили да ги направят,
така че да не можеш да се измъкнеш, мъжки.
Добре. Не мога вечно да седя тук.
Освобождаване на захващащите клапи? Да Не
Ако ги ударя, докато са в хиперпространство, няма да разберат какво е станало.
Това въобще възможно ли е?
Няма причина да мислим, че тяхното
хиперпространствено поле е по-различно от нашето,
а ние не можем да изстрелваме изтребители от Дедал, докато е в хиперпространство.
Говоря само за маневри в полето, не за излизане от него.
Вие как мислите?
Подполковник?
- А? Какво?
Да.
Не те слуша.
Трябва да ги слушам повече.
Да, Майкъл?
Трябваше да ми кажете.
Че ще предадем Атлантидите.
Съчувстваш ли им?
- РќРµ.
Но не разбирам защо не съм бил осведомен.
Казах ви за плана им, защото мислех, че е подходящ начин да...
Жив си само, защото все още може да има нужда от теб.
Но се опасявам, Майкъл,
че смрaдта на това, в което са те превърнали
никога няма да изчезне.
След около един час Призраците ще излязат от хиперпространството.
РўСѓРє.
Тъкмо отвъд галактиката Пегас.
Там ще направят пауза от 15 часа.
Ако Дедал и Орион тръгнат по текущото разписание,
би трябвало да пристигнат за малко по-малко от 14 часа.
При пълна скорост.
Малък прозорец.
Това е единственият ни прозорец, сър.
Разбрано.
От международният надзорен съвет искат да ги информираш по въпроса.
Кога искате да набера отново?
Не сте ме разбрала. Имам предвид лично.
И имам предвид в момента.
Самият президент...
Не мога просто да си тръгна. Не и сега.
Опасявам се, че не вие решавате.
Тук има прекалено много развитие.
- Докторе.
Направила сте всичко възможно засега.
Искам да минете през Старгейта.
Чакат ви в залата ми за оперативки.
Р”- СЂ РЈРёСЉСЂ?
Разбирам.
Тейла...
чакаме няколко екипа да се завърнат от мисиите си.
Щом се върнат, искам да прекратите пътуванията
през Старгейта, докато това не свърши.
Разбира се.
И искам да набереш Земята, когато Дедал е готов да тръгне.
Знам какво да правя, Елизабет.
Разбира се.
Ще се видим, когато се върнеш.
- Благодаря.
Добре дошли на Земята.
- Благодаря ви, генерале.
Хубаво е да съм тук.
- Виждам.
Знаете ли, обмислих да не се подчиня на заповедта ви.
Нищо нямаше да можете да направите.
Правилно постъпихте, като дойдохте.
По средата на криза сме, генерале.
Това е напълно...
- Не ми се карай на мен, Елизабет.
Заповедта да се върнеш не беше моя.
Няма значение чия е.
Ами ако ти кажа, че е на президента?
Няма да ти повярвам.
И с право, но след няколко седмици,
пред прага ни може да има извънземни, решени да се хранят с човешката раса.
Президентът нямаше друг избор
освен да се съгласи с желанието на МНС да се върнеш и да обясниш действията си.
Е, какво всъщност искат?
Да сочат с пръсти, да си покрият задниците...
Наистина не знам как да отговоря на това, сър.
Те са бюрократи, Елизабет. Ще го хапнеш за закуска.
Имам работа.
Отдръпнете се.
Трябва да си седя тихо в помещението ми ли?
Знаеш ли, тези неща всъщност са доста удобни.
Учудващо топли, махат напрежението от гръбнака...
Предполагам, че са удобни места от които да видим края на човечеството.
Хабиш си силите, като говориш.
Добре, да кажем, че някоя фея дойде и ти изпълни едно желание,
и се измъкнем? После какво, а?
Все още сме на кошера,
все още пътуваме в хиперпространството,
вероятно в необятната празнина между двете ни галактики,
където няма дори планети, да не говорим за Старгейтове.
После какво, а?
Ще полетим към къщи на крилете на въображението?
Това ли ще правим, Ронън?
Можеш да си седиш тук и да умреш, ако искаш, но аз няма да се предам.
Добре. Ще го направя.
- Добре!
Добре. Време е да нанесем щети.
Ронън, Родни, чувате ли ме?
Р РѕРґРЅРё?
Знам, че е малко вероятно, но ако ме чувате, отговорете моля.
Ако сте близо до радио, отговорете. Трябва да знам къде сте. Момчета?
Подполковник Шепард? Вие ли сте?
Кой се обажда?
- Знаете ме под името Майкъл.
Извинявай... грешен номер.
Ронън и д-р МакКей все още са живи.
Какво ще правите с тях?
Ако искате да живеят, слушайте ме.
Ако приятелите ви ни преследват,
трябва да обезвредите тези кораби, за да могат да ни стигнат.
Ако наистина искаш да ми помогнеш, защо не го направиш?
Те ще разберат.
- Ти не си ли "те"?
Моля повярвайте ме, като ви казвам, че и аз бях измамен, като вас.
Не знам. Аз бях доста измамен.
Изглежда, подполковник, че в следствие от това, което ми направихте,
Призраците вече не гледат на мен, като на един от тях.
Ето защо искаш да ми помогнеш,
защото не се чувстваш приет.
Нямаме време да го обсъждаме.
Имаме време. Имам...
някъде три часа въздух.
Къде сте?
- Иска ти се да знаеш.
Трябва да знам на кое ниво сте, за да мога да ви напътствам.
Искаш да кажеш да ти се доверя?
Нямате друг избор.
Имам и още как.
Съмнявам се, че ще ми позволят да живея още много,
а много бих искал да продължа да живея.
Ако искате да оцелеете,
предлагам да ми кажете къде сте.
Извън кошера, в изтребител, който тъкмо ще удари кораба ти.
Все още ли искаш да помогнеш?
Най-ефективните цели са долните хипердвигатели.
Да и аз това си мислех.
Предлагам да действате веднага, преди да ви открият.
Водачът на кошера ни представи сценарий, които ни поставя времеви ограничения.
За да побързаме с решаването на проблема
разпространихме файла.
- И им паднахте в ръцете.
Да.
Ако трябва да сме честни,
д- р Уиър ни информира за всяко предприето действие.
А ние подкрепяхме предложенията й, знам...
но очевидно, не сме били запознати с всички факти.
Очевидно и ние не сме били, посланик.
Какви мерки сте взели, за да попречите на Призраците да стигнат Земята?
Координирах удар срещи корабите-кошер, когато ме повикахте.
С какво?
С всичко, което имаме.
- Разумно ли е?
Генерал Ландри ме информира
че поради предоставянето на флотата ни за борбата с Орай,
оръжейната платформа в Антарктида,
захранвана от чифт марк 2 генератори,
ще бъде единствената защита на Земята.
Мисля, че ще е далеч по-добре да ги спрем
докато все още са в обсега на Атлантида.
Няма ли да е по-благоразумно
да пратите ZPM-а обратно на Земята с Дедал,
и по този начин да гарантирате успешното действие
на оръжейната платформа, когато Призраците пристигнат?
Дедал понесе сериозни щети по време на първата битка.
За дълго пътуване с пълна скорост не може и да става дума...
и няма начин да знаем колко по-бързи са станали корабите на Призраците.
Бихте рискували животите на всички на борда на
онези кораби, за да поправите грешката си?
Дедал е в орбита на Атлантида, извършвайки важни поправки.
Все още има време да телепортираме ZPM-а на борда.
Но и двата плана изискват Дедал да тръгне до един час.
Тогава ако ни извините,
трябва ни известно време да обсъдим възможностите си.
Инструктирах Атлантида да се свърже с SGC
когато и Дедал и Орион са готови да тръгнат.
Ако искате да отмените заповедите ми,
заповядайте...
но първо ще трябва да ме уволните.
Чудя се какво ли ще ни направят.
Вероятно ще се хранят с нас.
Нали това... нали това правят.
Няма да се стигне дотам.
- Може би.
Земята вероятно ще се защити по някакъв начин...
което значи, че смъртта ще е мигновена...
освен ако не попаднем в капан на някоя горяща палуба или нещо такова.
Тогава ще изгорим живи.
Да изгорим живи или да се задушим.
Чудя се кое е по-болезнено, Призрак да ти изстиска живота или да изгориш жив.
Не мога да се сетя за нещо по-лошо.
Стига си говорил.
Знаеш ли какво? Накарай ме.
Какво правиш?
Откъде взе това?
Опитвах се да си освободя ръцете, за да го стигна.
Щеше ли да ти стане нещо, ако ми беше казал?
Може би щях да ти кажа, ако беше млъкнал поне за малко.
Какво? Стига си се мотал. Освободи ме.
Само, ако престанеш да говориш как ще умрем,
и как няма надежда.
Ами, сега има надежда.
Готово.
Малко помощ, моля.
Много е студено тук.
Предпочиташ да се върнеш вътре ли?
- РќРµ.
Сега какво?
- Какво?
Как да се махнем оттук?
- РђРјРё, РЅРµ...
Какво?
- Каза без повече говорене за смърт.
МакКей... Добре, извън пашкула сме и какво?
Все още сме на кораба без да можем да избягаме...
Поне не и живи.
- Ще измислиш нещо.
РќРµ Рµ РІСЉРїСЂРѕСЃ РЅР°...
- Ще измислиш нещо.
Добре. Може ли поне да отидем някъде другаде?
Можеш ли да махнеш това?
РќР° РіСЉСЂР±Р° РјРё.
РќР° РіСЉСЂР±Р°.
- Просто...
Е, какво искат да правят?
Все още спорят.
- Разбира се.
Входяща дупка.
Говори Атлантида.
По разписание трябва да се свържем с д-р Уиър.
Момент, Атлантида.
Все още не са решили.
И не искат да решат, г-н Уозли,
защото ако се съгласят или не се съгласят с мен
ще трябва да поемат някаква отговорност.
Предпочитат да имат някой, които да обвинят.
Ако дам тази заповед, така или иначе
ще имат кой да натопят, ако нещо се обърка. Всичко е част от играта.
Г- жо?
Тейла...
Да, Елизабет.
Кажи на полковник Колдуел да продължи по план.
И на добър час.
Ще му предам.
Хърмиод, какво е положението?
Щитовете са на пълна мощ.
Пренасочих цялото вторично захранване
за да подсигуря нивото на захранване за по-дълъг период.
Искам всички работещи батареи да са заредени с марк 3 бойни глави.
Това ще са всичките ни атомни бомби, сър.
Наясно съм. Искам да изключите всички предпазители, за да може
да изстреляме всичките си ракети, веднага щом излезем от хиперпространство.
Не знам дали е възможно.
- Направете го възможно, моля.
Да, сър.
Майор Лорн, наближаваме уреченото време на тръгване.
Зеленка твърди, че ще лети, сър,
но в момента само това може да прави.
Ще имате 13 часа, за да поправите оръжията и щитовете си
но трябва да тръгнем веднага, за да ги хванем. Готови ли сте?
Готови сме, сър.
Много добре. По мой сигнал.
Три, две, едно... сега.
Сигурен ли си, че МакКей и Ронън не са в района, който ще взривя?
Сигурен съм.
Късмет.
Мерси. Ще е като разходка в парка.
Много страшен парк...
пълен с чудовища, които се опитват да ме убият.
Не разбирам.
- Няма значение.
Операция "Това вероятно ще свърши зле" започва.
Целта е унищожена.
Изкарайте от строя и втория кошер възможно най-бързо.
Изтребителите им вече ще са тръгнали към вас.
Добре, време е за помощта за която говореше.
Казах ви да се целите в хипердвигателя.
Това вече го знаех.
Нищо не мога да направя.
Напротив. Извикай обратно дартовете.
Няма да ме послушат.
Не помагаш особено, Майкъл.
Р”- СЂ РЈРёСЉСЂ...
Какво мога да направя за вас, г-н Уозли?
Посланиците приключиха със събранието.
Тъкмо навреме.
Да. Сега биха искали да продължат с разпита ви.
Да, сигурна съм.
Моля?
- РќРµ.
Няма да седя там, за да поставят под въпрос всяко решение,
което съм взела през последните две години с което вече не са съгласни.
Д- р Уиър, знаете, че ви невероятно ви уважавам
но според МНС в момента не сте любимия им служител.
Ако Призраците стигнат до Земята, тогава това
да запазя работата си ще е най-малката ми грижа.
А ако планът ви проработи?
Тогава очаквам да си запазя работата, да.
Защото аз направих това, което те, очевидно, не могат да направят. Взех решение.
И факт е, че в момента, не можем да направим нищо повече
освен да чакаме и да видим какво ще стане.
Предай им поздрави.
Вървим вече почти цял ден, а все още не съм видял знак "Изход".
Рано или късно ще трябва да ям.
Мисля, че имам план.
Ти? Наистина?
- Знаеш много за тези кораби, нали?
Ами, може би. Защо?
Ако те заведа до контролен терминал
колко щети можеш да нанесеш?
- Какво искаш да кажеш?
Можеш ли да претовариш двигателите и да взривиш кораба?
Що за план за бягство е това?
Не съм казал, че е план за бягство.
- Що за план е това?
Ти си този, който казва, че няма как да се измъкнем.
Ако вече сме мъртви, предпочитам да ги вземем с нас.
Вероятно предпочитам да умра като герой, вместо като ядене.
Значи можеш да го направиш?
- Да, вероятно.
Това вече е приказка.
Не трябва да си тук.
Тя ме помоли да разпитам затворника.
Ако предпочиташ да го обсъдиш с нея...
Пуснете го.
Аз ще го поема оттук.
Малко ме притесни.
- Забави ги...
Поне за малко.
Трябва да стигнем до транспортен кораб и
да се надяваме, че приятелите ти ще ни намерят.
Не и преди да освободим Ронън и МакКей.
Сега сме на път към тях.
Това вече е помощ.
Излизаме от хиперпространство след 10 секунди.
Стреляйте веднага, щом прихванете целта. Не чакайте заповедта ми.
Пет, четири, три...
Ракетите са изстреляни.
- Има ли дартове?
Доста, сър. Прихващат ракетите ни.
Момента е подходящ, Орион.
Какво по дяволите?
Един от корабите ви атакува.
Първият им удар е нанесъл сериозни щети на този кошер.
Хубаво.
Другият кошер е невредим, но вашия кораб продължава да атакува.
Ще ми разказваш цялата битка, или ще се махаме оттук?
Насам.
Корабът се бие.
РЎ РєРѕР№?
- Няма значение.
За нас има значение.
- Защо?
Защото, ако са нашите, тогава шансовете ни
за оцеляване надскочиха нулата, със съвсем малко.
Ако са нашите, то тогава има още по-голяма причина да повредим кораба.
И да им помогнем да спечелят. А сега мърдай.
Една ракета уцели, сър.
Единият от корабите е поел сериозни щети.
Но другият е... Сър, Орион пристигна.
Другият кошер ги прихваща.
- Изстреляха ли оръжията си?
РќРµ, СЃСЉСЂ.
Отвори кодиран канал.
Майор Лорн, момента е подходящ да откриете огън.
Да, сър. Тъкмо това си мислех.
Дадох заповедта, но нищо не стана. Зеленка!
Опитвам се.
Имаме малък проблем с прехвърлянето на захранване от щитовете към оръжията.
Единият от кошерите стреля по вас.
Да, сър, виждам.
Изчакайте. Док, избиват ни.
Готово. Готово.
Изстрелване на дроновете.
Сър. Останалият кошер започна да стреля по Орион.
Прихванете ударите.
Орион няма щитове. Няма да стигнем на време, сър.
РљСЉРґРµ СЃР°?
Съжалявам.
Сигурно са ги взели за храна.
- РќРµ, РЅРµ.
Тези са прорязани отвътре. Избягали са.
Може да са навсякъде на кораба.
Ами, това е начало.
- Защо?
Каква може да е целта им?
Ако познавам Ронън, ще отидат някъде, където да могат да нанесат възможно най-много щети.
МакКей ще знае къде и как, така че...
Има контролна станция насам.
Още един изстрел, Зеленка! Само това искам!
Не мога да ви дам това, което нямам!
Щетите са прекалено много!
Трябва да напуснем кораба!
- Слушай ме.
Пожертвахме щита си за първия удар.
Корабът ще се взриви всеки момент, майоре.
Полковник Колдуел, опасявам се, че направихме
всичко възможно откъм нашия край.
Искаме незабавна телепортация на Дедал.
Пренесете ги тук!
Операционната им система е каша.
Слава богу, че помня DOS.
Повярвай ми, това беше невероятно смешно.
Свърши ли вече?
- Виж, корабът е сериозно повреден.
Трудно ми е да намеря нещо, което да претоваря.
Остави Майки да опита.
Той ни помага.
- Ти пък откъде се взе?
Успях да се закача на кошера преди да влезе в хиперпространство.
Добре си се сетил.
- Видях го в един филм.
Трябва да стигнем до Дедал.
Дедал е тук?
Първо трябва да стигнем до транспортен кораб.
Защо да ти се доверявам?
Защото аз ти се доверявам.
Защото аз така казвам.
Това не ми харесва.
- По-добра идея ли имаш?
Сами взимаме кораб и го оставяме тук.
Заради него сега съм жив.
Освен това, не мисля, че можем.
Отне ми дни да разбера интерфейса на дарта
а този кораб е доста по-голям.
- Не ми харесва.
Да, схващам, мразиш Призраците.
Особено него.
Можеш ли да увеличиш радио сигнала?
Искам да се свържем с Дедал възможно най-бързо.
Мога да опитам.
Дръжте се! Вероятно ще открият огън по нас веднага, щом излетим.
Страхотно. Денят става все по-добър.
Съжалявам, сър. Постарахме се.
- Няма за какво да се извинявате.
Всички батареи да стрелят по главния хангар. Стреляйте по моя заповед.
Дотогава прехвърлете цялата мощ на предния щит.
Имаме контакт, сър. Един кораб, вероятно транспорт,
Току-що напусна кошера и е тръгнал към нас.
Предава на нашите честоти.
Какво по дяволите искат?
- Може би искат да се предадат.
Едва ли. Да го чуем.
Говори подполковник Джон Шепард идентификационен код алфа седем танго три.
Моля отговорете.
- Отвори канал.
Подполковник Шепард, бяхме ви отписали.
Недейте да ми се разчувствате сега.
Вижте, МакКей, Ронън и Майкъл са с мен на транспортен кораб...
Майкъл?
- Да, сър, той има план, който ще ви хареса
но вероятно няма да мине много преди да започнат да стрелят по нас.
Кошерът откри огън по транспортния кораб.
Телепортирайте ги директно на мостика.
Полковник.
Подполковник, споменахте някакъв план?
Изключих заглушаващия им код, но е само въпрос на време, докато разберат.
Само трябва да пратите бомба.
Изстреляхме всичките си ракети по време на първата си атака.
Кошерът изстрелва дартове, сър.
Стреляйте по хангарите, всички батареи!
Изключете това!
Докладвай!
Планът проработи, сър.
Концентрирания огън по хангарите създаде голямо количество вторични експлозии.
Спряха да стрелят.
- Добра работа, полковник.
За щастие, равния резултат е победа за нас. Какво е положението на кораба?
Щитовете са изтощени и изпускаме атмосфера.
Запечатай всички палуби.
Да, сър, но последният удар изкара живото-поддръжката от строя
а резервната не отговаря. От сега
сме на това, което имаме.
Което значи?
- Което значи...
че след малко по-малко от девет часа, всички ще се задушим.
Ако не се притесняваме за щитове и оръжия
може да вземем части от другите ни системи
за да създадем, поне система, която да филтрира въглеродния двуокис.
Докато създадем нещо такова
нивата на двуокис ще са прекалено големи, за да може нещо такова да се справи с тях.
Струва си да опитаме.
Да, но така или иначе ни трябват повече електротехници и оксиженисти
от колкото има на този кораб.
Всеки и имам предвид всеки, който е държал нещо подобно да докладва при нас.
Екипи се събират на всяка палуба.
Браво, браво. Това е приказка.
Колко от тези имаме?
- Общо 20.
Колко човека имаме на борда?
- Около 200.
Значи за споделяне не може да става дума.
Страхувам се, че да, сър.
- Добре.
Остават за хората, които работят върху живото-поддръжката.
Тези хора трябва да са с възможно най-бистър ум.
И под "тези хора"...
- Да, аз ще съм един от тях.
До колко нива нямаме достъп?
- Седем.
Трябва да разберем дали има джобове с атмосфера при тях.
Може да си спечелим около още час от запечатаните райони.
Не можем да прехвърлим кислорода където ни трябва. - Да.
но можем да...
- Можем да стигнем до важни панели
които са били недостъпни. Да вкараме Шепард в изтребител.
Може да оглежда отвън.
Аз ще взема това.
Тези части са напълно отворени към космоса, Родни.
Дори няма джобове в които да те телепортираме.
Не можем ли да използваме костюми?
Космическите костюми бяха съхранявани в тези части.
Добре. Връщам се.
Разбрано.
Опита ли да прекараш захранването...
- Да, да, да.
Опитахме всичко.
Подкосмични комуникации?
Носим се между две галактики, Радек.
Атлантида няма кораб, който да прати, а дори и
ако успеем някак си да поправим антената
и да пратим съобщение до Земята,
ще им отнеме седмици да пратят някой да ни спаси.
Нямах предвид да молим за помощ.
Мислех просто да им кажем, че сме спрели Призраците,
и да уведомим някой за жертвата, която направихме.
Ами, благородна постъпка.
Но предпочитам да дам последния си дъх за това да си набавя още такива.
Чакай малко.
Единственият подходящ въздух в обсег от
няколко светлинни години е на кораба на Призраците.
Има и Призраци на кораба на Призраците, докторе.
Ами, ще ги избием.
Ще телепортираме атакуващ отряд.
Превъзхождат ви по численост.
Ами, тук сме мъртви. Ще поема риска.
Възхищавам се на смелостта ви, подполковник.
Но ще умрете също толкова сигурно, колкото и ако останете тук.
Освен, ако не пратим газа.
Да, да, да.
Така може да стане.
Газът с ретровируса ще ги направя безобидни.
Все още ли е на борда?
- Да.
А сега като Майкъл е изключил заглушаващите кодове...
Ще довършим плана, който започнахме.
Ще телепортираме газа и ще чакаме.
Ако изчакаме достатъчно, те дори няма да се съпротивляват.
Защото ще са хора без памет.
Не мога да повярвам, че можем да оцелеем.
Вече почти ни свърши въздуха
а ретровируса иска поне 10 часа, за да проработи.
Ще вкарваме и изкарваме екипажа в изтребителите.
Ако стане, ще можеш ли да пилотираш кораба-кошер?
Ще мога.
Какво ще кажете, полковник?
Заведете ни в обсег за телепортиране на кошера.
Да, сър.
Има ли нещо?
- Не. Все още нищо.
Тестовете ни на генераторите марк 2 и стола в Антарктида са обещаващи.
Обещаващи.
Не звучи много обещаващо.
Убедени сме, че оръжието на Древните ще се погрижи за корабите-кошер
но така ще изхабим последните си дронове и тайното оръжие си отива.
Наистина не искаме да се стига до там.
Как мина с МНС?
Знаете. Искам да кажа...
Някога някой да е излизал от среща с МНС и да е казвал "Добре мина"?
Не, предполагам, че не.
Беше каквото беше.
Поне през повечето време сте на една галактика разстояние.
Онзи Уозли е тук почти всяка седмица.
Мисля, че ще ме помолят да си подам оставката.
Ами, ако само молят, винаги можеш да кажеш не.
Обърках всичко, генерале...
Да, така е.
И изгубих някои от най-добри хора, които...
Но продължи с благословията на МНС.
И с тази на SGC, ако помня правилно.
Някак си това не ми помага особено.
"Успехът не трае. Провалът не е окончателен. "
"Смелостта да продължиш се брои".
А аз мисля, че смелостта при вас може да се рине с лопати.
Чърчил?
Да...
Освен частта за вас.
Това беше от мен.
Поспи, Елизабет.
- Да, сър.
Нивата на двуокис...
стават опасни, сър.
Газът вероятно не се е разпространил напълно.
Нямаме голям избор.
Трябва да тръгваме.
Някои са мъртви.
Изглежда са се убили един друг.
Какво е станало?
Всичко е наред.
Намерете килия и затворете оцелелите там.
Залата на кралицата трябва да е насам.
Ехо?
Добре ли сте?
Няма нищо.
Ще се оправиш.
Не е проработило при нея.
Бекет се чудеше дали женските ще са имунни.
Можеше да го споменеш преди почти да ме убие, Родни.
Сега ми дойде наум.
Подполковник Шепард, засега не сме попаднали и на един Призрак, сър.
Разбрано.
Шепард до Дедал.
Казвайте.
- Започнете да пращате хора, сър.
Всичките са хора, а въздуха става.
Мисля, че прескочихме трапа.
Следва продължение... Субтитри: Insaneboy.