Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 2/Stargate Atlantis S02E18 - Michael (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 2/Stargate Atlantis S02E18 - Michael (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Елизабет.
Да, Карсън?
Буден е.
Кръвното налягане е добре, пулсът също, доста добре се съвземаш.
Съвземам се от какво?
Здравей, Майкъл.
Помниш ли ме?
РќРµ.
Аз съм доктор Елизабет Уиър.
Това е подполковник Джон Шепард.
Служихте под мое командване.
Знаете ли къде се намирате?
Дори не знам кой съм.
Името ти е лейтенант Майкъл Кенмор.
В отделна стая в лазарета на Атлантида си.
Звучи ли ти познато?
Атлантида.
Да. Така мисля.
Ти си член на екип, който отиде на мисия.
Призраците ви плениха.
Виждам, че помниш Призраците.
Какво са ми направили?
Все още не сме сигурни.
Пратихме спасителен екип за теб, но
те раниха по време на мисията.
Беше в безсъзнание с дни. Поболяхме се от тревога.
Защо не мога да си спомня каквото и да е било?
Все още не знаем.
Да се надявам, че ще научим повече, като проведем други изследвания.
А междувременно, те уверявам, че ще ти осигурим
възможно най-добрите грижи, за да се възстановиш бързо.
Наблюдавай го добре.
Докато не узнаем повече, трябва да сме внимателни.
Това може да е едва началото на проблемите ни.
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида Сезон 2 Епизод 18
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$FF0000}Майкъл
Какво е това?
Опасявам се, че си болен от диабет.
Всеки ден ти трябва инжекция инсулин,
за да поддържа нивото на глюкозата в кръвта ти.
Справяш се доста добре, всъщност.
Майкъл, мисля, че страдаш от обща асоциативна амнезия.
Която обикновено се проявява, като резултат от значителна травма.
Травма... причинена от Призраците?
Не знаем със сигурност.
Да се надяваме, че с времето паметта ти ще се възвърне.
Междувременно ще се постараем да ти припомним всичко.
Малко по малко, за да не те пренатоварим.
Вече съм пренатоварен.
Колко по-зле може да стане?
Чух, че се е събудил.
Да, има пълна амнезия, не помни нищо.
Може ли да говоря с него?
Разбира се.
Трябва да си починете.
Здравей, Майкъл.
Аз съм Тейла.
Изглеждаш ми позната.
Познавам ли те?
Да.
Помагаше на екипа ми по време на няколко мисии.
Има и още.
Приятели ли сме?
Да.
Това са най-хубавите новини, които чух днес.
Как се чувстваш?
Физически - добре.
Умът ми е... напълно празен.
Казаха ми, че съм лейтенант.
Наскоро пристигна в Атлантида.
Но вече се доказа, като един от най-добрите войници в града.
Ако съм толкова добър войник, то тогава как са ме пленили?
Екипът ти се натъкна на приземен кръстосвач и попаднахте в засада.
Пожертвал си се, за да можеш да дадеш възможност на хората ти да избягат.
Доста героично.
Ти беше ли част от екипа, който ме спаси?
Да.
Ами, това те прави дори по-героична.
Каза, че му изглеждам познато.
Попита дали сме приятели.
Ти какво му каза?
Казах му, че сме приятели.
След всичко през което мина,
реших, че малко добри новини ще му дойдат добре.
Мисля, че си права.
Стабилизацията е първият етап на психологическото му лечение.
Засега се справя добре.
Но е важно да направим каквото можем, за да улесним възстановяването му.
Какъв е следващия етап?
Внедряване в обществото.
Следвано от развиване на връзки.
Как е физически?
Отлично. Показанията му са нормални.
Трябва му само физическа терапия, за да си възвърне мускулна маса и координация.
Мислиш ли, че е готов да бъде изписан?
Да.
- Не мисля, че е добра идея.
Все още не знаем дали има остатъчни ефекти.
Вие какво мислите докторе?
Готов ли е да се присъедини към обществото?
Промяната на обстановката може да има положителен ефект върху него.
Добре, тогава.
Изпишете го.
Това са личните ти помещения.
Познато ли ти е нещо?
РќРµ.
Това е каубойска шапка.
Идваш от място, наречено Тексас.
Тексас?
Това са родителите ти.
Какво е станало със синьото желе? Любимото ми.
Изведнъж, го няма в менюто. Защо така?
Благодаря ви.
Лейтенант Кенмор.
И на мен така ми казаха.
Наричайте ме, Майкъл.
- Майкъл, да, разбира се. Майкъл.
Съжалявам, вероятно трябва да ви познавам, но...
Да. Амнезията. Разбира се.
Чух. Аз съм...
Доктор МакКей. Родни МакКей.
Доктор.
Виждам, че са те изписали.
Да, преди малко.
Няколко бодигарда ме следват наоколо.
А подполковник Шепард вероятно е наблизо.
Наглеждат ме в случай, че изведнъж... откача.
Да откачиш, да. Но не мисля, че ще откачиш. Нали?
Да, чувствам се добре.
Предполагам, че с времето ще се види.
Да се надявам, че амнезията няма да е постоянна.
Схеми на материализатора на Призраците?
Да. Тъкмо...
Тъкмо ги проучвах.
Откъде знам това?
Една от целите на мисията ви беше да проникнете...
...да проникнете в кораб на Призраците и да извлечете...
Сещаш се.
Информация.
И мисията ми е била успешна.
- Да, много успешна.
Освен това, че ме плениха.
Ами, всички сме били пленявани от Призраците по едно или друго време, нали?
Само, че ти беше спасен.
Жив и здрав.
Жив - да. За здрав не съм толкова сигурен.
Ами, аз ще тръгвам.
Да.
РЇСЃРЅРѕ.
Довиждане.
Защита.
Защита. Париране. Удар.
Идеята е да хванеш противника неподготвен.
РђРјРё, СѓСЃРїСЏ.
А сега ти се опитай.
Не мога да направя тази хватка.
Напротив, можеш.
Все повтаряш, че съм добър боец.
Така е.
РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЉСЂ.
Добре.
Права беше.
Не мога да повярвам, че...
Долу ръцете от нея.
Ронън, упражнявахме се, като част от терапията му. Пусни го.
Веднага.
Съжалявам.
Ронън е от скоро тук в Атлантида.
Все още не е приел начина по който вършим нещата наоколо.
Сблъсквал се е с персонала, включително и с теб, дори и с подполковник Шепард.
Ами, просто ще го отбягвам.
Каквото и да съм направил, за да го ядосам...
...изглежда, като човек, който не би искал да ти е враг.
Дай му време.
Сигурна съм, че ще се разберете.
И ще загърбите миналото.
Миналото.
Каквото и да е.
Просто е много объркващо.
Дори не помня лицата на собствените си родители.
Те са информирани за състоянието ти.
След време ще те пратим при тях.
Но засега мисля, че е най-добре да останеш тук.
Какво мислите, паметта ми ще се върне ли някога?
Не можем да сме сигурни.
Но ще продължим с тези срещи.
Може дори да опитаме с хипноза.
Просто искам всичко да си е нормално отново.
Като при всеки друг.
Беше толкова истинско.
Знам, че беше сън, но...
Когато видях онова лице да ме зяпа...
Направили са ми нещо, нали?
Призраците. Когато са ме заловили.
Направили са нещо на ума ми.
Може да са имплантирали нещо в мозъка ми.
Какво са ми направили?
Кажи ми.
Не знаем.
Виж, много хора тук са имали такива сънища.
Не си единствен.
Наистина ли?
Постоянният страх от нападение на Призраците,
начина по който се хранят с нас.
Създава невероятно количество стрес.
Ти също си сънувала този сън.
Да.
Много пъти.
И знам колко плашещ може да е.
Само този сън ли е сънувал?
Да.
Мисли, че Призраците са му направили нещо, когато са го заловили.
Можеш ли да му помогнеш някак си?
Мога да му дам успокоително, за да заспи.
Или пък може да му вдигна дозата, въпреки че не го препоръчвам сега.
Защо? Щом му помага, защо не му дадем още?
Защото Родни, настроил съм дозата му, според текущото му физическо състояние.
Всяка промяна може да има ефект върху възстановяването му.
Предлагам да останем търпеливи.
Да изчакаме да видим дали ще има още сънища.
Ако е само на психологическа основа...
...то тогава д-р Хайтмайер би трябвало да му помогне.
Защо просто не му кажем истината?
Трудно ми е да го лъжа.
И започвам да се съмнявам дали постъпваме правилно.
Сънищата най-вероятно са причинени от пост травматичен стрес.
Често се среща при случаи, като твоя.
Отиди при д-р Бекет. Той ще ти даде нещо за сън.
Просто не мога да се отърва от чувството, че има и нещо друго.
Нещо не е наред.
Болен ли се чувстваш?
РќРµ.
Чувствам се...
Не знам какво е, но...
Не е наред.
Просто не е.
Имам чувството, че всеки наоколо знае нещо. Нещо, което не ми казват.
Виждате ли? Това. Изражението ви.
Често го виждам наоколо.
Хората са внимателни с мен.
Все едно се чудят какво да кажат.
И мислиш, че това значи, че пазят тайни от теб?
Може би не преднамерено, но да.
Имам чувството, че знаят нещо за мен.
Но не ми го казват.
РўРѕРІР° РјРµ РѕР±СЉСЂРєРІР°.
Ако Призраците са ми направили нещо, наистина искам да знам какво.
Лейтенант.
- Подполковник.
Накъде?
Към квартирата ми. Д- р Бекет ми даде хапчета.
Би трябвало да ме приспят.
Реших да ги пробвам.
Никакъв алкохол или боравене с тежки машини.
Моля?
Нищо. Лек сън.
Р РѕРЅСЉРЅ.
Не знам какви са ни били отношенията преди, но...
...ако съм направил нещо, за да те нараня или обидя, просто искам да кажа...
Съжалявам.
Ронън, здрависай се с човека.
Не мисля.
Опитва се да се помирите. Не е лоша идея не мислиш ли?
Трябва да тръгвам.
Виж, просто искам да знам...
Престанете.
Престани.
Лейтенант Кенмор, защо не спите?
Хапчетата, които ми даде д-р Бекет не работят.
Ще отида до лазарета.
След вас.
Д- р Бекет.
Кенмор.
Моля, въведете парола:
Ден Четвърти Пациент №4364
Пациент №4364 Лейтенант Майкъл Кенмор
Ден Дванайсети
Делта вълните са на честота 2.9 херца.
Което значи?
Може скоро да дойде в съзнание.
Ден Десети
Пет милиграма.
Освободете ме.
Ден Седми
Ден Първи
Ще умрете за това!
Други ще дойдат да ме потърсят!
Те ще ви унищожат!
- Дрън, дрън, дрън.
Първо ще трябва да ни намерят.
Ще ти трябва име.
Майк, харесва ли ти?
Излъгахте ме.
Аз съм Призрак.
Беше Призрак.
Да.
Майкъл, моля те...
Не ме наричайте така! Не се казвам така!
Добре, по-спокойно.
Остави ни да ти обясним.
Давайте. Обяснете ми.
Но без повече лъжи.
Добре.
Това знаем за Призраците.
Те са еволюирали от създание, която наричаме Аретийска буболечка.
Тази буболечка е започнала да приема
характеристиките на хората с които се е хранела.
И след време...
Се е превърнала в Призраците, които познаваме сега.
Така че д-р Бекет разработи лекарство.
Ретровирус.
Проектиран да подтисне елементите на буболечката в техният генетичен код.
Оставяйки само човешките елементи.
Отне ми известно време да го подобря.
Но най-накрая постигнахме приложимо лекарство.
Което по-късно решихме да тестваме.
Инжекциите? Инсулин?
Не е инсулин, съжалявам.
Щом ретровируса е приложен и трансформацията започне.
Имаше нужда от друго лекарство...
което да предотвратява завръщането на Призрачните елементи.
Всъщност е смес от лекарства, които за нещастие,
трябва да се инжектират всеки ден.
И какво казвате? Че... че...
Че да си Призрак е някаква болест?
Нещо, което си мислите, че можете да излекувате?
Какво ви дава право да ми причините това?
РќРёРµ СЃРјРµ РІСЉРІ РІРѕР№РЅР°.
Призраците няма да се спрат пред нищо, за да убият всеки един от нас.
А ние няма да се спрем пред нищо, за да се уверим, че това няма да се случи.
Измислили сте всичко.
Името ми.
Снимката на родителите ми.
Решението да пазим истината от теб беше мое.
Защо?
Например, защото се притеснявахме, че ако ти кажем...
...ще се държиш по начина по който се държиш сега.
Идеята беше да изтрием всяка след от Призрак в теб.
Не да ти го напомняме.
Повярвай ми.
Сега си много по-добре от преди.
Щом ще казваме истината.
Всичко това беше лоша идея.
- Не. Не беше.
Ретровирусът работи, това е ясно. Просто погледни човека.
Ако успеем да приложим това, като биологично оръжие...
...възможно е да удряме цели кораби-кошер и да ги превръщаме на хора.
Това все още е далеч.
Тепърва се налага да разработвам доза, която да подтиска елементите доживот.
Идеята е, че се приближаваме.
Знаете ли? Може да можете да го накарате да изглежда, като човек.
Да говори, като човек.
Но все още ще си бъде Призрак.
Нищо няма да промени това.
Майкъл.
Знам, че си ядосан.
Съжалявам, че трябваше да минеш през това.
Но след време мисля, че можеш да видиш това, като...
Беше ли част от екипа, който ме залови?
Преди ми каза, че...
Че ти и екипа ти сте ме спасили, когато Призраците са ме пленили.
А сега осъзнавам, че вие сте пленявали.
И се осмеляваш да ми кажеш, че си ми приятелка.
Бих искала да съм ти приятелка.
Наистина.
И ме очакваш да го повярвам?
Може да не го разбираш сега, но това, че те направихме човек...
Мисля, че това може да направи живота ти по-добър.
Наистина ли?
Защото от това, което ми казаха, направили сте ме човек,
за да направите... вашите животи по-добри.
Кажи ми тогава...
Защо да си човек е по-добре от това да си Призрак?
Те са зли.
Избиват ни,
хранят се с нас, не показват нито милост нито състрадание.
А хората са по-различни?
- Да.
Значи това, което ми направихте...
го направихте от състрадание?
Чувствата ти на предателство са разбираеми, но...
Важно е да говориш за тях,
да се надявам, че ще ги решим.
С вас?
Да, разбира се.
Вече пробвах веднъж, не се получи.
Но нещо ми се изясни.
Сега знам какво е било това странно чувство.
Това, което... ме глождеше отвътре.
Изглежда не мога да се отърва от първичните инстинкти на Призраците
Глад.
Агресия...
А сега, като знам истината.
Чувствам ги дори повече.
Д- р Хайтмайер потвърди, че той вярва,
че все още притежава Призрачни инстинкти.
Можеш ли да направиш нещо, за да ги подтиснеш?
Не знам.
Може да е психологично проявление.
Трябва да повишим дозата му.
Да, знам, каза, че му трябва още време.
Но сега, като знае какво става, нещата може да се объркат.
Съгласна съм.
Следващата му инжекция е скоро.
Мога да му повиша дозата.
И да го наблюдавам.
Да се надяваме, че ще се съгласи да я вземе.
Ако не се съгласи, ще трябва да настояваме.
Кой знае...
Още една голяма доза може отново да му изтрие паметта.
А тогава какво?
Отново започваме с лъжите?
Искат да отидете в лазарета.
Време е за инжекцията ви.
Какво правиш?
Какво искаш от мен?
Просто чакам да ми дадеш причина да те убия.
Явно трябва да ти благодаря.
Ти си единствения, който е бил честен с мен отначалото.
Лейтенант Кенмор.
Лазарета.
Чу го.
Най-добре да тръгвате...
Лейтенант.
Говори сержант Коул.
Кенмор избяга.
- Пето ниво.
Източната кула.
Ронън го преследва.
Хвърли оръжието.
Само спокойно, лейтенант.
Престанете да ме наричате така.
Хвърли оръжието.
Явно си забравил да го нагласиш на зашеметяване.
Сержант Коул.
Мъртъв е.
Не можем да го държим тук, дори и затворен, прекалено е опасен.
Тогава ще го заведем в резервната база.
Първо ще го упоим, за да не знае къде е.
А после какво?
Ще продължим с лечението.
Ще продължим?
Д- р Бекет тъкмо щеше да увеличи дозата.
Да се надявам, че това ще успее да отстрани,
всякакви остатъчни Призрачни елементи.
Защо дори го обсъждаме?
Той уби един от вашите.
Експериментът ви не проработи.
Трябва да го убием сега.
Не можем да го убием, Ронън.
Ние сме тези, които го поставиха в тази ситуация.
Изчакайте малко.
Ако не му бяхме дали ретровируса все още щеше да е Призрак.
Дори нямаше да се замислим дали да го убием.
Но му дадоха ретровируса.
Ние го направихме човек.
Сега имаме задължение да се отнасяме към него, като с всеки друг човек...
РўРѕР№ РЅРµ Рµ...
Човек.
Той е Призрак.
Карсън, какво мислиш?
Струва ли си да продължим?
РђР·...
Не знам...
Предполагам, че си струва да видим как ще му се отрази повишената доза.
Съгласна съм.
Прекалено далеч стигнахме, за да зарежем всичко.
Бихте ли излезли навън?
Какво ще стане с мен?
Ще бъдеш преместен на друга планета, където сме установили база.
Искате да ми попречите да науча още за Атлантида.
Страхувате се, че ако мине кораб на Призраците
ще им предам информация.
Че ще им кажа, че сте тук.
Не съм искал да го убивам.
Просто исках да избягам.
Да се махна от това място.
Искаме да продължим с лечението.
Д- р Бекет мисли, че повишена доза ще подтисне напълно
остатъчните Призрачни желания,
които изпитваш.
Алтернативата е смърт.
Занесете всичко това при залата със Скачачите.
EEG, дефибирилатор, кардиограф.
И проверете списъка на лекарствата, който ви дадох уверете се, че ще имаме за седмици.
Много оборудване трябва да вземем с нас, разбрах, че базата
не е разработена за такъв вид работа.
Боя се, че все още не е разработена за всякакъв вид работа.
А ти как си?
Не знам, заради мен умря човек.
Не можеш да се обвиняваш за това.
Елизабет, аз разработих ретровируса.
Аз настоях за този експеримент.
Естествено, че вината е моя.
А аз го одобрих.
Решението беше мое, Карсън.
Така че, ако трябва да обвиняваме някой, то това съм аз.
Разбра ли?
Подполковник.
Време е да тръгваме.
Готово.
Всичко е наред, в безопасност си.
Какво стана?
Беше упоен и преместен в резервната база.
Просто мярка.
Как се чувстваш?
Гладен.
Ще отида да потърся храна.
Наричат ги полуготови продукти.
Само това можах да намеря.
Д- р МакКей ги харесва.
Нека ти помогна.
Няма нужда.
Ти си различна от другите.
Забелязах го още първия път, щом те видях.
Ти си единствената, която е способна да разбере.
Единствената с наистина отворен ум...
Единствената, която проявява състрадание...
Благодаря ти, Тейла.
Знаех, че мога да разчитам на теб.
Подполковник!
- Какво е станало?
Все още не знам.
Някак си е успял да се освободи и да вземе Тейла, като заложник.
Накарал е охраната да хвърли оръжията си или е щял да я убие.
Накъде са отишли?
Нагоре по склона. Екип Браво вече е на път.
Просто предпазна мярка.
Знам, ядосана си.
Излъгах те.
Но вие нямахте право да ми причинявате това.
Няма да ви позволя да експериментирате с мен.
Да тръгваме.
Сменя посоките.
Следите са трудни за следване.
Добър е.
Но можеш да го проследиш, нали? Все пак това ти е специалността.
Както и много други.
Насам.
Какво правиш?
Трябва да се махна от тази планета.
И къде ще отидеш?
Не знам.
Това са войниците, които пазеха вратата.
По дяволите!
Какво е това място?
Натам.
Трябва да разберем последния набран адрес, ако въобще е възможно.
Трябва да доведем МакКей.
Не, не трябва.
Повярвай ми, само той ще успее да го разбере.
Р’РёР¶.
Колко още трябва да вървим?
Ще починем след малко.
Усещам нещо.
Има Призраци наблизо.
Да, има.
Не е твърде късно.
Все още можем да се върнем.
Д- р Бекет може да ти даде инжекция, която да премахне болката.
РќРµ!
Така трябва да бъде.
Превръщам се в това, което бях.
Това, което съм.
Ето какво ме привличаше.
Те знаят, че сме тук.
Идват.
Знам.
И ще се върна при тях.
Значи отново ще сме врагове.
Никога не сме преставали да бъдем врагове.
Какво ще правиш с мен?
Ще се храниш с мен?
Затова ли ме доведе чак дотук?
Ще излъжа, ако кажа, че не чувствам глада.
А сега, когато наистина мога да се храня отново.
Го чувствам дори повече.
Тогава давай.
Назад!
Р–РёРІ Рµ.
Напълно се е превърнал на Призрак?
Не напълно, но беше напът.
Превръщането обратно е било при много по-голяма скорост
отколкото предполагахме.
За нещастие, спомена за това, което му направихме е останал.
Трябваше да го убия, когато имах възможност.
Той е прав.
Напълно сме прецакани.
Не само, че любимия ни лейтенант се е върнал при Призраците,
но с него е взел и знанието, че Атлантида все още съществува.
Кой знае каква друга информация е успял да разбере.
Ще пратят друга вълна кораби-кошер.
Вероятно вече са напът.
А този път, предполагам, че няма да се хванат на трика с невидимостта.
Трябва ни нов защитен план.
Ще ни трябва повече огнева мощ.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.