Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 2/Stargate Atlantis S02E11 - The Hive (2) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 2/Stargate Atlantis S02E11 - The Hive (2) (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида:
Форд?
Мислеше, че съм мъртъв, нали Шепард?
Джейс прави чудеса с ензима.
Чак можем да подправяме храна с него.
Поздравления, току-що получихте първата си доза.
Ще ни помогнете да унищожим кораб-кошер.
Има малка промяна в плана.
МакКей ще остане тук, докато не завършим мисията.
Шепард, там ли си?
Мисля, че може да съм задействал алармата.
Какво искате?
Този, който пилотира кораба.
А сега продължението:
Корабът.
Откъде го взехте?
Имаш предвид дартът?
Викаме им дартове, защото са заострени.
Кажи ми.
Откъде?
Наистина не искам да кажа.
Дори не знам името ти.
След време...
...ще ми кажеш всяка...
Всяка какво?
Какво става?
Тя дори не ми каза името си.
Р РѕРЅСЉРЅ.
Добре ли си?
Да.
Къде те отведоха?
Да си побъбрим с кралицата на кошера.
Какво й каза?
Не си бъбрихме много, тръгна си набързо.
- Защо?
Може би е закъснявала за някоя среща.
РќРµ.
Има нещо друго.
Усещам, че е обезпокоена, дори ядосана.
Защо?
Пристигна още един кораб-кошер.
{C:$FFFF00}Старгейт Атлантида Сезон 2 Епизод 11
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.
{C:$00FF00}Кошерът
Сигурна ли си, че има и друг кораб?
Усещам го.
Наблизо.
Може би възнамеряват заедно да атакуват планетата.
Или ще се бият за нея.
Така или иначе планетата все още е на няколко дни път
така че нямаме много време да ги спрем.
Всяко нещо с времето си. Как ще се измъкнем?
Измислихте ли нещо?
РќРµ.
Не се притеснявай, ще измисля нещо.
Страхувах се, че ще го кажеш.
Добре, определено трябваше да са се върнали досега.
Сериозно, само аз ли мисля, че не всичко е минало по план?
Да.
Добре, не можем просто да седим тук. Трябва да направим нещо.
Например?
- Например да отидем за помощ.
Можем да наберем Атлантида, където...
...имаме кораб, бърз кораб с щитове...
...можем да отидем до кошера и да ги спасим, ако се налага.
Не можем да наберем, забрави ли, че Форд махна
контролните кристалите от набиращото устройство?
Да, знам това.
Ето добрите новини.
Вие пазите кристалите.
Само трябва да ми дадете кристалите, аз мога да поправя DHDто и после...
Вижте, вие само трябва да отидете в стаичката на Форд и да ми ги донесете.
Нищо няма да ти дадем.
Тогава няма да мога да набера вратата.
И аз това казах.
Какво? На какви се правите? Просто ми дайте проклетите кристали.
Ако искаш кристалите, ще трябва да минеш през нас.
Не мога да повярвам.
Последният път, когато бяхме на такъв кораб,
МакКей отвори такава врата, като проряза стената.
Искаш да кажеш с нож?
Имаш нож?
Един да намерят, един за теб, всеки го знае.
Да. Забравил съм го това правило.
Ами, добре, че съм тук.
Точно така. Сега...
Просто... Не бързай и...
Казах да не бързаш.
Ударих точно там, където сочеше.
Добре, добре, някой друг да има нож?
Наближаваме.
Колко такива имаш?
Колко ти трябват?
Добре.
Можеш лесно да се справиш с тях.
Само няколко прецизни удари от каратето и...
...и ще паднат.
Лесна работа.
РўРё РґР° РЅРµ СЃРё РёРґРёРѕС‚?
Отчаяни времена... ... отчаяни мерки.
С това ще е страхотен удар.
Сигурно доста трудно минаваш през летищата.
Форд, какво по дяволите правиш?
Това е последното.
- Ами останалите?
Не ви трябва.
- Не знаеш със сигурност.
Тръгваме към хангара.
Стойте заедно. И бъдете тихи.
Зареден съм.
Така става, като притиснете брилянтен учен в ъгъла.
Съсредоточи се. Съсредоточи се.
Добри малки кристалчета.
Чакайте.
Идват.
Ще се справя.
Форд.
РњСЂСЉРґРЅРё.
Идват още.
- Насам.
Голяма доза. Голяма. Но ти трябваше.
Трябваше ти. Набери вратата.
Искаше кристалите. Получи ги.
Готово. Справих се.
Трябва... да.. набера. Трябва.
Добре. Отивай си вкъщи.
Помогнете ни.
Моля ви.
Помогнете ни.
Р–РёРІР° Рµ.
Този също.
Да ги измъкнем.
Нямаме време да спираме.
Мисията не беше такава.
Няма мисия, Форд. Имаше само тъпия ти план.
Ако не беше прецакал...
Колкото по-бързо престанеш да спориш с мен и ми помогнеш да освободим тези хора...
...толкова по-бързо ще се махнем оттук.
Непредвидено задействане.
Кодът на д-р МакКей.
Свалете щита.
Знам какво трябва да направим.
Р РѕРґРЅРё.
Какво се е случило? Къде са другите?
Няма време. Време няма.
Няма време. Форд е виновен.
Корабът се е насочил към. Трябва да ги върнем.
Едва успях да избягам. Но успях да обезвредя пазачите.
Трябваше да ме видиш
- бях невероятен.
Иска ми се някой да ме беше снимал, защото...
Не това е смисъла.
Р РѕРґРЅРё, СѓСЃРїРѕРєРѕР№ СЃРµ.
Добре ли си?
- Да.
Определено да. Искам да кажа не знам.
Успях да обезвредя пазачите, а те бяха огромни и глупави и тъпи.
Какви пазачи?
Пазачите на Форд. Споменах ли Форд?
Не, не си, също така не си споменавал и Шепърд, Ронън и Тейла.
Да. Те също бяха там. Та за двамата пазачи.
Бяха огромни и мускулести...
...така че трябваше да си инжектирам малко от ензима.
Взел си от ензима?
РќРµ, РЅРµ, РЅРµ, РЅРµ, РЅРµ.
Не съм взимал малко от ензима, взех много от ензима, защото трябваше да...
...се справя с пазачите и успях.
Трябваше да ме видиш, бях невероятен.
Луд ли си?
- Да, да, щом съм взел от ензима - да.
Родни, съсредоточи се.
Къде е подполковник Шепард?
Не, не, не, трябваше да взема от ензима, за да се справя с пазачите.
Но не това е смисъла. Смисъла е, че нямаме време, трябва да...
...трябва да спрем кораба. Не трябва да стигне там, накъдето е тръгнал.
Хайде, да се разходим до лазарета.
Не, не. Какво правиш? Не, не, не, не.
Не искам да ходя в лазарета. Искам да отида в... ъъъ...
Доктор Бекет, имаме спешен случай, идваме при вас.
Тръгвайте.
Добре ли си?
Така мисля.
Уцелиха ви със зашеметители.
И двамата паднахте доста бързо.
Ефектите на ензима сигурно отслабват.
Къде са другите?
По-добре ли се чувстваш?
Името й е Нира.
Подполковник Джон Шепард.
Здрасти.
Къде са другите?
Разделиха ни в отделни килии.
Добре са го измислили, ако сме по-малко ще ни е по-трудно да избягаме.
Не трябваше да спираме.
- Каквото станало - станало, лейтенант.
РќРµ.
Първо задействаш алармата, а после спираш, за да спасяваш хора...
...докато много добре знаеш, че Призраците са по петите ни?
Все едно нарочно саботираш мисията.
Не искаш да успея в каквото и да е било.
Имаш много проблеми с които да се справяш, Форд.
Тейла и Ронън не издържаха много, когато ги улучиха.
Ефектът на ензима отслабва.
А ти чувстваш ли нещо вече?
Още не.
Но ще почувствам.
И преди се е случвало, когато нямах от ензима.
Става доста зле.
Трябва да се измъкнем оттук.
И без повече ненужни спирки.
Полковник Колдуел, мислех, че трябва да се върнете след няколко дни.
Доктор Уиър поиска да се присъединим в търсенето веднага,
...така че малко засилихме двигателите...
Как е той?
Упоих го, дадох му и лекарство, което да намали налягането в мозъка му.
Чудо е, че не е получил инсулт.
Спомена ли нещо друго за местоположението на полковник Шепард и екипа му?
Нищо разбираемо. Когато дойде тук хипервентилираше,
а пулсът му беше невероятно учестен.
Едва е казал и дума. Но ако познавам Родни,
...със сигурност е опитал.
Колко от ензима е взел?
Много голямо доза. Намерих значително количество от него в системата му,
почти толкова, колкото в тази на лейтенант Форд.
Добре, можеш ли малко по-малко да го откажеш?
Иска ми се да мога.
За нещастие, лейтенант Форд взе единствения
ни запас от ензима, когато напусна Атлантида,
така че не може и да става дума за постепенно отказване.
Освен, ако не съберем още от ензима.
Няма да стане, докато отидете да го вземете, ензимът ще се е разтворил в системата му.
Страхувам се, че единствения шанс за Родни е...
Внезапно прекратяване.
Да. Внезапно. Мога да му инжектирам някои лекарства, които да помогнат,
...антибиотици, болкоуспокояващи, бензодизепин за болки в гърдите...
а също и мулти-витаминна инжекция, която да укрепи имунната система.
Хубаво.
Но няма как да избегнем факта. Ще бъде трудно.
Вероятно и смъртоносно.
Добре ли си?
Просто съм уморен.
Не, ензимът напуска телата ви.
Също и моето.
Колко лошо ще бъде?
РњРЅРѕРіРѕ.
Може би не и за вас, вие го взимате отскоро.
Но аз от друга страна...
Благодаря ти.
Как си, лейтенант?
Добре, само трябва да намеря още от ензима.
Тогава ще мога да ни освободя.
Ще го направим заедно. С или без ензима, ние сме екип, помниш ли?
РџРѕРјРЅСЏ.
Не стой така, дай ми още ензим.
- Нямаме.
Пещерата. Пещерата на Форд. Има цял шкаф, има десетки шишенца.
Знаеш ли адреса?
РќРµ!
Съжалявам, Родни.
- Няма нужда да ми крещиш!
Не крещя...
Много ти харесва да ме гледаш такъв, нали?
- Уверявам те, не ми харесва.
Какво? Връщаш си, защото ревнуваш, нали?
Ревнуваш от това колко важен съм за тази мисия.
Важен. Ревнуваш за това, че аз ходя на други планети,
а ти оставаш в тази глупава, незначителна болница.
Знаеш, че не е вярно.
Ревнуваш, че аз получавам всяка жена, а ти не.
Моля?
Моля те, просто ми дай малко ензим. Само колкото да се успокоя. Умирам.
Казах ти, че нямаме, Родни.
- Мислиш си, че не виждам как ме лъжеш?
Не лъжа.
Лъжеш, мислиш си, че не подозирам, но е така.
Няма да го забравя.
- Какво?
Не знам, просто ме убий.
- Иска ми се.
Ще премине.
- Не викай, до теб съм.
Вероятно трябва да го преместим на по-усамотено място.
Защо? За да можеш да ме убиеш насаме? Да ми забиеш нож в гърба?
Родни, никой не иска да те убие.
Нямаш си на идея през какво минавам.
Подозирам.
Канейо, трябва да си силен. Бори се.
Не знам какво друго да направя за него.
Нищо не можем да направим.
Канейо?
Мъртъв е.
Така ли ще стане и с нас?
Един по-малко за хранене?
Отведете го.
Как е той?
Спи, най-накрая. Слава богу.
Спомена ли нещо за Шепард и другите?
- Не, още не.
Разговорите ни бяха за други неща.
Съчувствам на свещеника от Екзорсиста.
Ами, мина през най-лошото, гаденето премина, пулсът му се нормализира.
Кръвното е в по-приемливи граници,
имайки предвид това, че е бил на границата на хипертензия...
...преди да вземе ензима.
- Добре.
Не ми се иска да го кажа, но вероятно упоритостта му е
единственото, което му е помогнало да премине през всичко.
Няма да му го кажем, обаче.
Да, не трябва да храним звяра.
РќРµ.
Трябва да си починеш, изглеждаш изтощен.
Ще остана с него още малко, само да се уверя, че е прескочил трапа.
Карсън. Добра работа.
Благодаря, Елизабет.
Хайде, приятел, дръж се, не ни напускай.
Съжалявам, сър.
- Без такива!
Мисията все още не е свършила.
Все още трябва да измислим как ще се измъкнем.
Чуваш ли?
- Да, сър.
Ейдън! Можеш да се справиш.
Отдръпни се от него!
Какво ще правите с него?
- Отдръпни се!
Той е болен!
- Затова го отвеждаме.
Къде? Къде го отвеждате?
В пашкул. Ще го запази, няма да умре.
Докато не огладнеят.
Съжалявам.
Заради мен ви хванаха, не трябваше да ви моля да спирате.
Няма нищо.
Била си в един от онези пашкули, никой не може
да те съди за това, че си искала да излезеш.
А сега приятеля ти зае мястото ми.
Не за дълго, ако аз имам да кажа нещо по въпроса.
Как ще ни измъкнете?
Добре, все още не съм измислил тази част,
но когато го измисля, ще е доста впечатляващо.
Призраците няма да ни позволят да избягаме.
Ами, опитвам се да не им позволявам да ми казват какво мога да правя и какво не.
Не се ли страхуваш от тях?
Призраците? Не.
Обаче, клоуните, това е друг въпрос. Ужасяват ме.
РЇ СЃРµ РІРёР¶.
Да, жив и здрав.
Доста ни уплаши.
- Беше много странно,...
през цялото време имах чувството, че всичко ми е наред,
даже, че съм изразителен. Вие говорихте глупости
и бяхте обезумели. Беше много странно.
Мисля, че разбирам как Форд се е чувствал през цялото това време.
Родни, какво се е случило? И къде са другите?
Не знам точно, но мисля, че мога да разбера.
Казах ли, че Форд е жив?
- Каза ми, но не ти повярвах.
Човекът е много издръжлив. Също така е бил и доста зает.
Събрал е си е малка банда и е дал на всички от ензима.
Те ни плениха, дадоха ни от ензима и накараха Шепард, Тейла и Ронън,
да се присъединят към тяхна мисия, целяща да унищожи кораб-кошер.
Кораб-кошер?
Да, успели са да откраднат дарт, както казах, бил е доста зает.
Но, когато не се завърнаха, осъзнах, че нещо не е било, както трябва.
Така, имам координатите на планетата към която се беше запътил кораба.
Значи, че ако всички в екипа все още са живи, може би
пленени на кораба, има възможност да ги измъкнем.
Най-малкото можем да предупредим планетата за наближаващата атака.
Ще уведомя полковник Колдуел.
- РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ.
Как се чувстваш?
РџРѕ-РґРѕР±СЂРµ. РўРё?
Готов съм да се махаме.
Успя ли да измислиш начин как да избягаме?
Мисля, че единствената ни възможност е да се опитаме да им отвлечем вниманието.
И да се опитаме да ги надвием следващия път, когато дойдат.
Помисли ли за лейтенант Форд?
Ако неговото състояние е било, като това на Канейо...
Ако те разсейва, забрави го.
Ако поддържа гнева ти, използвай го.
Имаш ли нещо остро?
Нож, фиба за коса, нещо, което да пробие кожата на тези стени?
РќРµ.
Просто всички в миналата ми килия имаха по нещо, така че...
И твоите хора ли са били пленени от Призраците?
РќСЏРєРѕРё.
Целият ми свят бе унищожен. Хората ми - пленени и доведени тук.
Гледах, докато се хранеха с майка ми и малкия ми брат.
Съжалявам.
Нямаше как да се бием с Призраците. Бяхме прости, миролюбиви хора.
И ние сме миролюбиви, но добрите новини са, че можем здравата да се бием.
И преди ли си се бил с Призраците?
- Многократно.
В някои битки побеждавах, в някои губех.
Войната въобще не е свършила, но успяваме да се удържим.
А клоуните?
- Клоуни... О, да, клоуните.
И с тях се борим, цели армии излизащи от фургони.
Стараем се да ги спираме, но те не спират да прииждат.
Според информацията на Форд, планетата е с врата в космоса.
Ако отидем там бързо със скачач, ще можем да направим
повече от това да предупредим хората за атаката.
Имаме ли достатъчно време?
- Да.
Така мислим.
- Би трябвало.
Надяваме се.
- Ще бъде на косъм, да но...
с помощта на Дедал, може би ще успеем да засечем
Шепард и екипа в кораба-кошер,
ако все още са живи, ще можем да ги телепортираме при нас.
Добре, да вдигаме птичката.
Идваш ли с нас?
- РќРµ.
Добре...
За да се стоплим.
Добре.
Така, как е? По-добре ли е?
- Да. Благодаря.
Колко време ще ни държат тук?
РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЉСЂ РІСЉРїСЂРѕСЃ.
Ако успеем да избягаме, къде ще отида?
Където искаш.
Може ли да дойда с теб на твоя свят?
Разбира се, защо не.
Сигурен съм, че ще можем да ти намерим някоя стая.
Би ми харесало.
Какъв е твоя свят?
Хубав е, удобен. Хубав климат.
Разкажи ми как изглежда.
Като всеки друг свят, предполагам, дървета, вода, планини.
Кафенета на всеки ъгъл.
Как се казва?
Имаш ли нещо против да продължим след като се наспя?
Не, разбира се.
Какво стана?
Не знам. Сигурно сме излезли от хиперпространството.
Може би Призраците се подготвят за атаката.
Отведете го.
Ще говорим ли сега?
- За какво?
Твърдоглав си.
- Да, така е.
А тя е много хубава, междудругото.
Нира, момичето, което постави в пашкула,
за да я спасим след като ни остави да избягаме.
Тази, която трябваше да извлече информация от мен. Няма да стане.
Ще излезем от хиперпространството точно зад планетата.
Ще я използваме, за да ни предпази от кораба-кошер
и ще се опитаме да се свържем с подполковник Шепард.
Няма да можем да осъществим контакт, ако сме зад планетата?
Ето защо вие и майор Лорн ще вземем маскиран скачач и ще се доближите, за да определите,
дали екипът на подполковник Шепард все още е на кораба.
Ако са, ще излезем отзад планетата и ще ги телепортираме.
А ако не са там?
Ще телепортираме атомна бомба на борда му и ще го унищожим.
Ами ако ни заглушат, както направиха преди?
Докторе, вие се тревожете, за това да изкарате
подпол. Шепард и екипа му от кораба.
Оставете на мен да се тревожа за това как ще бъде унищожен.
А, ето те. Предполагам, че вече няма свободна
стая за теб, но добре се постара в килията.
Знаех, че сигурно има причина да ни позволиш да избягаме,
но това беше голямо изпълнение. Къде я намери?
Тя е една от хиляди, които са дошли да ни служат.
Дори да ни почитат.
Те изпълняват волята ми,
а аз ги оставям да живеят.
Последователи на Призраците, а? Леле.
Пророчеството за Великото Събуждане се изпълни. Краят на дните...
Да, да, да, знам за това, защото и аз съм последовател.
Въпреки, че в моя случай не е толкова за почитане,
колкото за значителна бизнес връзка.
Лъжеш!
Добре, кажи ми тогава, откъде иначе бих могъл да взема дарт?
И кой друг може да ми даде точни инструкции как да проникна в кошера ти и да го унищожа?
За коя царица говориш?
Сигурно имаш прозорец на този кораб?
Погледни.
Другият Кошер, който се присъедини за атаката.
Има много повече хора за храна, когато не се налага да делиш.
Ще говоря с нея за това.
Не мислиш, че би признала, че се е опитала да те убие, нали?
Достатъчно!
Ще се насладя на неподчинението ти.
Как върна оръжията ни?
Това беше лесно, проблемът беше в това да намеря още ензим.
Доста си корав. Какво правиш?
По този коридор, 50 метра, свий в ляво. Ще те заведе до килията на Тейла и Ронън.
Аз ще задържа Призраците.
- Идваш с мен.
Ще задържа Призраците, шефе. Сега вървете. Ще се оправя.
Не тръгвам без теб, лейтенант.
Джон, ще ви настигна. Сега върви.
Форд! По дяволите.
Приготви се.
Здрасти...
- Ще ви изкарам оттук.
Ако нямаш нищо против...
Трябва да си взема едно от тези. Къде е Канейо?
Мъртъв е. А Форд?
Не знам, последният път, когато го видях беше жив, надявам се да си остане така.
Скачач 1, имате разрешение.
На път сме. Включвам маскировката.
О, не. Има два.
Каза, че е само един.
- Ами, беше само един.
Сега са два.
- Виждам.
Опитай се да се свържеш с подполковник Шепард.
Атаката започва.
Трябва да ги спрем.
- Как?
Стойте тук, когато видите сигнала ми, излезте на открито.
Скачач 1, какво е положението ви?
Не можем да установим радио връзка с подпол. Шепард
или другите на който и да е било кораб-кошер.
Това не значи, че не са на някой от корабите.
Може да са им взели радиостанциите.
Не можем да сме сигурни, върнете се незабавно на Дедал.
Почти сме пристигнали.
Хубаво, трябва да отстраним корабите преди да са започнали с атаката.
Това ли е сигналът му?
- Най-добре да е.
Добре, надявам се да е станало.
Пълна мощ на щитовете.
В обсег за телепортиране ли сме?
- Да, сър.
Засекли сме координати в първия вражески кораб.
Пуснете бойните глави.
Врагът задейства ответни мерки, за да блокира телепортирането ни.
Пак ни заглушават.
Поемаме огън!
- Предни батареи, отвърнете на огъня.
Това не е на добре. Въобще не е на добре.
Колко могат да издържат щитовете?
- Не много, вече са спаднали с 20%.
Хората ни са били прекалено дълго под контрол на Призраците.
Трябва да приемем, че Призраците знаят, че Атлантида не е унищожена.
Трябва да спечелим битката.
Вижте, виждате ли това?
- Какво?
Дарт. Стреля по един от корабите-кошер.
Защо?
- Шепард.
Не мога да повярвам на очите си.
Шепард ги кара да стрелят по между си.
Взривът е унищожил всичко в обсег от 15000 метра.
Някой от дартовете оцелял ли е?
- РќРµ, СЃСЉСЂ.
Разбрано, Атлантида, край. Доктор Уиър!
Получихме информация от Дедал, казаха, че ще се върнат в Атлантида до 19:00.
Спрели са търсенето?
- Казаха, че няма за какво да търсят.
Благодаря.
Извънземна активация.
- РљРѕР№ Рµ?
Имаме индетификационен код. Този на подполковник Шепард.
Пуснете ги.
Съжалявам, че закъсняхме.
Добре, ставай.
Защо не си мъртъв?
- И аз се радвам да те видя, Родни...
Не, не, имам предвид.
Знаеш какво има предвид, защо не си... мъртъв?
Ами, когато корабите започнаха да стрелят помежду си
знаех, че няма много време преди да се унищожат
Така, че влязох във врата в космоса, като преди това
набрах адрес, където да мога да се приземя спокойно.
Не мислех, че дартът ще се побере в приемната ни.
Подполковникът бе така добър да ни направи отново цели и се завърнахме.
Любопитен съм, Шепард, откъде знаеше, че Призраците ще се бият едни с други?
Малко информация от Форд и бандата, а и ами, уредих нещата с царицата.
Изглежда Призраците са станали по териториални от колкото мислехме.
Определено се изгражда напрежение между тях.
- Което е добре за нас.
Определено е. Също така ни предоставя много добра стратегия срещу тях.
А къде е Форд?
Беше на борда на кораба-кошер, когато го унищожиха.
Последно беше видян на борда на кораба-кошер.
Какво значи това?
Ами, знаете го Форд, няма да се изненадам, ако пак се натъкнем на него.
{C:$0080FF}Субтитри: Insaneboy.